Решение № 723/27.04.2009 ГД № 83/2008 ОС Пловдив

РЕШЕНИЕ № 723/27.04.2009 ГД № 83/2008 ОС Пловдив Гражданско дело № 83/2008 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за медицински деликт . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

РЕШЕНИЕ № 723 от 27.04.2009г., Окръжен съд - Пловдив, ГК, ХV гр.с., гр.д. № 83/2008 г.

Иск с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД, предявен от Ищец: С.Л.П. действащ като малолетен чрез своя баща и законен представител Л.С.П.против Ответник: УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ (УМБАЛ) „Свети Георги” ЕАД гр. Пловдив, с адрес на призоваване: 4002 гр. Пловдив, Район „Западен”, бул. „Пещерско шосе” 66.

Ищецът моли да се постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата 15 000 лв. – частичен иск от общо 80 000 лв., която сума представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, причинени в резултат на влошаване на здравословното състояние на ищеца вследствие неправилно и несъответно лечение през периода 20.ІІ.2006 – 24.04.2007 г. проведено от лекарите на ответната болница, изразяващо се в неизвършване навреме на необходимите тестове за резистентност на съществуващото лечение /антивирусна терапия с Вирасепт, Ретровир и др./, както и на други рутинни изследвания, поради което не е следено своевременно развитието на нивото на резистентност към някои от използваните медикаменти за лечението на ищеца и за евентуална промяна на комбинацията антивирусна терапия; липса на стриктно проследяване нарастването на теглото на малолетното дете с оглед промяна на дозировките на предписаното лечение; ненаправена преценка за проявата на опортюнистични и странични реакции на организма на детето за изяви на резистентност и за необходимостта от хоспитализация с нарочни изследвания и тестове, последвани от промяна на лечението.

Сумата се претендира ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.01.2008 г. до окончателното й изплащане. Претендира се и присъждане на разноски, включително за адвокатско възнаграждение. Подробни съображения са изложени в писмена защита.

Ответното дружество УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Б. оспорва иска по основание и размер. Подробни съображения са изложени в писмено становище. Претендира се присъждане на разноски, включително за адвокатски хонорар.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Няма спор по делото, че поради установена през м.април – м.май 2004 г. ХИВ/СПИН-свързана анемия и опортюнистични инфекции е започнало лечение на ищеца С.Л.П. в ОППИН при СБАЛИПБ „Проф. И. Киров” ЕАД, гр. София, като е стартирана антиретровирусна терапия с вирацепт, ретровир и епивир с добра поносимост. През м. февруари 2006 г. по желание на бащата е направено преместване за диспансерно наблюдение и лечение в клиниката по инфекциозни болести към ответното медицинско заведение, където е заведен на учет на 20.ІІ.2006 г.

Твърди се в исковата молба, че първоначално е проведено тридневно хоспитализиране и тестове, като е назначено лечение за периода от 20.02.2006 г. до 24.04.2007 г., на която дата ищецът е отписан и пренасочен за наблюдение и лечение в гр. София. Твърди се, че през посочения период предприетото лечение не е било правилно и съответно, като не са извършвани навреме необходимите тестове за резистентност на съществуващото лечение, не е следено стриктно нарастването на теглото на детето с оглед промяна на дозировките на предписаното лечение, не е правена преценка за проявата на опортюнистични и странични реакции на организма на детето за изяви на резистентност и необходимостта от хоспитализация с нарочни изследвания и тестове, последвани от промяна на лечението, поради което здравословното състояние на ищеца се е влошило. Това е наложило консултация на бащата със специалист във Великобритания и съответно преместването на детето на отчет и наблюдение в гр. София.

По делото са разпитани като свидетели М.М.Ч., посочен от ищцовата страна, както и Н.И.П. и В.А.Н., посочени от ответника. Свидетелски показания на свидетеля Ч. заявява, че познава ишеца и баща му, тъй като работи по програми за превенция и контрол на СПИН, които включват и обучение на пациенти с ХИВ инфекция за правилен начин на живот, терапия и всичко, което засяга този техен проблем. Първите индикации за проблем при детето свидетелят получил от неговия баща през лятото на 2006 г., на семинар във Варна, организиран от фондацията, към която работи свидетелят. Бащата споделил за резултат от изследване на вирусен товар, който бил необичаен, като насочил свидетеля към извод за провал на провежданата терапия. Освен това споделил, че се надява този резултат да бъде проверен отново възможно най-скоро, но през есента свидетелят разбрал, че повторни изследвания са направени чак към края на м. септември. Резултатите от този тест свидетелят научил към Нова година. Твърди, че през този период поддържал редовно контакти с бащата по телефона, но той му бил съобщил, че лекарите го били уведомили, че всичко е наред. Контактите с бащата били по повод на негово желание да се срещне с педиатър в Англия, който се занимава с проблемите на деца с ХИВ, каквато консултация била осигурена чрез съдействието на свидетеля. Лекарят в Англия поискал медицинската документация за заболяването на детето, каквато му била изпратена от бабата на детето по пощата. Свидетелят заявява, че не е поддържал контакти с лекуващия лекар в Пловдив, като сведенията, които са му известни, ги знае от бащата на детето, както и от документацията, която е минавала през него. Резулатите от тестовете от 2007 г. му били предадени много по-късно, те били използвани след връщането на детето в София, където му били сменени лекарствата.

Свидетелски показания на свидетелката Н.П. заявява, че към 2006- 2007 г. е била началник на Клиниката по инфекциозни болестни в УМБАЛ „Св. Георги” и ръководител на катедрата към същия университет. ХИВ – секторът в клиниката бил открит в края на 2005 г., а действителната работа започнала в началото на 2006 г., като двама лекари от клиниката, според свидетелката най-добросъвестните и подготвени лекари, били изпратени на обучение в София за запознаване с някои практически въпроси, тъй като работата е специфична и изисква висока отговорност. Работата на свидетелката като началник на клиниката във връзка с ХИВ - пациентите била свързана с тяхното регистриране и съответно насочване към единия от двамата специалисти. По отношение на ищеца заявява, че детето било регистрирано през 2006 г. по желание на неговия баща, като свидетелката го насочила към д-р В.Н. Заявява, че е посъветвала бащата за размяна на телефоните с лекаря, за да могат да се търсят взаимно, да си задават въпроси, изобщо да поддържат тесен контакт, тъй като тази работа е абсолютно доброволна, зависи от пациента, а за лечението е необходимо абсолютно доверие между лекар и пациент. Заявява, че работа с ХИВ пациенти в клиниката е анонимна – пациентите не са се водяли с имена, а с кодове. Д-р Н. я потърсил във връзка с конкретния случай след направено изследване, което показало нарастване на вирусния товар, след което започнало интензивно обсъждане на това дете. Свидетелката заявява, че е виждала бащата при началната регистрация на детето и веднъж – през лятото на 2006 г., когато обсъждали въпроса за тегленето на детето, както и за дозировката на лекарствата според таблица. През февруари 2007 свидетелката се срещнала с бабата на детето, когато я попитала защо детето не се води на контролни прегледи, а тя й отговорила, че детето ходи на детска градина и на нея й е трудно да го взима оттам, а освен това тогава било с болно гърло. По отношение на наблюдаващия лекар В.Н. заявява, че се ползва с репутацията на начетен, стриктен и отговорен лекар, като освен обучението в София, е преминал и два международни семинара по ХИФ инфекции – в Белград и Глазгоу.

