Решение № 57 по Търг. д. № 20233100900326/2023 г. на Окръжен съд Варна

РЕШЕНИЕ № 57 гр.

Варна, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав :

Председател :

Мария К.

Терзийска при участието на секретаря Албена Ив.

Янакиева като разгледа докладваното от Мария К.

Терзийска Търговско дело № 20233100900326 по описа за 2023 година За да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на М.

Г. от гр.

Р., чрез пълномощник, с която са предявени претенции против застраховател по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите “ – „ Застрахователна компания Лев Инс “ АД, за сумата от 250 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца следствие на ПТП, настъпило на 25.01.2022 година по вина на А.С.А., както и за сумата от 49 171.75 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на същото деяние, ведно със законна лихва върху сумите, считано от 21.02.2022 г. – отправяне на застрахователната претенция пред застрахователя до окончателното изплащане на задълЖ.ето, при твърдения за валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност “ на автомобилистите, сключена за МПС, марка „ Ауди “, модел „ А 6 Авант “, с ДК № ******, с ответното дружество по спора.

Ищецът твърди, че на 25.01.2022 г. е пострадал при ПТП, за което деяние виновният водач А.С.А., управляващ л.а. „ Ауди, А 6 Авант “ с рег. № ****** е признат за виновен с влязла в сила присъда на наказателния съд по НОХД № 1403/2024 г. по описа на ВРС.

В резултат на ПТП е получил множество травматични увреждания, включително тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на десен крак и няколко средни телесни повреди.

Сочи, че на осн. чл. 380 от КЗ, съответно на 21.02.2022 г. и допълнително на 02.06.2023 г. е сезирал застрахователя по застраховка „ Гражданска отговорност “ на виновния водач – ответника по спора за изплащане на застрахователно обезщетение, но до предявяване на иска застрахователят е пасивен.

Подробно в ИМ се разясняват всички получени телесни увреждания и продължителността на проведеното лечение.

Сочи се, че ищецът многократно е постъпвал в болнични заведения, извършвал е множество прегледи и 1 консултации.

Към 11.01.2023 г. поради продължаващо тежко емоционално състояние – проблеми със съня, непрекъснати песимистични мисли, опасения за себе си и семейството, тревожност, е посетил психолог, който е констатирал разстройство в адаптацията, волево снижена активност, инициативност, памет и интелект – потиснат.

Отделно, травмите от ПТП са довели до ползване на отпуск по болеск за период повече от година, а от данните в решението на ТЕЛК се установява, че е с 95% ТНР, без чужда помощ, пожизнен.

Уврежданията, според ищеца оставят траен отпечатък върху бъдещия му живот, възстановяването може да бъде само частично и свързано с много болки и усложнения.

Възстановяване на ампутирания крайник е невъзможно.

Продължава да търпи неудобства.

Сочи се, че непосредствено след ПТП грижите са поети от негови близки дори за елементарни хигиенни нужди, което е повлияло неблагоприятно върху самочуствието на ищеца.

ПТП се е отразило на трудовите навици, тъй като до него момент е издържал семейството си.

Трайна промяна е настъпила и в социалната сфера – общуване с приятели и близки, хоби занимания и други.

На тези и други подробно излоЖ. съобраЖ.я счита, че претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е съизмерим с търпените болки и страдания – физически и психически, с актуално присъжданите размери на обезщетения от съдилищата, с индексите на инфлация и не на последно място с лимите на застрахователни обезщетения, поради което се явява и адекватен.

Поддържа, че се дължи и сумата, заявена за обезщетяване на имуществени вреди, доколкото се доказва относимост на направените разходи към лечението му.

Лихвата се претендира от първото сезиране на застрахователя във времето – 21.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумите.

В отговора си застрахователят оспорва размера на претенцията като твърде завишен и несъответен на търпените болки и страдания.

Твърди наличие на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат поради неизползване от негова страна на обезопасителен колан.

Оспорва и търпените психически болки и страдания.

Заявява и съпричиняване на ПТП от водача на т.а. „ Мерцедес Спринтер “.

Правна квалификация на правата : чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 429, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2 от КЗ.

След допуснато в съдебно заседание на 26.01.2026 г. изменение, на осн. чл. 214Чл. 214. ⚖️ Практика (9) (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. (2) Не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване. Глава шестнадесета. ОТКЛОНЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТРАНИТЕ Раздел I. Другарство в делото Допустимост от ГПК на иска за неимуществени вреди по размер, съдът е приел да е сезиран с претенция за главница, в размер на 256 000 евро.

В същото заседание претенцията за имуществени вреди е уточнена да е в размер на 25 141.12 евро ( вр.

ЗВЕРБ ).

В съдебно заседание, всяка от страните, чрез проц. представител, а ищецът и лично, поддържа собствените си аргументи, включително по същество на правния спор.

В дадения от съда срок, ищцовата страна не депозира писмена защита.

В съдебно заседание, третото лице не се представлява.

Депозира писмено становище, в което оспорва иска по размер като твърди, че вина за настъпилото ПТП има единствено осъденият водач на л.а. „ Ауди А 6 Авант “, не и водача на т.а. „ Мерцедес Спринтер “ – И.Ч., което МПС е застраховано при ЗАД „ ОЗК - Застраховане “ АД ( помагач ).

В тази връзка оспорва и 2 наличието на предпоставки за привличането му по реда на чл. 219Чл. 219. ⚖️ Практика (22) (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. (2) Привличането не се допуска, ако третото лице няма постоянен адрес в Република България или живее в чужбина. (3) Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане. Допускане на участието от ГПК.

Възразява по твърденията, наведени в отговора касателно механизма на ПТП, респективно въведените аргументи за вина на водача на товарния автомобил, чието поведение, според тази страна, не е противоправно и гражданската отговорност за обезщетяване на вредите, не може да бъде ангажирана.

Съдът, като съобрази предметните предели на спора, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото и по вътрешно убеждение приема следното :

Безспорни факти.

Указано е на страните, че са безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти : наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите “ между ЗД „ ЛЕВ ИНС “ АД и собственика на л.а. м. „ Ауди А 6 Авант “ с рег. № ******, към датата на ПТП – 25.01.2022 г., уведомяване на застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ.

На осн. чл. 300Чл. 300. ⚖️ Практика (1) Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Разпростиране на действието по иск на прокурора от ГПК, съдът е указал на страните, че влязлата в сила присъда № 7/09.01.2025 г. по НОХД № 1403/2024 г. по описа на ВРС е задължителна за гражданския съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, включително по квалифициращите признаци на престъплението, поради което и тези въпроси не могат да се пререшават.

При горното съдът приема, че на 25.01.2022 г., на автомагистрала „ Хемус “, км. 412, в областта на пътен възел „ Слънчево “ е настъпило ПТП между МПС, л.а. „ Тойота Приус плюс “, рег. № ******, управляван от ищеца Г. и МПС, л.а. „ Ауди А 6 Авант “, с рег. № ******, управляван от водача А.А..

ПТП е настъпило по вина на водача на л.а. „ Ауди “.

Въпросите, които гражданският съд следва да разреши, касаят наличието на твърдените неимуществени вреди и техният интензитет, справедливият размер на обезщетението за понасянето им, дължимостта на лихва върху главниците и релевантния за начисляването й момент.

Следва да се изясни и въпроса за съпричиняването.

По въведената претенция за имуществени вреди е необходимо да се даде отговор на въпроса за относимост на направените разходи към претърпените физически и психически травми от ПТП, релевантна начална дата на претенцията за лихва.

По иска за неимуществени вреди.

За доказването на претърпените неимуществени вреди, по делото са допуснати комплесна СМЕ, както и СПЕ, чиито заключения съдът кредитира като обективни и компетентно дадени.

Ищецът е ангажирал гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, чиито показания съдът кредитира като обективни и незаинтересовани, в контекста на останалия доказателствен материал.

От заключението по комплексната СМЕ се установява, че в резултат на ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания : травма на гръбначен стълб – компресионно счупване на тялото на първи поесен прешлен и напречния му израстък ; смазване на меки тъкани и кости на дясна подбедрица с многофрагментно счупване на голям и малък пищял, както и 3 костите на стъпалото на крака с последваща ампутация на ниво долна - средна трета на подбедрицата ; открито многофрагментно счупване на костите на лява подбедрица ; бималеоларно счупване на лява глезенна става ; смазване на глезена и стъпалото на левия крак със счупване на метатарзални кости и изкълчване на ставата на Лисфранк ; счупване на дясната лъчева кост в долния край ; контузия на главата с оток и кръвонасядане на клепачите на дясно око ; травматичен шок.

Травмите са наложили лечение в реанимационни услувия на болнично заведение в гр.

Варна.

Тежката травма на подбедрицата на десен крак е наложила ампутацията му, операция, извършена на 26.01.2022 г. и довела до загуба на десен крак.

Многофрагментното счупване на костите на подбедрицата на левия крак е наложило оперативно наместване на счупванията с първоначално поставен външен фиксатор и втора операция за вътрешна фиксация, извършена на 22.02.2022 г., довела до трайно затруднение на двиЖ.ето на ляв крак за срок, не по - малък от 3-5 месеца.

Металът не е отстранен към датата на прегледа, направен от вещите лица на 06.01.2026 г.

Лявата глезенна става е лекувана оперативно с наместване на костните фрагменти и фиксирането им с метал.

Травмите в лъчевата кост на дясна ръка са наложили наместване и гипсова имобилизация на крайника, довело до трайно затруднение в двиЖ.ето на ръката за период от 2-4 месеца.

Счупването на метатарзални кости и изкълчването на ставата на Лисфранк е лекувано с наместване и фиксиране с Киршнерови игли, довело до трайно затруднение на двиЖ.ята на левия долен крайник за повече от 30 дни.

Киршнеровите игли са остранени.

Първи поясен прешлен е лекуван оперативно с метална фиксация и вертебропластика на Л 1, довело до трайно затруднение двиЖ.ето на снагата за повече от 30 дни.

Ищецът е бил с временна протеза в продълЖ.е на една година.

Същата дава възможност за самостоятелно ходене с патерици и адаптация на ампутационния чукан към приемната гилза.

В момента на прегледа, ищецът е с модулна стандартна постоянна протеза с хидравлично стъпало и индивидуално изработена приемна гилза от карбон.

Според експертите, в съвкупността си травматичните увреждания са причинили травматичен шок обусловил разстройство на здравето временно опасно за живота, което е преодоляно поради приложеното навременно високоспециализирано лечение.

От заключението по СПЕ се установява, че анамнезата е снета по данни на освидетелствания ищец, който според експерта не страда от психично разстройство в тесния смисъл на думата - психоза.

Не са налице анамнестични и клинични белези за зависимост към психоактивни вещества.

При него са налице разстройства от голямата група Невротични, свързани със стрес и соматоформни разстройства.

Ексертът пояснява, че разстройствата в тази група могат да се разглеждат като неадаптивен отговор на тежък или продължителен стрес, поради това, че те пречат на механизмите за справяне и по този начин водят до нарушаване на социалното функциониране.

Според заключението, острият стрес за ищеца е претърпяното на 25.01.2022 год.

ПТП с частична загуба на крайник.

Острата стресова реакция обикновено затихва след 24-48 часа и оплакванията са минимални след около три дни, докато в конкретния случай, при ищеца острата стресова реакция е преминала в Разстройство на адаптацията.

Тя се изразява в субективен дистрес и емоционално разстройство, обикновено нарушаващи социалното функциониране, които възникват в периода на адаптация към значими 4 жизнени събития като при Г. са били налице всички изброени симптоми.

Разстройствата на адаптацията не надхвърлят шест месеца.

Ако продължат повече, то се поставя диагноза Посттравматично стресово разстройство.

Тук експертът подчертава, че вече са налице симптоми на това разстройство.

Поради тежестта на психотравмата, освидетелстваният не е бил в състояние за преработи и рационализира случилото се и той е преминало в по - тежко психогенно разстройство.

Вещото лице заключава, че преживяният инцидент все още не е преработен като ситуация и се явява като персистираща афективна стимулация, която се отразява крайно негативно на индивида.

В допълнение, в съдебно заседание експертът допълни, че няма данни за лечение ( психиатрично или психологическо ), което в началния етап може да е било необходимо, но при тежката загуба на орган, съществено подобрение не би настъпило, дори и да се провежда терапия, поради сериозната психотравма.

Като свидетели, в производството са разпитани майката на ищеца – Ц.

Г.а и двама близки до него приятели.

Свид.

Г.а разказва, че синът й е завършил висше образование, семеен, с една дъщеря и към момента работи в дружество, в сферата на дистрибуцията на фармацевични продукти.

Посочва, че нейното и семейството на ищеца живеят отделно, но поддържат ежедневен контакт.

Преди инцидента ищецът е бил изключително спортна натура – упражнявал е тенис на корт, спортен риболов, занимавал се е с пчеларство.

Работил е на две места, за да може да издържа дъщеря си като студентка.

За инцидента твърди, че е разбрала своевременно, както и за извършената спешна ампутация на крака.

Непосредствено след приемане на ищеца в болничното заведение комуникацията е била чрез телефон, тъй като майката не е била допускана до болницата.

Свидетелства за изключително тежко емоционално състояние на сина й ( цитат ): „… с желанието дори да отнеме живота си от 6- тия етаж.

Това са приказки, които ние чухме от него …“ ( край на цитата ).

Настоява, че благодарение на непрестанните разговори и убеждаване както от съпругата на ищеца, така и от родителите, постепенно е започнал да преодолява шока от случилото се, но не е възстановен напълно.

Изключително трудно е било ищецът да привикне да се придвижва както с временна, така и постоянна протеза, след нарочно обучение.

През тези месеци всички близки са били до него.

Близо година е бил в отпуск по болест, преминал е през ежедневни рехабилитации, срещи с психолог, за да се поуспокои поне малко.

Хоспитализациите му се отразяват негативно според свидетелката, доколкото са многобройни и винаги съпроводени с чувството у ищеца, че нещата ще се влошат, а не подобрят.

След всички оперативни интервенции, според свидетелката, ищецът има нужда от чужда помощ за елементарни, ежедневни хигиенни процедури.

След инцидента е приемал медикаменти за подпомагане съня, овладяване на тревожността.

Постоянната му натрапчива мисъл е, че е инвалид.

В момента, според майката, синът й е променен много, станал е по - чувствителен и емоционален, които състояния са и в резултат на невъзможността да практикува хобитата си и да спортува.

Свидетелите В. и Е. – дългогодишни близки приятели на ищеца твърдят, че го познават като много добър човек, винаги готов да помогне, спортна натура, деен, енергичен, жизнен.

След ПТП е настъпила коренна промяна в личността.

Запознал е да проявява нерешителност и за елементарни действия, като например проява на страх от нараняване при придвижване по стълби.

Констатират свидетелите, че е по - изнервен, припрян от преди инцидента, 5 затворен в себе си.

Показанията им относно трудностите след ПТП ( ежедневни дейности, придвижване, невъзможност за спорт, хоби и т.н. ) изцяло съвпадат с тези на свид.

Г.а и не се налага преповтарянето им.

Предвид горното, по размера на обезщетението, съдът намира следното : при претендирани обезщетения за неимуществени вреди се прилага принципът на справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД, основан на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства – вида и характера на телесните увреждания и последиците от тях за пострадалото лице.

Неимуществените вреди се изразяват в претърпени от увреденото лице болки и страдания в резултат на виновно поведение на деликвента, които вреди подлежат на заплащане от застрахователя по договор за застраховка „ Гражданска отговорност ” при предявен пряк иск.

Обезщетението подлежи на определяне от съда по справедливост, по правилата на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД като паричен еквивалент на всички, получени в резултат на нанесените при едно застрахователно събитие - в случая телесни повреди, болки и страдания, които имат проявление както във физически, така и в психически, и емоционални сътресения и неудобства за увреденото лице.

Целостта на човешкия организъм предопределя при травма да се изпитва както физически, така и емоционален дискомфорт, като в хипотеза на множество травми пак болките и страданията са за организма като едно цяло.

За определяне размера на обезщетението съдът взема предвид възрастта на пострадалия – 48 г. към датата на ПТП, в трудоспособна възраст, броя, степента и характера на уврежданията, които в случая са множество телесни повреди, с висока степен на опасност за живота, ампутацията на долен крайник, оставила необратими последици върху физиката, довела до определяне на степен на инвалидизация - пожизнена 95% трайно намалена работоспособност.

Съдът съобразява и заключението по СМЕ в частта, в която сочи, че възстановителният период е бил продължителен като самостоятелно придвижване е било възможно след 12 месеца.

Не са отшумели към момента ограничените и болезнени двиЖ.я на лява глезенна става и в ставите на ляво стъпало.

Ищецът може да се придвижва бавно, с по - малки крачки и пренасяне тежестта към десния крак, които затруднения ще останат и за в бъдеще, при това с тенденция към влошаване.

Налице са множество остатъчни белези по тялото, без очаквана промяна в статуса им.

Продължават болките и страданията, свързани с ограничените двиЖ.я на ляво стъпало и глезен, както и в ампутационния чукан.

С времето е възможно да настъпят промени на ампутационния чукан и да се наложи смяна на приемната гилза.

Необходими са различни по вид протези за съответните занимания.

