Решение № 16366 ГД № 10846/2012 СГС

Решение № 16366 ГД № 10846/2012 СГС Гражданско дело № 10846/2012 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен . Решение № 16366 от 15.08.2014г., Софийски градски съд, І Г.О., 8 с-в, гр. д. № 10846/2012г.

Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал.1Чл. 59. ⚖️ Практика (144) Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. 6. ВОДЕНЕ ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ ПЪЛНОМОЩИЕ от ЗЗД. Ищецът: Д.Д.К. поддържа твърдение, че към 2008г. бил здравно осигурено лице с непрекъснати здравно осигурителни права, когато заболял тежко, а спецификата и естеството на неговото заболяване наложило спешно да потърси лечение в чужбина. Според изричните изисквания на медицинската клиника, ищецът превел авансово по нейната банкова сметка, 90 евро, а след завръщането си в България със собствени средства закупил необходимия за постоперативното лечение медикамент „Доксирубицин”, който попадал в хипотезата на т. 298 от Наредба № 40/2004г. за определяне на основния пакет здравни дейности, които се гарантират от бюджета на НЗОК.

В края на 2009г. за ищеца възникнала отново необходимост от провеждане на нова операция в чужбина, а според изричните изисквания на медицинската клиника, ищецът превел авансово по нейната банкова сметка ***, 63 евро за оперативна интервенция и сумата от 1000 евро разноски за предварителни изследвания и консултации.

През м. октомври на 2010г. възникнала необходимост от провеждане на нова операция в чужбина, а според изричните изисквания на медицинската клиника, ищецът превел авансово по нейната банкова сметка ***,46 евро.

През м. ноември 2010г. възникнала необходимост от провеждане на последваща четвърта по ред операция в чужбина, а според изричните изисквания на медицинската клиника, ищецът превел авансово по нейната банкова сметка ***,46 евро.

Преди да осъществи лечение в чужбина, ищецът поискал от НЗОК надлежно разрешение за провеждане на лечение в чужбина, а за целта му били издадени Разрешение № Е-112/07.04.2010г., Разрешение № S/21.10.2010г. и Разрешение № S/16.12.2010г. Тези три разрешения били представени пред медицинските клиники в чужбина и първото от тях било използвано, като въз основа на признатите разходи от Здравноосигурително дружество на И. (Р. Франция) ищецът получил от ответника НЗОК сумата от 2673, 66 евро. От представените писма на Здравноосигурителното дружество в Париж обаче не ставало ясно как са били използвани останалите две разрешения.

След като отправил писмено искане и представил всички документи за разходите по извършеното лечение в чужбина - на обща стойност от 47 127, 65 евро - ищецът получил от ответника сумата от 6 622, 82 евро, но при това не му били възстановени платените от него разходи за лечение в общ размер на 40 504, 83 евро и разходи за стойността на закупените лекарства в размер на 1962, 42 лева. Като твърди, че отказът да му бъдат възстановени (реимбурсирани) посочените по- горе суми довел до неоснователно разместване на имуществени блага в патримониумите на страните с пряка причинно-следствена връзка помежду им т.е. до неоснователно обогатяване за ищеца, респ. до неоснователно обедняване за ответника - ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати сумата от 40 504, 83 евро и сумата от 1962, 42 лева. С оглед основателността на иска, ищецът претендира да му бъдат присъдени и направените съдебни разноски.

Исковата претенция е оспорена от Ответник: Национална здравноосигурителна каса (НЗОК).

Чрез процесуалния си представител, ответникът не оспорва твърдението, че ищеца е осъществил лечение в чужбина, че за това е получил посочените в исковата молба разрешения и че в последствие е отправил писмено искане - да му бъдат възстановени (реимбурсирани) направените разходи за лечение в чужбина, но при това поддържа твърдение за неоснователност на иска, поради липса на надлежна материална легитимация за ищеца, да претендира от НЗОК възстановяване на разходите за лечение, над вече възстановените на разпходи, които са на стойност от 6622, 82 евро.

