Определение № 2922 ГД № 3762/2014 АпС

Определение № 2922 ГД № 3762/2014 АпС Гражданско дело № 3762/2014 г., разгледано от Апелативен съд. Предмет на спора са твърдения за медицински деликт . Съдът УВАЖАВА иска и присъжда обезщетение .

Определение № 2922 от 26.11.2014г., Софийският апелативен съд, ГО, ІІ гр.с., ч.гр.д. № 3762/2014г, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се разглежда по реда на чл.274, ал.1, т.1Чл. 274. ⚖️ Практика (25) Решението на апелативния съд не подлежи на обжалване. Оспорване на вземането на присъединен кредитор ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. Б. и адв. Ч., в качеството на пълномощници на [фирма] против Определение № 14 664/14.07.2014г по гр.дело № 9234/2012г на Софийски градски съд, І-17с., с което е върната искова молба и е прекратено производството по делото, поради невнасяне на държавна такса в размер на 4% от цената на иска.

Ищец: Частният жалбоподател поддържа неправилност на обжалваното определение, заради погрешните изводи на съда, че след като искът е предявен на основание чл. 4 &3 от Договора за Европейския съюз (Д.), разглеждането му не попада в хипотезите на ЗОДОВ и за него е приложим общият исков ред. Твърди се противоречие с приложимия материален закон и основните принципи на правото на Европейския съюз : А./ Противоречие с чл. 4 & 3 от Д. и с основните принципи на правото на ЕС за равнопоставеност и ефективност, изискващи всички национални процесуални норми да се прилагат еднакво към жалбите/исковете, основаващи се на правото на ЕС и към жалбите/ исковете, основани на нарушение на вътрешното /Решение от 29 октомври 2009 г. по дело Pontin, С 63/08, точка 45, Решение от 19 юли 2012 г. по дело Littlewoods Retail и др., С 591/10, точка 31, Решение по дело i 21 G. и Arcor, точка 62) и други решения, цитирани в подкрепа на тезата, че процедурните правила за търсене на отговорност за вреди от неспазване правото на ЕС не могат да бъдат по-неблагоприятни в сравнение с тези, по които се реализира отговорността на държавата за поведение, противоречащо на националния закон; Б./ Нарушение на чл.47 от Х. за основните права ЕС, регламентиращ правото на ефективна защита пред съд /Решение по дело С-279/09 (DEB D. E.- und B. mbH срещу B. D.), от която частният жалбоподател е лишен посредством определянето на прекомерна държавна такса; В./ Нарушение на чл.6 & 1от Конвенцията за правата на човека и основните свободи със застъпване на тезата, че макар и целта на налагането на държавни такси да не е несъвместима с доброто правосъдие, относително високият и неподлежащ на промени процент е равносилно на ограничение правото на жалбоподателя на съд. И накрая, частният жалбоподател счита, че при наличие на съмнение относно обхвата и приложимостта на ЗОДОВ, съдът е длъжен да отправи преюдициално запитване до С., като подробно аргументира становището си относно необходимостта да се тълкува правото на ЕС.

Ответник: В срок е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна Върховен административен съд [населено място] чрез процесуален представител Мл.С., в който се излагат подробни възражения против всяко от оплакванията в жалбата и относимостта на цитираната практика на С..

