- Страни: УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД срещу Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН)
- Предмет на спора: Наказателно постановление № 81 от 19.12.2024 г. на изпълнителния директор на ИАМН, с което е наложена имуществена санкция в размер на 8 000 лв. на основание чл. 116, ал. 2 от ЗЛЗ за нарушение на чл. 2 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. във вр. с чл. 46, ал. 3 от ЗЛЗ (осъществяване на нерегламентирана извънболнична лечебна дейност).
- Ключови моменти: Установено е съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН при издаване на НП - налице е противоречие между фактическото описание на нарушението (оказана извънболнична помощ) и приложената санкционна норма на чл. 116, ал. 2 от ЗЛЗ, която касае нарушения при оказване на болнична помощ. Този порок ограничава правото на защита на наказаното лице. Поради допуснатото съществено нарушение, съдът няма правомощие да преквалифицира деянието по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН.
- Решение: Касационният съд ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийски районен съд, с което наказателното постановление е ОТМЕНЕНО. Осъжда ИАМН да заплати на УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“ ЕАД разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 66.47 евро.
Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания - чл. 228Чл. 228. ⚖️ Практика (20) За неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното производство. Глава тринадесета. ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА И РАЗПОРЕЖДАНИЯТА Предмет на обжалване от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта пов от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН), чрез процесуален представител юрк. М. Й. срещу Решение № 158 от 14.01.2026 г. на Софийски районен съд по НАХД № 593/2025 г. по описа на съда, Наказателно отделение, 101 състав, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 81 от 19.12.2024 г. на изпълнителния директор на ИАМН, с което на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД (УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД) е наложена имуществена санкция в размер на 8 000 лв. на основание чл. 116, ал. 2 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) за извършено нарушение на чл. 2 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, във вр. с чл. 46 ал. 3Чл. 46. ⚖️ Практика (5) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.04.2019 г.) На разрешение подлежи осъществяването на дейността на лечебните заведения за болнична помощ, центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания, комплексните онкологични центрове, домовете за медико-социални грижи диализните центрове и тъканните банки. (2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.04.2019 г.) Разрешение за осъществяване на лечебна дейност на лечебни заведения по ал. 1 се издава от министъра на здравеопазването, по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (3) (Доп. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, както и условията и реда за откриване на структури и предоставяне на дейности по чл. 20, ал. 2 и 3, се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.04.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Разрешение за осъществяване на лечебна дейност на лечебни заведения за болнична помощ и комплексни онкологични центрове се дава след решение на Министерския съвет по реда на от ЗЛЗ.
В жалбата са изложени аргументи за неправилност на съдебното решение - издадено при допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че осъществената дейност е в противоречие с чл. 2 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. и чл. 46, ал. 3Чл. 46. ⚖️ Практика (5) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.04.2019 г.) На разрешение подлежи осъществяването на дейността на лечебните заведения за болнична помощ, центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания, комплексните онкологични центрове, домовете за медико-социални грижи диализните центрове и тъканните банки. (2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.04.2019 г.) Разрешение за осъществяване на лечебна дейност на лечебни заведения по ал. 1 се издава от министъра на здравеопазването, по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (3) (Доп. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, както и условията и реда за откриване на структури и предоставяне на дейности по чл. 20, ал. 2 и 3, се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.04.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Разрешение за осъществяване на лечебна дейност на лечебни заведения за болнична помощ и комплексни онкологични центрове се дава след решение на Министерския съвет по реда на от ЗЛЗ, поради което и правилно и законосъобразно са предприети действия по реализиране на административно наказателна отговорност. Изложените факти и обстоятелства
констатирани от длъжностните лица са подробно описани в АУАН и НП, като не са налице несъответствия в изложените фактически обстоятелства. На следващо място е посочено, че не е налице бланкетност на посочените нарушени разпоредби, тъй като същите създават права и задължения. От касационният жалбоподател е изложено и становище, че въззивният съд приемайки за неправилно приложена санкционната норма е следвало да упражни правомощието си по чл. 63, ал. 7, т. 1Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта по от ЗАНН и да измени НП като преквалифицира изпълнителното деяние подвеждайки фактите под друга нарушена законова разпоредба. Също така е посочено, че наличието на липса на порочност допусната в АУАН не обосновава прилагането на чл. 54Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Наказващият орган прекратява административнонаказателното производство с мотивирана резолюция: 1. когато деянието, описано в акта за установяване на административно нарушение, не е извършено или не съставлява нарушение; 2. когато нарушението не е доказано по несъмнен начин; 3. когато не е доказано по несъмнен начин участието на лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение, в извършване на нарушението; 4. в случаите по чл. 34, ал. 1, букви "а" - "в"; 5. когато актът за установяване на административното нарушение е съставен след изтичане на сроковете по чл. 34, ал. 1 или 2; 6. когато в срока по чл. 34, ал. 3 не е издадено наказателно постановление, нарушителят не е предупреден по реда на чл. 28 или не е сключено споразумение за приключване на производството; 7. когато при съставяне на акта за установяване на административно нарушение е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила; 8. когато срещу същото лице за същото деяние има влязло в сила наказателно постановление, предупреждение по чл. 28, споразумение или влязъл в сила съдебен акт; 9. в случаите по чл. 33, ал. 2. (2) Когато е съставен акт за установяване на административно нарушение за две или повече нарушения, наказващият орган може да прекрати производството на основанията по ал. 1 и само по отношение на някое от нарушенията. (3) Когато наказващият орган прекратява производството с мотивирана резолюция, постановява да се върнат иззетите вещи, освен ако притежаването им е забранено, или да се заплати тяхната равностойност в случаите по чл. 46, ал. 4. Вещите, притежаването на които е забранено, не се връщат, а с тях се постъпва по реда, установен в съответните нормативни актове. (4) Резолюцията съдържа: 1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което я е издало; 2. датата на издаването и номера на резолюцията; 3. датата на акта, въз основа на който е образувана преписката, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя; 4. собственото, бащиното и фамилното име, точния адрес и единен граждански номер на лицето, срещу което е съставен актът, а в случай че е чужденец - имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това - и място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на документа; 5. описание на нарушението, за което е съставен актът; 6. законовите разпоредби, за нарушаването на ... от ЗАНН. На последно място се твърди, че деянието не разкрива по - ниска степен на обществена опасност, поради което не намира и приложение нормата на чл. 28Чл. 28. ⚖️ Практика (17) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) За маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С предупреждението наказващият орган прилага чл. 20, ал. 2 - 4 и от ЗАНН. Моли съда да отмени решението на СРС, а процесното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По делото е приложен отговор на касационната жалба, в което процесуалния представител на УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД е изложил аргументи за правилност и законосъобразност на съдебното решение постановено от СРС.
В съдебно заседание касаторът изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ редовно призован, не се явява, не се представлява.
Ответникът – УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД се представлява от юрк. В. с приложено по делото пълномощно. Оспорва касационната жалба по аргументи изложени в писмения отговор. Моли да бъде потвърдено решението на СРС като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.
Софийска градска прокуратура се представлява от прокурор К., който изразява становище, решението на въззивния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Административен съд София-град, ХI касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК, във вр. чл. 63Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта пов ЗАНН, 14- дневен срок от надлежна страна, с правен интерес от обжалване, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК, касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Приетата от районния съд фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитания актосъставител П. П. Т..
Установено е, че на основание Заповед с № РД-13-275 от 13.03.2024 г., изменена със Заповед № РД-13- 311 от 20.03.2024 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ е била извършена извънредна проверка по повод писмо от Министерство на
здравеопазването е рег. № 94-472 от 15.02.2024 г. и жалба от г-жа М. Б., във връзка с изискано заплащане за преглед на сина й Н. Б. Б. на 3 г. от специалист по УНГ болести в спешен кабинет на лечебното заведение.
При проверката на място в УМБАЛ „Царица Иоанна-ИСУЛ“ ЕАД е установено, че съгласно разрешение за осъществяване на лечебна дейност № МБ-52 от 12.10.2020 г., издадено от министъра на здравеопазването на основание чл. 46, ал. 2Чл. 46. ⚖️ Практика (5) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.04.2019 г.) На разрешение подлежи осъществяването на дейността на лечебните заведения за болнична помощ, центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания, комплексните онкологични центрове, домовете за медико-социални грижи диализните центрове и тъканните банки. (2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.04.2019 г.) Разрешение за осъществяване на лечебна дейност на лечебни заведения по ал. 1 се издава от министъра на здравеопазването, по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (3) (Доп. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, както и условията и реда за откриване на структури и предоставяне на дейности по чл. 20, ал. 2 и 3, се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.04.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Разрешение за осъществяване на лечебна дейност на лечебни заведения за болнична помощ и комплексни онкологични центрове се дава след решение на Министерския съвет по реда на, във вр. чл. 50, ал. 2Чл. 50. Министерството на здравеопазването ръководи методически рехабилитационното лечение." 28. В чл. 56, т. 2 след думата "здравни" се добавя "и лечебни". 29. В чл. 61 се правят следните изменения: а) в ал. 1 думата "здравните" се заменя с "лечебните"; б) в ал. 3 думата "здравно" се заменя с "лечебно". 30. В чл. 62, ал. 2 думата "здравно" се заменя с "лечебно", а думата "здравното" - с "лечебното". 31. В чл. 87, ал. 2 думите "публичните здравни" се заменят с "лечебните". 32. В чл. 93 се правят следните изменения и допълнения: а) досегашният текст става ал. 1 и в нея думите "Висши, полувисши и средни медицински работници" се заменят с думите "Медицински специалисти"; б) създава се ал. 2: "(2) Времето, през което медицинските специалисти заемат изборна длъжност като народни представители, министри, кметове, заместник-кметове и председатели на общински съвети, се зачита за професионален стаж по смисъла на ал. 1." 33. В чл. 94 след думите "едно здравно" се добавя "или лечебно", а след думата "здравното" се добавя "или лечебното". 34. В чл. 95 след думите "здравно заведение" се добавя "или държавно лечебно заведение". 35. В чл. 97 се правят следните изменения: а) в ал. 1 думите "200 до 1000 лв." се заменят с "2000 до 10 000 лв.", а думите "500 до 2000 лв." се заменят с "5000 до 20 000 лв."; б) в ал. 2 думите "500 до 1500 лв." се заменят с "5000 до 15 000 лв." и думите "1000 до 3000 лв." се заменят с "10 000 до 30 000 лв."; в) в ал. 4 думите "2000 до 10 000 лв." се заменят с "20 000 до 100 000 лв.", а думите "20 000 лв." се заменят с "200 000 лв.". 36. Член 97а се отменя. 37. В чл. 97б се правят следните изменения: а) в ал. 1 думите "100 000 до 500 000 лв." се заменят с "1 000 000 до 5 000 000 лв." и думите "500 000 до 1 000 000 лв." се заменят с "5 000 000 до 10 000 000 лв."; б) в ал. 2 думите "500 000 до 1 000 000 лв." се заменят с "5 000 000 до 10 000 000 лв." и думите "1 000 000 до 5 000 000 лв." се заменят с "10 000 000 до 50 000 000 лв.". 38. В чл. 98 се правят следните изменения: а) в ал. 1 думите "100 до 10 000 лв." се заменят с "1000 до 100 000 лв." и думите "5000 до 20 000 лв." се заменят с "50 000 до 200 000 лв."; б) в ал. 2 думите "20 000 до 500 000 лв." се заменят с "200 000 до 5 000 000 лв." и думите "100 000 до 1 500 000 лв." се заменят с "1 000 000 до 15 000 000 лв.". 39. В чл. 98а думите "300 до 1500 лв." се заменят с "3000 до 15 000 лв." и думите "500 до 3000 лв." се заменят с "5000 до 30 000 лв.". 40. В чл. 99, ал. 1 думите "2000 до 20 000 лв." се з... от ЗЛЗ лечебната дейност се осъществявала в структури с нива на компетентност, както следва:
- клиника по ушно-носно-гърлени болести с трето ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт по „У.-носно-гърлени болести“;
- отделение по онкология в областта на ушно-носно-гърлени болести с трето ниво на компетентност в изпълнение на медицинския стандарт по „У.-носно-гърлени болести“;
- отделение по обща оториноларингология с трето ниво на компетентност в изпълнение на медицинския стандарт по „У.-носно-гърлени болести“;
- отделение по детски ушно-носно-гърлени болести с трето ниво на компетентност в изпълнение на медицинския стандарт по „У.-носно- гърлени болести“;
- клиника по очни болести;
- мултипрофилно спешно отделение с трето ниво на компетентност в изпълнение на медицинския стандарт по „Спешна медицина“.
Също така дейността на лечебното заведение е била регламентирана в Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред, утвърден от изпълнителния директор на УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД от 08.12.2023 г.
В хода на проверката е било установено, че на дата 07.02.2024 г. в 03:45 часа, пациентът Н. Б. Б. на 3 г. е бил прегледан в спешен кабинет УНГ към УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД от д-р П. Н., за което е издаден „Лист за преглед на пациент в КДБ/СО“ с № 102843 от 07.02.2024 г., в който е било отразено „самонасочил се“ с час на постъпване 03:45 часа и час напускане 03:56 часа и основна диагноза: Н 68.0 „възпаление на евстахиевата тръба“. Също така в анамнеза е било записано: „От тази вечер е с болка в дясното ухо, до преди два дни е имал хрема, няма температура“, а в обективно състояние отбелязано: „отоскопия - леко хиперемирана и хлътнала дясна тъпанчева мембрана, риноскопия- оточна носна лигавица, двустранно с оскъдно количество гъст бистър секрет, МФС-б.о.“ Графата за изследвания е била не попълнена, а в назначената терапия отбелязано: „дадена”. В графа „заключение след прегледа“ също нямало попълнени данни. В амбулаторния лист на пациента не е била отразена триажна категория, както извършен ретриаж на пациента, както и не са били отразени критериите за изписване от СО. На последно място е било констатирано, че в амбулаторния лист са били положени подписи на лекар и пациент, като в случая за пациента - родител, настойник.
Предоставена е била и справка за извършени плащания за Н. Б., от която е установено, че е издадена фактура с № [ЕГН] от 07.02.2024 г. на обща стойност 80.00 лв. с основание: „преглед“, а в „справка“ от Ф. на УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД е било отразено: „В касата на
болницата е постъпило плащане от лицето Н. Б. Б., ЕГН [ЕГН], по ф-ра № [ЕГН]/07.02.2024 г., в размер на 80 (осемдесет) лева“.
Въз основа на данните, инспекторите извършващи проверката приели, че в Спешен УНГ кабинет към Клиника по УНГ болести на УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД, е извършена нерегламентирана извънболнична дейност - амбулаторен преглед на Н. Б. Б., за която дейност е било заплатено на касата на УМБАЛ „Царица Йоанна- ИСУЛ“ ЕАД.
На 21.06.2024 г. П. Т. - главен инспектор в дирекция КМДПП в ИАМН е съставил на УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД АУАН № А-110 от 21.06.2024 г. за нарушение на чл. 2 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г., във вр. с чл. 46, ал. 3Чл. 46. ⚖️ Практика (5) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.04.2019 г.) На разрешение подлежи осъществяването на дейността на лечебните заведения за болнична помощ, центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания, комплексните онкологични центрове, домовете за медико-социални грижи диализните центрове и тъканните банки. (2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.04.2019 г.) Разрешение за осъществяване на лечебна дейност на лечебни заведения по ал. 1 се издава от министъра на здравеопазването, по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (3) (Доп. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, както и условията и реда за откриване на структури и предоставяне на дейности по чл. 20, ал. 2 и 3, се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.04.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Разрешение за осъществяване на лечебна дейност на лечебни заведения за болнична помощ и комплексни онкологични центрове се дава след решение на Министерския съвет по реда на от ЗЛЗ като в акта е посочено, че нарушението е извършено на 07.02.2024 г. в [населено място], както и че същото е установено на 27.03.2024 г. - последния ден от проверката. Също така било посочено, че нарушението е извършено за първи път. АУАН е предявен на юрк. В..
Въз основа на съставения АУАН изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ е издал атакуваното НП с № НП-81 от 19.12.2024 г.
За да отмени НП, районният съд е приел, че НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6Чл. 57. ⚖️ Практика (32) (1) Наказателното постановление трябва да съдържа: 1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало; 2. датата на издаването и номерата на постановлението; 3. датата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя; 4. (изм. - ДВ, бр. 59 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер, а в случай че е чужденец - имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това - и място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на документа; 5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават; 6. законните разпоредби, които са били нарушени виновно; 7. вида и размера на наказанието; 8. (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието; 9. (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) времето, през което наказаното лице е било лишено по административен ред или фактически от възможността да упражнява определена професия или дейност, което се приспада от времето на изтърпяване на наказанието временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 10. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) вещите, които се отнемат в полза на държавата; 11. (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) разпореждането с веществените доказателства; 12. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) размера на обезщетението и на кого следва да се заплати; 13. (предишна т. 10, изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване. (2) Наказателното постановление се подписва от длъжностното лице, което го е издало. (3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) С наказателното постановление нарушителят се уведомява и за правата му по от ЗАНН, тъй като в същото не е посочена правна норма, регламентираща конкретно правило за поведение, нарушена от санкционираното лице. На второ място в мотивите си въззивния съд е посочил, че е налице противоречие между фактическото описание на нарушението и приложената санкционна норма.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК, във вр. с чл. 63Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта пов от ЗАНН касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното прилагане на материалния закон следи служебно, съгласно изискването на чл. 218, ал. 2, пр. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 220Чл. 220. ⚖️ Практика (35) Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Решение по касационното оспорване от АПК касационната инстанция възприема установена от първоинстанционният съд фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.
Касационни състав споделя изводите на въззивния състав, че при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в противоречие между фактическото описание на нарушението и приложената санкционна норма.
Съгласно разпоредбата на чл. 116 ал. 1Чл. 116. ⚖️ Практика (10) (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който извършва дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. (2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция от 8000 до 20 000 лв. от ЗЛЗ, който извършва дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 1 000 до 5 000 лв. А според ал. 2, когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция от 8 000 до 20 000 лв.
С наказателното постановление УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“ ЕАД е санкционирана за това, че на 07.02.2024 г. е осъществила специализирана извънболнична помощ, която дейност не попада в обхвата на разрешените дейности, съгласно издаденото разрешение. Твърди се, че извършеният преглед на пациента Н. Б. Б. на 3 г. представлява осъществяване на вид извънболнична лечебна дейност в спешен УНГ кабинет към Клиника по УНГ болести, която не е
посочена в издаденото на лечебното заведение разрешение на министъра на здравеопазването по реда на чл. 48, ал.1 от Закона за лечебните заведения и дружеството е санкционирано на основание чл. 116, ал. 2Чл. 116. ⚖️ Практика (10) (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който извършва дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. (2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция от 8000 до 20 000 лв. от ЗЛЗ.
Касационната инстанция намира, че за да се приложи разпоредбата на чл. 116, ал. 2Чл. 116. ⚖️ Практика (10) (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който извършва дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. (2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция от 8000 до 20 000 лв. от ЗЛЗ трябва извършеното на 07.02.2024 г. да е дейност по болнична помощ и тя да е в нарушение на разпоредбите на ЗЛЗ или на нормативните актове по прилагането му. В случая никъде в НП не се твърди дружеството да е осъществило на горепосочената дата каквато и да е дейност по болнична медицинска помощ, т.е. на пациента болнична помощ не е била оказвана, а е оказана извънболнична помощ, извън обхвата на издаденото разрешение. Извършването на дейност по болнична медицинска помощ е елемент от състава на чл. 116Чл. 116. ⚖️ Практика (10) (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който извършва дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. (2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция от 8000 до 20 000 лв. от ЗЛЗ. Фактическият състав за прилагането на чл. 116Чл. 116. ⚖️ Практика (10) (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който извършва дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. (2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция от 8000 до 20 000 лв. от ЗЛЗ включва кумулативните елементи: дейността да е с характер на болнична и да е в нарушение на ЗЛЗ и нормативните актове по прилагането му. След като не е налице единия от елементите, а именно оказана болнична помощ, то за съда е неприложим този състав на правна норма. На изложените в НП фактически твърдения съответства санкционната норма на чл. 115, ал. 3Чл. 115. ⚖️ Практика (11) (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който извършва дейност по извънболнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. (2) (Нова - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който извършва дейност по извънболнична медицинска помощ в нарушение на чл. 39, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - с лишаване от правото да упражнява професията си за срок от три месеца до една година. (3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция от 2000 до 5000 лв., вр. ал. 1 от ЗЛЗ, но същата не е приложена, а е приложена санкционна норма неотговаряща на твърдените фактически обстоятелства. Нарушението е съществено - води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, лишавайки го от възможност да възприеме в пълнота фактическите и правни предели на вмененото му нарушение и този порок не може да бъде отстранен в съдебното производство и представлява основание за отмяна на процесното наказателно постановление.
