РЕШЕНИЕ № 8099 София, 16.07.2026 г. по дело 3501/2026 - ВАС

РЕШЕНИЕ № 8099 София, 16.07.2026 г.

РЕШЕНИЕ
№ 8099
София, 16.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
ЯВОР КОЛЕВ
при секретарСветослава Огнянова и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Явор Колев по административно дело № 3501/2026 г.
Производството е по чл.208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на РЗОК – Русе, чрез гл. юриск. Станчев, срещу Решение №571 от 25.02.2026 г., постановено по адм. дело №746/2025 г. по описа на Административен съд – Русе, с което е отменена писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание № 29-08-120/28.10.2025 г., издадена от директора на РЗОК – Русе, с която „Медикъл Ейдс“ ЕООД, със седалище в гр. Русе е задължено да възстанови сумата в общ размер на 3895 лева, ведно с дължимата законна лихва. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва решението и в частта за разноските. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на изпълнителя. Претендира разноски.
Ответникът – „Медикъл Ейдс“ ЕООД, чрез адв. Минчева, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето ѝ. Счита атакуваното решение за правилно.
Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК и в срока по чл.211 ал.1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК.
Разгледана по същество за неоснователна.
За да отмени издадената от касационния жалбоподател писмена покана, първостепенният съд е приел, че органът неправилно е приложил материалния закон, като е изложил подробни мотиви за това. Приел е, че работното време не е предпоставка за допустимостта на отчетената дейност и спазването му не е условие за плащане, тъй като не фигурира като условие в предмета на договора, разпоредбите на глава втора и трета за условията за изплащане от НЗОК.
Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните.
Между НЗОК и „Медикъл Ейдс“ ЕООД е бил сключен договор № 181074 от 01.07.2022 г. за предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, в това число изработване и ремонт, заплащани/доплащани от НЗОК, който е бил изменен с допълнително споразумение № 1/11.07.2023 г., допълнително споразумение № 2/11.08.2023 г. и допълнително споразумение № 3/13.03.2025 г. На 31.03.2025 г. е бил сключен нов договор под същия № 181074 между НЗОК и „Медикъл Ейдс“ ЕООД.
Като изпълнител по договор № 181074 от 01.07.2022 г. и от 31.03.2025 г. въз основа на Заповед № РД-09-1016/27.08.2025 г. на директора на РЗОК – Русе е била извършена пълна планова проверка на лечебното заведение. Проверката е приключила с Протокол № РД-13-911/30.09.25 г., в който е отразено, че обявеното работно време на входа на обекта в гр. Русе, [адрес] е всеки делничен ден 09:00-13:00 и 14:00-17:30 ч., като почивните дни са събота и неделя, а в заявлението за сключване на договора е посочил работно време: всеки делничен ден от 09.00 ч. до 13.00 ч. и от 14.00 ч. до 17.30 ч., с изключение на всяка първа и трета сряда от месеца. Установено и че изпълнителят е предоставил помощни средства на лица с увреждания в дни и часове, в които при сключване на договора е декларирано, че обектът няма да работи. По отношение на тези констатации за отпуснати ПСПСМИ и заплатени от НЗОК е посочено,че изпълнителят е получил без правно основание суми, които не са свързани с нарушение на закона и договора, за което ще бъде съставен отделен протокол. В тази връзка е съставен и протокол № РД-13-912/30.09.2025г. за неоснователно получени суми. Не се спори относно предоставянето на услугите по отпускане на ПСПСМИ, както и относно основанието за отпускане на същите. Средствата са били заплатени от НЗОК на изпълнителя в общ размер на 3 895 лева.
Спорът се концентрира върху това дали извършената реална, отчетена, приета и заплатена дейност по предоставяне на ПСПСМИ в дни, посочени като неработни в заявлението за работно време, представлява получаване на суми без правно основание по смисъла на чл.21 от Договора.
Според посочената по-горе разпоредба на чл.21 от Договор № 181074/31.03.2025 г. в случаите, когато изпълнителят е получил суми без правно основание, които не са свързани с нарушение на закона или на настоящия договор и това е установено от контролните органи по чл.72, ал.2 от 33О, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите, заедно с дължимата законна лихва, начислена за периода от датата на получаването до датата на възстановяването им.
Според настоящия състав на касационната инстанция законосъобразно първостепенният съд е приел, че липсва задължение за изпълнителя да извършва работата само в рамките на заявеното работно време.
В случая не е установено, нито се твърди от РЗОК, че е налице отчитане на дейност – предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, която не е реално извършена, нито вреда за бюджета, неправомерен отчет, фиктивна дейност, надплатена суми или засегнати права на лица с увреждания, или някаква друга вреда за НЗОК. Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е направил извода, че не са налице плащания от НЗОК при липса на основание. Основанието за извършените плащания на „Медикъл Ейдс“ ЕООД за отчетени и заплатени дейности по отпускане на ПСПСМИ са съществуващите облигационни отношения между НЗОК и „Медикъл Ейдс“ ЕООД, възникнали по силата на сключения между тях договор, а фактическо основание за плащанията е действителното изпълнение на отчетените ПСПСМИ.
Не са налице твърдените касационни основания за отмяна. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Що се отнася до направеното искане за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските, същото е неоснователно. Правилно и в съответствие с разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. съдът е определил размера на претендираното адвокатско възнаграждение при съобразяване материалния интерес по спора, фактическата и правна сложност на спора и обема на извършените процесуални действия и предоставена защита. Поради изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в частта му за разноските.
По изложените съображения и на основание чл.221 ал.1Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №571 от 25.02.2026 г., постановено по адм. дело №746/2025 г. по описа на Административен съд – Русе.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
/п/ ЯВОР КОЛЕВ