Решение № 8492 по адм. д. № 2140/2025 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ
№ 8492
София, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател:
ВЕСЕЛА НИКОЛОВА
Членове:
БОЙКА ТАБАКОВА
НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ
при секретар
Мирела Добриянова и с участието на прокурора Десислава Пиронева изслуша докладваното от председателя Весела Николова по административно дело № 2140/2025 г.
Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт П. Иванова – Сотирова срещу Решение № 288/09.01.2025 г. по адм. дело № 869/2024 г. на Административен съд Варна, с което Национална здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на „БИСК 2012“ ЕООД, гр. Варна сумата в размер на 18176.74 лв., представляваща стойността на отпуснат в полза на Я. А. Я., но незаплатен от ответника лекарствен продукт: [наименование] 400 мг по договор № 031949/18.01.2024г., ведно с обезщетение за забава в размер на 236.73 лв., представляващо законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2024 г. /датата на възникване на задължението за плащане/ до завеждане на иска, както и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумата, като са присъдени и разноски.
В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК. Претендира се отмяната му и отхвърляне на предявените от „БИСК 2012“ ЕООД искове като неоснователни, както и присъждане на разноските за двете инстанции.
Ответникът - „БИСК 2012“ ЕООД, гр. Варна, чрез адв. С. Иванова в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и като намира обжалваното първоинстанционно решение за правилно, моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на съдебните разноски за касационната инстанция по списък.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК, в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол за законосъобразност съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства АПК, същата е неоснователна.
С Решение № 288/09.01.2025 г. по адм. дело № 869/2024 г. Административен съд – Варна Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ е осъдена да заплати на „БИСК 2012“ ЕООД, гр. Варна сумата от 18176.74 лв., представляваща стойността на отпуснат в полза на Я. А. Я., но незаплатен от НЗОК лекарствен продукт: [наименование] 400 мг по договор № 031949/18.01.2024г., както и обезщетение за забава в размер на 236.73 лв., представляващо законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2024 г. /датата на възникване на задължението за плащане/ до завеждане на иска – 22.04.2024г., както и законната лихва върху главницата от тази дата до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил акцесорния иск до пълния му претендиран размер и е присъдил в полза на ищеца разноски.
За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че предявените искови претенции са основателни, с оглед категорично доказаното от ищеца /като изправна страна по договора/ неизпълнение на НЗОК на основно нейно задължение по сключения между страните административен договор № 031949/18.01.2024г. за заплащане на дължимите суми за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК за отчетен период 01.02.2024г. -15.02.2024г.
Решението е правилно, постановено при точното прилагане на относимите материалноправни разпоредби и е обосновано, съдържащо подробни и ясни мотиви.
Производството пред Административен съд Варна е било инициирано от предявените от „БИСК 2012“ ЕООД обективно съединени искови претенции с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 45а, ал. 1Чл. 45а. ⚖️ Практика (6) (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Административният договор с физически или юридически лица по чл. 45 се сключва, изменя и прекратява съгласно закона, националните рамкови договори и анексите към тях, приети по реда на този закон, а за договорите за лекарствените продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, за медицински изделия и за диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната с притежателите на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека, в съответствие с условията и реда по чл. 45, ал. 17. (2) Ако за сключването на административния договор в специален закон или подзаконов нормативен акт се изисква предварително съгласие или мнение на друг административен орган, договорът поражда действие, след като съответният административен орган даде съгласие или мнение в предвидената в закона форма. (3) Ако в установения в специалния закон срок другият административен орган не се произнесе, се прилага чл. 53 от Административнопроцесуалния кодекс. (4) Договорите, сключени между Националната здравноосигурителна каса, съответно Регионална здравноосигурителна каса по чл. 45 с физически или юридически лица, са административни договори. За тях чл. 19б и чл. 19в от Административнопроцесуалния кодекс не се прилагат. от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ и по чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД, във връзка с чл. 19жЧл. 19ж. ⚖️ Практика (22) (Нов - ДВ, бр. 74 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд. (2) Споровете се разглеждат по реда на дял трети. (3) Съдът разглежда делото и се произнася по искането в 6-месечен срок от постъпването му, освен ако в специален закон не е предвидено друго. Споразумение АПК. Фактическите твърдения, въз основа на които ищецът е извел претендираното накърнено материално право, се основавали на неизпълнение от страна на НЗОК на негово основно задължение по сключения административен договор № 031949/18.01.2024г. да заплати изцяло дължимите суми за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК за отчетен период 01.02.-15.02.2024г. Ищецът е претендирал реално изпълнение на договора от страна на НЗОК, с искане да му бъде заплатена сумата от 18 176.74 лв., която представлявала стойността на ЛП с код по НЗОК [наименование] 400 мг, отпуснат по електронна рецепта, изпълнена под № 24032А048272 на 01.02.2024г. на лицето Я. А. Я.. Твърдейки, че е изправна страна по договора, ищецът претендирал и обезщетение за неизпълнението в размер на лихвата за забава върху главницата и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.
