Решение №/ 27.01.2014 ГД № 1315/2006 СГС

РЕШЕНИЕ №/ 27.01.2014 ГД № 1315/2006 СГС Гражданско дело № 1315/2006 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен . Решение от 27.01.2014г., Софийски градски съд, ВК, ІV-то „А” ВО, гр. д. № 1315/2006г.

Производството е по реда на чл. 196Чл. 196. ⚖️ Практика (2) (1) Разпоредбите на чл. 22, ал. 1 се прилагат съответно и за вещите лица. (2) Всяка от страните може да иска отстраняване на вещото лице, ако е налице някое от основанията по ал. 1. (3) Вещото лице е длъжно незабавно да съобщи на съда всички обстоятелства, които могат да бъдат основание за отстраняване. То е длъжно да вземе отношение по твърденията в молбата за отстраняването му. (4) Съдът се произнася с определение по искането за отстраняване на вещото лице. Възлагане на експертиза и сл.ГПК (отм). Образувано е по въззивна жалба на Зоя Горянова Борисова срещу решението на СРС, 47 ми състав от 06.01.2006г., постановено по гр.д. № 6801/2004г., с което са отхвърлени исковете по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД и чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД за солидарно осъждане на „С.Б.А.Л.О.”(СБАЛО) ЕАД и П.П.Т. за заплащане на сумата 5000 лева, дължима като обезщетение за неимуществени вреди и на сумата 2000 лева – лихва за забава в периода 24.02.2000г.- 05.08.2004г.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Изтъква се на първо място, че отговорността на ответниците е солидарна, а не както е приел първоинстанционният съд – разделна. По същество се оспорват част от констатациите на изслушаните вещи лица по приетите съдебномедицински експертизи като се твърди, че при не всички посещения на ищцата в Националния онкологичен център са й извършвани прегледи; че не се е явявала на клинични конференции; че не й е било назначено образно изследване на лимфните възли; че останало неизяснено дали границите на хирургичната интервенция са чисти и дали е проведено ехографско изследване. Повтаря се поддържаното в хода на първоинстанционното производство, че за нейния случай химиотерапията е била задължителна, но не била назначена и това бездействие представлява противоправно поведение, намиращо се в причинна връзка с настъпилите за ищцата вреди. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете бъдат уважени.

Ответниците: по жалбата – „С.Б.А.Л.О.” ЕАД и П.П. Т. - я оспорват.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и взе предвид възраженията на страните, намира следното:

Предявените искове са по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД и чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД. В исковата молба ищцата твърди, че след извършен в края на 1999г. преглед при д-р К. в Национален онкологичен център-Кожна клиника, била запланувана за операция, извършена в същата клиника на 14.01.2000г. След направеното хистологично изследване й била поставена диагноза „малигнен меланом”, а заболяването - определено в стадии ІІ-А. Постоперативното наблюдение и лечение било възложено на ответницата д-р П.Т.. Същата назначила изследвания на кръвта и рентгенологични изследвания, но не предписала лечение на ищцата. В края на септември 2000г., ищцата отишла на преглед в друга клиника ( Кожна клиника при Александровска болница), защото считала, че сериозното й заболяване не се лекува адекватно. След прегледа там била хоспитализирана и й била назначена имунотерапия с Интрон А, а освен това било установено, че има метастази и подуване на лимфни възли. Тази проява свидетелствала за значително намаляване на шансовете й за излекуване. При назначената втора операция бил отстранен увеличен лимфен възел от дясна подмишница и се установило, че заболяването е вече във стадии ІІІ -В. През март 2001г. ищцата разбрала, че е било необходимо след операцията й през януари 2000г.(първата) да й бъде проведено лечение с химиотерапия и имунотерапия, а при съмнение за имунни заболявания – да се назначат допълнителни изследвания. Пропускът да бъде направено това, окачествен от ищцата като нарушение на разпоредбата на чл. 23, ал.3 от ЗНЗ, съгласно която медицинските специалисти оказват своевременна и квалифицирана помощ на болните, довело до влошаване на здравословното състояние на ищцата, изразяващо се в преминаване на заболяването й в друг клиничен стадии - ІІІ В, който бил нелечим. За обезщетяване на тази вреда (влошаване на здравословното й състояние) и други, изразяващи се в стрес, страхова невроза и постоянна депресия, се иска присъждане на обезщетение от 5000 лева, както и такова за забава в размер на 2000 лева от датата на увреждането, която ищцата определя на 25.02.2000г. до подаване на исковата молба. Първоначално е поискано солидарно осъждане на д-р Т. и болницата, в която тя е служител, а с молба от 13.06.2007г., депозирана пред въззивния съд, жалбоподателката е заявила, че предпочитан ответник е физическото лице

Ответниците: „С.Б.А.Л.О.” ЕАД и П.П. Т. оспорват исковете като неоснователни.

Доказателства: От събраните по делото доказателства безспорно се установява следната фактическа обстановка:

Ищцата е прегледана в ответната болница ( тогава Национален онкологичен център) в края на 1999г. по повод оплаквания за кървяща ахроматична лезия на гърба. Назначено е оперативно лечение, проведено на 19.01.2000г., когато е извършена ексцизия на тумор с минимално отстояние 3 сантиметра. Съгласно приетата от въззивния съд съдебно медицинска експертиза на в.л. К., операцията е радикална и ексцизията е извършена в здрава тъкан, тоест осигурителната зона (от 3 см) е достатъчна за постигане на радикално лечение на първичния тумор. Ищцата е изписана от Националния онкологичен център на 21.01.2000г. с диагноза малигнен меланом на кожата на гърба, ІІА клиничен стадии, с хистологичен резултат - малигнен меланом, Кларк ІІІ степен, Бреслау ІІІ степен. Насочена е за диспансерно наблюдение с провеждане на контролни прегледи един път месечно и имунотерапия с Калгевакс ( БЦЖ ваксина).

В личния амбулаторен картон на ищцата, издаден при Националния онкологичен център с номер 243/2000г, има отбелязани 10 посещения ( ежемесечни до юни 2000г., включително, за периода след операцията, начиная от 24.02.2000г.; едно през август, две през октомври), като на това от 17.10.2000г. е установен увеличен лимфен възел в дясната подмишница и е предложено оперативно лечение, с което пациентката се е съгласила. На прегледа на 24.02.2000г., пациентката се е оплакала от субфебрилна температура и е насочена за провеждане на рентгенография на бял дроб, кръвна картина и ензими (така ЛАК и заключенията на в.л. И. пред СРС). Същото е било и оплакването при прегледа на 23.03.2000г., когато ищцата е насочена за консултация в ревматолог. Такава консултация е назначена и при прегледа на 26.05.2000г., когато е отбелязано, че поради анамнезата за лупус, провеждането на имунотерапия подлежи на обсъждане. Не е спорно между страните, че имунотерапия с Калгевакс ( БЦЖ ваксина) не е проведено.

Съгласно заключенията на вещите лица д-р И. и д-р К., проведените на ищцата прегледи, които са регистрирани в амбулаторния журнал на болницата, са общо 17 за периода от 05.01.2000г. до 19.10.2000г., като тези на 28.02.2000г, 02.03.2000г, 11.08.2000г. и 30.08.2000г. не са отбелязани в ЛАК. Представени са копия от страниците на амбулаторните журнали, видно от които са записани общо 13 прегледа на ищцата за периода 05.01.2000г.- 30.08.2000г.

На 26.05.2000г., 04.10.2000г. и 19.10.2000г. състоянието на ищцата е обсъждано на клинични конференции. Това е установено от в.л. И. при преглед на дневник – журнал, съхраняван при ответната болница (така отговорите му в с.з. на 09.03.2005г.) и от свидетелските показания на д-р К. и д-р П.. И на трите конференции е обсъждан въпроса за имунотерапията на ищцата с БЦЖ и/ или интерферон, като е прието, че не трябва да се провежда такава.

В периода 06 октомври – 26 октомври 2000г. по инициатива на ищцата, същата е хоспитализирана в Кожната клиника при Факултетска Александровска болница –София. Там провежда имунотерапия с Интерферон три пъти седмично по 3 млн Е. Видно от епикризата, подписана от д-р Б. като лекуващ лекар, представена от ищцата с исковата молба, при постъпването й в Александровска болница тя е съобщила за „съмнения за лупус” отпреди 15 години. Разпитан като свидетел д-р Б. заявява, че решението за лечение на ищцата с интерферон е съобразено с данните за автоимунно заболяване – лупус, но е взет предвид факта, че то не било активно от дълги години. Принципно лечението с интерферон било противопоказано са пациенти с автоимунни заболявания, но противопоказанието било „относително” и зависело от това доколко автоимунното заболяване е активно. Свидетелят изрично заявява, че той не е съветвал ищцата да проведе лечение с интерферон, а то се е случило по нейно настояване и с негово съгласие, защото е преценил, че лупусът не е активен. Това изявление кореспондира с установеното от в.л. П. в заключението й, прието от въззивния съд. Д-р П. е установила, че представената от ищцата като доказателство по делото епикриза от Александровска болница е с различно съдържание от тази, намираща с в архива на болницата. В последната е записано, че ищцата постъпва за контрол на започваща имунотерапия с интерферон, предпочетена от болната пред БЦЖ ваксината или ваксинацията с Калгевакс, а в представената от ищцата епикриза пише, че постъпва за контрол на започващата имунотерапия с интерферон, преценен като най – подходящ за болната. Налице са и други разлики. В съхраняваната в кожната клиника епикриза антителата, описани в епикризата на ищцата като такива с отрицателни стойности, са с положителни такива по 6 показателя. Освен това, в първата има вписване в раздел „обективно състояние”: „периферни лимфни възли не се палпират”.

Съгласно заключението на в.л. П., прието от въззивния съд, ищцата е регистрирана като боледувала от автоимунно заболяване „системен лупус еритематодес, лупусна нафропатия” като диагнозата фигурира в редица медицински документи, издадени на нейно име още от 1985г. Самата ищца е съобщила за това заболяване както на доктор Т. при прегледа през май 2000г, видно от отбелязването в ЛАК, така и при постъпването си в Александровска болница, където е лекувана с интерферон ( така епикризата от там и показанията на д-р Б.)

В периода, в който се е лекувала с интерферон в Александровска болница, ищцата се е явила на 17.10.2000г. на преглед в ответната болница, при който е установен увеличен лимфен възел в дясна подмишница. Операцията за отстраняването му, която е планувана при ответника, е извършена съобразно волята на ищцата в друга болница, а именно Пета градска болница, през ноември 2000г. Отстранен е пакет лимфни възли в дясна подмишница и са установени метастази от малигнен меланом. Няма данни за назначеното лечение след втората операция.

През 2002г. ищцата подновява прегледите си в Столичния онкодиспансер. При проведените там изследвания не се установяват рецидиви и метастази, по нейно настояване се провежда лечение с интерферон, а не предложената й цитостатична химиотерапия. От онкодиспансера ищцата е насочена отново към ответната болница, тъй като видно от решение на състав на онкологична комисия при Столичния онкодиспансер от 30.05.2002г., е настоявала за лечение и изследвания, с което докторите не са били съгласни. Съгласно извършеното от д-р И. освидетелстване на ищцата през .2005г., тя е в състояние на пълна клинична ремисия 5 години след първоначалното регистриране на случая.

Всички изслушани свидетели, доктори по образование и всички експертни заключения с категоричност установяват следното: По правилата на онкологичната наука, приети у нас и по света, клиничният стадии при онкологично заболяване се поставя при неговото първоначално откриване и стадиране и не се променя в хода на заболяването. Заболяването може да прогресира ( например с появата на метастази), а може и да настъпи ремисия, но това не означава, че клиничният стадии се променя. След като определеният на ищцата е ІІ А, то такъв ще е винаги. Лечението на тумора е оперативно, а не с имунотерапия. Имунотерапията е противопоказна при наличие на автоимунно заболяване, каквото е „системен лупус еритематодес” и не се провежда докато се поддържа температура. Имунотерапията с интерферон не е приета практика в България поради ниския терапевтичен ефект и многото странични ефекти. Използването на БЦЖ ваксина също има нисък ефект, но в България продължава да се практикува поради общия имунозасилващ ефект и минималните странични ефекти. Подходът за наблюдение и лечение на болните с първичен малигнен меланом на кожата в България, е публикуван в Методични указания, които играят ролята на медицински стандарт в онкологията. Такива са издадени през 1991г. и през 2003г. и са сходни с препоръчания от ЕСМО подход. Съгласно указанията от 1991г., лечението на кожния меланом е комплексно - хирургично, химиотерапия, имунотерапия и лъчетерапия, като за всеки случай се определя от екип специалисти. За ІІ стадий водещо място има хирургическото лечение, а постхирургическото лечение се определя от множество фактори, сред които и имунния статус на пациента. Съобразно постхирургичната ТNМ класификация, за рТ3 ( тази на ищцата) лечението е: хирургическо, БЦЖ имуностимулация и в „някои случаи” 3-6 курса адювантна химиотерапия с посочени вещества в съответните дози. Съгласно методологичните указания, публикувани през 2003г., лечението на ММК ( малигнен меланом на кожата) във втори клиничен стадий е: „ хирургично отстраняване на меланома (широка ексцизия) +/- адювантна терапия”. Адювантната имунотерапия се провежда при пациенти с меланоми над 1мм, които имат по–висок риск от прогресия на заболяването, като ефект има интерферона в много високи дози, но поради многото странични ефекти и токсичност е рядко приложим, а БЦЖ ваксина е с много нисък ефект и се използва в България, но не и в други страни. Алгоритъмът за лечение и проследяване на болни с първичен меланом на кожата, каквато е била ищцата след първата операция, е широка ексцизия на първичния тумор и наблюдение. Адювантната терапия е само възможност и то не във всички хипотези, а химиотерапията не е въобще сред средствата за лечение. Пак съгласно методичните указания болните се наблюдават първата година един път месечно, като на 3 месеца се изследват кръвна картина и урина, а на 6 месеца се прави графия на бял дроб и ехография на черния дроб.

