Решение № 7007 ГД № 9673/15 СГС

РЕШЕНИЕ № 7007 ГД № 9673/15 СГС Гражданско дело № 9673/20.. г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен поради недоказаност на твърденията.

РЕШЕНИЕ № 7007/02.09.2016г, Софийски градски съд, ГК, ІІ “в” състав, гр.д. № 9673/2015, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273Чл. 273. ⚖️ Практика (40) Доколкото няма особени правила за производството пред въззивната инстанция, се прилагат съответно правилата за производството пред първата инстанция. Глава двадесет и първа. ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА Обжалване с частна жалба от ГПК.Обжалва се решение № I-27-151 от 27.11.2014г. на СРС, 27 състав, постановено по гр.дело № 13820/ 2013г., с което са отхвърлени предявените от Тодорка Георгиева срещу МБАЛ „Св. Иван Рилски“ обективно съединени искове, както следва: 1/ с правно основание чл. 55, ал. 1Чл. 55. ⚖️ Практика (18) Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг., предл. 1 ЗЗД- за връщане на сумата от 3 300лв. като платена от ищцата, респ.- получена от ответника на 13.12.2010г. без основание за избор на предпочитан екип от медицински специалисти, ведно със законната лихва от 28.03.2013г.- до окончателното изплащане и 2/ с правно основание чл.86,ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД – за сумата от 783,44лв., претендирана като мораторна лихва върху главницата за периода 13.12.2010г.- 28.03.2013г.

Решението се обжалва от ищцата Т.П.Г.. Въззивницата поддържа доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението. Твърди, че от съда не е взето предвид и обсъдено представеното по делото доказателство, имащо съществено значение по въпроса за дължимостта на процесната сума, а именно - „Допълнителен лист към ИЗ № 1121/2045- регистриране на процедури по клинична пътека 205“, от което се установява, че извършената оперативна процедура на съпруга й Г.Г. на датата 16.12.2010г. е заплатена на ответната болница от СЗОК. Т.е., налице е безспорно доказателство за получено от ответника плащане два пъти за една и съща дейност- веднъж от пациента и втори път– от СЗОК.

Поддържа, че след като съпругът й Г.Г. е бил здравно осигурен, той не е дължал плащане на никакви суми на ответника за проведеното лечение. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на обективни данни за спешност на състоянието на съпруга й Г.Г., което е достатъчно основание той да не дължи заплащане за проведеното лечение по аргумент от нормата на чл.35,т.3Чл. 35. ⚖️ Практика (106) (1) (Предишен текст на чл. 35 - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Задължително осигурените имат право: 1. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК; 2. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК; 3. на спешна помощ там, където попаднат; 4. да получават информация от РЗОК за договорите, сключени от нея с изпълнителите на медицинска помощ; 5. да участват в управлението на НЗОК чрез свои представители; 6. да подават жалби пред директора на съответната РЗОК при нарушения на закона и на договорите; 7. (нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) да получат документ, необходим за упражняване на здравноосигурителните им права в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност; 8. (нова - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 03.01.2014 г.) на трансгранично здравно обслужване по реда на глава втора, раздел ХІІ. (2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Задължително осигурените лица имат право да подават жалби пред директора на съответната РЗОК, когато не са удовлетворени от медицинските дейности, свързани с оказаната медицинска помощ. Жалбата се подава по реда на глава втора, раздел X, като в нея се описват причините и се посочва най-малко едно от следните основания: 1. отчетена, но неизвършена медицинска дейност; 2. качество на медицинската помощ, което не съответства на критериите за качество, определени в националните рамкови договори; 3. отказан достъп до медицинска документация; 4. получени от изпълнител на медицинска или дентална помощ суми без правно основание. от ЗЗО. Твърди, че от съда не са взети предвид и обсъдени представените по делото доказателства, които установяват, че от ответника не са предоставени т.нар.“ВИП услуги“, включително и избор на екип. Нещо повече- не се установява фактът на съпругът й да са били предложени няколко екипа, от които той да е направил избор.

Твърди, че в нарушение на закона първоинстанционният съд е приложил норми на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, които противоречат на ЗЗО и Конституцията, вместо да приложи разпоредбите на по-високите по степен нормативни актове. Поддържа, че договарянето на заплащане на медицинските услуги е нищожно, като противоречащо на нормите на Конституцията на ЗЗО. С изложените доводи, подробно развити в жалбата ищцата мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него- постановяването на друго, с което исковете да бъдат уважени, с присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – не депозира писмен отговор по жалбата в срока по чл.263,ал.1Чл. 263. ⚖️ Практика (17) (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и от ГПК, не заявява становище по жалбата и в хода на въззивното производство.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл.235,ал.3Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението от ГПК, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. При извършената проверка по реда на чл.269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По съществото на правния спор, в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение, предл.2 от ГПК, настоящият съдебен състав приема следното:

Мотиви:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 55, ал. 1Чл. 55. ⚖️ Практика (18) Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг., предл. 1 ЗЗД и чл.86,ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД. Исковите претенции са отхвърлени, като неоснователни с първоинстанционното решение. От съда е прието, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на правно основание за получаване на процесната сума от ответника в размер на 3 300лв., заплатена от наследодателя на ищцата. Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, изведени на базата на правилно установени по делото фактически обстоятелства, ето защо и на основание чл.272Чл. 272. ⚖️ Практика (6) Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Приложимост на правилата за първоинстанционното производство от ГПК, препраща към тях. В допълнение на мотивите, изложени в обжалваното решение и във връзка с доводите, заявени с жалбата, съдът приема следното:

Настоящият съдебен състав приема, че законосъобразно – при спазване правилото , установено от нормата на чл.154,ал.1Чл. 154. ⚖️ Практика (6) За задълженията на потребителите - неизправни длъжници, и на асоциацията по чл. 151, ал. 1 към топлопреносното предприятие може да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер. За задълженията на потребителите с въведена система за дялово разпределение - неизправни длъжници, трябва да е изготвена изравнителна сметка за съответната година, за която е задължението." 3. В чл. 184 думите "събират вземанията си за природен газ от неизправни длъжници по реда на чл. 237, буква "к" от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечения от сметките" се заменят с "поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за вземанията си за доставка на природен газ независимо от техния размер". 23. В Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр. 275 от 1950 г.; попр., Изв., бр. 2 от 1950 г.; изм., бр. 69 от 1951 г., бр. 92 от 1952 г.; ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 16 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 12 и 56 от 1993 г., бр. 83 и 104 от 1996 г., бр. 83 и 103 от 1999 г., бр. 34 от 2000 г., бр. 19 от 2003 г., бр. 42 и 43 от 2005 г., бр. 36 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 37 думите "с нотариално заверен подпис" се заменят със "с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно". 2. Член 160 се изменя така: " от ГПК, първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на ответника, че негова е доказателствената тежест да установи наличието на правно основание за получаване на процесната сума от 3 300лв. Ответникът се позовава на основанието по пар.1,т.8 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ- в приложимата редакция към датата на плащане на сумата – 13.12.2010г. Настоящата инстанция приема, че от доказателствата по делото се установява наличието на соченото от ответника правно основание за получаване на процесната сума от ответника.

Между страните по делото няма спор, а този факт се установява и от представените писмени доказателства, че на датата 13.12.2010г. от наследодателя на ищцата Г.Г. /чрез ищцата, поради физическата невъзможност на първия/, е била заплатена на ответника сумата от 3 300лв. Като основание за извършеното плащане в представената по делото писмена декларация, подписана от наследодателя на ищцата Г.Г. от 13.12.2010г. и талон от същата дата, е вписан избор на предпочитан екип от медицински специалисти съгласно пар.1,т.8 от ДР на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ и в частност – на проф.Б. , заедно със съответния екип от медицински специалисти. От представената медицинска документация – история на заболяването № 11216/2045 и епикриза, неоспорени от ищцата, се установява, че на наследодателя на ищцата Г.Г. е извършена операция № 1900 на датата 16.12.2010г. от медицински екип: проф.Б., д-р Г.К. и д-р Ф., с участието на анестезиолог д-р Н.Д.. Т.е., по делото безспорно се установява извършването на медицинската услуга от избрания от наследодателя на ищцата екип от лекари. Неоснователно е твърдението на ищцата за липса на доказателства за предварително предоставена от страна на ответника избор на различни екипи, тъй като изборът на конкретния оператор- проф.Б., самата ищца признава с ИМ, че е бил направен от нея и наследодателя й още при постъпването на наследодателя в болницата. Изрично в ИМ ищца признава обстоятелството, че при постъпването в болницата на датата 13.12.2010г. са чакали потвърждение именно от проф.Б., като изборът на посоченият лекар като оператор е потвърден и с подписаната писмена декларация и талон.

