Решение № 9682 по адм. д. № 2684/2025 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ
№ 9682
София, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател:
ХАЙГУХИ БОДИКЯН
Членове:
ЮЛИЯ ТОДОРОВА
СЛАВ БАКАЛОВ
при секретар
Мариана Салджиева и с участието на прокурора Никола Невенчин изслуша докладваното от председателя Хайгухи Бодикян по административно дело № 2684/2025 г.
Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. И. от гр. София, чрез адв. Каналиев, срещу Решение № 28333 от 28.12.2024 г., постановено по адм. дело № 7903/2024 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ). Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Заповед №РСЛ24-РД-09-350 от 19.07.2024 г. на Кмета на Район "Слатина" на Столична Община(СО), с която е отказано компенсиране разходите по заявление на И. рег. №РСЛ24-ГР94-815-7 от 05.07.2024 г. за периода 01.05.2024 г. – 30.06.2024 г. Касаторът претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – Кмет на Район "Слатина" на СО, чрез гл. юриск. Дъбов, намира така подадената касационна жалба за недопустима, като просрочена, респ. и за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима(като непросрочена), подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК и в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК.
Разгледана по същество и за основателна.
За да отхвърли жалбата на И., първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, материално е законосъобразен, а също така и съобразен и с целта на закона. Според съда административният орган правилно е отказал търсеното компенсиране на разходи с единствен мотив, че детето се обучава в детски кооператив, което не е частна детска градина с яслена група или частна детска ясла.
Настоящият касационен състав намира изводите на първоинстанционния съд за необосновани.
От установената фактическа обстановка е видно, че касационният жалбоподател, като баща на детето И., родена през [година], е входирал на 05.07.2024 г. до ответника по касация заявление(по образец), с което е декларирал определени обстоятелства, с оглед установяване правата си да получи средства за компенсиране на разходите, пряко свързани с отглеждане, възпитание и обучение на детето си, което не е било прието в общинска детски ясла или яслена групи в общинска или държавна детски градини, поради липса на свободни места, а отделно е подал искане за компенсиране на извършените и поети от него разходи за учебната 2024г. за периода май-юни 2024 г., направени за престоя на детето в И. в родителски кооператив „Детска къща“ към „Кидс Хаус“ ООД.
Процесният случай попада в приложното поле на Наредбата за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждане, възпитание и обучение на децата, които не са приети в общински детски ясли или яслени групи в общински или държавни детски градини поради липса на свободни места(по-надолу само Наредбата), в която в чл.3 са уредени условията за компенсиране, а в чл. 4 допустимите за компенсиране разходи. В тази връзка процедурата сочи на поотделно подавана на заявление по Приложение към чл. 7, ал. 1 от Наредбата и искане по Приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредбата. По подаденото заявление компетентният орган следва да установи правата на лицето, което го е сезирало и когато не са налице условията по чл. 3 от Наредбата за издаде отказ по чл. 7, ал. 4Чл. 7. ⚖️ Практика (31) (1) Административните актове се основават на действителните факти от значение за случая. (2) На преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая. (3) Истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Равенство от същата, който подлежи на обжалване по реда на АПК. След като извърши преценка по заявлението, органът извършва и преценката по чл. 4Чл. 4. ⚖️ Практика (17) (1) Административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона. (2) Административни актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона. (3) Субектите на административния процес са длъжни да упражняват своите права и свободи, без да вредят на държавата и обществото и на правата, свободите и законните интереси на други лица. Прилагане на нормативния акт от по-висока степен, като с акта си по чл. 9, ал. 2 от Наредбата следва да посочи дали има допустими разходи за съответния период или мотивирано отказва изплащането на компенсация за недопустимите разходи.
В разглеждания случай от фактическите и правни основания за издаване на акта, не се установяват ясни изводи на упълномощения орган във връзка с преценката по чл. 3 от Наредбата, която е условие за преценка и по чл. 4 от Наредбата. От оспорения акт не е ясно мотивирано относно формирания отказ поради каква причина случаят не попада в приложното поле за кумулативно наличие на предпоставките по чл. 4, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредбата. Чл.4 , ал.2 ,т.1 и т.2 от Наредбата, сочи следното: „Чл. 4. (1) На компенсиране със средства от държавния бюджет подлежат направените от родителите по чл.3 разходи, пряко свързани с отглеждане, възпитание и обучение на децата им, ако са допустими.
(2) Допустими разходи, които подлежат на компенсиране, са:
1. разходи за заплащане на такси по договори за отглеждане, възпитание и обучение, сключени с частна детска ясла или с частна детска градина с яслена група;
2. разходи за заплащане на възнаграждения по договори за отглеждане, възпитание и обучение, сключени с физически лица. Анализирайки разпоредбата, става ясно, че са обхванати две различни хипотези, при изпълнението на които се дължи процесното компенсиране на родителите на деца неприети в държавни или общински ясли или детски градини. За понятието „кумулативност“, което обосновава административния орган в процесната заповед е неприложимо в случая, т.к. не е застъпено в правната норма. Очевидно е, че в случая родителите на детето са сключили договор / без той да е представен по делото/ с родителски кооператив „Детска къща“ към „Кидс Хаус“ ООД, но който са плащали възнаграждения за услугата, видно от приложените финансови документи, както и доказателства за извършваната дейност чрез приложени протоколи. Административният орган не е изяснил фактите по преписката, като не е изследвал в каква степен този кооператив не отговаря на останалите предвидени в разпоредбата на чл.4 хипотези, а именно по ал.3, която предвижда „(3) Разходите по ал. 2, т. 2 са допустими, ако физическото лице, страна по договора за отглеждане, възпитание и обучение, отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 или чл. 11, ал. 1 от Наредба № 26 от 2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях (ДВ, бр. 103 от 2008 г.)“.
Налице е нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед пред АССГ, което не е констатирано от съда и то следва да се приеме за съществено, тъй като от една страна ограничава надлежното и свободно упражняване на правото на защита на адресата на акта, а от друга препятства проверката от съда на приложението на материалния закон от административния орган. Налице е неяснота и относно правното основание за издаване на заповедта, дали оспореният отказ е постановен на основание чл. 7, ал. 4 или на основание чл. 9, ал. 2 от Наредбата. Действително съдът е изяснил, че посещаваният от детето център не е ясла или детска градина с яслена група, но в нарушение на чл. 35Чл. 35. ⚖️ Практика (45) Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Събиране на доказателства АПК, не са изяснени обстоятелствата доколко тази форма на обучение на децата не попада в приложното поле на ал.2,т.2 във вр. с ал.3 от разпоредбата, което е от значение за правилното решаване на случая.
С оглед нормативно установеното изискване за мотивиране на акта се налага изводът, че от органа следва да се изложат конкретни съображения за неговото издаване – както фактически, така и правни. Мотивите на административния акт следва да бъдат относими към материалното право и хипотезата на приложимата правна норма. Изискването за мотивиране на акта дава основание за адекватна защита срещу него и осъществяване на съдебния контрол. Мотивирането на акта означава конкретно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните основания, от които административният орган черпи правомощието си да го издаде.
Административният съд след като не е констатирал тези нарушения при издаване на оспорения пред него административен акт и е постановил потвърждаване на този акт, е постановил незаконосъобразно решение при наличие на касационно основание по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК, което обосновава и отмяната му. Вместо него следва да се постанови друго, с което се отмени решението на административния орган, с което е отказано компенсиране разходите по заявление на И. с рег. №РСЛ24-ГР94-815-7 от 05.07.2024 г. за периода 01.05.–30.06.2024г., като незаконосъобразно, а преписката се изпрати на същия орган за ново произнасяне, съобразно изложените мотиви.
По разноските.
С оглед изхода от спора, разноски се дължат на касационният жалбоподател за двете инстанции, които се констатираха да са в размер на общо 80 лева (10 лева платена ДТ пред АССГ и 70 лева ДТ за касационно обжалване). Разноски се дължат и адв. Каналиев, с оглед представения за всяка инстанция договор за безплатна правна защита и съдействие, а именно възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата и Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа при условията на чл. 8, ал. 3 от същата Наредба в размер на общо 1000 лева или по 500 лева за инстанция.
По изложените съображения Върховният административен съд, Шесто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 28333 от 28.12.2024 г., постановено по адм. дело № 7903/2024 г. по описа на Административен съд – София град, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед №РСЛ24-РД-09-350 от 19.07.2024 г. на Кмета на Район "Слатина" на Столична Община.
ИЗПРАЩА преписката по заявление рег. №РСЛ24-ГР94-815-7 от 05.07.2024 г. на С. И. от гр. София – на Кмета на Район "Слатина" на Столична Община за ново произнасяне, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото съдебно решение.
ОСЪЖДА Столична община с адрес гр. София, ул. "Московска"№ 33 да заплати на С. И. И. от гр. София направените в двете инстанции разноски по делото в размер на общо общо 80 (осемдесет) лева.
ОСЪЖДА Столична община с адрес гр. София, ул. "Московска"№ 33 да заплати на адв. Ж. Каналиев от гр. София разноски по делото в размер на общо 1000 (хиляда) лева, представляващи определено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно..
Вярно с оригинала, Председател: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН секретар: Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА
/п/ СЛАВ БАКАЛОВ