Ответникът твърди, че е изпълнил надлежно нормативно установените свои задължения - да покрие само онази част от направените от ищеца разноски за лечение, чието извършване било доказано и, които били поети от здравноосигурителната институция - в мястото на осъществяване на медицинското лечение т.е. в Р. Франция.

Предоставените от НЗОК разрешения за лечение в чужбина ангажирали готовността на НЗОК да поеме стойността на разноските за лечение, но само тези, които били покрити от здравноосигурителните институции във Франция.

Според действащото българско и европейско законодателство, клиниките, които са извършили лечението на ищеца, били надлежно легитимирани да претендират пряко от НЗОК разходите за лечение, въз основа на издадените на ищеца писмени разрешения.

По изложените съображения, ответникът моли за ОТХВЪРЛЯНЕ на иска.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.3Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението от ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че ищецът е здравноосигурено лице.

Приетите в хода на съдебното дирене писмени доказателства, представляващи документи на френски език, с осъществен в хода на процеса превод на български език: Оферта от 21.11.2008г., документ за банков превод от 12.12.2008г, Оферта от 30.1`1.2009г., Удостоверение № 76028/25.01.2010г., Удостоверение за плащане от 20.01.2011г., Удостоверение с вх. № 70892/08.02.2010г., фактура за медицински хонорари от 09.02.2010г., Оперативен протокол, Оферта от 01.10.2010г., платежно нареждане от 19.10.2010г., Оперативен протокол, Разрешение за лечение в чужбина изх. № Е112-01-7/16.12.2010г. на НЗОК, Разрешение за лечение в чужбина изх. № Е112-01-7/21.10.2010г. на НЗОК, Разрешение за лечение в чужбина изх. № Е112-01-7/07.04.2010г. на НЗОК, Писмо с изх. № 126-01-170/05.07.2012г. на НЗОК, Писмо на здравноосигурително дружество Париж от 09.05.2012г., Писмо на здравноосигурително дружество И. от 10.04.2012г., Сертификат за хоспитализация от 04.02.2009г. установяват фактическите твърдения на ищеца, които са изложени в исковата молба и които по същество не се оспорват от страна на ответника.

Приетите като доказателства и посочени по- горе медицински документи на френски език и с превод на български език са предоставени за анализ на допуснатата специализирана Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ).

Заключението на изготвената Съдебно-медицинска експертиза обосновава следните изводи: Медицинските дейности регламентирани в Наредба № 40/2004г. за определяне на основния пакет здравни дейности, които се гарантират от бюджета на НЗОК, предвиждат клинична пътека за лечение на заболяването от което е страдал ищеца в лечебно заведение на територията на Р. България. Според становището на д-р К. обаче, тази клинична пътека е „силно недофинансирана” и не позволява качествено лечение по най- високите познати медицински стандарти. по Медицинските дейности по т.215 от Наредбата съответстват на процедури с голям и много голям обем на сложност в областта на хирургията на таза и на долния крайник, а медицинските дейности по т.216 от споменатата Наредба се различават, тъй като се отнасят за поставяне на ендопротези. Лечението на ищеца е било спешно и наложително, тъй като диагностицираното заболяване е застрашавало живота му. Забавянето на лечението на заболяването увеличава значително вероятността за неблагоприятен изход от него. След извършеното оперативно медицинско лечение във Франция, външният изглед на липсващата тазова кост е близък но нормалния, което определя лечението като успешно.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни мотиви:

По предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1Чл. 59. ⚖️ Практика (144) Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. 6. ВОДЕНЕ ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ ПЪЛНОМОЩИЕ от ЗЗД. Съдът е сезиран с претенция за присъждане на обезщетение, основано на твърдения за неоснователно обогатяване, което произтичало от отказа на ответника НЗОК да компенсира ищеца за направените от него разходи за медицинско лечение в чужбина и за закупуването на медицински препарат.

Претенцията се основава на твърдението, че на ответника му било нормативно вменено задължението да поеме споменатите разходи за извършеното лечение в чужбина, а неоснователното имуществено разместване било причинено именно поради отказа на ответника да поеме стойността на лечението, което той следвало да поеме и същата стойност, която ищецът бил принуден да поеме за своя сметка, макар че бил здравноосигурено лице.

При установените по делото факти, по които страните не спорят, повдигнатият правен спор се концентрира върху два основни въпроса с преюдициално значение, чието разрешаване ще определи и изхода на този спор.

Първият въпрос касае спора относно наличието или липсата на задължение на ответника, да възстанови разноските за лечение, които са направени в чужбина, при липса на надлежно разрешение, което да е било поискано от него за осъществяване на такова лечение. Този въпрос засяга в частност правните последици от неизпълнението на задължението на здравноосигуреното лице – да поиска предварително разрешение от НЗОК по реда на чл.22, §1, б. „в” подточка “I” от Регламент № 1408/1971 на ЕО.

Вторият въпрос касае наличието на действително имуществено разместване в патримониума на ищеца и на ответника по см. на чл. 59Чл. 59. ⚖️ Практика (144) Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. 6. ВОДЕНЕ ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ ПЪЛНОМОЩИЕ от ЗЗД, което разместване е неоснователно т.е. не може да бъде оправдано с разпоредба на позитивното право - защото ищецът е поел разноски, за които е налице нормативно установено задължение да бъдат поети от ответника, а между тези два факта е налице обективна връзка. Предявеният иск би бил основателен само при наличие на действително имуществено разместване.

Първият от споменатите по- горе въпроси следва да бъде разрешен посредством прилагането на изричната нормативна уредба, който е създадена за уреждане на подобен тип обществени отношения.

Тъй като Р. България е член на ЕС от 2007г., а релевираните в исковата молба факти са се осъществили след началото на това членство, за уреждане на спора намира приложение посоченият от ищеца Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност на наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на общността, чиито норми са транспонирани и във вътрешното право на Р. България – съответно в Закона за здравното осигуряване (ЗОО) и в Правила за извършване на експертиза по чл. 78Чл. 78. ⚖️ Практика (5) Националната здравноосигурителна каса може да извършва експертиза при необходимост от: 1. медицинска помощ, ако стойността и надхвърля 200 пъти минималната работна заплата за страната; 2. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) скъпоструващи лекарствени продукти в случаите, предвидени в НРД; 3. (отм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 03.01.2014 г.) от ЗЗО и Регламенти (ЕИО) № 1408/71 и № 574/72 в ЦУ на Националната здравноосигурителна каса (приети с решение № РД-СП-08-5/23.06.2008 г. от Събранието на представителите (СП) на НЗОК.

Цитираната по- горе нормативна уредба вменява в задължение на лицето, което е здравноосигурено в една страна – членка на общността и при това желае да се ползва от здравно осигурителните си права за лечение на територията на друга страна членка - преди всичко да поиска разрешение за извършване на лечението на територията на трета държава.

Разрешението следва да бъде поискано от съответния орган, който поема разноските по лечението на здравноосигуреното лице - по принцип преди започване на лечението, а по изключение и при вече започнало лечение. Разрешението не може да бъде искано при приключило лечение, тъй като се касае за предварително изразено съгласие за поемане на разходи, които предстои да бъдат направени.

Разрешението на НЗОК е формален акт - касае се за т. нар. „Формуляр Е 112”, който има правната същност на предварително издадено писмено съгласие на НЗОК, да поеме за сметка на своя бюджет осъществяване на конкретно лечение, финансирано от публичната система за здравеопазване, при конкретно определено място на извършване на лечението и срок на извършване на лечението.

В конкретния случай- за лицата, които са здравно осигурени в България, т. нар. „Формуляр Е 112” може да бъде издаден само от един компетентен орган - ЦУ на НЗОК и само при поискване - по инициатива на заинтересованото лице.

При липсата на спор относно факта, че ищецът е пропуснал да поиска от ответника НЗОК решение за издаване на Формуляр Е 112, настоящият съдебен състав намира, че неизпълнението на това негово задължение влече за ищеца съответните правни последици. Именно тези последици са предмет на правния спор.

Предмет на повдигнатия в настоящия процес правен спор не е отказът на НЗОК да издаде разрешение за лечение в чужбина (доколкото няма спор, че ищецът е получил по повод на лечението от същото заболяване Разрешение № Е-112/07.04.2010г., Разрешение № S/21.10.2010г. и Разрешение № S/16.12.2010г.), а предмет на спора е правомерността на последващия отказ на НЗОК - да удовлетвори претенция за възстановяване на разноските за оперативна интервенция с планов характер, която е била осъществена в чужбина, по собствена инициатива на ищеца и която вече е приключила, към момента на отправяне на претенцията.

Касае се за две съвсем различни хипотези, които ищецът се стреми да приравни, но без каквото и да е фактическо или правно основание.

Обстоятелството- дали е налице отказ да бъде дадено разрешение за лечение в чужбина или пък е налице отказ да бъдат поети разноските за лечение, което е осъществено без да бъде искано предварително разрешение има твърде важно значение при тълкуване и прилагане на чл. 22, §1, б. „в” подточка “I” от Регламент № 1408/1971 на ЕО, вр. с чл. 49 от ЕО, на който ищеца се позовава изрично в исковата молба.

Именно тази специфика в предмета на настоящия спор следва да бъде взета предвид с особено внимание и при разглеждане на хипотезите, които са били обсъдени в съдържанието на цитираното от ищеца Решение по дело № С-173/09г. на СЕО Л. (образувано по преюдициално запитване и известно като делото „Е. срещу НЗОК”).

В обстоятелствената част от исковата молба и доводите, на които основава претенцията си, ищецът акцентира главно върху условията и предпоставките - да бъде издадено от НЗОК предварително разрешение за лечение в чужбина и на правомерността на отказа да бъде издадено такова. Тези предпоставки обаче, в случая са ирелевантни за хипотезата, при която не е било поискано предварително разрешение за извършеното лечение, а се търси последваща приключването на лечението парична компенсация за разноските, които са били направени по повод на това лечение.

Цитираното по- горе Решение по дело № С-173/09г. на СЕО Л. дава следното разрешение на хипотезите, които са идентични именно с настоящия казус: Член 49 ЕО и член 22 от Регламент № 1408/71 не допуска правна уредба на държава членка, тълкувана в смисъл, че при всички положения е изключено да се покрият разходите за болнично лечение, получено в друга държава членка без предварително разрешение (т.51 от Решението). В това отношение следва да се отбележи, че издаването на предварително разрешение, например под формата на формуляр Е 112, се явява безполезно, когато осигуреното лице вече се е подложило на болничното лечение, освен евентуално в хипотезата, когато това лице още не е получило фактурата за лечениетоси или не я е платило.

Извън споменатата хипотеза - осигуреното лице има правото да му бъде възстановена пряко от компетентната институция сума, равна на тази, която тя по принцип би поела, ако разрешението бе надлежно предоставено преди началото на лечението (т. 57 от Решението).

Осигурените лица, които получат болнично лечение в държава членка, различна от тази по местопребиваването си, без да поискат разрешение по член 22, параграф 1, буква в), подточка i) от Регламент № 1408/71, имат право да искат поемане на разходите за това лечение на основание член 49 ЕО, но само в границите на обезщетението, гарантирано от здравноосигурителната система, към която са осигурени (т. 80 от Решението) .

Мотивирайки своите изводи с установените факти по делото и основавайки се на тълкувателните насоки, които са дадени в цитираното по- горе Решение по дело № С-173/09г. на СЕО Л.– в пълно съгласие с това решение на СЕО Люксембург, настоящият състав на съда счита, че ищецът е легитимиран да търси и да получи от НЗОК само онази сума, която би била покрита от НЗОК по клинична пътека № 160, съгласно установените нормативи за 2010г.

Ищецът без съмнение не е легитимиран да търси възстановяване на сумата, която би била покрита от бюджета на НЗОК по повод на лечението от същото заболяване, за които са издадени Разрешение № Е-112/07.04.2010г. на НЗОК, Разрешение № S/21.10.2010г. на НЗОК и Разрешение № S/16.12.2010г. на НЗОК. Това е така, доколкото получаването на споменатите разрешения са гарантирали безплатното му лечение в чужбина – на разноски на НЗОК, които се покриват, при т.нар. процедура по реимбурсиране от страна на здравното заведение, което е осигурило лечението. Твърдението на ищеца, че е предал издадените от НЗОК документи Разрешение № S/21.10.2010г. на НЗОК и Разрешение № S/16.12.2010г. на НЗОК при лечението си в чужбина, но не станало ясно как и дали те са били използвани, не обосновава възможността да се иска възстановяване на разходите, които НЗОК е изразила готовност на поеме, при осъществяване на нормативно установената процедура по реимбурсиране, въз основа на тези документи. Противното схващане би означавало, че НЗОК би била задължена да извърши двойно плащане.

По втория от определените по- горе основни въпроси- досежно действителното наличие на имуществено разместване в патримониумите на ищеца и на ответника, съдът приема, че такова не е налице. Действително, ищецът представи фактури, но не представи доказателства, които според преценката на съда да могат да установяват убедително самият факт на плащането на сумите, по споменатите фактури. Въпреки това – съдът приема, че плащането в действителност е било осъществено - като съобрази липсата на спор между страните относно това фактическо твърдение на ищеца.

Доколкото платената от ищеца сума за лечение в чужбина, представлява цена на проведено лечение, което здравно осигурените лица имат право да получат безплатно т.е. за сметка на бюджета на НЗОК – следва да се приеме, че в тази сума се включва и стойността на лечението, което би било поето от НЗОК, ако това лечение би било проведено в лечебно заведение в Р. България.

Тъй като заключението на Съдебно-медицинската експертиза установи категорично, че сумата за проведеното в чужбина лечение би била поета от бюджета на НЗОК, ако лечението на ищеца би било осъществено в здравно заведение в страната, където лицето е здравноосигурено, настоящият съдебен състав приема, че неоснователно обогатяване в полза на НЗОК в действителност не е било реализирано, защото разходите НЗОК би следвало да поеме по клинични пътеки в т.215/ т.216 от Наредба № 40/2004г. за определяне на основния пакет здравни дейности, които се гарантират от бюджета на НЗОК.

Неоснователни са доводите на процесуалния представител на ищеца, които са наведени в представената по делото писмена защита. Становището, че НЗОК следвало да покрие пълната сума на направените разноски за лечение в чужбина, при условие, че не е давала предварително разрешение не намират опора – при това нито в нормативната уредба на чл. 22, §1, б. „в” подточка “I” от Регламент № 1408/1971 на ЕО тълкуван във връзка с чл. 49 от ДЕО, със споменатото по- горе Решение по дело № С-173/09г. на СЕО Люксембург, нито пък във вътрешното законодателство – ЗЗО и Наредба №40/2004г. на МЗ за определяне на основния пакет здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК.

Становището на ищеца, че съвременната здравна система в Р. България не е способна да предостави адекватно лечение на всички тежки заболявания, съобразно най- съвременните медицински стандарти по никакъв начин не може да бъде отречено. Това становище беше подкрепено от заключението на Съдебно-медицинската експертиза.