По отношение на направеното възражение от касатора, че въззивния съд е следвало да упражни правомощието си по чл. 63, ал. 7, т. 1Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта по от ЗАНН, касационната инстанция следва да посочи, че за районния съд не е съществувала възможност да преквалифицира изпълнителното деяние.
Съгласно нормата на чл. 63, ал. 7, т. 1Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта по от ЗАНН, съдът изменя акта по чл. 58дЧл. 58д. ⚖️ Практика (194) (3) Съдът отменя акта по чл. 58д, когато: 1. при издаването му е допуснато неправилно приложение на материалния закон; 2. в административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. (4) Съдът отменя наказателното постановление, когато прецени, че е налице маловажен случай на административно нарушение. В този случай съдът с решението предупреждава нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съдът се произнася и по въпроса за веществените доказателства, отнетите вещи в полза на държавата и разноските по делото. (5) Съдът може да отмени наказателното постановление и само в някои негови части. (6) Съдът отменя акта по чл. 58д и прекратява административнонаказателното производство, когато това е предвидено в закон. (7) Съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да: 1. приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението; 2. намали размера на наложеното административно наказание или да го замени с по-леко по вид от предвидените за същото нарушение; 3. замени наложеното административно наказание с по-леко по вид в случаите по чл. 15, ал. 2; 4. намали размера на наложената имуществена санкция; 5. отмени или измени акта по чл. 58д в частта относно прилагането на чл. 20 и 21 или разпореждането с веществените доказателства; 6. намали или увеличи размера на обезщетението. (8) Съдът може да увеличи размера на определеното обезщетение само ако има съответна жалба от лицето, поискало обезщетение. (9) Съдът потвърждава акта по чл. 58д, когато не са налице основания за неговата отмяна или изменение., когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Посочената разпоредба се прилага, когато съдът установи, че административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието. (Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по тълк. дело № 1/2020 г., ОСС на ВАС I и II колегия). При липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното постановление, районният съд прилага закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, т.е. районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление. В настоящият случай е допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на НП, поради което решаващият съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба (тази по чл. 2 от наредба № 49 от 18.10.2010 г. ), без да отменя наказателното постановление.
С оглед на гореизложеното, в рамките на дължимата по силата на чл. 218Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК проверка, настоящата съдебна инстанция не констатира наличието на визираните в чл. 348, ал. 1Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест от НПК касационни основания, поради което решението на СРС следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1Чл. 63д. ⚖️ Практика (2) (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (2) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2026 г.) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. (3) В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. (4) В полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. (5) В случаите по ал. 3 и 4 размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Раздел VI. Влизане в сила на наказателните постановления, решенията, предупрежденията, резолюциите и електронните фишове (Загл. изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) Раздел VI. Влизане в сила на наказателните постановления от ЗАНН, в полза на УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“ ЕАД следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 66.47 евро/130 лева, съответстващо на чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението от АПК, вр. чл.63Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта пов от ЗАНН Административен съд – София град, ХІ – ти касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 14.01.2026 г. на Софийски районен съд, постановено по НАХД № 593/2025 г. по описа на съда, Наказателно отделение, 101 състав.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ да заплати на УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“ ЕАД с ЕИК:[ЕИК] съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 66.47 евро (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, XІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 05.06.2026 г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселина Женаварова
ЧЛЕНОВЕ: Георги Тафров
Людмила Коева
при участието на секретаря Иванка Александрова и при участието на прокурора Яни Костов, като разгледа дело номер 3991 по описа за 2026 година докладвано от съдия Георги Тафров, и за да се произнесе взе предвид следното: членове:
