Решение № 19202 по адм. д. № 3386/2025 г. на Административен съд - София-град

Р Е Ш Е Н И Е № 19202 гр. София, 04.06.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД , VІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ , в публично заседание на 09.05.2025 г. в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елеонора Попова ЧЛЕНОВЕ: Евгения Иванова Пламен Панайотов при участието на прокурора Тони Петрова, като разгледа дело номер 3386 по описа за 2025 година докладвано от съдия Елеонора Попова, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228Чл. 228. ⚖️ Практика (20) За неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното производство. Глава тринадесета. ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА И РАЗПОРЕЖДАНИЯТА Предмет на обжалване от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта пов от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура, чрез процесуалния представител юрк. Д., срещу

Решение № 5566 от 28.12.2024г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 100 състав, по НАХД № 11583/2024г., с което е отменен Електронен фиш № [ЕГН], издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, с който на Многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна-София“ АД, ЕИК[ЕИК], е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 лева за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.187а, ал.2, т.1, вр. с чл.179, ал.3 от с.з. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с ЗДвП. Касаторът поддържа, че въззивният съд е извел неправилни изводи, приемайки, че процесният автомобил е специален и като такъв е освободен от заплащане на винетна такса на основание чл.10, ал.9 от ЗДвП и на база това е извел своите праввни изводи. Излага подробна аргументация в тази посока. Моли решението на районния съд да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не изпраща представител. Ответникът – Многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна-София“ АД, ЕИК[ЕИК], редовно призован, не се явява, не се представлява. По делото е постъпил отговор на касационна жалба, подаден от пълномощник- адв.З., с доводи по същество. Направено е възражение за изтекла абсолютна погасителна давност. Претендирани са разноски, за които са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Представителят на Софийска градска прокуратура, прокурор П., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Административен съд София-град, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220Чл. 220. ⚖️ Практика (35) Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Решение по касационното оспорване от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в преклузивния 14-дневен срок и срещу съдебно решение подлежащо на касационен контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. В производството пред СРС е установено, че на 28.05.2020 г. в 12:13 часа специален автомобил, марка „М.”, модел „210”, с рег. [рег.номер на МПС] , с технически допустима максимална маса 2800, собственост на МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВЕТА АННА”– С. АД, ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], [улица], се движил по път I-8 км 41+234, с посока „Намаляващ километър”, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за превозното средство не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП). Това е установено с техническо устройство № 40672, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-8 км 41+234. За да отмени ЕФ, районният съд е приел, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя. Приел е, че от събраните доказателства (свидетелство за регистрация на МПС част първа и снимков материал) се установява без съмнение, че моторното превозно средство, във връзка с движението на което е издаден обжалваният ЕФ представлява „Специален автомобил” (линейка), който е собственост на МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВЕТА АННА”– С. АД, ЕИК:[ЕИК], и че именно като такъв автомобилът е описан и в самия ЕФ, издаден от административнонаказващия орган. Съдът е изложил доводи за приложение на разпоредбата на чл. 189, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, съгласно която „Издаденият електронен фиш се анулира, ако от събраните доказателства е установено, че: 2. нарушението е извършено с моторно превозно средство със специален режим на движение“. Съдът в

мотивите си е формирал извод, че видно от доказателствата по делото е, че в случая се касае именно до автомобил със специален режим на движение (линейка), което обстоятелство е станало известно и на административно- наказващия орган и при това положение от страна на последния е следвало да бъде съобразена разпоредбата на чл. 189, ал. 6, т. 2 от ЗДвП и издаденият ЕФ да се анулира. Освен това съдът е приел, че възражението за изтекъл давностен срок по чл. 80, ал. 1, т. 5Чл. 80. ⚖️ Практика (3) (1) Наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на: 1. (изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) двадесет години за деяния, наказуеми с доживотен затвор без замяна, доживотен затвор, престъпления по глава втора, раздел VIII и раздел IX от особената част на този кодекс, извършени против малолетни или непълнолетни лица, и 35 години за убийство на две или повече лица; 2. петнадесет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от десет години; 3. десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години; 4. (изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) пет години за деяние, наказуемо с лишаване от свобода повече от една година, и 5. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) три години за всички останали случаи. (2) Давностните срокове по предходната алинея за престъпления, извършени от непълнолетни, се определят, след като се съобрази заменяването на наказанията по от НК, погасяващ възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение е неоснователно, предвид, че в случая става въпрос за обжалване на ЕФ, с оглед на което неприложима се явява обикновената тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5Чл. 80. ⚖️ Практика (3) (1) Наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на: 1. (изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) двадесет години за деяния, наказуеми с доживотен затвор без замяна, доживотен затвор, престъпления по глава втора, раздел VIII и раздел IX от особената част на този кодекс, извършени против малолетни или непълнолетни лица, и 35 години за убийство на две или повече лица; 2. петнадесет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от десет години; 3. десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години; 4. (изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) пет години за деяние, наказуемо с лишаване от свобода повече от една година, и 5. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) три години за всички останали случаи. (2) Давностните срокове по предходната алинея за престъпления, извършени от непълнолетни, се определят, след като се съобрази заменяването на наказанията по от НК. Съдът обаче е съобразил, че приложение намира абсолютна погасителна давност в размер на 4 години и половина на основание чл. 81, ал. 3Чл. 81. ⚖️ Практика (4) (1) Давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. (2) Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. (3) Независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. (4) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2026 г.) Давността за преследване за престъпление по глава втора и по глава четвърта от особената част на този кодекс, извършено по отношение на малолетно или непълнолетно лице, започва да тече от навършване на пълнолетие от това лице, а ако към този момент престъплението не е довършено, давността за преследване започва да тече съобразно правилата по ал. 3. от НК, считано от датата на извършване на нарушението, която в конкретния случай не е била изтекла към датата на откритото съдебно заседание пред СРС на 19.11.2024г., но към 28.11.2024г. се явява изтекла. С тези изводи и

