Решение № 268/2023 АД № 249/2023 АС Плевен

• Номер на дело: 268
• Година нa делото: 2023
• Оспорване на санкцията: Срок (Чл. 34 ЗАНН)
• Приложим закон: ЗЛЗ

Резюме: Директорът на РЗИ-Плевен е подал касационна жалба срещу решение на Районен съд - Плевен, което е отменило наложено от РЗИ наказателно постановление за неуведомяване за взрив от вътреболнични инфекции. Касаторът твърди, че има достатъчно доказателства за неизпълнено задължение по уведомяване, но съдът, след като изслушва всички страни, намира касационната жалба за неоснователна.

Против горното решение е постъпила касационна жалба от д-р И. М., директор на РЗИ-Плевен, който счита така постановеното решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Възпроизвежда решението, като сочи, че са спазени разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5Чл. 57. ⚖️ Практика (32) (1) Наказателното постановление трябва да съдържа: 1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало; 2. датата на издаването и номерата на постановлението; 3. датата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя; 4. (изм. - ДВ, бр. 59 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер, а в случай че е чужденец - имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това - и място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на документа; 5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават; 6. законните разпоредби, които са били нарушени виновно; 7. вида и размера на наказанието; 8. (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието; 9. (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) времето, през което наказаното лице е било лишено по административен ред или фактически от възможността да упражнява определена професия или дейност, което се приспада от времето на изтърпяване на наказанието временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 10. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) вещите, които се отнемат в полза на държавата; 11. (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) разпореждането с веществените доказателства; 12. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) размера на обезщетението и на кого следва да се заплати; 13. (предишна т. 10, изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване. (2) Наказателното постановление се подписва от длъжностното лице, което го е издало. (3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) С наказателното постановление нарушителят се уведомява и за правата му по от ЗАНН. Налице е в АУАН и в НП описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Твърди се, че нарушителят е представил писмено възражение срещу АУАН № АН-02-6/29.09.2022 г. с вх. № АН-02-6-1/03.10.2022 г. в РЗИ Плевен, като твърденията във възражението потвърждават констатираното нарушение с АУАН. Твърди, че във възражението си срещу АУАН жалбоподателката излага, че е извършила определени уведомявания, но не е извършено уведомяване съгласно изискванията на чл. 20, ал. 2 от Наредба № 2/2005 г. за организацията на профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции. Посоченото, че "Всички тези вътреболнични инфекции са установени в сроковете, посочени в Медицинския стандарт по профилактика и контрол по вътреболничните инфекции" в АУАН и НП е с ясна проследимост от представените медицинските документи, както и че се касае за взрив на ВБИ. Изложено е ясно в същите, че на 25.05.2022 г. след направени микробиологични изследвания, са установени повече от два случая на вътреболнични инфекции, засегнали пациенти на Клиника по очни болести към УМБАЛ "Д-р Георги Странски" ЕАД, гр. Плевен, претърпели операция в клиниката на 18.05.2022 г., което прави вероятна епидемиологичната връзка и което увеличение на ВБИ е необичайно. Моли да се отмени изцяло Решение № 81 от 17.02.2023 година, постановено по а.н.д. № 2269/2022 г. на Районен съд - Плевен, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, както и да се постановите друго такова, с което да потвърди Наказателно постановление №РД-05-26/11.11.2022 г. на директора на РЗИ - Плевен като правилно и законосъобразно. Претендира разноски направените в настоящото съдебно производство разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

Към касационната жалба са приложени обяснение от доц. д-р С. М. - началник на Клиника по очни болести; заповед за заместване № РД-16-282/26.07.2022 г. и пълномощно на доц.д-р А. В. - зам.изпълнителен директор по ДЛД; график на лекари и медицински сестри от Клиника по очни болести за месец май 2022 г.; справки за микробиологично изследване на пациенти приети и оперирани на 18.05.2022 г. и с последваща хоспитализация в Клиника по очни болести; извадка от приемен журнал на Клиника по очни болести за 18.05.2022 г.; заверени копия на Истории на заболяването на пациенти от Клиника по очни болести - 17 бр.

