Решение № 40635 по кад № 10711/2025 г. на АССГ

РЕШЕНИЕ № 40635 гр.

София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, XXVIII КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 07.11.2025 г. в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

Деница Митрова ЧЛЕНОВЕ:

Атанас Николов Вената Кабурова при участието на секретаря Богданка Гешева и при участието на прокурора Милен Ютеров, като разгледа дело номер 10711 по описа за 2025 година докладвано от съдия Вената Кабурова, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от АПК вр. чл. 63Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта пов от ЗАНН.

Образувано е във връзка с подадена касационна жалба от за председателя на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) чрез юрк.

А.

М. срещу решение № 3037/11.08.2025 г. по НАХД № 12399/2024 г. по описа на СРС, НО, 144 с-в, с което е отменено НП № КПКНП-246/23.07.2024 г., издадено от председателя на КПК, с което на И.

И.

Н. на основание чл. 115, ал. 1 от ЗПК е наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за извършено нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт поради нарушение на материалния закон.

Подчертава се, че изпращаните декларации по реда на ЗПКОНПИ (отм.) от И.

Н. в период, в който не е имал качество на лице, заемащо публична длъжност, не може да се приеме за изпълнение на възникнало година и половина по-късно задължение за подаване на декларации.

От една страна И.

Н. не е бил задължено лице по чл. 6, ал. 1, т. 46 от ЗПКОНПИ, а от друга КПКОНПИ не е имала задължение да обработи и анализира тези декларации по предвидения в закона ред. поради това, към датата, на която И.

Н. е придобил по силата на закона качеството на лице заемащо публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 51 от ЗПК, е следвало да изпълни и задължението си за подаване на встъпителна декларация пред КПК.

Ответникът по касация – И.

Н. чрез адв.

Н. оспорва касационната жалба като неоснователна, претендират сторените по делото разноски.

В писмено становище по делото посочва, че е невярно твърдението в процесното НП, че в качеството си на управител на „Комплексен онкологичен център – Велико Търново“ ЕООД И.

Н. не е бил задължено лице по см. на чл. 6, ал. 1, т. 46 от ЗПКОНПИ (отм.), тъй като този център не представлявал лечебно заведение за болнична помощ по см. на чл. 9 от Закона за лечебните заведения.

Твърди се, че „Комплексен онкологичен център – Велико Търново“ ЕООД е лечебно заведение за болнична помощ съгласно разпоредбите на чл. 10, т. 3б и чл. 26бЧл. 26б. ⚖️ Практика (1) (Нов - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) (1) Комплексен онкологичен център е лечебно заведение, в което лекари с помощта на друг персонал извършват следните дейности: 1. активно издирване, диагностика и лечение на лица с онкологични заболявания; 2. периодично наблюдение, консултации и проследяване на болните с онкологични заболявания и преканцерози; 3. регистрация и диспансеризация на болни с онкологични заболявания и преканцерози; 4. (изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) създаване и поддържане на информационна база данни за преминалите лица с онкологични заболявания за нуждите на Националния раков регистър и националните медицински регистри; 5. промоция и превенция на онкологичните заболявания; 6. информиране на обществеността по проблемите на онкологичните заболявания; 7. експертна и консултативна дейност в областта на онкологията и медицинската онкология; 8. научноизследователска дейност в областта на онкологията; 9. провеждане на клинични и терапевтични изпитвания в областта на медицинската онкология; 10. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) клинични изпитвания на лекарствени продукти; 11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) реализиране на комплексни програми за обучение и специализация по онкология, медицинска онкология и лъчелечение и здравни грижи; 12. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) осъществяване на консултации по проблемите на онкологичните заболявания в обслужвания район; 13. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) извършване на профилактика и скринингови програми за онкологичните заболявания. (2) Лечебната дейност в комплексния онкологичен център се ръководи от лекар с призната специалност по онкология или медицинска онкология и с квалификация по здравен мениджмънт. (3) Комплексният онкологичен център има следната структура: 1. диагностично-консултативен блок, който се състои от специализирани диагностично-консултативни кабинети, лаборатории и отделения без легла по образна диагностика, патоанатомия и нуклеарна медицина; 2. стационарен блок, който се състои от отделения, съответстващи на основните методи от комплексното лечение - медицинска онкология, лъчелечение, онкологична хирургия; 3. звено за регистрация и профилактика на онкологичните заболявания; 4. аптека за задоволяване на собствените си нужди. (4) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) В комплексния онкологичен център могат да се откриват легла за продължително ле... от ЗЛЗ и като такова е сключил договори с НЗОК за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури.

Акцентира се върху обстоятелството, че д-р И.

Н. не е представител на общината в орган на управление или контрол на търговско дружество с общинско участие в капитала, поради което не попада в кръга на задължените лица по т. 51 на чл. 6 от ЗПК.

Представителят на СГП дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд София - град, XXVIII касационен състав, след като се запозна с обжалваното решение, съобрази доводите и становищата на страните, и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК, във вр. чл. 63Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта пов ЗАНН, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и от надлежна страна, с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От фактическа страна е установено, че към дата 06.10.2023 г. (влизането в сила на ЗКП) И.

Н. бил управител на „Комплексен онкологичен център – Велико Търново“ ЕООД с едноличен собственик на капитала - [община], въз основа на сключен Договор за управление и контрол на еднолично дружество с ограничена отговорност с общинско участие от 10.11.2022 г.

Н. бил задължено лице по § 2, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ (отм.), в качеството на управител на общинско предприятие и е бил длъжен да подаде встъпителна декларация за имущество и интереси в едномесечен срок от заемането на длъжността, пред органа по избора или назначаването.

Независимо от това, на 06.12.2022 г.

И.

Н. изпратил в КПКОНПИ встъпителна декларация за имущество и интереси по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ в рамките на едномесечен срок от заемането на длъжността.

Същият депозирал и ежегодни декларации за имущество и интереси, като ги изпращал в КПКОНПИ съответно на 15.05.2023 г. и в КПК на 29.04.2024 г.

На 22.01.2024 г. инспектор в дирекция „Публичен регистър“ при КПК, извършил проверка на получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на лицата, които били задължени да подават такива декларации.

При извършената проверка било констатирано, че И.

Н., в качеството си на задължено лице, заемащо публична длъжност по чл.
6. ал. 1, т. 50 от ЗПК, не бил подал пред КПК, на основание чл. 52, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК, встъпителна декларация за имущество и интереси в едномесечен срок, считано от 06.10.2023 г. – датата на влизане в сила на ЗПК, т.е. до 06.11.2023 г.

Предвид това на 22.01.2024 г. до него било изпратено писмо с изх. № КПК- 1182/22.01.2024 г., съдържащо покана да се яви лично на 29.01.2024 г. в 15:30 ч. в дирекция „Публичен регистър“ на КПК, в [населено място], за съставяне и връчване на АУ АН.

Писмото не било получено от Н., поради което на 29.01.2024 г. в 16:55 часа същият бил уведомен по телефона, че следва да се яви за съставяне и връчване на АУ АН в посочените време и място, като заявил, че желае актът да бъде съставен в негово отсъствие, на датата, за която е бил поканен и да му бъде изпратен за връчване чрез органите на общинската администрация.

За проведения разговор бил съставен констативен протокол с вътр. № КПК-1182-1/29.01.2024 г.

На 29.01.2024 г. в отсъствие на И.

Н., на основание чл. 40, ал. 2Чл. 40. ⚖️ Практика (2) (1) Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението. (2) Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. (3) При липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. (4) Когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели. (5) (Нова - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 31.03.2024 г.) В случаите по ал. 4 актът може да бъде съставен в отсъствието на нарушителя по реда на чл. 43, ал. 9. от ЗАНН и в присъствието на двама свидетели, бил съставил АУ АН № КПК-АУ АН-ПР-222, с който било повдигнато административнонаказателно обвинение за извършено нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.

С писмо изх. № КПК-1182-2/15.02.2024 г. съставеният акт за установяване на административно нарушение бил изпратен за връчване на Н. чрез общинската администрация по местоживеене.

Актът бил връчен на 17.05.2024 г.

На 22.05.2024 г., И.

Н. депозирал писмено възражение срещу АУ АН, като към възражението приложил подадената от него встъпителна и ежегодна декларации за имущество и интереси, изпратени в КПКОНПИ съотв.

КПК на 06.12.2022 г. и на 15.05.2023 г.

Въз основа на съставения АУ АН на 23.07.2024 г. председателя на Комисия за противодействие на корупцията, издал обжалваното наказателно постановление № КПК-НП-246/23.07.2024 г., с което наложил на И.

Н. на основание чл. 24, ал. 1, чл. 53 във вр. с чл. 27Чл. 27. ⚖️ Практика (1) (1) Административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение. (2) При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. (3) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. (4) Заменяването на предвидените за нарушенията наказания с по-леки по вид не се допуска освен в случаите, предвидени в чл. 15, алинея 2. (5) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) Не се допуска също така определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, освен в предвидените в закон случаи. от ЗАНН и чл. 115, ал. 1 от ЗПК административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. за извършено нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.

За да постанови своето решение и да отмени оспореното наказателно постановление, въззивният съд приел, че с влизане в сила на ЗПК за И.

Н. не е възникнало задължение по чл. 52, ал. 1, т. 1 от ЗПК, тъй като подаването на такава декларация е дължима в едномесечен срок от заемането на съответната публична длъжност, а не от влизане в сила на ЗПК по отношение на лицата, заемащи такива длъжности от преди влизане в сила на разпоредбите на ЗПК.