мотиви е отменил процесния електронен фиш. Решението на СРС е валидно, допустимо и правилно. Ответникът по касация е наказан за нарушение, което е извършено на 28.05.2020г. Препращащата норма на чл. 11Чл. 11. По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Раздел II. Административни наказания ЗАНН предвижда, че по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в този закон не се предвижда друго. Безспорно давността, изключваща наказателното преследване, е обстоятелство, изключващо отговорността, доколкото я погасява. Изричните разпоредби на ЗАНН по въпросите за давността не уреждат абсолютната давност като максимално възможна продължителност на административнонаказателното производство– нормата на чл. 34 регламентира сроковете за започване на административнонаказателното производство, съответно за издаване на НП след съставянето на АУ АН, а нормата на чл. 82- давността за изпълнение на наложеното административно наказание с влязъл в сила и подлежащ на изпълнение акт. Следователно, в ЗАНН е налице непълнота, която се преодолява чрез субсидиарното прилагане на разпоредбите на общата част на НК на основание препращащата норма на чл. 11Чл. 11. По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Раздел II. Административни наказания ЗАНН (в този смисъл и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд. Правилно районният съд е преценил, че абсолютната давност от 4 години и 6 месеца по чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5Чл. 80. ⚖️ Практика (3) (1) Наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на: 1. (изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) двадесет години за деяния, наказуеми с доживотен затвор без замяна, доживотен затвор, престъпления по глава втора, раздел VIII и раздел IX от особената част на този кодекс, извършени против малолетни или непълнолетни лица, и 35 години за убийство на две или повече лица; 2. петнадесет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от десет години; 3. десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години; 4. (изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) пет години за деяние, наказуемо с лишаване от свобода повече от една година, и 5. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) три години за всички останали случаи. (2) Давностните срокове по предходната алинея за престъпления, извършени от непълнолетни, се определят, след като се съобрази заменяването на наказанията по от НК е изтекла на 28.11.2024г., което е и преди постановяване на решението на СРС- 28.12.2024г. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 2Чл. 79. ⚖️ Практика (3) (1) Наказателното преследване и изпълнението на наказанието се изключват: 1. когато деецът умре; 2. когато е изтекла предвидената от закона давност; 3. когато е последвала амнистия. (2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г. (*)) Не се изключват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на: 1. престъпления против мира и човечеството; 2. (обявена за противоконституционна с РКС № 12 от 2016 г. - ДВ, бр. 83 от 2016 г.) тежки престъпления по глава втора, раздел І, раздел ІІ, раздел ІV и раздел V; глава трета, раздел І, раздел ІІ и раздел ІІІ; глава единадесета, раздел ІІІ от особената част на Наказателния кодекс, извършени в периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. от членове на ръководни органи на Българската комунистическа партия, както и от трети лица, на които са възложени ръководни длъжностни или партийни функции. от НК, вр.чл.11Чл. 11. По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Раздел II. Административни наказания от ЗАНН административнонаказателното преследване се изключва при изтичане на предвидената в закона давност. По изложените съображения, решението на СРС следва да бъде потвърдено. При този изход на спора на ответника се следват разноски, доказани в размер на 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 18.02.2025г. /л.13/. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението АПК, във вр. с чл. 63Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта пов от ЗАНН, Административен съд София – град, VI касационен състав, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 5566 от 28.12.2024г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 100 състав, по НАХД № 11583/2024г. ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на

Решение № 5566 от 28.12.2024г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 100 състав, по НАХД № 11583/2024г., сумата от 300 /триста/ лв., представляваща разноски по производството. Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: