Решение №/14.05.2014 ГД № 9024/2011 СГС

Решение №/14.05.2014 ГД № 9024/2011 СГС Гражданско дело № 9024/2011 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за медицински деликт . Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията . Решение от 14.05.2014 г., СГС, І-3 състав, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. 9024 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе пред вид следното: Предявени са искове с правно основание чл. 49 във вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД от Румен Йорданов чрез адв. Полина Савова против У.Б. МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД - С., с адрес: гр. С., бул. „А.И.Г.” № ** за заплащане на сумата от 50 000 лв. – неимуществени вреди и сумата от 2810,89 лв. имуществени вреди - направени разходи за пътувания до София, Варна и П. за изследвания и лечение, разходи за закупуване на платно /за корекция на получената следоперативна херния/, разходи за заплащане на рехабилитация и друго лечение за поправяне на нанесени щети, както и направените по делото разноски. В исковата молба ищецът твърди, че през август 2004 г. стъпил в шахта без капак и паднал в нея, в резултат на което получил гръдна травма със счупване на IX и X ребро вдясно. Сочи, че постъпил в болница в Силистра, където престоял 3 дни, защото според лекарите нямало усложнения, но в резултат на травмата получавал периодично болка на мястото на падането. Ищецът заявява, че тази болка се появявала при някои особени положения на тялото, но не му е пречела да се обслужва и да работи. Обърнал се към доктор Я.Е. от МБАЛ „Св. И.Р.” ЕАД, гр. С., където му била направена консултация през лятото на 2006 г. и магнитен резонанс. Ищецът твърди, че д-р Е. му предложил операция, като го уверил, че същата е рутинна, лесна и след нея няма да има никаква болка. Ищецът сочи, че не му било казано, че има друг начин за лечение, както че не е бил информиран за възможните рискове от операцията, като същата била извършена на 05.07.2006 г., като при изписването му било издадена епикриза от МБАЛ „Св. И.Р.”. Заявява, че платил на ръка 3000 лв. на д-р Е., за което не му бил издаден документ. Ищецът сочи, че непосредствено след операцията получил подуване и силни болки в дясната гръдна област, коремна област, в дясна поясна област и болки в левия крак. Поради силните болки постъпил в МБАЛ „Св. И.Р.” ЕАД, където престоял 22 дена на инжекции с морфин и бил изписан в състояние, много по-лошо от това при постъпването. Поддържа, че до края на 2006 г. постъпил още веднъж в МБАЛ „Св. И.Р.” ЕАД за период от 15 дни поради нетърпими силни болки, които не се повлияли от никакви обезболяващи лекарства. Ищецът заявява, че извършената му операция довела до обявяването му за нетрудоспособен с решение на ТЕЛК. Сочи, че поради непоносимите болки потърсил помощ в други болници, като му били направени още 4 операции – през м. януари 2007 г. му била направена операция в болница „То.” – гр. С. за облекчаване на състоянието му, след това в УМБАЛ „Св. А.” – гр. В. и във ВМА – гр. С., но всичките интервенции били без резултат. В тази връзка излага, че пряка и непосредствена последица от операцията, която д-р Я.Е. е извършил на 05.07.2006 г. са четирите последващи операции, с които лекарите са се опитали да коригират вредата, нанесена му от първата операция. Ищецът заявява, че на 27.03.2008 г. му поставили катетър в гръбначния стълб, през който му вливали морфин в продължение на два дни, но поради липса на ефект преминали на маркаин. Сочи, че на 13.12.2010 г. преживял поредната операция в болница „Токуда” поради голяма следоперативна херния, резултат на първата операция. Ищецът заявява, че претърпял цялостно увреждане на здравето, без изгледи за излекуване, редица операции, непрекъснати болки и страдания, станал нетрудоспособен, загубил социалните си контакти. Сочи, че направил редица разходи в резултат на извършената операция, пътувания до С., В. и П. за консултация и лечение, рехабилитации, изследвания и лекарства, както и за поставяне на „платно”, в резултат на получената херния, която твърди, че също е вследствие на първата операция. Ответникът – МБАЛ „Св. И.Р.” ЕАД е оспорил предявения иск по основание и размер. Счита искът за неимуществени вреди за неоснователен, тъй като още към м. август 2004 г. ищецът е бил с увредено здраве и със сериозни болкови синдроми в дясната гръдна половина, а извършената оперативна намеса в МБАЛ „С.И.Р.” е напълно уместна и адекватна при това заболяване. Излага, че отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е гаранционно – обезпечителна и се носи за действия на длъжностни лица, на които е възложено извършването на работа. Ответникът твърди, че с д-р Я.П.Е., извършил операцията, е сключил трудов договор за първи път на 15.01.2007 г., а през 2006 г. д-р Е. е бил специализант и зачислен като редовен докторант по заповед на ректора на Медицинския университет – гр. С., поради което и отговорността на ответника по реда на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД не следва да бъде ангажирана. Относно иска за имуществени вреди сочи, че ищецът не е доказал всяка една от имуществените си претенции. Ответникът счита, че представените копия на билети от автобусен и железопътен транспорт не представляват годни доказателства и са неотносими. На следващо място излага, че представените ксерокопия на фактури са неотносими към спора. В тази връзка моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, както и да му присъди направените по делото разноски. По делото е конституиран на основание чл. 219, ал. 1Чл. 219. ⚖️ Практика (7) (Отм. - ДВ, бр. 85 от 1963 г.) от ЗЗД на страната на ответника като трето лице помагач д-р Я.П.Е.,***, който в писмено становище заявява, че поддържа отговора на исковата молба като оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Съдът като прецени събраните по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: От Епикриза, издадена от Хирургично отделение „МБАЛ Силистра” АД се установява, че на 05.08.2004 г. ищецът Р.Й., при падане в шахта, получава гръдна травма със счупване на IX и X ребро вдясно. Проведено е лечение в ХО на МБАЛ - Силистра поради силен болков синдром в травмираната област. Изписан е с подобрение. Между страните липсва спор по отношение на обстоятелството, че ищецът Р.Й. е бил приет в МБАЛ „Св. И.Р.” през месец юли 2006 г., където му е проведено оперативно лечение в Неврохирургичната клиника с цел повлияване на болковата симптоматика. От приложената Епикриза, изх. № 1019 от УМБАЛ „С.И.Р.” се установява, че ищецът е постъпил на 04.07.2006 г. за първи път в клиниката, като оплакванията му датират от 05.08.2004 г., когато след травма счупил 8-мо, 9-то и 10-то ребро в дясно. Появила се опасваща интеркостална болка в дясно, която се засилва при легнало положение. Постъпва за диагностично уточняване и евентуално оперативно лечение. При обсъждане на обща клинична конференция е взето решение, че клиничното състояние на пациента и данните от КТ и МРТ са индикация за оперативно лечение с цел повлияване на болковата симптоматика. На 06.07.2006 г. е осъществена оперативна интервенция Операция № 1084/06.07.2006 г., а именно: Хемиламинектомия Тх9 ет Тх10. Ганглиотомия Тх8 – Тх10 декстра. Ризотомия дорзалис Тх10 декстра. Извършена е била следната операция: Странично положение на ляво. Надлъжен парамедианен кожен разрез от Тх 7до Тх 11 ниво. Оголиха се дъгите на 9-ти и 10-ти торакален прешлен. Хемиламинектомия на дъгите на 9-ти и 10-ти прешлен в дясно. Визуализирани са нервните коренчета Тх 8, Тх 10 в дясно и съответните им ганглии. Направена е ганглиотомия на нива Тх 8-9-10 и дорзална ризотомия на нИ.Тх 10. Видно от епикризата опиративният екип извършил операцията е: проф. Р., д-р Е., д-р Т., д-р Я.. В епикризата е отбелязано, че на втори следоперативен ден се е появила мускулна атония в областта на Тх 8-10 в дясно и болка в областта на лявата тазобедрена става и лява подбедрица. Видно от епикризата при изписването болният също така е бил с оплаквания за интеркостална болка по Тх 8, 9 и 10 дерматоми в дясно, болка в областта на лявата подбедрица, с леко подобрение по отношение на интеркосталните болки и с болки на левия крак без отпадна неврологична симптоматика.. Окончателна диагноза, която е поставена на болния е Невралгия интеркосталис. Радикулопатия рег. Тх8 - 10 декстра. Видно от Епикриза изх. № 6696, издадена от УМБАЛ „С.И.Р.” ЕАД – С. се установява, че на 10.10.2006 г. ищецът Р.Й. отново е постъпил на лечение при ответника УМБАЛ „Св. И.Р.”, Неврохирургична клиника, където му е проведено повторно лечение. В епикризата е отбелязано, че при постъпването болният се оплаква от силни болки параспинално вдасно, опасващи по хода на Тх 8-10 и по хода на левия крак, неповлияващи се от аналгетици. Проведено е лечение с Дексаметозан и лидокаинови блокади параспинално в областта на ангажираните дерматоми. При изписването не се отчита промяна в болковата симптоматика. През месец януари 2007 г. болният постъпва за лечение в Болница „Токуда”, където му е направена повторна операция, извършена е декомпресивна ламинектомия Тх 9-10 и фораминотомия Тх9 в дясно. От Епикриза изх. № 7676/2007 г., издадена от СБАЛНП „С.Н.”, се установява, че на 06.11.2007 г. ищеца постъпва и му е проведено лечение в Отделение по неврорехабилитация при СБАЛНП „С.Н.” - С.. В епикризата е отбелязано, че болният постъпва за първи път за лечение и физиотерапия в отделението по повод на постоянни болки в дясна гръдна половина, подуване в дясна коремна област (поради атония на коремната мускулатура). Отбелязано е, че оплакванията датират от 2006 г., когато е направена ганглиотомия Тх 8 – Тх 10 и ризотомия дорзалис тх 10 декстра, като поводът за оперативната намеса е бил травма и счупване на 8-10 ребро в дясно през 2004 г. В епикризата е отбелязано Неврологичен статус: Ограничени по обем и болезнени активни и пасивни движения за торакална област; палпаторна болезненост на ниво Тх8 – Тх10. Латентни парези няма. СНР - умерено оживени. Патологични рефлекси не се установяват. Хипестезия по Тх8 – Тх10 дерматоми вдясно. ТРФ -запазени. ЕМГ - данни за преднокорЕ.а увреда на ПДН ниво Тх8 -ТхЮ вдясно. Периферни нерви на долни крайници - в норма. Проведено е лечение с Манитол, Фелоран, Габаневрал, физиотерапия и рехабилитация. Изписан с подобрение. От Епикриза изх. № 298, издадена от УМБАЛ „Св. Анна”, В., Клиника по неврохирургия се установява, че на 07.01.2008 г., ищецът постъпва в болницата, където отново е проведено оперативно лечение. В епикризата е отбелязано, че болният постъпва по повод на постянни болки в дясно върху долните ребра, които са били счупени при битова злополука. Опериран е по този повод, като е правена ризотомия и след това невролиза от срастванията на нервите на това ниво. Болковият синдром е рецидивирал, както е и при постъпването. Извършена е резекция на 7-ми и 8-ми интеркостален нерв вдясно. След предварително уточняване на зоната на болката и локализацията й в областта на 7-мо и 8-мо ребро в дясно, където са костните крепитации са прекъснати съответните интеркостални нерви, прониквайки се в междуребрията. В епикризата е отбеляззано, че първите 2-3 дни оплакванията намаляват, след което прогресивно болките са се увеличили, достигайки предоперативното ниво. Изход от заболяването: без промяна. От Епикриза, издадена от Клиника по неврохирургия при ВМА е видно, че на 04.02.2008 г. ищецът Р.Й. отново е постъпил на лечение по повод на силни болки в дясната гръдна половина с опасващ характер. В епикризата е отбелязано, че след обсъждане, предвид обострената и неповлияваща се от консервативно третиране неврологична симптоматика, е извършена оперативна резекция на Тх9, Тх10 и Тх11 интеркостални нерви вдясно по средната аксиларна линия. Следоперативно е отчетено отзвучаване на интеркосталната невралгия. От Епикриза, издадена от Клиника по неврохирургия при ВМА е видно, че на 26.03.2008 г. ищецът е постъпил на повторно лечение в Клиника по неврохирургия при ВМА - С. поради липса на съществено подобрение по отношение основните оплаквания. Поставен е епидурален катетър на ниво Тх12 - Л1 с апликация на 6 мг. морфин в продължение на два дни. Поради липса на ефект е направена и инфузия с 15 мг. маркаин. Не е отчетено повлияване на болевия радикулерен синдром, поради което е решено, че няма основания за имплантиране на постоянна инфузионна система за перидурална аналгезия. Преценено е, че възможностите на хирургично лечение са изчерпани. От Епикриза изх. № 5209 се установява, че на 23.06.2008 г. ищецът постъпва на лечение в V неврологична клиника при СБАЛНП „С.Н.” - С.. Като неврологичен статус е отбелязано - силно ограничени активни движения поради болка. От проведените изследвания е установено, че са налице данни за преднокорЕ.а увреда на ПДН L5 двустранно. Проведено е медикаментозно лечение - без промяна в състоянието. От Епикриза изх. № 8574 се установява, че на 21.10.2008 г. ищецът постъпва за повторно лечение в СБАЛНП „С.Н.” – С., като му е проведено медикаментозно лечение с Фелоран, Лирика, Ривотрил, като към основната диагноза – Двустранен лумбосакрален полирадикулерен синдром е добавена и диагноза - Тревожно- хиподепресивен синдром. От Епикриза изх. № 10405/28 се установява, че на 14.10.2009 г. ищецът Р.Й. постъпва на лечение в ОФТР „МБАЛ Силистра”, като след проведена терапия е отбелязано, че не настъпва съществено подобрение в състоянието на болния. Продължават болките в тораколумбалния отдел на гръбначния стълб вдясно. От ищеца по делото е представен и Протокол от консултация от 01.10.2009 г., проведена в П. в Клиника Араго, където същият е хоспитализиран. В протокола е посочено, че неговото здравословно състояние обуславя специализирано лечение в областта на болкотерапията с поставяне на стимулатор, тъй като няма хирургическо лечение, което може да му се предложи. От Епикриза изх. № 728/65 е видно, че на 20.01.2010 г. ищецът е постъпил на лечение в Неврологично отделение „МБАЛ Силистра” по повод на силни болки в дясна подребрена област с излъчване към гърба, като е отбелязано, че оплакванията са с давност 2 години, когато е претърпял операция на гръбначен стълб. Описани са проведените изследвания: Ядрено – магнитен резонанс на 29.01.2010 г. - Състояние след ганглиотомия на ниво Тх8 –Тх10 и ризотомия на ниво Тх10. На горепосочените нива не се регистрират МР данни за лезии, отговорни за болковия синдром. Лекостепенни, адекватни за възрастта спондилозни и остеохондрозни изменения. Скенираният сегмент на гръбначния мозък се представя в норма. Описано е, че е приложено медикаментозно лечение - без ефект. Като окончателна диагноза е посочено: Увреждане на лумбо-сакралните коренчета, некласифицирани другаде. От Епикриза изх. № 7401 се установява, че на 02.03.2010 г. ищецът Р.Й. постъпва на лечение в І-ва Клиника по Нервни болести, „Света Марина” – В. за уточняване и лечение по повод оплаквания от болки в кръста, разпространяващи се към левия крак и изтръпване в същия. Като окончателна диагноза е посочено: Увреждане на лумбосакралните коренчета. По време на стационарния престой е отчетено подобрение по отношение на болковите оплаквания. Във връзка с доминиране на болковия синдром с по-висока локализация и неповлияването му от медикаментозно лечение се препоръчва консултация с неврохирург проф. Р.. От Епикриза изх. № 13034 се установява, че на 19.04.2010 г. ищецът е постъпил за повторно лечение в І-ва Клиника по Нервни болести, „Света Марина” - В.. Описано е, че е проведено медикаментозно лечение с известно подобрение. От Епикриза изх. № 29450 е видно, че на 07.12.2010 г. ищецът Р.Й. е постъпил на лечение в Неврологично отделение, „Токуда Болница” С., където постъпва по повод на оплаквания от постоянна много силна болка в гърба, която ирадиира към дясната част на корема. Отбелязано е, че след консултация с коремен хирург се установява, че са касае за пациент с данни за голяма следоперативна херния. Проведено е медикаментозно повлияване на болковия синдром. От Епикриза, издадена от първа Хирургична Клиника, Токуда Болница С. се установява, че през декември 2010г. е проведено оперативно лечение на ищеца по повод на следоперативната херния, извършена е планова пластика на коремната стена - Пластика париетис абдоминис кум полипропилен меш. При изписването е отбелязано, че е хирургично излекуван по повод на лумбалната херния, но е без промяна по отношение на хроничната болка. От Епикриза изх. № 14604, издадена от УМБАЛ „Света Марина” – В., І-ва Неврологична клиника се установява, че на 04.05.2011 г. ищецът отново е постъпил на лечение. В епикризата са посочени МРТ: Данни за спондилоза на торакалните и лумбалните прешлени. Запазена ширина на гръбначния канал и на неврофорамените. Нормално положение, ширина и сигнален интензитет на гръбначния мозък. Проведена е медикаментозна терапия, като по време на стационарния престой е отчетено подобрение по отношение на болковите оплаквания и е изписан с подобрение. От Епикриза изх. № 7306/793, издадена от МБАЛ – Силистра, Хирургично отделение е видно, че ищецът постъпва на лечение на 13.07.2011 г. по повод на адхезионен илеус. Проведено е медикаментозно лечение. Поставена му е диагноза: Адхезионен илеус - след рецидив на хернията в лумбалната област. След консервативно лечение проходимостта на чревния тракт е възстановена. По искане на ответната страна по делото от ищеца са представени следните писмени доказателства, касаещи здравословното му състояние преди и след извършената оперативна интервенция: Протокол на медицинска комисия – ЛКК № 2734/16.12.2002 г., видно от който на ищеца е поставена следната диагноза: ХБ – ІІ степен, тежка степен, мозъчно – сърдечна форма. Хипертонични кризи – преходно нарушение на мозъчното кръвообращение. Невритис нерви акустации билатералис. Спондилартрозис лумбалис. Гонартрозис билатералис. Видно от Експертно решение /ЕР/ № 1347 на ТЕЛК от 31.03.2004 г. на ищеца Р.Й. е определен 71 % трайно намалена работоспособност /ТНР/ за срок от две години с водеща диагноза: Есенциална хипертония. ЕР на ТЕЛК от 15.02.2007 г. определя на Р.Й. 71 % трайно намалена работоспособност /ТНР/ за срок от две години с водеща диагноза: Анкилозиращ спондилит. Общо заболяване: Спондилоартроза тораколумбалис. Състояние след операция про Тх на гръбначния стълб. Хипертонична болест на сърцето. ЛПХБ. Радикулопатия. Невритис н. акустици билатералис. С Експертно решение на ТЕЛК от 06.11.2008 г., издадено от МБАЛ – Силистра на ищеца Р.Й. е определена 93 % трайно намалена работоспособност /ТНР/ без чужда помощ за срок от две години с водеща диагноза: Анкилозиращ спондилит. Общо заболяване: Постравматична интеркостална невралгия Тх8 - Тх11 вдясно. Състояние след ганглиотомия Тх8-9-10, задна ризотомия Тх 10 и резекция на 7,8,9,10,11 интеркостални нерви вдясно. Спондилоартрозис деформанс. ХБ II ст. ум. ст. Сърдечно-мозъчна форма. Ляв преден хемиблок. Невритис нерви акустици билатералис. По делото от ищцовата страна е представен и Протокол от проведена консултация във Франция от 01.10.2009 г., в който е отразено, че се касае за пациент без особени предходни заболявания освен падане на улицата през 2004 г., което е довело до фрактура на долни торакални десни ребра, по-късно онтеркостална невралгия, неповлияваща се от лечение. Пациентът е имал многобройни хирургични интервенции, като след тях същият запазва интеркосталната невралгия в оперираните места, асоциирани с парализа на абдоминалната стена на същото ниво може би поради прерязване на интеркосталните нерви. Останалите приложени по делото медицински документи за извършени оперативни интервенции и проведено лечение са от значение за изготвянето на съдебно-медицинската експертиза по делото и съдът не следва да ги обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания. В производството пред настоящата инстанция е изслушана тройна съдебно - медицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р Х.Б.М., специалист-неврохирург, доц. д-р И. Р.Р., Началник клиника по нервни болести за лечение на болка към МБАЛНП „Св. Наум” - С. и доц. д-р Н.Д.М., Началник реанимация ВМА. Съгласно поставените задачи, вещите лица дава следното заключение: Относно това дали е била наложителна проведената операция при така описаното здравословно състояние на ищеца и какви биха били закономерните последици в случай че не беше провеждана, вещите лица дават заключение, че: За здравословното състояние на ищеца към месец юни 2006 г. може да се съди по: 1/ Исковата молба – „в резултат на травмата периодично получавах болка на мястото на падането, тя се появяваше при някои особени положения на тялото и при влошаване на времето. Тази периодична болка ми създаваше неудобства в определени моменти, но не ми пречеше да се обслужвам, да работя и да изпълнявам ежедневните си задължения”, 2/ Анамнеза при постъпването в МБАЛ „С.И.Р.” ЕАД - С. - След травма и счупване на 8,9 и 10 ребро вдясно се появила болка параспинално вдясно. Болката се усилва при легнало положение. Неврологичен статус: Силна интеркостална болка по Тх8,9 и 10 дерматоми вдясно. СНР - в норма, патологични рефлекси не се установяват, тазови резервоари контролира. Придружаващи заболявания ищецът не е съобщил и 3/ ЕР на ТЕЛК № 2967 от 06.11.2008 г., видно от което ищецът е Пенсиониран по болест през 2002г. заради ограничени движения на гръбначния стълб и изтръпване на долните крайници, от дълги години е с хипертонична болест. Към датата на това освидетелстване ищецът не работи, има определени 71 % намалена работоспособност. При така описаното здравословно състояние на ищеца предприетото оперативно лечение е един от възможните начини за ефективно премахване на болковия синдром. Решението за това лечение е взето след обсъждане на обща клинична конференция и писмено съгласие на пациента за вида на операцията, възможните рискове и усложнения и вероятността за успешно повлияване на болковия синдром. Не може да се говори за закономерни последици от нещо, което не е извършено. Как би се развил болковият синдром при ищеца в случай че не беше проведена операцията в МБАЛ „С.И.Р.” през м. юни 2006 г. е трудно дори невъзможно да се прогнозира - възможно е както продължаване и утежняване на болковия синдром, така и спонтанното му отшумяване. Целта на операцията е ганглиотомия на Тх 8-9-10 вдясно с оглед повлияване на болковите оплаквания. В подписаното от пациента информирано съгласие за неврохирургична операция на дата 05.07.2006 г. предвижданата операция е означена като „сравнително рядка”, очакваните резултати са изчезване на болката, вероятността за успех е 80%. Относно това - какви регламенти от медицинската практика определят правилност на такава операция с оглед данните от медицинската документация преди извършването й, вещите лица посочват, че към оперативно лечение на болков синдром и конкретно на следтравмена междуребрена невралгия се пристъпва след изчерпване на възможностите на медикаментозните и инструментални методи на лечение. В представената по делото медицинска документация липсват подробни данни за вида и продължителността на медикаментозното лечение и всякакви данни за приложени инструментални методи на лечение предоперативно. Оперативната интервенция е предприета на основание анамнестичните данни за появила след травма през 2004 г. опасваща интеркостална болка вдясно, усилваща се при легнало положение; клиничните данни за силна интеркостална болка по Тх 8,9 и 10 дерматоми вдясно и данните от образните изследвания / КТ и МРТ/ за наличие на калуси /костни сраствания/ на 8-мо, 9-то и 10-то ребро вдясно. В експертизата се посочва, че операцията на ищеца Р.Й. е проведена във водеща неврохирургична клиника след клинично обсъждане на показанията за извършването й, нейния вид и обем, като е осъществена от неврохирургичен екип с участие на републиканския неврохирург по това време проф. Р.. Всичко това поставя извън съмнение компетентността на взетите решения и правилността на хирургичните действия. Общото здравословно състояние на ищеца към момента е задоволително. Той е в ясно съзнание, контактен, адекватен, критичен, ориентиран. Прави впечатление на страдащ, психолабилен човек, наблюдават се чести болезнени гримаси. Основно се оплаква от силни, на моменти труднопоносими болки в областта на дясното подребрие, където се вижда и опипва обла изпъкналост на коремната стена на широка площ поради мускулна атония. Кожната чувствителност в тази зона е намалена, но с повишен усет за болка. Движенията в гръбначния стълб са свободни, неболезнени. Дискретно напрежение на паравертебралната мускулатура на оперативното ниво. Всички оперативни области и белези са спокойни. Това актуално състояние на Р.Й. не може да се дължи само и единствено на счупените три ребра през 2004 г. В експертизата вещите лица посочват, че в резултат на проведената през 2006 г. операция в МБАЛ „С.И.Р.” болковият синдром не е овладян. Такъв неблагоприятен резултат при тези операции се наблюдава в 20 до 30 процента от случаите. Като следоперативно усложнение се явява мускулна атония в областта на дясното подребрие /Тх 8-10/, която става предпоставка за развитие впоследствие на допълнителни усложнения и оперативно лечение -пластика на коремната стена. Описана мускулна атония не би се развила, ако операцията не беше извършена и тя не се дължи на други причини. Развилият се тревожно-хиподепресивен синдром не се дължи на извършената операция. Наличната към момента и в последните години болка е с характер на невропатна, а не на фантомна /за „фантомна болка” се говори тогава, когато пациентът усеща болка в липсваща част от тялото напр. ампутиран крайник/. Тази болка (невропатна) се предизвиква от увреда на нервна структура (коренче, периферен нерв), а не от раздразнение на болкови рецептори. Развитието на болка с такава характеристика може да е в резултат както на първата операция, така и на прерязването на междуребрените нерви при някоя от последващите. В експертизата се посочва, че описаната при ищеца болка с невропатен характер, дългогодишната й продължителност и неповлияване от приложените досега консервативни и оперативни методи на лечение има неблагоприятна прогноза. Единствените методи за повлияване на болката с такъв характер и продължителност могат да бъдат дълбока мозъчна стимулация или невромодулация на гръбначномозъчно ниво. В съдебно заседание вещите лица уточняват, че към такава операция се пристъпва, когато за болковия синдром е проведено всякакво консервативно лечение, т.е. не оперативни методи за лечение или с други думи, когато са изчерпани всички консервативни методи на лечение. В настоящия случай няма подробни данни за други извършени методи преди предприемане на операцията. Пациентът постъпва в Болница „С.И.Р.” за първи път, като в епикризата при постъпването му е записано, че ищецът е постъпил директно за операция в болницата. Вещите лица посочват, че това е невропатна болка, която се лекува с медикаменти, освен с операция. Първата болка, за която е опериран ищецът е за интеркостална невралгия, поради фрактура на ребрата, която в последствие добива характер на невропатна, след проведени множество оперативни интервенции. Острата болка действа върху конкретни рецептори. Има специални рецептори, които провеждат тази болка през гръбначния мозък до кората на мозъка, за да се усети като болка. След като е въздействано оперативно върху нервни структури, рязани са или частично са рязани коренчета, след това вече се добавя болка от нарушени корЕ.и структури и може да стане невропатна. При определен процент от пациентите, при перфектно извършена хирургична интервенция се получава т.нар. синдром на неуспешна неврохирургична интервенция в областта на гърба, като за съжаление тази болка е почти непреодолима и не може да бъде предвидена. На следващо място вещите лица посочват, че в отговора на въпрос № 3 са изразили становище, че до всяко хирургично действие, което не е спешно, се прибягва след прилагане на не оперативно лечение и неуспех от такова лечение, т.е. не се преминава към оперативно лечение, ако не са направени опити за консервативно повлияване. Наличната мускулна атония при ищеца не може да има друг произход освен вследствие на оперативната интервенция и на „прерязаните” неврални елементи. Заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза е оспорено от процесуалния представител на ответника и от третото лице – помагач по делото д-р Я.Е. досежно правилността на отговорите на въпрос № 3 и въпрос № 6 и № 8. В тази връзка ответната страна е поискала повторно заключение с вещо лице – неврохирург за отговор на тези въпроси, както и да даде отговор дали при операцията, която е извършена при ищеца през м. юли 2006 г. в УМБАЛ „С.И.Р.” върху ганглиите, които имат сетивна функция и при положение, че не е работено върху двигателните части на нерва е възможно при нея да се получи като следоперативно усложнение парализа на абдоминалната стена /мускулна атония, както я определя в заключението вещото лице д-р Х.М./, или при този вид операции мое да се получи само дисбаланс на отделните мускулни групи на коремната стена, което е обикновено преходно, както и да даде отговор на въпроса невропатната болка при ищеца съществувала ли е преди извършване на операцията в болница „С.И.Р.”. В съдебно заседание съдът е допуснал повторна експертиза по въпрос № 6 от приетата по делото тройна съдебно-медицинска експертиза, а именно – дали измененията в здравословното състояние на ищеца са определени именно от извършената операция и биха ли съществували ако тя не беше проведена, както и дали се дължат на причини, отразени в данни отпреди провеждането й, като съдът е приел за неоснователно искането за повторна експертиза по въпрос № 3. В тази връзка, в производството пред настоящата инстанция е изслушана повторна тройна съдебно -медицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р П.М.И., специалист по нервни болести и неврохирургия, д-р С.И.С. – невролог, УМБАЛ „Александровска”, Клиника по неврология и доц. д-р С.М. – анестезиолог – реаниматор – МБАЛСМ „Пирогов”. Съгласно поставените задачи, както и пред вид наличната по делото медицинска документация, вещите лица правят следните изводи: Ищецът Р.Н.Й. след падане в шахта на 05.08.2004г получава контузия на торакса със счупване на IX и X ребра. Същия ден само час по-късно постъпва в хирургично отделение на Болницата в гр. Силистра, където счупванията са изобразени рентгенологично. От този момент до постъпването му в Клиника по неврохирургия, Болница „Св.И.Р.” липсват данни за здравословното му състояние. При тази хоспитализация са проведени КТ и МРТ с верифицирани калуси на местата на счупванията. След проведен разширен клиничен консилиум е проведена оперативна намеса, изразяваща се в - ганглиотомия на нива Тh8-9-10 и дорзална ризотомия на ниво Th 10 след предходна хемиламинектомия на дъгите на 9-ти и 10-ти гръбначни прешлени в дясно и визуализиране коренчетата на Тh8-Тh10 в дясно със съответните им ганглии. Въпросната мускулна атония според описа в епикризата се явява на втория следоперативен ден и е описана в декурзусите от 10 и 11.07.2006г. Като цяло, болковата симптоматика не е премахната и продължава да съществува като субективно оплакване във всичките последващи пролежавания в различни клиники. Същата се подкрепя обективно от установяваната неврологична симптоматика в дерматомите, инервирани от нервните образувания (коренчета и спинални ганглии) върху които е въздействано оперативно, а именно: хипестезия с дизестезия /хиперпатия/ или анестезия, както и хирперестезия за болка и допир в дерматоми Тh8-Тh11 в дясно, със спонтанна и палпаторна болезненост в същите, както и кожна коремна арефлексия в дясно. Мускулната атония или поне хипотония не е описана щателно във всички медицински документи (което не означава, че е, изчезнала), а там, където е описана е под формата на подутина, постоперативна евентрация или пареза на дясната коремна стена. Промените в мускулния тонус са количествено определени по време на престоя в отделението по физиотерапия и рехабилитация, МБАЛ, 14-24.10.2009г. с ММТ (мануално мускулно тестуване) по 5 степенна скала, а именно: намалена мускулна сила на мускул еректор спине (2+) преценено като резултат от хиперпатия и на мускул еректус абдоминалис и мускули обликвус интерна и екстерна (3) (коси вътрешен и външен мускули). По време на операцията за поставяне на пластика на дясна коремна стена в болница „Токуда” (12-15.12.20Юг.) е установена и описана „хипотрофия на другите два плоски коремни мускули и тяхната значителна дистензия с формиране на лумбална херния /херния на коремната стена/, което може да се получи при наличие на увредена инервация. Вещите лица посочват, че при проведената операция е работено върху сетивни структури - ганглии и задни коренчета. Според налични литературни данни екстензивната им оперативна денервация в тази област може да доведе до подуване на коремната стена, вследствие отслабен мускулен тонус (при екзактно проведена оперативна процедура), за което усложнение пациентите трябва да бъдат предупредени”, т.е. засягането само на сетивни структури също може да предизвика наличната при ищеца последица, тъй като се прекъсва рефлексната дъга. Тази последица не може да бъде определена като преходна, тъй като съществува до момента на операцията за пластика на коремната стена, дори с последващ рецидив отчетен при престоя на ищеца през м.юли 2011г., МБАЛ, гр. Силистра. В заключението на приетата по делото тройна съдебно-медицинска експертиза се посочва, че мускулната атония на дясната коремна стена трябва да се отдаде на причинно-следствена връзка с проведената операция - ганглиотомия на нива Тh8-9-10 и дорзална ризотомия на ниво Тh10 /разрушаване на спиналните ганглии и прекъсване на нервните коренчета/ при хирургичната интервенция в Клиника по неврохирургия, Болница „Св.И.Р.” / 04-26.07.2006 г./. В съдебно заседание вещите лица уточняват, че по делото в наличната медицинска документация не се съдържат никъде данни, от които да е видно, че е имало парализа на коремната стена преди провеждането на първата операция през 2006 г. В тази връзка вещите лица посочват, че ищецът няма никаква медицинска документация за периода от травмата през 2004 г. до 2006 г., когато е извършена операцията. При оперативната намеса във ВМА – С., в описанията на състоянието на пациента, в Историята на заболяването от Болница „Св. И.Р.”, престой от 10-25.10.2006 г., още след операцията в едно от описанията е отбелязано, че на втория следоперативен ден се установява атонията на коремната стена, т.е. първият момент, в който това е установено и отразено в състоянието на ищеца е отбелязан след операцията от 2006 г. В съдебно заседание заключението от повторната комплексна съдебно-медицинска експертиза също е оспорено от процесуалния представител на ответната страна и от третото лице – помагач по делото, като е направено искане за нова тройна съдебно-медицинска експертиза, което е оставено без уважение като неоснователно, а заключението на изслушаната повторна комплексна експертиза е прието. По делото са допуснати и изслушани свидетелски показания и на двете страни. Свидетелят на ответната страна проф. К.В. Р. посочва, че познава ищеца, защото е бил пациент на клиниката, в която работи преди около три години. Твърди, че го е преглеждал в амбулаторията преди операцията, като самият той лично е участвал в нея. Свидетелят посочва, че ищецът е имал оплакване за болка в гръдната област поради счупени ребра, като тази болка е била лекувана с медикаменти, но не се е повлияла достатъчно добре, поради което е потърсил помощ от неврохирург. Твърди, че детайлите от такава операция могат да бъдат възпроизведени от всеки хирург - трябвало е да се извърши хирургична интервенция, за да може да се повлияе болката, която не се е повлияла от медикаменти. При операцията структурите, отговорни за провеждането на болката са атакувани с високочестотна термокоагулация /ганглиолиза/, като самата операция е извършена под микроскоп. Свидетелят не помни да са настъпили някакви усложнения при операцията. Посочва, че самата операция не е толкова стандартна, прилага се сравнително по-рядко и точно при такива случаи, когато болката продължава повече от един месец, т.е. тя вече е хронична и не се повлиява от медикаменти. Свидетелят излага също така, че щом една болка е вече хронична, тогава тя много по-трудно се повлиява, независимо от методите, които се прилагат спрямо нея. Твърди, че случаят още предоперативно е труден за повлияване, тъй като няма 100 % повлияване на хронична болка, тя може да намалее като интензивност, като именно това е целта – да се намалят интервалите,при които има болка или нейната продължителност да бъде по-малка. Свидетелят посочва, че не може да си спомни дали преди операцията е консултирал ищеца, но му е известно, че и след операцията същият е имал оплаквания от болка. Участвал е и в други медицински операции от подобен тип, въпреки че не са ежедневие. Твърди, че ищецът е дошъл в клиниката с болки преди операцията, като при изписването е имал по-малко болки, както и че на ищеца му е било известно, че тази операция може да подобри състоянието му, но никой не му е обещал, че ще бъде ликвидирана болката изцяло. Не помни кога точно е извършена конкретната операция, но уврежданията са били по повод на счупени ребра като при ищеца не е имало увреждания по гръбначния стълб. Оперативната намеса е била на гръбначния стълб, тъй като е трябвало да се открие източника по ганглиите, като за да се открие същите трябва да се отворят. Свидетелят посочва, че е прегледал ищеца преди операцията, както и че му е била представена медицинската му документация до този момент. Твърди, че никога не се прави хирургична интервенция ако не са изчерпани другите възможности. Прилагат се продължително време обезболяващи и ако няма ефект, тогава се предприема такава хирургична манипулация. Другите възможности са мидикаменти, физиотерапия, като за да се приложи операцията, критерият е бил, че са изчерпани другите възможности. Твърди, че в случая другите възможности са били изчерпани. Свидетелят посочва, че решението за операция се взима при обсъждане на Клинична конференция – един професор, двама доценти, 10-тина неврохирурга, анестезиолози и така се преценява. Твърди, че идеята за операцията може да е на някой от неврохирзите, но решението се взима след обсъждане. Свидетелят на ответната страна Л. Т. посочва, че е неврохируг в Клиниката по неврохирургия към УМБАЛ „С.И.Р.”. Твърди, че е преглеждал ищеца след като е приет в Болницата и си спомня добре неговия случай, тъй като му е бил лекуващ лекар. Сочи, че същият е имал болки, по повод на които е взето решение да се направи минимални инвазивна операция за лечение на болката. Направена е митирана химинилактомия от дясно, с прерязване на дурата, направена е и ганглиотомия на задните коренчета на 8,9 и 10 интеркостален нерв. Посочва, че той лично е участвал в екипа, който е извършил операцията. В ранния следоперативен период не помни да е имало усложнения. Свидетелят твърди, че си спомня ищеца, тъй като характерно за него е било, че е имало драматична демонстрация на болка в присъствието на лекарски персонал, както и че го е виждал как ходи по улицата без да прави гримаси. При приемането му, ищецът е бил с болка в дясна гръдна половина, приет е с диагноза интеркостална невралгия вследствие на фрактура на ребрата. Направена му е операция за премахване дъгите на прешлените, за да се стигне до задните коренчета на гръбначния мозък, които пренасят болката. Целта на операцията е била да се осъществи ганглиотомия. Свидетелят посочва, че на всички пациенти се дават бланки за информирано съгласие, като задължително на всички болни се обяснява и се попълва дали болният е съгласен с операцията. В бланката се пише вида на операцията и риска. Свидетелят посочва, че, след като ищецът е бил опериран, е минавал на визитация, като твърди, че същият е демонстрирал болка и поради тази причина в началото му е бил изписан морфин, при нужда. После са разбрали, че същият демонстрира болка. Твърди, че е бил свидетел на поведението му в болницата и навън на улицата. По делото е разпитана и свидетЕ.та Е.Н. Й.а – сестра на ищеца по делото. Същата твърди, че след падане на брат й през 2004 г. са се счупили ребрата му, като след това е започнал да изпитва болка. По този повод е решил да отиде да се консултира в С.. Твърди, че при консултацията в Болницата д-р Е. му е казал, че ще му бъде извършена малка операция, след която болката ще отмине. СвидетЕ.та посочва, че ищецът не е имал други оплаквания към този момент. Преди операцията брат й е направил ЯМР, но не знае какво е било заключението от него. Преди да бъде опериран ищецът се е консултирал в Силистра, като лекарите са му казвали, че не се прави операция на ребра, както и че те ще заздравеят от само себе си. СвидетЕ.та твърди, че лекарите в УМБАЛ „С.И.Р.” не са разговаряли с брат й преди операцията дали ще бъде успешна, казали са му само, че ще бъде малка операция. Посочва, че след операцията е идвала в С., като брат й е бил много зле, започнал е да се подува в дясно и в крака. Много се е оплаквал от крака, като й е казал, че лекарите са го уверили, че ще му мине за няколко дни. Когато се е прибрал в къщи болките са станали непоносими. Твърди, че болките продължават и сега, постоянно го боли. СвидетЕ.та посочва, че в последствие брат й е ходил и в друга болница – Токуда, както и че при свиждане лекарят, който го е оперирал там й е казал, че причиненото при първата операция не може да бъде оправено, както и че при първата операция е допусната голяма грешка, която не може да бъде поправена от него. СвидетЕ.та Й.а посочва, че преди да си счупи ребрата брат й е бил здрав човек – работохолик, справял се е с всяко нещо, но след операцията не е могъл да прави нищо и постоянно има болки. Сега, когато идват да го видят приятели, той през цялото време се държи и все го боли. Твърди, че до 2004 г. брат й от нищо не е страдал, имал е документи за пенсия, получил е високо кръвно и е имал малка дископатия, както и че се е съгласил на операция, защото са го боляли ребрата от падането. От разпита на свидетЕ.та Л. К. се установява, че преди да се пенсионира е работела като медицинска сестра в Неврохирургия 14 години и в Инфекциозна болница 20 години. Твърди, че когато ищецът е паднал и е счупил ребра й се е оплакал, че го боли и когато е решил да се оперира е поискал съвет от нея, като тя му е казала, че всяка операция крие риск, но той все пак е решил да се оперира. Твърди, че след операцията е била при ищеца целия ден, на другия ден също е отишла, като той й е казал, че страшно много го боли и има слабост в крака. Твърди, че е ходила често при него като ищецът непрекъснато се е свивал от болка, като впоследствие е разбрала, че са започнали да му правят морфин. СвидетЕ.та посочва, че откакто е опериран през 2006г. ищецът има много силни болки, поради което непрекъснато идва в С. и остава да преспи в тях, непрекъснато се присвива от болките и се чуди как живее с тези болки. Когато за пръв път са го приели в болницата не са му обяснили каква ще бъде операцията, като в тази връзка сочи, че най-вероятно е подписал документ дали желае да бъде опериран, но от какво ще го оперират и какъв риск има не е знаел. Твърди, че ищецът е бил опериран от проф. Р. и д-р Е., както и че последният не му е описал каква ще бъде операцията. СвидетЕ.та посочва, че е очевидец, че ищецът страда от силни болки. По делото във връзка с претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2810. 89 лв. са представени копия от билети за пътуване в България; копие от фактура, ведно с касов бон от СБР – НК ЕАД С.; копие от фактура, ведно с касов бон от СБР – НК ЕАД филиал Овча могила; копие от фактура, ведно с касов бон от ПРО – ЕАД – клон Велинград; копие от фактура, ведно с касов бон от „ТОКУДА БОЛНИЦА С.” АД /избор екип и манипулации/; копие от фактура, ведно с касов бон от „ТОКУДА БОЛНИЦА С.” /преглед/; копие от фактура, ведно с касов бон от „Т.***” ООД; копие от фактура от ПРО ЕАД, Клон Габрово и копие от касов бон от СБР – ЗДРАВЕ ЕАД. При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Правната квалификация на предявения в настоящото производство иск е чл. 49 вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, всеки е длъжен да поправи врадите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи, от който са: деяние/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Съгласно ал. 2 на чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД във всички случаи вината се предполага до доказване на противното. Когато причинителят на увреждането докаже, че не е действал виновно не би могло да се реализира отговорността му на деликтно основание. Непозволеното увреждане е юридическият факт, от който възникват, както имуществените, така и неимуществените вреди. Вредите подлежат на възстановяване само, ако са в причинна връзка с противоправно поведение на дееца. Според чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението й. Искът по чл.49 във вр. чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД визира отговорността, при която работодателят или възложителят на някакъв работа отговаря за вредите, причинени от работника или служителя или от лицето, на което е възложена работата при или по повод на тази работа, т.е. тази отговорност е безвиновна. Елемент на фактическия състав на отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е увреждането да е причинено именно от лице, на което по някакъв начин е възложено изпълнението на някаква работа и увреждането да е настъпило при или по повод на тази работа. Разпоредбата на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД визира обезпечителна-гаранционна отговорност за чуждо виновно и противоправно действие, следователно отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД не е отговорност за лични действия. Тя е отговорност на възложителя на работата на друго лице. Възлагането на работата може да се осъществи, както от физическо лице, така и от юридическо лице. Отговорността на юридическото лице – възложител на работата, произтича от вината на натовареното с изпълнението й лице, а не се обуславя от вина на възложителя. Нещо повече, отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД не е обвързана непременно и не зависи и от това дали конкретният извършител ще бъде установен. В настоящия казус следва да се установи дали при извършената в ответната болница операция са настъпили вреди, които да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД ответник е възложил някаква работа, дали те са в резултат на противоправно и виновно поведение, налице ли е причинно-следствена връзка между това поведение и вредите, които ищецът е претърпял. Противоправността означава, че деецът с действие или бездействие засяга чужди субективни права, а причинната връзка е необходимо закономерно следствие, на конкретното деяние с вредоносен резултат. В случая следва да се установи, дали ответникът МБАЛ „С.И.Р.” ЕАД е възложил работа на оперативен екип, който (или лице от който) с поведението си при или по повод изпълнението на работата, виновно е причинило вреди на ищцата. За уважаване на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже по категоричен начин наличие на противоправно поведение на трети лица при или по повод изпълнението на работа, че тази работа им е била възложена от ответника, че ищецът е претърпял описаните в исковата молба неимуществени и имуществени вреди и че те се явяват пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на тези лица. Съгласно чл. 45, ал. 2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното, поради което ищецът не дължи да я доказва, в тежест на ответника по делото е да обори презумпцията за наличие на вина, установена в тази норма. Съдът намира, че от ангажираните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, се установи осъществяването на всички елементи от сложния фактически състав на деликтната отговорност на ответника, в качеството му на възложител на работата. Съдът приема за неоснователни възраженията на ответната страна, че настъпилите вреди не са в резултат на извършената операция, тъй като още към м. август 2004 г. ищецът е бил с увредено здраве и със сериозни болкови синдроми в дясната гръдна половина, а извършената оперативна намеса в МБАЛ „Свети Иван Ррилски” е напълно уместна и адекватна при това заболяване. Безспорно по делото е установено, че през 2006г. ищецът Р.Й. е потърсил професионална лекарска помощ за облекчаване на болките му в дясната страна на гръдния кош, които датират от 2004 година, когато при падане в шахта е получил счупване на три ребра. За активната му дейност в този период и за интензитета на болката му свидетелстват двама свидетели - Е. Й.а и Л. К.. Съдът кредитира показанията на тези свидетели тъй като същите имат преки впечатления и наблюдения върху ищеца през този период, а и техните показания са непротиворечиви и взаимно допълващи се. СвидетЕ.та Й. сочи, че преди да си счупи ребрата брат й е бил здрав човек – работохолик, справял се е с всяко нещо, но след операцията не е могъл да прави нищо и постоянно има болки. Сега, когато идват да го видят приятели, той през цялото време се държи и все го боли. Твърди, че до 2004 г. брат й от нищо не е страдал, имал е документи за пенсия, получил е високо кръвно и е имал малка дископатия, както и че се е съгласил на операция, защото са го болели ребрата от падането. СвидетЕ.та К. посочва, че ищецът е влязъл в болницата за това, че е имал счупване на ребра и малко го е боляло. Аргумент в подкрепа на това е и фактът, че в периода от 2004г. до 2006г. ищецът Р.Й. няма никакви посещения в болнично заведение. В съдебно заседание вещите лица също уточняват, че по делото в наличната медицинска документация не се съдържат никъде данни, от които да е видно, че е имало парализа на коремната стена преди провеждането на първата операция през 2006 г. В тази връзка вещите лица посочват, че ищецът няма никаква медицинска документация за периода от травмата през 2004 г. до 2006 г., когато е извършена операцията. На следващо място съдът намира, че безспорно по делото е установено, че с извършената оперативна намеса не е постигната целта, за която е предприета - до този извод стигат вещите лица и в двете тройни СМЕ: „Като цяло болковата симптоматика не е премахната и продължава да съществува... Същата се подкрепя обективно от установяваната неврологична симптоматика в дерматомите, инервирани от нервните образувания /коренчета и спинални ганглии/, върху които е въздействано оперативно...”., това се подкрепя и от показанията на проф. Р., който свидетелства, че и след операцията, ищецът е имал оплаквания от болка, както и от показанията на свидетелките К. и Й.. СвидетЕ.та Й. твърди, че: „след операцията е идвала в С., като брат й е бил много зле, започнал е да се подува в дясно и в крака. Много се е оплаквал от крака, като й е казал, че лекарите са го уверили, че ще му мине за няколко дни. Когато се е прибрал в къщи болките са станали непоносими”, а свидетЕ.та К., която има непосредствени впечатления сочи, че: „след операцията е била при ищеца целия ден, на другия ден също е отишла, като той й е казал, че страшно много го боли и има слабост в крака. Твърди, че е ходила често при него като ищецът непрекъснато се е свивал от болка, впоследствие е разбрала, че са започнали да му правят морфин. СвидетЕ.та посочва, че откакто е опериран през 2006г. ищецът има много силни болки, поради което непрекъснато идва в С. за изследвания или за операции.” Също така от събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност безспорно се установи и че не само не е постигната целта на оперативната интервенция, а на ищеца са причинени и нови, допълнителни вреди, в резултат на извършената операция в ответната болница през 2006 г., както и че тези вреди са в пряка причинно-следствена връзка с извършената операция. Съгласно заключението от първата тройна съдебно – медицинска експертиза, в резултат на тази операция болковият синдром не е овладян. Такъв неблагоприятен резултат при тези операции се наблюдава в 20 до 30 процента от случаите. Като следоперативно усложнение се е явила мускулна атония в областта на дясното подребрие /Тх 8-10/, която впоследствие е станала предпоставка за развитие на допълнителни усложнения и оперативно лечение - пластика на коремната стена. Вещите лица дават заключение, че описаната мускулна атония не би се развила, ако операцията не беше извършена и не се дължи на други причини. Също така в експертизата се сочи, че наличната мускулна атония при ищеца не може да има друг произход освен вследствие на оперативната интервенция и на „прерязаните” неврални елементи. Изводите на вещите лица в обсъдената експертиза се потвърждават и от заключението на повторната тройна съдебно-медицинска експертиза. Съгласно това заключение, въпросната мускулна атония се явява на втория следоперативен ден и е описана в декурзусите от 10 и 11.07.2006г. В експертизата се посочва също така, че болковата симптоматика не е премахната и продължава да съществува като субективно оплакване във всичките последващи пролежавания в различни клиники. В това заключение е посочено също така, че мускулната атония на дясната коремна стена трябва да се отдаде на причинно-следствена връзка с проведената операция - ганглиотомия на нива Тh8-9-10 и дорзална ризотомия на ниво Тh10 /разрушаване на спиналните ганглии и прекъсване на нервните коренчета/ при хирургичната интервенция в Клиника по неврохирургия, Болница „Св.И.Р.” /04-26.07.2006г./. В съдебно заседание вещите лица уточняват, че по делото в наличната медицинска документация не се съдържат никъде данни, от които да е видно, че е имало парализа на коремната стена преди провеждането на първата операция през 2006 г. Нещо повече, вещите лица посочват, че при проведената операция е работено върху сетивни структури - ганглии и задни коренчета. Според налични литературни данни екстензивната им оперативна денервация в тази област може да доведе до подуване на коремната стена, вследствие отслабен мускулен тонус, за което усложнение пациентите трябва да бъдат предупредени”, т.е. засягането само на сетивни структури също може да предизвика наличната при ищеца последица, т.к. се прекъсва рефлексната дъга. Тази последица не може да бъде определена като преходна, т.к. съществува до момента на операцията за пластика на коремната стена, дори с последващ рецидив отчетен при престоя на ищеца през м.юли 2011г., МБАЛ, гр. Силистра. Съдът намира за неоснователни и възраженията на ответника, че пациентът е бил напълно наясно с евентуалните последици от извършената операция, тъй като същият е подписал т.нар. „информирано съгласие”. Съгласно свидетелските показания, които са непротиворечиви в тази насока, на ищеца не са му били обяснени рисковете и евентуалните неблагоприятни последици при неуспешна операция. СвидетЕ.та К. сочи, че „когато за пръв път са го приели в болницата не са му обяснили каква ще бъде операцията, както и че е „подписал документ дали желае да бъде опериран, но от какво ще го оперират и какъв риск има не е знаел”, а свидетЕ.та Й. твърди, че лекарите в УМБАЛ „С.И.Р.” не са разговаряли с брат й преди операцията дали ще бъде успешна, казали са му само, че ще бъде малка операция. В тази връзка обосновано може да се направи извод, че ищецът не е бил наясно с действителния обем на операцията, още повече, че както свидетелят проф. Р. твърди, същата „не е толкова стандартна, тя се прилага сравнително по-рядко”, нито е бил запознат с реалната възможност да не бъде повлияна болковата му симптоматика след операцията, което също е било напълно възможно – проф. Р. твърди, че „случаят още предоперативно е труден за повлияване”, а съгласно първата тройна съдебно медицинска експертиза „ в резултат на проведената през 2006 г. операция в МБАЛ „С.И.Р.” болковият синдром не е овладян, като такъв неблагоприятен резултат при тези операции се наблюдава в 20 до 30 процента от случаите.” Също така, съгласно експертизата, предвижданата операция е означена като „сравнително рядка”, очакваните резултати са изчезване на болката, вероятността за успех е 80%. В допълнение настоящият съдебен състав следва да отбележи също така, че принципно наличието или липсата на т.нар. „информирано съгласие” в процесната хипотеза, а и в други подобни хипотези се явява ирелевантно обстоятелство. В тази връзка съдът намира, че предвид правното основание на процесните искове – по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД – наличието на съгласие от страна на пациента – принципно не може да дерогира отговорността на болницата /или физическото лице, извършило конкретната интервенция/ ако бъде установено, че е налице извършен деликт. На следващо място от изготвените по делото две тройни експертизи се установява също така, че съгласно регламентите от медицинската практика към оперативно лечение на болков синдром и конкретно на следтравмена междуребрена невралгия се пристъпва след изчерпване на възможностите на медикаментозните и инструментални методи на лечение, а в представената по делото медицинска документация липсват подробни данни за вида и продължителността на медикаментозното лечение и всякакви данни за приложени инструментални методи на лечение предоперативно. Този извод се подкрепя и от свидетелските показания на свидетеля на ответника проф. Кирил Р., който твърди, че „никога не се прави хирургична интервенция ако не са изчерпани другите възможности, прилагат се продължително време обезболяващи и ако няма ефект, тогава се предприема такава хирургична манипулация. Другите възможности са медикаменти, физиотерапия, като за да се приложи операцията, критерият е бил, че са изчерпани другите възможности. Твърденията на този свидетел, че в случая другите възможности са били изчерпани не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Липсват каквито и да било данни за извършвани консервативни методи на лечение - медикаментозни или инструментални в периода от падането през 2004 до операцията през 2006 - никъде в медицинската документация не се цитира или дори споменава за такова лечение. Това е констатирано и от вещите лица - в отговор на въпрос 3 от СМЕ. В тази връзка обосновано може да се направи извод, че лечението на ищеца едва ли е било адекватно към този момент предвид факта, че липсват данни да е провеждано преди това консервативно лечение, едва след чието изчерпване да се прибегне до хирургично лечение, каквато е била процесната хирургична интервенция. Недоказани останаха и твърденията на свидетеля проф. Р., че решението за операцията е взето на Клинична конференция след обсъждане, тъй като няма представени от ответната страна доказателства за провеждането на такава конференция, а именно – протокол от нея или извадка на взетите решения, както и въз основа на какви медицински показания са взети. Във връзка с изложените правни изводи съдът намира, че по делото безспорно се установи, че са налице вреди, причинени на ищеца по делото, представляващи здравословни увреждания, както и влошаване на цялостното му здравословно състояние, стрес и нетърпими ежедневни болки. На следващо място безспорно се установи и фактът, че тези вреди са причинени от лице/а, на което ответникът е възложил работа - в случая д-р Я.Е., както и целият операционен екип, участвал и извършил процесната операция. Безспорно се установи от представените писмени доказателства - Книга за хирургическите операции, Протокол №5, изд. от МБАЛ „Александровска болница” ЕАД, Протокол от ОС на МБАЛ „Алекснадровска болница” ЕАД, представени с писмения отговор на ответната страна, че към датата на извършване на оперативната интервенция целият хирургичен екип е в трудовоправни или други правоотношения с ответната страна. Съдът счита за неоснователни възраженията на ответника, че отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД се носи за действия на длъжностни лица, на които е възложено извършването на работа, а д-р Я.Е., който е извършил операцията, не е имал сключен трудов договор с ответната болница към датата на операцията, същият е бил зачислен като редовен докторант със заповед на ректора на Медицинския университет – гр. С., поради което Болницата не следва да отговаря по реда на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД. Съдът намира, че въпреки факта, че участвалият в операционния екип д-р Я.Е. не е бил в трудови правоотношения с ответната болница към датата на извършената операция, то на същия е била възложена работа от ответника, след като той е имал право да участва и е участвал в операционния екип, независимо от качеството си, в което е участвал при извършването на операцията. Отговорност по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД носят, както физически, така и юридически лица, като възлагането на работата може да е по трудов или по граждански договор, или дори като услуга. Без значение за тази отговорност е дали работата е извършена срещу заплащане или безвъзмездно. Без правно значение е и в случая дали лошо свършената операция е в резултат на лош избор на екип, лошо ръководство или липса на контрол. Това е така, тъй като целта на отговорността на ответното лекарско заведение по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД е обезпечителна, гаранционна и вината като субективен елемент не присъства в състава на разпоредбата. Във връзка с изложеното, съдът намира, че вредите са причинени от лекари, упражняващи лекарска професия в ответната болница по силата на договор или друг акт, какъвто в случая е Заповедта на ректора за зачисляването на д-р Я.Е. за редовен докторант, както и че тези вреди са причинени при или по повод на възложената работа. Всички лекари от хирургичния екип, участвал в операцията са в трудовоправни отношения с болницата, с изключение на д-р Е., на когото обаче болницата също е възложила извършването на работа, макар и на друго основание и в друго качество – в случая специализант /редовен докторант/, операцията е извършена в сградата на болницата – с материалната база и консумативите на тази болница, извършена е в работно време, съобразно утвърден работен график, като за извършването й ответното лекарско заведение е получило заплащане за извършената медицинска дейност. Безспорно по делото се установи и от двете приети комплексни съдебно-медицински експертизи, че получената при ищеца мускулна атония е причинена именно в резултат на извършената операция в ответната болница. Също така от свидетелските показания и от приетите по делото медицински документи се установи, че целта на операцията не е постигната – болката не само, че не е намаляла, а се е увеличила чувствително. По отношение на вината, съдът намира, че тя е субективното отношение на дееца към извършените от него противоправни деяния и към последиците от тях. Вината е елемент от фактическия състав на чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД и се предполага до доказване на противното. Следователно съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, в настоящия казус в тежест на ответника в производството е да направи пълно и главно доказване, че не е налице вина. Съдът намира обаче, че в хода на процеса установената в нормата на чл. 45, ал. 2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД оборима презумпция за вина не беше оборена, а точно обратното от събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод и за наличието на вина, тъй като, както вече бе изложено към конкретната операция се пристъпва само, когато са изчерпани всички консервативни методи за лечение, а от приложените медицински документи никъде не се съдържат данни спрямо ищеца да са били прилагани други методи за лечение – факт, който е следва да бъде взет предвид от хирургичния екип, извършил лечението. Следователно би могло да се направи обоснован извод, че извършеното оперативно лечение не е бил адекватно в процесния случай. В процесния случай, настоящият съдебен състав намира, че е осъществен сложният фактически състав на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД за ангажиране на безвиновната отговорност на ответната болница. Съдът приема, че от виновните и противоправни действия на служители на ответната болница при и по повод изпълнение на възложената им работа са настъпили увреждания в здравословното състояние на ищеца, в резултат на което същият е претърпял неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени. На основание чл. 51, ал. 1Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди., изр. 1 от ЗЗД за вреди от деликт възложителят на работата отговаря имуществено, а обезщетението обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства – начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, възрастта на увреденото лице и др. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В настоящия случай се установи, че за ищеца са настъпили неимуществени вреди, свързани с получената вследствие на извършената операция - мускулна атония, цялостно увреждане на здравословното му състояние, ежедневни болки и страдания до края на живота му, трайна инвалидизация /същият е с признати 93 % трайно намалена работоспособност/, силно ограничаване на социални контакти, невъзможност за извършване на нормална работна дейност и др. В случая се установи от показанията на разпитаните свидетели – Е. Й. и Л. К., че след операцията състоянието на ищеца се е влошило много – същият е бил много зле, започнал е да се подува в дясно и в крака, изпитвал постоянни, силни и непоносими болки. СвидетЕ.та Й. посочва, че „болките продължават и сега, постоянно го боли, когато идват да го видят приятели, той през цялото време се държи и все го боли”, а свидетЕ.та К. посочва, че „откакто е опериран през 2006г. ищецът има много силни болки, поради което непрекъснато идва в С., непрекъснато се присвива от болките и се чуди как живее с тези болки”. Също така в експертизата е посочено, че описаната при ищеца болка с невропатен характер, дългогодишната й продължителност и неповлияване от приложените досега консервативни и оперативни методи на лечение има неблагоприятна прогноза. Единствените методи за повлияване на болката с такъв характер и продължителност могат да бъдат дълбока мозъчна стимулация или невромодулация на гръбначномозъчно ниво. Следователно прогнозите за ищеца относно неговото здравословно състояние и евентуалните възможности за неговото лечение имат неблагоприятен характер, нещо повече, както вече бе изложено по-горе същият е с призната от ТЕЛК 93 % трайно намалена работоспособност. Съдът отчита и факта, че към момента на деликта ищецът е бил на 59 годишна възраст, което предполага една активна и все още работоспособна възраст. За да се определи размера на дължимото обезщетение, който съставлява справедливо овъзмездяване на претърпените от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на увреждането, интензитета, продължителността на болките, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането (решение № 17/27.02.2013 г. по т. д. № 266/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО, постановено по реда на чл.290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК и др.). При тези обстоятелства, съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД, съдът счита, че обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 50 000 лв., което ще възмезди ищеца за претърпените от него неимуществени вреди, като искът следва да бъде уважен изцяло така, както е предявен. Законната лихва не следва да се присъжда, тъй като такава не е поискана. По иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2810.89 лв., съдът намира същият за недоказан, тъй като тази претенция не беше конкретизирана от ищеца по основание и размер. От страна на същия в хода на делото не беше уточнена претенцията, а именно – коя сума за какво претендира, има ли причинна връзка между направения разход и претърпяната вреда, за кой период се претендира и в какъв размер. В тази връзка и не бяха ангажирани доказателства /експертиза/, които да удостоверят по размер тази претенция. Във връзка с изложеното съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2810.89 лв. се явява недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК сума в размер на 1895 лв., представляваща направени от него разноски за адвокатско възнаграждение по компенсация. Предвид частичната основателност на иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 4% върху уважената част на 50 000 лв., а именно сумата от 2000 лв., която следва да бъде внесена по сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК. Водим от горното, съдът Реши: ОСЪЖДА У.Б. МБАЛ „С.И.Р.” ЕАД - С., с адрес: гр. С., бул. „А.И.Г.” № ** да заплати на Р.Н.Й., ЕГН **********,***, чрез адв.П.С. – САК на основание чл. 49 вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД обезщетение в размер на 50 000 лв. /четиридесет хиляди лева/, за претърпени от него неимуществени вреди във връзка с извършена на 05.07.2006 г. операция в ответната болница – МБАЛ „С.И.Р.”. ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Н.Й., ЕГН **********,*** иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 2810.89 лв. като НЕДОКАЗАН И НЕОСНОВАТЕЛЕН. ОСЪЖДА У.Б. МБАЛ „С.И.Р.” ЕАД - С., с адрес: гр. С., бул. „А.И.Г.” № ** да заплати на Р.Н.Й., ЕГН **********,*** основание чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК сума в размер на 1895 лв., представляваща направени от него разноски за адвокатско възнаграждение по компенсация. ОСЪЖДА У.Б. МБАЛ „С.И.Р.” ЕАД - С., с адрес: гр. С., бул. „А.И.Г.” № ** да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 2000 лв. на основание чл. 78, ал. 6Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК. РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника на основание чл. 219, ал. 1Чл. 219. ⚖️ Практика (7) (Отм. - ДВ, бр. 85 от 1963 г.) от ЗЗД - д-р Я.П.Е.,***. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред САС. Свързани документи: Решение № 21 по гр.д. 3277/14 АпС - София Определение № 837 по гр.д. 2525/15 ВКС