Решение № 432/28.02.2014 АНХД 1933/2013 РС Пловдив

утвърден с Наредба №21 на МЗ от 28.06.2004г. /обн. ДВ бр.75 от 27.08.2004г., изм. ДВ бр.65 от 20.08.2010г., изм. ДВ бр.91 от 19.11.2010г./, във връзка с чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ - „Лечебните заведения осъществяват дейността си при спазване на стандартите за качество на оказаната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента”, на осн. чл. 116, ал.1Чл. 116. ⚖️ Практика (10) (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който извършва дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. (2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция от 8000 до 20 000 лв. от ЗЛЗ е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Жалбоподателят атакува наказателното постановление, с искане за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява, но се представлява от процесуален представител – адв. М.Ш., която поддържа жалбата и прави същото искане.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Д. моли съда да потвърди обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното: На основание Заповеди №РД 27-240/20.09.2012г., №РД 20-178/25.09.2012г. и №РД 20-207/05.11.2012г. на Изпълнителния директор на ИА „Медицински одит” /ИАМО/ в периода от 21.09.2012г. до 29.09.2012г. била извършена проверка от служители на ИАМО в УМБАЛ „***” ЕАД, гр. Пловдив, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.„***” №***. В хода на проверката, след като комисията се запознала с медицинската документация и становищата на лекарите участвали в диагностично - лечебния процес, е установила, че М.Г.К. е била хоспитализирана на 23.07.2012г. в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „***” ЕАД, гр. Пловдив с Направление за хоспитализация от д - р П.П. с приемна диагноза: „Перитрохантерно счупване, закрито”. На 26.07.2012г. в 13.00ч. без отклонения на основните жизнени показатели, след спинална анестезия, е била започната операция на пациентката М. К. от екип в състав оператор д - р И., асистенти д - р Д. и д - р Е., анестезиолог д - р В. и медицинска сестра М., съгласно оперативен протокол №939. Начало на операцията 13.00ч. и край на операцията 16.30ч. От оперативния протокол на М. К. било установено, че се касае за разместена субтрохантерна фрактура на лявата бедрена кост. С латерален достъп е било достигнато до фрактурата, която била със значително разместени фрагменти. При наместване на фрактурата се появило артериално кървене и видно от анестезиологичния лист №943/26.07.12г. нарушение на хемодинамиката в 13.30ч. Намерен бил източникът на кървене и същият бил лигиран. Осъществена била консултация със съдов хирург на отворена рана, който установил, че липсва кървене от голям магистрален съд, наличие на хемостатични хирургични инструменти на малки съдове и взел становище, че не се налагало намеса на съдов хирург. Болната била интубирана и са били включени водно - солеви разтвори, еритроцитна маса, плазма, кръвоспиращи, медикаменти, стабилизиращи артериалното налягане през пет венозни канюли. Кръвното налягане било стабилизирано - 110/60 и операцията продължила. Фрагментите били стабилизирани с DHS плака и винтове под рентгенов контрол. Видно от анестезиологичния лист в 15.30ч. болната отново получила нарушение на хемодинамиката със спиране на дишането и спиране на сърдечната дейност /кардиак арест/. Проведени били реанимационни мероприятия и сърдечната дейност била възстановена. Не била търсена повторна консултация със съдов хирург. Операцията приключила в 16.30ч. с послойно зашиване на оперативната рана, като пациентката била преведена в КАРИТ за наблюдение и лечение на хеморагичния шок и постресусцитационен синдром. В анестезиологичен лист №943/26.07.12г. било отразено, че по време на оперативната интервенция са били влети над шест литра обем заместващи течности /плазма, еритроцитна маса, Натри хлорати, Рингер, изотоничен разтвор на натриев хлорид/ за корекция на хемодинамиката. След операцията пациентката е била преведена в Клиника по анестезиология и интензивно лечение /КАИЛ/ с тежък хеморагичен шок АН 50/30, на перфузия с Допамин. Оценка по скалата на Глазгоу-3, зеници широки без реакция на светлина. В 18.00ч. в декурзуса било отбелязано „данни за активно кървене от оперативната рана и дренажа”. Консултация с травматолог и съдов хирург с цел оценка необходимостта на ревизия”. В 18.30ч. и 18.40ч. болната била консултирана с лекари от Клиника по съдова хирургия /КСХ/ и Клиника по ортопедия и травматология /КОТ/, със заключение, че няма кървене от магистрален съд и не е необходима ревизия на оперативната рана. Въпреки активното интензивно лечение около 20.30ч. настъпил нов кардиак арест и независимо от проведената кардио - пулмонална ресусцитация в продължение на 30 мин. настъпил летален изход.

В хода на извършената проверка била подложена на преценка съдебномедицинската експертиза №250/2012г., изготвена от вещите лица проф. И.Д., ръководител на катедра по съдебна медицина при Медицински университет гр. Пловдив и началник на отделението по съдебна медицина при УМБАЛ „***” гр. Пловдив, д-р И.Х.Д. - главен асистент в катедрата по съдебна медицина при Медицински университет гр. Пловдив и д - р П.Т.Т. -асистент в катедра по съдебна медицина при Медицински университет гр. Пловдив. Експертизата била назначена и изготвена във връзка с образувано досъдебно производство №471/2012г. по описа на ІІ РУП – Пловдив. В заключението на същата се сочи, че при огледа и аутопсията върху трупа на М.Г.К. и видно от медицинската документация са установени: състояние след метална остеосинтеза по повод на разместено субтрохантерно счупване на лявата бедрена кост, наличие на остър костен фрагмент в областта на счупването, изразено кръвонасядане на меките тъкани около счупването на костта, анемия на вътрешните органи, хипертрофия на сърцето, коронаросклероза, миокардиофиброза, следа от инжекционно убождане по гърба. Причината за смъртта на М. К. е остра сърдечно - съдова недостатъчност в резултат на остра кръвозагуба от разкъсване на артериален съд от острия връх на костен фрагмент от счупването на лявата бедрена кост. Доказателство за това са и данните от медицинската документация /история на заболяването/. Състоянието на трупа, преценено по послесмъртните изменения, отговаря на смърт от преди 1-2 денонощия.

Проверяващите приели, че жалбоподателят д - р К.К.И., в качеството му на първи оператор при операцията на пациентката М. К. в УМБАЛ „***” ЕАД, гр. Пловдив, не е отразил в оперативния протокол: кой съд е лигиран; при приключването на операцията количеството кръвозагуба; не е направена оценка на направената хемостаза и на други артерии, участващи в кръвоснабдяването на шийката на бедрената кост, които са могли да бъдат наранени от остър връх на костен фрагмент. Счели са, че острата кръвозагуба по време на операцията, хеморагичния шок, на два пъти довели пациентката до критично състояние, вливането на над шест литра обем заместващи разтвори, продължаващата следоперативна кръвозагуба е изисквало артериалното нараняване да се изключи или чрез ангиография или оперативна ревизия. Като потвърждение на този извод са отчели и заключението на цитираната съдебно медицинската експертиза, а именно че смъртта е настъпила в резултат на остра кръвозагуба от разкъсване на артериален съд, както и протокол от заседание на лечебно - контролната комисия към УМБАЛ „***” ЕАД, гр. Пловдив /„Комисията предполага, че най-вероятно се касае за лезия на крайно разклонение на клон на артерия профунда феморис, която е клон на артерия феморалис. Лезията е настъпила след увреда от костен фрагмент. В резултат се е появило трудно контролируемо интраоперативно кървене, довело до масивна хеморагия с последващ хеморагичен шок”. Заели становище, че жалбоподателят е извършил нарушение на Наредба №21 от 28.06.2004г. за утвърждаване на медицински стандарт „Ортопедия и травматология”, в частта: Глава IV, т.1.8.2 Изисквания при извършване на оперативни дейности; т.1.8.2.4. операторът - ръководител на екипа, носи цялата отговорност за провежданата операция, във вр. чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ - „Лечебните заведения осъществяват дейността си при спазване на стандартите за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента”. Приели, че нарушението е извършено в периода 23.07.2012г. до 26.07.2012г. включително в УМБАЛ „***” ЕАД, гр. Пловдив.

За извършената проверка съставили и Констативен протокол за извършена проверка № КП 27-240/05.11.2012г.

За констатираното на 10.12.2012г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №А27-240/10.12.2012г., в присъствието на жалбоподателя. Последният го подписал, като в графата за възражения отразил, че ще представи такива в законоустановения срок. В срока по чл.44, ал.1Чл. 44. ⚖️ Практика (2) (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) Освен възраженията при съставяне на акта в 7-дневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него. (2) Когато във възраженията си нарушителят посочи писмени или веществени доказателства, те трябва да бъдат събрани служебно, доколкото това е възможно. (3) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) В 14-дневен срок от връчването на акта той се изпраща на наказващия орган заедно с възраженията, събраните доказателства и другите приложения към преписката. (4) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) Когато нарушителят няма постоянен адрес в Република България, съставеният акт се предоставя незабавно на наказващия орган. Към акта се прилагат писмени обяснения или възражения на нарушителя. от ЗАНН постъпило възражение срещу съставения АУАН, с вх. № В 27-240/14.12.2012г.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на К.К.И., ЕГН:********** за нарушение на Глава ІV, т.1.8.2 Изисквания при извършване на оперативни дейности; т.1.8.2.4 операторът – ръководител на екипа, носи цялата отговорност за провежданата операция, на медицински стандарт „Ортопедия и траватология”, утвърден с Наредба №21 на МЗ от 28.06.2004г. /обн. ДВ бр.75 от 27.08.2004г., изм. ДВ бр.65 от 20.08.2010г., изм. ДВ бр.91 от 19.11.2010г./, във връзка с ч л.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ - „Лечебните заведения осъществяват дейността си при спазване на стандартите за качество на оказаната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента”, на осн. чл. 116, ал.1Чл. 116. ⚖️ Практика (10) (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който извършва дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. (2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция от 8000 до 20 000 лв. от ЗЛЗ е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.

В хода на цитираното по – горе досъдебно производство №471/2012г. по описа на ІІ РУП – Пловдив била назначена и на 10.03.2013г. била изготвена и съдебно – медицинска експертиза по писмени данни от вещите лица доц. д-р М. М. Г., д.м. - специалист по съдебна медицина, съдебен лекар при УБ „***” - София, доцент по съдебна медицина при МФ на СУ „***”, вещо лице по списъка на CAP, д-р Р. Т. Х. - специалист по съдебна медицина, съдебен лекар при УБ „***” - София, главен асистент по съдебна медицина при МФ на СУ „***”, вещо лице по списъка на CAP, доц. д-р В. К. К., д.м. -специалист по ортопедия и травматология, ортопед - травматолог при УБ „***” - София, доцент по ортопедия и травматология при МФ на СУ „***”, доц. д-р А. Т. Г., д.м. - специалист по патологоанатомия, патологоанатом при УБ „***” -София, доцент по патологоанатомия при МФ на СУ „***”, вещо лице по списъка на CAP и д-р С. С. С., специалист по анестезиология и реанимация при УБ „***” –София. В заключението й се сочи, че причината за смъртта на М.Г.К., преценена след запознаване с данните по ДП и микроскопското изследване, категорично е резултат на ОСТРО НАСТЪПИЛА МАСТНА ЕМБОЛИЯ от счупената бедрена кост. Развитието на тази мастна емболия обяснява и цялата наблюдавана клинична картина по време и след оперативната корекция на счупената кост. Категорично няма причинно - следствена връзка между евентуална професионална медицинска грешка. Тази мастна емболия е в пряка причинно - следствена връзка със счупването на бедрената кост и не е допуснато нарушение на професионални нормативни изисквания на медицинската професия. Касае се за настъпило очаквано усложнение при възрастен пациент със счупена бедрена кост, като по време на оперативна корекция е настъпило нахлуване на мастни капки в кръвното русло, което е довело до развитието на дисеминирано вътресъдова коагулопатия (ДВС), поради което се е появило и кървенето от оперативното поле. Тази мастна емболия е и причина за настъпването на срив на хемодинамиката с апнея при затваряне на оперативната рана.

В съдебното производство по настоящото АНД беше назначена и изготвена съдебно – медицинска експертиза от вещо лице д – р Д.Б. – ординатор в ОТО на МБАЛ – Пловдив АД, гр. Пловдив, със задача: „Спазен ли е медицинският алгоритъм, съдържащ се в медицински стандарт „Ортопедия и травматология” и Правилата на добрата медицинска практика при лечението на пациента М.Г.К.?”. В заключението на експертизата е посочено, че в медицинския стандарт „Ортопедия и травматология”, в глава II Характеристика на медицинската специалност, в точка 10, според своя обем и сложност операциите по ортопедия и травматологиа са малки, средни, големи и много големи. В точка 11.2.2.21 е посочено, че при фрактура на проксималния фемур е предвидено извършване на вътрешна фиксация с плака и винтове, каквато е била извършена на М. К., тъй като е имала пертрохантерно счупване на лява бедрена кост. Тази операция се отнася към групата на точка 11.2 Средни операции по обем на сложност. В стандарта е посочено, че екипът за тези операции е оператор със специалност по ортопедия и травмотология и един или двама асистенти, както и провеждането на задължителна предоперативна антикоагулантна профилактика на пациента с атикоагулант. От приложените документи по делото тези изисквания са спазени - пациентката М. К. е била с диагноза: Петрохантерно счупване на лява бедрена кост, установено с рентгеново изследване и е била профилактирана с антикоагулант Фраксипарин. Спазено е било и изискването за предоперативни изследвания и подготовка: на хемоглобин, хематокрит, биохимия, кръвна група и е консултирана със специалист по вътрешни болести. В точка 13 е посочено, че всяка диагностично- лечебна процедура се извършва при спазване на съответния протокол. В протокола за оперативна интервенция- остеосинтеза с плака, каквато е извършената остеосинтеза, е посочено само, че първият асистент записва оперативен протокол. Тоест в медицинския стандарт не са посочени конкретни данни, които да се отразяват в оперативния протокол. В обичайната практика в графата „Ход на оперативната интервенция” на оперативния протокол се описва оперативния достъп, тоест през кои тъкани се прониква, за да се достигне до костта. В случаи на кървене се посочва, че е извършена хемостаза с коагулиране или лигиране /прошиване/ на кървящите съдове. Във връзка с анатомията на фрактурната област и съответно на оперативния достъп, кървенето, което се появява е от терминални съдове, които обективно не могат точно да бъдат именувани в протокола. Поради значимото кървене по време на операцията е била извършена консултация със съдов хирург. Той е отхвърлил засягането на голям кръвоносен съд, като така е спазен медицинският стандарт, посочен в точка 17, че в лечебната дейност травматологът взаимодейства със специалисти от други медицински специалности - анастезиолози, хирурзи и други. Мнението на съдовия хирург при отворена рана е, че не е засегнат голям кръвоносен съд. Овладяното кървене по време на операцията, а след привеждането на болната в КАИЛ, количеството отделена кръв следоперативно в аспирационния дрен - 200 милилитра, което е обичайно след тази операция, не е налагало извършването на ангиография, тъй като не е имало симптоми за засегнат съд, кървенето от който да застраши живота на болната и съответно не е налагало и ревизия на оперативната рана. След привеждане на болната М. К. в КАИЛ, от история на заболяването е видно, че е направена повторна консултация със съдов хирург – д - р Захариев, който е установил, че няма оток на бедрото и имало опипващ се пулс на задколянната артерия, въпреки ниското кръвно налягане, и е решил, че няма клиника на лезия на магистрален артириален съд, налагащ установяването му с ангиография и възстановяването му с оперативна ревизия. Липсата на засегнат съд в областта на костните краища и оперативната рана е било установено от тройната съдебномедицинска експертиза. В оперативния протокол е обективно невъзможно да се отрази точното количество кръвозагуба по време на операцията, тъй като част от излятата кръв при настъпилото счупване на костта прониква и се задържа между мускулните влакна. Друга част от кръвта попива по чаршафите, с които се отграничава оперативното поле, а при използване на аспирационен апарат, в съдържателя му събраната кръв е смесена с различно количество антисептичен разтвор, ползван за антисептика на раната. В медицинския стандарт не са посочени конкретни критерии, по които да се направи оценка на направената хемостаза. В практиката хемостазата се състои в прекратяване на кървенето от артериални и венозни съдове, тъй като застрашава живота на пациента, но съпътстващо оперативната интервенция капилярно кървене е неизбежно. То се компенсира чрез вливаните по време на операцията кръвни продукти и водно - солеви разтвори. Според вещото лице лечението на М. Г. К. е в съответствие с медицинския стандарт по Ортопедия и травматология и е по правилата на добрата медицинска практика. Настъпилата мастна емболия при пациентката, установена при седморната съдебномедицинска експертиза, е тежко и често срещано усложнение при този вид фрактури, което може да настъпи във всеки момент от настъпване на счупването до пълното раздвижване на пациента в процеса на рехабилитация, въпреки приложените лечебно- диагностични процедури, целящи да го предотвратят.

Описаната по – горе фактическа обстановка се установява и от приложените към административната преписка и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото писмени доказателства, а също и от гласните доказателства – показанията на свид. Д.А.. Съдът възприема заключението на назначената в съдебното производство съдебно – медицинска експертиза, като компетентно изготвено, с нужните професионални знания и опит.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

В Глава ІV, т.1.8.2 на Медицински стандарт „Ортопедия и травматология”, утвърден с Наредба №21 на МЗ от 28.06.2004г. /обн. ДВ бр.75 от 27.08.2004г., изм. ДВ бр.65 от 20.08.2010г., изм. ДВ бр.91 от 19.11.2010г./ са предвидени изисквания при извършване на оперативни дейности. Така в т.1.8.2.4 е отразено, че операторът – ръководител на екипа носи цялата отговорност за провежданата операция. По силата на чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения лечебните заведения осъществяват дейността си при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. За да приемат, че е налице посоченото нарушение и актосъставителят и наказващият орган са счели, че жалбоподателят, в качеството му на първи оператор при операцията на пациентката М. К. в УМБАЛ „***” ЕАД, гр. Пловдив, не е отразил в оперативния протокол кой съд е лигиран; количеството кръвозагуба при приключването на операцията и не е направена оценка на направената хемостаза и на други артерии, участващи в кръвоснабдяването на шийката на бедрената кост, които са могли да бъдат наранени от остър връх на костен фрагмент.

В заключението на изготвената по делото съдебно – медицинска експертиза от вещото лице д-р Д.Б. е посочено, че в обичайната практика в графата „Ход на оперативната интервенция” на оперативния протокол се описва оперативния достъп, т.е. през кои тъкани се прониква, за да се достигне до костта. В случай на кървене се посочва, че е извършена хемостаза с коагулиране или лигиране /прошиване/ на кървящите съдове. Във връзка с анатомията на фрактурната област и съответно на оперативния достъп, кървенето, което се появява е от термални съдове, които обективно не могат точно да бъдат именувани в протокола. Установява се от заключението на изготвената в съдебното производство съдебно – медицинска експертиза, че в оперативния протокол е обективно невъзможно да се отрази точното количество кръвозагуба по време на операцията, тъй като част от излятата кръв при настъпилото счупване на костта прониква и се задържа между мускулните влакна. Друга част от кръвта попива в чаршафите, с които се ограничава оперативното поле, а при използване на аспирационен апарат, в съдържателя му събраната кръв е смесена с антисептичен разтвор, ползван за антисептика на раната. От заключението на цитираната експертиза става ясно, че в медицинския стандарт не са посочени конкретни критерии, по които да се направи оценка на направената хемостаза. В практиката хемостазата се състои в прекратяване на кървенето от артериални и венозни съдове, тъй като застрашава живота на пациента, но съпътстващо оперативната интервенция капилярно кървене е неизбежно. То се компенсира чрез вливаните по време на операцията кръвни продукти и водно - солеви разтвори. Крайният извод на вещото лице, изготвило назначената съдебно – медицинска експертиза е, че лечението на пациентката М.Г.К. е било в съответствие с медицинския стандарт „Ортопедия и трамватология” и е било проведено по правилата на добрата медицинска практика. Настъпилата мастна емболия е тежко и често срещано усложнение при установените на пациентката фактури, което може да настъпи във всеки момент от настъпване на счупването до пълното раздвижване на пациента в процес на рехабилитация, въпреки приложените лечебно – диагностични процедури, целящи да го предотвратят.

Предвид горното следва да се приеме, че в случая не са били нарушени разпоредбите на Глава ІV, т.1.8.2 Изисквания при извършване на оперативни дейности; т.1.8.2.4 операторът – ръководител на екипа, носи цялата отговорност за провежданата операция, на медицински стандарт „Ортопедия и траватология”, утвърден с Наредба №21 на МЗ от 28.06.2004г. /обн. ДВ бр.75 от 27.08.2004г., изм. ДВ бр.65 от 20.08.2010г., изм. ДВ бр.91 от 19.11.2010г./, във връзка с чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ - „Лечебните заведения осъществяват дейността си при спазване на стандартите за качество на оказаната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента”, поради което и неправилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя. Това налага отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта по ЗАНН съдът Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП 27 - 240/31.01.2013г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Медицински одит”, гр. София, с което на К.К.И., ЕГН:********** за нарушение на Глава ІV, т.1.8.2 Изисквания при извършване на оперативни дейности; т.1.8.2.4 операторът – ръководител на екипа, носи цялата отговорност за провежданата операция, на медицински стандарт „Ортопедия и траватология”, утвърден с Наредба №21 на МЗ от 28.06.2004г. /обн. ДВ бр.75 от 27.08.2004г., изм. ДВ бр.65 от 20.08.2010г., изм. ДВ бр.91 от 19.11.2010г./, във връзка с ч л.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ - „Лечебните заведения осъществяват дейността си при спазване на стандартите за качество на оказаната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента”, на осн. чл. 116, ал.1Чл. 116. ⚖️ Практика (10) (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който извършва дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. (2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция от 8000 до 20 000 лв. от ЗЛЗ е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

Свързани документи: Решение №"1347 по кнахд 1114/14 АС Пловдив