Решение № 216 по дело 31/2025 г. на Окръжен съд Варна

РЕШЕНИЕ № 216 гр.

Варна, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав :

Председател :

Мария К.

Терзийска при участието на секретаря Албена Ив.

Янакиева като разгледа докладваното от Мария К.

Терзийска Търговско дело № 20243100900426 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по искова молба на И.

Р.

И., ********** против „ Дженерали застраховане “ АД, гр.

София, с която заявени осъдителни искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ за заплащане на следните суми :
1. 63000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно с лихва от уведомяване на застрахователя на 29.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението ;
2. 1000 лева - обезщетение за имуществени вреди, съставляващи разходи за лечение и възстановяване, ведно с лихва от уведомяване на застрахователя 29.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението като вредите са в резултат на ПТП, настъпило на 12.02.2022 г. на път 3-207 в района на с. ******, общ.

Вълчи дол, обл.

Варна, с лек автомобил м. „ Опел “, модел „ Астра “ с рег. № ******, управляван от водача И.Х.И. от гр.

Д., при твърдения за валидно застрахователно правоотношение между собственика на МПС, и ответното дружество по договор за задължителна застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите “.

Ищецът И.

И. твърди, че на 12.02.2022 г. около 9.00 часа, е пътувала като пътник на задна седалка в л.а. м. „ Опел “, модел „ Астра “ с рег. № ******, управляван от водача И.Х.И. от гр.

Д..

На път 3-207, в района на с. ******, общ.

Вълчи дол, обл.

Варна, е допуснато ПТП като И. е загубил управление над автомобила поради навлизане в десен завой, на мокър участък, с несъобразена скорост.

Твърди, че ПТП е посетено от органите на МВР и е съставен съответен констативен протокол.

Сочи, че в резултат на удара е получила контузия, диагностицирана на по - късен етап като счупване на таза.

В началото, считайки че изпитваната единствено болка в дясно бедро бързо ще отшуми, напуска спешното отделение на МБАЛ „ Св.

Анна “ АД, гр.

Варна където е била приета за преглед с изписан режим на лечение – постелен.

Твърди, че е спазила лекарските предписания, но оплакванията се засилили, а на следващия ден се е събудила с посиняло лице в областта на носа и очите, 1 със силно главоболие и световъртеж и непоносимост на болката.

Месец след събитието, поради влошеното здравословно състояние, при извършен медицински преглед било констатирано, че същата има хематом на десния крак, което наложило хоспитализация за период от 4 дни, в рамките на който извършена и оперативна интервенция.

Последвала забрана за движение като ищцата настоява, че в рамките на поне три месеца не е могла да става сама от леглото и е била изцяло подпомагана от майка си, сестра си и съпруга си в обслужване на елементарни хигиенни нужди.

След още няколко изследвания, включително скенер и ЯМР била поставена окончателна диагноза – други спондилози с радикулопатия, увреждания на междупрешленните дискове и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия.

За възстановяване на физическото състояние, по лекарска препоръка е започнала съблюдаване на специален хранителен режим, регулярен прием на лекарства, включително антитромботична профилактика, а след 45- тия следоперативен ден и вадене на конци, смяна на превръзка и т.н.

Заявява, че е приемала медикаменти до момента, в който е разбрала, че е бременна.

Установено било, че износването на плода в нейното състояние е опасно, а единственият лекарствен болкоуспокояващ продукт, който приемала с оглед бременността, не повлиявал положително състоянието й и изпитваните болки.

Нетърпимостта на състоянието повлияло и психичното здраве.

Започнала да усеща все по - често раздразнителност, неразположение, появило се чувство на тъга и страх, че няма да може да се възстанови напълно физически.

Изживяла и негативно становището на лекарите, че няма да може да практикува народни танци, любимо нейно занимание и страст от детските години.

Сънищата били съпроводени с кошмари.

Все още сочи, че изпитва страх от движение в МПС.

Поради неработоспособността, трудовият й договор бил прекратен, а невъзможността да обслужва регулярно задължения по договори за кредит довела до предсрочната изискуемост на сумите по тях.

Твърди, че е отправила извънсъдебна застрахователна претенция към ответното дружество, доколкото между собственика на автомобила, участник в ПТП и „ Дженерали Застраховане “ АД, към момента на ПТП е имало действаща застраховка „ Гражданска отговорност “ на автомобилистите, но застрахователят е определил размер на обезщетението за неимуществени вреди, който е изключително нисък.

Сочи, че същият не е бил изплатен.

На изложените основания моли за уважаване на заявените претенции.

Правна квалификация на правата : чл. 432 ал. 1 от КЗ и чл. 429 ал. 3 вр. ал. 2 т. 2 от КЗ.

В отговора си, застрахователят намира претенциите за допустими, но неоснователни.

Оспорват се елементите по фактическия състав, предпоставящ ангажиране отговорността на застрахователя.

Заявява се, че действително ищцата е отправила извънсъдебна претенция към ответника, който в рамките на законовоопределения срок е определил застрахователно обезщетение в размер на 27 000 лева, но ищцата не е представила банкова сметка за изплащане на сумата.

Твърди се, че такава не е посочена и с исковата молба, което обуславя приложение на разпоредбата на чл. 380 ал. 3 от ТЗ.

Оспорва се дължимост на суми над опредЕ.та от застрахователя като се счита, че търсеният размер е изключително завишен и несъответен на константната съдебна практика по приложението на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД, съотнесен към интензитета на претърпените болки и страдания.

Настоява се, че травмата е успешно излекувана, в рамките на обичайния времеви период за този вид 2 телесна повреда, а част от заявените заболявания като спондилоза с радикулопатия и увреждане на междупрешленните дискове са установени през 2020 г. и нямат касателство към уврежданията, претърпени от ПТП.

Оспорва се изрично твърдението за мозъчна травма.

Не на последно място моли да се отчете, че обезщетението не трябва да води до обогатяване на ищеца и неоправдано завишаване жизнения стандарт на лицето.

Твърди се на следващо място съпричиняване на вредите от страна на пострадалата, която е пътувала без поставен обезопасителен колан.

Оспорва като недоказан иска за имуществени вреди.

В съдебно заседание ищецът, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поддържа предявените искове.

В подробна писмена защита взема отношение по всяко от наведените от ответника възражения, включително тези по съпричиняване на вредоносния резултат като моли съда да ги счете за неоснователни предвид целия събран по делото доказателствен материал.

Ответникът, също чрез упълномощен процесуален представител, в писмени становища поддържа твърденията си, изложени в отговора на исковата молба.

И двете страни претендират присъждането на деловодни разноски.

Съдът, като съобрази предметните предели на производството, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В хода на производството и преди първо по делото съдебно заседание е постигнато споразумение между Прокуратурата и подсъдимият И.Х.И. по НОХД № 31/2025 г. по описа на РС Д., поради което и съдът в окончателния доклад по делото, направен в първо съдебно заседание е указал на страните, че на осн. чл. 300Чл. 300. ⚖️ Практика (1) Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Разпростиране на действието по иск на прокурора от ГПК зачита влязлото в сила на 07.02.2025 г. споразумение, което е задължително за гражданския съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, поради което и тези въпроси не могат да се пререшават. 1.

По безспорните факти :

Съдът е приел за ненуждаещ се от доказване факта, че пострадалата ищца е заявила извънсъдебна претенция по чл. 380 от КЗ пред застрахователя както и че плащане не е постъпило.

Не са противоположни позициите на страните и по наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите “ между „ Дженерали застраховане “ АД и собственика на л.а. м. „ Опел “, модел „ Астра “ с рег. № ******, към датата на ПТП – 12.02.2022 г.

Затова и съдът приема, че на 12.02.2022 г. в с. ******, обл.

Варна, при управление на МПС – л.а. м. „ Опел “, модел „ Астра “ с рег. № ******, водачът е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20 ал. 1 от ЗДвП и чл. 21 ал. 1, ред 2, колона 2 от ЗДвП, с което по непредпазливост причинил на повече от едно лице, включително на ищцата И.

Р.

И. средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура, без разместване, на горния клон на лява пубисна кост на таза, обусловило трайно затруднение на движението на долен ляв крайник за период от около 1.5 месеца.

Въпросите, които гражданският съд следва да разреши, касаят наличието на твърдените неимуществени вреди и техният интензитет, 3 справедливият размер на обезщетението за понасянето им, наличието или отсъствието на съпричиняване, респ. неговата степен, претърпяването на имуществени вреди във връзка с произшествието, техния размер, дължимостта на лихва върху главниците и релевантния за начисляването й момент.
2.

По наличието на вреди от процесното ПТП, интензитет им и справедливият размер на обезщетението.

За доказване на претърпените болки и страдания е допуснато провеждане на СМЕ ( първоначална и повторна ), заключенията по които съдът кредитира като компетентни, пълни и безпристрастни, доколкото не си противоречат.

В частност съдът счита, че заключението по повторната експертиза е значително по - задълбочено, поради което и на него основава изводите си.

Въз основа на същото, съдът приема за установено, че в резултат на ПТП ищцата е получила фрактура на горния клон на лявата пубисна кост, без разместване и впоследствие - контузия на дясно бедро, изразяваща се в травматичен хематом в най - горния му отдел.

Експертът заявява, че първата от описаните две травми води до трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период от около месец и половина – два, а хематома в седалищно - бедрената област, чиято медикобиологична характеристика се заключава във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, в случая не е претърпял обичайния си процес на обратно развитие и се е усложнил във времето, наложило оперативно лечение през м. 03.2022 г., след което предложена втора интервенция за м. 08.2022 г., отказана от пострадалата.

Заключението налага да се приеме, че травматичните увреждания са получени по механизмите на действия на твърдите, тъпи предмети чрез директни удари, които при конкретното ПТП са били локализирани в срещуположни зони на тазово - седалищната област – предностранично в ляво, където е счупената кост и задно странично в дясно, в мястото на хематома.

При извършения от експерта преглед на ищцата на 15.04.2025 г. е констатирано, че движенията във всички области от тялото и крайниците са в обичаен обем и походката не е нарушена.

Установен е остатъчен белег от операцията по отстраняване на хематома.

След фрактурата е постигнато пълно функционално и анатомично възстановяване.

Според експерта, поставените на ищцата диагнози във връзка с болестни изменения в гръбначния стълб, ангажиращи междупрешленните дискове ( вертебрален синдром ) и изпитваните във връзка с това болки от ищцата, включително невъзможност за продължително стоене права, тръпнене на крайниците и сетивни нарушения по кожата, не са свързани с получените травматични увреждания при ПТП, нито последното е повлияло в негативен аспект на вертебралния синдром, доколкото не се е проявило в границите на възстановителния период, а много по - късно – м. 08.2022 г. ( показания на експерта в ОСЗ от 30.04.2025 г. ).

И двете заключения по СМЕ сочат, че при постъпване в спешното отделение на МБАЛ „ Св.

Анна “ АД гр.

Варна, непосредствено след ПТП, не е поставена диагноза, свързана със загуба на съзнанието.

За доказването на интензитета на претърпените неимуществени вреди ищцата е ангажирала и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката 4 Н.Р. – сестра и Д.В. - майка, чиито показания съдът кредитира като пълни, последователни и вътрешно непротиворечиви, и цени същите при условията на чл. 172Чл. 172. ⚖️ Практика (11) Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Разпит на свидетеля по инициатива на съда ГПК с изключение на частта, в която възприятията относно това, че ищцата е била с поставен обезопасителен колан, са опосредени и не съответстват на останалия доказателствен материал по делото.

Последният факт съдът ще коментира при изследване въпроса за съпричиняването.

И двете свидетелки сочат, че в рамките на първия месец след ПТП ищцата е била на постелен режим и не е можела да се обслужва сама дори за елементарни хигиенни нужди.

Непрекъснато е приемала обезболяващи медикаменти без видим ефект, след открИ.ето на хематома е претърпяла оперативна интервенция, но състоянието не се е подобрило.

Последвалата бременност е изострила болките, приемът на обезболяващи е силно редуциран с оглед състоянието й и при преценката плодът да се износи.

Невъзможността да се обслужва сама е продължила около 4 месеца, през които сестрата и майката са живели с ищцата.

Обгрижването е включвало и пренасяне на ищцата в банята, изкъпването и други.

В началото на бременността пострадалата е ползвала и проходилка.

И двете родственици на ищцата свидетелстват за промяна в емоционалното състояние.

Заявяват, че не могат да комуникират с И. по начина, по който това се е случвало до инцидента.

Претърпените физически болките са отключили силен емоционален дискомфорт.

Ищцата отказва да споделя семейни празници като си измисля оправдания, преустановила е хоби занимания след ПТП – практикуване на народни танци, свирене на гъдулка.

Свидетелките отчитат спрямо собствените си възприятия психиката на ищцата като лабилна, дори свид.

Р. счита, че е в депресивно състояние.

Не желае да говори за инцидента, преустановила е управлението на МПС.

Сочат, че поради болките в гръбначния стълб, трудно полага пълноценни грижи и за детето.

Настояват, че състоянието й се е отразило на взаимоотношенията с партньора в негативна насока.

Изложеното в показанията досежно емоционалните промени, се подкрепя и намира своето научно изражение в заключението по допуснатата по делото СПЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно, пълно и компетентно дадено.

От същото се установява, че след настъпването на произшествието, в психологичното и емоционалното състояние на ищеца е настъпила промяна.

Според експерта, в резултат на прекарания инцидент ищцата е получила внезапен, остър стрес и вследствие на травматичните увреждания, съпътствани от болки и ограничени движения, дискомфорт, нарушен сън и зависимост от чужди грижи, е развила симптомите на Разстройство в адаптацията с тревожно - фобиен - депресивен синдром.

Психичният й статус е утежнен поради прекараната тежка бременност и раждане с цезарово сечение.

По време на бременността е посетила психиатър, но поради естеството на състоянието й е изписана терапия само с хранителни добавки.

Продължават оплакванията на ищцата от липса на настроение, енергия, лесна уморяемост, нарушен сън.

Споделя ситуационна – фобийна тревожност и отказ да шофира сама.

Изводът, който е направен от вещото лице е, че към момента на освидетелстването И.

Р. е със симптоми на Смесено тревожно - депресивно разстройство с елементи на Посттравматично стресово разстройство.

Нарушенията в областта на различните психични сфери са довели и до снижение на личностното й функциониране в семейна и социална среда. 5 Експертът е категоричен, че описаното състояние е пряка последица от претърпения инцидент.

Също така сочи, че пострадалата се нуждае от провеждане на антидепресивна терапия, която при правилно лечение би следвало да даде положителни резултати в рамките на месец и половина.

По отношение на констатираната от експерта загуба на съзнание вещото лице сочи, че е на база споделено от ищцата при прегледа.

Предвид горното, по размера на обезщетението, съдът намира следното : при претендирани обезщетения за неимуществени вреди се прилага принципът на справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД, основан на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства – вида и характера на телесните увреждания и последиците от тях за пострадалото лице.

Неимуществените вреди се изразяват в претърпени от увреденото лице болки и страдания в резултат на виновно поведение на деликвента, които вреди подлежат на заплащане от застрахователя по договор за застраховка „ Гражданска отговорност ” при предявен пряк иск.

Обезщетението подлежи на определяне от съда по справедливост, по правилата на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД като паричен еквивалент на всички, получени в резултат на нанесените при едно застрахователно събитие / в случая / телесни повреди и свързаните с тях болки и страдания, които имат проявление както във физически, така и в психически, и емоционални сътресения и неудобства за увреденото лице.

Целостта на човешкия организъм предопределя при травма да се изпитва както физически, така и емоционален дискомфорт, като в хипотеза на множество травми пак болките и страданията са за организма като едно цяло.

Наред с това съдът счита, че като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към относимия за определяне на обезщетенията, момент.

След определяне размера на обезщетението следва да се даде отговор на въпроса за наличието или не на обективен принос на пострадалия при ПТП / т.е. съпричиняването /.

Като се има предвид, че пострадалата е в активна възраст – 30 годишна към момента, след ПТП е настъпила сериозна, в негативна насока промяна в начина на й на живот в социален и битов аспект, характера на травматичните увреждания, които бяха описани по - горе – фрактурата на горния клон на лявата пубисна кост и контузията на дясно бедро, изразяваща се в травматичен хематом в най - горния му отдел, неочакваният начин, по който те са настъпили, сравнително продължителният период на пълно възстановяване – близо 4 месеца, съпроводен и с прием на обезболяващи, извършена оперативна интервенция на хематом, но с остатъчни белези и най - вече сериозните изменения в психиката на ищцата, описани в СПЕ, включително преживения стрес, особено силен в периода след инцидента, страхът и несигурността за пълното физическо възстановяване и необходимостта от антидепресивна терапия, може да се отчете, че претърпените болки и страдания са с интензитет малко по - висок от обичайния за травми от подобен вид.

Съдът не възприема становището на ищцовата страна, че като травматични увреждания, пряка последица от ПТП, следва да се съобразят и дегенеративните изменения в гръбначния стълб, ангажиращи междупрешленните дискове като изцяло се позовава на коментираното по - горе заключение на повторната СМЕ, в тази й част и показанията на експерта, 6 дадени в съдебно заседание.

Вещото лице е категорично, че вертебралният синдром не е в причинна връзка с инцидента с оглед наличната медицинска документация, а изпитваните болки са и в резултат на тежката бременност.

В тази връзка следва да се отчете и споделеното от експерта, изготвил заключението по психиатричната експертиза, че много често пациенти в депресивно състояние изпитват телесни болки, защото депресията има и соматоформни симптоми, включително изразяващи се в оплаквания, свързани с дискомфорт на различни части на тялото.

Съдът, на база и заключенията по СМЕ не отчита пострадалата да е претърпяла загуба на съзнание, а показанията на свидетелите в тази част са опосредени и изолирани от останалия доказателствен материал.

Поради това и коментираните телесни увреждания в този абзац, съдът не съобразява при отчитане степента и интензитета на претърпените болки и страдания.

Като се имат предвид и лимитите на застрахователна отговорност, съдът намира, че справедлив размер на обезщетението се явява този от 60 000 лева.
3.

По въпроса за съпричиняването

Ответникът навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в неспазване разпоредбите на чл. 137 а ал. 1 от ЗДвП, тъй като пострадалата като пътник в автомобила не е използвала по време на движение обезопасителен колан.

На първо място следва да се посочи, че ищцата към момента на ПТП, не е от категорията лица по чл. 137 а ал. 2 от ЗДвП, за които не важи горепосоченото правило.

На база събраните в настоящото производство доказателства - СМЕ и заключението по САвтЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, съдът счита, че съпричиняване се доказва.

Видно от заключението по автотехническата експертиза, ПТП е причинено от водача И.

И. при управление на автомобила със скорост около 80 км / ч ( над разрешената за населеното място ), на двупосочно пътно платно, с положен асфалт и прекъсната единична маркировка като е допуснал възкачване на десни колела спрямо десен бордюр и десен затревен тротоар до удар с разположен там бетонен електрически стълб.

В резултат на удара в предна дясна част на автомобила и неговото завъртане след удара на 180 градуса спрямо предходната му посока на движение, съпроводено с връщане изцяло на автомобила на пътното платно е предизвикано и ПТП, при което е пострадала ищцата.

МПС е разполагало с обезопасителни колани при всички места за превоз на пътници в купето.

По делото няма данни за използван предпазен колан от пътниците, с изключение този на предна дясна седалка ( ищцата е пътувала на задна седалка ).

Според САТЕ, при процесния механизъм, обезопасен пътник от задна седалка в автомобила следва да изпита съществени натоварвания при местата на преминаване на коланния ремък, като при отместването на автомобила вляво към пътното платно, тялото е изпитало натоварване за преместване от ляво на дясно за оста на автомобила и обема на купето за превоз на пътници.

В съдебно заседание експертът допълни, че при удара, гърбът на предна лява седалка е отместен в десния край, обратно на движение на часовниковата стрелка, а при предна дясна седалка гърбът е отместен напред и по посока движение на часовниковата стрелка, което говори категорично, че пътниците седяли на заден ред седалки не са били обезопасени, тъй като телата са 7 залитнали напред и със собствената си тежест са огънали гърбовете на седалките.

Доколкото в частта относно въпроса за ползване на обезопасителен колан от ищцата и двете заключения по СМЕ са категорични, съдът ги кредитира в цялост.

Както вещото лице Д., така и вещото лице Г. отговарят утвърдително, че с оглед получените травматични увреждания и по - специално фрактурата на пубисната кост, пострадалата не е ползвала обезопасителен колан.

В съдебно заседание, вещото лице Д. посочи, че травмите биха били други – напр. счупване прешлен на гръбначен стълб, а вещото лице Г. е категорична, че при ползване на колан, увредените зони от тялото остават значително защитени и трудно биха се травмирали, освен ако не са налице големи деформации на купето, каквито с оглед заключението по САТЕ, съдът приема, че не са налице.

Както съдът посочи, показанията на свидетелите, в тази част дадени от лица, заинтересовени и родственици на ищцата, съдът не кредитира, отделно са и опосредени.

Затова съдът счита, че от експертните заключения се налага категоричен извод, че пострадалата при пътуване в автомобила е допуснала нарушение на чл. 137 а ал. 1 от ЗДвП и с поведението си е способствала за настъпването на вредоносния резултат.

Приносът на пострадалата е доказан от ответната страна съобразно разпредЕ.та й доказателствена тежест, в пълна степен и по непротиворечив начин.

Напълно неоснователни в тази връзка и по изложените по - горе мотиви са аргументите на ищцовата страна, че заключенията на експертите се базирали на предположения, респективно не могат да служат на съда при преценка факта на съпричиняване.

Съдът определя принос на пострадалата в размер на 30%, което съставлява 18 000 лева, с които определеното обезщетение ще бъде редуцирано.

Така, исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди се явява доказана до размера от 42 000 лева като за горницата до 63000 лева ще бъде отхвърлена.
4.

По иска за имуществени вреди На първо място съдът трябва да посочи, че неправилно по същество и по - специално в писмената защита, ищцата претендира имуществени вреди в размер на 2380 лева.

Иск в такъв размер не е предявяван, нито приеман за разглеждане, вкл. по реда на чл. 214 ал. 1Чл. 214. ⚖️ Практика (9) (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. (2) Не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване. Глава шестнадесета. ОТКЛОНЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТРАНИТЕ Раздел I. Другарство в делото Допустимост от ГПК.

Вярно е, че сумата фигурира в първоначалната искова молба, но след Разпореждане № 4287/16.08.2024 г. и Разпореждане № 4652/11.09.2024 г., с които производството е оставено без движение в частта относно имуществената претенция, ищцата с уточняващи молби, съответно вх. № 22268/09.09.2024 г. и най - вече с молба вх. № 24245/01.10.2024 г. категорично е заявила, че искът следва да се счита предявен за сумата от 1000 лева, в какъвто размер е предявен и по реда на чл. 380 от КЗ пред застрахователя.

Именно в тази молба е направена разбивка по пера на търсената сума.

Съдът е възприел искът да е заявен в размер от 1000 лева и в проекта за доклад, обективиран в Определение № 83/16.01.2025 г.

В първо съдебно заседание 8 ищцовата страна, чрез проц. представител изрично е заявила, че няма възражения по доклада и същият е обявен за окончателен.

По същество тази претенция е недоказана, тъй като не са представени писмени доказателства за извършени разходи за прегледи, медицински изделия, лекарства.

Представените два фискални бона ( л. 26 по делото ) за разходи с дата 24.08.2023 г. – година и половина след инцидента, макар издадени от лечебно заведение не могат да се възприемат като релевантни доказателства с оглед момента на разходване на средствата, при отсъствие на пояснения във фискалните бонове относно извършената услуга ( посочено е единствено „ допънителни услуги “).

Свидетелката сочи : „ в болницата бяха три нощувки по 150 лева “ без да уточнява кога е бил престоят, за да се прецени доколко е във връзка лечение уврежданията от ПТП, още повече установи се, че ищцата многократно е посещавала болнични заведения, включително по време на бременността си.

Извършеният разход за ЯМР от 300 лева, пак по сведения на майката на ищцата, не е относим към процесните травми.

Искът ще бъде отхвърлен.
5.

По претенцията за лихва В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „ Гражданска отговорност “ лихвите за забава се включват в застрахователното обезщетение по силата на нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ.

Т ова са тези лихви, които текат от момента на по - ранната от следните дати : датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ ; от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице ; или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение.

Доколкото в настоящия случай за безспорно и ненуждаещо се от доказване е прието обстоятелството, че застрахователят ответник е получил отправената до него от ищеца извънсъдебна покана за обезщетяване на претърпените неимуществени и имуществени вреди в претендирания размер на 29.06.2023 г., то това е и датата от която следва да бъде присъдена лихвата за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, до момента на окончателното плащане.

Неоснователно се поддържа от ответника искане за отхвърляне на претенцията за лихва, защото ищцата не била представила банкова сметка за превод на сумата.

Както бе посочено по - горе, застрахователят покрива и дължимата от деликвента лихва като съгласно чл. 429 ал. 3 от КЗ лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума ( лимита на отговорност ).

Лимитът на отговорност съгласно чл. 346 от КЗ е договорената между страните или опредЕ.та с нормативен акт и посочена в застрахователния договор парична сума, представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, третото ползващо се лице или към третото увредено лице.

Лимитите по застраховка „ Гражданска отговорност “ са изрично посочени в чл. 492 от КЗ.

В контекста на изложеното, лихвата по чл. 429 ал. 2 т. 2 от КЗ е дължима от застрахователя именно от 29.06.2023 г., когато е уведомен от увреденото лице за настъпилото застрахователно събитие. 9
6.

По разноските При този изход на спора разноски се следват и на двете страни.

Общ материален интерес по претенциите – 64000 лева.

Уважена част – 42000 лева, отхвърлена – 22000 лева.

На ищеца, поради това че е освободен от заплащане на държавни такси и разноски се следва възнаграждение за процесуална защита.

Доколкото такава е осъществена по реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата, на база материален интерес и на осн. чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съдът определя минимален размер от 5770 лева, от който присъжда съразмерно с уважената част възнаграждение в размер на 3786.56 лева, на процесуалния представител.

Ответникът е сторил разходи по експертизи в размер на 650 лева, от които се присъждат 223.44 лева.

За осъществено процесуално представителство по настоящото производство без явяване в съдебно заседание и с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, на осн. чл. 25 ал. 1 от НЗПП.

Спрямо отхвърлената част от иска, следват се 51.56 лева.

Ответникът ще бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съда също държавна такса върху уважените искове в общ размер на 1680 лева и сума за разноски, платени от бюджета на съда – 1300 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ “ АД, ЕИК 030269049, гр.

София да заплати на И.

Р.

И., ЕГН **********, **********, на осн. чл. 432 ал. 1 от КЗ и чл. 429 ал. 3 вр. ал. 2 т. 2 от КЗ сумата от 42 000 ( четиридесет и две хиляди ) лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно с лихва върху главницата от датата на уведомяване на застрахователя – 29.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението като вредите са в резултат на ПТП, настъпило на 12.02.2022 г., на път 3-207 в района на с. ******, общ.

Вълчи дол, обл.

Варна, с лек автомобил м. „ Опел “, модел „ Астра “ с рег. № ******, управляван от водача И.Х.И. от гр.

Д., признат за виновен по влязло в сила на 07.02.2025 г. споразумение по НОХД 31/2025 г. на РС Д. при доказано валидно застрахователно правоотношение между собственика на МПС и ответното дружество, по договор за задължителна застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите “ като ОТХВЪРЛЯ предявената претенция за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над присъдените 42 000 лева до претендираните 63000, като недоказана по размер.

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ и чл. 429 ал. 3 вр. ал. 2 т. 2 от КЗ от И.

Р.

И., ЕГН **********, ********** против „ ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ “ АД, ЕИК 030269049, гр.

София за осъждане на застрахователя да заплати сумата от 1000 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 12.02.2022 г., на път 3-207 в района на с. ******, общ.

Вълчи дол, обл.

Варна, с лек автомобил м. „ Опел “, модел „ Астра “ с рег. № ******, управляван от водача И.Х.И. от гр.

Д., признат за виновен по влязло в сила на 07.02.2025 г. 10 Съдия при Окръжен съд – Варна : _______________________ споразумение по НОХД 31/2025 г. на РС Д. при доказано валидно застрахователно правоотношение между собственика на МПС и ответното дружество по договор за задължителна застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите “, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя – 29.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, като недоказан по основание и размер.

ОСЪЖДА „ ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ “ АД, ЕИК 030269049, гр.

София да заплати в полза на адвокат Г.

Г.

С. - АК Варна, ЛАН 1000016490, гр.

Варна сумата от 3786.56 ( три хиляди седемстотин осемдесет и шест и 0.56) лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца безплатна правна помощ, на основание чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК вр. чл. 38, ал. 1Чл. 38. ⚖️ Практика (68) (1) (Предишен текст на чл. 38, изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. (2) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването може да се извърши на избран от страната електронен адрес за връчване чрез: 1. единния портал за електронно правосъдие; 2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014"; 3. (нова - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление. (3) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Когато не е избрана възможност за връчване по ал. 2, но страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес. (4) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Съгласието за връчване по ал. 2 и 3 може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия. (5) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Когато не може да се извърши връчване по ал. 1 - 3, съобщението се връчва на настоящия адрес на страната, а при липса на такъв - на постоянния. (6) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната може да посочи електронен адрес за връчване на вещо лице, свидетел и трето лице, задължено да представи намиращ се у него документ. (7) (Нова - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Когато страната е орган на изпълнителната власт, не може да се извърши връчване чрез системата по ал. 2, т. 3. Задължение за посочване на електронен адрес ЗАдв.

ОСЪЖДА И.

Р.

И., ЕГН **********, ********** да заплати на „ ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ “ АД, ЕИК 030269049, гр.

София сума в размер на 275 ( двеста седемдесет и пет ) лева разноски за експертизи и юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78 ал. 3 и ал. 8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК.

ОСЪЖДА „ ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ “ АД, ЕИК 030269049, гр.

София да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски окръжен съд, сумата от 1680 ( хиляда шестстотин и осемдесет ) лева държавна такса, съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата от 1300 ( хиляда и триста ) лева, депозити за СПЕ, САТЕ и СМЕ, на основание чл. 78, ал. 6Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните. 11 Източник:

Оригинален документ (Ключова дума: рзи)