Решение № 2616 по гр. д. № 8256/2022 г. на Софийски градски съд

Решение № 2616 по гр. д. № 8256/2022 г. на Софийски градски съд РЕШЕНИЕ № 2616 гр. София , 28.04.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , ВЪЗЗ. II- Г СЪСТАВ , в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав : Председател : Татяна Димитрова Членове : Румяна М. Найденова Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100501172 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл. от ГПК . С Решение № 14326 от 24.08.2023 год. по гр.д. №58256 по описа за 2022 год. , 51 – ви състав на СРС е уважен предявения иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС , предявен от „ Медицински център Медика 2005“ ЕООД , с ЕИК : 105570286 против останалите етажни собственици от сграда в режим на етажна собственост с административен адрес : гр. София , район Лозенец , ул. **** и са ОТМЕНЕНИ решенията , взети от Общото събрание на етажните собственици на 27.09.2022 г. Ответникът е осъден да заплати разноски в размер на 1080 лева на основание чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК. В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1Чл. 259. ⚖️ Практика (481) (1) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната. (2) Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда. (3) От влизането в сила на решението за отхвърляне на молбата по ал. 2 започва да тече нов срок, а в случай на уважаването и новият срок започва да тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат. (4) Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване. Съдържание на въззивната жалба ГПК въззивна жалба е подадена от ответника , в която са изложени съображения за неправилност , не мотивираност и необоснованост на съдебното решение. Въззивникът счита , че изводите на съда относно материалната незаконосъобразност на взетите от ОС на ЕтС решения са направени без да е преценен доказателствения материал в неговата съвкупност и цялост. Оспорва общото събрание да е излязло извън компетенциите си при вземане на въпросните решения , доколкото въпросите попадат в кръга на тези , по които общото събрание следва да се произнася , като препраща към приложимите законови разпоредби. Въззивникът , противно на възприетото в обжалваното съдебно решение , счита , че ограничаването на достъпа на външни лица до сградата и свободното им преминаване през фоайето е именно въпрос , касаещ ползването на общите части , който е разрешен от общото събрание така , че 1 оптимално да са съобразени интересите , удобството , сигурността и правата на всички етажни собственици в сградата. Поддържа заявеното , че поставените табели надхвърлят правото на ищеца да използва общите части , както и че се отклонява от задължението си да ги използва според тяхното предназначение. Счита , че законосъобразността на процедурата за промяна предназначението на самостоятелния обект , собственост на ищеца , подлежи на разглеждане от първоинстанционния съд , като поддържа заявеното в отговора на исковата молба и поддържано в производството пред първата инстанция , че промяната е станала без съгласието на етажните собственици , дадено в установената от закона форма. Моли съда , да отмени обжалваното решение , като вместо него постанови друго , с което отхвърли изцяло претенциите спрямо него. Претендира разноски. В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1Чл. 263. ⚖️ Практика (17) (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна , с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна , недоказана и необоснована , а първоинстанционното решение се кредитира като правилно и законосъобразно. Решението е постановено без да са допуснати съществени процесуални нарушения , като правилно е преценена допустимостта на иска , предявен в преклузивния срок и от легитимирана страна. Въззиваемият , от своя страна , навежда твърдения за други допуснати нарушения при преценка на доказателствения материал , които обуславят неправилния извод в частта относно законосъобразната процедура по свикване и провеждане на общото събрание. Оспорва изводите в тази част , като счита , че са представени достатъчно писмени доказателства към исковата молба , които да установят , че законовите предпоставки не са изпълнени и не са спазени сроковете за извършването им. Счита , че решенията на общото събрание са незаконосъобразни и от процедурна гледна точка , което следва да намери отражение във въззивното решение. В останалата част споделя изводите на първата инстанция. Моли се съда да остави жалбата без уважение , а обжалваното решение да потвърди като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски. Софийският градски съд , ГО , II - Г въззивен състав , като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12Чл. 12. ⚖️ Практика (34) Съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Разглеждане и решаване на делата в разумен срок ГПК във връзка с наведените в частната жалба пороци на атакувания съдебен акт , намира за установено следното : Предявен е от „ Медицински център Медика 2005“ ЕООД , с ЕИК : 105570286, със седалище и адрес на управление : гр. Видин , ул. „ Бдин “ № 12/3 против останалите етажни собственици от сграда в режим на етажна собственост с административен адрес : град София , район Лозенец , ул. ****, иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията , взети от Общото събрание на етажните собственици от сградата в режим на ЕС на 27 септември 2022 г. Ищцовото дружество „ Медицински център Медика 2005“ ЕООД твърди , че е регистрирано като лечебно заведение „ медицински център “ с предмет на дейност : осъществяване на извънболнична медицинска помощ и вписано в регистъра на ИА „ Медицински надзор “. Посочва , че по силата на договор за покупко - продажба от 10.08.2017 г. в качеството си на купувач е придобило собствеността върху недвижим имот , представляващ апартамент № 2, находящ се на етаж 1 с площ от 43,79 кв.м. , заедно с прилежащите му 1,11 % идеални части от общите части на сградата , равняващи се на 6,82 кв. м. и прилежащите му 136,78/674 идеални части от урегулирания поземлен имот , в който е построена сградата , представляващ УПИ IX-372 от кв. 125 по плана на гр. София , местност 2 „ Лозенец III- та част “ с административен адрес : гр. София , ул. ****. Посочва се , че към този момент жилищната сграда била изградена в степен на завършеност „ груб строеж “, както и , че идеалните части от УПИ , принадлежащи към апартамента впоследствие били обособени , а реалното им ползване определено от учредителите на правото на строеж като дворна тераса , прилежаща към ап. № 2. Изяснява се , че въз основа на заповед на главния архитект на район „ Лозенец “ от 02.11.2017 г. било допуснато изменение в одобрения инвестиционен проект , изразяващо се в промяна в предназначението на притежавания от ищеца апартамент в Амбулатория за първична медицинска помощ – групова практика за специализирана медицинска помощ – неврология. Строежът бил въведен в експлоатация съгласно удостоверение от 25.11.2019 г. , издадено от главния архитект на Столична община , като имотът , собственост на ищцовото дружество бил кадастрално отразен като имот с идентификатор 68134.902.372.5.2 по КККР , одобрени със Заповед № РД -18-739/21.11.2017 г. на изп. директор на АГКК , с предназначение – за здравни и социални услуги. Ищецът посочва , че на 27.09.2022 г. било проведено общо събрание на етажните собственици в сградата в режим на етажна собственост с адрес : гр. София , ул. ****. За свикването на последното не е имало обявена по установения ред писмена покана , поради което и с оглед отсъствието на управителя му от страната , на събранието не е присъствал представител на „ Медицински център Медика 2005“ ЕООД. Излага се , че в хода на същото били взети следните решения : 1). забрана за преминаване и изчакване на външни лица ( пациенти ) на медицинския център през централното фоайе и вход на сградата , които следва да преминават през самостоятелно обособения вход за достъп до амбулаторията ; 2). премахване от собственика на МЦ на рекламната табела от оградата в срок до 27.10.2022 г. ; 3). премахване от собственика на МЦ на всички знаци и указателни табели , касаещи амбулаторията , от фасадата на сградата в срок до 27.10.2022 г. ; 4). премахване от собственика на МЦ на инструкцията от таблото с пощенски кутии и звънци на централния вход на сградата , ползван от живущите в срок до 27.10.2022 г. ; 5). възстановяване на предишното състояние на сградата във връзка с изпълнение на решенията по т. 2, т. 3 и т. 4. С исковата молба „ Медицински център Медика 2005“ ЕООД , в качеството си на собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост , оспорва така взетите решения , намирайки същите за незаконосъобразни. Конкретно посочва , че общото събрание е свикано и проведено в нарушение на установените правила – същото е свикано и проведено при липсата на писмено искане от собственици , притежаващи повече от 20 % идеални части от общите части на сградата , които също не са надлежно посочени ; върху поканата за свикване на ОС не са отбелязани датата и часът на поставянето и на видно и общодостъпно място на вода на сградата и не е ставен протокол за това ; описаният в поканата дневен ред е формулиран общо по начин , при който липсва яснота относно конкретните въпроси , касаещи ползването на общите части , които ще бъдат обсъждани ; протоколът е изготвен от лице , което не било надлежно предложено за протоколчик на събранието , при липсата на яснота за размера на кворума ; последният не отговаря на изискванията на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС откъм съдържание , тъй като не е отбелязано кои собственици присъстват лично и кои са представлявани. Наред с това , взетите решения не съответстват на предварително обявения дневен ред – „ Организация и начин на ползване на общите части на сградата – ЕС “, което е лишило ищцовото дружество от възможността да изрази своето мнение във връзка с обсъжданите въпроси. Посочва се , че с оспорените от ищеца решения , взети от Общото събрание последното е превишило правомощията си и се е произнесло по въпроси , отнасящи се до ползването и функционирането на недвижимия имот , собственост на Медицинския център , не са съобразени с неговия статут на лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ. Ищецът твърди , че входът на имота му в процесната сграда е един и достъпът до същия се осъществява през централния вход на сградата , а преминаването през дворното място е невъзможно. Посочва , че поставените от дружеството табели са информационни и 3 нямат рекламна цел. Счита , че така взетите решения накърняват правото му на собственост върху притежавания самостоятелен обект. Посочва , че за същите е узнал с получаването на изпратеното от управителя на ЕС писмо с прикачени файлове - протокола и поканата , на електронната си поща на 10.10.2022 г. С тези съображения ищецът обосновава правния си интерес от търсената защита , отправяйки искане за уважаване на предявения иск и за отмяна на така взетите решения от ОС на ЕС на 27.09.2022 г. като незаконосъобразни. Претендира присъждане на разноски. В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба ГПК писмен отговор ответната страна – останалите етажни собственици от сграда в режим на ЕС с административен адрес : гр. София , ул. ****, представлявана от управителя Н.Й.К. , чрез пълномощника си адв. Й. Г. , намира исковата претенция за изцяло неоснователна. Не оспорва , че ищцовото дружество е собственик на самостоятелен обект в процесната жилищна сграда в гр. София , ул. ****, а именно на апартамент № 2, находящ се на етаж № 1, кота 0, както и , че предназначението му , след допуснато изменение на инвестиционния проект , е амбулатория за първична медицинска помощ – групова практика за специализирана медицинска помощ – неврология. Не оспорва , че на 27.09.2022 г. е било проведено общо събрание на ЕС , на което са присъствали всички собственици на самостоятелни обекти в сградата , с изключение на представител на ищцовото дружество. Твърди , че решенията са взети в съответствие със закона при стриктно съблюдаване на процедурните правила , регламентирани в ЗУЕС , с нужния кворум при надлежно свикано Общо събрание. Конкретно се въвежда довод , че на 15.09.2022 г. в 09:00 часа на видно и общодостъпно място – на входната врата на сградата и на масичката във фоайето на същата била поставена покана за свикване на ОС на 27.09.2022 г. , която съдържала всички изискуеми реквизити. За провеждането му било направено писмено искане от 14.09.2022 г. от собствениците в етажната собственост , притежаващи повече от 20 % идеални части от общите части на сградата. Посочва се , че за поставянето на поканата бил съставен нарочен протокол. В отговора се оспорва твърдението на ищеца , че не е бил уведомен за насроченото ОС , тъй като преди провеждането му е водена електронна кореспонденция за това. До дружеството е изпратена покана и на електронната поща на 15.09.2022 г. , а представител на медицинския център е бил уведомен и по телефона. Оспорва взетите решения да касаят индивидуалната собственост на ищеца , тъй като са свързани с въпроси относно ползването на общите части на сградата , поради което същите са в рамките на компетентността на ОС. Заявява , че обектът на ищеца – медицински център извършва стопанска дейност , при което приложение по отношение на помещаването му в сградата в режим на ЕС , съответно при промяна в предназначението му , следва да намерят разпоредбите на чл. 38, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ , които в случая не са спазени. Ответната страна поддържа , че на обекта – собственост на „ Медицински център Медика 2005“ ЕООД , са налице два входа , в т.ч. откъм двора. За поставянето от ищеца на процесните табели и указателни знаци не е взето решение на ОС на ЕС. Заявява , че имотът , собственост на ищеца , не се използва по предназначение , а статутът му е променен без решение на Общото събрание. С тези доводи останалите етажни собственици от процесната сграда отправят искане за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна , доколкото оспорените решения , взети на процесното общо събрание са законосъобразни. Претендират разноски. Обжалваното решение е валидно и допустимо , поради което следва да се обсъдят доводите , касаещи неговата законосъобразност. При постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира , че въззивната жалба е процесуално допустима , но разгледана по същество същата е неоснователна. Съображенията за това са следните : Спорен между страните пред настоящата инстанция е въпроса относно 4 компетентността на общото събрание на етажната собственост за вземане на спорни решения , респ. тяхната законосъобразност. В конкретната хипотеза страните по делото са етажни собственици и като такива са съсобственици в общите части на сградата. При учредена етажна собственост общите части не са самостоятелни обекти на права. Такива обекти са отделните жилища , а общите части са нужни само , за да могат да се използуват отделните жилища. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗС урежда , че при сгради , в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици , общи на всички собственици са земята , върху която е построена сградата , дворът , основите , външните стени , вътрешните разделителни стени между отделните части , вътрешните носещи стени , колоните , трегерите , плочите , гредоредите , стълбите , площадките , покривите , стените между таванските и избените помещения на отделните собственици , комините , външните входни врати на сградата и вратите към общите тавански и избени помещения , главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби , асансьорите , водосточните тръби , както и всичко друго , което по естеството си служи за общо ползване. Тези части от сградата представляват елементи от нейната конструкция , чиято функционална свързаност прави възможно съществуването на сградата като единно цяло и обслужват всички или няколко от самостоятелните обекти в сградата. Тази тяхна характеристика обосновава необходимостта от поддържането им в добро състояние с усилията и средствата на всички лица , които притежават самостоятелни обекти в сградата , както и необходимостта от осигуряване на възможност за реално ползване и осигуряване на достъп до тях за всички етажни собственици. Всеки един от собствениците на самостоятелни обекти в сградата притежава и съответната идеална част от тези общи части , които обслужват всички обекти в сградата. В случая е несъмнено , че външната входна врата се явява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС и достъп до същата следва да бъде осигурен на всички етажни собственици , които следва да я използван според предназначението й и във връзка с използването на самостоятелния обект , върху който притежават право на собственост. Съгласно цитираната разпоредба , фоайето или преддверието на сградата , където са биле разположени и впоследствие премахнати пейките , попада в обхвата на всичко друго , което по естеството си служи за общо ползване , поради което също представлява обща част. Предвид гореизложеното , за да може нормално да ползва собствения си самостоятелен обект , всеки етажен собственик , т. е. всяко лице , което притежава правото на собственост върху самостоятелен обект от сградата , следва да има възможност да ползва реално общите части , които по естеството си обслужват неговия обект , както и възможност за свободен достъп до тези общи части. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗУЕС , собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост имат право да използват общите части на сградата според тяхното предназначение. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 8, т. 15 и т. 20 ЗУЕС , използването на общите части от собствениците става по реда , определен в правилника за вътрешния ред на сградата , като те следва да спазват същия и да съблюдават решенията на органите на етажната собственост. Чл. 11, ал. 1, т. 10, б. " и " и б. " м " ЗУЕС предвижда възможност за Общото събрание на Етажната собственост да вземе решения за използване на общите части на сградата при възникнали спорове , както и по други въпроси , свързани с управлението на общите части. Действително , всеки от съсобствениците има правото да ползва общите части на сградата , в това число и помещенията , съставляващи такива части по предназначението си , съобразно дела си от тях , като се стреми да не пречи на останалите съсобственици да упражняват както правата върху собствените си имоти , така и тези по отношение на общите части. Така всеки съсобственик има правото да използва стълбищата , входовете , комините , водоснабдителните , електрификационните и топлоснабдителните съоръжения на сградата. 5 ЗС и ЗУЕС не съдържат ограничения пред общото събрание на собствениците , което може да установи начин за ползване на помещенията , които по предназначението си са общи части. В настоящия случай , предвид предназначението на самостоятелния обект на дружеството – ищец , използването му е свързано с допускането до самостоятелния обект и преминаването през общите части на трети , външни за етажната собственост лица. В разглеждания случай се разглежда въпросът за ограничаване на достъпа през централния вход на пациентите , посещаващи кабинета за здравни нужди , собственост на дружеството – ищец. Във връзка с така поставения въпрос и с оглед релевираните и от двете страни твърдения , следва да се изследва и установи дали ищецът – въззивник чрез използване на собствения си недвижим имот и общите части на сградата , съобразно правата му и според предназначението им , създава пречки и затруднения на останалите етажни собственици да използват общите части съобразно техните права и според предназначението им. Отношение към спорния между страните момент е поведението на дружеството ищец и дали същото се изразява в предприемане и извършване на действия , с които се възпрепятства , ограничава или отнема възможността на останалите етажни собственици да ползват общите части в очертаните в предходното изречение граници. Преустановен достъпът на трети лица , посещаващи кабинета на ищеца до фоайето в жилищната сграда , което представляват обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява , че достъпът до сградата се осъществява посредством чип - карта , в който смисъл са показанията на разпитаните по делото свидетели , един от които е майка на управителя на дружеството - ищец , които показания макар и преценени с оглед разпоредбата на чл. 172Чл. 172. ⚖️ Практика (11) Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Разпит на свидетеля по инициатива на съда от ГПК , въззивният съд счита , че следва да бъдат кредитирани като дадени в резултат на нейни преки и непосредствени впечатления , логично последователни са , не са противоречиви , освен в частта за узнаване за провеждане на общото събрание , и кореспондират на останалите събрани по делото доказателства. Последната посочва , че „ Входът залока е ограничен , влиза се с чип , за да се влезе в самата сграда и в частност в Медицинския център е необходимо някой да отвори , в случая при нас , обикновено това е медицинската сестра , която отваря на посетителите. Външни лица не могат да влязат без да им бъде отворено. “ В аналогичен смисъл са и обясненията на Т. , който казва , че „ до входната врата отдясно има пощенски кутии , там има една малка табела с инструкции , как да се звънне , за да се отвори вратата за Центъра. Няма свободен достъп в жилищната сграда , трябва някой от собствениците да отвори. Имаме чипове или отвътре се отваря. Има пропускателен режим и собствениците им отварят .“ Следователно , възраженията направени от ответника – въззивник в насока , че се застрашава сигурността на живущите в етажната собственост , както и се нарушава спокойствието им , остават недоказани. Още повече в обясненията си Т. заявява , че „ Аз лично не съм виждал струпване на пациенти в двора. Не съм виждал как влизат пациенти. Пейките почти веднага се махнаха от ищеца. Аз живея там. Не съм виждал струпване на пациенти пред входа .“ За цялостното поведение на дружеството – ищец към поддържане на поведение според изискванията и реда , установен за етажната собственост , свидетелства и констатацията на Т. , че „ пейките почти веднага се махнаха от ищеца “, т.е. не е налице поддържане на действия по използване на общите части в сградата на етажната собственост , надхвърлящи правата на дружеството – ищец , както и използване , което да излиза извън рамките на предназначението им. Настоящият състав на въззивния съд достигна до следните изводи. От една страна , ползването на самостоятелния обект , правото на собственост върху което притежава дружеството – ищец е неразривно свързано с осигуряване на достъп и преминаване през общите части на трети , външни за етажната собственост лица. Последното е обусловено от предназначението на самостоятелния обект - л ечебн о заведени е за извънболнична помощ , представляващо амбулатори я за специализирана медицинска помощ за групова практика за специализирана медицинска помощ и медицински център , което се установява от 6 представените разрешение за ползване и Удостоверение за регистрация на лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ от 10.10.2022 год. ( издадено след провеждане на общото събрание ) , в които самостоятелният обект е с предназначение „ Амбулатория за първична медицинска помощ - групова практика за специализирана медицинска помощ – неврология , респ. като медицински център. От друга страна , несъмнено груповия характер на медицинската практика предполага масов достъп на хора и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване , но по делото не се твърдят , а и не се доказват конкретни нарушения в тази връзка , поради което не може да се направи извод за неправомерно използване на общите части на сградата , което да обуслови вземане на мерки относно използването им от дружеството – ищец , респ. неговите пациенти. Във връзка с твърденията за неспазена процедура по чл. 38, ал. 3 от ЗУТ , а именно липса на съгласие на етажните собственици в писмена форма с нотариална заверка на подписите относно промяна предназначението на самостоятелния обект , настоящият състав намира следното. Разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от ЗУТ гласи , че „ В съществуваща сграда , с режим на етажна собственост се допуска преустройство и промяна на предназначението на жилищно помещение или на самостоятелно жилище в кабинет за здравни нужди , за офис или за ателие за индивидуална творческа дейност , свързани с достъп на външни лица в сградата , ако обектите се намират на първия или на полуподземния етаж , преустройството им е съобразено със санитарно - хигиенните , противопожарните и другите технически изисквания и въз основа на изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици на жилища - непосредствени съседи на обектите .