Протезата ограничава възможността от полагане на тежък физически труд.

Макар да няма нужда от чужда помощ за самообслужване, ежедневно ще изпитва затруднения при дейности, извършвани в клекнало полоЖ.е.

Не без значение е и настъпилата трайна, в негативен аспект промяна в психиката на ищеца ( коментирано по - горе заключение по СПЕ ), включително заради това, че не може да упражнява професия, която го удовлетворява, ежедневните неудобства и затруднения, които изпитва при осъществяването на социални контакти, непрекъснатите страхове за живето и здравето.

Горните обстоятелства се подкрепят от всички, събрани по делото доказателства, включително гласните.

При съобразяване на изложеното, вкл. и на времето, когато са настъпили 6 вредите, с оглед обществено - икономическата обстановка в страната, релевантна към критериите за справедливост на паричното обезщетение, съдът намира, че на основание чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД същото следва да бъде определено в размер на 130 000 евро.

Съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия не се установява.

Аргументите на ответника са на плоскостта на твърдяно нарушение по чл. 137 а от ЗДвП – неползване на обезопасителен колан.

От заключението по САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че няма технически данни за състоянието на обезопасителния колан спрямо тялото на пострадалия при инцидента.

От СМЕ е видно, че в медицинската документация не се установяват данни за описани характерни белези на т.нар. „ коланна травма “.

С оглед механизма на ПТП и деформациите по автомобила, както и травматичните увреждания на пострадалия е направено заключение, че с висока степен на вероятност пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан.

От САТЕ се установява също така, че по делото няма данни за техническа неизправност на автомобила на ищеца към момента на настъпване на ПТП.

На следващо място, по отношение поведението на водача на т.а. „ Мерцедес Спринтер “, съдът не констатира принос за настъпване на ПТП.

При състоянието на автомобилите на пътното платно непосредствено преди инцидента, застигащият удар в задната част на л.а. „ Тойота “ е причинен от автомобила, управляван от А.А., с контактна повърхност в предна част.

Според експерта, на мястото на инцидента са настъпили две независими ПТП, едното от които с участници ищеца и осъдения водач на л.а. „ Ауди А 6 Авант “ и друго с участници т.а. „ Мерцедес Спринтер “ и л.а. „ БМВ “.

Между последните две МПС, ударите са в съседна лява лента на автомагистралата и без взаимни удари с л.а. „ Тойота “ и л.а. „ Ауди “.

Между тези две МПС, ударът е в дясна пътна лента, след което автомобилите са се насочили вдясно към аварийна лента и дясна мантинела.

Според експертът причината за настъпване както на процесното ПТП, така и на другото са несъобразени скорости на управление на МПС от страна на водачите на л.а. „ Ауди “ и л.а. „ БМВ “.

Експертът сочи, че поведението на водача на т.а. „ Мерцедес “, който се е престроил от дясна в лява пътна лента на двиЖ.е, преди ПТП е ирелеватно за настъпване на процесното ПТП, от което е претърпял вреди ищецът.

САТЕ не установява и поведение на пътното платно от страна на пострадалия, като водач на л.а. „ Тойота “, което да е в нарушение на императивни разпоредби на ЗДвП.

По иска за имуществени вреди.

Искът за имуществени вреди е доказан в цялост за претендираната сума от 25 141.12 евро, поради представените доказателства за извършени разходи и с оглед заключението по СМЕ, съгласно което всички плащания са във връзка с претърпените от ПТП вреди.

По акцесорната претенция.

В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „ Гражданска отговорност “, лихвите за забава се включват в застрахователното обезщетение по силата на нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при 7 условията на чл. 429, ал. 3 КЗ.

Т ова са тези лихви, които текат от момента на по - ранната от следните дати : датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ ; от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице ; или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение.

Доколкото в настоящия случай, за безспорно и ненуждаещо се от доказване е прието обстоятелството, че застрахователят ответник е получил отправената до него от ищеца извънсъдебна покана за обезщетяване на претърпените неимуществени и имуществени вреди, то от него момент – 21.02.2022 г. следва да бъде присъдена лихвата за забава върху обезщетението, до момента на окончателното плащане.

Съдът не констатира позоваване на изтекла погасителна давност досежно акцесорната претенция върху обезщетението за имуществени вреди, от страна на застрахователя, в срока за отговор, каквото правопогасяващо възраЖ.е се поддържа по същество на спора, но трябва да се отбележи, че към датата на сезиране на исковия съд, същата не е изтекла по давност с оглед сроковете по чл. 111Чл. 111. ⚖️ Практика (20) С изтичане на тригодишна давност се погасяват: а) вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност; б) (изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. г) (зал. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) от ЗЗД.

По разноските.

Разноски при този изход от спора се следват на двете страни.

Материалният интерес е в общ размер на 281 141.12 евро.

Ищецът не е направил разходи, оказана му е безплатна правна помощ, за което е представен съответен договор към списъка по чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски от ГПК.

По чл. 7, т. 6Чл. 7. ⚖️ Практика (21) (1) Съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Той съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна. (2) Съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване. (3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Той осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Състезателно начало от Наредба № 1/2004 г. на ВАК, дължимата сума би била 13368.20 евро (26145.93 лева ) без ДДС, изцяло несъответна на фактическата и правна сложност на делото, като се има предвид влязлата в сила присъда на наказателния съд и обема на подлежащите на доказване факти, включително с оглед приключване на делото в едно съдебно заседание.

Поради това и възраЖ.ето за прекомерност, направено от ответника се споделя.

Съдът, доколкото не е обвързан от размерите по Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа намира, че адекватно на полоЖ.я труд от адвоката възнаграждение, е това в размер на 5 000 евро, от което при съобразяване размера на уважената част от исковете се присъжда 2759.13 евро.

С ДДС сумата се равнява на 3310.96 евро, дължима от ответника в полза на посочения адвокат в договора за правна защита и съдействие, който е един от упълномощените проц. представители, а именно адв.

Г.

Г.

Р..

На ответната страна, на база материален интерес в отхвърлената част от иска (126 000 евро ), съдът присъжда от сторените общо разходи за експертизи и адвокатско възнаграждение 1536.56 евро, сумата от 688.65 евро, платима от ищеца.

Ответникът ще бъде задължен да заплати в полза на ОС Варна, сумите за разноски в размер на 895.65 евро и сума в размер на 6205.64 евро държавна такса върху уваЖ.те искове.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

8 Съдия при Окръжен съд – Варна : _______________________ ОСЪЖДА ЗК „ ЛЕВ ИНС “ АД, ЕИК 121130788, гр.

София да заплати на М.

Д.

Г., ЕГН **********, гр.

Р. сумата от 130 000 ( сто и тридесет хиляди ) евро, обезщетение за неимуществени вреди, както и за сумата от 25 141.12 ( двадесет и пет хиляди сто четиридесет и едно и 0.12) евро, обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 25.01.2022 година, по вина на А.С.А., за което виновният водач е осъден с влязла в сила присъда по НОХД 1403/2024 г. на ВРС, при доказано валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност “ на автомобилистите, сключена за МПС, марка „ Ауди “, модел „ А 6 Авант “, с ДК № ******, с ответното дружество, ведно със законна лихва върху сумите, считано от 21.02.2022 г. – отправяне на застрахователната претенция пред застрахователя, до окончателното изплащане на задълЖ.ето, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 429, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2 от КЗ, като отхвърля претенцията за неимуществени вреди за горницата над присъдените 130 000 евро до претендираните 256 000 евро, като недоказана по размер.

ОСЪЖДА ЗК „ ЛЕВ ИНС “ АД, ЕИК 121130788, гр.

София да заплати на адв.

Г.

Г.

Р., ЕГН **********, сумата от 3310.96 ( три хиляди триста и десет и 0.96) евро с ДДС за осъществена проц. защита на осн. чл. 38, ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата и на осн. чл. 78 ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК.

ОСЪЖДА М.

Д.

Г., ЕГН **********, гр.

Р. да заплати на ЗК „ ЛЕВ ИНС “ АД, ЕИК 121130788, гр.

София сума в размер на 688.65 ( шестстотин осемдесет и осем и 0.65) евро, разноски за експертизи и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78 ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК.

ОСЪЖДА ЗК „ ЛЕВ ИНС “ АД, ЕИК 121130788, гр.

София да заплати в полза на Окръжен съд Варна, по сметка държавни такси обща сума в рамер на 7101.29 ( седем хиляди сто и едно и 0.29) евро за държавна такса и експертизи, на осн. чл. 78, ал. 6Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК.

Решението е постановено при участието на трето лице, помагач на ответника, ЗАД „ ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ “ АД, ЕИК 121265177, гр.

София.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните. 9 Източник:

Оригинален документ (Ключова дума: рзи)