През 2000г. д-р Т. е работила при ответника като лекар ординатор в Кожния кабинет, по силата на трудов договор. Свидетелката Д. твърди, че докато е била в отпуск по болест през 2000 г. ищцата е ходила в работата си и с часове е приказвала за заболяването си, била е много обезпокоена, споделяла, че по цели нощи не може да спи. Свидетелката я свързала със своя позната, която работела в лаборатория. След като двете поговорили, станало ясно, че е невъзможно да се направят изследвания, които ищцата искала.

Мотиви: При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:

Възложителят на работата и прекият причинител не отговарят солидарно за обезщетяване на вредите от непозволено увреждане. Солидарността следва да е уговорена в договор или да е изрично предвидена в закона. За случая такова предвиждане липсва. Възложителят на работата и прекият причинител отговарят разделно, всеки на собствено, при това различно основание, като обстоятелството, че за да бъде ангажирана отговорността на възложителя, следва да е налице и изпълнен фактически състав по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД , не прави отговорността им солидарна. Отговорността на ответниците следва да се обсъди при спазване заявеният от ищеца ред, съгласно който предпочитан ответник е прекият причинител и едва в случай, че искът срещу него бъде отхвърлен, следва да се разгледа претенцията по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД.

По иска по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД. За ангажиране на отговорността на ответника по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД е необходимо ищецът да докаже главно и пълно вреди, противоправен резултат, авторство на противоправния резултат (т.е конкретно поведение в причинна връзка с противоправния резултат), причинна връзка между вредите и противоправния резултат. Вината на прекия причинител се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал.2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД.

Предмет на иска са посочените в исковата молба вреди, а именно - влошаване на здравословното състояние на ищцата , изразяващо се в преминаване на заболяването й от ІІА в ІІІ В клиничен стадий, който е нелечим, както и страх, депресия и стрес. Състоянието на ищцата не се е влошило по заявения с исковата молба начин. На първо място, напълно произволно, ищцата си е поставила диагноза ІІІ В клиничен стадии. Диагностициране в подобен смисъл няма в нито един от представените документи и не е установено от никое от вещите лица. Съгласно установеното по делото преминаване от един клиничен стадий в друг е невъзможно за случая, тъй като правилата на онкологичната наука изключват такава възможност. Клиничният стадий се определя при първоначално откриване на тумора и не се променя, независимо от прогресията или ремисията на заболяването. В този смисъл дори сега, когато ищцата е в ремисия, продължила повече от 5 години, клиничният стадий на заболяването й е отново ІІА. Ето защо, вреди от преминаване на заболяването от един клиничен стадий в друг, не е възможно да се проявят.

При изложеното в исковата молба може да се приеме, че заявените за репарация вреди са от влошаване на здравословното състояние на ищцата, намерило израз в появата на метастази след първоначалното премахване на тумора. Последните са факт и са наложили втората операция на ищцата, проведена през ноември 2000г. Сред необходимите условия за появата им обаче не стои конкретно поведение на д-р Т. и още по – малко противоправно такова. Съгласно твърденията по исковата молба, противоправното поведение на ответницата е нейното бездействие, изразяващо се в непредписване и непровеждане на лечение за заболяването след хирургичното отстраняване на първичния тумор, което според ищцата включва химиотерапия и имунотерапия. Безспорно е, че такова лечение не е проведено на ищцата по назначение от д-р Т., която е била неин лекуващ лекар, в периода след първата операция до втората такава. Това бездействие обаче не е в нарушение на правилата на съвременната онкологична наука и практика, включително прилаганите към 2000г. Подходът за проследяване и лечение в процесния случай, установен с методичните указания, представени като доказателства по делото, заключението на в.л. И. и показанията на разпитаните по делото като свидетели специалисти, не предвижда изобщо химиотерапия, а имунотерапията не е задължителна и преценката за провеждането й и вида й, е възложена за всеки конкретен случай на съответния лекар и/ или екип от специалисти.

