Решение № 1253 по адм. д. № 15/2024 г. на АССГ

Решение № 1253 по адм. д. № 15/2024 г. на АССГ Р Е Ш Е Н И Е № 1253 гр. София , 13.01.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД , Първо отделение 21 състав , в публично заседание на 12.12.2024 г. в следния състав : СЪДИЯ : Елена Попова при участието на секретаря Елица Делчева и при участието на прокурора Куман Куманов , като разгледа дело номер 15 по описа за 2024 година докладвано от съдията , и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК ) във връзка с чл.284-286 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража . Образувано е по искова молба от М. М. С., ливански гражданин , изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗО „К.“, ЛНЧ [ЕГН ], с дата на раждане 15.03.1984г., чрез адвокат Е. Я., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН /, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000.00 лева, възникнали в резултат на неправомерни действия от седем служители на ответника , изразяващи се в нанесен побой на 04.09.2023 г. Делото е изпратено по подсъдност на Административен съд София -град с определение № 13690/14.11.2023 г., постановено по гр. дело № 12678/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ГО I-18 състав , приложено към настоящото дело . В исковата молба са изложени твърдения , че ищецът бил жестоко пребит на 04.09.2023 г., около 12:00 ч. на обяд , от служители на охранителния състав на ЗО „К.“. Посочено е, че инцидентът се случил след спречкване между ищеца и друг лишен от свобода, в хода на което седем служители обезвредили ищеца , сложили му белезници , с които прикрепили ръцете му зад гърба , вкарали го в стая, в която нямало видеокамери и го пребили жестоко , ритайки го и „скачайки трупешки“ върху тялото му. Твърди се, че описаният побой бил абсолютно неоправдан , тъй като ищецът вече бил обезвреден . Навеждат се твърдения , че охранителите били в близки отношения с другия лишен от свобода , с когото било първоначалното спречкване , и затова предприели „наказателна акция“ срещу ищеца . Посочено е, че след нанесения побой , ищецът бил откаран по спешност в болницата в затвора /С./, а след многократни молби от негова страна , едва на 18.09.2023 г. бил изведен за освидетелстване от съдебен лекар . Вследствие на побоя , се твърди , че ищецът имал болки по цялото тяло , счупен зъб, нос, ребра , загуба на памет , главоболие , трудно дишане , изгубил много кръв . По отношение на психическото и емоционалното му състояние е посочено , че ищецът изпитал стрес и бил уплашен за живота си, усещал , че е засегнато човешкото му достойнство , чувствал се унизен и незащитен . В исковата молба се обръща внимание , че издадената от С. експертиза от хирургично отделение била със сгрешени лични данни за пациент . В съдебно заседание ищецът , чрез адв. Я., моли да бъде уважена исковата претенция . Счита , че вредите са доказани по безспорен начин от представената медицинска документация , свидетелските показания и изготвената съдебно -медицинска и психологична експертиза . Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ , чрез процесуален представител юрк. В., изразява становище за неоснователност на исковата претенция . Претендира юрисконсултско възнаграждение . Представителят на Софийска градска прокуратура дава заключение за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Административен съд София град , І отделение , 21-ви състав ,след като се запозна с приетите по делото доказателства и становищата на страните , намира за установено следното , от фактическа страна : В докладна записка , вх. № 2043/04.09.2023 г. /л.33/, мл. инспектор А. И. Г. е докладвал на началника на ЗО „К.“, че на 04.09.2023 г., около 11:50 ч., като постови на пост № 5, бил информиран за сбиване в блок 2, ет.3. След получения сигнал , той и колегата му от НОС веднага отишли на място , където разтървали установените на място л.св. М. М. С. и л. св. К. А. Талил , които се биели в кухненското помещение на блок 2, етаж 3. След като било преустановено сбиването , тръгнали към дежурните стаи с участниците в побоя , но излизайки от блок 2, С. се отскубнал и взел тротоарн а плочка , която вдигнал във въздуха в опит с нея да уцели главата на л. св. К. Т.. Посочено е, че благодарение на бързата намеса на мл. инсп . Г. не се стигнало до фатален инцидент . В обяснение , снето от М. С. „Мухна“ на 04.09.2023 г. /л.34/ е посочено , че същият влязъл в кухнята и се скарал с К., след което започнали да се бият . В опит да се защити , взел бетонена плоча и я хвърлил по К. в карето . В обяснението е посочено , че горното е продиктувано от л. св. на С. Н. Н., което обстоятелство е удостоверил с подписа си. В обяснение , снето на 04.09.2023 г. от Т. А. /л.35/ е посочено , че на същата дата А. бил в кухнята , където работел /лепил плочки /. По това време в кухнята влязъл К. да търси някого , след което дошъл и М.. М. започнал да ръга с химикалка К. и започнали да се бият , а останалите да ги разтървават . Видно от оформлението на обяснението /след положените дата и подпис /, същото е допълнено впоследствие с текст , според който докато слизали към портата , М. взел бетонена плоча и я хвърлил към К.. В обяснение от К. А. Т., снето на 04.09.2023 г. /л.36/ е посочено , че докато разговарял с майстора , който лепи плочки , в кухнята влязъл М., който започнал да се кара с него и да му замахва с химикалка , с която искал да го наръга . В отговор на действията на М., К. го бутнал в стената , където М. си ударил главата и „тръгнала кръв“ . Посочено е, че Т. и С. ги разтървали , след което С. извикал старшините . След това , при слизане към портала , М. хвърлил бетонена плоча по него с цел да го удари , но старшината го бутнал и предотвратил удара в главата , въпреки това , плочата го ударила в гърба . В обяснението е посочено , че горното е продиктувано от л. св. на С. Н. Н., което обстоятелство е удостоверил с подписа си. В обяснение от С. Н. Н. от 04.09.2023 г. /л.37/ е посочено , че бил в коридора , където били изнесени ел. уредите и готвел , когато М. и К. се сбили . Докато ги разтървавали с Т., М. замахвал с химикалка да ръга К.. След като ги разтървали , Н. слязъл до будката и повикал старшините . Видно от оформлението на обяснението /след положените дата и подпис /, същото е допълнено впоследствие с текст , според който докато слизали към портата , М. взел бетонена плоча и я хвърлил към К. пред погледа на всички . В съобщение , рег. № 2016/04.09.2023 г. /38/, изготвено от мл. експерт П. С., командир на отделение в ЗООТ „К.“ към затвора [населено място ], изпратено до ГД „ИН“ , СГП и началника на затвора [населено място ] /38/ е посочено , че на 04.09.2023 г. около 11:50 ч. в общото кухненско помещение на блок 2, етаж 3, възникнал конфликт между л.св. М. М. С. и л.св. К. А. Т., който прераснал във физическа саморазправа . Посочено е, че по време на конвоирането на лишените от свобода към дежурната стая, л. св. М. М. С. се отскубнал , грабнал бетонена плоча от тротоара и направил опит да удари по главата л.св. К. А. Т.. От л.св. били снети писмени обяснения , като М. М. С. в писмен вид признал , че направил опит да удари по главата л.св. К. Т.. Посочено е също , че л.св. са закарани в С. „Затвора С.“ за медицински преглед и изготвяне на формуляри за травматични увреждания . След направените прегледи , за л.св. К. А. Т. било установено , че има леко одраскване на гърба , а за л.св. М. М. С., че има разкъсна надбузна рана на лявото око. Посочено е, че по препоръка на лекаря , изготвил травматичния протокол , С. е закаран за преглед в болница И., като след направения преглед там не били констатирани други травматични увреждания и същият бил закаран в Затвора [населено място ]. От формуляр за регистриране на травматични увреждания , изготвен на 04.09.2023 г. /л.41/ е видно , че при прегледа на М. М. С. са установени повърхностни рани в областта на окото , лек оток и болки в областта на гръдния кош в лявото подребрие . Има отбелязване , че на пострадалия е направена превръзка на окото . От медицинска справка за л. св. М. М. С., издадена от С. – С. /л.24/ е видно , че с цел изясняване на травматичните увреждания , С. е изведен от ЗО „К.“ и отведен в УМБАЛ „Царица Й. - И.“ – С., където са извършени консултации с очен лекар , УНГ – специалисти и са направени рентгенография на бял дроб и сърце и на череп . От образна диагностика на бял дроб и сърце № 316350, извършена на 04.09.2023 г. в 15:43:44 ч. в УМБАЛ „Царица Й. – И.“ /л.20/ е видно , че към датата на изследването при М. М. С. са били налице данни за недислоцирана линеарна фрактура на VII ребро вляво по предна аксиларна линия . Посочено е, че няма данни за контузионни огнища , хидропневмоторакс и подкожен емфизем . От образна диагностика на череп № 316349, извършена на 04.09.2023 г. в 15:36:35 ч. в УМБАЛ „Царица Й. – И.“ /л.19/ е видно , че към датата на изследването при М. М. С. не се виждат рентгенови данни за фрактури с дислокация в изследваните кости . Няма данни за хемосинус . Няма данни за интраорбитален емфизем . От амб. лист № 016140/04.09.2023 г., издаден от УМБАЛ „Царица Й. – И.“ /л.18/ е видно , че след проведените образни изследвания , на С. М. М. е назначена терапия , която да се прилага под наблюдение в болницата на затвора . От епикриза , издадена от Хирургично отделение при С. – [населено място ] /л.14/ е видно , че М. М. С. е бил хоспитализиран в периода от 04.09.2023 г. до 21.09.2023 г. с поставена диагноза : Контузио окули син. В. лацеро контузум окули синистри . Контузио торацис към фрактура костае 7 синистри . В анамнезата е отразено , че по данни на пациента е постъпил в С. за лечение след като преди това бил прегледан в УМБАЛ „Царица Й. – И.“. Пациентът съобщил , че на 04.09.2023 г. бил нападнат от охранители в затвора в Казчиане , които го удряли с юмруци и ритници докато бил задържан и окован с белезници . В издаденото съдебномедицинско удостоверение № 808/2023 г. /л.25/ е посочено , че по предварителни сведения , освидетелстваният съобщава , че на 04.09.2023 г. е бил нападнат от охранители в затвора в К., които го удряли с юмруци и ритници , докато бил задържан и окован с белезници. Освидетелстваният съобщил за съмнения за счупване на носните кости и ребра вляво . Обективно , при прегледа били установени кръвонасядания с подлежащ оток в областта на клепачите на лявото око; кръвонасядане и оток в областта на носа ; множество кръвонася дания и отоци по горните и долните крайници ; наличие на палпаторно болезнен оток в областта на гръдния кош вляво . Посочено е, че установените травми и увреждания са в резултата от действието на твърди тъпи премети по механизма на удари с или върху такива и могат да се получат по време и начин , както съобщава прегледаният . Установените увреждания са причинили на освидетелствания болка и страдание . Като забележка е отбелязано , че за уточняване на наличието на счупвания на костите на носа и на ребрата е необходимо извършването на образни изследвания . По делото е представен диск , съдържащ записи от камерите , монтирани в коридора пред кухненското помещение на блок 2, ет.3 в ЗО „К.“, както и в двора /карето / пред блок 2 /л.48/. Изготвена е Комплексна съдебно -медицинска и психологична експертиза /КСМП / от вещите лица д-р Ц. Н. Г. - специалист по съдебна медицина и Л. С. Б. – психолог . В заключението си, вещото лице – специалист по съдебна медицина е посочило , че въз основа на приложената по делото медицинска документация и след извършения личен преглед , следва да се приеме , че след инцидент на 04.09.23 г. при М. М. С. са установени данни за следните травми : - контузия и подкожен хематом на клепачите на ляво око с малка разкъсно -контузна рана на горен ляв клепач , вкл. данни за контузия на лява очна ябълка , без практическо засягане на зрителната острота , като е посочило , че тази травма е причинила и се отнася към критериите на медико -биологичния признак /по смисъла на чл. 130 ал. 1Чл. 130. ⚖️ Практика (6) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с пробация. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. - ДВ, бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева. (3) Ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание. НК/. Според характеристиките си, травмата е била налице временно , за около 2 до 3 седмици , през които е причинила болка и функционално нарушение - на зрението , като от раната е останал малък белег . Посочено е, че този белег е за цял живот , но не е с характер да реализира критериите на медико-биологичния признак обезобразяване на лицето . На следващо място е установена контузия на носа с оглед данните за травматично кървене и клинични данни за счупване на носни кости /палпаторни болки , крепитации и изкривяване на носна преграда /. За тази травма е посочено , че се отнася към критериите на медико -биологичния признак временно разстройство на здравето неопасно за живота /по смисъла на чл. 130 ал. 1Чл. 130. ⚖️ Практика (6) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с пробация. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. - ДВ, бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева. (3) Ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание. НК/. Кървенето от травмата на носа е спряло спонтанно , като до около 4 седмици след инцидента е настъпило консолидиране на счупените носни кости и хрущяли и преодоляване на временните функционални проблеми с носово дишане . По отношение на установената контузия на гръден кош вляво с данни от образно изследване за счупване на едно ребро - 7-мо вляво по мишнична линия , вещото лице е посочило , че тази травма сама за себе си е причинила и се отнася към критериите на медико -биологичния признак временно разстройство на здравето неопасно за живота /по смисъла на чл. 130 ал. 1Чл. 130. ⚖️ Практика (6) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с пробация. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. - ДВ, бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева. (3) Ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание. НК/. От нея за около 4 седмици е била налице болка , водеща до ограничаване на дихателните екскурзии . При съдебномедицински преглед , извършен 14 дни след инцидента , вещото лице сочи , че са описани отшумяващи признаци на травмите констатирани на 04.09.23 г., както следва : описаните области на ляво око /кръвонасядане на малка площ във външната половина на горния клепач на лявото око и такова с дискретен оток на цели долен клепач на лявото око, продължаващо към лявата скула / и носа /контузия с кръвонасядане и слаб оток в областта на корена на носа по гръбна повърхност / и гръдния кош в ляво /травматичен оток в лявата част на гръдния кош по предната му повърхност в средната му трета / са установени и описани и мекотъканни наранявания на крайниците , както следва : - множество кръвонасядания по гръбна повърхност на лявата мишница и в областта на левия лакът ; - контузия с кръвонасядане по задната и по предната повърхности на дясната мишница на границата горна /средна трети ; - контузия с кръвонасядания по тръбната повърхност на дясната предмишница в областта на лакътната изпъкналост и над нея ; - контузия с кръвонасядане и оток по задната повърхност на лявата подбедрица в средната й трета разположен на приблизително същата площ . Цитирано е и заключението на съдебномедицинската експертиза , а именно : Тези травми се причинили и се отнасят към критериите на медико -биологичния признак БОЛКА И СТРАДАНИЕ /по смисъла на чл.130 ал.2Чл. 130. ⚖️ Практика (6) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с пробация. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. - ДВ, бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева. (3) Ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание. НК/. В заключение , вещото лице е посочило , че болка и страдание са били налице за около 14- 20 дни след инцидента . Травмите регистрирани при пострадалия са с характеристики на контактни увреждания причинени от механично действие с неголяма травмираща сила на твърди тъпи предмети и могат да се причинят при нанесен на пострадалия побой по време и начин съобщени от него . В заключението си, вещото лице – психолог е посочило , че личностово , освидетелствания е добронамерен , доброжелателен и справедлив . Много добре комуникативен и склонен да помага . Държи на отношенията и се стреми те да са неконфликтни . В същината си е много подреден като спазва правила и процедури , има ниско ниво на риск и преценява последиците от действията си. Не е импулсивен и не е склонен да взема прибързани или емоционално оцветени решения . Наблюдателен е и е “човек на фактите“ , придържа се към тях, когато ги описва . Не е склонен да си фантазира . Гъвкав и добре приспособим при променящи се обстоятелства . Не е ригиден и не се стреми да запази статуквото , а се опитва да промени реалността за себе си като спазва правилата и се придържа към изискванията . Освидетелстваният е определен като тип изпълнител . Няма изявени лидерски качества , а е изпълнителен , последователен и неагресивен . Възприятно представни възможности в момента на изследването съхранени , което е означава , че лицето има нормална личност и няма данни за личностова девиация психопатия . Посочено е, че е хармонично конструиран . По отношение на преживяванията му и на психичното му състояние като се има предвид съобщеното от свидетели , данни от експлорацията , данните в делото за телесното му състояние след постъпването му в болница и направените тестове , вещото лице е посочило , че може да се приеме , че психичното състояние на осв. към момента на инцидента се характеризира като Остър стрес - F.43.0 от М., което представлява разстройство със значителна тежест , което се развива без проява на други психични разстройства и е отговор на силен соматичен / телесен / и/или психичен стрес и обикновено продължава от няколко часа до дни. Стресорът може да бъде травмиращо изживяване , например заплаха за сигурността или за здравето , а поради продължаващите болки и страдания , както и поради допълнителните фактори , които има при С. като факта , че е в чужда страна , в заведение за изтърпяване на наказание , усложнени отношения в средата , в която се намира , острият стрес след около 4-5 дни е преминал в Протрахирана стресова реакция . В заключението е посочено , че Протрахираната стресова реакция се появява като дистрес и емоционално разстройство , което нарушава социалното функциониране , прави човека несигурен , по-страхлив . Протрахираната стресова реакция трае от един месец , ако се смени обстановката , и може да продължи до 6 м., ако остане в травмиращата обстановка . Тъй като е бил с нарушено здраве , имал е притеснения относно бъдещето си и затруднения в средата си, вещото лице сочи , че има данни С. да е изпитал т.н. ситуативен страх . Посочено е, че Ситуативен страх се изпитва , когато човекът се намира в трудна ситуация , или се е фиксирал върху дадена ситуация , която не може д а контролира , при която няма непосредствена опасност за здравето или живота му, но има елементи на конфликт , загуба на статус , загуба на признание липса на уважение , търсене на сметка за извършена грешка , поведение с елементи на унижение или грубост или пък притеснение , че няма да стигнат възможностите му да се справи със ситуацията . Според вещото лице , описаното в кориците на делото дава достатъчно основание да се приеме , че освидетелстваният е имал такъв страх . В заключение , вещото лице сочи , че цялостното впечатление от психологичното изследване на С. дава основание да се приеме , че психичното му състояние веднага след инцидента се е характеризирало с Остър стрес преминал в Протрахирана стресова реакция при наличие на Ситуативен страх . Отбелязано е, че към датата на изследването , осв. е в добро психично състояние и няма данни за наличие на стрес , депресия , тревожност или страх . Съдът счита , че изготвената комплексна съдебно -медицинска и психологична експертиза отговаря напълно на поставените задачи , поради което я кредитира в цялост . По делото са разпитани трима свидетели – А. И. Г., А. Ц. Г. и Я. К. В.. Разпитан , св. Г. споделя , че на 04.09.2023 г. имало сбиване във втори блок . Спомня си, че ищецът участвал в сбиването , както и че било през септември месец , но не помни точна дата . Той бил свидетел на сбиването и всичко било констатирано с докладна записка , която предали . Споделя , че след като разтървали , сбиването прераснало в по-мащабно в двора . Споделя , че ищецът взел тротоарна плочка , с която се опитал да удари главата на друг лишен от свобода . Спомня си, че от тяхна страна реакцията била незабавна . Избутали ищеца и потушили спора , защото можело да стане нещо фатално . Спомня си, че снели писмени показания от С., след което бил конвоиран до болница , защото в затвора нямало очен лекар , а имало нужда . Отрича да са прилагали физическа сила при избутването . То било с цел предотвратяване на много сериозен риск. След като извели ищеца , му сложили белезници . Уточнява , че това се случило след второто сбиване на двора . Споделя , че след като му поставили белезници , завели ищеца в администр ацията на ЗО „К.“ за снемане на писмени обяснения . Твърди , че физическата сила при поставяне на белезниците била умерена с цел запазване здравето и достойнството на лишения от свобода . Спомня си, че С. имал нанесена физическа травма от другия лишен от свобода. Имало кръв навсякъде , видимо от главата , от окото , от носа на С.. Тези травми твърди , че били още от първото сбиване , защото ищецът бил окървавен още при констатиране на първото сбиване . Споделя , че нямат право да поставят белезници вътре в общежитиет о, защото л. св. са на лек режим . Уточнява , че могат да им сложат белезници извън общежитието , например по път към администрацията на затвора . Не знае кое наложило превеждането на С. в затворническата болница , тъй като това е решение , което не взема той. Не си спомня какви други видими травми имал С. по тялото . Споделя , че на двора има видеонаблюдение , но не знае колко време се пазят записите . Не си спомня линейката , която дошла да отведе С. след колко време дошла . Разпитан , св. Г. споделя , че за случилот о се на 04.09.2023 г. се придържа към докладната , която написал , защото е минала 1 година от тогава . Спомня си, че командирът , след като обядвал , му казал , че имало сбиване . Група надзиратели отишли да ги конвоират . Сбиването било в сградата , не помни точно кой блок , но мисли , че в спалните помещения . Отишли веднага . Спомня си, че като стигнали , боят бил приключил и вече се разтървавали . Не помни дали е видял ищеца там. След това конвоирали участниците в сбиването до затворническата администрация в другата сграда . Твърди , че при разтърваването не са употребили физическа сила . Когато били в сградата , за да ги разтърват при сбиването не са слагали белезници на никого , след това при конвоирахме до другата сграда на затворническата администрация им сложили белезници , защото имало напрежение между двамата участници в сбиването . Споделя , че конвоираните си говорели на техния език. Спомня си, че С. тръгнал да напада другото момче като взел плочка от земята и тръгнал да удря другия лишен от свобода . В този момент ги разтървали и им сложили белезници . Сложили белезници на С.. Началникът така им разпоредил - да сложат белезници само на С., но не и на другия . След първото сбиване , споделя , че имало физически травми по лицето и тялото на С., в сградата имало кръв по пода и по С.. Завели С. в Затвора С., защото кървял . Споделя , че преди да го заведат в болница , го завели в затвора - сграда близка до сградата , където било първото сбиване между С. и другия . Твърди , че не знае дали има видеокамери в помещенията , както и че поставяне на белезниците не са употребили физическа сила , а само водеща техника – белезници . Спомня си, че С. не дал доброволно да му сложат белезници . Бил афектиран от сбиването с другото лице . Свидетелят не помни кой точно го завел в сградата на затворническата администрация . Разпитан , св. В., заявява , че познава М. С. от болницата на С. затвор . Спомня си, че го докарали миналата година септември месец . Бил в лошо здравословно състояние , пребит . За себе си споделя , че е председател на Национално движени е „Съвършена България“ – защита правата на затворниците . Спомня си , че ищецът споделил с него за какво става въпрос , казал му, че са го били полицаите . Имал счупени ребра , което казал и доктор П. от хирургията на болницата . Спомня си, че не му се обръщало внимание и се саботирало желанието му да бъде прегледан и сниман , да му бъдат направени снимки на ребрата . Твърди , че не го допускали да излезе на външен лекар , отлагали и измисляли най-различни причини - че нямало охранителен надзор , който да го изведе. Това положение се проточило със седмици . Споделя , че ищецът се страхувал да се върне в затвора , плачел по цял ден. Спомня си, че му споделил , че са го били полицаи , които са му сложили белезници и са го ритали . Споделил с него, че имало камери , които би трябвало да са заснели всичко . Ищецът му казал , че са го вкарали в някаква стая , където също са го били , за да няма свидетели . Спомня си, че ищецът се страхувал страшно много , през цялото време казвал , че го е страх да се върне обратно . Свидетелят си спомня , че лично той говорел със социалната работничка за притесненията на ищеца , но тя вдигала рамене и казвала , че няма какво да направи , това не зависи от нея. За здравословното му състояние споделя , че целят бил син – около очите бил син, едното око било повече , ребрата му били сини , ръцете отзад задната част над лакътя била синя . Според свидетеля , много сериозен бой са му нанесли . Споделя , че ищецът бил много зле здравословно . Заявява , че не е бил лично свидетел на побоя , но е бил по цял ден с ищеца след това - от сутрин до вечер , на един етаж , на който вратите на стаите били отворени . За болницата в Софийски централен затвор споделя , че е бил там и постоянно бият хора . Бял е в травматологията и хирургията на 5-ти етаж . Говорил със социалната работничк а в качеството на председател на Национално движение „“Съвършена България“ – защита правата на затворниците , но не е бил сезиран писмено да го прави . Споделя , че лично той е писал молбите на ищеца за това , че не искат да го прегледат , не искат да го снимат, не искат да го изведат на лекар , след което слагал молбите в кутията на болницата на затвора , която се отваряла от социалния работник . Споделя също , че той му препоръчал адв. Я., която е заместник - председател на движението „Съвършена България“ и след това тя поела случая . С ищеца си говорели на български език. Твърди , че същият разбира много думи на български , но имало и много араби , които са му превеждали и е разбирал за какво точно става въпрос . При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното : Искът за присъждане на обезщетение е предявен от процесуално легитимирано лице , което твърди , че на 04.09.2023 г. в периода на престой в ЗО „К.“ е претърпял неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията ", което е юридическо лице към Министерство на правосъдието , с териториални структури , включващи затворите - чл.12, ал.3 ЗИНЗС . Искът е предявен срещу надлежен ответник по чл.205Чл. 205. ⚖️ Практика (6) (1 ) (Предишен текст на чл. 205 - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. (2) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Когато посоченият в исковата молба ответник не отговаря на изискванията на ал. 1, съдът указва на ищеца срещу кого следва да насочи иска, като му дава възможност в 7-дневен срок от съобщението да отстрани нередовността или да заяви дали поддържа иска срещу първоначално посочения ответник. Ако в този срок ищецът не изпълни указанията, исковата молба заедно с приложенията се връща. Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба. Отделяне на иска АПК вр. с чл.285, ал.1Чл. 285. ⚖️ Практика (23) (1) Ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила. (2) Давността не се прилага служебно. Раздел III. Изпълнение срещу граждани и организации Изпълнение на заместими задължения от ЗИНЗС – Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ – юридическо лице , осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода , с териториални служби , каквито са затворите . Материално -правнат а уредба на твърдяното право се съдържа в чл.1, ал.1 ЗОДОВ , а след измененията на ЗИНЗС (ДВ бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) - в чл.284, ал.1, който предвижда , че държавата отговаря за вредите , причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3. В чл.3, ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания , на жестоко , нечовешко или унизително отношение . Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода , изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ , храна , облекло , отопление , осветление , проветряване , медицинско обслужване , условия за двигателна активност , продължителна изолация без възможност за общуване , необоснована употреба на помощни средства , както и други подобни действия , бездействия или обстоятелства , които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх , незащитеност или малоценност . Изброяването е неизчерпателно . Основателността на предявения иск предполага установяване на наличие на следните материално -правни предпоставки : 1) акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията , с които се нарушава чл.3 от ЗИНЗС ; 2) настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението ; 3) неимуществената вреда се предполага до доказване на противното по силата на оборимата презумпция , въведена с чл.284, ал.5 от ЗИНЗС . Отговорността на държавата за причинените вреди по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице . Обективният неин характер означава още, че държавата отговаря за вредите , причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност , които са последица от незаконосъобразните им актове , действия или бездействия , без значение дали са виновно причинени . Ищецът обосновава исковата си претенция с твърдения за незаконосъобразни действия на администрацията в ЗО „Казичаене“ , изразяващи се в това , че на 04.09.2023 г., около 12:00 ч. на обяд , бил жестоко пребит от служители на охранителния състав на ЗО „К.“, след спречкване между него и друг лишен от свобода , в хода на което седем служители , след като го обезвредили и му сложили белезници , с които прикрепили ръцете му зад гърба , го вкарали в стая, в която нямало видеокамери и го пребили жестоко , ритайки го и „скачайки трупешки“ върху тялото му. Твърди , че вследствие на побоя , имал болки по цялото тяло , счупен зъб, нос, ребра , загуба на памет , главоболие , трудно дишане , както и че изгубил много кръв . По отношение на психическото и емоционалното му състояние е посочено , че изпитал стрес и бил уплашен за живота си, усещал , че е засегнато човешкото му достойнство , чувствал се унизен и незащитен . Съдът приема , с оглед събраните доказателства по делото , за недоказано твърдението за незаконосъобразни действия на служителите на ГД „ИН“ , изразяващи се във физически побой , причинен на 04.09.2023 г. в ЗО „К.“. Видно от представените по делото писмени обяснения от процесната дата , преди ищецът да бъде отведен с белезници към администрацията , е участвал в сбиване с друг лишен от свобода , който твърди , че бутнал ищеца в стената , вследствие на което същият си ударил главата и започнал да кърви . Тези твърдения се доказват и от представените по делото видеозаписи от охранителните камери в помещението на блок 2, където няма спор между страните , че на същата дата около 12:00 ч. възникнал побой между ищеца и друг лишен от свобода . В снетите писмените обяснения от ищеца веднага след описания инцидент липсват твърдения , че част от нараняванията му са вследствие от неправомерни действия на служители на ГД „ИН“ . Не е оспорено от ищеца , че цитираните обяснения са продиктувани лично от него, нито че положеният под тях подпис е положен без разбиране на текста , който удостоверява . В подкрепа на горното са и свидетелските показания на св. В., който заявява , че „ищецът разбира много думи на български“ . Съдът отчита обстоятелството , че действително , след излизане от блок 2, в опит да бъде предотвратено нападение с бетонна плоча от страна на ищеца върху друг лишен от свобода , има намеса от страна на служителите на ответника , която се изразява в изблъскване на ищеца към стената на блок 2, силно стискане и извиване в горната част на ръцете , целящо обезвреда на лицето , а видно от видеозаписа и ритане в коремната област , но тези действия , анализирани в хода на цялостната ситуация преди това , съдът приема като такива в рамките на служебните правомощия на служителите на ответника с цел предотвратяване на фатален инцидент – опита на ищеца да удари в гръб с бетонна плоча друго лице в областта на главата . На следващо място , видно от описанието в съдебномедицинското удостоверение , както и в останалата медицинска документация , травмите констатирани от 04.09.2023 г., както следва : кръвонасядане на малка площ във външната половина на горния клепач на лявото око и такова с дискретен оток на целия долен клепач на лявото око, продължаващо към лявата скула , контузия с кръвонасядане и слаб оток в областта на корена на носа по гръбна повърхност и травматичен оток в лявата част на гръдния кош по предната му повърхност в средната му трета , вследствие от фрактура на 7-мо ребро , констатирани са и мекотъканни наранявания на крайниците , както следва : - множество кръвонасядания по гръбна повърхност на лявата мишница и в областта на левия лакът ; - контузия с кръвонасядане по задната и по предната повърхности на дясната мишница на границата горна /средна трети ; - контузия с кръвонасядания по тръбната повърхност на дясната предмишница в областта на лакътната изпъкналост и над нея, контузия с кръвонасядане и оток по задната повърхност на лявата подбедрица в средната й трета разположен на приблизително същата площ . Горните наранявания в голямата си част съвпадат по местоположение с ударите , нанесени на ищеца по време на сбиването му с другия лишен от свобода . Съдът обръща внимание , че както на видеозаписите , така и по данни на всички участници в събитията на процесната дата , включително и на ищеца , същият е бил окървавен в областта на лицето /окото и носа /, още при първия инцидент в кухненското помещение на блок 2 преди да бъдат извикани служителите на ответника . По отношение на описаните наранявания по гърба, ръцете , краката и в областта на ребрата , както беше обсъдено по-горе, видно от представения видеозапис от монтираната камера в двора пред блок 2, след извеждането на участниците в сбиването от служителите на ответника в посока от сградата към администра цията на ЗО, ясно се вижда , че ищецът и другият лишен от свобода са без поставени белезници и се движат свободно . Малко след излизането обаче , ищецът се навежда и взема плоча , която държи с две ръце и се опитва със сила да я стовари върху главата на лице , което върви пред него и е в гръб /не вижда какво прави ищеца /. В този момент , ясно се вижда как няколко служители на ответника изблъскват ищеца с гръб към стената , единият от тях го рита в торса , а при опита на ищеца да се освободи , го стискат за ръцете , за да го обездвижат и да го обезопасят . Тези действия биха могли да са причината за констатираната фрактура на ребро , кръвонасядания по гърба и горните и долните крайници на ищеца , но действията в тази ситуация са съответни на действията на самия ищец и те са правомерни дотолкова , доколкото са извършени с цел обезопасяване на ищеца , за да възпрепятстват целения от него по-тежък инцидент . Тези изводи са подкрепени и от свидетелските показания на св. Г. и св. Г., които съдът кредитира като ясни , последователни и съответни на събраните по делото писмени доказателства . От друга страна , съдът кредитира заключението на комплексната съдебно -медицинска и психологична експертиза като обръща внимание , че вещото лице – съдебен лекар е дало заключение , че травмите регистрирани при пострадалия са с характеристики на контактни увреждания причинени от механично действие с неголяма травмираща сила на твърди тъпи предмети и могат да се причинят при нанесен на пострадалия побой по време и начин съобщени от него, но в съдебно заседание уточнява , че не може да е категоричен от кого точно е нанесен този побой . Не се представиха и други – писмени или гласни доказателства , от които съдът да достигне до категоричен извод дали част от нараняванията са вследствие от действия , извън обхвата на видеонаблюдението , извършени от служителите при поставени белезници на ищеца , нито кои от констатираните наранявания са от евентуалния такъв побой . С оглед на горното , остана неизяснена и причината за отрицателните емоции на ищеца , изразяващи се в страх и Протрахираната стресова реакция , а именно : дали същите са предизвикани от реакцията на служителите на ответника в ситуация , в която ищецът е бил страна в конфликт /сложили само на него белезници и се опитали само него да обезвредят , въпреки че той е по-пострадал при сбиването с другия л. св./, което предвид профила му на справедлив човек , търсещ баланс и яснота за себе си, би могло да предизвика описаните негативни емоционални последици , или е вследствие на конкретни други действия на служители на ответника , каквито не се съдържат в аналитичната част на така направената психологическа експертиза . Недоказването на твърдените незаконосъобразни действия на служителите на ответника , техният обхват и начинът , по който са извършени , вредите и причинно -следствената връзка между тях препятства съда да формира изводи в желаната от ищеца посока , тъй като не е властен да се произнесе на базата на предположения . Предвид изложеното по-горе, се налага извода , че не са налице незаконосъобразни действия и бездейс твия на администрацията на ответника , които да са в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС . Не се установи и настъпила , в резултат на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС неимуществена вреда в правната сфера на ищеца . Твърденията в исковата молба се явяват недоказани . По изложените съображения , предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло . Предвид този изход на спора , ищецът дължи заплащане на разходите в размер на 1119.60 лв. /хиляда сто и деветнадесет лева и шестдесет стотинки / за изготвян е на комплексната съдебно -медицинска и психологична експертиза , която е допусната по него искане . По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт , то следва да се посочи , че такова не му се следва , тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 ЗИНЗС , а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение . Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и, ал. 3 ЗИНЗС , тълкувани в тяхната взаимовръзка , се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ и чл. 78, ал. 8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК, във връзка с чл. 144Чл. 144. ⚖️ Практика (22) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси АПК и чл. 143Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС , която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава , че такова не се дължи . Ето защо искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение . Мотивиран от горното , Административен съд София град , първо отделение , 21-ви състав РЕШИ: : ОТХВЪРЛЯ иска на М. М. С., ливански гражданин , с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС , срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ , за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000.00 лева , изразяващи се в болки по цялото тяло , счупен зъб, нос, ребра , загуба на памет , главоболие , трудно дишане , стрес , страх за живота , засягане на човешкото му достойнство , унижение и чувство за незащитеност , възникнали в резултат на неправомерни действия от седем служите ли на ответника , вследствие на нанесен побой на 04.09.2023 г. ОСЪЖДА М. М. С., ливански гражданин , изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗО „К.“, ЛНЧ [ЕГН], с дата на раждане 15.03.1984 г., да заплати на АССГ сумата в размер на 1119.60 / хиляда сто и деветнадесет лева и шестдесет стотинки /, представляваща разноски по делото за изготвената експертиза . Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд София - град. СЪДИЯ : Източник: Оригинален PDF (Ключова дума: мбал)