От фактическа страна административният съд е приел за безспорно установено наличието на сключен между страните на 18.01.2024г. договор № 031949 за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, по силата на който /чл. 1Чл. 1. ⚖️ Практика (10) Този закон урежда условията и реда за: 1. разрешаване употребата или регистрацията на промишлено произведени или произведени по метод, включващ промишлен процес, лекарствени продукти, предназначени за хуманната медицина; 2. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г.) разрешаване производството и вноса на лекарствени продукти; 2а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г.) производството, вноса и търговията на едро с активни вещества; 3. разрешаване и провеждане на клинични изпитвания; 4. търговията на едро и на дребно с лекарствени продукти; 5. паралелен внос на лекарствени продукти; 5а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г.) посредничество в областта на лекарствените продукти; 5б. (нова - ДВ, бр. 18 от 2014 г.) износ на лекарствени продукти по реда на глава девета "б"; 6. рекламата на лекарствени продукти; 7. проследяване безопасността на пуснатите на пазара лекарствени продукти; 8. класификацията за начина на предписване и отпускане на лекарствените продукти; 9. контрола на производството и вноса, на търговията на едро и дребно, провеждането на клинични изпитвания, на рекламата и на системата за проследяване безопасността на пуснатите на пазара лекарствени продукти; 10. ценообразуването на лекарствените продукти; 11. изготвянето на позитивен лекарствен списък; 12. (нова - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) проследяване на ефекта от терапията с лекарствени продукти. и чл. 2 ал. 1Чл. 2. ⚖️ Практика (4) Този закон има за цел да създаде условия, които осигуряват пускане на пазара на лекарствени продукти, които отговарят на изискванията за качество, безопасност и ефикасност. от договора/ чрез Аптека „НОВА-БЛЯН“ в гр. Варна изпълнителят се задължавал да отпуска на здравноосигурените лица: лекарствени продукти по чл. 262 ал. 6 т. 1Чл. 262. ⚖️ Практика (583) SUP>3. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) (1) Притежателят на разрешението за употреба или негов упълномощен представител е длъжен в срок два работни дни от получаване на решението на съвета за промяна на цената по чл. 261а, ал. 1 - 3 на лекарствен продукт да уведоми по подходящ начин Българския фармацевтичен съюз и търговците на едро, а те съответно да уведомят търговците на дребно с лекарствени продукти. (2) Съветът по служебен ред уведомява Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса за решенията, за които е допуснато предварително изпълнение. от ЗЛПХМ, включени в Приложение 1 на Позитивния лекарствен списък, за домашно лечение на територията на страната, заплащани напълно или частично от НЗОК по реда на Наредба № 10, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели /ЛП, МИ и ДХСМЦ /, заплащани в условията на извънболничната медицинска помощ, напълно или частично от НЗОК, включени в съответните утвърдени списъци. Отпуснатите ЛП, МИ и ДХСМЦ следвало да се отчитат от изпълнителя два пъти месечно – за периода от 1-во до 15-то число и от 16-то до последно число на месеца – по електронен път в утвърден от НЗОК формат през интернет портала на НЗОК или чрез уеб услуга. Електронният отчет по ал. 1 следвало да се представи най-късно до третия работен ден вкл., следващ периода. Установено е и спор между страните няма относно факта, че на 16.02.2024г. по електронен път е бил подаден отчет за изпълнените електронни предписания. На 22.02.2024г. от страна на ищеца до Директора на РЗОК Варна е било подадено уведомително писмо, към което е приложено писмо от НАП изх. № 9674-1/21.02.2024г., от което е видно, че след подадена на 20.02.2024г. Декларация обр. 7 от Я. Я., внесените от него суми на 23.11.2023г. са разпределени и здравноосигурителните права на лицето са били възстановени на същата дата. На 23.02.2024г. ищецът е бил уведомен, че след проверка на отчетните документи по чл. 22 ал. 2 и 3 от договора ЛП JF 575, отпуснат по електронна рецепта, изпълнена под № 24032А048272 не подлежи на заплащане. Видно от представено удостоверение изх. № 030232400875095/20.02.2024г. от НАП е , че лицето Я. Я. е с непрекъснати здравноосигурителните права. Подаденото възражение вх. № 29-03-773/07.03.2024г., не било уважено, тъй като след извършена справка за здравноосигурителния статус на Я. Я. в ТД на НАП Варна, от там било отговорено, че лицето е с прекъснати здравноосигурителни права към 01.02.2024г., съгласно писмо изх. № 9674/3/01.03.2024г. от ТД на НАП Варна, в което се сочело, че към 01.02.2024г. Я. Я. е бил с прекъснати здравноосигурителните права, които са били възстановени на 20.02.2024г. За отказа ищецът е бил уведомен с писмо № 29-03-773/1/22.03.2024г. Въз основа на тези данни от съда е било прието за безспорно, че изпълнителят е изпълнил задължението си да представи полумесечния отчет за процесния период, в срока по договора, като административният орган е отказал заплащането само на лекарството, стойността на което е предмет на иска.
За изясняване на въпроса относно здравното осигуряване на Я. за релевантния за спора период, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установило, че с Декларация обр. 7 от 29.08.2023 г. Я. Я. е декларирал задължение за осигуряване по чл. 40 ал. 5Чл. 40. ⚖️ Практика (21) (3) Извън случаите по ал. 2, здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната могат да се възстановят след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, определени по реда на чл. 29, ал. 3 върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето на вноските. (3а) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Извън случаите по ал. 1 и 2 здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната може да се възстановят при условия и по ред, определени с постановлението на Министерския съвет по чл. 40, ал. 10, когато пристигат от държава, на чужденците от която е предоставена временна закрила. (4) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Сумите по ал. 3 и 3а се внасят по реда на чл. 41 след подадена декларация по ред, определен с наредба на министъра на финансите. (5) До възстановяване на осигурителните права лицата по ал. 1 заплащат стойността на оказаната им в страната медицинска помощ на изпълнителите. от ЗЗО /като безработно лице/, считано от 01.02.2023 г., като от справката за извършени плащания през периода 01.01.2023г. – 31.12.2023 г. е било видно, че на 29.08.2023г. са били внесени 385.75 лв. и на 15.11.2023 г. - внесени 156.82 лв., с които суми са били погасени задълженията за здравно осигуряване за месеците от февруари до ноември включително 2023г. , а от общо внесената на 29.08. и на 15.11.2023 г. сума, след погасяване на задълженията до м. ноември, оставали надвнесени 31.20 лв. Допълнително било установено, че по подадената от Я. Декларация обр. 7 от 29.08.2023г. с внесените от него на 15.11.2023г. суми са били погасени задълженията му за периода 01.08 – 30.11.2023г., но тъй като действието на подадената Декларация обр. 7 е било прекратено с подадената от НОИ Декларация обр. 1 на 19.01.2024г. за периодите 16.04 – 17.06.2023г. и 16.11 – 07.01.2024г., към 20.01.2024г. за периода 18.06. – 15.11.2023г., както и времето след 08.01.2024г. се оказвали без данни за наличие или липса на основание за осигуряване на лицето по ЗЗО, като за внесените от Я. суми по неговата данъчна осигурителна сметка е останал необвързан остатък. Поради това прекъсване действието на подадената от него декларация и липса на декларация относно периодите между декларациите на НОИ, при направената справка в НАП Варна се установило наличие на данни за месеци без здравно осигуряване - м. 7, 8, 9, 10.2023г. С подадената на 20.02.2024г. от Я. Я. Декларация обр. 7 обективираща задължение за самоосигуряване за периода 18.06 – 15.11.2023г., наличните по сметката му суми са били разпределени за погасяване на задълженията му за този период, а с Декларацията обр. 7, визираща задължение за самоосигуряване, считано от 08.01.2024г., са били погасени задълженията му, като вноските за м. февруари 2024г. са били прихванати с АПВ ПО-03000324021181-004-001/11.03.2024г.
Като е анализирал събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, кредитирайки ги, съдът е приел, че исковите претенции са доказани по основание и размер, и ги е уважил, така, както са предявени.
При тези безспорно установени факти, административният съд е достигнал до правилни правни изводи, които настоящият състав на ВАС споделя изцяло.
Неоснователно е възражението на касатора срещу извода на АС Варна, че ищецът в първоинстанционното производство е изправна по административния договор страна в качеството му на изпълнител и претенцията му да изисква насрещна престация от страна на ответника НЗОК е основателна.
Безспорно, страните по договора са се съгласили, видно от чл. 31 ал. 1 от договора, условие за плащане на изпълнителя да е точното и правилното попълване на документите съгласно договора и изпълнение на задълженията по договора. Уговорили са се, според ал. 2, че плащането ще се извършва по банков път в 30-дневен срок от изтичане на срока за отчитане на съответния отчетен период в РЗОК, като в случай че възложителят не заплати дължимите суми в срок, той дължи на изпълнителя законната лихва за просрочено време. Съгласно чл. 34 т. 5 от договора, възложителят не е задължен да заплати на изпълнителя, в случай че ЛП, МИ и ДХ са отпуснати на лице, което е с прекъснати здравноосигурителни права към момента на отпускането.
При тези договорни клаузи, правилно административният съд е определил като спорен по делото въпросът дали към 01.02.2024г. здравноосигурителните права на лицето Я. Я., на когото е било изпълнено ЕП № 24032А048272, са непрекъснати/прекъснати. Обоснован и правилен е и отговорът на този въпрос – че към релевантния момент Я. е бил с непрекъснати здравноосигурителни права.
Следва да се споделят изводите на първоинстанционния съд, обратно на доводите на касатора, че в случая ненавременното и неточно отразяване на внесените по ДОО на Я. суми за здравно осигуряване не може да обоснове отказ на НЗОК да заплати пълната стойност на отпуснатия от изпълнителя лекарствен продукт, тъй като не се дължи на пропуск или виновно поведение на последния. И тъй като само виновното неизпълнение на договорно задължение подлежи на санкциониране, в случая не е налице законово или договорно основание за неплащане на цената на продукта от страна на възложителя НЗОК.
От друга страна, правилна е преценката на съда, че задължението за заплащане на вноските за здравно осигуряване на Я. е изпълнено, като фактът на прекратяване на действието на подадената от него декларация след депозиране на нова такава от НОИ на 19.01.2024г., не обуславя липса на здравно осигуряване, тъй като по сметката на лицето са останали налични суми за погасяване на неговите задължения, включително и към 01.02.2024г., когато е било изпълнено неплатеното ЕП. За да са налице условията на чл. 109 ал. 1Чл. 109. ⚖️ Практика (14) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.02.2010 г.) (1) Здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. (2) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., в сила от 28.12.2015 г.) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват, при условие че лицето е заплатило всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 60 месеца. (3) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски по ал. 2, като сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват. (4) Когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не лишава осигуреното лице от здравноосигурителни права. (5) Алинеи 1 - 3 не се прилагат за лицата по от ЗЗО за прекъсване на осигурителните права на самоосигуряващия се, следва лицето да не е внесло повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Аргументиран и правилен е изводът на съда, базиран на категоричните данни по делото, че Я. е внесъл дължимите за здравно осигуряване суми за релевантния период и за всички месеци е било налице платено здравно осигуряване, без значение на какво законово основание /чл. 40 ал. 5Чл. 40. ⚖️ Практика (21) (3) Извън случаите по ал. 2, здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната могат да се възстановят след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, определени по реда на чл. 29, ал. 3 върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето на вноските. (3а) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Извън случаите по ал. 1 и 2 здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната може да се възстановят при условия и по ред, определени с постановлението на Министерския съвет по чл. 40, ал. 10, когато пристигат от държава, на чужденците от която е предоставена временна закрила. (4) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Сумите по ал. 3 и 3а се внасят по реда на чл. 41 след подадена декларация по ред, определен с наредба на министъра на финансите. (5) До възстановяване на осигурителните права лицата по ал. 1 заплащат стойността на оказаната им в страната медицинска помощ на изпълнителите. или чл. 39 ал. 1Чл. 39. ⚖️ Практика (29) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 24.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) За задължително осигурените лица в Националната здравноосигурителна каса, с изключение на лицата до 18-годишна възраст и лицата по чл. 40, ал. 5, от възникване на задължението им за здравно осигуряване се подават ежемесечно данни в Националната агенция за приходите по ред, определен с наредба на министъра на финансите. (2) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Лицата, които по този закон имат задължението да внасят осигурителни вноски, с изключение на лицата по чл. 40, ал. 5, подават декларации за сумите за дължимите вноски за здравно осигуряване по ред, определен с наредбата по ал. 1. (3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Лицата, осигуряващи членове на семейството си по този закон, предоставят данни за тях в декларации по утвърден с наредбата по ал. 1 образец за съответния период. (4) (Доп. - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) В случаите, когато лицата по ал. 1 заплащат авансово вноски по този закон, те представят декларации в Националната агенция за приходите по ред, определен с наредбата по ал. 1. (5) (Предишна ал. 4, доп. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Чужденците, които пребивават продължително или краткосрочно в Република България заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна. (6) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Лицата с двойно българско и чуждо гражданство, които не се осигуряват по реда на този закон, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако: 1. за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна или 2. пристигат от държава, на чужденците от която е предоставена временна закрила. (7) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Здравноосигурителният статус, необходим за упражняване на здравноос... вр. с чл. 40 ал. 1 т. 8Чл. 40. ⚖️ Практика (21) (3) Извън случаите по ал. 2, здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната могат да се възстановят след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, определени по реда на чл. 29, ал. 3 върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето на вноските. (3а) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Извън случаите по ал. 1 и 2 здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната може да се възстановят при условия и по ред, определени с постановлението на Министерския съвет по чл. 40, ал. 10, когато пристигат от държава, на чужденците от която е предоставена временна закрила. (4) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Сумите по ал. 3 и 3а се внасят по реда на чл. 41 след подадена декларация по ред, определен с наредба на министъра на финансите. (5) До възстановяване на осигурителните права лицата по ал. 1 заплащат стойността на оказаната им в страната медицинска помощ на изпълнителите. от ЗЗО/.
В случая релевантно за спора е обстоятелството, че след подадената на 20.02.2024г. Декларация обр. 7 от Я. Я., внесените от него суми на 23.11.2023г. са били разпределени и здравноосигурителните права на лицето са били възстановени на същата дата. Видно от представеното удостоверение изх. № 030232400875095/20.02.2024г. от НАП Я. е бил с непрекъснати здравноосигурителните права към тази дата. И макар към датата 01.02.2024г., на която е било изпълнено ЕП № 24032А048272 Я. да е бил с прекъснати здравноосигурителни права, прекъсването е било преодоляно и е настъпило възстановяване на правата му с обратно действие. Възстановяването на здравноосигурителните права е следвало да се приеме от НЗОК за реализирано в срок.
По тези съображения, с оглед установяване качеството на ищеца на изправна страна по договора и неналичието на фактическия състав на чл. 34 т. 5 от същия, изводът за дължимост на исковите суми от страна на НЗОК, до който е достигнал Административен съд Варна е правилен. Безспорно задължението на НЗОК да заплати е в непосредствена зависимост от насрещното задължение на дружеството - изпълнител да изпълни точно и според договореното. Последното обстоятелство е било доказано пред първоинстанционния съд с пълно главно доказване от ищеца, включително и със заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Като не е изпълнила задължението си по чл. 31 ал. 2 от договора да заплати стойността на отпуснатия от изпълнителя лекарствен продукт в уговорения срок, възложителят НЗОК правилно е била осъдена да стори това, като заплати на изпълнителя и обезщетение в размер на законната лихва за просроченото време, както и законна лихва за забавата от предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата. Исковите претенции, както по главния, така и по акцесорния искове са доказани по основание и размер, и правилно уважени от първоинстанционния съд.
Не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК. Като правилно и обосновано, решението следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото, искането на ответната страна за присъждане на разноски за касационната инстанция е своевременно заявена и основателна, поради което касаторът следва да бъде осъден да ги заплати в размер на 1500лв. съгласно представен договор и списък на разноските.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 288/09.01.2025 г. по адм. дело № 869/2024 г. на Административен съд Варна,
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА гр. София да заплати на „БИСК 2012“ ЕООД, гр. Варна, ЕИК 202208920, сумата 1500 /хиляда и петстотин лева/ разноски за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА секретар: Членове: /п/ БОЙКА ТАБАКОВА
/п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