Такова задължение не било предвидено в ЗПК, като не могло да се изведе чрез тълкуване на нормативната уредба (вкл.

§ 4 от ПЗР на ЗПК).

Оспореното решение на СРС е правилно като краен резултат, но с други мотиви досежно незаконосъобразността на процесното наказателно постановление, а именно:

Правилно в решението на въззивния съд е посочено, че „Комплексен онкологичен център – Велико Търново“ ЕООД, чиито управител е И.

Н., не представлява лечебно заведение за болнична помощ по см. на чл. 9, ал. 1Чл. 9. ⚖️ Практика (10) (2) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Националната здравноосигурителна каса може да сключи договори с лечебните заведения за извънболнична помощ по ал. 1, т. 3 за специалностите, заети от специалисти по ал. 1, ако са изпълнени условията на чл. 62 от Закона за здравното осигуряване. Преценката за недостатъчност се прави от директора на регионалната здравна инспекция. (3) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Преценката за недостатъчност по ал. 1, т. 1 и ал. 2 се извършва в зависимост от потребностите от медицинска помощ съгласно Националната здравна карта. (4) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2018 г., в сила от 27.02.2018 г.) В случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2 директорът на регионалната здравна инспекция определя и минимален брой часове, но не по-малко от 5 часа седмично, в които лекарите и лекарите по дентална медицина следва да работят в лечебните заведения по ал. 1, т. 1 и 3. (5) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) За целите на сключването на договор в случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2 директорът на районната здравноосигурителна каса изисква служебно от директора на съответната регионална здравна инспекция извършването на преценка за недостатъчност. Директорът на регионалната здравна инспекция извършва преценка и изпраща по служебен път удостоверение относно наличието или липсата на недостатъчност от съответните специалисти в 14-дневен срок от постъпването на искането. от ЗЛЗ, а е отделен вид лечебно заведение, поради което и неговия управител не попада в категорията на лицата, заемащи публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 46 от ЗПК (и ЗПКОНПИ отм.), а именно - управителите и изпълнителните директори на лечебните заведения за болнична помощ, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния или общинския бюджет.

Санкционираното лице, обаче, не попада и в категорията на задължените лица, заемащи публична длъжност по т. 51 от същата разпоредба, както неправилно е посочено в оспореното НП.

Съгласно цитираната точка, задължени лица, заемащи публична длъжност са и представителите на държавата или на общините в органите на управление или контрол на търговски дружества с държавно или общинско участие в капитала.

И.

Н., обаче, не е представител на общината в „Комплексен онкологичен център – Велико Търново“ ЕООД, тъй като „представител на общината“ и „управител“ в случая са два различни субекта.

Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за упражняване правата на собственост в търговски дружества, участието в граждански дружества и сключването на договори за съвместна дейност от [община] (Наредбата), Великотърновски общински съвет, като упражняващ правата на едноличния собственик на капитал в едноличните дружества с ограничена отговорност, има правомощия да: т. 1 образува, преобразува и прекратява дружеството и избира представителите на общината в управителните му органи;(…..) т. 13 избира управителя, определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност.

В този смисъл И.

Н. е назначен именно на длъжност „управител“ на онкологичния център, а не като „представител на общината“.

В Наредбата са предвидени отделни разпоредби, уреждащи задълженията на представителите на [община] в търговските дружества с общинско участие в капитала (чл. 27 и чл. 28).

Следва да се отбележи, че в АУ АН е посочено, че лицето е административнонаказателно отговорно по реда на ЗПК, тъй като е задължено да подава декларация за имущество и интереси на основание чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК, докато в НП като основание за ангажиране отговорността на ответника по касация е посочен чл. 6, ал. 1, т. 51.

В случая е допуснато съществено нарушение, тъй като се засяга правото на защита на наказаното лице да разбере въз основа на коя точно разпоредба е възникнало задължението, за чието неизпълнение същият е санкциониран.

При така изложените съображения и поради липсата на основания по чл. 63Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта пов от ЗАНН във връзка с чл. 348, ал. 1Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест от НПК касационната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а оспореното съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответника по касация се дължат сторените за тази инстанция разноски, претендирани в срока за това и доказани с договор за правна защита и съдействие, видно от който процесуалното представителство е уредено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата – съгласно който адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист, като в този случай и съобразно ал. 2 на същата разпоредба съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

С оглед на това и на основание чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 възнаграждението следва да бъде определено в размер на 400 лева.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението от АПК във връзка с чл. 63Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта пов от ЗАНН, Административен съд София – град, ХVIII-и касационен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3037/11.08.2025 г. по НАХД № 12399/2024 г. по описа на СРС, НО, 144 с-в.

ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията да заплати на адвокат Г.

Х.

Н., личен номер [ЕГН] сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Източник:

Оригинален документ | Ключова дума: нзок