- Страни: М. И. А. срещу "ИНВЕЛА КЛИНИК - МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР" ЕООД и д-р В. В. М.
- Предмет на спора: Претенция за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от медицински деликт след естетична операция (увеличаване и повдигане на бюст) - липса на пълно информирано съгласие за рисковете от тютюнопушене и неадекватна следоперативна грижа, довели до дехисценция на раната, оголване на имплант и реоперация за отстраняването му.
- Ключови моменти: СМЕ заключава, че първоначалната операция е извършена правилно, но следоперативната грижа е била неадекватна и забавена (лечение дистанционно по телефон при оголен имплант). Констатирана е липса на надлежна медицинска документация за следоперативните прегледи (воден е само ръчен журнал вместо амбулаторни листове). Установено е, че информираното съгласие е бланкетно и не описва специфичните рискове от тежкото тютюнопушене на пациентката. Съдът приема 15% обективен принос за вредите заради тютюнопушенето и намалява дължимото обезщетение.
- Решение: ПОТВЪРЖДАВА решението на първата инстанция в частта, с която ОСЪЖДА солидарно ответниците да заплатят 12 500 лв. за неимуществени и 116,88 лв. за имуществени вреди на основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. и чл. 53Чл. 53. ⚖️ Практика (14) Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. от ЗЗД (поради непълно информирано съгласие и некачествена следоперативна помощ). ОТМЕНЯ решението и ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди за горницата над 116,88 лв. до 137,50 лв.
РЕШЕНИЕ № 2763 гр. София , 24.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , ВЪЗЗ. II- Е СЪСТАВ , в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав : Председател : Петър Люб. Сантиров Членове : Ивета Антонова Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100514562 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване – 273 ГПК. Образувано е по въззивна подадена от „ ИВЕЛА КЛИНИК - МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР “ ЕООД и В. В. М. срещу
решение № 12830/28.06.2024 г. по гр.д. № 14700/2023 г. по описа на Софийски районен съд , ГО , 125 състав , в частта , с което са осъдени да заплатят солидарно на М. И. А. на основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД сумата от 12 500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от медицински деликт , ведно със законната лихва от предявяване на иска 24.8.2022 г. - до окончателното изплащане , както и сумата от 137,50 лв. - обезщетение за имуществени вреди – сторени разходи , от които сумата 67,50 лева , платена на 13.10.2020 г. за премахване на конци и сумата 70 лева за консултация с пластичен хирург , платена на 26.8.2020 г , ведно със законната лихва от предявяване на иска 24.8.2022 г. - до окончателното й изплащане и разноските по делото в размер на 659,38 лв.. В жалбата се посочва , че решението е неправилно и необосновано , постановено при допуснато процесуално нарушение във връзка със съвкупната оценка на събраните по делото доказателства. Въззивниците посочват , че първоинстанционният съд е направил погрешни фактически изводи , а именно : липса на предупреждение и предоставена информация от страна на д - р М. за увеличени рискове при интервенцията с оглед обстоятелството , че ищеца е дългогодишен пушач , както и препоръка за намаляване на тютюнопушенето , най - малко поради обстоятелството , че ищеца е подписала информирано съгласие , където е налице подробно описание. Считат , че
съдът неправилно не е коментирал заключението по СМЕ , което посочва наличие на обективни фактори , които увеличават риска при всяка хирургична интервенция , а направеното отхвърляне на шевния материал е обстоятелство , което и при полагане на най – добрата грижа не може да бъде предвидено. Считат , че в случая е налице случайно събитие свързано с индивиуалната реакция на организма на ищеца , въпреки полагане на дължимата грижа и прилагане на най – добрите медицински практики и стандарти. Счита , че ако
въззивният съд прецени , че все пак е налице виновно поведение на 1 ответниците във връзка с причинените на ищеца вреди , то следва да бъде прието наличие на съпричиняването им от ищеца изразяващо се в неспиране на тютюнопушенето и неспазване на необходимата хигиена. Молят решението в обжалваната му част да бъде отменено и постановен друго , с което исковете се отхвърлят изцяло , евентуално – се намали размера на обезщетението за неимуществени вреди , като се приложи точно разпоредбата на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД. Претендират разноски. В срока по чл. 263Чл. 263. ⚖️ Практика (17) (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от М. И. А. , в която изразява становище , че изложените доводи във
въззивната жалба за неправилност на съдебното решение са несъстоятелни. Твърди , че
съдът правилно е приложил материалния закон с оглед събраните по делото доказателства , установяващи при пълно и главно доказване предпоставките за уважаване на исковите претенции. Твърди , че изложените във
въззивната жалба твърдения за приложени всички добри медицински стандарти и практики спрямо процесния случай от доктор М. се опровергават от доказателствата по делото , настъпилите увреждания на здравето на ищцата надхвърлят рисковете и описаните нежелани последици в информираното съгласие , което е подписала , както и не са налице доказателства , които установяват пряка причинна връзка между тютюнопушенето и предизвиканите увреждания. Посочва , че медицинският център , в който е извършена операцията към датата на същата , не е бил надлежно регистриран лечебно заведение по ЗЛЗ и няма право да практикува медицинска дейност. Моли решението да бъде потвърдено , претендира разноски.
Съдът , като обсъди доводите във
въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства , достигна до следните фактически и правни изводи : С оглед разпоредбата на чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението , за неговата допустимост , в обжалваната част , а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания. При изпълнение правомощията си по чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно. Досежно правилността обжалваното решение
съдът намира следното : Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. вр. чл. 53Чл. 53. ⚖️ Практика (14) Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. от ЗЗД от М. А. за солидарното осъждане на ответниците „ Инвела Клиник - Медицински център „ ЕООД и В. В. М. за сумата от общо 24 637,50 лв. , представляваща сбор от : -18 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди от медицински деликт вследствие на операция от 13.07.2020 г. -6 637,50 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди от медицински деликт вследствие на операция от 13.07.2020 г. Решението в частта , в която са отхвърлени исковете от М. А. против „ Инвела Клиник - Медицински център „ ЕООД и В. В. М. с правно основание чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. вр. чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от 6500 лв. – платено от възнаграждение по договор за медицинска услуга от 13.07.2020 г. , както и за заплащане на неимуществени вреди над уважения размер от 12 500 лв. до пълния предявен размер от 18 000 лв. като необжалвано от страните , е влязло в законна сила. Като източник на облигационни отношения непозволеното увреждане е сложен фактически състав , чийто съставни елементи са : 1 деяние / действие или бездействие /, 2. противоправност на деянието , 3. вреда 4. вина и 5. причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45 ал. 2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД . Останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай , а доказването 2 е в тежест на ищеца. Основният обективен елемент от горепосочения правопораждащ фактически състав на деликтна отговорност е извършване на противоправно деяние т. е. такова действие или бездействие , което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес , субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените права. Отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД на възложителя на работата е безвиновна , гаранционно – обезпечителна и се ангажира в случаите , когато лицето , на което е възложена определена работа , е причинило непозволено увреждане при и по повод извършването на последната т.е. за чужди виновни действия. В случая се претендира солидарна отговорност между възложителя на работата и физическото лице , натоварено да извърши тази работа , на основание чл. 53Чл. 53. ⚖️ Практика (14) Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. от ЗЗД , но наличието на гореописаните предпоставки спрямо всеки един от тях следва да бъдат установени при условията на пълно доказване от ищеца. Следва да се има предвид и че д еликтната отговорност няма субсидиарен характер , поради което не е необходимо условие за противоправното действие / бездействие на лицата да е налице влязла в сила присъда , за да се ангажира отговорността за обезвреда. /
решение № 242/06.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4431/2008 г. на ВКС , ГК , І V ГО ;
решение № 12/06.02.2013 г. , по гр. д. № 449/2012 г. на ВКС , ГК , ІІ ГО / , както и че ю ридическото лице носи гаранционно - обезпечителна отговорност , като не може да се експулпира от същата с възражението , че не е установено конкретното физическо лице извършило / допуснало противоправното действие / бездействие. Възложителят може да се освободи от отговорност , ако докаже , че този , комуто е възложена работата не е причинил вреда и действията му не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената работа / ПП на ВС № 7/29.12.1958 г. /. Според разпоредбата на чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение изр. 2 от ГПК
въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания , съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд , а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. В този смисъл от о бявените за безспорни факти по делото с доклада на първоинстанционният съд , както и от приетите по делото писмени и гласни доказателства / в непротиворечивата им част показанията на свидетелите Ч. , А. и С. /, вкл. и хода на въззивното производство , по отношение на които страните не са направили оплаквания и оспорвания във
въззивната жалба , респективно отговора на
въззивната жалба , сочат на следната безспорна и установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка по делото : на 13.7.2020 г. е сключен договор между М. А. и доктор В. М. за двустранно увеличаване и повдигане на бюста с кръгли импланти , поставени под големия пекторален мускул с разрез около ареолата , вертикално надолу и в гънката на гърдата , с опериращ лекар - доктор М. , който към този момент е управител на ответното дружество - „ ИНВЕЛА КЛИНИК - МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР “ ЕООД при цена за естестичната операция от 6 500 лева , заплатена от ищеца ; преди сключване на договора са проведени консултации – още от от м.март 2020 г. с доктор М. , който е снел анамнеза и назначил изследвания – л. 361-363 от делото на СРС , предоперативна анестезиологична консултация и преценка – л. 342-344 от делото на СРС , лабораторни изследвания – от 24.06.2020 г. – л. 345-347 от делото на СРС , преглед при специалист – вътрешни болести - л. 348 от делото на СРС , кардиологично изследване – л. 349 от делото на СРС , мамографски преглед – л. 350 от делото на СРС , а непосредствено реди извършване на оперативната интервенция ищеца е подписала декларация за съгласие и декларация за информирано съгласие за предстояща анестезия и 3 информирано съгласие за извършване на операция – л. 351,352, 363 и л. 16-19 от делото на СРС ; на същата дата – 13.07.2020 г. е извършена операцията на ищеца от доктор М. под пълна анестезия , за което е съставен опертивен протокол – л. 355-357 от делото на СРС , ищеца е престояла в клиниката 24 часа - след операциятав реанимация и при непрекъснатото присъствие на медицински персонал , като на 14.07.2020 г. сутринта е изписана и издадена епикриза от доктор М. – л. 358-359 от делото на СРС , в която е предписано медикаментозно лечение и препоръки за поведение след операцията ; записани часове за постоперативни манипулации и на които ищеца се е явила - 17.7.2020 г. / премахване на дрен /, планирани дни за смяна на превръзки на 31.7.2020 г. , 7.8.2020 г , 24.8.2020 г. , 31.8.2020 г. / копие от амбулаторен журнал , воден в медицинския център , отразяващ посещенията на пациентите – л. 394-400 от делото на СРС /; на 31.07.2020 г. при смяна на превръзка от медицински персонал / медицинска сестра работеша в ответния медицински център , а не от лично от доктор М. , който към този момент отсъствал /, се установява наличието на дупка по разреза и шева на лявата гърда , като медицинската сестра , която е извършила процедурата по смяна на превръзка , е заснела отвора по шева и е изпратила снимката на доктор М. ; след проведен телефонен разговор между ищеца А. и доктор М. , същия счел , че не е необходимо предприемане на каквито и да са действия от спешен порядък и определил ден за преглед на 03.08.2020 г. ил 04.08.2020 г. , когато лично извършил преглед на ищеца и констатирал наличието на отвор по разреза на лявата гърда , като предприел лечение с аквацел АЖ , включително и при преглед и нова превръзка на 07.08.2020 г. / отново поставена превръзка аквацел АЖ , когато отвора бил увеличен и с оголване на имплатна /; за описаните медицински манипулации след операцията липсват съставени документи от медицински център установяващи точния вид на извършените манипулации вкл. и лицата , които са ги извършили ; поради влошаване на състоянието на ищеца , задълбочаване на размера на дехисценция / отваряне на раната /, оголване на импланта и започнала некроза на тъканта около нея , при преглед на 24.08.2020 г. е постигнато съгласие между пациент и лекар / ищеца и ответника М. / за извършване на нова операция / реоперация / за премахване на имплантите , която е извършена на 29.09.2020 г. и за която са съставени медицинските документи по ИЗ № 94 – л. 366-393 от делото на СРС вкл. и епикриза от 15.10.2020 г. след оперативната интервенция – л. 23-26 от делото на СРС. ; след изписване от клиниката на 30.09.2020 г. ищеца и доктор М. не са провеждали повече прегледи , наблюдения , консултации , като на 13.10.2020 г. ищеца е посетила кабинет по пластична хирургия в ДКЦ „ Вита “, където е направен преглед и премахване на конците , за която интервенция заплатила 67,50 лв. – л. 33 от делото на СРС ; на 14.12.2020 г. ищеца отново е посетила ДКЦ „ Вита “ и извършила преглед мамолог с оплаквания за болки в гърдите – л. 34-35 то делото на СРС. С оглед цитираната разпоредбата на чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение изр. 2 от ГПК следва да се приеме , че спорните въпроси , които очертават предмета на въззивното производство , са : налице ли е противоправно поведение на ответника д - р М. при следоперативното лечение на ищцата , изразяващо се в липса на своевременна , достатъчна и качествена медицинска помощ , в това число предприети ли са адекватни мерки при преценката на дълбочината на раната и риска от инфекция ; правилно ли са обсъдени и оценени доказателствата по делото - заключението на СМЕ , медицинската документация , журнала за контролни прегледи и свидетелските показания ; установена ли е причинно - следствена връзка между поведението на ответника и настъпилите за ищцата вреди ; налице ли е съпричиняване от страна на ищцата , респективно налице ли е случайно деяние ; както и правилно ли е определен размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Посочените спорни въпроси съдържат в себе си и спорния въпрос за причините довели както до състоянието на дехисценция / отваряне на раната / на едната гърда след първата по време операция и последствието – необходимост от реоперация и премахване на вече поставените импланти. Предоставянето на медицинска помощ е правнорегламентирана дейност и в този смисъл , както и съдебната практика последователно дефинира " лекарска грешка " е всяко неизпълнение на професионалните задължения на лекар / действие или бездействие / за и при извършване на изследвания , консултации , лечение и др. медицински дейности , което е в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии , с медицинските стандарти , регламентирани по реда на чл. 6 ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... от ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика , с основните принципи на правото на медицинска помощ - своевременност , достатъчност и качество на медицинската помощ , в резултат на което е причинено увреждане. / чл. 79 ал. 1Чл. 79. ⚖️ Практика (6) (1) (Предишен текст на чл. 79 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Изискването по ал. 1 относно осъществяването на медицинската помощ се прилага и за осъществяваните по отношение на българските граждани медицински дейности в чужбина по чл. 82, ал. 1а., л. 80 , чл. 81Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от ЗЗ /. Съгласно чл. 6 аЧл. 6а. ⚖️ Практика (32) (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Министърът на здравеопазването определя със заповед: 1. експертни съвети по медицински специалности или отделни медицински дейности; 2. републикански консултанти по медицински специалности. (2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Експертните съвети по ал. 1, т. 1 се състоят от медицински специалисти в съответните области на медицината и/или в системата на здравеопазването и дават консултации и становища по възложени от министъра на здравеопазването въпроси. (3) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Републиканските консултанти консултират лечебните заведения за болнична помощ, центровете за психично здраве, комплексните онкологични центрове и центровете за кожно-венерически заболявания при оказването на медицинска помощ. (4) Финансирането на дейностите по ал. 2 се осигурява в рамките на бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната календарна година, а на дейностите по ал. 3 - от съответните лечебни заведения. (5) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Условията и редът за финансиране, организацията и дейността на експертните съвети и на републиканските консултанти се определят с наредба на министъра на здравеопазването. от Закона за лечебните заведения , медицинските стандарти определят минималните задължителни изисквания към структурите и дейностите в съответната медицинска 4 специалност , които гарантират качествено лечение и медицинска помощ. В конкретния случай към момента на извършване на операцията на ищеца 13.07.2020 г. , приложими са : Наредба № 6 от 24.08.2015 г. за утвърждаване на медицински стандарт „ Пластично - възстановителна и естетична хирургия “ / отм. с ДВ бр. 21 от 12.03.2021 г. , но приложима към момента на операцията от 13.07.2020 г. / и Правила за добра медицинска практика на лекарите по пластично - възстановителна и естетична хирургия / публикувани на сайта на Министерство на здравеопазването и Български лекарски съюз /. Предвид посоченото , за да е осъществен медицински деликт при изпълнението на медицинска дейност , е необходимо да се установяват действията , които са били или не са били предприети от лекаря и съответнствието на това поведение със съответните медицински стандарти , правила и практики. Съобразно принципа на адекватните очаквания – при наличие на здравословен проблем , във връзка с който пациент се обръща за помощ към лекар , адекватните очаквания са , че специалистът ще предложи и осъществи лечение , което е съобразено с медицинските стандарти и добрите практики и ще съблюдава всички прокламирани в чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... ЗЗ права на пациента , най - съществените от които са : правото да бъде информиран за състоянието си , за възможните усложнения , за методите на лечение , правото на достъп до най - добрите практики и правото да се избягва ненужното страдание и болка –
решение № 130 от 13.11.2018 г. по гр. д. № 4807/2017 г. на III г. о. на ВКС ,
решение № 250/2012 г. по гр. д. № 1504/2011 г. , ІІІ г. о. ;
решение № 508/18.06.2010 г. по г. д. № 1411/2009 г. , ІІІ г. о /. Правилно първоинстанционният съд е анализирал и проследил извършените от доктор М. действия състоящи се в медицинска предоперативна подготовка , извършване на операция на 13.07.2020 г. състояща се от две оперативни процедури : повдигане на гърдите / мастопексия / по способа inverted- Т , както и увеличаване обема на гърдите / мамарна аугментация / чрез поставяне на силиконови импланти в подмускулен план на ищеца , както и реоперацията и премахването на имплантите , включително и досежно използваните материали / по конкретно – конеца – викрил при първата операция и вида на шевовете , доколкото наличието или не на алергична реакция и отхвърляне на конците , при условие , че пациента не е споделяла и липсват данни за такъв случай не могат да бъдат предвидени , а с оглед вида на оперативната интервенция , а именно – едновременно повдигане и увеличаване на обема , при което се създава по - голямо напрежение , то обясним е избора на този конец от доктор М. , залагайки на по – голяма здравина и избор на техника при шевовете – заключение по СМЕ , което в тази му част е неоспорено от страните , логично , обосновано и което се кредитира от въззивния състав /, като съответни и отговарящи на предписаните медицинските стандарти и добри практики. Както правилно поддържат въззивниците , предоставянето на медицинска помощ , не е престиране на конкретен резултат – излекуване на пациента , гарантиран постигане на целения резултат и не във всички случаи е възможен и задължителен резултат , съответно както вещото лице по СМЕ посочва , не същектгвува оперативна техника вкл. и в хирургията , която да не крие рискове от желени усложнения , но във всички случаи лекарят дължи надлежно поведение , отговарящо на правилата на лекарската професия и лечебната дейност и които в пълна степен гарантират обективната възможност според конкретния случай за постигане на целения резултат , така и недопускане на грешки и пропуски , които да намалят вероятността за постигането му. В този смисъл , въпреки действията на доктор М. като оператор на хирургична операция , изпълнена съобразно медицинските стандарти и практики , около двадесетия ден след операцията настъпва усложнение / констатирано при смяна на превръзка на 31.07.2020 г. /, изразяващо се в дехисценция на оперативната рана , което впоследствие се задълбочава и води до некроза на част от тъканта около отворения шев и необходимост от реоперация. От цялостната медицинска документация , както и от заключението по СМЕ , което в тази част , настоящият състав кредитира ,
съдът приема , че причините за поява на настъпилото усложнение не е поведението на лекаря , неотговарящо на медицинските стандарти. По спорвия въпрос дали поради особеностите на пациенката – активен пушач и с фиброзна тъкан в гърдите , доктор М. правилно е преценил риска от интервенцията и дали е информирал същата за евентуалните рискове , за да вземе тя информиране решение и даде съгласие 5 за оперативната интервентция ,
съдът счита следното : Настоящият състав напълно споделя обощеното становище на съдебната практика в р ешение № 255 от 18.03.2021 г. по гр. д. № 985/2020 г. , г. к. , І V г. о. на ВКС , а именно - „ От разпоредбите на чл. 86 ал. 1 , чл. 88 ал. 1Чл. 88. ⚖️ Практика (29) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. и чл. 92Чл. 92. ⚖️ Практика (8) (1) Лекуващият лекар е длъжен да информира пациента относно: 1. здравословното му състояние и необходимостта от лечение; 2. заболяването, по повод на което е потърсил здравна помощ, и неговата прогноза; 3. планираните профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности, както и рисковете, свързани с тях; 4. диагностичните и терапевтичните алтернативи; 5. името, длъжността и специалността на лицата, които участват в диагностично-лечебния процес. (2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът има право да откаже да бъде информиран по ал. 1, т. 2 и 3, освен в случаите, когато здравословното му състояние застрашава здравето на други лица. (3) Решението по ал. 2 се отразява писмено в медицинската документация на пациента. (4) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът има право да упълномощи писмено лице, което да бъде информирано вместо него. ЗЗ пък се извеждат основните задължения на лекаря – освен да приложи диагностични и лечебни методи , които са общоприети , отговарят на съвременното ниво на диагностика и лечение , безопасни и безболезнени са , доколкото това е възможно и да уведоми пациента за лечението и произтичащите от него рискове , с цел да го подготви за неговото информирано съгласие , което включва уведомяване за диагнозата и характера на заболяването , за целите и естеството на лечението , за разумните диагностични и терапевтични алтернативи , очакваните резултати , евентуалните рискове , свързани с предлаганите на пациента диагностично - лечебни методи , за вероятността за благоприятно повлияване и риска за здравето при прилагане на други методи , имената , длъжността и специалността на лицата , които участват в диагностичнолечебния процес. Изпълнението на тези задължения гарантират правата на пациента на сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури , провеждани по време на лечението му и правото му да получи ясна и достъпна информация за здравословното си състояние и методите за евентуалното му лечен и евентуалните рискове . Съдебната практика отдава значение на действителното , а не на формалното информиране на пациента и приема , че на установяване подлежи обстоятелството , дали пациентът би дал съгласието си , ако би бил действително , а не формално информиран. Когато пациентът се е съгласил с определено лечение , диагностичен метод , манипулация или операция , след като е получил информацията , посочена в чл. 88 ал. 1Чл. 88. ⚖️ Практика (29) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. ЗЗ , рискът от възникването на конкретни усложнения , присъщи за предприетите диагностично - лечебни дейности , преминава върху него. В този смисъл съгласието на пациента представлява акцептиране на възможните рискове , вътрешно присъщи за съответната медицинска интервенция , но не означава акцептиране на лекарската грешка и нейните вредоносни последици , т. е. наличието на дадено в писмена форма съгласие на пациента преди интервенцията , не освобождава лекаря от отговорност , ако се установи наличие на негово противоправно поведение. Обратното , когато пациентът не е бил уведомен за обстоятелствата по чл. 88 ал. 1Чл. 88. ⚖️ Практика (29) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. ЗЗ или информираното съгласие не е предоставено според изискванията на чл. 87Чл. 87. ⚖️ Практика (182) (1) Медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента. (2) Когато пациентът е непълнолетен или е поставен под ограничено запрещение, за извършване на медицински дейности е необходимо освен неговото информирано съгласие и съгласието на негов родител или попечител. (3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Съгласието по ал. 2 на родителя или попечителя не е необходимо при извършване на здравни консултации, профилактични прегледи и изследвания на лица, навършили 16 години. Конкретните видове дейности по консултиране, профилактичните прегледи и изследванията се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Когато пациентът е малолетен или недееспособен, информираното съгласие се изразява от негов родител или настойник, освен в случаите, предвидени със закон. (5) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Когато за непълнолетен или малолетен, настанен по съдебен ред извън семейството, съгласието на родител, попечител или настойник по ал. 2 и 4 не може да бъде получено своевременно, информирано съгласие изразява лице, на което са възложени грижите за отглеждане на детето след положително становище на дирекция "Социално подпомагане". (6) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Когато непълнолетният или малолетният е настанен временно по административен ред по чл. 27 от Закона за закрила на детето, информираното съгласие по ал. 5 се изразява от дирекция "Социално подпомагане". (7) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) При лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие то се изразява от лицата, определени по реда на чл. 162, ал. 3. - чл. 89Чл. 89. ⚖️ Практика (17) (1) При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88 и информираното съгласие се предоставят в писмена форма. (2) Дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани в полза на здравето на пациента без писмено информирано съгласие само когато непосредствено е застрашен животът му и: 1. физическото или психичното му състояние не позволяват изразяване на информирано съгласие; 2. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) е невъзможно да се получи своевременно информирано съгласие от родител, настойник или попечител от лицето по чл. 87, ал. 5, от дирекцията по чл. 87, ал. 6 или от лицето по чл. 162, ал. 3 в случаите, когато законът го изисква. (3) За лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие дейностите по ал. 1 могат да се извършват само след разрешение от комисията по медицинска етика и след вземане съгласието на законните им представители или от ръководителя на лечебното заведение, когато няма създадена комисия. ЗЗ , присъщият за конкретната медицинска интервенция риск не се прехвърля върху него и отговорност за настъпването му ще се носи лекаря / лечебното заведение , макар вредата да не е настъпила в резултат на друго противоправно поведение , т. е. в резултат на нарушаване на конкретни медицински стандарти или на правилата за добрата медицинска практика “. Съгласно т. 3.3.1.5.6.1 от Наредба № 6/2015 г. , при вземане на решение за операция на пациента се предоставя писмена и устна информация за предстоящата операция , за ползите и рисковете от нея , както и за евентуалните усложнения , след което пациентът изразява своето писмено съгласие. Подобно задължение е предвидено и в Правилата за добра медицинска практика , според които пластичният хирург е длъжен лично да предостави на пациента подробна информация относно : естеството на процедурата , възможните усложнения , следоперативните грижи , индивидуалните ограничения , произтичащи от здравословното състояние на пациента. В случая в представения документи за информирано съгласие , подписани от ищеца на 13.07.2020 г. , липсва конкретна информация относно тютюнопушенето като рисков фактор , въпреки че по делото е безспорно установено , че ищцата е активен пушач. От представения амбулаторен лист на анестезиолога преди операцията на 13.07.2020 г. се установява , че ищцата е декларирала , че пуши около 40 цигари дневно , което представлява значително количество и което вещото лице по СМЕ вкл. и при разпита си в съдебно заседание установява , че обективно увеличава риска от следоперативни усложнения /25-30%/. Въпреки това в документа за информирано съгласие не са посочени конкретните рискове в следоперативния период поради активно тютюнопушене , нито възможните последици , които биха могли да настъпят вследствие на него – забавено зарастване на рани , некроза на тъкани и последваща дехисценция на оперативния шев. Общите препоръки давани устно на ищеца от свидетеля Ч. или от анестезиолога , че не е добре да пуши в такова количество и следва да намали цигарите , не изпълнява изискването за предоставяне на информация за значението на този рисков фактор при хирургичната операция и евентуалните нежелани последици. Този пропуск
съдът намира за съществен , тъй като лишава пациента от възможността да вземе информирано решение дали да се подложи на оперативната намеса. Информираното 6 съгласие не представлява формален документ , а е съществен и фундаментален елемент от лечебния процес , чрез който се гарантира правото на пациента да бъде запознат с всички съществени рискове , произтичащи както от самата операция , така и от индивидуалните особености на неговия организъм. Следва да се има предвид , че информираното съгласие представлява документ , в който по преценка на лекаря се излагат възможните нежелани усложнения по време и след извършената медицинска услуга / операция /. Лекарят , на база знанията , уменията , които притежава и удостоверени по съответния ред с официални документи , вкл. и придобития практически опит , вписва онези рискове , които могат да доведат до неблагоприятен за пациента изход от дадена интервенция. Този документ не следва да е бланкетно изготвян , а е необходимо да бъде съобразен със спецификите на медицинската дейност в съответната област и конкретния пациент. Тези рискове могат да бъдат и индивидуални спрямо имунитета , организма и особеностите в здравето на самия пациент. Следователно , дори и тютюнопушеното само по себе си да е общоизвестен рисков фактор , лекарят трябва да прецени пуши ли пациентът , колко цигари на ден , как това влияе на организма му и да даде точни указания и препоръки , които да са писмено обективирани в информираното съгласие. Това кореспондира не само със задължението му във връзка с предоставяне на информацията преди извършване на операцията , така и с общото такова да положи дължимата грижа към своя пациент , което в случая не е направено. Същото важи и относно наличието на рисков фактор – фиброзна тъкан в гърдите на пациента. / която само е констатирана и посочена като обективно състояние на пациента /. Макар и тютюнопушеното и / или фиброзната тъкан на гърдите да се водят само рискови фактори , които не са абсолютно противопоказание за извършване на хирургичната интервенция , срещат се често при пациенти подлагаши се на такъв тип хирургични операции и процента на пациентите с усложнения да е значително по – малък от тези , при които такива не се проявяват , то това не освобождава от задължение лекаря да информира подробно пациента за значимостта им и евентуалните негативни последици за възстановителния период и / или здравето. Следователно
съдът приема , че задължението за надлежно информиране на пациента не е било изпълнено в пълен обем , което представлява нарушение на медицинските стандарти , наушение на задължението на лекаря и кореспондиращо с правото на пациента да вземе информирано решение , поради което и в случая явявайки се една от възможните причини или част от комплекса такива довели до усложнения и непостигане на целения резултат след първата хирургична интервенция , не могат да бъдат отдадени на случайно събитие , както поддържа въззивника , доколкото в редоносният резултат при непозволено увреждане не може да бъде следствие от случайно събитие , когато той се предхожда от виновно поведение / касаещо едни и същи обективни факти / - в т.см.
решение № 166/10.03.2010 г. по гр.д. № 4284/2008 г. на IV г.о. на ВКС. Следващата група обстоятелства , които следва да бъдат преценени и наведени като противоправно поведение на ответника – доктор М. е дали е осигурил своевременно , достатъчно и качествено следоперативно лечение. От изложената по – горе фактическа обстановка , настоящият състав счита , че е налице нарушение относно надлежното водене и удостоверяване на извършените дейности при посещения от страна на ищеца в медецинския център за извършване на следоперативни прегледи и манипулации вкл. и по смяна на превръзки в медицински документи. От водения на ръка амбулаторен журнал , неясно от кога и как попълван и чиято достоверност не кореспондира с издаване на амбулаторен лист и информацията в него , имащ характер на официален документ , само се установява датата на посещенията на медицинския център – ответник от ищеца и което обаче в случая не е спорно по делото. Липсата на такава документация несъмнено е нарушение медицинските стандарти и правилата за добра медицинска практика , които задължават лекаря да води пълна и точна медицинска документация за състоянието и лечението на пациента , които да отразяват историята на състоянието , клиничните изследвания , други тестове и изследвания , лечебните процедури , предприетото лечение и предписаните от него медикаменти и средства за лечение , каквото задължение е изрично формулирано в – чл. 218 ал. 2 т. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (1) (1) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2012 г., в сила от 01.06.2012 г., доп. - ДВ, бр. 85 от 2024 г., в сила от 08.10.2024 г.) Който наруши чл. 54, 56 или 56а, ал. 1, се наказва с глоба от 300 до 500 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - от 500 до 1000 лв. (2) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2012 г., в сила от 01.06.2012 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2019 г., доп. - ДВ, бр. 85 от 2024 г., в сила от 08.10.2024 г.) Който допусне в управляван от него обект извършването на нарушение на чл. 54, 56 или 56а, ал. 1, се наказва с глоба от 300 до 500 лв., с имуществена санкция от 1000 до 1500 лв., когато нарушението е извършено от едноличен търговец, или с имуществена санкция от 3000 до 5000 лв., когато нарушението е извършено от юридическо лице. (2а) (Нова - ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 05.08.2022 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2024 г., в сила от 08.10.2024 г.) Който наруши чл. 54а, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - от 10 000 до 20 000 лв. Когато нарушението е извършено от едноличен търговец или от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 30 000 лв., а когато нарушението е извършено в обект - заведение за хранене и развлечения, както и при повторно извършване на едно и също нарушение - от 30 000 до 40 000 лв. и затваряне на търговския обект. (2б) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2024 г., в сила от 08.10.2024 г.) Който наруши чл. 56а, ал. 2 или 3, се наказва с глоба от 3000 до 5000 лв., а когато нарушението е извършено в обект - заведение за хранене и развлечения, както и при повторно извършване на едно и също нарушение - от 5000 до 10 000 лв. (2в) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2024 г., в сила от 08.10.2024 г.) Наказанията по ал. 2а се налагат и на лицата, допуснали извършването на нарушение по чл. 54а или 56а, ал. 3 в управляван от тях обект. (3) (Доп. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2012 г., в сила от 01.06.2012 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2019 г.) При повторно нарушение по ал. 2 се налага глоба от 500 до 1000 лв., съответно имуществена санкция от 1500 до 3000 лв. - за едноличен търговец, и от 5000 до 10 000 лв. - за юридическо лице. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2012 г., в сила от 01.06.2012 г.) Който рекламира алкохолни напитки в нарушение на чл. 55, ал. 1 и 2, се наказва с глоба от ... от НРД за медицинските дейности 2020-2022 г. вр. чл. 28 б ал. 1Чл. 28б. ⚖️ Практика (2) (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) (1) Пациентът има право да получи от лечебното заведение здравната информация, отнасяща се до неговото здравословно състояние, включително копия от медицинските си документи. (2) Пациентът има право да упълномощи писмено друго лице да се запознае с медицинските му документи, както и да направи копия от тях. (3) При смърт на пациента неговите наследници и роднини по права и по съребрена линия до четвърта степен включително имат право да се запознаят със здравната информация за починалия, както и да направят копия от медицинските му документи. от ЗЗ , като ирелевантно е дали прегледите и манипулациите са били платени или безплатни.Този пропуск , представлява противоправно поведение , както и 7 установеното по делото с влязло в сила наказателно постановление нарушение на ЗЛЗ срещу отетника – медициски център за несъответствие на неговата регистрация според вида на предлаганите и извършвани медицински услуги , което обаче не е достатъчно условие и не обуславя деликтна отговорност на лекаря и медицинския център / доколкото липсва причинна връзка между точно това поведение и вредите , предвид обстоятелството , че са предоставени необходимите услуги – леглова база , реанимация според изискванията на медицинските стандарти и практики /, но значително затруднява проследяването на лечебния процес и представлява индиция за недостатъчна организация на следоперативното наблюдение. По отношение на поведението на лекаря – доктор М. при възникване на усложнението : както се посочи в горното изложение , безспорно е , че към момента на констатиране на усложнението дехисценция на оперативната рана – около 21 ден след първата операция , лекуващият лекар М. не се е намирал в лечебното заведение и комуникацията с пациентката е осъществявана основно по телефон , а на място са извършвани превръзки от медицинска сестра. Несъмнено медицинската сестра е квалифициран персонал , в служебните й задължения е да извършва определени манипулации – смяна на превръзки , почистване на рана и други , но не може да извършва медицинска оценка на развитието на следоперативно усложнение , каквато следва да бъде извършена от специалиста по пластична хирургия. Да се извърши преглед от разстояние , разчитайки единствено на изпратените снимки или по описание от медицинската сестра , категорично не съответства на дължимото от лекаря поведение и грижа в периода след операцията. Макар и нежелани , в хирургическата практика неизбежно се случват усложнения. Съгласно правилата за добра медицинска практика в подобни ситуации се изисква от пластичния хирург осъществяване на определени действия , сред които : да установи естеството на усложнението , незабавно да предприеме действия за преодоляване на усложнението , включително и да потърси помощ и съвет от колеги при нужда , при обективна невъзможност сам да извърши прегледа да насочи пациента към съответните специалисти , да обясни на пациента ясно и точно какво се е случило и какви краткосрочни и дългосрочни ефекти ще последват ; да отчете нужната от подкрепа на пациента за преодоляването на стреса , дискомфорта , болката , както и да документира и анализира усложненията и да предприема мерки за намаляване на риска от изявата им. В конкретния случай пластичният хирург не е спазил тези изисквания и вместо да прегледа , установи и предприеме незабавни мерки за настъпилите усложнения , а при невъзможност лично да извърши същите - да осигури заместник със съответната медицинска специалност , който да осъществява наблюдение върху състоянието на пациента или препрати пациента към друг специалист , той е дал указания за изчакване и насрочвне на преглед едва след завръщането си от отпуск , имайки цялата информация относно евентуалните рискове вкл. и с оглед индивидуалните особености на пациента. Несъмнено е налице нарушение на принципа на своевременност , качественост и непрекъснаност на медицинската помощ. От заключението по СМЕ се установява , че при напредване на процеса на дехисценция се е стигнало до оголване на импланта , което представлява сериозно усложнение с риск от инфекция на меките тъкани на гърдата и риск за живота на пациента. Действително , по делото няма доказателства за инфекция в обрастта на гърдите след проявата на усложненията / като правилно първоинстанционният съд не е кредитирал представената от ищеца т.нар. частна експертиза , доколкото е експертно заслючение , но не по предвидения процесуален ред по ГПК и следва да бъде ценено единствено като непротивопоставим на ответниците частен документ , в случая неподкрепен от други доказателства /. Вещото лице по приетата в първоинстанционното производство СМЕ изразява становище , че когато вече дехисценцията е в степен , че е е оголен импланта , както е констатирано от д - р М. на преглед през м. август - по журнал , воден в клиниката на 03.08.2020 г. , а по твърдения в отговора на исковата молба на 04.08.2020 г. , хирургът е следвало да прецени дали да се премахне импланта или да се опита да го запази и лекува раната , като решението на д - р М. да приложи аквацел АЖ съответства на медицинските практики , предвид и обстоятелството , че пациентите , които се подлагат на този вид операции , са склонни да поемат риск , за да постигнат естетичния вид , който желаят. Константна и непротиворечива е съдебната практика е , че заключението на вещото лице трябва да бъде обсъдено в съвкупност с всички останали доказателства по делото , а не изолирано.
Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещо лице , дори и когато страната не е направила 8 възражения срещу него , а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. / р ешение № 87/03.07.2024 г. по т.д. № 2311/2022 г. на ВКС , I т.о. , р ешение № 224/07.01.2019 г. по гр.д. № 612/2018 г. на ВКС , III г.о. , реш ение №.241/23.10.13 по г р . д. №.3194/13, ВКС , I го. , реш ение №.108/16.05.11 по г р . д. №.1814/09 на ВКС , IV г.о. , реш ение №.348/16.11.15 по г р . д. №.1271/15 на ВКС , III, г.о. , реш ение №.248/16.11.15 по г р . д. №.1271/15 на ВКС , III г.о. , реш ение №57/8.05.14 по г р . д. №.7493/13 на ВКС , II г.о. , реш ение №.24/28.01.10 по г р . д. №.4744/08 на ВКС , I г.о. и мндр. /. В случая становището на вещото лице , дадено при разпита му в открито съдебно заседание , че не открива нарушения или пропуски с оглед действията на д - р М. след констатиране на усложнението и че неговата преценка за почти двумесечно лекуване на отвора на следопеативната рана и показалия се имплант с антисептични средства и болкоуспокояващи средства съответства на медицинските стандарти , не кореспондира логически с посочените от самото вещо лице рискове за здравето на пациента при такъв вид усложнение / дехисценция с оголване на имплантна и започнала некроза /, нито с изразената от него позиция при отговор на друг въпрос , че ако той би бил оператор на медицинската интервенция , би предприел незабавно премахване на имплантите с оглед предотвратяване възможността за инфекция и застрашаване живота на пациента. На следващо място , при налачие на каквато и да е клинична картина – повишена температура , болки , некроза , неповлияване от антисептичните лепенки аквацел АЖ в продължение на дни , а в случая почти два месеца и персистиращо усложнение задълбочаване на усложнението , нелогично и необосновано се явава становището , че действията по смяна на лепенката и изчакване , е поведение на лекаря , което съответства на принципа за качественост и своевременност на медицинската помощ. Именно поради липса на адекватност и качественост , ищеца е потърсила и друга медицинска помощ и консултация при д - р Р.Р. – документ за платена консултация от 26.08.2020 г. , показанията на свидетеля С.. От това следва , че в конкретния случай , в първите дни след установяване на усложненията след операцията от 13.07.2020 г. – на 31.07.2020 г. до 29.09.2020 г. , когато е извършена реопрацията , необходимият обем медицински действия и изследвания са предприети несвоевременно , със закъснение , което при сериозността на състоянието е повишило неправомерно медицинския риск за настъпването на неблагоприятните последици за здравето на пациента. Това лекарско поведение не е съобразено с принципа на адекватните очаквания и с добрата медицинска практика , изискващи всеки пациент да получи адекватно на състоянието му лечение при съблюдаване и гарантиране на правата му , вкл. и на правото му на достъп до най - добрите практики. Предвид изложеното , настоящият състав счита , че по делото се установи наличие на противоправно поведение на лекаря – пластичен хирург – ответника д - р М. при следоперативното лечение на ищеца. Съобразно чл. 45, ал. 2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до доказване на противното , като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по чл. 45 ал. 2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД , което по делото не е направено. Спорно между страните е наличието и на следваща от необходимите кумулативни предпоставки от фактическия състав на деликтната отговорсост , а именно наличието на причинна връзка между поведението на пластичния хирург – д - р М. и твърдените увреждания на здравето и причинените болки и страдания от ищеца. Причинната връзка е зависимост , при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата , а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента. Необходимо е обаче причинният процес да се ограничи до неговото типично , закономерно , а не случайно развитие. То е достатъчно условие , когато би причинило вредата само при обичайно стечение на 9 обстоятелствата. Т.е. деянието е необходимо условие за настъпване на вредата , ако при мислено изключване на поведението на деликвента , тя не би настъпила. Обратно , ако вредата би настъпила в сферата на едно лице и ако деянието не беше осъществено , липсва причинна връзка между тях. Вредата следва обективно , необходимо , закономерно да произтича от деянието , както и да не бъде негово случайно следствие. Косвени , а не преки , са вредите , които са последица не на неизпълнението , а на други факти , които прекъсват причинната верига. Наличието на такава връзка е в доказателствена тежест на ищеца , който следва да я установи при условията на пълно и главно доказване. /
решение № 101 от 23.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5531/2014 г. , IV г. о. , ГК. ,
решение № 50020 от 15.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2340/2022 г. , IV г. о. , ГК ,
решение № 445/14.07.2025 г. по гр.д. № 1671/2024 г. на ВКС , I г.о. /. При изследване наличието на причинна връзка между поведението на ответника – физическо лице и претърпяните неимуществени вреди , следва да се разгледа и релевираното от ответниците още в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца. / и по което първоинстанционният съд не е изложил конкретни
мотиви за неоснователност /. Тук е необходимо да се има предвид , че „ и зводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал. 2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51 ал. 2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия , с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. / Р №98/24.06.2013 г. по гр.д. № 596/2012 г. на ІІ ВКС /. Съпричиняването на вредоносния резултат ще е налице само ако именно поведението на пострадалия е и причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата. Т.е.
ответникът при условията на пълно и главно доказване следва да установи обстоятелствата , от които черпи благоприятни правни последици. Въззивниците поддържат , че ищцата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат чрез продължаващо тютюнопушене и лоша лична хигиена. По отношение на възражението на въззивниците за допринасяне на ищцата чрез лоша лична хигиена следва да се посочи , че по делото не е проведено пълно доказване на такова поведение на ищеца , още по – малко , което е в причинна връзка с настъпилите усложнения и увреждания. В показанията на свидетеля Ч. се съдържа твърдение , че при посещение в клиниката ищаца е съобщила , че не се е къпала продължителен период от време , което според въззивниците представлява нарушение на необходимите хигиенни правила. Това обстоятелство обаче не може да бъде изведено като безспорно доказано , което да е довело до настъпването на вредоносния резултат. От една страна , по делото липсват медицински данни за наличие на инфекциозен процес в оперативната рана , който би могъл да бъде свързан с неспазване на хигиенни изисквания. Напротив , както от заключението на СМЕ , така и от медицинската документация по делото се установява , че не са налице обективни доказателства за развита инфекция , като вещото лице изрично е посочило , че липсват микробиологични изследвания или други клинични данни , които да доказват наличие на инфекциозен процес. От друга страна , следва да се отчете и фактическата обстановка след извършената оперативна интервенция – наличието на хирургична рана , поставени превръзки и последващи медицински манипулации , които по естеството си ограничават възможността за нормално къпане или извършване на обичайни хигиенни процедури , но свидетеля А. , чийто показания са преки и непосредствени – съпруг на ищеца , посочва , че същата е поддържала хигиената на тялото си , макар и затруднено и при съобразяване наличието на рани и превръзки в областта на гърдите. В този смисъл не може да се направи извод , че е налице неспазване на конкретни предписания на лекаря за хигиенни процедури или обичайни такива и което да е виновно нейно поведение , улеснило настъпването на вредоносния резултат. Относно тютюнопушенето : От доказателствата по делото се установява , че преди операцията ищцата е пушила около 40 цигари /2 кутии / дневно - амбулаторен лист от анестезиолог преди операцията на 13.07.2020 г. , което представлява значително количество. Впоследствие , според данните от втория амбулаторен 10 лист от 29.09.2020 г. съставен от анестезиолога и свидетелските показания на свидетеля А. и свидетелката Ч. , се установява , че ищеца е намалила броя на цигарите , които пуши дневно , като във втория амбулаторен лист е записано , че пуши около 20 дневно , а непосредствено след операцията дори е спряла пушенето поради влошеното си общо физическото състояние. Вещото лице по приетата СМЕ сочи , че тютюнопушенето представлява един от рисковите фактори за забавеното зарастване на раните. Освен тютюнопушенето обаче , вещото лице категопимто заявява , че има и други фактори способствали за настъпване на неблагоприятният резултат. Напрежението и плюенето на конци несъмнено е такава причина , каквато в конкретния случай е била налице , но не може да се установи с точност от какво е настъпила – дали заради използвания конец при зашиването ( викрил ) или е заради физиологичното състояние на пациента по време на и след операцията. Инфекцията е също възможна причина за настъпването на увреждането , но по делото няма данни за такава , с изключение на описаното в частната съдебна експертиза , възо снова на която
съдът не изграджа фактическите си изводи / и чиято доказателствена стойност
съдът обсъди в горното изложение /. Вещото лице е посочило като възможни причини и мачкане на тъканите , предиспозиция или диабет , хормонални заболявания , имунитет на пациента , като по делото липсват данни за пълния здравословен статус на ищеца , поради което и тези причини настоящият състав счита , че не могат да се приемат като такива допринесли за настъпване на вредоносния резултат / същите са хипотетични и теоретично възможни /. За един от обуславящите фактори , които логично водят до резултата – дехисценция на шева обаче , има категорично данни по делото – тютюнопушенето от ищеца. Както обаче вече беше посочено , за този рисков фактор и последиците от него ищеца не е била надлежно информирана , поради което нейното поведение изразяващо се в неспиране на тютюнопушенено / макар и ограничаването му /, не е поведение на съпричиняване , още повече че ищеца дори е намалила количеството цигари , непосредствено преди операцията и след нея. Индивидуалния здравен профил на ищеца - вероятна хипоксия поради продължително и значително по количество ежедневно тютюнопушене касае , които както фиброзната тъкан на гърдите са обективно съществуващи и доказани рискови фактори. Това не е съпричиняване по смисъла на закона , което визира човешко поведение , а причинен процес извън такова поведение за последиците , за които
ответникът не следва / и не би могъл / да отговаря. Предвид изложеното до тук , настоящият състав приема , че в случая е налице хипотезата , при която противоправното поведение на деликвента не е единствената причина за вредоносния резултат / тук е важно да се уточни , че вредоносния резултат , за който настящият състав изследва наличието на причинна връзка не е появата на дехисценция , а болките и страданията и невъзможността появилия се отвор на раната да не може да зарастне при прилагане на стандартните процедури – аквацел АЖ , доколкото се установи , че извършването на операцията на 13.07.2020 г.и поведението на ответника физическо лице е съобразена с медицинските стандарти /, т. е. вредата да е предпоставена от съвкупното въздействие на множество явления / събития , едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова , но това не изключва отговорността за деликт , а само определя нейния обем. В подобни случаи причинният процес не може да се изследва само с оглед на последния елемент в каузалната верига , а следва да се преценява възможността , която комплексно създават всички условия и връзката им с настъпването на вредата. При оценката на вредите с оглед установената комплексна каузална верига , трябва да се отчете фактическото допринасяне за настъпването на резултата на другите причинни фактори , като обезщетението следва да се намали с този каузален принос. /
решение №9/02.02.2018 г.по гр.д. № 1144/2017 г. на ВКС , III г.о. , определение № 323/08.07.2022 г. по гр.д. № 749/2022 г. на ВКС , II г.о. / и което следва да бъде съобразено при определяне на конкретния размер на обезщетението. Тъй като неимуществените вреди , които представляват неблагоприятно засягане на лични , нематериални блага , не биха могли да бъдат възстановени , предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно , а заместващо и се определя съобразно критериите , предписани в правната норма 11 на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието “ справедливост ” по смисъла на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства , които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Съобразно разпоредбата на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД и ППВС № 4/23.12.1968 г размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка , поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта , като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди , включва винаги конкретни факти , относими към стойността , която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този аспект справедливостта по смисъла на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД се извежда от преценката на конкретните обстоятелства , които носят обективни характеристики - естеството на причинените неимуществени вреди , тяхната продължителност и интензивност , степента на преживените от ищеца негативни емоции , начин и обстоятелства , при които са получени , възраст на увредения , неговото обществено и социално положение , начина му на живот , отражението върху личния , обществения и живот и самочувствието на пострадалия , работоспособността му , липсата или наличието на трайни физически увреждания или психически такива , и конкретните икономически условия в страната през разглеждания период. Както от медицинската документация , така и от неоспореното и ценено от съда в тази му част заключение по СМЕ , изготвено след личен преглед на ищеца , се установява , че към настоящия момент - момента на извършване на преглед от вещото лице – 16.03.2024 г.естестичното състояние на гърдите на пациенката се изразява в асиметричен бюст , с наличие на обширни , неравни белези , деформиращи естетично областта , както и наличие на сраствания в дълбочина , като същата се оплаква от болки и дискомфорт в гърдите. Описаното състояние е вследствие на оперативните интервенции от 13.07.2020 г. , усложненията и реоперацията на 29.09.2020 г. Доколкото , в настоящото се производство се установи , че не е налице противоправно поведение на д - р М. , като първа и необходима предпоставка за ангажиране на отговоростта на ответника физическо лице , респективно на юридическото по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД , за начина на извършване на пластичната операция на 13.07.2020 г. , както и появата на усложнения вследствие на същата , но наличие на такова относно предоставяне на постоперативна медицинска помощ в нарушение на принципите на чл. 81 ал. 2Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. т. от ЗЗ в периода 31.07.2020 г. – 29.09.2020 г. , именно за приживените неимуществени вреди след 31.07.2020 г. следва да се ангажира отговорността на ответниците за заплащане на обезщетение. При съобразяване на горните критерии , предвид обстоятелството , че ищеца е млада жена – на 34 години към датата на извършване на операциите , същата от години е имала комплекс поради малкия си бюст , чиято форма не харесвала , особено и след раждането на двете й деца , очакването да подобри визията и възвърне самочувствието на добре изглеждаща жена , както и последвалите тежки физически и емоционални изпитания – болка , неудобства , дискомфорт , влошено общо физическо състояние , невъзможност да работи пълноценно като търговски представител , неспокойство , стрес и притеснение , че освен гърдите си , може да загуби и живота си , а има семейство с две малки деца , трайна промяна в настроението и самочуствието й , трайните белези останали след втората операция и нелицеприятна гледка и асиметричност на гърдите , съпроводени с постоянни болки , както и страха и стреса отново да се подложи на операция за заличаване на белезите от вече извършените интервенции , както и социално - икономическите условия в периода на постковид икономическа ситуация , настоящият състав счита , че заместващо обезщетение съобразно с изискваният ан ачл. 52 от ЗЗД от 30 000 лв. е съответно и справедливо , като първоинстанционният съд с оглед диспозитивното начало се е произнесъл само в рамките на заявения размер от 18 000,00 лв. Отчитайки обстоятелството относно наличие на обективно състояние на организма на 12 пациента , а именно – продължително и интензивно тютюнопушене преди операцията и което представлява рисков фактор за забавено зарастване на раните и за развитие на постоперативни усложнения , но и при съобразяване на обстоятелството , че е налице типично отхвърляне на шевния материал / около 20 ден след поставянето му т.нар „ плюене на конци “, механично увреждане на тъканите , фиброзната тъкан , както и отчитайки че ищеца не е била надлежно информирана за конкретните индивидуални и специфични рискове съобразно здравния й статус , но които рискове са в рамките на допустимите и обикновено преодолими , съответно не съставляват абсолютна противопоказност за извършване на хирургичната операция , а част от тях са в кръга на съпътстващите рискове всяка една операция / имунологичния статус на пациента , реакция на организма /, обема на отговорността на деликвента , респективно на възложителя по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД следва да бъде ограничена до 85 % от дължимото обезщетение. Следователно при съобразяване на гореизложеното , при приспадане на приноса на обективни обстоятелства в причинния казуален процес за настъпване на вредите /15 %/, то заместващото обезщетение възлиза на 25500,00 лв. , но предвид размера на предявения иск /18 000,00 лв. /, респективно разпоредбата чл. 271 ал. 1Чл. 271. ⚖️ Практика (7) (1) Когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение. Ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение. (2) При отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл. (3) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите необходими другари на жалбоподателя. Решение при правилно първоинстанционно решение изр. 2 от ГПК , обжалваното решение в частта за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде потвърдено , а относно размера на имуществените вреди – от общо 137,50 лв. , дължими от ответниците са 116,88 лв. т.е. за разликата над посочени размер исковете следва да бъдат отхвърлени. Разноски Във въззивното производство : С оглед изхода на делото и разпоредабта на чл. 78 ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК , във вр. с чл. 273Чл. 273. ⚖️ Практика (40) Доколкото няма особени правила за производството пред въззивната инстанция, се прилагат съответно правилата за производството пред първата инстанция. Глава двадесет и първа. ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА Обжалване с частна жалба ГПК , въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени направените по делото разноски съобразно основателната част от жалбата , като от претендираните по списък по чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски от ГПК - л. 66-67 от въззивното дело – 552,75 лв. – внесена държавна такса , следва да се присъдят още 0,90 лв. или 0,46 евро. Въззиваемата страна не е заявила искане за присъждане на разноски. В първоинстанционното производство : - на основание чл. 78 ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК на ищеца се дължат разноски съобразно уважената част от исковете , а именно от общо направени в размер на 658,30 лв. или решението следва да бъде отменено за разликата до присъдения размер от 658,38 лв. - на основание чл. 78 ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК на ответника – юридическо лице / което е представило доказателства за плащане на депозит / се дължат разноски съобразно отхвърлената част от исковете , а именно от общо направени в размер на 300,00 лв. – 146,36 лв. или следва се присъдят още 0,24 лв. или 0,12 евро.
Така
мотивиран , Софийски градски съд
РЕШИ:
:
ОТМЕНЯ
решение № 12830/28.06.2024 г. постановено по гр.д. № 14700/2023 г. по описа на Софийски районен съд , ГО , 125 състав в частта , с която : - „ ИНВЕЛА КЛИНИК – МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР „ ЕООД ЕИК 204686050 със седалище и адрес на управление град Смилян , улица **** и В. В. М. с ЕГН **********, с адрес град Смолян , улица **** са осъдени да заплатят солидарно на основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. вр. чл. 53Чл. 53. ⚖️ Практика (14) Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. ЗЗД на М. И. А. с ЕГН **********, с адрес село **** сумата представляваща разликата над 116,88 лв. до присъдения размер от 137,50 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на медицински деликт / липса на предоставена пълна предоперативна информация , както и неосигурена според изискванията на чл. 88Чл. 88. ⚖️ Практика (29) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. и чл. 81 ал. 2 т. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от ЗЗ качествена , своевременна и достатъчна следоперативна медицинска помощ след извършване на оперативна интервенция на 13 13.07.2020 г. /; -„ ИНВЕЛА КЛИНИК – МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР „ ЕООД ЕИК 204686050 със седалище и адрес на управление град Смилян , улица **** и В. В. М. с ЕГН **********, с адрес град Смолян , улица **** са осъдени да заплатят солидарно на основание чл. 78 ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК на М. И. А. с ЕГН **********, с адрес село **** разноски по гр.д. № 14700/2023 г. по описа на Софийски районен съд , ГО , 125 състав за разликата над 658,30 лв. до присъдения размер от 658,38 лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ предявените от М. И. А. с ЕГН **********, с адрес село **** срещу „ ИНВЕЛА КЛИНИК – МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР „ ЕООД ЕИК 204686050 със седалище и адрес на управление град Смилян , улица **** и В. В. М. с ЕГН **********, с адрес град Смолян , улица **** , при условията на солидарност , искове с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. вр. чл. 53Чл. 53. ⚖️ Практика (14) Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. ЗЗД на за сумата от 20,62 лв. , представляваща разликана над 116,88 лв. до присъдения размер от 137,50 лв. - обезщетение за имуществени вреди вследствие на медицински деликт / липса на предоставена пълна предоперативна информация , както и неосигурена според изискванията на чл. 88Чл. 88. ⚖️ Практика (29) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. и чл. 81 ал. 2 т. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от ЗЗ качествена , своевременна и достатъчна следоперативна медицинска помощ след извършване на оперативна интервенция на 13.07.2020 г. /.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 12830/28.06.2024 г. постановено по гр.д. № 14700/2023 г. по описа на Софийски районен съд , ГО , 125 състав в частта , с която : - „ ИНВЕЛА КЛИНИК – МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР „ ЕООД ЕИК 204686050 със седалище и адрес на управление град Смилян , улица **** и В. В. М. с ЕГН **********, с адрес град Смолян , улица **** са осъдени да заплатят солидарно на основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. вр. чл. 53Чл. 53. ⚖️ Практика (14) Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. ЗЗД на М. И. А. с ЕГН **********, с адрес село Волуяк , улица Дружба , както следва : -12 500,00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие на медицински деликт / липса на предоставена пълна предоперативна информация , както и неосигурена според изискванията на чл. 88Чл. 88. ⚖️ Практика (29) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. и чл. 81 ал. 2 т. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от ЗЗ качествена , своевременна и достатъчна следоперативна медицинска помощ след извършване на оперативна интервенция на 13.07.2020 г. /; -116,88 лв. - обезщетение за неимуществени вреди вследствие на медицински деликт / липса на предоставена пълна предоперативна информация , както и неосигурена според изискванията на чл. 88Чл. 88. ⚖️ Практика (29) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. и чл. 81 ал. 2 т. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от ЗЗ качествена , своевременна и достатъчна следоперативна медицинска помощ след извършване на оперативна интервенция на 13.07.2020 г. /;
РЕШЕНИЕ № 12830/28.06.2024 г. постановено по гр.д. № 14700/2023 г. по описа на Софийски районен съд , ГО , 125 състав в частта , в която са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от М. И. А. с ЕГН **********, с адрес село **** срещу „ ИНВЕЛА КЛИНИК – МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР „ ЕООД ЕИК 204686050 със седалище и адрес на управление град Смилян , улица **** и В. В. М. с ЕГН **********, с адрес град Смолян , улица **** , при условията на солидарност , искове с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. вр. чл. 53Чл. 53. ⚖️ Практика (14) Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. ЗЗД за сумата от 5500,00 лв. , представляваща разликана над 12 500,00 лв.. до заявения размер от 18 0000,00 лв. - обезщетение за неимуществени вреди вследствие на медицински деликт / липса на предоставена пълна предоперативна информация , както и неосигурена според изискванията на чл. 88Чл. 88. ⚖️ Практика (29) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. и чл. 81 ал. 2 т. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от ЗЗ качествена , своевременна и достатъчна следоперативна медицинска помощ след извършване на оперативна интервенция на 13.07.2020 г. / и за сумата от 6500,00 лв. - обезщетение за имуществени вреди вследствие на медицински деликт / липса на предоставена пълна предоперативна информация , както и неосигурена според изискванията на чл. 88Чл. 88. ⚖️ Практика (29) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. и чл. 81 ал. 2 т. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от ЗЗ качествена , своевременна и достатъчна следоперативна медицинска помощ след извършване на оперативна интервенция на 13.07.2020 г. ., като необжалвано е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА М. И. А. с ЕГН **********, с адрес село **** да заплати на „ ИНВЕЛА КЛИНИК – МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР „ ЕООД ЕИК 204686050 със седалище и адрес на управление град Смилян , улица **** и В. В. М. с ЕГН **********, с адрес град Смолян , улица **** , при условията на разделност , по ½ 14 Председател : _______________________ Членове : 1. _______________________ 2. _______________________ част , на основание чл. 273Чл. 273. ⚖️ Практика (40) Доколкото няма особени правила за производството пред въззивната инстанция, се прилагат съответно правилата за производството пред първата инстанция. Глава двадесет и първа. ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА Обжалване с частна жалба вр. чл. 78 ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК разноски по в.гр.д. № 14562/2024 г. по описа на Софийски градски съд , II-E въззивен състав в размер на 0,46 евро.
ОСЪЖДА М. И. А. с ЕГН **********, с адрес село **** да заплати на „ ИНВЕЛА КЛИНИК – МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР „ ЕООД ЕИК 204686050 със седалище и адрес на управление град Смилян , улица **** на основание чл. 78 ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК разноски по гр.д. № 14700/2023 г. по описа на Софийски районен съд , ГО , 125 състав в размер на още 0,12 евро. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните , при условията на чл. 280 ал. 1 и ал. 2Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания от ГПК. 15
Източник: Оригинален документ (Филтър: Силна дума: пациент)