“ В настоящия случай , безсъмнено самостоятелния обект е разположен непосредствено първия етаж , което е и единствената предпоставка в съответствие с цитираната разпоредба. На първо място , видно от приложените по делото писмени доказателства , самостоятелният обект изначално е с предназначение за кабинет за здравни нужди , по смисъла на чл. 38, ал. 3Чл. 38. (1) Членове 72 и 73 от Търговския закон не се прилагат за непаричните вноски на държавата и общините в държавни или общински лечебни заведения. (2) В случаите по ал. 1 в капитала на дружеството се записва балансовата стойност на всички дълготрайни активи на имуществото, въз основа на което се образува. Раздел II. Регистрация ЗУТ и специалния Закон за лечебните заведения , установяващ статута , регистрацията , дейността и правното положение на съответния вид лечебно заведение. Самостоятелният обект никога не е бил с предназначение за жилище , което прави невъзможна процедура по преустройството му в кабинет за здравни нужди или за някое от изрично изброените в цитираната разпоредба предназначения. Следователно отпада и необходимостта от изрично писмено нотариално заверено съгласие за допускане на преустройството от етажните собственици , като в тази връзка и е невярно и необосновано твърдението на въззивника , че същото се изисква от всички етажни собственици. Видно от текста на разпоредбата , такова се изисква единствено от собственици на жилища - непосредствени съседи на обектите , легална дефиниция за което е дадена в пар. 1, т. 7 от ДР на ЗУЕС , а именно : " Непосредствени съседи " са собствениците , ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти , които са разположени на същия етаж , под или над съответния обект. “ Настоящият състав на въззивния съд , счита , че в конкретния случай не е налице основание за прилагане на цитираната разпоредба , поради което възраженията за неспазване на установената в нея процедура приема за неоснователни. Организационната форма и начина на осъществяване на дейността , към които имат отношение възраженията на въззивника , не са релевантни към настоящия спор. Изискването за самостоятелен , отделен вход извън сградата е установено в разпоредбата на чл. 38, ал. 4 ЗУТ , което , обаче , се предвижда само при преустройване с промяна на предназначението на жилищен обект в „ магазин или за други обслужващи дейности , извън тези по ал. 3 “. Настоящият състав на въззивния съд , обаче , не споделя извода , че това решение е извън компетентността на ОС. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 б. " и " ЗУЕС , ОС взема решения и за използване на общите части на сградата и прилежащата и площ при възникнали спорове , каквато е и настоящата хипотеза. Компетентността на органа и обстоятелството , че е приел решение в кръга на предоставените му по закон правомощия и не е излязъл извън границите на компетентността си , не превръща самото решение в 7 законосъобразно и правилно взето. Решенията на общото събрание , като основен орган на етажната собственост , не могат да ограничават правото на ползване на общите части на сградата от собствениците , каквото ограничение предвижда оспореното решение. Ирелевантно е дали решението касае премахване и сваляне на указателни табели и информационни табла или ограничаване и забраняване на достъпа през входната врата и фоайето , защото и в двата случая се касае за недопустимо ограничаване на правото на собственост. Ето защо , следва да се приеме , че искът за отмяна на решението на ОС на ЕС в тази му част се явява основателен. Предвид гореизложеното и доколкото настоящият съдебен състав изцяло споделя правните изводи на първоинстанционния съд , изложени в мотивите към обжалвания съдебен акт , въззивният съд не счита , че е необходимо да ги преповтаря , а препраща към тях на основание чл. 272Чл. 272. ⚖️ Практика (6) Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Приложимост на правилата за първоинстанционното производство от ГПК . По делото е подадена и въззивна частна жалба срещу Определение №42214 от 24.11.2024 год. , постановено гр.д. №8256/2022 год. по описа на 51 състав , СРС по молба с правно основание чл. 248Чл. 248. ⚖️ Практика (32) (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. (2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. (3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Спогодба след приключване на съдебното дирене ГПК , подадена от „ Медицински център Медика 2005“ ЕООД , ЕИК 105570286, с което се иска изменение на Решение № 14326 от 24.08.2023 год. по гр.д. №58256 по описа за 2022 год. , 51 – ви състав на СРС в частта за разноските , като същата е оставена без уважение. Жалбоподателят от „ Медицински център Медика 2005“ ЕООД , ЕИК 105570286 обжалва определението , като неправилно и незаконосъобразно. Подаден е отговор по въззивната частна жалба от насрещната страна , с който се иска оставянето й без уважение. Целта на закона е да се присъждат възнаграждения за един адвокат като разноски на спечелилата делото страна , които обаче разноски винаги следва да съответстват на действителната фактическа и правна сложност на всяко конкретно дело , което значи , че този размер трябва да бъде справедлив и обоснован. При това ако минималният размер , предвиден в Наредбата , по конкретно дело е в несъответствие с изискванията за разумен и справедлив размер на възстановимите разноски от гледна точка на обективни критерии - правната и фактическата сложност на делото , продължителност на производството и качеството на положения труд , изразяващо се във времето нужно за подготовка на процесуалния представител , то съдът винаги , при направено възражение от насрещната страна , е компетентен да определи като подлежащи на възстановяване разноски в по – нисък размер от определения в наредбата минимум , като на основание чл. 15, ал. 3Чл. 15. ⚖️ Практика (1) (1) Нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. (2) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. ЗНА приложи директно закона като акт с по - висока степен. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - Решение № 180 от 30.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1524/2011 г. , IV г.о. В настоящия случай , противно на възприетото от първоинстанционния съд , настоящият състав на въззивния съд , счита , че приложима е Наредбата в редакцията й след 04.11.2022 год. , доколкото договорът за правна защита и съдействие , към който препраща и решението , е подписан на 18.11.2022 год. Следователно , приложим е минималния размер от 1000 лева , а не от 600 лева. Присъдена е сума в размер на 1080 лева , която включва и сумата за държавна такса. В останалата част , изводите в обжалваното определение са правилни. Делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност , както и с многобройност на проведените открити съдебни заседания ( две – на 30.03.2023 год. и на 22.05.2023 год. ) , които са част от критериите при преценка на размера за дължимо адвокатско възнаграждение , респ. обуславящи присъждане на такова в по – висок размер. Извършените процесуални действия , на които се позовава жалбоподателят не се отличават като такива , ангажиращи времето и усилията на процесуалния представител повече от обикновено необходимото , като за снабдяването им не се е изисквало работа с институции , съобразяване със срокове или извършване на допълнителни действия. Предвид изложеното , не е налице основание за ревизиране на присъдения размер от 1000 лева. 8 Председател : _______________________ Членове : 1. _______________________ 2. _______________________ По разноските : С оглед изхода на спора на „ Медицински център Медика 2005“ ЕООД , с ЕИК : 105570286 следва да се присъдят направените в хода на делото разноски. Представен е списък с разноски по чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски от ГПК , договор за правна защита и съдействие с уговорен размер на възнаграждението и начин на плащане , като е посочено , че е заплатено в брой в деня на подписването , поради което и служи за разписка за извършеното плащане. Въззиваемата страна претендира сума за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева , като в открито съдебно заседание от страна на въззивника е направено възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК , поради което съдът следва да се произнесе по размера на претендираната сума. Фактическата и правната сложност на делото , когато са налице , обуславят единствено искане за присъждане на адвокатски възнаграждения в по – завишени размери , доколкото в такъв случай ще са извършени повече процесуални действия от адвоката на страната и ще се е изисквала повече активност за осъществяване на защитата , за която му се дължи възнаграждението. Липсата на същите , обаче , не може да доведе до необосновано занижаване на претендираното адвокатско възнаграждение и обезценяване на положения труд по осъществяване на правната защита на лицето , което представлява. Настоящият състав на въззивния съд , счита , че в случая следва да се присъди установения минимум по неоценяеми искове в размер на 1000 лева , като няма основание да се слиза под размера на същия , каквато възможност има съда при направено възражение за прекомерност. При тези мотиви , Софийски градски съд , II – Г въззивен състав По изложените мотиви , Софийският градски съд. РЕШИ: : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14326 от 24.08.2023 год. по гр.д. №58256 по описа за 2022 год. , 51 – ви състав на СРС. ОСЪЖДА М.А.З. , ЕГН **********, с постоянен адрес : гр. София , район „ Подуяне “, ул. ****, действаща чрез процесуалния си представител адв. Б.К. , със съдебен адрес : гр. София , ул. “****, офис 4 да заплати на „ Медицински център Медика 2005“ ЕООД , ЕИК : 105570286, сумата от 1 000 лева , на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК , представляваща направени разноски във въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване пред ВКС. 9 Източник: Оригинален PDF (Ключова дума: медицински център)