РЕШЕНИЕ № 6024 София, 03.06.2026 г. по дело 1455/2026 - ВАС

РЕШЕНИЕ № 6024 София, 03.06.2026 г.

РЕШЕНИЕ
№ 6024
София, 03.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател:ЮЛИЯ ТОДОРОВА
Членове:БОЙКА ТАБАКОВА
СЛАВ БАКАЛОВ
при секретарМариана Салджиева и с участието на прокурора Цветанка Борилова изслуша докладваното от председателя Юлия Тодорова по административно дело № 1455/2026 г.
Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас“ АД, представлявана от проф. д-р В. Г., срещу Решение № 9970/13.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1409/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което жалбата на лечебното заведение срещу Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № РД 25-7365/04.07.2025 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса – Бургас (РЗОК – Бургас) е отхвърлена. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК. Счита, че не са налице предпоставки за прилагането на чл. 379, ал. 1 и чл. 385 от Национален рамков договор за медицинските дейности (НРД за МД) 2023 г. – 2025 г. Моли решението на съда да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – директор на РЗОК – Бургас, не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14- дневен срок по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК касационната жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение АС - Бургас е отхвърлил жалбата на „УМБАЛ - Бургас“ АД срещу Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № РД 25-7365/04.07.2025 г., издадена от директора на РЗОК – Бургас, с която на основание чл. 76а, ал. 1 от Закон за здравното осигуряване (ЗЗО) дружеството е приканено да възстанови неоснователно получена сума в размер 3 813.05 лева.
След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че между НЗОК, в качеството й на възложител и „УМБАЛ - Бургас“ АД в качеството на изпълнител е сключен индивидуален договор № 020607/24.10.2023 г. за оказване на медицинска помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни и клинични процедури с НЗОК. В съдебното решение са възприети констатациите на административния орган, направени във връзка с извършена проверка на изпълнителя на болнична помощ, че лечебното заведение дължи връщане на посочената в поканата сума, тъй като същата е получена без правно основание за осъществени хоспитализации по повече от една КП на един пациент, вместо за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения, както и че при извършено последващо оперативно лечение по друга (хирургична) пътека не се следва заплащане на терапевтичната пътека, а само на хирургичната.
За да постанови решението си, съдът е обосновал извод, че оспорената писмена покана е издадена от материално компетентен орган като съдържа в достатъчна степен и в пълнота фактическите и правни основания за нейното издаване, а в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до ограничаване правото на защита на адресата. По отношение съответствието на акта с материалния закон, при съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът е счел за доказани по делото фактическите установявания на органа, обективирани в Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № РД 25-7365/04.07.2025г., както следва: по т. 1 от Протокол № 827/23.05.2025 г., ЗОЛ с [ЕГН] е хоспитализиран в лечебното заведение от:
- 28.03.2025 г. до 01.04.2025 г. по КП № 84 „[заличен текст]“ с ИЗ № 6680, с окончателна диагноза: [диагноза];
- 02.04.2025 г. до 04.04.2025 г. по КП № 17.1 „[заличен текст]“, с ИЗ № 7020, с окончателна диагноза: [диагноза].
На база медицинската документация на ИЗ № 6680 е установено, че пациентката е постъпила поради [заличен текст]. Пациентката е била на [заличен текст]. Проведени са изследвания, назначена и проведена е терапия. Пациентката е изписана на 01.04.2025 г. и на следващия ден (02.04.2025 г.) е приета отново в лечебното заведение поради [заличен текст]. Проведена е [заличен текст] с резултат: [диагноза]. Административният орган е счел, че в така описания случай се касае за една хоспитализация през периода 28.03.2025 г. – 04.04.2025 г., отчетена по две клинични пътеки – във всеки един ден през посочения период пациентът е бил хоспитализиран за лечение на заболявания, които са били налични при постъпването и установени в лечебното заведение. Посочено е, че пациентът е следвало при приема в лечебното заведение да бъде лекуван комплексно за основното и придружаващите заболявания, а не да бъде изписан и отново приеман за лечение на придружаващите заболявания от първия прием. Предвид това от компетентния орган е прието, че сумата от 1 160 лв. по ИЗ № 6680 по КП № 84 е неоснователно платена и следва да бъде възстановена.
по т. 2 от Протокол № 827/23.05.2025 г., ЗОЛ с [ЕГН] е хоспитализиран в лечебното заведение от:
31.03.2025 г. до 03.04.2025 г. по КП № 78.1 „[заличен текст]“, с ИЗ № 6793, с окончателна диагноза: [диагноза];
03.04.2025 г. до 11.04.2025 г. по КП № 198 „[заличен текст]“, с ИЗ № 7133, с окончателна диагноза: [диагноза].
На база медицинската документация на ИЗ № 6793 е установено, че пациентът е постъпил поради [заличен текст]. Проведени са изследвания, поставена е диагноза, назначена и проведена е терапия. Пациентът е изписан на 03.04.2025 г. и веднага след това е приет отново в лечебното заведение за лечение поради [заличен текст]. Контролните органи са приели, че в така описания случай се касае за една хоспитализация през периода 31.03.2025 г. - 11.04.2025 г., отчетена по две клинични пътеки, като във всеки един ден през посочения по-горе период пациентът е била хоспитализиран за болнично лечение в лечебното заведение. Предвид това от компетентния орган е прието, че сумата от 1249.05 лв. по ИЗ № 6793 по КП № 78.1 е неоснователно платена и следва да бъде възстановена.
по т. 3 от Протокол № 827/23.05.2025 г., ЗОЛ с [ЕГН] е хоспитализиран в лечебното заведение от:
6.04.2025 г. до 20.04.2025 г. по КП № 50.1 „[заличен текст], с ИЗ № 8093, с окончателна диагноза : [диагноза];
20.04.2025 г. до 03.05.2025 г., по КП № 217.1 „[заличен текст]“, с ИЗ № 8260, с окончателна диагноза: [диагноза].
На база медицинската документация на ИЗ № 8093 е установено, че пациентката е постъпила с оплаквания от [заличен текст]. Проведени са изследвания, поставена е диагноза, назначена и проведена е терапия. От [заличен текст]. Във връзка с болките в [заличен текст] е назначена и проведена консултация с лекар специализант по ортопедия с мнение за оперативно лечение с отложена спешност. Пациентката е дехоспитализирана с подобрение на 20.04.2025 г. и веднага след това е приета за лечение на вече установената по време на хоспитализацията с ИЗ № 8093 [заличен текст]. Предвид това от компетентния орган е прието, че сумата от 1 404 лв. по ИЗ № 8093 по КП № 50.1 е неоснователно платена и следва да бъде възстановена.
Сочените обстоятелства по т. 1 и 2 от Протокол № 827/23.05.2025 г. са приети от съда за съставомерни по чл. 379, ал. 1 от НРД за МД 2023 – 2025 г., а тези по т. 3 от Протокола за съставомерни по чл. 385 от НРД за МД 2023 – 2025 г.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Оспореният съдебен акт е постановен при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
Административният съд изчерпателно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка по чл. 168Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по АПК на всички основания по чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност от АПК. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях.
Съгласно чл. 76а, ал. 1Чл. 76а. ⚖️ Практика (114) (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) В случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. (2) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случаите по ал. 1 се съставя протокол за неоснователно получени суми. Лицето - обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК в 7-дневен срок от връчване на протокола. (3) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) След изтичане на срока за възражение по ал. 2 управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя на медицинска и/или дентална помощ. (4) Поканата за възстановяване на сумите по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. ЗЗО, в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2Чл. 72. ⚖️ Практика (257) (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 38 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2015 г.) Управителят на НЗОК упражнява цялостен контрол върху дейността по задължителното здравно осигуряване. Управителят на НЗОК задължително възлага проверка в 14-дневен срок от получаването на одитния доклад на председателя на Сметната палата по чл. 57, ал. 1 от Закона за Сметната палата за търсене на имуществена или административнонаказателна отговорност. (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица - служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК - контрольори. Управителят на НЗОК или оправомощено от него длъжностно лице може със заповед да разпореди извършване на проверка от контрольори от РЗОК с участието на служители на НЗОК. (3) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Служителите на НЗОК по ал. 2 могат да извършват проверки на територията на цялата страна по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. Служителите на РЗОК - контрольори, могат да извършват проверки на територията на съответната РЗОК по заповед на нейния директор или на оправомощено от него длъжностно лице, както и проверки на територията на съответната РЗОК или на територията на друга РЗОК по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. За издаване на заповедта на управителя на НЗОК за извършване на проверка на територията на друга РЗОК контрольорите се определят по предложение на директора на РЗОК, на която са служители. (4) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) При извършване на проверките по ал. 3 могат да присъстват експерти на съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, които не са в договорни отношения с проверявания изпълнител на медицинска помощ. Експертите предоставят писмени становища, които са неразделна част от протокола по чл. 74, ал. 3. (5) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Служителите на НЗОК по а..., изпълнителят е длъжен да възстанови сумите.
Както обосновано е приел и първоинстанционния съд, писмената покана е издадена от компетентен орган, по смисъла на чл. 76а, ал. 3Чл. 76а. ⚖️ Практика (114) (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) В случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. (2) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случаите по ал. 1 се съставя протокол за неоснователно получени суми. Лицето - обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК в 7-дневен срок от връчване на протокола. (3) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) След изтичане на срока за възражение по ал. 2 управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя на медицинска и/или дентална помощ. (4) Поканата за възстановяване на сумите по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. от ЗЗО, в предвидената от закона писмена форма и с необходимото съдържание, при спазване на специалната процедура, предвидена в чл. 76аЧл. 76а. ⚖️ Практика (114) (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) В случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. (2) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случаите по ал. 1 се съставя протокол за неоснователно получени суми. Лицето - обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК в 7-дневен срок от връчване на протокола. (3) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) След изтичане на срока за възражение по ал. 2 управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя на медицинска и/или дентална помощ. (4) Поканата за възстановяване на сумите по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. от ЗЗО. В провелото се производство, предвид установените констатации, верни са изводите на административния орган, впоследствие, възприети и от съда, че в случая е налице нарушение на чл. 379, ал. 1 и чл. 385 от НРД за МД за 2023 - 2025 г.
Разпоредбата на чл. 379, ал. 1 от НРД за МД за 2023 - 2025 г. гласи, че НЗОК заплаща за периода на хоспитализация само по една КП на един пациент за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения. С нормата е възприет принципът за комплексно лечение на пациенти, когато същите са хоспитализирани с основно и придружаващо заболяване (дори придружаващото заболяване да е установено по време на престоя), както и ако настъпят усложнения. Това означава, че за периода на хоспитализиране, болничните заведения са длъжни да предоставят болнична медицинска помощ като лечение, което третира основното заболяване, придружаващи заболявания и усложнения в съответствие с условията и реда за оказване на болнична помощ. Този модел на комплексно лечение се реализира, като за основното заболяване, лечебното заведение прилага и спазва "клинична пътека" - конкретна система (в зависимост от основното заболяване) от изисквания и указания за поведение на различни видове медицински специалисти при диагностични и лечебни процедури на пациенти с определени заболявания, изискващи хоспитализация в лечебни заведения със стационар, а за придружаващото заболяване и/или усложненията се вземат медицински мерки според конкретното придружаващо заболяване и усложнения.
Съгласно § 1, т. 4 от ДР на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, "хоспитализация" е настаняване на лице със заболяване или състояние, налагащо престой в лечебно заведение, оказващо болнична помощ. В нормата изрично е предвидено, че конкретният болничен престой за всеки пациент зависи от състоянието му при изписването. Последният има за цел да подобри състоянието на пациента, което при всеки е индивидуално и извършваните процедури, както и продължителността на престоя, могат да бъдат определени само от това състояние.
Очертаната законова рамка води до заключението, че комплексното лечение следва да бъде проведено без да се държи сметка дали между основното заболяване и придружаващите такива има връзка или не. От прочита на чл. 379, ал. 1 от НРД за МД за 2023 - 2025 г. е видно, че след като ЗОЛ е хоспитализиран по едно заболяване, то следва да бъде заплатен престоят само по една КП за комплексно лечение на основното заболяване, както и за известните придружаващи заболявания и настъпилите усложнения.
По делото безспорно се установява, че при постъпването в ЛЗ на пациентите по гореописаните в т. 1 и по т. 2 от писмената покана случаи, наред със заболяването, за чието лечение са приети, са констатирани и симптоми на друго заболяване относими към хоспитализацията по втората КП. Следователно налице са били основно и придружаващо заболявания или усложнения и с оглед преценката на лекуващите лекари и изискването за комплексно лечение е трябвало да се определи по коя КП пациентът ще се лекува и как ще се третират придружаващите заболявания или усложненията.
Лечението е следвало да бъде отчетено по една КП, а не по две, както неправило е сторил касационният жалбоподател. Ето защо, лечебното заведение дължи връщане на посочената в поканата сума, предвид факта, че същата е получена без правно основание за хоспитализации по повече от една КП на един пациент, вместо за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения съобразно нормативното предписание.
Правилни са изводите на съда за законосъобразност на поканата и в частта по т. 3 от същата.
Нормата на чл. 385 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. предвижда, че при постъпване на пациент по терапевтична/диагностична КП, по която са извършени диагностично-терапевтични процедури и доказаната диагноза в хода на лечението по тази КП индикира оперативно/интервенционално лечение, на изпълнителя на БМП се заплаща само хирургичната КП. Видно от документацията по ИЗ № 8093, включително от епикризата, още при постъпването на пациентката в ЛЗ на 16.04.2025 г. са получени рентгенови данни за [заличен текст] и е изразено мнение за оперативно лечение. При така установеното, било е ясно, че лекувайки я по терапевтична/диагностична КП, са налице безспорни индикации за оперативно лечение. Неслучайно още на същия ден, след дехоспитализацията от Отделението по нервни болести, пациентката е била приета в Клиниката по ортопедия и травматология, където на 24.04.2025 г. е извършена оперативна интервенция. Горното води до заключението, че заболяването, налагащо оперативна намеса, е установено и доказано още при първоначалната хоспитализация. В случая, отчитането на дейност по двете КП е довело до недължимо получаване от лечебното заведение на заплащания от НЗОК за първата от тях в противоречие с правилото на чл. 385 от НРД за МД 2023 – 2025 г.
С оглед изложеното настоящият състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон, при стриктно спазване на процесуалните правила и като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9970/13.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1409/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА секретар: Членове: /п/ БОЙКА ТАБАКОВА
/п/ СЛАВ БАКАЛОВ