Свидетелски показания на свид. В.Н., лекуващият лекар на детето, заявява, че то е дошло в клиниката с вече стартирана антиретровирусна терапия, което е налагало абсолютно всеки месец да му бъдат изписвани лекарства. Започнало се с изписването на рецепти, като преглед на детето бил извършен за първи път през м. април 2006 г. Досие на детето било изпратено по служебен път от София, но същото не съдържало двете епикризи, съставени при двукратното хоспитализиране на детето в София, за които бащата бил помолен да ги донесе, Епикризите били от изключителна важност, тъй като съдържали по – широка информация – изследвания, анамнеза, статус, разсъждения на лекарите за диагнозата и лечението, но същите така и не били предоставени от бащата. По принцип с болните се контактувало по телефона, включително и на мобилен, като пациентите се обаждали за да се уговори дата и час на прегледа. По този начин се контактувало и в конкретния случай. Лекарите нямали ангажимент да търсят болните или да ги посещават по домовете /имало болни и извън Пловдив/. Рецептите били изготвяни предварително и депозирани в канцеларията, за да могат болните да си ги получат с оглед да не се прекъсва лечението. Тази технология била спазвана и в конкретния случай. Свидетелят заявява, че е имал проблеми в контактуването в този случай в периода, през който детето е било оставено за обгрижване от бабата, като след 26.9.06 г., когато била взета кръв за изследване, няколко месеца детето не било доведено на преглед. През този период бабата е взимала изписваните рецепти, но не е търсила контакт с лекуващия лекар и не е водила детето на преглед. От направените през м. септември 2006 г. изследвания имало индикации за резистентност, но нови изследвания били направени едва през февруари 2007 г., когато детето било доведено на преглед. На 20.01.07 г. на бабата било поставено задължително условие да доведе детето на преглед с оглед необходимостта от провеждане на допълнителни тестове и то било доведено на 12 февруари, когато била взета кръв за изследване. След получаване на резултата, на 20.ІІІ.07 г. бил направен тест за резистентност, който потвърдил предположенията на свидетеля, че се е развила резистентност към първоначалните лекарства. Тъй като свидетелят не бил запознат детайлно с резултатите от изследването, не може да каже дали резистентността касае всички лекарствени препарати, включени в терапията или само някои от тях. Била проведена среща между свидетеля като лекуващ лекар, д-р П. и бащата на детето, на която му е предложено да бъде сменена терапията на детето. Бащата бил изненадан, буквално изумен от предложението за смяна на терапията, като отказал такава смяна, обвинил лекарите в некомпетентност и заявил желание отново да премести детето в София.

По делото е представена личната амбулаторна карта на С.Л.П., издадена на 20.02.2006 г. от Клиника по инфекциозни болести при УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД, като е видно, че тя е водена системно. В същата са налични данни за провежданите прегледи и изписваните лекарства. Първото отбелязване датира от 20.ІІ.06 г., когато детето е заведено на учет, но не е било доведено на преглед, по данни на бащата е било клинично здраво и без оплаквания. На 20.ІІІ.06 отново е отбелязано, че детето не е доведено на преглед, предписана е рецепта, като по данни на бащата детето е без оплаквания. Първият преглед на детето, според данните в ЛАК, е осъществен на 20.ІV.06 г., като е констатирано, че то е в добро общо състояние, няма клинични данни за опортюнистични инфекции На 20.VІ.06 детето е хоспитализирано във връзка с явяване пред ТЕЛК за продължаване срока на инвалидност и с оглед по-цялостна клинична оценка на статуса на лабораторните показатели; отбелязано е тегло 19 кг при хоспитализацията, като е изписано в добро състояние, клинично здраво и при отсъствие на опортюнистични инфекции; изготвена е епикриза за ТЕЛК, като е отбелязано, че бащата е отказал да представи документацията от СБАЛИПБ София. Явяване на бащата за рецепта е отбелязано и на 1.7.06 г., също с данни, че детето е без оплаквания. Контролни прегледи са регистрирани на 21.8.06, когато е отбелязано телесно тегло – около 19 кг и липса на клинични данни за опортюнистични инфекции, както и на 26.09.06 г., към който момент е констатирано телесно тегло 19 кг, липса на оплаквания, липса на възпалителни процеси в назофарингса, като е отбелезяно, че тъй като детето не е доведено за преглед в разгара на катаралните прояви /за които е съобщил бащата/, не може да се направи преценка дали инфекцията е била от опортюнистичен тип. На тази дата са назначени изследвания за имунен статус, вирусен товар и рутинни параклинични изследвания. През октомври, ноември и декември 2006 и януари 2007 г. е отбелязано, че детето не се явява на контролен преглед, като рецептите са получавани от бабата, която е съобщавала, че детето няма оплаквания. През м.Х.06 г. от получените резултати е отчетено порастване на вирусния товар и е направено заключение, че най-вероятно се касае за вирусна мутация във връзка с прекараната наскоро инфекция, като е посочено, че към средата на м. ХІ.06 трябва да се вземат контролни кръвни проби – VL /вирусен товар/ и тест за резистентност. На 15.01.07 г. е отбелязано, че на бабата е поставено условие, че при ново неявяване на детето за преглед няма да бъдат издавана нова рецепта за антиретровирусна терапия. Освен това е отбелязано, че при наличие на остра инфекция, за каквато е съобщила бабата, детето е било подходящо да бъде хоспитализирано, за да се даде пълна клинична оценка на имунния му статус и ефекта от лечението. Извършен е контролен преглед на 12.ІІ.07, когато е констатирано добро общо състояние и липса на оплаквания, ръст 1.15 м, тегло 20 кг. Описан е контролен преглед и на 20.ІІІ.07, когато е констатирано добро общо състояние, без клинични прояви на опортюнистични инфекции; предвид нарастването на VL е взета кръвна проба за тест за резистентност. Последното отбелязване в ЛАК е от м. май 2007 г. и същото е за снемане от учет на детето след подписана писмена декларация на бащата, изготвяне на медицинско досие и изпращането му по служебен път в СПАЛИПБ „Проф. Ив.Киров” София.

