Решение № 50/04.02.2011 ГД № 1012/2010 АпС Пловдив

РЕШЕНИЕ № 50/04.02.2011 ГД № 1012/2010 АпС Пловдив Гражданско дело № 1012/2010 г., разгледано от Апелативен съд. Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние . Съдът УВАЖАВА иска и присъжда обезщетение .

Решение № 50 от 04.02.2011г., Апелатевен съд - Пловдив, ГО, I с-в, гр. дело № 1012/2010г. Производството е по чл.258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл. ГПК. С решение № 911 от 24.06.10 г.,постановено по гр.д. № 1602/09 г.по описа на Пловдивския окръжен съд са отхвърлени изцяло като неоснователни исковете,предявени от Ищец: Светлозар Павлов Бояджиев от гр. П. против Ответник: „МБАЛ"АД-Пловдив с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата 4 410.00 лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за импланти - тазобедрени стави и сумата 25 000 лв.представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца поради предизвикано от служители на ответника - лекари, увреждане на здравето на ищеца,изразяващо се в затруднение да посреща ежедневните си нужди поради силни болки и обездвиженост, неосъществена професионална реализация, изолация, депресираност,търпени физически болки и страдания поради неправилно и несъответно лечение на ищеца,извършено от лекари на ответника във връзка с имплатниране на лява и дясна тазобедрени стави през 2005 и 2006 год..

В тежест на Ищец: са присъдени деловодни разноски в полза на Ответник: в размер на 4200 лв. Решението постановено при участие в процеса на трето лице - помагач на ответника „Етрополе"АД - Етрополе.

Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Ищец: пред ОС С. П. Б. чрез процесуалния представител адв. Л. с оплакване за порочност на решението изцяло. Моли като постановено в противоречие със закона и неправилно същото да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество, с което исковете да бъдат изцяло уважени така,както са предявени,със законните последици. Подробни съображения се развиват в представена писмена защита.

Ответник: по въззивната жалба,отговорник пред ОС - „М."АД-Пловдив чрез процесуалния си представител адв. П. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Същото становище по делото изразява и третото лице - помагач „Е."АД Е. чрез процесуалния представител адв. Д.

Апелативният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед изискванията на чл.269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение-272 ГПК и като съобрази доводите, наведени от страните, прие за установено следното:

Предявени са обективно комулативно съединени искове с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД . В исковата си молба против Ответник: „М."АД-Пловдив Ищец: С. твърди,че на 16.05.2005г.,по препоръка на д-р В. ортопед в при ответника, ищецът е постъпил в болницата за операция на лява тазобедрена става. Подържа, че преди операцията не са му обяснени рисковете от операцията и възможните алтернативи за лечение; ищецът заплатил за изкуствената става 1000 лв., като не му бил издаден документ нито за разходите, нито му била дадена информация за това каква е протезата, нейният производител и т.н ; след операцията болките в ставата не намалели, обратно - станали по-силни; състоянието му се влошило и с решение на ТЕЛК му е определена 84% неработоспособност; болките и в двете стави се усилили, като ищецът трудно се придвижвал дори с помощни средства, освен на съвсем кратки разстояния.

Ищец: твърди също,че на 16.05.2006 постъпил в болницата - Ответник: за операция на дясна тазобедрена става, като при тази операция ищецът изпитал отново болки и страдания,ограничени движения в^ч областта на ставата, както и констатирал, че десният му крак е удължен с около 2.5 см. Твърди,че болките се усилили, състоянието му се влошило, наложил се непрекъснат прием на обезболяващи медикаменти, разликата в крайниците допълнително влошавала състоянието на ищеца; при преосвидетелстване от ТЕЛК се установило от рентгеновата снимка, че лявата протеза е счупена,което наложило в УМБАЛСМ „П." ЕА. София да се направи смяна на счупената протеза, като за новата протеза Ищец: заплатил 4490 лв..

Ищец: твърди, че Ответник: е възложител на работата на лекарите, участвали в операциите и лечението му в „М." А. , поради което носи отговорност за причинените му увреждания. Затова претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4410 лв., изразяващи се в стойността на протезите, както и 25 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в затруднение да посреща ежедневните си нужди поради силните болки и обездвиженост, неосъществена професионална реализация, поради влошеното здравословно състояние, принудителна изолация, депресия от обстоятелството, че неговите близки непрекъснато трябва да се грижат за него, изпитани физически болки и страдания след операциите.

Ответник: „М." А. гр. П. оспорва исковете изцяло - по основание и по размер. Подържа становище, че исковете са недопустими, тъй като операциите са извършени от лекари, които могат да носят отговорност за действията си, евентуално изразява становище за неоснователност на исковете, като подържа, че на Ищец: са разяснени рисковете от операцията, подържа, че счупването на протезата не произтича от неизпълнение или лошо изпълнение на служебни задължения от страна на лекуващия лекар. Поради това моли исковете да бъдат изцяло отхвърлени, претендира разноски.

Третото лице помагач „Е." А. - Е. оспорва исковете, като по същество поддържа становището на Ответник:.

След анализ на събраните писмени и гласни доказателства, Апелативният съд прие за установена следната фактическа обстановка:

Не е налице спор между страните относно това,че на датите 16.05.05 г. и 16.05.06 г. Ищец: се е подложил на операции за поставяне на изкуствени тазобедрени стави поради износването им, съответно - лява и след това - дясна. Не е спорно също така,че операциите са били препоръчани от лекари - ортопеди при Ответник:, както и че самите операции са били извършени от лекари-ортопеди, служители на ответната болница. Няма спор също така относно факта, че след операциите Ищец: не получил подобрение, търпял болки и страдания, имал ограничени движения в областта на тазобедрените стави, била му призната нетрудоспособност 84% с ЕР на ТЕЛК № 3638/08.12.05 г., а по-късно - 95% с ЕР на ТЕЛК № 3440 от 11.12.08 г., както и че при второ освидетелстване в ТЕЛК било установено счупване на имплантираната изкуствена лява тазобедрена става,което наложило реимплантация,извършена на 29.01.09 г. в МБАЛСМ"П"АД-София. Няма спор,че при първата операция Ищец: е заплатил сума в размер на 1000 лв. за ставата,а при последната операция - сума в размер на 4430.00 лв. В тази насока са представени и неоспорени писмени доказателства.

Относно спорните обстоятелства - причината за счупване на имплантираната лява керамична тазобедрена става, наличие или липса на информирано съгласие от страна на Ищец: при операциите,извършени в Ответник: болница, проследяване на състоянието на ищеца след операциите при ответника,както и как именно се е чувствал ищеца преди, по време и след първите две операции по делото са събрани писмени и гласни доказателства,като е прието и заключение на назначена Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), изготвено от Вещо лице д-р К.,ортопед-травматололог.

От същите се установява следното: От приета по делото и неоспорена от Ищец: история на заболяването № 69164 при „М." А. (л.36-71) на С. Б. се установява, че Ищец: е бил приет за операция в болничното заведение на 16.05.2005г. и изписан от същото на 03.06.2005г. Видно от епикриза от 03.06.2005г.(л.71) е, че е било констатирано, че левият крак на Ищец: е по-къс с 2 см. от десния. В същата е отбелязано, че е необходимо извършването на контролен преглед след 3 месеца. Представени са подписани от Ищец: и неоспорени от страните информирано съгласие на пациента за медицински и хирургични дейности(л.39), декларация за информирано съгласие на пациента за реда за заплащане на диагностиката и лечението на неговото заболяване(л.40), както и декларация за информирано съгласие за преливане на кръв и кръвни съставки(л.бО).

Аналогични са Писменни доказателства,съдържащи се в И. на заболяването № 9857 при „М." А. (л. 73-102). От И. на заболяването №2626 при МБАЛСМ „Н." на С. Б. 187-218), и фактури(л.9-11) се установява, че в здравното заведение на 29.01.2009г. на Ищец: е било извършено^ реендопротезиране на лява тазобедрена става, за което е била заплатена сумата от 4430 лв.

От Свидетелски показания на св. Б.,съпруга на Ищец: и придружавала го при операциите при Ответник: се установява, че при направения преглед на ищеца през 2005г. при д-р Б., служител на ответника, им е било обяснено, че е абсолютно наложително да бъдат направени операции и на двата му крака. Свидетелката депозира показания, че не са им били разяснени рисковете от тези операции, както и че не са им предлагани алтернативни лечения. Свидетелката установява съща така, че след първата операция състоянието на Ищец: било изключително тежко - не се движел, налагало се да му се оказва помощ до тоалетна, за къпане, съпругата му го превозвала с инвалидна количка, не се движел, бил само на легло. Ищец: изпитвал силни болки, здравословното му състояние било влошено и въпреки това лекарите отговаряли, че е нужно да мине известно време за възстановяването.

От Свидетелски показания на свидетелката^ Б. се установява, че поради това си състояние съпругът й не можел да ходи на работа, тя също не можела, тъй като се налагало да го обгрижва, както и че за извършването на операцията били теглени кредити. Ищец: се затворил в себе си, не контактувал с никого, мислел за самоубийство. Искал да се разведе със свидетелката, тъй като смятал, че й е в тежест. Св. Б. установява, че болките в левия крак на съпруга й продължили през цялото време до втората операция, както и след това. В показанията си свидетелката посочва, че й известно,че процесът на възстановяване след такива операции действително е дълъг - около 7-8 месеца

От приетото като доказателство по делото заключение на Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), неоспорено от страните се установява, че в история на заболяването 69164/07.06.2005г. има информирано съгласие на пациента за медицинска и хирургична дейност, подписано от Ищец:, в който документ е отбелязано, че д-р Б. неговият екип са обяснили на пациента причините за оперативното лечение. В същия документ е инкорпорирано и изявлението на Ищец: за това, че му е била предоставена възможност да задава въпроси относно процедурите, които ще се прилагат и рисковете и опасностите, свързани с тях. От заключението на експертизата се установява, че осъществената през 2005г. операция е била наложителна от медицинска гледна точка, както и че медикаментозно лечение не би могло да се приложи при състоянието на ищеца.становява се, че след поставянето на ендопротезата през 2005г. е направена рентгенография, на която положението на протезата е било добро.

От заключението на Вещо лице д-р К. се установява, че в периода след процесната операция пациентът се е явявал ежемесечно на преглед при ортопед-травматолози, работещи в ДКЦ на МБАЛ „П. с оплаквания от болки и контрактура в лявата тазобедрена става. Вещо лице установява, че в този период рентгенографии не са правени. На 06.10.2005г. Б. е прегледан от д-р Я., като били установени ограничени движения в лявата и дясната тазобедрена става, направена била рентгенография на лявата бедрена става, като не били установени промени в ендопротезата. Вещо лице установява, че развитието на коксартрозата води до износване на ставния хрущял, деформация и изместване на бедрената става, което клинично се проявява с болка, ограничена подвижност, контрактура и накуцване. Контрактурата от своя страна води до постепенно скъсяване на болния крак, каквото скъсяване е констатирано и отбелязано в епикризата от О. по физиотерапия на МБАЛ „С." ЕООД Пловдив. От заключението се установява, че счупването на тазобедрената става не може да се дължи на неправилното й поставяне. Вещо лице е категорично, че отбелязаното в ИЗ 9857/2006г. „обективно състояние - скъсяване с 2 см." означава, че скъсяването е било налице в момента преди операцията. Експертът посочва, че лечението на счупена тазобедрена става е само оперативно и че счупената става може да е причина за нарушена подвижност на ставата.становено е, че симптомите, налични при Ищец: - контрактура на лява тазобедрена става и ограничени движения, констатирани от лекари след операцията през 2005 г., са съществували при Б. и преди операцията и същите не се свързват с поставянето на ендопротезата.

В обясненията си в с.з.Вещо лице д-р К. изразява предположение, че е възможно ставата да се е счупила вследствие на фабричен дефект или на падане на пациента.

При служебната проверка по чл.269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение ГПК за валидност и допустимост на обжалваното решение Апелативният съд не констатира пороци на същото,предвид на което намира,че следва да разгледа въззивната жалба по същество.

При очертаната фактическа обстановка Апелативният съд намира,че предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди и имуществени вреди са недоказани по основание,поради което следва да бъдат изцяло отхвърлени. Безспорно се установи липсата на фактическия състав на чл.49 във вр.с чл.45 ал.1Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД поради недоказана при негова доказателствена тежест от страна на Ищец: пряка причинно-следствена връзка между поведението на служители на Ответник: и претърпените вреди от Ищец:.

Като е възприел изложените по-горе релевантни за спора факти, решаващият първоинстанционен съд е приел,че предявените искове са изцяло неоснователни,поради което е отхвърлил същите. За да стигне до този извод решаващият съд е приел наличие на вреди в патримониума на Ищец: - както имуществени, така и неимуществени, възлагане на работата от страна на Ответник: на лекарите,извършили хирургическите интервенции на Ищец: и последвалото операциите лекарско наблюдение на възстановителния процес, като е приел недоказана причинно-следствена връзка между действия/бездействия на служители на Ответник: със страданията на Ищец: в постоперативния период.

Настоящият състав на въззивния съд намира,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Изводите на първоинстанционния съд кореспондират на събраните доказателства , съдът е извършил подробен и задълбочен анализ на събраните доказателства и е приложил правилно^ материалния и процесуалния закон,поради което решението изцяло следва да бъде потвърдено,като на осн.чл.272Чл. 272. ⚖️ Практика (6) Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Приложимост на правилата за първоинстанционното производство ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Не могат да бъдат споделени доводите,подържани във въззивната жалба относно това, че липсва информирано съгласие на Ищец: за предстоящото лечение и интервенции, което съставлява предпоставка за бъдещото му у вреждане. Както се посочи по-горе, информирано съгласие от страна на Ищец: е налице както при първатадака и при втората хирургически интервенции,осъществени при Ответник:, като на Ищец: е била дадена възможност да постави на лекарите интересуващите го въпроси във връзка с предстоящото лечение. Прочее - наличието на доверие от страна на Ищец: към предстоящото лечение и към извършеното такова при Ответник: е несъмнено предвид на обстоятелството, че Ищец: се е подложил на операция за подмяна на дясната тазобедрена става именно в същото лечебно заведение.

При ^ правилно разпределена от първоинстанционния съд доказателствена тежест и дадени указания и възможност в тази насока ищцовата страна не е ангажирала доказателства относно това именно конкретни действия или конкретни бездействия от страна на лекари при Ответник: да са причинили увреждането на Ищец:. Следва да се посочи, че за ангажирането на обезпечително -гаранционната отговорност на Ответник: по см. на чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД следва по несъмнен начин да бъде установен посочения елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане - връзката между увреждането и действия/бездействия на работници или служители на Ответник: следва да е прякад.е. да изключва възможността увреждането да е следствие на други фактори. В разглеждания случай ,вкл. в писмената си защита пред настоящата инстанция процесуалният представител на ищеца-жалбоподател допуска увреждането на последния да е настъпило в резултат на производствен дефект на имплантираната става или на падане на пациента. Следователно – при доказателствена тежест на Ищец: не е установена конкретната причина за счупването на имплантираната лява тазобедрена става и оттам - причината за настъпилите усложнения в постоперативния период, респ. - за извършената в „П." реимплантация. Наличните по делото доказателства - заключение на Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) и 2 бр.история на заболяването не установяват грешка при първоначалното поставяне на процесната става през 2005 г.,обратно -извършените след това рентгенови снимки установяват добро положение на импланта, т.е. не е установено в процеса твърдението за допусната „лекарска грешка" при поставяне на ставата. Не са доказани по надлежния ред и твърденията на Ищец: относно това,че поради извършените от служители на Ответник: интервенции се е стигнало до скъсяване на левия крак на Ищец: -обратно, събраните доказателства налагат извод, че разликата в дължината на крака се е получила поради износване на самата тазобедрена става и последвалата коксартроза.

По изложените съображения и на осн. чл.272Чл. 272. ⚖️ Практика (6) Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Приложимост на правилата за първоинстанционното производство ГПК АПЕЛАТИВНИЯТ СЪД Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 911 от 24.06.10г.,постановено по гр.д. № 1602/09 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Свързани документи: Решение № 911 по гр.д. 1602/09 ОС - Пловдив