Настоящият състав на съда също споделя становището, че здравеопазването е финансирано недостатъчно, за да бъдат предложени на здравно-осигурените лица най- високите достижения на съвременната медицина. От това обаче не следва непременно извода, че Националната здравноосигурителна каса е длъжна да поеме във всеки случай всички разноски на всяко здравноосигурено лице, което се е лекувало в чужбина, особено когато се касае за високо специализирана медицинска операция, която може да се извърши в страната, но която по субективни причини (изложени в експертното заключение на д-р К.) лекуващите лекари отказват да се ангажират. Националната здравноосигурителна каса има ограничен бюджет, който се формира преди всичко от здравноосигурителните вноски на всички осигурени лица. Ето защо НЗОК функционално предназначена да разпределя бюджета си така, че обективно да може да бъде гарантирана не най- добрата възможност за лечение, а само еднаквата възможност на всички здравноосигурени лица, да ползват бюджета й медицинска помощ, на средното равнище, което националната здравноосигурителна система обективно може да предостави и осигури (независимо колко високо или пък ниско е това равнище, в сравнение с постиженията на съвременната медицинска наука по принцип). Това разбиране е залегнало очевидно и в нормативната уредба на чл. 22 от Регламент № 1408/1971 на ЕО, която изисква предварително разрешение за всеки случай, в който националният осигурителен орган поема ангажимент да финансира лечение на определено лице в чужбина.

В обобщаващо заключение на всички изложени по- горе изводи, съдът приема, че предявеният от ищеца срещу НЗОК иск следва да бъде удовлетворен само до размера на сумата от 1962, 42 лева, представляваща доказан разход за закупени медикаменти необходимия за постоперативното лечение с медикамента „Доксирубицин” /на основание т. 298 от Наредба № 40/2004г. за определяне на основния пакет здравни дейности, които се гарантират от бюджета на НЗОК /. За разликата - над споменатата сума от до пълния размер на претенцията му за 40504, 83 евро, предявеният иск следва да бъде ОТХВЪРЛЕН, като неоснователен.

По отношение на претенциите за разноските С оглед изхода на делото и по аргумент от чл. 78Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК, ответникът следва да бъдат ОСЪДЕН, да заплати на ищеца действително направените разноски по воденето на делото, съразмерно с уважената част от иска, а ищецът следва да заплати на ответника действително направените разноски по воденето на делото, съразмерно с ОТХВЪРЛЕНАТА част от иска. При това съдът съобрази също, че макар да има право да претендира разноски, ответникът не изпълни процесуалното си задължение по чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски от ГПК да представи списък на разноските, чието присъждане претендира. Такъв списък беше представен своевременно само от процесуалния представител на ищеца.

Така мотивиран, съдът Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, със седалище и адрес на управление – гр. С., ул. „К.” № *, да заплати на Д.Д.К. с ЕГН и съдебен адресат – адв. Л. П., С., ул. „П.” № **, ет.*, ап.1, на основание чл. 59, ал.1Чл. 59. ⚖️ Практика (144) Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. 6. ВОДЕНЕ ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ ПЪЛНОМОЩИЕ от ЗЗД - сумата от 1962, 42 лева (хиляда деветстотин шестдесет и два лева и четиридесет и две ст.), представляваща разноски за закупуването на медикамента „Доксирубицин”, по т.2 98 от Наредба № 40/2004г. за определяне на основния пакет здравни дейности, които се гарантират от бюджета на НЗОК, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за горницата - над присъдената сума до пълния претендиран размер от 40504, 83 евро.

ОСЪЖДА Н. З. К. да заплати на Л. В. Н., на основание чл. 78, ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК – сумата от 216,40 лева (двеста и шестнадесет лева и четиридесет ст.), представляващи направени разноски.

ОСЪЖДА Л. В. Н. да заплати на Н. З. К., на основание чл. 78, ал. 8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК – сумата от 500 (петстотин) лева, представляващи възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - София, с въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него. Свързани документи: Решение № 923 по гр.д. 4635/14 АпС - София