Решение № 4444 по адм. д. № 7761/2025 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ
№ 4444
София, 22.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател:
ТОДОР ТОДОРОВ
Членове:
ВЕСЕЛА НИКОЛОВА
БОЙКА ТАБАКОВА
при секретар
Мариана Салджиева и с участието на прокурора Нели Христозова изслуша докладваното от председателя Тодор Тодоров по административно дело № 7761/2025 г.
Производството е по чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на управителя на Националназдравноосигурителна каса (НЗОК), чрез гл. юрисконсулт М. Методиев против Решение № 16075 от 12.05.2025 г., постановено по адм. дело № 2682/2025 г. по описа на Административен съд – София – град в частта, с която е изменена Заповед за налагане на санкции и е редуциран размера на определените финансови неустойки. Изложени са доводи за неправилност, касационно основание по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Подадена е и касационна жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) Софиямед“ ООД, гр. София чрез процесуален представител С. Джилджов против Решение № 16075 от 12.05.2025 г., постановено по адм. дело № 2682/2025 г. по описа на Административен съд – София – град в частта, с която е потвърдена заповедта за налагане на сакции. Изложени са доводи за неправилност, касационно основание по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК. Претендират се разноски за двете инстанции.
„УМБАЛ Софиямед“ ООД, не се явява в открито заседание. Постъпил е отговор по касационната жалба на управителя на НЗОК, в който обосновава неоснователност на същата.
Управителят на НЗОК, не се явява в открито съдебно заседание, оспорва касационната жалба на лечебното заведение в писмен отговор.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване по жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Софиямед“ ООД и за основателност на оспорването по касационната жалба на управителя на НЗОК.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационните жалби за подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество и двете жалби са неоснователни.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София – град по жалба на „МБАЛ Софиямед“ ООД е Заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-42/07.02.2025г., издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
От фактическа страна по делото е установено следното:
С оспорената заповед на управителя на НЗОК на лечебното заведение са наложени финансови неустойки в общ размер на 28 500,00 лв., формиран от 16 санкции по 1500 лв. и 7 санкции по 500 лв.
Заповедта е издадена въз основа на констатации от проверка, възложена със заповеди № РД-25-768/01.11.2024 г. и № РД-25-782/07.11.2024 г., обективирани в протокол № РД-25-768-1/28.11.2024 г.
С протокола са установени 24 нарушения, като по отношение на ИЗ № 7143/2024 възражението на лечебното заведение е прието за основателно от Арбитражната комисия по чл. 75, ал. 2Чл. 75. ⚖️ Практика (104) (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случаите, когато лицето оспори констатациите на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото становище по чл. 74, ал. 4 изпраща спора за решаване от арбитражна комисия. Когато констатациите са оспорени пред управителя на НЗОК, спорът се решава от арбитражната комисия на тази РЗОК, с чийто директор изпълнителят на медицинска или дентална помощ - обект на проверката, е сключил договор. (2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Арбитражната комисия се състои от представители на РЗОК, на съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите и на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти и на лекарските асистенти. (3) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В арбитражната комисия се включват за всеки конкретен случай представители на тези съсловни организации, които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, по чл. 74, ал. 3. (4) Броят на представителите на РЗОК в състава на всяка арбитражна комисия е равен на общия брой представители на съсловните организации по ал. 2. (5) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Създаването на арбитражна комисия за всеки конкретен случай се организира от директора на съответната РЗОК и тя осъществява своята дейност при условията и по реда, определени в НРД, както и при условията и реда за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина по чл. 45, ал. 17. (6) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Арбитражът по ал. 1 - 4 не е задължителен, освен ако арбитражната комисия не се е сформирала при условията на ал. 5 в двуседмичен срок от писмената покана на директора на съответната РЗОК до съответните лица и организации. (7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Арбитражната комисия се произнася с решение в двуседмичен срок от получаване на преписката. ЗЗО, поради което санкции са наложени за останалите 23 случая.
Констатираните нарушения се изразяват в: допускане на избор на лекар/екип срещу заплащане при условия на спешност (ИЗ № 13618/2024, № 27425/2024, № 24762/2024, № 14733/2024, № 31799/2024 и № 30006/2024); неправомерно събиране на потребителска такса от освободени лица (ИЗ № 30011/2024 и № 17232/2024); както и изискване на плащане или доплащане за дейности и консумативи извън предвидените в НРД изключения (ИЗ № 41694/2024, № 24449/2024, № 24784/2024, № 31444/2024, № 40656/2024, № 41941/2024, № 39422/2024, № 39520/2024, № 38035/2024, № 13971/2024, № 09860/2024, № 15417/2024, № 11993/2024, № 19245/2024 и № 17327/2024).
Въз основа на тези констатации административният орган е приел, че са налице нарушения на чл. 29, т. 4 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, във връзка с чл. 81, ал. 3Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето, на чл. 37, ал. 1Чл. 37. ⚖️ Практика (22) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 37 от 2008 г., в сила от 01.07.2008 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) За всяко посещение при лекаря или при лекаря по дентална медицина, както и за всеки ден болнично лечение, но не повече от 10 дни годишно, лицата по чл. 33 заплащат на лекаря, на лекаря по дентална медицина или на лечебното заведение суми, определени с постановление на Министерския съвет. (2) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) С постановлението по ал. 1 се определят по-ниски суми за всяко посещение при лекаря или при лекаря по дентална медицина на лицата, които са упражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. (3) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г., предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Сумите по ал. 1 и 2 са за оказаната медицинска помощ. (4) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. - ДВ, бр. 17 от 2006 г., в сила от 01.05.2006 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 37 от 2008 г., в сила от 01.07.2008 г., доп. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 54 от 2014 г., в сила от 01.07.2014 г.) От заплащане на сумите по ал. 1 се освобождават лица със заболявания, определени по списък към НРД, както и малолетни, непълнолетни и неработещи членове на семейството; ветерани от войните, военноинвалиди, военнопострадали; задържани под стража лица, задържани на основание чл. 72 от Закона за Министерството на вътрешните работи, задържани на основание чл. 125, ал. 1 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" или лишени от свобода; социално слаби, получаващи помощи по Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане; лица, настанени в домове по чл. 36, ал. 3, т. 1 от същия правилник; медицински специалисти. (5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 37 от 2008 г., в сила от 01.07.2008 г., предишна ал. 4, доп. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лекарят, лекарят по дентална медицина или лечебното заведение издават на лицата по ал. 1 и 2 документ за заплатените суми. (6) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Разликата между сумите по ал. 1 и 2 се за... от Закона за здравното осигуряване във връзка с Приложение № 11 към Националния рамков договор за медицинските дейности, както и на чл. 33, т. 4Чл. 33. (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Глава четвърта. УДОСТОВЕРЯВАНЕ И ОБНАРОДВАНЕ НА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ във връзка с чл. 30Чл. 30. (2) За проектите за закони, изготвяни от други органи с право на законодателна инициатива, се прилага чл. 31, ако проектът не е внесен в Народното събрание до влизане в сила на този закон. 3. Всички изготвени проекти за нормативни актове, с изключение на вече внесените в Народното събрание, се преработват съобразно разпоредбите на този закон и на указа за неговото прилагане. 4. Член 2 от Закона за задълженията и договорите се отменява. 5. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) Доколкото друго не следва от този закон, той се прилага за всички нормативни актове, издавани от органи, предвидени от Конституцията. За другите нормативни актове важат съответно чл. 2, 9 - 16, 34 - 46 включително и от Националния рамков договор, тълкувани съобразно правилото на чл. 46, ал. 1Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. (2) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. (3) Наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава съобразно предходната алинея. от Закона за нормативните актове, поради което е издал процесната заповед за налагане на финансови неустойки.
Със Заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-42/07.02.2025 г. управителят на НЗОК е наложил на жалбоподателя финансови неустойки, като по отношение на т. 1–7 и т. 9–17 от административния акт размерът им е определен при наличие на „повторяемост“ на нарушенията по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Националния рамков договор за медицинските дейности за 2023–2025 г.
Първоинстанционният съд е приел, че макар процесната заповед да е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е незаконосъобразна в частта относно размера на наложените санкции. Отбелязал е, че необосновано административният орган е приел наличие на „повторяемост“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на НРД за МД 2023–2025 г., доколкото липсват доказателства за влязъл в сила предходен санкционен акт, а такива констатации не се съдържат и в протокол № РД-25-768-1/28.11.2024 г. Поради това не са налице предпоставките за прилагане на санкциите по чл. 455, ал. 4 от НРД. Наред с горното съдът е приел, че липсват мотиви за определяне на санкциите в максималния им размер както по чл. 455, ал. 3, така и по чл. 455, ал. 4 от НРД. Счита, че от данните по делото се установява, че констатираните нарушения са относително ограничен брой спрямо обема на извършената дейност, като при проверка на 197 истории на заболяването нарушения са установени в 23 случая, а при внезапния контрол не са констатирани нарушения. При тези данни съдът приема, че целите на закона могат да бъдат постигнати с определяне на санкции в минималния предвиден размер, поради което оспорената заповед следва да бъде изменена, като размерът на финансовата неустойка се определи на 200 лв. за всяко нарушение, или общо 4600 лв.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
По отношение на материалната законосъобразност на наложените санкции, настоящият състав на ВАС, намира следното:
Споделя изводите на Административен съд – София – град относно ИЗ № 13618/2024, № 27425/2024, № 24762/2024, № 14766/ 2024 (грешно посочен номер в първоинстанционното решение №14733/2024), № 31799/2024 и № 30006/2024 (т. 1- 6 от Заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-42/07.02.2025г.). Съгласно § 1, т. 6 от ДР на Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, "спешно състояние" е остро възникнала промяна в здравето на човека, която може да доведе до тежки функционални и морфологични увреждания на жизненоважни органи и системи. Видно от приложените по делото доказателства, налице е хоспитализация на пациентите по спешност, която изключва възможността за извършване на избор на лекар/екип и заплащането от пациента за допълнителната услуга, в какъвто смисъл са и изводите на първоинстанционния съд.
На следващо място и по отношение на ИЗ № 30011/2024 и № 17232/2024 (т. 7 и 8 от Заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-42/07.02.2025 г.), настоящата съдебна инстанция споделя изводът на Административен съд – София – град, че заболяванията, обективирани в Приложение № 11, обуславящи освобождаване от заплащане на такса по чл.37, ал.1Чл. 37. ⚖️ Практика (22) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 37 от 2008 г., в сила от 01.07.2008 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) За всяко посещение при лекаря или при лекаря по дентална медицина, както и за всеки ден болнично лечение, но не повече от 10 дни годишно, лицата по чл. 33 заплащат на лекаря, на лекаря по дентална медицина или на лечебното заведение суми, определени с постановление на Министерския съвет. (2) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) С постановлението по ал. 1 се определят по-ниски суми за всяко посещение при лекаря или при лекаря по дентална медицина на лицата, които са упражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. (3) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г., предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Сумите по ал. 1 и 2 са за оказаната медицинска помощ. (4) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. - ДВ, бр. 17 от 2006 г., в сила от 01.05.2006 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 37 от 2008 г., в сила от 01.07.2008 г., доп. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 54 от 2014 г., в сила от 01.07.2014 г.) От заплащане на сумите по ал. 1 се освобождават лица със заболявания, определени по списък към НРД, както и малолетни, непълнолетни и неработещи членове на семейството; ветерани от войните, военноинвалиди, военнопострадали; задържани под стража лица, задържани на основание чл. 72 от Закона за Министерството на вътрешните работи, задържани на основание чл. 125, ал. 1 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" или лишени от свобода; социално слаби, получаващи помощи по Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане; лица, настанени в домове по чл. 36, ал. 3, т. 1 от същия правилник; медицински специалисти. (5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 37 от 2008 г., в сила от 01.07.2008 г., предишна ал. 4, доп. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лекарят, лекарят по дентална медицина или лечебното заведение издават на лицата по ал. 1 и 2 документ за заплатените суми. (6) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Разликата между сумите по ал. 1 и 2 се за... ЗЗО, не следва да бъдат тълкувани стеснително. Аргументът на адресата на административния акт, че след лечението, пациентите показват подобрение в слуха, което не съответства на диагнозата с код 90, а именно „глухота“, която определя пълна липса на слух, не следва да бъда споделена. Поставянето под бъдещо условие прилагането на административно задължение каквото е освобождаването от такса по чл.37, ал.1Чл. 37. ⚖️ Практика (22) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 37 от 2008 г., в сила от 01.07.2008 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) За всяко посещение при лекаря или при лекаря по дентална медицина, както и за всеки ден болнично лечение, но не повече от 10 дни годишно, лицата по чл. 33 заплащат на лекаря, на лекаря по дентална медицина или на лечебното заведение суми, определени с постановление на Министерския съвет. (2) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) С постановлението по ал. 1 се определят по-ниски суми за всяко посещение при лекаря или при лекаря по дентална медицина на лицата, които са упражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. (3) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г., предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Сумите по ал. 1 и 2 са за оказаната медицинска помощ. (4) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. - ДВ, бр. 17 от 2006 г., в сила от 01.05.2006 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 37 от 2008 г., в сила от 01.07.2008 г., доп. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 54 от 2014 г., в сила от 01.07.2014 г.) От заплащане на сумите по ал. 1 се освобождават лица със заболявания, определени по списък към НРД, както и малолетни, непълнолетни и неработещи членове на семейството; ветерани от войните, военноинвалиди, военнопострадали; задържани под стража лица, задържани на основание чл. 72 от Закона за Министерството на вътрешните работи, задържани на основание чл. 125, ал. 1 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" или лишени от свобода; социално слаби, получаващи помощи по Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане; лица, настанени в домове по чл. 36, ал. 3, т. 1 от същия правилник; медицински специалисти. (5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 37 от 2008 г., в сила от 01.07.2008 г., предишна ал. 4, доп. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лекарят, лекарят по дентална медицина или лечебното заведение издават на лицата по ал. 1 и 2 документ за заплатените суми. (6) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Разликата между сумите по ал. 1 и 2 се за... ЗЗО при наличие на конкретните законови предписания е лишено от обективна и правна логика.
Относно ИЗ № 41694/2024, № 24449/2024, № 24784/2024, № 31444/2024 и № 40656/2024 (т. 9 - т. 13 от Заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-42/07.02.2025 г.), Административен съд – София – град е достигнал до законосъобразен извод. Безспорно по делото е установено от доказателствата, че заплатените суми за медицинските изделия и консумативи, НЗОК заплаща по КП № 70.1 и № 73.1, тъй като същите не попадат в изключенията. Споделя се извода на съда, че остава без значение обстоятелството дали съответният обект, за който е изискано плащане или доплащане, представлява консуматив, медицинско изделие или друга стока или услуга. Същите изводи следва да бъдат направени и по отношение на ИЗ № 41941/2024 и № 39422/2024 г. (т. 14 и т. 15 от Заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-42/07.02.2025 г.), както и ИЗ №39550/2024 г; № 38035/2024 г., №13971/2024 г., № 09860/2024 г., № 15417/2024 г., № 11993/2024 г., № 19245/2024 г. и № 17327/2024 г. (т. 16-23 от Заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-42/07.02.2025 г.).
По отношение на приетата от административния орган „повторяемост“ на нарушенията, първоинстанционният съд намира, че същата остава недоказана и като такава не следва да се кредитира. Съгласно § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на НРД за МД 2023–2025 г. "Повторно нарушение" е второ и следващо нарушение, извършено от лекар от лечебно заведение - ИМП, за което на нарушителя е била наложена и влязла в сила санкция за същия вид нарушение в рамките на календарната година.
Наличието на влязъл в сила санкционен акт представлява юридически правнорелевантен факт, който подлежи на доказване в рамките на административното производство и тежестта за доказване е на административния орган.
Отчитайки обстоятелството, че и актът на който се е позовал управителят на НЗОК макар и издаден в едногодишен срок не е в същата календарна година, административният съд законосъобразно е приел, че не е налице повторно нарушение за процесните случаи.
Съгласно приетата от органа за приложима разпоредба на чл. 455 ал.3 от НРД МД 2023-2025г. когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ, управителят на НЗОК налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 200 до 500 лв. В конкретния случай санкцията е определена в максимален размер, но административният орган не е изложил мотиви и не е обосновал надлежно налагането на финансова неустойка в максималния предвиден размер.
Мотиви са изложени в оспорената заповед, но по същество същите са бланкетни и са обосновани единствено с характера на допуснатото нарушение, водещо до необходимост от санкциониране, но не и с конкретни доводи, съдържащи обстоятелства, обосноваващи извод за необходимост от налагане на санкциите в завишен размер. Административният орган се е ограничил да изложи единствено, че получените от лечебното заведение плащания са неправомерно изискани от пациентите и съответно последните са извършили недължими плащания, което обосновава извода за необходимост от налагане на санкции, но не се отнася до размера им.
По изложените съображения настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира, че оспореното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и неоснователността и на двете касационни жалби разноските на страните следва да останат така както са направени.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение:

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 16075 от 12.05.2025 г., постановено по адм. дело № 2682/2025 г. по описа на Административен съд – София – град.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ секретар: Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА
/п/ БОЙКА ТАБАКОВА