Ответникът в дадения срок е представил писмен отговор на касационната жалба , чрез адв. Д., в който оспорва същата като неоснователна, като счита съдебното решение за правилно, и моли да бъде оставено в сила. Възразява срещу депозирането на нови доказателства пред касационната инстанция, доколкото касационния съд не е съд по фактите, и е забранено да прави нови фактически установявания. Моли да се остави в сила съдебното решение и да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът КАСАТОРЪТ ДИРЕКТОР НА РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ - ПЛЕВЕН - редовно призован, се представлява от адв. В.с пълномощно по делото. Моли да се отмени изцяло обжалваното решение на Районен съд - Плевен като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага доводи, че решението на РС Плевен е постановено при нарушение на материалния закон. Моли да се постанови друго, с което да се потвърди обжалваното НП на директора на РЗИ - Плевен като правилно и законосъобразно, по доводите, подробно изложени в производството и в касационната жалба.

Ответникът С. В. М. -редовно призована, се представлява от адв. Д.. Моли да се отхвърли касационната жалба и да се потвърди решението на първоинстанционния съд. Счита, че е съобразено с материалния и процесуалния закон, постановено след подробен и обстоен анализ на всички приложени по делото доказателства. Моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства, касационната жалба е основателна и предлага да бъде уважена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 1Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В конкретния случай с касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение, тъй като РС неправилно е приложил материалния закон. Настоящият съдебен състав намира, че тези оплаквания са неоснователни. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел че във връзка с постъпила жалба в РЗИ-Плевен с вх. № 96-00-70/09.08.2022 г. и Заповед № РД-01-193/15.08.2022 г. на Директора на РЗИ - Плевен е извършена проверка на 16.08.2022 г. в Клиника по очни болести към УМБАЛ "Д-р Георги Странски". Проверката била за спазване на хигиеннопротивоепидемичния режим в клиниката, съчетана с микробиологичен контрол на дезинфекциите в обекта, химичен анализ на използваните дезинфекционни разтвори и регистрацията, съобщаването и отчет на ИСМО /инфекции, свързани с медицинското обслужване/, съответно взрив от ИСМО; с писмо вх. № 96-00- 70-2/24.08.2022 г. в РЗИ - Плевен от Изпълнителния директор на УМБАЛ "Д-р Георги Странски" е предоставена изискана медицинска документация, свързана с проверката. От извършено ретроспективно проучване по документи е установено, че след операция по повод на катаракта на 18.05.2022 г., 4 лица са рехоспитализирани с инфекция на окото в Клиника по очни болести към УМБАЛ "Д-р Георги Странски", както следва: 20.05.2022 г. - 2 лица, видно от История на заболяването /ИЗ/ №№ 14149/2022 и 14526/2022; 14187/2022 и 14533/2022; 21.05.2022 г. - 1 лице, видно от ИЗ №№ 14169/2022 и 14555/2022; 23.05.2022 г. - 1 лице, видно от ИЗ №№ 14176/2022 и 14739/2022. Изяснено е, че едно лице, оперирано на 18.05.2022 г. по повод катаракта, пролежаващо в клиниката, било със симптоми на инфекция на следващия ден след операцията, видно от ИЗ № 14143/2022. При всички горепосочени лица е поставена диагноза ендофталмит, с изолиран причинител: Ps. aeruginosa. При повторната хоспитализация на първия опериран пациент е установено, че е с хронична инфекция на ухото; при него е изолиран същия причинител от очен секрет - микробиологично изследване № 1695/26.05.2022 г. и от ушен секрет - № 1716/27.05.2022 г. - ИЗ № 14739/2022. В тази връзка е преценено, че всички описани вътреболнични инфекции са установени в сроковете, посочени в Медицинския стандарт по профилактика и контрол по вътреболничните инфекции, III 7.1.3.A3, приет с Наредба № 3/08.05.2013 г. за утвърждаването на медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции; отбелязано е, че случаите отговарят на критериите за ВБИ /вътреболнични инфекции/, посочени в медицински стандарт по превенция и контрол по вътреболничните инфекции, III 8.4.2. Н2, приет с Наредба № 3/08.05.2013 г. за утвърждаването на медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции. Посочено е, че към 25.05.2022 г., след направени микробиологични изследвания, са установени повече от два случая на вътреболнични инфекции, засегнали пациенти на Клиника по очни болести към УМБАЛ "Д-р Георги Странски", претърпели операция в клиниката на 18.05.2022 г., което прави вероятна епидемиологичната връзка и което увеличение на ВБИ е необичайно. На тази основа, направен е извод за наличие на епидемичен взрив от вътреболнична инфекция /чл. 20, ал. 1 от Наредба № 2/2005 г. за организацията на профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции/, както и че доц. д-р С. В. М., в качеството на Началник на Клиника по очни болести към УМБАЛ "Д-р Георги Странски", не е уведомила ръководителя на лечебното заведение и лицата по контрол на инфекциите в същото за наличието на епидемичен взрив от вътреболнична инфекция, като уведомяването е следвало да се извърши незабавно /до 26.05.2022 г./, поради което към 27.05.2022 г. е налице неизпълнение на задължението на доц. д-р М., в качеството на Началник на Клиника по очни болести към УМБАЛ "Д-р Георги Странски", да извърши това уведомяване - нарушение по чл. 20., ал. 2 от Наредба № 2/2005 г. за организацията на профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции. Съставен бил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №АН-02-06/29.09.2022 г. , и въз основа на същия е било издадено наказателно постановление № РД-05-26/11.11.2022 г. на Директора на РЗИ-Плевен .

РС е приел, че Актът за установяване на административно нарушение, както и наказателното постановление са съставени от компетентни длъжностни лица, като подробно е разгледал изложените в жалбата възражения за некомпетентност и ги е приел за неоснователни. Приел е, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изложил е мотиви, че както в съставения АУАН, така и в издаденото НП, липсва ясно, разбираемо описание на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване. Специфичен момент в тази връзка се явява сложността на фактическата обстановка, която условно може да се раздели на две части: от една страна, факти и обстоятелства, свързани с евентуалното наличие на т.нар. епидемичен взрив от вътреболнична инфекция, а от друга - факти и обстоятелства, свързани със следващите се от този взрив задължения и тяхното евентуално неизпълнение от страна на М., в качеството й на Началник на Клиника по очни болести при УМБАЛ "Д-р Георги Странски" ЕАД Плевен. Посочено е, че е извършена операция по повод на катаракта на 18.05.2022 г., при което четири лица са впоследствие рехоспитализирани, а едно - пролежавало в Клиника по очни болести, било със симптоми на инфекция, на следващия ден след операцията. Никой от твърдяните пациенти обаче не е с посочена самоличност, а наред с това са цитирани редица ИЗ, които дори не са представени в заверен препис, към съставения АУАН. По този начин, изложени са редица твърдения във връзка с хоспитализация, рехоспитализация, пролежаване, симптоми, диагноза ендофталмит с определен причинител, без каквато и да било документална опора или възможност да бъде проследена документалната им обоснованост. На второ място, сочи се, че "Всички тези вътреболнични инфекции са установени в сроковете, посочени в Медицинския стандарт по профилактика и контрол по вътреболничните инфекции, III 7.1.3.A3, приет с Наредба № 3/08.05.2013 г. за утвърждаването на медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции. Случаите отговарят на критериите за ВБИ /вътреболнични инфекции/, посочени в медицински стандарт по превенция и контрол по вътреболничните инфекции, III 8.4.2. Н2, приет с Наредба № 3/08.05.2013 г. за утвърждаването на медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции". Видно е, че априорно се приема, че изброените пет случая на ендофталмит представляват именно вътреболнични инфекции. Подобна априорност обаче, е недопустима. Съобразно чл. 4, ал. 1 от Наредба № 2 от 10.01.2005 г., "Вътреболнични инфекции са: 1. инфекциите, придобити от пациент, във връзка с медицинско обслужване, по повод на друго заболяване; 2. инфекциите, придобити от медицински или друг персонал на лечебното заведение, във връзка с обслужването на пациентите.". Законодателят регламентира две групи инфекции, които от гледна точка на обективното право, покриват изискванията за вътреболнична инфекция /ВБИ/. В този смисъл, още веднъж проличава непълноценността на предложеното от актосъставителя и възприето от административнонаказващия орган описание на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване, тъй като не само липсват достатъчно подробни данни за всеки от пациентите с непосочена самоличност, но и липсват сочените в АУАН/НП документи /ИЗ/, на чиято основа се правят някакви изводи в посока на ВБИ. Без съмнение, наличието на ВБИ не се предполага, а следва да установи по достатъчно обоснован начин посредством изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 1 или на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Неясно