По основния спорен между страните въпрос – за наличието на нормативно установената възможност за предоставяне на платени медицински услуги от ответното здравно заведение. Ищцата поддържа, че всяка договорка за заплащане на суми от здравно осигурено лице – на здравното заведение за предоставени от последното медицински услуги е нищожна, като противоречаща на чл.52,ал.1 от Конституцията на РБ. Ищцата поддържа, че нормата на пар.1,т.8 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ /в приложимата редакция- бр.1/06.01.2009г./, на основание на която е заплатена процесната сума, противоречи на чл.52,ал.1 от основния закон на РБ, като норма от най-висока по степен, поради което счита, че съдът е следва да приложи нормата на Конституцията, съответно- нормите на Закона за здравното осигуряване / ЗЗО/.

Настоящият съдебен състав намира тези доводи на ищцата за неоснователни. Нормата на чл.52,ал.1 от Конституцията гарантира основното конституционно право на здравно осигуряване, обезпечаващо достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване, но изрично установява, че това право се упражнява при условия и по ред, определени със закон. Нормата на чл.52,ал.1 от Конституцията няма пряко приложение, тъй като с нея изрично е постановено, че приложението й се осъществява при условия и ред, определени със закон. В изпълнение на тази конституционна норма е приет ЗЗО. С разпоредбата на чл.35Чл. 35. ⚖️ Практика (106) (1) (Предишен текст на чл. 35 - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Задължително осигурените имат право: 1. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК; 2. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК; 3. на спешна помощ там, където попаднат; 4. да получават информация от РЗОК за договорите, сключени от нея с изпълнителите на медицинска помощ; 5. да участват в управлението на НЗОК чрез свои представители; 6. да подават жалби пред директора на съответната РЗОК при нарушения на закона и на договорите; 7. (нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) да получат документ, необходим за упражняване на здравноосигурителните им права в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност; 8. (нова - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 03.01.2014 г.) на трансгранично здравно обслужване по реда на глава втора, раздел ХІІ. (2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Задължително осигурените лица имат право да подават жалби пред директора на съответната РЗОК, когато не са удовлетворени от медицинските дейности, свързани с оказаната медицинска помощ. Жалбата се подава по реда на глава втора, раздел X, като в нея се описват причините и се посочва най-малко едно от следните основания: 1. отчетена, но неизвършена медицинска дейност; 2. качество на медицинската помощ, което не съответства на критериите за качество, определени в националните рамкови договори; 3. отказан достъп до медицинска документация; 4. получени от изпълнител на медицинска или дентална помощ суми без правно основание. от ЗЗО /в приложимата редакция към релевантия момент на плащането на процесната сума- ДВ, бр.101/18.12.2009г./, е регламентирано правото на здравно осигурените лица да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. От своя страна нормата на чл.81,ал.1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето постановява, че всеки български гражданин има правото на достъпна медицинска помощ при условията и реда, регламентирани от закона, както и от ЗЗО. Съгласно чл.81, ал.3Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето, условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ се определят с Наредба на Министерски съвет. Нито нормата на чл.52,ал.1 от Конституцията, нито тази на чл.35Чл. 35. ⚖️ Практика (106) (1) (Предишен текст на чл. 35 - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Задължително осигурените имат право: 1. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК; 2. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК; 3. на спешна помощ там, където попаднат; 4. да получават информация от РЗОК за договорите, сключени от нея с изпълнителите на медицинска помощ; 5. да участват в управлението на НЗОК чрез свои представители; 6. да подават жалби пред директора на съответната РЗОК при нарушения на закона и на договорите; 7. (нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) да получат документ, необходим за упражняване на здравноосигурителните им права в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност; 8. (нова - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 03.01.2014 г.) на трансгранично здравно обслужване по реда на глава втора, раздел ХІІ. (2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Задължително осигурените лица имат право да подават жалби пред директора на съответната РЗОК, когато не са удовлетворени от медицинските дейности, свързани с оказаната медицинска помощ. Жалбата се подава по реда на глава втора, раздел X, като в нея се описват причините и се посочва най-малко едно от следните основания: 1. отчетена, но неизвършена медицинска дейност; 2. качество на медицинската помощ, което не съответства на критериите за качество, определени в националните рамкови договори; 3. отказан достъп до медицинска документация; 4. получени от изпълнител на медицинска или дентална помощ суми без правно основание. от ЗЗО, респ.- на чл.81Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от ЗЗ не установяват забрана за ползване на платена медицинска помощ по избор на пациента в здравните заведения, включително и тези, сключили договор с НЗОК. На пациента е предоставено правото да избира между безплатно осигуреното му медицинско обслужване в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и медицинска помощ срещу заплащане. В този смисъл е и произнасянето на Конституционния съд с т.1 от решение № 8/ 02.04.1998г. по конституционно дело № 3/ 1998г. Нормата на т.1,пар.8 от Наредбата за достъп до медицинска помощ регламентира платени медицински услуги, ползвани от пациента по негов избор и с оглед гореизложените мотиви не противоречи както на разпоредбата на чл.52,ал.1 от Конституцията на РБ, така и на разпоредбите на ЗЗО и ЗЗ.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че наследодателят на ищцата е бил здравноосигурено лице. От представените медицински документи не се установява, обаче, основателността на твърдението на ищцата, наследодателят да е постъпил за лечение в ответното здравно заведение именно в качеството му на здравоосигурено лице. Както законосъобразно е приел с обжалваното решение първоинстанционният съд, по делото не са представени доказателства, от които да е видно, че наследодателят на ищцата е постъпил в ответното здравно заведение като здравно осигурено лице по реда, регламентиран от нормата на чл.21 от Наредбата за осъществяване на достъп до медицинска помощ – с надлежно издадено направление за хоспитализация – бланка МЗ – НЗОК № 7.

С представената по делото заповед № 180/ 16.08.2010г., издадена от Изпълнителния директор на ответника , считано от датата 17.08.2010г. – до следващо нареждане, е преустановена хоспитализацията на пациенти, ползващи правата на здравно осигурени лица във всички звена на ответното здравно заведение, включително и н Клиниката по неврохирургия, като към датата на постъпване на наследодателя на ищцата в болницата няма данни тази заповед да е отменена. Напротив , самата ищца признава в ИМ заповедта да е била в сила. Със заповедта е наредено в съответствие и с разпореждането на чл.22 от Наредбата за осъществяване на достъп до медицинска помощ, да бъде изготвена листа на чакащите здравно осигурени лица, а по отношение на спешните случаи е постановено извършването на прием след предварително писмено разрешение на Изпълнителния директор.

От доказателствата по делото, въз основа на които съдът извежда своите изводи, както вече бе посочено по-горе не се установява наследодателят на ищцата да е постъпил в ответната болница като здравноосигурено лице чрез планов прием през листата на чакащите. Не се установява и твърдяният от въззвницата-ищца факт, наследодателят й да е бил в състояние на спешност към датата на постъпване в ответното здравно заведение, което да му гарантира прием като здравноосигурено лице , съгласно разпореждането на чл.82,ал.1,т.2Чл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... , вр. с ал.5 от Закона за здравето. В представената по делото и неоспорена от ищцата медицинска документация, попълнена при постъпването на наследодателя на ищцата в ответната болница липсва отразяване на състояние на спешност. Наследодателят не е приет и по реда на чл.15,ал.1 от Наредба № 25 от 04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ – с надлежно издаден „Фиш за медицинско обслужване от спешен екип“ по чл.15,ал.1 от Наредбата.

Следва да се посочи, че тежестта на влошаване на здравословното състояние на наследодателя на ищцата, която е видна от представената по делото медицинска документация, е различна и не идентична със състоянието „спешност“. Съгласно дефиницията на чл.99Чл. 99. ⚖️ Практика (3) (1) Държавата организира и финансира система за оказване на медицинска помощ при спешни състояния. (2) Спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ. (3) Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на: 1. смърт; 2. тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи; 3. усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на майката или плода. от Закона за здравето „спешното състояние“ е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ, насочена към предотвратяване на смърт, тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи. Както вече бе посочено по-горе в мотивите това състояние на спешност следва да бъде изрично отразено в медицинската документация по нормативно установения ред, а в конкретния случай липсват доказателства за такава.

При така установените обстоятелства с доказателствата по делото, обоснован е изводът на първоинстанционният съд, че наследодателят на ищцата е бил приет в ответното здравно заведение като „платен“ пациент , без да е спазен редът за планова хоспитализация, съгласно листата на чакащите и при липса на състояние за спешност. Този извод на съда категорично се подкрепя и от представеният по делото отговор на СЗОК с изх.№ 94-Г-228/ 18.03.2011г., с който изрично е удостоверено, че от СЗОК не са заплащани на ответното здравно заведение никакви суми за извършени медицински услуги на наследодателя на ищцата. Изрично в същия документ е удостоверено, че при извършената проверка в ответното здравно заведение е установено, че наследодател на ищцата е постъпил като пациент на „платен прием“, който е заплатен съгласно ценоразписа на болницата.

Ето защо, неоснователно се явява възражението на въззивницаща-ищца за недължимост на процесната сума, като платена, съответно- получена от ответника без основание повторно за една и съща медицинска услуга, която е била заплатена от СЗОК, тъй като последният факт не се установява по делото. В тази връзка следва да се посочи, че представеният по делото допълнителен лист към ИЗ № 11216/ 2045 – регистриране на процедури по клинична пътека № 205 не опровергава установената по делото липса на доказателства за заплатени суми на ответника от страна на СЗОК. По делото не се установява този документ, на който се позовава въззивницата-ищца, да е използван от ответната болница по надлежния ред и отчетен пред СЗОК, съгласно изискването на чл.65Чл. 65. ⚖️ Практика (3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) Изпълнителите на медицинска помощ са длъжни да предоставят на НЗОК/РЗОК информация за извършената от тях дейност при определените в НРД условия, ред и обем. от ЗЗО и въз основа на него да е било получено плащане. Напротив, както вече бе посочено по-горе, с писмото на СЗОК, като официален писмен документ по смисъла на чл.179,ал.1Чл. 179. ⚖️ Практика (5) (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. (2) Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите. Частен документ от ГПК изрично е удостоверен отрицателният факт на липсата на заплатени суми на ответника за лечението на наследодателя на ищцата.

От представения по делото одобрен от Изпълнителния директор на ответното здравно заведение ценоразпис на платените медицински услуги се установява, че заплатената от наследодателя на ищцата сума съответства на тази по ценоразписа от 3 300лв.- за извършена неврохирургия от първа степен на сложност от избран медицински екип. Неоснователно е позоваването на въззивницата-ищца на нормата на чл.31 от Наредбата за осъществяване на достъп до медицинска помощ, с която е нормативно е лимитирана цената за избор на екип. Нормата на чл.31 е приета с изменението на Наредбата, публ. В ДВ, бр.5/2011г. – след релевантния по делото момент – на плащане на процесната сума на 13.12.2010г., към който релевантен момент подобно нормативно ограничение не е съществувало.

На последно място , ищцата поддържа твърдение, във връзка с издадената от Изпълнителния директор на ответното здравно заведение заповед за спиране на плановия прием на пациенти, че от ответника е било поставено като единствено и неотменимо условие наследодателят й да бъде приет за лечение - заплащане на процесната сума, което условие се били принудени да изпълнят предвид особено тежкото здравословно състояние на наследодателя. Т.е. позовава се на основанието за унищожаемост на заявеното от наследодателя й съгласие за заплащане на процесната сума по чл.27, вр. с чл.30Чл. 30. ⚖️ Практика (3) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Заплашването е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх. от ЗЗД- заплаха.

По делото се установява основателността на твърдението за спрения планов прием на пациенти в ответната болница. От ищцата, обаче, не са ангажирани никакви доказателства по делото, които да установяват основателността на нейното твърдение за поставено като неотменимо условие от страна на ответната болница – плащането на процесната сума, за да бъде преодоляна забраната, установена със заповедта и да бъде опровергано установеното с писмените доказателства съгласие на наследодателя за доброволно заплащане на сумата във връзка с избрания медицински екип, който да предостави необходимата медицинска услуга. От ищцата не са ангажирани и никакви доказателства, от които да се установява основателността на твърдението й, че на наследодателя не са предоставени дължимите медицински грижи.

С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че при доказаните по делото факти с представените доказателства, въз основа на които съдът извежда своите изводи, неоснователна се явява заявената от ищцата претенция за връщане на заплатената на ответника процесна сума, предвид установеното наличие на валидно правно основание за заплащането й - предоставени медицински услуги на наследодателя на ищцата от избран от него медицински екип, съгласно надлежно одобрен ценоразпис, в качеството му пациент, направил избор за ползване на платено медицинско обслужване по смисъла на пар.1,т.8 от Наредбата за достъп до медицинска помощ, вместо ползването по нормативно регламентирания ред на медицинско обслужване за здравоосигурените лица. Неоснователността на исковата претенция за главницата от 3 300,00лв. по чл.55,ал.1,пр.1Чл. 55. ⚖️ Практика (18) Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг. от ЗЗД обуславя неоснователността и на иска почл.86,ал.1 от ЗЗД - за акцесорното вземане за мораторна лихва върху нея от 783,44лв. Тъй като изводите на настоящата инстанция напълно съвпадат с тези на първата, обжалваното решение следва да бъде потвърдено , а въззивната жалба- оставена без уважение, като неоснователна.

При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК в тежест на въззивника-ищец са направените от възззиваемата страна-ответник разноски във въззивното производство. Доколкото, обаче, от последната не се претендира присъждане на такива, съдът приема, че те остават в тежест на страните така, както са направени.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решението под № I-27-151 от 27.11.2014г. на СРС, 27 състав, постановено по гр.дело № 13820/2013г. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280,ал.2Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Чолева

ЧЛЕНОВЕ: Зорница Хайдукова

Мл.съдия: Филип Савов