Граждански дела

  • Резултат от делото: Отхвърлен иск
  • Номер на дело: 5270
  • Година нa делото: 2024
  • Медицинска грешка: Диагностична грешка, Терапевтична грешка, Техническа грешка, Информирано съгласие
  • Нарушен стандарт: Друго
  • Приложим закон: ЗЗО
⚖️ РЕЗЮМЕ НА ДЕЛОТО
  • Страни: А. А. Г. срещу Столична община
  • Предмет на спора: Обезщетение за имуществени вреди в размер на 7 787 лева, причинени на товарен автомобил от паднало дърво на 22.07.2023 г. в гр. София.
  • Ключови моменти: Софийският градски съд потвърждава, че Столична община е отговорна за вредите, причинени от падналото дърво, поради противоправно бездействие в изпълнението на задълженията си по поддръжка на дървесната растителност. Основният спор във въззивната инстанция е възражението на общината за съпричиняване от страна на ищеца (паркиране на автомобила в зелена площ). Съдът отхвърля това възражение, тъй като ответникът не е доказал, че автомобилът е бил паркиран на забранено място (свидетелските показания сочат, че е бил паркиран непосредствено до зелената площ, а не в нея), не е имало пътни знаци, и не е установена пряка причинна връзка между предполагаемото нарушение и настъпването на вредоносния резултат.
  • Решение: ОСЪЖДА Столична община да заплати на А. А. Г. сумата от 7 787 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва. Софийският градски съд ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционното решение на Софийски районен съд.
Решение № 5270 по възз. гр. д. № 20241100511046/2024 г. на Софийски градски съд РЕШЕНИЕ № 5270 гр. София , 13.08.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , ВЪЗЗ. II- А СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав : Председател : Мариана Георгиева Членове : Димитър Ковачев Георги Ст. Чехларов при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100511046 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване – 273 от ГПК. С решение от 18.06.2024 г. , постановено по гр.д. № 67063/2023 г. по описа на СРС , ГО , 50 състав , е уважен предявеният от А. А. Г. срещу Столична община иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД за заплащане на сумата 7 787 лева , представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по товарен автомобил модел „ Форд “, модел „ Транзит 330“, с рег. №****, настъпили в резултат от паднало дърво на 22.07.2023 г. в гр. София , ведно със законна лихва върху тази сума , считано от 22.07.2023 г. до окончателното й изплащане. Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Столична община , в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила , довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи , както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди , че съдът не е обсъдил представените към отговора на исковата молба доказателства , а именно цветно копие на ПУП , на което е отбелязано местоположението на увредения автомобил , паркиран в зелена площ. Освен това се излагат оплаквания за допуснати съществени 1 нарушения на съдопроизводствените правила , изразяващи се в отказ на съда да приеме своевременно представени доказателства , които са относими към спорните по делото обстоятелства. От същите се установявало по несъмнен начин , че местонахождението на товарния автомобил „ е непосредствено пред трафопоста и до тополата “, както и че същият е бил паркиран върху зелена площ. Аргументира , че паркирането в зелена площ е забранено съобразно чл. 28, ал. 1, т. 7 от Наредба за организацията на движението на територията на Столична община , с което обосновава основателността на релевираното в първоинстанционното производство възражение за съпричиняване. Във въззивната жалба е посочено още , че общината не оспорва обстоятелството , че автомобилът на ищеца е бил повреден от падналото дърво , което е било премахнато впоследствие. Навежда доводи , че не е установено противоправното поведение на Столична община , тъй като не би могла да осигури общински служител до всяка зелена площ и да указва на гражданите да не паркират автомобили върху тях. В случая съдът не е съобразил и установения по делото факт , а именно – наличие на пътен знак , указващ забраната за паркиране върху зелената площ. Освен това не било взето предвид и обстоятелството , че в деня на инцидента е имало бури и дъждове , което се явява допълнително форсмажорно обстоятелство. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго , с което предявеният иск да се отхвърли. Въззиваемата страна А. А. Г. оспорва въвзивната жалба като неоснователна. Счита решението за правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства , от които е установен фактическият състав на съдебно предявеното вземане за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за настъпилите вреди в резултат на противоправното бездействие на служители на Столична община. Оспорва наведените твърдения за наличие на вертикална пътна маркировка на мястото на инцидента , забраняваща паркирането на автомобили на конкретното място. Освен това сочи , че доколкото инцидентьт е настьпил на обществен паркинг в междублоково пространство , тази теза е не само недоказана , но и житейски нелогична. Излага , че по делото липсват данни за метеорологичната обстановка преди настъпване на произшествието. Липсват и фактически твърдения и доказателства , обосноваващи твърдението , че паркирането в близост до това конкретно дърво , съставлява необоснован риск , поет от 2 собственика му. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение. Софийският градски съд , като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12Чл. 12. ⚖️ Практика (34) Съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Разглеждане и решаване на делата в разумен срок от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия , намира за установено следното : Съгласно чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението , а по допустимостта – в обжалваната му част , като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо. По отношение на релевираните във въззивната жалба оплаквания за неправилност съдът приема следното : Предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД за репариране на имуществени вреди , причинени в резултат на падане на дърво на 22.07.2023 г. върху собствения на ищеца лек автомобил , при заявени фактически твърдения , че превозното средство е било паркирано на обществен паркинг в междублоково пространство в гр. София , жк „ Люлин 10“, до бл. 143. Отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия , като тази отговорност има гаранционно - обезпечителен характер. Според чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД този , който е възложил на друго лице някаква работа , отговаря за вредите , причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно - обезпечителна отговорност за вреди , причинени виновно от другиго , за разлика от деликтната отговорност за лични виновни действия по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД. Отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е обективна в смисъл , че тя не произтича от вината на възложителя на работата , а от тази на изпълнителя на същата. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки : 1) правоотношение по възлагане на работа , 2) осъществен фактически състав по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи / деяние , вреда – имуществена и / или неимуществена , причинна връзка между 3 деянието и вредата , противоправност и вина /, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия , които пряко съставляват извършването на възложената работа , чрез бездействия за изпълнение на задължения , които произтичат от закона , техническите и други правила или характера на работата , или чрез действия , които не съставляват изпълнение на самата работа , но са пряко свързани с него ( така – ППВС № 9/1966 г. ). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното ( чл. 45, ал. 2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД ), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията , доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване , доколкото изводът за наличието й не е фактически , а представлява правна преценка на деянието , вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението , съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест. Когато се твърди , че вредите са причинени от бездействие , за да е противоправно бездействието , то на деликвента трябва да е предписано нормативно задължение за действие. Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗУТ в териториите на общините се устройват озеленени площи , обединени в зелена система , като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението. Основа на зелената система са озеленените площи за широко обществено ползване , предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение паркове , градини , улично озеленяване - чл. 61, ал. 2 от ЗУТ. По смисъла на чл. 61, ал. 3 от ЗУТ озеленените площи за ограничено обществено ползване в имотите за жилищни , вилни , обществени , производствени , курортни и спортни сгради и комплекси са допълващи зелената система. Зелените системи и озеленените площи се устройват в съответствие с общи и подробни устройствени планове , а проектите за тях , задължително се придружават от справка за картотекираната растителност и геодезическо заснемане , заверени от общинските органи по озеленяване - чл. 63, ал. 4 от ЗУТ. В случая процесното дърво се е намирало в междублоковото пространство на жилищни сгради , която площ представлява озеленена площ по смисъла на чл. 61, ал. 3 от ЗУТ , представляваща допълваща зелена система , 4 § 1, т. 9 от ДР на Наредбата на Столична община за изграждане , опазване и поддържане на зелената система , както и § 1, т. 3 от Наредба 1/10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност , издадена от министъра на териториалното развитите и строителството. Като част от зелената система на територията й , ответната община има задължение да поддържа декоративната растителност чрез предприемане на нормативно предвидените процедури , независимо от правата на собственост по отношение на конкретната част от площта , в която дървото е било посадено , нито от собствеността върху същото. Поддръжката на зелените площи в района е задължение на Столична община / арг. от чл. 61, ал. 4, вр ал. 2 от ЗУТ , чл. 45 и чл. 51 от Наредбата за изграждане , поддържане и опазване на зелената система на Столична община /. Съгласно чл. 42 от Наредбата за изграждане , поддържане и опазване на зелената система на Столична община , всички собственици са длъжни да следят за наличие в имотите си на болни и изсъхнали дървета , представляващи опасност за имуществото , здравето и живота на гражданите и са длъжни да ги премахнат своевременно и за своя сметка по реда на чл. 46, ал. 3. Съгласно чл. 51 от цитираната наредба , контрол по спазване на наредбата осъществяват кметът на Столична община , заместник - кмета на Столична община по Направление " Зелена система , екология и земеползване ", кметовете на райони , директорът на ДЗС и директорът на Столичен инспекторат. Задълженията по наредбата включват освен мероприятията по отреждане на зелените площи , още и тяхната профилактика , в това число премахване на изсъхнали и болни дървета , застрашаващи сигурността на гражданите. Бездействието на служители на общината при осъществяването на тези нейни задължения поражда отговорността й за всички преки и непосредствени вреди от паднали клони и дървета върху граждани и тяхното имущество. Задължение на служителите на СО е да поддържат растителните видове от зелената система в гр. София , така че същите да не представляват опасност за гражданите при извършване на техните обичайни дейности , в т.ч. и преминаване , паркиране на автомобили , разходка по алеи и пр. На етапа на въззивното производство не са спорни следните обстоятелства : ищецът е собственик на т.а. модел „ Форд “, модел „ Транзит 330“, с рег. № ****; на 22.07.2023 г. същото МПС е било паркирано в междублоковото пространство в гр. София , ж.к. ****; на посочената дата 5 върху автомобила е паднало дърво , разположено в зелена площ , за чието стопанисване отговаря ответникът Столична Община , като в резултат на инцидента процесното МПС е било увредено ; стойността на обезщетението за отстраняване на вредите върху имуществото на ищеца възлиза на сумата 7 787 лева. Не е спорно и обстоятелството , че падането на дървото върху автомобила на ищеца е причинено в резултат на неизпълнението на служителите на ответната община на установените в нормативната уредба задължения да поддържат дървесната растителност на територията на общината така , че да не представлява опасност за гражданите. Липсата на предприети от служителите на общината действия по отстраняване на процесното дърво съставлява противоправно бездействие , което е довело до претърпяване от ищеца на имуществени вреди. По делото не се твърди , нито се установява , че дървото / клони от дървото са паднали в резултат от противоправни действия на ищеца или на трети за спора лица , респективно , че падането е резултат от непредвидимо и неотстранимо събитие , което би могло да е основание за освобождаване на Столична община от отговорност за причинените на ищеца имуществени вреди. Общините са длъжни да изпълняват правомощията си , защото така те постигат целта на закона – добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме , без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди , тя дължи обезщетение. Спорът между страните , въведен с въззивната жалба и само по отношение на който въззивният съд следва да се произнесе – арг. чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение, изр. 2 ГПК , е свързан с основателността на релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Настоящият съдебен състав счита наведените във въззивната жалба оплаквания за неоснователни по следните съображения : Съпричиняването има обективен характер , като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно - следствена връзка , а е ирелевантно субективното отношение / вината / на пострадалия – в този смисъл т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. Достатъчно е с поведението си пострадалият обективно да способства за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване на обема на вредоносните последици. Принос за настъпване на вредата е налице и когато пострадалият не е допринесъл за настъпване на 6 събитието , но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане. Съпричиняването обичайно се свързва с извършването на нарушение , без да е нужно същото да е виновно , но може да се изразява и в поемане на риска от настъпването на вредоносни последици или необоснованото му игнориране . Само по себе си нарушението на установени правила от страна на пострадалия не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат , водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат , т.е. последният да е негово следствие , тъй като приложението на правилото на чл. 51, ал. 2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия , с което той обективно е създал предпоставки и / или възможност за настъпване на увреждането. Приносът на пострадалия трябва да е конкретен и следва да бъде установен при условията на пълно и главно доказателства от страна на ответника. Настоящият съдебен състав счита , че ответникът , чиято е доказателствената тежест в процеса / чл. 154, ал. 1Чл. 154. ⚖️ Практика (6) За задълженията на потребителите - неизправни длъжници, и на асоциацията по чл. 151, ал. 1 към топлопреносното предприятие може да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер. За задълженията на потребителите с въведена система за дялово разпределение - неизправни длъжници, трябва да е изготвена изравнителна сметка за съответната година, за която е задължението." 3. В чл. 184 думите "събират вземанията си за природен газ от неизправни длъжници по реда на чл. 237, буква "к" от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечения от сметките" се заменят с "поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за вземанията си за доставка на природен газ независимо от техния размер". 23. В Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр. 275 от 1950 г.; попр., Изв., бр. 2 от 1950 г.; изм., бр. 69 от 1951 г., бр. 92 от 1952 г.; ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 16 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 12 и 56 от 1993 г., бр. 83 и 104 от 1996 г., бр. 83 и 103 от 1999 г., бр. 34 от 2000 г., бр. 19 от 2003 г., бр. 42 и 43 от 2005 г., бр. 36 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 37 думите "с нотариално заверен подпис" се заменят със "с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно". 2. Член 160 се изменя така: " от ГПК / не е доказал при условията на пълно и главно доказване релевираното възражение за съпричиняване , обосновано с твърдението , че ищецът е допринесъл за настъпването на увреждането , респективно – за увеличаване размера на вредите , с паркирането на автомобила на забранено за това място. В отговора на исковата молба Столична община е въвела твърдение , че автомобилът е бил паркиран в зелена площ , с което е нарушена забраната по чл. 28, ал. 1, т. 7 от Наредба за организацията на движението на територията на Столична община. По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свид. Н.К. , които следва да се кредитират като отразяващи непосредствени възприятия относно релевантните за спора обстоятелства и неопровергани от другите доказателства. Свидетелят е близък на ищеца и по негова молба е посетил местопроизшествието , в момента , в който автомобилът все още не е бил преместен и върху него имало още остатъци от падналото дърво. От неговите показания се установява , че автомобилът е бил паркиран не в зелените площи на междублоковото пространство , доколкото може да приеме , че е имало поддържани такива , а непосредствено до тях. Освен това по делото не се установи твърдението на ответника , че в района на инцидента е имало поставени пътни знаци , ограничаващи / забраняващи паркирането и престоя на пътни превозни средства. Следва да се има предвид и обстоятелството , че по 7 делото не са ангажирани доказателства дали твърдяното от ответника нарушение на правилата за паркиране е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. В аспекта на изложеното съдът приема , че възражението за съпричиняване на вредоносния резултат е неоснователно. С оглед изложеното се налага извод , че релевираната претенция е основателна за пълния претендиран размер , както правилно е приел първоинстанционният съд. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено. По отношение на разноските : С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на адв. С. следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда и при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА. При опреД.е на неговия размер съдът съобрази , че делото не се отличава с фактическа или правна сложност – спорът , пренесен пред въззивната инстанция е правен и касае единствено основателността на релевираното от ответника възражение за съпричиняване ; не са събирани нови доказателства ; проведено е едно съдебно заседание ; предоставената правна защита и съдействие се изразява в подаване на отговор на въззивната жалба , депозиране на становище по направени от въззивника доказателствени искания и явяване в съдебното заседание. При съобразяване на изложеното се налага извод , че справедливото и обосновано адвокатско възнаграждение следва да се определи в размер на 600 лева без ДДС или 720 лева с ДДС. По частната въззивна жалба срещу определение на СРС от 31.07.2024 г. , постановено по реда на чл. 248Чл. 248. ⚖️ Практика (32) (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. (2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. (3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Спогодба след приключване на съдебното дирене от ГПК , с което е оставено без уважение искането на адв. С. за изменение на решението в частта му за разноските за адвокатско възнаграждение , присъдени по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА : Частната въззивна жалба е подадена в законоустановения срок , от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт , поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения : С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на адв. С. за изменение на постановеното решение в частта му за разноските за адвокатско възнаграждение , присъдени по реда и при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Приел е , че определеното възнаграждение от 900 лева е справедливо и обосновано с оглед фактическата и правна сложност 8 на делото и предвид обема на предоставената правна защита и съдействие и не са налице предпоставки за увеличаване размера на адвокатското възнаграждение. В частната въззивна жалба са изложени оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт по съображения , че предоставената правна защита и съдействие е по две производства – по исковото и в производството по чл. 207Чл. 207. ⚖️ Практика (6) Когато съществува опасност някое доказателство да се изгуби или неговото събиране да се затрудни, страната може да поиска събирането му предварително. Производство по обезпечение на доказателства от ГПК. По тези съображения жалбоподателят счита , че размерът на адвокатското възнаграждение за исковото производство следва да се определи на 1 294, 44 лева с ДДС , а в производството по обезпечаване на доказателства – в размер на 900 лева с ДДС. Настоящият съдебен състав счита подадената частна въззивна жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд е определил размера на адвокатското възнаграждение при съобразяване на фактическата и правна сложност на спора , както и обема на предоставените услуги , включително и по отношение на развилото се производство по чл. 207Чл. 207. ⚖️ Практика (6) Когато съществува опасност някое доказателство да се изгуби или неговото събиране да се затрудни, страната може да поиска събирането му предварително. Производство по обезпечение на доказателства от ГПК. Въззивният съд счита , че производството пред СРС не се отличава с фактическа и правна сложност , същото е приключило в две съдебни заседания , предоставената правна защита се изразява в изготвяне на искова молба и участие в публичните съдебни заседания , както и в изготвяне на молбата по чл. 207Чл. 207. ⚖️ Практика (6) Когато съществува опасност някое доказателство да се изгуби или неговото събиране да се затрудни, страната може да поиска събирането му предварително. Производство по обезпечение на доказателства от ГПК , по която е било образувано гр.д. № 52806/2023 г. по описа на СРС. Не са изследвани и установявани широк кръг обстоятелства , релевантни към правния спор , а защитата на ответника е обоснована единствено с релевираното възражение за съпричиняване , което обосновава по - ниска фактическа и правна сложност на спора предвид ограничения кръг от обсъжданите релевантни факти и доказателства. Размерът на предявения иск не може да служи за база за опреД.е размера на адвокатското възнаграждение , доколкото той няма пряко значение към фактическата и правна сложност на спора. При това положение се налага извод , че присъденото с решението на СРС адвокатско възнаграждение от 900 лева / с ДДС /– дължимо както за исковото , така и за производството по чл. 207Чл. 207. ⚖️ Практика (6) Когато съществува опасност някое доказателство да се изгуби или неговото събиране да се затрудни, страната може да поиска събирането му предварително. Производство по обезпечение на доказателства от ГПК , е съответно на положения от адвоката труд и на фактическата и правна сложност на спора. С оглед изложеното подадената частна въззивна жалба следва да се остави без уважение. Така мотивиран Софийският градски съд , 9 Председател : _______________________ Членове : 1. _______________________ 2. _______________________ РЕШИ: : ПОТВЪРЖДАВА решение № 11950 от 18.06.2024 г. , постановено по гр.дело № 67063 /20 23 г. по описа на СРС , ГО , 50 с ъстав. ОСЪЖДА Столична община , гр. София , ул. “ Московска ” № 33 да заплати на адвокат Д. М. С. , ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността – гр. София , кв. „ Редута “, ул. ****, на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА , сумата от 720 / седемстотин и двадесет / лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие за осъщественото процесуално представителство на А. А. Г. по в.гр.д. № 11046 /202 4 г. по описа на СГС , ГО , II А въззивен състав. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна въззивна жалба на адв. Д. С. – процесуален представител на А. А. Г. , срещу определение № 31112 от 31.07.2024 г. , постановено по гр.дело № 67063 /20 23 г. по описа на СРС , ГО , 50 с ъстав. Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК в 1- месечен срок от връчването на препис на страните. 10 Източник: Оригинален PDF (Ключова дума: рзи)