е обаче въз основа на коя от двете възможни хипотези се твърди, че оперираните на 18.05.2022 г. пет лица са получили ВБИ, за да може да се прецени дали действително се касае за ВБИ, а едва след това - дали се касае за епидемичен взрив от ВБИ. Наред с това, актосъставителят и административнонаказващия орган, в горния цитат се позовават на "…сроковете, посочени в Медицинския стандарт по профилактика и контрол по вътреболничните инфекции, III 7.1.3.A3". Съдържанието на тази разпоредба от Медицинския стандарт гласи: "7.1.3. A3 Инфекция на органи и телесни кухини в областта на операцията 7.1.3.1. Инфекция в рамките на 30 дни след операцията (до 1 година, ако е поставен имплант in situ) и 7.1.3.2. е вероятно инфекцията да е във връзка с операцията и 7.1.3.3. инфекцията засяга органи или телесни кухини, отваряни или манипулирани по време на операцията, и 7.1.3.4. отговаря на поне един от следните критерии: 7.1.3.4.1. Налице е гнойна секреция от дренаж, който има достъп до органа или телесната кухина в областта на операцията. 7.1.3.4.2. Културелно доказани причинители от асептично взет раневи секрет или тъкан от орган, респ. телесната кухина в областта на операцията. 7.1.3.4.3. Абсцес или друг признак за инфекция на органа, респ. на телесната кухина в областта на операцията, са видни при клиничен преглед, по време на повторна операция, при хистопатологично или радиологично изследване." Очевидно е, че пълното съдържание на сочената от страна на актосъставителя/административнонаказващия орган разпоредба от Медицинския стандарт, не касае единствено "сроковете", а съдържа и редица други изисквания и условности. Поставя се въпроса - дали актосъставителят/административнонаказващият орган са имали предвид единствено, че се касае за срок от 30 дни след операцията или наред с това, са визирали и всички други изисквания на т. 7.1.3. A3 от раздел ІІІ. Този въпрос обаче няма подразбиращ се отговор, а както е добре известно, жалбоподателят не е длъжен да знае или предполага волята на административнонаказващия орган, включително - какво нарушение, с какви обективни признаци му се вменява във вина. Сочи се, че споменатите вече схематично описани медицински казуси /случаи/ на пет пациента, "…отговарят на критериите за ВБИ /вътреболнични инфекции/, посочени в медицински стандарт по превенция и контрол по вътреболничните инфекции, III 8.4.2. Н2…". Следва да бъде отбелязано, че Същата разпоредба, на свой ред, гласи: "8.4.2. H2 Други инфекции на окото Следва да отговарят на един от следните критерии: 8.4.2.1. Културелно доказани причинители в предната или задната очна камера или от течността на стъкленото тяло; 8.4.2.2. Поне два от следните признаци, без друга установена причина: 8.4.2. 2.1. болки в окото, нарушение в зрението или хипопион и 8.4.2.2.2. най-малко един от следните критерии: 8.4.2.2.2.1. Диагноза на лекаря; 8.4.2.2.2.2. Положителен тест за антиген в кръвта; 8.4.2.2.2.3. Доказване на причинители в хемокултура." Законодателят е посочил редица изисквания и условности при дефинирането на инфекцията, които следва да са налице кумулативно или алтернативно. На базата на тези изисквания, още веднъж проличава непълноценността на предложеното от актосъставителя и възприето от административнонаказващия орган описание на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване. Така, за никой от петте пациенти не е ясно, последователно, подробно описано, в т.ч. дали е налице културелно доказан причинител в предната или задната очна камера или от течността на стъкленото тяло, болки в окото, нарушение в зрението или хипопион и диагноза на лекаря, положителен тест за антиген в кръвта или доказване на причинители в хемокултура. От своя страна, именно въз основа на конкретика, основана на тези изисквания, би могло да се изведе, че се касае за ВБИ, а оттук - евентуално и за епидемичен взрив от ВБИ. В съответствие с изложеното дотук РС е намерил, че както съставеният АУАН, така и издаденото НП не съдържат ясно, точно, подробно описание на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване, като по този начин е ограничено правото на защита на жалбоподателя, в т.ч. - да научи за какво нарушение, въз основа на кои факти и обстоятелства, е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила - по чл. 42, ал. 1 т. 4 и чл. 57, ал. 1 т. 5Чл. 57. ⚖️ Практика (32) (1) Наказателното постановление трябва да съдържа: 1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало; 2. датата на издаването и номерата на постановлението; 3. датата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя; 4. (изм. - ДВ, бр. 59 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер, а в случай че е чужденец - имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това - и място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на документа; 5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават; 6. законните разпоредби, които са били нарушени виновно; 7. вида и размера на наказанието; 8. (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието; 9. (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) времето, през което наказаното лице е било лишено по административен ред или фактически от възможността да упражнява определена професия или дейност, което се приспада от времето на изтърпяване на наказанието временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 10. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) вещите, които се отнемат в полза на държавата; 11. (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) разпореждането с веществените доказателства; 12. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) размера на обезщетението и на кого следва да се заплати; 13. (предишна т. 10, изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване. (2) Наказателното постановление се подписва от длъжностното лице, което го е издало. (3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) С наказателното постановление нарушителят се уведомява и за правата му по ЗАНН, които обуславят незаконосъобразността на издаденото Наказателно постановление , което е отменено, без да бъде разглеждан по същество правния спор.

По наведените касационни основания съдът съобразява следното: Обжалваното съдебно решение е правилно като краен резултат, но не по изложените мотиви. Съгласно чл. 20, ал. 2 от Наредба № 2 При епидемичен взрив от ВБИ началникът на съответното от"еление незабавно уведомява ръководителя на лечебното заведение и лицата по чл. 10, ал. 1, които от своя страна уведомяват РИОКОЗ. Видно от посочената разпоредба, задължението за уведомяване тежи върху началника на съответното отделение. Отделенията в лечебните заведения са техни структурни звена съгласно Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/. Съгласно чл. 57, ал. 1Чл. 57. ⚖️ Практика (1) (1) (Предишен текст на чл. 57 - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) Лечебното заведение за болнична помощ се състои от: клиники и/или отделения с легла, медико-диагностични и медико-технически лаборатории, отделения без легла, болнична аптека, консултативни кабинети, звена за административни, стопански и обслужващи дейности. (2) (Нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) Клиниките, отделенията и медико-диагностичните лаборатории имат ниво на компетентност, определено в съответствие с утвърдените медицински стандарти по чл. 6, ал. 1. Нивото на компетентност се определя по ред и критерии, определени в наредбата по чл. 46, ал. 3. от ЗЛЗ, Лечебното заведение за болнична помощ се състои от: клиники и/или отделения с легла, медико-диагностични и медико-технически лаборатории, отделения без легла, болнична аптека, консултативни кабинети, звена за административни, стопански и обслужващи дейности. Съгласно чл. 58, ал. 1 и, ал. 2Чл. 58. Изпълнители на медицинска помощ по смисъла на този закон са лечебни заведения по Закона за лечебните заведения и здравни заведения по Закона за народното здраве." 2. В § 3, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби думата "доболничната" се заменя с думата "извънболничната". 11. В чл. 40 от Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; попр., бр. 1 от 1999 г.; изм., бр. 44 от 1999 г.) ал. 1 се изменя така: "(1) Здравни услуги са услугите, оказвани от здравни заведения по Закона за народното здраве и от лечебни заведения по Закона за лечебните заведения в домовете за стари хора и в други заведения от лекари, стоматолози и медицински специалисти по Закона за народното здраве и Закона за лечебните заведения." 12. Изпълнението на закона се възлага на министъра на здравеопазването. 13. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г.) Параграф 9, т. 9 от преходните и заключителните разпоредби се прилага от 1 юли 2000 г. за извънболничната помощ и от 1 юли 2001 г. за болничната помощ. 14. (Нов - ДВ, бр. 65 от 2000 г.) (1) Държавните институтски болници и диагностично-лечебните структури към висшите медицински училища запазват правата и задълженията си по договорите с висшите медицински училища за обучение на студенти, специализанти и докторанти независимо от преобразуването им в лечебни заведения, до придобиване на качеството на университетски болници по предвидения в закона ред, но не по-късно от 1 юли 2001 г. (2) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) При преобразуването на заведенията по ал. 1 лекарите и лекарите по дентална медицина, работещи и като преподаватели в тях, сключват основен трудов договор с управителния орган на лечебното заведение. Трудовите им правоотношения се уреждат при условията на чл. 123 от Кодекса на труда. 15. (Нов - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Лечебните заведения за болнична помощ, които осъществяват дейност на територията на държавно или общинско лечебно заведение за болнична помощ и не отговарят на условията по чл. 9, ал. 6, могат да продължат да извършват досегашната си дейност до изтичане на сроковете, уговорени в сключените до влизането в сила на този закон договори за наем или за съвместна дейност. ------------------------- Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 24 юни 1999 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ (ОБН. - ДВ, БР. 28 ОТ 2002 Г.) 28. В Закона за л... от ЗЛЗ, Клиниката е болнично звено по определена медицинска или дентална специалност, ръководено от хабилитирано лице - лекар, съответно лекар по дентална медицина, в която се извършва диагностично-лечебна дейност и се провежда обучение на студенти и/или обучение на специализанти и/или продължителна квалификация. (2) В клиниката могат да се откриват отделения, когато това е предвидено в правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение. Съгласно чл. 59, ал. 1Чл. 59. ⚖️ Практика (18) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) Отделението е болнично звено по определена медицинска или дентална специалност, ръководено от лекар, съответно лекар по дентална медицина, с призната медицинска специалност, в която се извършва диагностично-лечебна дейност. В отделението може да се провежда следдипломно обучение на специализанти или продължителна квалификация. (2) (Отм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) от ЗЛЗ, Отделението е болнично звено по определена медицинска или дентална специалност, ръководено от лекар, съответно лекар по дентална медицина, с призната медицинска специалност, в която се извършва диагностично-лечебна дейност. В отделението може да се провежда следдипломно обучение на специализанти или продължителна квалификация. От така цитираните правни норми е видно, че клиниката и отделението са различни структурни звена в лечебните заведения /ЛЗ/, в които се извършват определени от ЗЛЗ дейности. Дори когато в клиниката не са разкрити отделения, същата не може да се приравни на отделение по смисъла на закона. По тази причина началникът на клиниката не може да бъде подведен под отговорност за неспазване на изискванията на чл. 20, ал. 2 от Наредба № 2, доколкото същата възлага задължение само на началника на отделение. Това задължение не е възложено на началника на клиника, поради което същият не може да бъде подведен под отговорност за неспазването му. Следва да се посочи, че в Наредба № 2 има задължения, възложени както на началника на клиника, така и на началника на отделение - например чл. 19, ал. 1 от същата сочи: "За всеки случай на инфекция, съмнителна за ВБИ, началникът на отделението (клиниката) незабавно уведомява лекаря (специалиста) по контрол на инфекциите …". За ответника по касация обаче няма данни по делото да е привлечен към отговорност за нарушение на тази разпоредба. Също чл. 16, ал. 3: "При случай на ВБИ началникът на отделението (клиниката) съвместно с лицата по чл. 10, ал. 1 назначават мерки за ограничаване разпространението на ВБИ у пациентите и персонала едновременно с диагностично-лечебните мероприятия." Когато едно задължение е вменено на точно определено лице - началника на отделение, не може да се приеме, че същото е вменено и на друго лице, а именно началника на клиника. Дори да се приеме, че Наредба № 2 е непълна, съгласно чл. 46, ал. 2 и, ал. 3Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. (2) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. (3) Наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава съобразно предходната алинея. от Закона за нормативните актове: "Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. (3) Наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава съобразно предходната алинея." Дори ако авторът на нормативния акт не е уредил въпроса кой следва да извърши уведомяването, когато в клиниката няма отделения, не може да се приеме, че това задължение тежи върху началника на клиниката, и същият носи административнонаказателна отговорност при липса на уведомяване. Освен това следва да се посочи, че по делото няма доказателства, че в клиниката няма отделения.

По отношение на твърденията в касационната жалба, че решението е в противоречие с материалния закон, доколкото при съставяне на АУАН и при издаване на НП са спазени разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5Чл. 57. ⚖️ Практика (32) (1) Наказателното постановление трябва да съдържа: 1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало; 2. датата на издаването и номерата на постановлението; 3. датата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя; 4. (изм. - ДВ, бр. 59 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер, а в случай че е чужденец - имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това - и място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на документа; 5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават; 6. законните разпоредби, които са били нарушени виновно; 7. вида и размера на наказанието; 8. (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието; 9. (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) времето, през което наказаното лице е било лишено по административен ред или фактически от възможността да упражнява определена професия или дейност, което се приспада от времето на изтърпяване на наказанието временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 10. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) вещите, които се отнемат в полза на държавата; 11. (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) разпореждането с веществените доказателства; 12. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) размера на обезщетението и на кого следва да се заплати; 13. (предишна т. 10, изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване. (2) Наказателното постановление се подписва от длъжностното лице, което го е издало. (3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) С наказателното постановление нарушителят се уведомява и за правата му по от ЗАНН, настоящият съд намира, че същите разпоредби са спазени. Вярно е, че наказващия орган не е изпратил посочените в АУАН и в НП ИЗ, когато РС е изискал с разпореждане № 2627/10.12.2022 г. "всички други материали, които биха способствали за правилното изясняване на случая" /л.9 от делото на РС/. Доколкото обаче съответните ИЗ са цитирани в АУАН и в НП, РС е следвало да ги изиска изрично, което не е направил, в нарушение на задължението си за служебно събиране на доказателства. Освен това, ако е имал затруднения да установи дали са били налице вътреболнични инфекции, е могъл да назначи съдебно медицинска експертиза, която да отговори на този въпрос, като изследва цитираните ИЗ. Същата експертиза би могла да посочи дали са налице инфекции и техните характеристики, като с оглед на последните РС и сам е могъл да направи преценка дали попадат в посочените в АУАН и НП разпоредби на медицинския стандарт. Доколкото обаче привлеченото към отговорност лице не е административно наказателно отговорно по чл. 20, ал. 2 от Наредба № 2, е безпредметно да се връща делото на РС за установяване на фактите и назначаване на експертиза, и решението му следва да се остави в сила. При направената служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК, настоящата инстанция констатира, че решението Районен съд - Плевен е валидно, допустимо и следва да бъде оставено в сила. Въпреки благоприятния за ответника по касация изход на делото, не е основателна неговата претенцията за разноски, доколкото такива не са доказани. На л.7 от делото пред РС е приобщено адвокатско пълномощно на адв. Д., като същото е до приключване на производството пред настоящия съд. В него обаче не е посочена уговорена и заплатена сума. Такава не е посочена и впоследствие, нито са представени доказателства за заплащането на сума за адвокатско възнаграждение. По тази причина искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е неоснователно.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението от АПК, чл. 63Чл. 63. ⚖️ Практика (150) Разпореждания по движение на производството се издават само в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. Разпорежданията съдържат име и означение на длъжността на издаващия, дата на издаване и подпис. Необжалваемоств и чл. 63дЧл. 63д. ⚖️ Практика (2) (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (2) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2026 г.) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. (3) В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. (4) В полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. (5) В случаите по ал. 3 и 4 размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Раздел VI. Влизане в сила на наказателните постановления, решенията, предупрежденията, резолюциите и електронните фишове (Загл. изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) Раздел VI. Влизане в сила на наказателните постановления от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 81/17.02.2023 г. , постановено по н.а.х.д. № 20224430202269 по описа за 2022 г. на Районен съд - гр. Плевен .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/