По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), която съдът възприема изцяло като компетентно и безпристрастно изготвена и неоспорена от страните по реда на чл. 157, ал.2Чл. 157. ⚖️ Практика (2) (1) (Предишен текст на чл. 157 - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) По допускане на доказателствата съдът се произнася с определение, като определя и срока за събирането им. Срокът започва да тече от деня на съдебното заседание, в което е определен, включително за страната, която не се е явила. (2) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) За допускане на събиране на доказателства чрез видеоконференция съдът се произнася с мотивирано определение, в което се обосновава необходимостта от провеждане на видеоконференция. Срок за събиране на доказателствата от ГПК /отм/. В изготвеното заключение са взети предвид данните от ЛАК, като същите са подробно отразени, както и всички останали налични по делото медицински документи. Вещото лице е посочило, че от страна на МЗ няма издадено указание конкретно по отношение поведение спрямо ХИВ-позитивни деца, като няма и национален консенсус на инфекционистите по въпроса за поведението спрямо пациенти в детска възраст, което предполага, че на лекуващия екип е предоставено право на преценка за всеки конкретен случай, като по настоящия казус същият се е съобразил с методично указание за АРТ, публикувано в бюлетин № 9 на МЗ със заповед РД 09.71-А/1.ІІІ.05 г., като са спазени алтогиритмите за поведение, тъй като прец целия период на наблюдение детето е изследвано през 4 месеца; от 26.9.06 до 13.ІІ.07 детето не е водено на преглед, поради което не е могло да бъде изследвано. По отношение литературата, която лекуващият екип следва да ползва, вещото лице е посочило, че съществува изобилие от информация, като не би могло да се налагат императиви за това кои конкретни източници в специалната литература трябва да бъдат използвани. Вещото лице е посочило, че изследването на имунологичните параметри по принцип се препоръчва, когато пациентът е в стабилно клинично състояние, като по принцип не се препоръчва незабавна смяна на терапията преди нова проверка на съответните параметри. В конкретния случай, според описаните данни в ЛАК, не са установени клинични критерии, че „имунитетът не действа” – не е отбелязано спад на теглото, липсват данни за влошено невропсихично и физиологично развитие или заболявания, не са регистрирани опортюнистични инфекции. Т.е. не са налице обективни клинични данни за опасно намаление на имунитета на пациента. По отношение на въпроса дали е постигната успешно поставената терапевтична цел вещото лице е посочило, че терапевтичната цел на АРТ, както е формулирана в методичните ръководства за ХИВ/СПИН може да се определи като изпълнена или неизпълнена само в контекста на цялостното развитие на заболяването на детето, а не към един определен момент, само за даден период от време. При наличните данни вещото лице смята, че не може да се коментира провал в АРТ, а евентуално да се постави въпроса за вирусологичен или имунологичен неуспех. В заключението е посочено, че при констатиране на покачване на вирусния товар, преди да се вземе решение за смяна на терапията, е необходимо двукратно измерване в рамките на 2-4 седмици. Сочи се, че първоначалното покачване на вирусния товар влиза в трикратната лабораторна грешка и на такива стойности не се препоръчва незабавен тест за резистентност, тъй като такова покачване може да се приеме за временен блип, като е възможно повишаване след интеркурентна инфекция. В този смисъл са и описаните от вещото лице методични указания на МЗ. В конкретния случай лекуващият екип е отчел повишаване на вирусния товар, като е предвидил възможността това покачване да е свързано с интеркуретнтото заболяване, за което са дадени данни; взето е решение за изследване на тест за резистентност, който през следващите месеци не е проведен поради неявяването на детето за преглед. Вещото лице е констатирало, че резултатите от теста сочат на развита резистентност за Viracept r Epivir и възможност за такава на Retrovir. Посочено е, че резистентност може да се развие дори при абсолютно спазване на всички правила, като този въпрос е прекалено сложен, многофакторен и не напълно изяснен в някои аспекти. Получената резистентност намалява асортимента на медикаментите, които е възможно да бъдат прилагани, но не и шансът за живот – вещото лице сочи, че появата на резистентност стеснява терапевтичните опции, но при сегашните възможности за производство на нови с по-малка токсичност медикаменти, прогнозата за живота на пациентите е подобрена. По принцип развиването на резистентност предполага смяна на терапията, но това следва да бъде извършено след внимателно анализиране на всички изследвания и адхирънса към АРТ, при стабилно клинично състояние и обсъждане на наличните терапевтични възможности за в бъдеще. В случая на 13.ІІ.07 г. е направено изследване за VL, а на 21.ІІІ.07 – за резистентност, след получаване на резултатите за количеството на вирусите. Според вещото лице това отговаря на обичайното процедиране, като би могло двете изследвания да бъдат проведени и едновременно, но това не е въведено като изискване и последователното изследване не е грешка, като е и обикновено практикуваното. Изследването на вирусния товар и тестът за резистентност е било наложително да се проведат още през м. октомври 2006 г., като в случая това не е направено поради неявяяването на детето. По отношение на дозите Епивир и Ретровир вещото лице сочи, че същите са били в границите на препоръчваните и отговарящи на добрата медицинска практика. Дозировките на медикаментите обаче за всеки конкретен пациент в дадено време, място начин на приемане, индивидуални реакции, поносимост и много други параметри могат да бъдат определение само от клинициста. В крайна сметка вещото лице е мотивирало извод, че здравното заведение не е станало причина за развилата се вероятна мутация на ХИВ и проявата на резистентност към провежданата терапия; вредни последици в здравето на детето, застрашаващи живота му, не са настъпили, което се изразява в липса на опортюнистични инфекции или на други заболявания при отчисляването му от Пловдив, което свидетелства за функционално годен имунитет и липса на имуносупресия.

При така събраните доказателства съдът намира иска за неоснователен. По делото безспорно е установено, че след регистрацията на пациента са предприети необходимите мерки във връзка с лечението му, като е продължена започнатата в София антиретровирусна терапия, като редовно са предписвани назначените медикаменти съобразно създадената за целта организация в клиниката, като тези рецепти са били получавани от бащата или от бабата на детето. На 21.04.06 г., когато детето е доведено за пръв път на преглед, е осъществен контролен преглед, като са направени и първите имунологични и вирусологични изследвания, резултатите от които действително са показали намаляване на CD клетките повишаване на вирусния товар /VL/. При наличие на такива данни, съобразно заключенито на вещото лице, е следвало да бъдат извършени повторни изследвания за установяване дали това покачване на вирусния товар се дължи на временен блип, на интеркурентна инфекция или се касае за прояви на резистентност спрямо назначените лекарства /всички или на част от тях/. Такова повторно изследване действително е направено, но то датира към 26.9.06 г. – т.е. пет месеца след първоначалното, като в за изминалия период не се установява да са налице обективни пречки за провеждането на това изследване в по-ранен момент. Напротив, такава обективна възможност е съществувала, тъй като на 20.6.06 г. детето е било хоспитализирано за срок от три дни, а на 21.8.06 г. отново е доведено на преглед. Както е отбелязало и вещото лице, в ЛАК не са посочени причините, поради което необходимото повторно изследване не е направено още през м. юни или през м. август 2006 г. При това положение съдът приема, че към този период се установява проявено бездействие от страна на лекуващия екип, изразяващо се в несвоевременно предприемане на необходимите изследвания за установяване на евентуално развиващ се процес на резистентност към медикаментите от антиретровирусната терапия.

За останалия период обаче до снемането на детето от учет такова бездействие не е налице. Необходимият тест е проведен на 26.9.06 г., като съобразно доказателствата по делото, същият е следвал прекарана остра инфекция от детето, в разгара на която детето не е било доведено на преглед. Резултатите, получени към средата на м. октомври 2006 г. са показали нарастване на вирусния товар, като съобразно данните за прекарана остра инфекция лекуващият лекар е предположил, че е възможно това да се дължи на вирусна мутация във връзка с прекараната наскоро инфекция. Назначено е ново изследване през м. ноември за вирусен товар и за тест за резистентност, което е отбелязано и в ЛАК на детето. През м. ноември, както и през следващите декември и януари, назначеното изследване не е проведено, но по делото безспорно се установи, че това не се дължи на бездействие от страна на лекуващия екип, а единствено на обстоятелството, че детето не е било доведено в клиниката, поради което и вземането на кръв е било обективно невъзможно. В тази връзка съдът намира, че доводите, изразени от страните, дали през този период детето е било обгрижвано от бащата или от бабата, в крайна сметка са ирелевантни по спора, поради което няма да бъдат обсъждани подробно в настоящето решение. Същественото е, че лицето, което е осъществявало грижите за детето, независимо от факта дали това е бил бащата, или е била бабата на детето, не е положило дължимата грижа да заведе същото на преглед, с което да окаже нужното съдействие за провеждане на необходимите изследвания. Не могат да споделени доводите на ищцовата страна, че през този период е налице противоправно бездействие на лекуващия лекар, който не бил търсил бащата, като е проявил пълна незаинтересованост от състоянието на детето. От свидетелски показания на лекуващия лекар, разпитан като свидетел по делото, се установява, че през този период същият е бил затруднен в осъществяването на комуникацията с бащата на детето, телефонът на който не е бил активен, като по данни на бабата, бащата се е намирал в чужбина. Тези показания кореспондират с данните в ЛАК – през м. ХІ, ХІІ 06 и І.07 г. рецептите за детето са били получавани от бабата, като е отразено още към м. ноември 2006 по нейни данни, че бащата е извън страната. В крайна сметка на бабата е бил даден ултиматум да доведе детето на преглед при заплахата, че противен случай няма да бъдат изписвани рецепти по назначената терапия – очевидно е предприета една крайна мярка, отразена и в ЛАК, която говори за липса на заинтересованост не у лекуващия екип, а у лицето, което през този период е осъществявало грижите за ищеца. От ищцовата страна не бяха ангажирани убедителни доказателства, които да оборват горните свидетелски показания на лекуващия лекар и данните в ЛАК, които са напълно съвпадащи. Твърди се, че бащата заминал в чужбина едва към края на м. декември 2006 г., началото на м. януари 2007 – дори и това твърдение да се приеме за вярно, макар да не е подкрепено с доказателства по делото, същото не променя по никакъв начин извода, че през периода октомври 2006 – януари 2007 г. детето не е било заведено на преглед, съответно не е било обективно възможно провеждането на необходимото ново изследване за вирусен товар и резистентност. Свидетелски показания на свид. Ч., че на бащата било казано, че всичко е наред, но без да му се съобщи конкретен резултат, че същият разбрал за конкретните резултати към края на м. декември 2006 съдът счита, че не могат да бъдат кредитирани, тъй като те не отразяват лични и конкретни впечатления на свидетеля, а същият пресъздава получена от бащата информация. Освен това съдът намира, че е налице противоречие между показанията на този свидетел относно влошаващото се състояние на детето, данни за което също черпел от бащата, и липсата на данни за такова влошаване в наличната медицинска документация. Във всички записвания в ЛАК при проведени прегледи е отбелязано добро общо състояние на детето, липса на опортюнистични инфекции; когато са вземани само рецепти, също е отбелязвано, че по данни на близките детето няма оплаквания, като единствено е съобщено през м. април за налични болки в корема, а през м. септември - за прекарана остра инфекция. През м. февруари и март 2007 отново е отбелязано, че детето няма оплаквания и се намира в добро общо състояние. В свидетелски показания на свидетеля Ч. липсват конкретни данни в какво именно се е изразявало твърдяното влошаване на здравословното състояние на детето, както и липсва обяснение защо след като бащата е смятал, че здравословното състояние на детето непрекъснато се влошава, не е съобщил това на лекуващия екип, а напротив – давани са данни, че детето няма оплаквания /с двете посочени изключения, които са епизодични и не сочат на някакъв непрекъснат болестен процес/. Ето защо съдът намира, че през периода септември 2006 – април 2007 г. не се установява противоправно бездействие от страна на лекуващия екип на ищеца в ответната болница. Не се установява бащата да е поискал извършването на някакви изследвания, които да са били отказани от медицинското заведение, в каквато насока са наведени твърдения в исковата молба. Подобно твърдение не се подкрепя от нито едно от събраните по делото доказателства. За целия исков период не се установява и бездействие, което да се изразява в липса на стриктно следене нарастването на теглото на малолетното дете. Напротив, от записванията в ЛАК е видно, че теглото на детето е било следено, съответно данните за това са отразявани в ЛАК. По делото не се установява промените в теглото да са налагали промяна на дозировката на медикаментите, включени в комбинацията. От заключението на вещото лице се установява, че дозировките на лекарствата са били в рамките на препоръчваните. Вещото лице е посочило, че в рамките на 18-21 кг /в които е и теглото на детето/ според фармацевтичните препоръки дозировките на лекарствата не е нужно да се променят. При това положение твърдението в исковата молба, че не е следено стриктно нарастването на теглото на детето с оглед евентуална промяна на дозировките на предприетото лечение на медикаментите, остава изцяло недоказано по делото. Не е налице и бездействие, което да се изразява в липса на преценка за проява на опортюнистични и странични реакции в организма на детето. Опортюнистични инфекции и други заболявания не са регистрирани през целия период, през който ищецът се е водил на учет в ответното здравно заведение. Наличието на такива е било наблюдавано от лекуващия екип през целия исков период. Това е изрично отразено и в заключението на вещото лице, което е посочило, че по време на всички реални прегледи и правена клинична оценка за риска от опортюнистични инфекции. От всичко казано по-горе може да се направи извод, че в случая е налице известно забавяне, дължащо се на бездействие на лекуващия екип, единствено по отношение провеждането на теста, следващ първия проведен през м. ІV.06 г. Няма доказателства по делото обаче това забавяне да е довело до влошаване на здравословното състояние на детето, което да му е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, наличието на каквито се твърди в исковата молба. Установи се действително, че у ищеца е развита резистентност към част от медикаментите, включени в прилаганата АРТ. Това, както е посочило и вещото лице, води до намаляване до асортимента на медикаментите, които са приложими в случая, и стеснява терапевтичните опции, но само по себе си не означава влошаване на здравословното състояние на пациента. Наличието на резистентност не води автоматично и до извод, че веднага следва да бъде сменена терапията – вещото лице е посочило, че при липса на достатъчно нови медикаменти е възможно да се продължи и досегашната терапия, като пациентът остане в добро здравословно състояние, а евентуалната смяна на терапията следва да се извърши след внимателно анализаране на всички изследвания. Но по-същественото за настоящия спор е, че в крайна сметка възникналата резистентност не се дължи на противоправно поведение /действие или бездействие/ на лекуващия екип към ответното здравно заведение, като от същата не са настъпили вредни последици в здравния статус на детето – в случая не са регистрирани опортюнистични инфекции или други заболявания на детето през целия исков период. Липсва влошаване на здравословното състояние на ищеца, което да е породило изпитване на болки и страдания – неимуществени вреди, които да подлежат на обезщетение. При това положение съдът намира, че в случая липсват претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, които да са претърпени от ищеца в резултат на влошаване на здравословното му състояние, което влошаване да е в пряка причинно-следствена връзка от поведението на лекуващия екип към ответното здравно заведение. Ето защо счита, че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД, поради което искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Досежно разноските: Съобразно изхода на делото в тежест на ищцовата страна следва да бъдат възложени направените от ответника разноски по делото – 150 лв. възнаграждение за вещо лице, както и юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 64, ал.5Чл. 64. ⚖️ Практика (3) (1) Процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. (2) Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. (3) Молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие. (4) Не може да бъде продължаван срокът за подаване на молба за възстановяване на срок. Молба за възстановяване от ГПК /отм/, което съобразно цената на иска и разпоредбата на чл.7, ал.2,т.4Чл. 7. ⚖️ Практика (21) (1) Съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Той съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна. (2) Съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване. (3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Той осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Състезателно начало от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът определя в размер на 740 лв.

Ето защо съдът Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН иска с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД, предявен от Ищец: С.Л.П. действащ като малолетен чрез своя баща и законен представител Л.С.П. против Ответник: УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ (УМБАЛ) „Свети Георги” ЕАД гр. Пловдив, с адрес на призоваване: 4002 гр. Пловдив, Район „Западен”, бул. „Пещерско шосе” 66, ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 15 000 лв. – частичен иск от общо 80 000 лв., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.01.2008 г. до окончателното й изплащане, която сума представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, причинени в резултат на влошаване на здравословното състояние на ищеца вследствие неправилно и несъответно лечение през периода 20.ІІ.2006 – 24.04.2007 г. проведено от лекарите на ответната болница, изразяващо се в неизвършване навреме на необходимите тестове за резистентност на съществуващото лечение /антивирусна терапия с Вирасепт, Ретровир и др./, както и на други рутинни изследвания, поради което не е следено своевременно развитието на нивото на резистентност към някои от използваните медикаменти за лечението на ищеца и за евентуална промяна на комбинацията антивирусна терапия; липса на стриктно проследяване нарастването на теглото на малолетното дете с оглед промяна на дозировките на предписаното лечение; ненаправена преценка за проявата на опортюнистични и странични реакции на организма на детето за изяви на резистентност и за необходимостта от хоспитализация с нарочни изследвания и тестове, последвани от промяна на лечението.

ОСЪЖДА С.Л.П. действащ като малолетен чрез своя баща и законен представител Л.С.П. ЕГН да заплати на УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ (УМБАЛ) „Свети Георги” ЕАД гр. Пловдив, с адрес на призоваване: 4002 гр. Пловдив, Район „Западен”, бул. „Пещерско шосе” 66 направени разноски по делото в размер на 150 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 740 лв.

Решението е неокончателно и подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивски апелативен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Свързани документи: Решение № 358 по гр.д. 676/09 АпС - Пловдив Определение № 567 по гр.д. 1306/10 ВКС