Решение № 5791 по гр. д. № 42054/2021 г. на Софийски градски съд

Решение № 5791 по гр. д. № 42054/2021 г. на Софийски градски съд РЕШЕНИЕ № 5791 гр. София , 24.09.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , ВЪЗЗ. III- Б СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав : Председател : Златка Чолева Членове : Красимир Мазгалов Цветелина Ал. К. при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20231100506262 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл. от ГПК. С решение №1543 от 02.02.2023 г. , постановено по гр.дело №42054/2021 г. по описа на СРС , ГО , 153 с - в , ответникът „ Специализирана болница за рехабилитация - Банкя ” АД с ЕИК :130287411 е осъден да заплати на ищцата К. В. С. с ЕГН :**********, на основание чл. 200, ал. 1 КТ , сумата от 5000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания , претърпени от ПТП , настъпило на 17.05.2019 г. в гр. София , АМ “ Струма “, при кръговото кръстовище в посока от гр.Банкя , признато за трудова злополука с разпореждане по чл. 60, ал. 1 КСО от 04.06.2019 г. на ТП на НОИ - София - град , ведно със законната лихва от 17.05.2019 г. до окончателното плащане , като искът е отхвърлен за размера над уважената част до пълния предявен размер от 60000 лв. Отхвърлен е изцяло искът за сумата от 2657,07 лв. - обезщетение за имуществени вреди - такси и суми за изследвания , шини , ортези , колани , пръсторазредители , лекарства , копиране на документи , такси за куриерски , нотариални и правни услуги , както и суми за гориво , претърпени от процесното ПТП. Ответникът е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК , по сметка на СРС сумата от 243,89 лв. за държавна такса и разноски. Ищцата е осъдена да заплати на ответника , на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК , сумата от 3763,51 лв. - разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част , е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1Чл. 259. ⚖️ Практика (481) (1) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната. (2) Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда. (3) От влизането в сила на решението за отхвърляне на молбата по ал. 2 започва да тече нов срок, а в случай на уважаването и новият срок започва да тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат. (4) Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване. Съдържание на въззивната жалба ГПК въззивна жалба от ищцата К. В. С.. 1 Жалбоподателката поддържа , че в обжалваното решение не са обсъдени представените по делото медицински документи , както и консултацията на 22.05.2019 г. с ортопед травматолог , който в амбулаторен лист №000374 от същата дата и след извършения преглед установил изкълчване , навяхване и разтягане на вътрешна и външна колатерална ставна връзка на коляното със съмнения за счупване на долния край на бедрената кост , счупване на долен край на раменната кост , съмнение за счупване на ладиевидна кост на китката. На същата дата и след преглед , съдебен медик съставил представено по делото съдебно - медицинско удостоверение № Ж -26/2019 г. , според което в резултат на злополуката са налице следните увреждания : контузия на главата в ляво теменно , без данни за черепно - мозъчна травма ; клинични данни за контузия с миалгия на шията ; контузия на лява раменна става ; контузия с кръвонасядане на лява киткова става и съмнения за счупване на ладиевидна кост ; контузия с кръвонасядане в дясно кръстно - седалищна област ; контузия на лява лакетна става с данни за фисура - фрактура в областта на вънишо - страничния кондил на раменната кост , наложили имобилизация на ръката за 25 дни ; контузия на лява коленна става с фисура ( съмнения за фрактура ) на латералния ( външно - страничен ) кондил ( долен край към коляното ) на лява бедрена кост с изкълчване - навяхване с разтягане на колатерална ставна връзка на ляво коляно. Дадена била препоръка за по - високоинформативни образни изследвания ( ЯМР ). Не бил обсъден и възникналия от носенето на медицински протези обрив. Твърди , че неправилно са отхвърлени всички имуществени претенции , описани подробно в исковата молба , които безспорно били доказани по делото , в общ размер от 2657,07 лв. Пренебрегнато било и обстоятелството , че след злополуката ищцата станала емоционално тревожна , страдала от безсъние , липса на апетит , нарушена адаптация , кошмари , което наложило няколко лекарски консултации и съответна терапия при психиатър. При психиатричните прегледи се установило , че ищцата е психомоторно вътрешно напрегната , ориентирана всестранно , емоционално тревожно - дистимна , с травматични преживявания тип „Flashbacks", апсихотична , със съзнание за болест. В експертното становище от 05.07.2019 г. психиатърът заключил , че ищцата страда от тежки емоционални , когнитивни и поведенчески нарушения , които могат да се обобщят като посттравматично стресово разстройство , което от своя страна налага продължително комплексно фармакологично и психотерапевтично лечение и обуславя съществено увреждане в общото социално функциониране. Към 22.10.2020 г. тези нарушения в психиката на ищцата все още съществували. Твърди също така , че от представените по делото доказателства е установено , че периодът на възстановяване след злополуката е бил дълъг и мъчителен , съпроводен с болки и страдания , множество лекарски консултации , ЯМР - та , медикаментозно лечение , затруднено движение в левите крайници на тялото , носене на шини , имобилизация на горен ляв крайник , долен ляв крайник , имобилизация на лява китка , на лява ръка , имобилизация на кръста с двупластов четири лентов колан , кръвонасядания , промяна в походката , трудно самообслужване и тревожно емоционално състояние. Ищцата била в болничен поради временна неработоспособност в следствие на трудовата злополука от 20.05.2019 г. до 10.06.2020 г. включително. Всички разходи по лечението и възстановяването били поети с лични средства. С Решение №1662 от 08.06.2020 г. била опредЕ. като временно неработоспособно 2 лице с увреждане 72% до 13.05.2020 г. , а след преосвидетелстване - 78% трайно намалена работоспособност , от които 74% поради общо заболяване , а 20% поради трудова злополука. Вследствие на това не можела да работи като санитар и доколкото работодателят не предложил възможност да заеме друга позиция съобразно с предписанията на здравните органи , прекратила едностранно трудовия си договор с уведомление от 11.06.2020 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ. Излага , че в обжалваното решение не са обсъдени свидетелските показания. Заключенията на изслушаните СМЕ установявали както уврежданията , така и причинно - следствената им връзка с процесната трудова злополука. Претендира отмяна на решението на СРС в тази част , уважаване на исковете изцяло и присъждане на разноски. Ответникът е подал в срок отговор на въззивната жалба на ищцата , с който оспорва същата като неоснователна. Излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение в обжалваната от ищцата част , като твърди че при постановяването му в тази част не са допуснати процесуални нарушения и моли въззивната жалба на ищцата да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Ответникът е подал в срок насрещна въззивна жалба срещу решени e то в частта , с която предявеният от ищцата иск за обезщетяване на неимуществени вреди е уважен. Твърди , че показанията на свидетеля М. С. са недопустими предвид разпоредбата на чл. 166, ал. 3Чл. 166. (2) Когато основанията по ал. 1 засягат части от документа, страната може да бъде задължена да представи заверено от нея извлечение от документа. Задължение на трето лице да представи документ от ГПК , а дори да е така следва да бъдат ценени с оглед разпоредбата на чл. 172Чл. 172. ⚖️ Практика (11) Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Разпит на свидетеля по инициатива на съда от ГПК. Твърди също така , че първоинстанционният съд е трябвало да приспадне полученото от застраховател обезщетение за вреди от същото ПТП. Моли решението в тази част да бъде отменено , а исковете отхвърлени изцяло. Ищцата не е подала в срок отговор на насрещната въззивна жалба. Софийски градски съд , след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение , намира за установено следното : Съгласно разпоредбата на чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението , а по допустимостта – в обжалваната му част , като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите , когато следва да приложи императивна материалноправна норма , както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения , поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо . По отношение правилността на решението въззивната инстанция намира следното : Предявеният иск е с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ - за вреди от трудова злополука или професионална болест , които са причинили временна неработоспособност , 3 трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя , работодателят отговаря имуществено независимо от това , дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Съгласно текста на тази законова разпоредба отговорността на работодателя е обективна , независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването на вредите. При тази правна квалификация първостепенният съд правилно е разпределил доказателствената тежест - ищецът следва да установи с позволените от закона доказателствени средства наличие на трудово правоотношение между него и ответника , настъпването на твърдяната в исковата молба трудова злополука / претърпяна от работника или служителя по време на изпълнение на задълженията му по трудовото правоотношение , като увреждането следва да е настъпило или на път за работа , или при или по повод изпълнение на възложената работа , или на каквато и да е работа , извършена дори и без нареждане , но в интерес на работодателя , както и по време на почивка , прекарана в предприятието /, настъпването на твърдените вреди / имуществени и неимуществени / в посочения размер , както и причинно - следствена връзка между трудовата злополука и вредите. С определение №9242/22.11.2021 г. , постановено по реда на чл. 140Чл. 140. ⚖️ Практика (12) (1) След като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата. (2) Когато в отговора са предявени насрещни искания, съдът може да се произнесе по тях и по допускането на някои от доказателствата в първото заседание по делото. (3) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Съдът задължава страните да участват лично в информационна среща за процедура по медиация, когато са налице условията по чл. 140а, ал. 1 и 2 и няма пречки по чл. 140а, ал. 3. Страна може да участва в срещата и чрез представител в случаите по чл. 22, ал. 2 от Закона за медиацията. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Информационната среща за процедура по медиация се насрочва в подходящ срок преди първото открито заседание. (5) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Съдът може да задължи страните да участват в информационна среща за процедура по медиация и в първото открито заседание или по изключение до приключване на съдебното дирене в първа инстанция, когато това няма да затрудни разглеждането и решаването на делото в разумен срок. В тези случаи срещата се насрочва в подходящ срок преди следващото открито заседание. (6) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Съдът насрочва делото в открито заседание, за което призовава страните и им връчва препис от определението по ал. 1. Съдът може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото. Медиация от ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата , че към момента на настъпване на твърдяната трудова злополука между страните е съществувало валидно правоотношение по трудов договор между тях , настъпването на злополуката на 17.05.2019 г. на път по обичайния си маршрут от работното място към местоживеенето си , както и характера на злополуката - трудова , установено и от представените писмени доказателства , включително разпореждане по чл. 60, ал. 1 КСО от 04.06.2019 г. на ТП на НОИ - София - град. Спорни са видът и размера на претърпените неимуществени и имуществени вреди , причинно - следствената им връзка с трудовата злополука , както и евентуалното приспадане от определеното от съда обезщетение на заплатено на ищцата застрахователно обезщетение за вреди от същата злополука. Ищцата твърди , че в резултат и в пряка причинно - следствена връзка с трудовата злополука е получила следните травматични увреждания : счупване на лява раменна кост и бедрена кост на ляв крак ; дискретно стеснена ставна междина срединно в областта на страничния кондил ; фисура на лява раменна кост и фисура на латерния кондил на ляв фемор ; контузии на главата , шията , лява раменна става , лява киткова става / със съмнение за счупване на ладиевидната кост /, контузия в кръстно - седалищна област , лява лакетна става , лява коленна става и лява бедрена кост. След злополуката станала тревожна и страдала от безсъние , липса на апетит , нарушена адаптация , кошмари , което наложило терапия при психиатър и била роставена диагноза „ тежки емоционални когнитивни и поведенчески нарушения - постравматично стресово разтройство “, което наложило продължително комплексно фармакологично и психотерапевтично лечение и обусловило съществено увреждане в общото социално функциониране. Периодът на възстановяване на ищцата бил 4 дълъг и мъчителен , съпроводен с болки и страдания , множество лекарски консултации и лечения. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60000 лв. Твърди също така , че във връзка с получените увреждания е сторила разноски за такси и суми за изследвания , шини , ортези , колани , пръсторазредители , лекарства , копиране на документи , такси за куриерски , нотариални и правни услуги , както и суми за гориво на обща стойност 2657,07 лв. и претендира тази сума да и бъде присъдена като обезщетение за претърпени имуществени вреди. Ответникът оспорва настъпването на твърдените от ищцата неимуществени вреди и причинно - следствената им връзка с трудовата злополука. Твърди , че посоченото от ищцата експертно решение на ТЕЛК е отменено от административния съд. Прави възражение за приспадане от обезщетението на вече платени на ищцата обезщетения и пенсия по общественото осигуряване , както и на застрахователни обезщетения във връзка с процесната злополука. Твърди също така , че ищцата е съпричинила настъпването на вредите , тъй като шофирала автомобила си без валидно свидетелство за управление на МПС и в състояние изключващо възможността да шофира поради влошено здраве. От приетото в първата инстанция заключение на САТЕ се установява , че на 17.05.2019 г. в гр.София , около 15,15 часа / в светлата част на денонощието /, на суха асфалтова настилка , управляваният от ищцата лек автомобил „ Опел Вектра “ с ДК №**** се движел по бул. „ София “ с посока от гр.Банкя към гр.София , като в района на кръговото движение с ул. „ Околовръстен път “ под АМ “ Струма “ и в непосредствена близост до монтирания знак Б -1 предприел маневра „ спиране “, за да изчака движещите се в кръговото движение автомобили. В същото време и в същата посока се движел лек автомобил „ Фолксваген Голф " с ДК №****, управляван от неустановен водач от мъжки пол и в района на кръстовището на бул. „ София " с ул. „ Околовръстен път ", в кръгово движение , траекториите на движение на двата автомобила се пресекли и настъпил удар помежду им. Според вещото лице в момента на удара скоростта на движение на л.а. „ Фолксваген Голф “ е била не по - висока от 20 км / ч , предвид уврежданията по двата автомобила - ожулвания по задна , респективно - предна броня. От заключението на изслушаната в първоинстанционното производство СМЕ се установява , че вследствие на гореописаното ПТП ищцата е получила кръвонасядане на левия лакът , лявата китка и кръвонасядане в дясна поясно - седалищна област. Проведено е лечение чрез поставяне на тутор на ляв долен крайник за 30 дни , мека имобилизация на рамо тип „ Дезо “ за 25 дни и ортеза за китка и палец за 14 дни. Проведена е рехабилитация след сваляне на превръзката. Според вещото лице и след анализ на цялата представена по делото медицинска документация , не е налице вероятност да се получат тежки увреждания от типа на счупване на масивни кости , каквито са лакетната и бедрената кост. Вещото лице отбелязва също , че при ищцата са налице предшестващи процесното ПТП дегенеративни промени по гръбначния стълб в шията и пояса , като е възможно травмата да е обострила съществуващите преди това оплаквания , без да може да се определи категорично дали и в каква степен това се е случило. Изпитваната от ищцата болка е лекувана консервативно с 5 медикаменти и физиотерапия , а кръвонасяданията преминават до две седмици без да оставят последствия за живота и здравето на пострадалата. Установено е от вещото лице и че ищцата е претърпяла травма поради ухапване от куче на 31.10.2020 г. , довело до ограничени движения в лявата ръка към момента на прегледа. От заключението на допълнителна СМЕ в първата инстанция се установява , че след извършен анализ на медицинската документация от проведена образна диагностика / ЯМР /, при ищцата не се установява наличие на травматични промени на костните структури , които да са настъпили в резултат на ПТП. Визуализираните промени на лумбалния и цервикалния отдел на гръбначния стълб се свързват в най - голяма степен с дегенеративни / възрастови / промени. От заключението на допуснатата във въззивната инстанция тройна СМЕ се установява , че вследствие процесното ПТП ищцата е получила контузия на ляв раменен пояс и мишница , ляв лакът и ляво коляно , контузия в тилната област. При удара в задната част на управлявания от нея лек автомобил се е получил т.нар. „ камшичен удар ", обуславящ диагноза „ Разтягане на шията ", което води до хронична болка в 25% от случаите. При този тип удар главата извършва хиперфлексия , последвана от хиперекстензия , а оплакванията могат да настъпят непосредствено след травмата или след известно време , като характерно за тези случаи е хронифициране на болките. Вещите лица не намират данни за травматични увреждания на костните структури в приложените по делото образни изследвания / рентгенографии и ЯМР /. При ищцата са установени дегенеративни промени в гръбначния стълб , датиращи отпреди процесното ПТП / амбулаторен лист №594/05.06.2012 г. /- спондилоза , представляващо неспецифичен дегенеративен процес , водещ до стеноза на гръбначно - мозъчния канал и каналите на нервните коренчета. При така доказаните дегенеративни изменения преди процесното ПТП , усложнени в причинно - следствена връзка с инцидента , в резултат на преживян „ камшичен удар " и контузия на ляв раменен пояс , могат да бъдат обективираните с неврообразни изследвания дискови протрузии на ниво С 4- С 7 с двустранна компресия на С 5- С 6. Дископатията с дискови протрузии на С 4- С 7 може да бъде причинена от различни фактори , като : физическо пренапрежение , трамва , дегенеративни изменения , както е в случая. Дегенеративните промени в шийната област по - рядко водят до болки и компресия на нервни коренчета. Настоящият състав намира , че не е необходимо подробното обсъждане на всеки един от представените от ищцата медицински документи , доколкото всички такива поотделно и в тяхната съвкупност са били разгледани и анализирани от изслушаните заключения на основната , допълнителната и тройната СМЕ в първата и въззивната инстанция. В тази връзка съдът не открива наличието на твърдяното то въззивника - ищец процесуално нарушение. При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира , че при ищцата , в пряка причинно - следствена връзка с процесната трудова злополука , безспорно са установени в настоящото производство следните травми : контузия на главата в ляво теменно , без данни за черепно - мозъчна травма ; контузия с миалгия на шията ; 6 контузия на ляв раменен пояс и мишница , ляв лакът и ляво коляно , контузия в тилната област. Съществува вероятност тези травми да са обострили предходно състояние или заболяване на ищцата / дегенеративните процеси в гръбначния стълб /, но това обстоятелство не е безспорно установено при условията на пълно и главно доказване. Не се установяват и травматични увреждания на костни структури / счупвания на лява раменна кост и бедрена кост на ляв крак /, които да са в причинно - следствена връзка с процесното събитие , както твърди ищцата. Травмите са причинили на ищцата засилена болка , без да може да се определи със сигурност продължителността на изпитването й . Кръвонасяданията според вещото лице са преминали в срок до две седмици , без трайни последици за здравето на ищцата. От представените болнични листове се установява , че ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност в периода от 20.05.2019 г. до 10.06.2020 г. , или около една година. От представените амбулаторни листове и експертно становище / л. 104-107, том 1 от първоинстанционното производство /, подкрепени от събраните в първата инстанция свидетелски показания , се установява , че в причинно - следствена връзка с процесната злополука при ищцата са налице тежки емоционални , когнитивни и поведенчески нарушения , които могат да се обобщят като посттравматично стресово разстройство , налагащо продължително комплексно фармакологично и психотерапевтично лечение и обуславя съществено увреждане в общото социално функциониране на индивида. Последните продължават и към 22.10.2020 г ., видно от експертното становище на л. 112, том 1 от първоинстанционното дело. Следва да се отбележи , че по делото са приложени множество медицински документи / например на л. 311-327, том 2 от първоинстанционното дело /, които нямат връзка с предмета на делото и касаят инцидент на ищцата от 31.10.2020 г. , при който е нападната и ухапана от куче , вследствие на което получила фрактура на лявата ръкаи рани на дясно бедро и дясна предмишница , като същите са причинили слабост и изтръпване на пръстите на лявата ръка , затруднено до невъзможно сгъване и разгъване , болка при флексия и екстензия , както и болка и скованост в шията. При така установените от събраните в двете инстанции доказателства травматични увреждания , настоящият състав достига до следните правни изводи относно размера на справедливо обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди , съгласно константната съдебна практика на ВКС и указанията на ППВС №4/1968 г. : на първо място , обезщетението следва да се определи глобално , а не отделно за физическите болки и за психическите травми. От значение са както моментът на настъпване на увреждането , така и икономическата обстановка в страната към този период , възрастта на пострадалата , данните от приложената по делото медицинската документация и заключенията на изслушаните СМЕ относно вида , характера и степента на получените от ищцата травми , времетраенето на оздравителния процес , начина и степента на възстановяване. В случая , в пряка причинно - следствена връзка с процесната трудова злополука , ищцата е получила контузия на главата в ляво теменно , без данни за черепно - мозъчна травма ; контузия с миалгия на шията ; контузия на ляв раменен пояс и мишница , ляв лакът и ляво коляно , контузия в тилната област . Не се установява безспорно тези травми да са обострили предходно 7 състояние или заболяване на ищцата , като например установените дегенеративни процеси в гръбначния стълб. Не се установяват и травматични увреждания на костни структури - твърдяните от ищцата счупвания на лява раменна кост и бедрена кост на ляв крак , в причинно - следствена връзка с процесното събитие. Травмите са причинили на ищцата засилена болка , без да може да се определи със сигурност продължителността на изпитването й , а кръвонасяданията са преминали в срок до две седмици , без трайни последици за здравето на ищцата. Ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност в периода от 20.05.2019 г. до 10.06.2020 г. - около една година . Настоящият състав приема за установено също така , че в причинно - следствена връзка с процесната злополука при ищцата са налице тежки емоционални , когнитивни и поведенчески нарушения , които могат да се обобщят като посттравматично стресово разстройство , налагащо продължително комплексно фармакологично и психотерапевтично лечение и обуславя съществено увреждане в общото социално функциониране на индивида , с продължителност около една година . Като съобрази всички тези обстоятелства настоящият състав намира , че справедлив размер на обезщетение за всички претърпени от ищцата неимуществени вреди / физическите болки и страдания , и психически травми /, е сумата от 20000 лв. Поради това на ищцата следва да се присъдят още 15000 лева над определеното от първата инстанция обезщетение от 5000 лева. По отношение на претенцията за имуществени вреди настоящият състав споделя изводите на първата инстанция за пълна липса на причинно - следствена връзка между процесната злополука и представените документи за разходи за копиране на документи , такси за куриерски , нотариални и правни услуги , както и суми за гориво в размер на 2185,87 лева / л. 52-80 и 88-90, том 1 от първоинстанционното производство /. По отношение на адвокатските услуги не се установява същите да са заплатени от ищцата / л. 81 и 87, том 1 от първоинстанционното производство /. Налице е обаче такава пряка причинно - следствена връзка със заплатените от ищцата суми за изследвания , шини , ортези , колани , пръсторазредители , лекарства по представените фактури и касови бележки на л. 24-31 и 35- 44, том 1 на първоинстанционното производство на обща стойност 471,20 лева . Поради това искът за обезщетяване на неимуществени вреди следва да се уважи до този размер. Своевременно е релевирано възражение на ответника с правно основание чл. 201, ал. 2, т. 1 от КТ за намаляване на отговорността му поради допусната от пострадалата груба небрежност , с което е допринесла за трудовата злополука. При така направеното възражение и съобразно правилно разпредЕ.та с определението по чл. 140Чл. 140. ⚖️ Практика (12) (1) След като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата. (2) Когато в отговора са предявени насрещни искания, съдът може да се произнесе по тях и по допускането на някои от доказателствата в първото заседание по делото. (3) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Съдът задължава страните да участват лично в информационна среща за процедура по медиация, когато са налице условията по чл. 140а, ал. 1 и 2 и няма пречки по чл. 140а, ал. 3. Страна може да участва в срещата и чрез представител в случаите по чл. 22, ал. 2 от Закона за медиацията. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Информационната среща за процедура по медиация се насрочва в подходящ срок преди първото открито заседание. (5) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Съдът може да задължи страните да участват в информационна среща за процедура по медиация и в първото открито заседание или по изключение до приключване на съдебното дирене в първа инстанция, когато това няма да затрудни разглеждането и решаването на делото в разумен срок. В тези случаи срещата се насрочва в подходящ срок преди следващото открито заседание. (6) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Съдът насрочва делото в открито заседание, за което призовава страните и им връчва препис от определението по ал. 1. Съдът може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото. Медиация от ГПК доказателствена тежест , ответникът следва да установи с позволените от закона доказателствени средства фактите и обстоятелствата , на които основава твърденията си. Следва да се отбележи , че понятието „ груба небрежност “ не е легално дефинирано в гражданското право , но по аналогия от наказателното право може да се определи като „ съзнавана непредпазливост “- работникът осъзнава , предвижда настъпването на вредоносните последици , но мисли да ги предотврати. От събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства не може да се направи извод за каквато и да било , дори несъзнавана 8 / обикновена / непредпазливост от ищцата , поради което не е налице основание за намаляване на определеното от съда дължимо обезщетение. Липсват основания и за приспадане на получено от ищцата застрахователно обезщетение в размер на 1000 лева , тъй като не се касае за никоя от хипотезите на чл. 200, ал. 3 и 4 от КТ. Предвид гореизложеното въззивната жалба на ищцата следва да бъде уважена частично в горепосочения смисъл и обжалваното решение - изменено в съответната част , а въззивната жалба на ответника да бъде оставена без уважение. По отношение на разноските : Въззиваемата ищца претендира разноски без да е представила списък на разноски както в първата , така и във въззивната инстанция. Сторените от нея разноски са в размер на 900 лева във въззивната инстанция за възнаграждения на вещи лица , от които следва да и се присъдят 294,05 лева , съразмерно на уважената част от иска. Ответникът е направил разноски във въззивната инстанция в размер на 3540 лева за адвокатско възнаграждение и 100 лева за държавна такса , а в първоинстанционното производство - 3540 лева за адвокатско възнаграждение и 550 лева за възнаграждения на вещи лица. Направеното от процесуалния представител на ищцата възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на ответника съдът намира за неоснователно предвид констатираната фактическа и правна сложност на спора , която е над средната. Общо за двете съдебни инстанции ответникът има право на 5204,47 лева , съразмерно на отхвърлената част от иска , или следва да му се присъдят 1440,96 лева над присъдените от първата инстанция 3763,51 лева. Ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 900 лева за възнаграждение на вещи лица. По така изложените съображения , съдът РЕШИ: : ОТМЕНЯ решение №1543 от 02.02.2023 г. , постановено по гр.дело №42054/2021 г. по описа на СРС , ГО , 153 с - в , в частта с която искът за обезщетяване на неимуществени вреди - болки и страдания , претърпени от ПТП , настъпило на 17.05.2019 г. в гр. София , АМ “ Струма “, при кръговото кръстовище в посока от гр.Банкя , признато за трудова злополука с разпореждане по чл. 60, ал. 1 КСО от 04.06.2019 г. на ТП на НОИ - София - град , е отхвърлен за размера над 5000 лева до сумата от 20 000 лева / двадесет хиляди лева /, както и в частта с която е отхвърлен искът за обезщетяване на имуществени вреди до сумата от 471,20 лв. / четеристотин седемдесет и един лева и двадесет стотинки /, вместо което постановява : ОСЪЖДА „ Специализирана болница за рехабилитация - Банкя ” АД с ЕИК :130287411 да заплати на К. В. С. с ЕГН :**********, на основание чл. 200, ал. 1 КТ , сумата от още 15000 лв. / петнадесет хиляди лева /- обезщетение за неимуществени вреди - болки , страдания 9 Председател : _______________________ Членове : 1. _______________________ 2. _______________________ и психически травми , както и сумата от 471,20 лв. / четиристотин седемдесет и един лева и 20 стотинки /- имуществени вреди - заплатени от ищцата суми за изследвания , шини , ортези , колани , пръсторазредители и лекарства , претърпени от настъпило на 17.05.2019 г. в гр. София , АМ “ Струма “, при кръговото кръстовище в посока от гр.Банкя ПТП , признато за трудова злополука с разпореждане по чл. 60, ал. 1 КСО от 04.06.2019 г. на ТП на НОИ - София - град , ведно със законната лихва от 17.05.2019 г. до окончателното плащане. ПОТВЪРЖДАВА решение №1543 от 02.02.2023 г. , постановено по гр.дело №42054/2021 г. по описа на СРС , ГО , 153 с - в в останалите обжалвани от страните части . ОСЪЖДА „ Специализирана болница за рехабилитация - Банкя ” АД с ЕИК :130287411 да заплати на К. В. С. с ЕГН :**********, на основание чл. 200, ал. 1 КТ , сумата от 294,05 лв. ( двеста деветдесет и четири лева и пет стотинки )- разноски за въззивната инстанция . ОСЪЖДА К. В. С. с ЕГН :********** да заплати на „ Специализирана болница за рехабилитация - Банкя ” АД с ЕИК :130287411 сумата от още 1440,96 лева / хиляда четиристотин и четиридесет лева и 96 стотинки /- разноски за двете съдебни инстанции , съразмерно на отхвърлената част от исковете. ОСЪЖДА „ Специализирана болница за рехабилитация - Банкя ” АД с ЕИК :130287411 да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 900 лева - изплатена от бюджета за възнаграждения на вещи лица. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания и 2 от ГПК , в едномесечен срок от връчването му на страните. 10 Източник: Оригинален PDF (Ключова дума: болница)