Както д-р Т. , така и участвалите в клиничните конференции лекари, са взели решение да не провеждат назначената имунотерапия с БЦЖ ваксина, нито исканата от самата ищца имунотерапия с интерферон, подхождайки напълно професионално предвид факта, че при първоначалните прегледи е установено, че ищцата поддържа субфебрилна температура, а по анамнезтични данни страда от автоимунно заболяване – лупус. Ищцата е диагностицирана с такова заболяване (вж. заключението на в.л. П.) и самата тя е съобщила за него както на доктор Т. при прегледа през май 2000г, видно от отбелязването в ЛАК, така и при постъпването си в Александровска болница, където е лекувана с интерферон ( така епикризата от там и показанията на д-р Б.) Фактът, че въпреки това в последната е проведено лечение на ищцата с интерферон, не променя извода, че добрата лекарска практика се въздържа от подобно лечение. Единствено провелият го д-р Б. твърди, и то уклончиво, че противопоказанията в случая биха били „относителни”. Останалите свидетели, както и вещите лица, категорично определят имунотерапията за противопоказна при автоимунно заболяване и то независимо дали то е активно или не. Този извод намира потвърждение в обстоятелството, че именно в периода на третиране с интерферон в Александровска болница ( 6-26 октомври 2000) се е появило увеличението на лимфните възли на дясна подмишница. То е установено при преглед в ответната болница на 17.10.2000г. а на предходния преглед – на 04.10.2000г., не е било констатирано.

Тук е мястото да се отбележи, че доказателствата по делото не подкрепят тезата на ищцата за хода на заболяването й, изложена в исковата молба. Постъпването й в Александровска болница и проведеното там лечение е по нейно настояване, а не й е предписано от провелите го там доктори. Увеличението на лимфните възли също не е установено при постъпването в Александровска болница, нито пък по време на престоя там. То е констатирано при преглед в ответната болница на 17.10.2000г, докато при изписването на ищцата от Александровска болница на 26.10.2000г., в епикризата, съхранявана в кожната клиника там и проверена от в.л. П., е записано „периферни лимфни възли не се палпират”.

В заключение, непровеждането на химиотерапия и имунотерапия след операцията на ищцата през януари 2000г., не представлява противоправно бездействие. Дължимото поведение от д-р Т., определено от терапевтичния стандарт за случая, е активно наблюдение и то категорично е осъществено. Ищцата е преглеждана ежемесечно до втората й операция, понякога и два пъти в месеца, назначавани са и съответните изследвания както съобразно изискванията по методичните указания, така и с оглед конкретните оплаквания при прегледа. Липса на конкретни изследвания се сочи като основание на иска едва с въззивната жалба , което е недопустимо. Въпреки това, следва да се отбележи, че образното изследване на лимфните възли не е задължително. Диагнозата за поява на метастази почива на данните от обективното изследване – оглед и палпация на лимфодренажния басейн и хистологичните данни (така методичните указания). Именно по този начин е установено увеличението на лимфните възли на 17.10.2000г„, наложило втората операция.

С оглед изложеното, въззивният съд достига до извода, че появата на метастази при ищцата не стои в каузална причинно –следствена връзка с бездействието на д-р Т. да й назначи химиотерапия и / или имунотерапия , а непровеждането на последните не е било в нарушение на добрата лекарска практика т.е. противоправно. В тази връзка страданията на ищцата, макар обективно да представляват вреден резултат, не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД.

По иска по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД: Доколкото отговорността на възложителя на работата е функционално обусловена от тази на прекия причинител, а искът срещу него е неоснователен, то и искът по чл. 49 ЗЗD се явява такъв. Изводите на двете инстанции съвпадат, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 47 ми състав от 06.01.2006г., постановено по гр.д. № 6801/2004г. Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал.2Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК.