РЕШЕНИЕ № 7418 София, 03.07.2026 г. по дело 3148/2026 - ВАС

РЕШЕНИЕ № 7418 София, 03.07.2026 г.

РЕШЕНИЕ
№ 7418
София, 03.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
ЯВОР КОЛЕВ
при секретарСветослава Огнянова и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Десислава Стоева по административно дело № 3148/2026 г.
Производството по делото е по реда на чл.208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на „Аквафарм 2015“ ЕООД, ЕИК 203426982, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, чрез адв. Наков, против Решение № 1742 от 12.02.2026 г., постановено по адм. дело № 2902/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед №РД-19-705/04.11.2025 г. на директора на РЗОК – Стара Загора, с която е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 3 000 лв., на основание чл.49, ал.1, т.3, б"а" от ИД, за нарушение на чл.16, ал.2 от ИД №241758/20.01.2025 г.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение - касационни основания по чл.209, т.3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК. Иска се отмяна на решението и се претендират разноски.
Ответникът - Районната здравноосигурителна каса – Стара Загора, чрез пълномощника Д. Тодева, в писмено становище изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл.210, ал.1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
Решението на Административен съд – Варна е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава на събраните доказателства.
От фактическа страна е установено, че в изпълнение на Заповед № РД-18-955/29.08.2025 г., издадена от управителя на РЗОК – Стара Загора на 24.09.2025 г. е била извършена проверка на аптека „Марешки СтЗ19“- гр. Стара Загора, с рег. №240246 и с ръководител на аптеката – магистър-фармацевт Н. И. И., собственост на „Аквафарм 2015“ ЕООД, гр. Варна, представлявано от В. С. М.. Предмет на проверката е било изпълнението на Индивидуален договор /ИД/ № 241758/20.01.2025 г. за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, сключен между „Аквафарм 2015“ ЕООД и НЗОК. От събраните доказателства е установено и не се оспорва от страните, че в периода от 19:30 ч. до 19:55 ч. аптеката е работила, като в същата не е присъствал магистър-фармацевт. За извършената проверка е бил съставен Констативен протокол /КП/ № Р-1326/29.09.2025 г., връчен на ръководителя на аптеката Н. И. на същата дата. В писмено обяснение последната е заявила, че е напуснала аптеката малко след 19:00 часа заради личен ангажимент и до завръщането ѝ на гишето, на което работи е бил поставен надпис „Аптеката не работи с РЗОК“, а помощник-фармацевтът К. З. е насочвала пациентите с рецептурни книжки към най-близката аптека. В констатациите си проверяващите са отчели горното като нарушение на чл.16, ал.2 от ИД, изразяващо се в това, че тъй като при проверката в обекта няма магистър-фармацевт, не може да бъде изпълнено императивното задължение, визирано в тази разпоредба, през цялото работно време на аптеката да се отпускат ЛП, МИ и ДХСМЦ, заплащани частично или напълно от НЗОК. Срещу тези констатации е подадено възражение до директора на РЗОК- Стара Загора, което е разгледано от арбитражната комисия при РЗОК Стара Загора, която с Решение №1/17.10.2025 г. единодушно ги е потвърдила.
С оглед констатациите, описани в КП и решението на арбитражната комисия, управителят на РЗОК – Стара Загора е издал процесната Заповед за налагане на санкции № РД-19-705/04.11.2025 г.
В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд е приета като доказателство и Заповед № 88-12-15/18.12.2023 г., издадена от управителя на „Аквафарм 2015“ ЕООД, гр. Варна, съгласно т. III от която се забранява промяна на обявеното за магистър-фармацевтите работно време, като в случай на възникнала неотложна необходимост и настъпило внезапно отсъствие на магистър-фармацевт, следва друг магистър-фармацевт от списъка на аптеката незабавно да осигури присъствието си в обекта, с оглед осигуряване непрекъснатост на процеса по снабдяване на гражданите с лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание.
В настоящото производство е представено възражение с вх. № 29-03-2791 от 01.10.2025 г. от дружеството срещу издадения констативен протокол, в което се сочи, че в даденото от магистър- фармацевта И. становище погрешно е отбелязано, че в аптеката е била поставена табела „Аптеката не работи с НЗОК“, като вместо това поставяли табела, която указва, че гишето/касата не работи.
При тези фактически установявания, административният съд е достигнал до извод, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон. Преценил е, че след като към момента на извършване на проверката от контролните органи в аптеката не е имало магистър-фармацевт, което обстоятелство не се оспорва, то е допуснато нарушение на чл.16, ал.2 от Индивидуален договор № 241758/20.01.2025 г., предвид неизпълнение на въведеното в посочената разпоредба задължение за отпускане на ЛП, МИ и ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от НЗОК през цялото работно време на аптеката.
Решението е правилно.
Съгласно чл.16, ал.2 от сключения с НЗОК ИД № 241758/20.01.2025 г., през цялото работно време на аптеката се отпускат ЛП, МИ и ДХСМЦ, заплащани напълно и частично от НЗОК. Съгласно чл.6, ал.1 от ИД, отпускането на ЛП, МИ и ДХСМЦ се извършва само в аптеката от магистър-фармацевт/и, работещ/и в нея. По този начин, по сключения с НЗОК договор е поето задължение през цялото работно време на аптеката да се отпускат ЛП, МИ и ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от НЗОК, като това задължение следва да се изпълнява от магистър-фармацевт. Не се съдържа изискване за работното време на аптеката, като то се определя самостоятелно от дружеството и е декларирано в Приложение № 2, представено като част от административната преписка.
Доказано е и не се спори по делото, че към момента на извършване на проверката от контролните органи в аптеката не е имало магистър-фармацевт и съответно в този интервал е налице невъзможност при поискване от здравноосигурено лице да се отпуснат лекарства по договор с НЗОК.
Както правилно е приел и първоинстанционният съд, липсата на магистър-фармацевт в аптеката препятства изпълнението на задължението, визирано в чл.16, ал.2 от ИД.
Неоснователни са и наведените в касационната жалба доводи, че не е взето предвид възражение, вх. № 29-03-2791 от 01.10.2025 г., в което се посочва, че ръководителят на аптеката Н. И. погрешно е написала при проверката, че на гишето е поставена табела с надпис „Аптеката не работи с НЗОК“. В мотивите си съдът е достигнал до правилния извод, че при наличие на възражение от страна на проверяваното лице и решение на арбитражната комисия, с което се потвърждават констатациите на проверяващите, директорът на РЗОК е длъжен да приложи санкциите, предвидени в договора, като не е длъжен да излага нарочни мотиви за това по аргумент за противното от разпоредбата на чл.76, ал.3Чл. 76. ⚖️ Практика (183) (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Санкциите се налагат със заповед на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, която се издава в срок до един месец от уведомяването от страна на арбитражната комисия на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, че са потвърдени констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, и се съобщава на лицето - обект на проверката. Когато нарушението е установено от длъжностни лица-контрольори на РЗОК, предложението до управителя на НЗОК за издаването и се прави от директора на съответната РЗОК. (3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случай че арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 75, ал. 7 или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите. (4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) В случай че съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите, на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти или на лекарските асистенти не са посочили свои представители в сроковете по чл. 75, ал. 6 за създаване на арбитражна комисия, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите, без да е необходимо становището по чл. 74, ал. 4 да бъде разглеждано от такава комисия. (5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Санкциите подлежат на съдебно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. от ЗЗО.
По така изтъкнатите съображения, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяна на обжалвания съдебен акт по чл. 209, т.3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК, който, като правилен, следва да се остави в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1742 от 12.02.2026 г., постановено по адм. дело № 2902/2025 г. по описа на Административен съд – Варна.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
/п/ ЯВОР КОЛЕВ