Мотиви: САС в настоящия състав намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: За да постанови обжалваното определение СГС е приел, че ищецът не е изпълнил указанията за заплащане на държавна такса в размер на 4% върху цената на иска, възлизащи в случая на 33 647,54лв и на основание чл.129Чл. 129. ⚖️ Практика (23) (4) Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да изисква преписи от документи. (5) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) При образуване на изпълнително дело съдебният изпълнител незабавно отбелязва това в съответната електронна партида чрез Единния портал за електронно правосъдие. Докато отбелязването не бъде заличено или не бъде отразено, че отбелязаното изпълнително дело е приключило или е прекратено, последващо изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист не може да се образува. Местна компетентност, ал3 ГПК е прекратил производството. В предхождащ атакуваното определение акт съдът е изложил съображения, че предявените искове против тримата ответници в условията на солидарност, намират правното си основание в чл.4, & 3 от Д. /Договорът за Европейски съюз/. Тези съображения се споделят от настоящата инстанция с оглед на директното приложение на правото на ЕС и конкретно чл.4 & 3 от Д. и решенията по делата Francovich и Kobler, от които се извежда правилото, че всяка държава-членка е длъжна да поправи вредите от нарушение на правото на ЕС, извършени от държавен орган, включително национален съд, действащ като последна инстанция. Допустимостта на предявените искове, респ. поставената правна квалификация са извън предмета на повдигнатия процесуален спор, който се свежда до приложимостта на предвидения процедурен ред в ЗОДОВ /чл.9а/, предвиждащ първоначално заплащане на държавна такса в размер на 25лв, вместо общият ред за пропорционална държавна такса от 4% върху цената на иска. Частният жалбоподател поддържа неправилност на определението, като постановено в противоречие с основни принципи на правото на ЕС за равнопоставеност и ефективност. Принципът на равностойност и ефикасност налага в рамките на производството, държавата –членка да приложи аналогичното вътрешно –правно средство с цел да гарантира във вътрешното право правата, които субектите черпят от правото на Съюза, като процесуалните правила не трябва да бъдат по-неблагоприятни от тези, които уреждат аналогични вътрешноправни производства или бъдат уреждани по начин, който прави практически невъзможно /прекомерно трудно/ упражняваннето на тези права / Решение от 12 декември 2013 година по дело C-362/12 / (T. C. in the F. I. I. G. L. срещу C. of I. R., C. for Her M.’s R. and C.). В същото решение на С. /т.33/ и в редица други / Решение на С. от 13 март 2007 г по дело С-432/05 /, наред с посочените принципи е залегнал и принципът на процесуална автономия, гарантиращ на ДЧ определяне на компетентните си юрисдикции и процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които засегнатите лица черпят от правото на Съюза. В рамките на тази процесуална автономия ДЧ чрез съответната юрисдикция извършва преценка за аналогичността на съответните производства и наличието на сходства, които да обусловят прилагането на по-благоприятния ред, предвиден за реализиране отговорността на държавата за вреди, произтичащи от нарушение на национален закон /чл.9а ЗОДОВ/. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че същността и предмета на иска по 4, & 3 от Д. е различен от предметния обхват на производствата по ЗОДОВ, поради което не могат да се третират като аналогични и с това да се обоснове прилагането на предвидения за тези производства процесуален ред /чл.9а ЗОДОВ/. Не са налице сходства с производствата по ЗОДОВ, за които необходима предпоставка е съответното действие или акт на правоохранителен орган да е отменено или признато за незаконосъобразно –т.е. осъществен контрол и отмяна на незаконосъобразния акт, за разлика от настоящото производство, в което законосъобразността на съдебния акт, ползващ се със стабилитет е извън обсега на контрол / Решение от 30 септември 2003г по дело С-224/01, Gerhard Kobler/ След като заявената претенция е на самостоятелно правно основание / чл.4 & 3 от Д./, с различен предметен обхват /нарушение правото на ЕС от влязъл в сила съдебен акт/, то е изключена възможността за реализиране отговорността на държавата по този съдопроизводствен ред, прилагайки същия по аналогия с редакцията на чл.2 и сл.ЗОДОВ /в този смисъл е задължителната за съдилищата практика по чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК, формирана с Решение № 457/25.06.2010г по гр.д. № 1506/2009г на ВКС/. Според българското законодателство отговорността на държавата за действия, които не попадат под обхвата на ЗОДОВ, се реализира по общия ред на чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. и сл.ЗЗД, които съдебни производства се разглеждат от гражданските съдилища по ГПК. Следователно, първоинстанционният съд правилно е приел за приложим общият исков ред по ГПК. Не се обосновава противоречие с принципа за ефективност, тъй като възприетата пропорционална държавна такса е отражение на претендираното по съдебен ред право, чиито материален израз се определя именно от ищеца. Доводите, че нейната прекомерност го затрудняват да упражни правата си представлява изявление, което не кореспондира с представени в тази насока доказателства. Частният жалбоподател твърди нарушение на чл.47 от Х. на основните права на ЕС, която възпроизвежда чл.6, пар.1 ЕКПЧОС, а именно за ограничаване достъпа до съд и по силата на чл.5, ал.4 КРБ е част от вътрешното право. Изискването за заплащане на такси на гражданските съдилища във връзка с предявени пред тях искове за обезщетение не може да се разглежда като ограничение на достъпа до съд, несъвместимо с чл.6 т.1 от Конвенцията. В редица решения на ЕСПЧ ( B. G. de la T. v. S., решение от 19.12.1997 г., R. of J. and D. 1997-VIII, стр. 2955, § 33, T. M. v. the U. K., решение от 13.07.1995 г., S. A no. 316-B, стр. 80-81, § § 61 et seq и K. v. P., no. 28249/95, § 60, ECHR 2001-VI) е възприето, че налагането на държавна такса като предпоставка за иницииране на съдебен процес, не означава лишаване от достъп до съд, но оценяването на сумата в светлината на конкретните обстоятелства по дадено дело, е съществен фактор при определянето дали едно лице е упражнило правото си на достъп. Включително в цитираното от частния жалбоподател Решение от 12.07.2007г на ЕСПЧ по делото S. v. B. e посочено, че целта на налагането на държавни такси не е несъвместима с доброто правосъдие, а ограничение на правото по чл.6, пар.1 ЕКПЧОС, ще е налице при липсата на разумна връзка и пропорционалност с оглед на конкретното имуществено състояние на заинтересованото лице. Отделно от посоченото цитираното решение по делото S. v. B. касае случай, напълно различен от настоящия – повдигнатия въпрос за прекомерност на държавните такси има за предмет претенция на физическо лице, претендиращо обезщетение за незаконно задържане под стража и анализира трудностите при предварителното определяне размера на претенциите, каквито при разглеждания казус не са налице. Разпоредбата на чл.6, пар.1 от ЕКПЧОС и прегледът на цитираната практика в част от решения на ЕСПЧ се отнася до гарантиране правото на достъп до съд на физически лица. Частният жалбоподател се е позовал на Решение от 22 декември 2010г по дело С-279/09 deb D. E. –und B. mbH, с което е дадено разширително тълкуване на принципа на ефективна съдебна защита, заложен в чл. 47 от Х. на основните права на Европейския съюз в смисъл, че не се изключва възможността юридически лица да се позовават на него /т.52….” по- специално освобождаване от авансово плащане на разноски във връзка с производството и/или съдействие от адвокат”/. Разгледаният в посоченото решение случай също е различен- обсъжданият въпрос касае възможността за предоставяне правна помощ на юридическо лице, вкл. освобождаване от авансово плащане на разноски, за разлика от настоящия спор, който основно се свежда до приложимия процесуален ред. Независимо от посоченото в мотивите на това решение /т.60/ отново се възприема разбирането, застъпено в цитираните вече решения от практиката на ЕСПЧ, че ограничаване достъпа до съд е обусловено не от въведените мерки от финансов характер, а от липсата на разумно съотношение и пропорционалност между ангажираните от жалбоподателя средства и целта, която ще се постигне. Точно този принцип на пропорционалност е възприет с Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК с въведената 4% бариера, с цел да се избегнат злоупотреби с правото на достъп до съд, като наличието на прекомерност на държавната такса се преценя не по принцип, а с оглед на конкретното индивидуално положение на заинтересованото лице /т.61,62 от дело С-279/09 (DEB E.- und B. mbH/. Както се посочи подобен извод за прекомерност в нарушение принципа за ефективна съдебна защита не би могъл да се направи само въз основа на изявление в този смисъл, въведено за първи път пред въззивната инстанция. По отношение на искането за отправяне на преюдициално запитване. Съдебният акт по повдигнатия с частната жалба спор ще подлежи на касационно обжалване, поради което и настоящият състав, който не действа като последна инстанция, не е задължен съгласно чл.629, ал.2Чл. 629. ⚖️ Практика (1) (В сила от 24.07.2007 г.) (1) Запитването се отправя от съда, пред който делото е висящо, служебно или по искане на страната. (2) Съдът, чието решение подлежи на обжалване, може да не уважи искането на страната да се отправи преюдициално запитване за тълкуване на разпоредба или на акт. Определението не подлежи на обжалване. (3) Съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. (4) Съдът винаги отправя запитване, когато се постави въпрос за валидността на акт по от ГПК да отправи преюдициално запитване. Отделно от посоченото, според настоящият състав не се налага тълкуване на разпоредба от правото на ЕС, тъй като решаващият за изхода на спора въпрос е свързан с определяне на аналогичния национален процедурен ред за реализиране отговорността за вреди от нарушение на правото на ЕС /наличието на идентичност между производството по чл.4, & 3 от Д. и този по ЗОДОВ/, която преценка не свързана със съмнение относно тълкуването и приложението на общностна разпоредба. С оглед, че изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд относно приложимостта на общия исков ред по ГПК за производството по иск с правно основание чл.4Чл. 4. ⚖️ Практика (4) (1) Съдебният език е българският. (2) Когато в делото участват лица, които не знаят български, съдът назначава преводач, с помощта на когото тези лица извършват съдопроизводствените действия и им се обясняват действията на съда. (3) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2021 г., в сила от 06.02.2021 г.) Когато в делото участва глухо или нямо лице, назначава му се преводач на български жестов език. (4) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Устният превод и тълкуването може да се извършат и чрез видеоконференция, като преводачът или тълковникът присъстват в съдебната зала на съда, в който се провежда съдебното заседание, освен ако конкретните обстоятелства не налагат тяхното присъствие при изслушваното лице. Глава втора. ОСНОВНИ НАЧАЛА Законност, & 3 от Д. и не се установяват релевирните в жалбата основания за неправилност, обжалваното определение, с което исковата молба е върната на осн. чл. чл.129, ал.3Чл. 129. ⚖️ Практика (23) (4) Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да изисква преписи от документи. (5) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) При образуване на изпълнително дело съдебният изпълнител незабавно отбелязва това в съответната електронна партида чрез Единния портал за електронно правосъдие. Докато отбелязването не бъде заличено или не бъде отразено, че отбелязаното изпълнително дело е приключило или е прекратено, последващо изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист не може да се образува. Местна компетентност ГПК ще следва да се потвърди. Ответната по жалбата страна е претендирала разноски за правна защита на осн. чл. 78, ал.8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК във вр. с Наредба № 1/2004г за мин. р-ри на адв. възнаграждения. Такива следва да се присъдят с оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и изрично предвиденото право на разноски в полза на юридическо лице, когато е представлявано от юрисконсулт или служител с юридическо образование, като такива следва да се присъдят в предвидения размер минимален размер в чл.11 от Наредба № 1/2004г /изм. - ДВ, бр. 2 от 2009г, бр.28 от 2014г/ в размер на 200лв.

Решение: Въз основа на изложеното, настоящият състав на САС Определи: ПОТВЪРЖДАВА Определение № 14 664/14.07.2014г по гр.дело № 9234/2012г на Софийски градски съд, І-17с. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на Върховен административен съд сумата от 200лв, представляваща разноски в настоящото производство.

Определението, подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчване препис на страните.

Свързани документи: Определение № 14664 по гр.д. 9234/12 СГС Определение № 269 по гр.д. 1867/15 ВКС