Решение № 833/23.06.2011 ГД № 1852/2010 ОС Варна

РЕШЕНИЕ № 833/23.06.2011 ГД № 1852/2010 ОС Варна Гражданско дело № 1852/2010 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за медицински деликт . Съдът ПРЕКРАТЯВА производството .

РЕШЕНИЕ № 833 от 23.06.2011г., Варненският окръжен съд, ГО, гр.д. № 1852/2010г.

Производството е образувано по предявен от Г.В.Д. с ЕГН, представлявана от адв. И.Д. от ВАК с адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа ул."Ш." № **, ет.*, ап.*. против Специализирана болница по очни болести за активно лечение – Варна ЕООД с ЕИК:000091879, осъдителен иск за нанесена неимуществена вреда изразяваща се в безвъзвратна загуба на зрението на дясното око, в следствие извършено на 13.10.2005 г. от д-р Г. действие изразяващо се в лазерна терапия, на основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. и 52 от ЗЗД, ведно със законна лихва в размер на 17 22.80 лева върху тази сума, считано от 19.10.2005 г. до датата на предявяване на иска и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иск 10.09.2009 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД.

В обстоятелствената част на исковата молба ищцата въвежда следните фактически твърдения релевантни към основателността на предявения иск:

Ищец: Ищцата твърди, че от около 25 години страда от диабет. Като последица от това заболяване е настъпило отслабване на зрението с диагноза - диабетна ретинопатия. Поради това очно заболяване на 04.08.2005г. посетила Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ ЕТ „Д-р К. К.", където д-р К. извършва преглед и дава становище, че състоянието на пациентката е много добро и за момента не се налага извършване на никакви манипулации, а само медикаментозно лечение. На 02.09.2005г. в Очен медицински център „С. П." е извършен нов преглед, като са изготвени и записани на диск снимки. Заключението на д-р Б. и доц. М., извършили прегледа е идентично с това на д-р К.. Седмица по-късно позната на ищцата й споделя, че д-р Г. от СБОБАЛ – Варна е извършил лазерна операция на очите изразяваща се в залепване не отлепена ретина и в момента вижда много добре. Това мотивира ищцата да посети д-р Г. в СБОБАЛ – Варна. Твърди, че при прегледа той е заявил, че веднага следва да извърши лазерна манипулация, т.к. в противен случай е дал неблагоприятната прогноза – пълна слепота до две седмици. Мотивирана от това категорично мнение се съгласява веднага да й бъде направена операцията на дясното око, а тази на лявото е определена за след две седмици. Според твърденията ни ищцата /уточнени в първото по делото с.з. след доклада/ действието е извършено на 13.10.2008 г. , но за извършената манипулация е издаден амбулаторен лист №267 от 19.09.2005г. Ищцата твърди, че на следващия ден след манипулацията е свалила превръзката от окото си и установила, че вижда само с периферията, а в центъра се появява тъмно петно. Описва усещанията си като все едно, че в предметите, които гледа има дупка в средата. Провежда разговор с д-р Г., който обяснява, че този проблем предстои да отмине. На 20.09.05г. ищцата осъществява преглед при доц. Г. в „СБОБАЛ доц. Г." ЕООД, при който се установило, че с операцията е увредена макулата на окото, което не подлежи на лечение. Следва преглед при д-р Виолета К., която също работи в „СБОБАЛ - Варна"ЕООД. Направена й е снимка на окото в лабораторията на д-р П.. При проведеният след това консулт с д-р Г. и запознаването му с изготвените снимки, ищцата твърди, че той е изразил съжаление за станалото и препоръчва преглед при проф. д. м.н В.Т. в Медицински център „Зрение" -гр. София. На 27.10.2005г. ищцата е осъществила преглед при проф. В. Т.. Според ищцата заключението на д-р Т. било, че макулата е прогорена. При прегледа са изготвени снимки. От така изложените факти, ищцата прави извод, че в вследствие извършената от д-р Г. лазерна терапия е загубила безвъзвратно зрението на дясното си око. Поради така стеклите се обстоятелства д-р Г. е отказал да извърши манипулация на лявото око, но въпреки това не е настъпила прогнозираната от този лекар слепота при прегледа на 13.10.2011 г. Ищцата твърди, че д-р Г. е извършил неправилна преценка за вида на необходимото лечение, а при самото извършване на операцията, описана в амбулаторен лист №267 от 19.09.2005г., е допуснал грешка и е увредил макулата на дясното око, като е причинил постоянна слепота с него. Твърди, че по време на извършване на деянието д-р Г. е бил в трудово¬правни отношения с ответника „СБОБАЛ - Варна" ЕООД, като увреждането е станало при изпълнение на трудовите му задължения възложени от ответника. В края на м. декември 2005г. д-р Г. е починал, което не е позволило на Г.Д. да подаде жалба до ВРП за търсене на наказателна отговорност за причиненото й увреждане на окото. Неимуществените вреди ищцата сочи като изразяващи се в претърпени, мъка, болка и душевни страдания, в момента на увреждането и след това до настоящият момент, т.к. лечение на увреждането е невъзможно.

Ответник: Ответната страна в писмен отговор оспорва фактическите твърдения в исковата молба. Твърди, че между ищцата и ответника е налице договор за извършване на лечение и поради това иска е оспорен като недопустим. Счита, че представеният от ищцата писмен документ - амбулаторен лист № 267 от 19.09.2005 г. , който е подписала под текста „Информирана съм за необходимите медицински дейности, назначената терапия и очакваните резултати „ обективира договор за лечение. В тази връзка сочи, че наличието на договор изключва възможността да се ангажира отговорност по чл. 49 и чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД. Твърди се, че ищцата се е нуждаела от проведеното лечение, поради което се оспорва противоправността на действията извършени от д-р Г.. Твърди се, че извършената манипулация е била съответна на поставената диагноза. Оспорва се твърдението за настъпила вреда – слепота, както и ако е настъпила, че тя е в причинно-следствена връзка от извършената от д-р Г. манипулация. Изразява се становището, че ако е настъпилата твърдяната от ищцата вреда изразяваща се в слепота, но тя е в следствие на заболяването – захарен диабет. Изразява се становището, че в периода от 04.08.2005 година до 27.10.2005 г., ищцата се е подлагала на медицински интервенции за очни заболявания и още на 10.10.2005 година от д-р К. е установила следи от многобройни грид-лазерни манипулации и на двете очи, поради което не може да се установи дали от манипулацията на д-р Г. е настъпила твърдяната от ищцата слепота.

Доказателства: Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Не е спорно между страните, че ищцата страда от захарен диабет. Не е спорно, че в следствие на това заболяване е настъпило увреждане на зрителните органи с диагноза – диабетна ретинопатия. Не е спорен факта, че д-р Г. е извършил лазерна манипулация върху дясно око. От писмо вх. рег. № 53564 от 21.12.2010 г. на НАП – Варна – л. 58 от делото, се установява, че в периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2005 г. д-р Г. е в трудовоправни отношения с ответника в настоящото производство. Спорно между страните е дали манипулацията е извършена на 13.09.2005 г. както твърди ищцата или на 19.09.2010 г. както сочи ответника , амбулаторния лист и представената по делото регистърна документация водена в болничното заведение. Относими към този спор са следните доказателства – разпит на св. З.Х.Д. – съпруг на ищцата, разпит на св. З.Б.Ч. – мед. Сестра в кабината на д-р Г. и в трудовоправни отношения с ответната страна, писмените доказателства от л. 41 и 41 ,амбулаторен лист № 267 от 19.09.2005 г. – л. 11 и очна ставка между посочените свидетели. От представеният по делото амбулаторен лист се установява, че манипулацията извършена от д-р Г. върху дясното око на ищцата е осъществена на датата на съставяне на документа – 19.10.2005 г. В документа се посочва направление № 341 от 14.09.2005 г. , което не е представено по делото. Представени са две направления - от дата 04.08.2005 г. и от дата 20.09.2005 г., всяко от които без номер, но същите не са отразени в амбулаторния лист. От регистър воден в кабинета на ответната страна се установява, че ищцата е посетила болничното заведение на 13.09.2005 г. и е регистрирана под № 10 с диагноза „ NPDK”. Посетила е същото заведение и същия кабинет и на 19.10.2005 г. със същата диагноза, но и със задраскана забележка „НЗОК”. Свидетелят съпруг на ищцата е категоричен относно твърдението, че манипулацията е извършена при първото посещение на кабинета т.е. на 13.09.2005 г. Свидетелката, изпълняваща длъжността „медицинска сестра” сочи, че манипулацията е извършена на 19.09.2005 г. както сочи амбулаторният лист. От извършената очна ставка между двамата свидетели, се установява, че всеки от тях поддържа първоначалните показания относно датата на осъществяване на манипулацията. В тежест на ищцовата страна е да докаже твърдението си, че манипулацията е извършена на датата различна от датата, която е посочена в амбулаторния лист /последният е подписан от ищцата/. В настоящото производство не са събрани доказателства в тази посока, поради което съдът приема, че действието представляващо лазерна манипулация върху дясното око на ищцата е извършено от д-р Г. на 19.10.2005 г. От свидетелските показания на съпруга на ищцата, се установява още, че преди извършване на действията от д-р Г., ищцата се е подлагала и на други идентични манипулации в други лечебни заведения : „Други лекари преди това правиха малко лазери”, „В св. П. като правиха манипулацията…, правиха лазер, но не до такава степен, просто беше по-малко.” – цитати от свидетелските показания събрани в о.с.з., проведено на 21.04.2011 г. – л. 89 от делото. От това следва, че по делото не е установен твърденият от ищцата факт, че първата манипулация с лазер върху дясното й око е осъществена от д-р Г., т.е. че уврежданията върху макулата, ако са налице такива са в следствие изключително на тази манипулация. От св. Показания на Л.М, – познат на семейството на ищцата, се установява, че ищцата се е движила с тъмни очила и при свалянето свидетеля е възприел изгаряне около дясното око, но същия не може да посочи към кой момент през 2005 г. е станал очевидец на този факт. От св. Показания на д-р К., провела незавършено лечение на лявото око на ищцата, след лечението проведено от д-р Г., се установява, че са извършени идентични идентични лазерни манипулации със същия лазерен апарат, с който е обработено дясното око на ищцата. За установяване на твърдения от ищцата факт – загуба на зрението на дясното око и за установяване на причинно-следствена връзка между тази последици и действията на д-р Г. е проведена Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ). Съдът кредитира заключението на вещо лице Поф. Д-р В.З., като обективно и компетентно дадено, основано на събраните по делото медицински документи и освидетелстване на ищцата. От заключението се потвърждава факта, че от 1984 г. ищцата страда от захарен диабет, който последователно лекува с манинил , глюкобай и др., а от три години е на високи дози инсулин. Вещото лице е констатирало повишено артериално налягане контролирано медикаментозно. Кръвната захар е достигала много висока стойност, при дадени обстоятелства до 26 мто1/1. Преди повече от 10 години ищцата е получила временно замъгляване на зрението. Прегледана в Градска болница - Варна от д-р Б. която й препоръчва лазерно лечение. По-късно д-р К. установил добро зрение. Д-р Б. от „Св.П." е направила лазерно лечение на ляво око и е препоръчала такова и на дясното. На 13.09.2005 год. е била прегледана от д-р Г., който провел лазерно лечение на дясно око. След 2 седмици д-р К. е работила основно ляво око и „кратко" дясно. Направена е от нея флуоресцеинова ангиография, която ищцата е представила на вещото лице на диск. От обективното изследвате вещото лице е констатирало зрителна острота на дясно око: Vis.ok.dex с +1.0 d sph и -0.75 d cyl 115°=0.10-0.15 и зрителна острота на ляво око: Vis.ok.sin с -0.75 d sph и -1.5 d cyl 74°= 0.4. В заключението се сочи, че двете лещи са нуклеокортикално помътнени с прозрачни участъци. Очните дъна се оглеждат през лека мъгла поради катарактите. Папилите са ясно ограничени, на нивото на ретината, бледовати. Съдовете на ретината хипертонично променени (Angiosclerosis Retinae Hypertonica). В макулите и целия заден полюс двустранно са установени следи от стари лазеркоагулати. Макулите са обработени с грид-техника, като лазерния бараж не засяга фовеолите. При извършване на прегледа ищцата решително е отказала флуоресцеинова ангиография „поради алергия към контрастното вещество" . Копие от отказът е приложен към заключението. Вещото лице е провело оптична кохерентна томография, при която се оказало, че дебелината на фовеолите двустранно са в границите на нормалното. Не се наблюдава „дупка" в макулите на двете очи. Пигментният епител е леко задебелен в неравна линия. Съгласно определението на Световната здравна организация, слепота е налице при зрение по-ниско от 0.05, а намалено зрение - под 0.3. Ищцата има зрителна острота на дясно око 0.10-0.15 и 0.4 с н.к. на ляво око. От това следва, че на дясното око е установено твърдяната от ищцата слепота, но от заключението не се установява причинно-следствена връзка между проведените от д-р Г. и други офталмолози лазерни лечения и настъпилата слепота. Според вещото лице установената слепота с дясното око е следствие от диабетна ретинопатия. В съдебно заседание вещото лице поддържа становището, че извършените манипулации са били адекватното лечение, а при извършването няма следи от лекарска грешка, т.е. увреждане на зрителен орган.

Мотиви: При тази фактическа установеност, съдът извежда следните правни изводи: Представеният амбулаторен лист № 267 от 19.09.2005 г. не обективира договор за лечение между ищцата и ответното лечебно заведение. Подписът на ищцата под банкетното изявление, че е информирана за необходимите медицински дейности, назначената терапия и очакваните резултати, не освобождава ответната страна от деликатната отговорност на непозволеното увреждане, което се претендира с настоящия иск. За да бъде основателен иска, следва да се установят фактите от фактическия състав на непозволеното увреждане, които съгласно нормата на чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД, са : деяние – в случая посочено като извършена на 13.09.2005 г. лазерна манипулация върху дясното око на ищцата, вреда в случая настъпилата след тази манипулация слепота с дясното око, противоправност на деянието – извършено прогаряне на макулата на дясното око в следствие на предозиране на лазерния лъч и неправилното му насочване, причинна връзка между деянието и вредата – твърденията на ищцата, че ако не е извършено деянието не би се стигнало до настъпилата слепота. Относно деянието и неговата противоправност. Между страните не е спорно, че е извършено соченото от ищцата деяние, т.е. че д-р Г. е извършил лазерна манипулация на дясното око през м. септември 2005 г. На 19.09.2005 г. д -р Г. е въздействал чрез лазер върху зрителния орган на ищцата – дясно око. С оглед гореизложеното, съдът приема, че ищцата при разпределението на доказателствената тежест е установила факта на деянието, макар и не на сочената в исковата молба дата. За да носи квалификацията противоправност, следва да се установи, че деянието не е адекватно към заболяването на ищцата както се твърди в исковата молба, че не е било наложително или, че с действието е извършена лекарска грешка изразяваща се в предозиране на лазерния лъч или неправилното му насочване. За установяване на тези факти ищцата не е представила доказателства, въпреки твърденията в исковата молба, че прогарянето на макулата е установено в последващи медицински прегледи при други специалисти офталмолози. Относно вредата. Установен е факта, че към датата на извършване на освидетелстването при изготвяне на СМЕ е налице слепота с дясното око според световните здравни норми. Дали този факт е бил налице непосредствено след манипулацията или в близък период от този момент , не са ангажирани доказателства. Относно причинната връзка. При непозволеното увреждане следва да се установи наличие на причинна връзка между поведението на дееца и вредоносния резултат. Твърденията на ищцата за наличието на извънсъдебно признание на д-р Г., изразил съжаление от случилото при разговор непосредствено след манипулацията, което може да бъде преценявано като наличие на връзка между неговите действия и наличието на увреждане, не се установи от свидетелските показания. Други данни в тази посока не се съдържат в събрания по делото доказателствен материал. Причинната връзка е изцяло отречена от заключението на СМЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно дадена. Не се установиха и твърденията на ищцата, че непосредствено след действието извършено от д-р Г., други специалисти офталмолози са констатирали и документирали факта на настъпилата слепота. Във фактическият състав на непозволеното увреждане се презумира само вината. В случая е ангажирана имуществената отговорност на работодателя на извършителя на действието. За да се ангажира успешно тази отговорност в тежест на ищцата е да докаже в кумулативна даденост на елементите на непозволеното увреждане по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД с изключение на вината. В настоящото производство недоказани са твърденията в исковата молба за противоправност на деянието и за наличието на причинно-следствена връзка между него и вредата. С оглед гореизложеното предявеният иск съдът преценява като неоснователен.

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предевяния от Г.В.Д. с ЕГН ********** ***, представлявана от адв. И.Д. от ВАК с адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа ул."Шопен" № 10, ет.2, ап.2. против Специализирана болница по очни болести за активно лечение – Варна ЕООД с ЕИК:000091879, осъдителен иск за нанесена неимуществена вреда изразяваща се в безвъзвратна загуба на зрението на дясното око, в следствие извършено на 13.10.2005 г. от д-р Г. действие изразяващо се в неправомерна лазерна терапия, на основание чл. 49 вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. и 52 от ЗЗД, ведно със законна лихва в размер на 17 22.80 лева върху тази сума, считано от 19.10.2005 г. до датата на предявяване на иска и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иск 10.09.2009 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД.

ОСЪЖДА Г.В.Д. с ЕГН ********** ***, представлявана от адв. И.Д. от ВАК с адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа ул."Ш." № **, ет.*, ап.*, ДА ЗАПЛАТИ на Специализирана болница по очни болести за активно лечение – Варна ЕООД с ЕИК:000091879, сумата от 3010 /три хиляди и десет/ лева, представляващи направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ЗЗДРешението може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в двеседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт на страните.