- Страни: Управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) срещу „СБАЛ – Гръбначен център“ АД
- Предмет на спора: Писмена покана № РД-25ПП-215/7.06.2024 г. на вр.и.д. управител на НЗОК за възстановяване на получени суми без правно основание в размер на 9 612 лв.
- Ключови моменти: При издаването на акта няма съществени процесуални нарушения, но е налице противоречие с материалния закон. Според приетата комплексна съдебно-медицинска експертиза медицинските критерии за дехоспитализация са били спазени, а повторните хоспитализации са обусловени от самостоятелни медицински състояния и различни заболявания, изискващи самостоятелно лечение. Констатациите на контролния орган са необосновани и противоречат на доказателствата.
- Решение: ОСТАВЯ В СИЛА първоинстанционното решение (което отменя писмената покана). ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса да заплати на „СБАЛ – Гръбначен център“ АД разноски в размер на 600 евро за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕ
№ 4442
София, 22.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател:
ТОДОР ТОДОРОВ
Членове:
ВЕСЕЛА НИКОЛОВА
БОЙКА ТАБАКОВА
при секретар
Светослава Огнянова и с участието на прокурора Пенка Богданова изслуша докладваното от председателя Тодор Тодоров по административно дело № 7762/2025 г.
Производството е по чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез процесуален представител М. Методиев, против Решение № 19331 от 5.06.2025 г., постановено по адм. дело № 6852/2024 г. по описа на Административен съд – София - град.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК. Претендира разноски.
Ответникът „СБАЛ – Гръбначен център“ АД, чрез адв. В. Йорданов дава отговор на касационната жалба като счита същата за неоснователна. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София – град е Писмена покана № РД-25ПП-215/7.06.2024 г. на вр.и.д. управител на НЗОК за възстановяване на получени суми без правно основание.
От фактическа страна по делото е установено следното:
Със заповед № РД-25-145/8.03.2024 г. на управителя на НЗОК е разпоредена проверка на „СБАЛ – Гръбначен център“ АД относно изпълнението на договорните му задължения по НРД за медицинските дейности за 2020–2022 г. и 2023–2025 г., осъществена в периода 11.03.2024 г. – 15.03.2024 г.
За резултатите е съставен Протокол за неоснователно получени суми № РД-25-145-2/22.03.2024 г., връчен на 28.03.2024 г., в който са констатирани нарушения по отношение на четири случая (ИЗ № 39/2023, № 395/2023, № 412/2023 и № 648/2023), свързани с неспазване на критериите за дехоспитализация по съответните клинични пътеки – КП № 220.1, № 212, № 158 и № 219. Прието е, че пациентите са били изписани в добро състояние без усложнения, но в кратък интервал след това са били приети по спешност по други клинични пътеки със симптоми, които според проверяващите не са възникнали внезапно, поради което не е следвало да бъдат дехоспитализирани. На това основание, позовавайки се на чл. 292, т. 8 във вр. с чл. 352, ал. 1, т. 3 от НРД за МД 2020–2022 г. и чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от НРД за МД 2023–2025 г., е прието, че лечебното заведение е получило без правно основание суми в общ размер на 9 612 лв.
Подаденото от лечебното заведение възражение е прието за неоснователно със становище вх. № 11-02-547/11.04.2024 г., след което е издадена покана № РД-25ПП-215/07.06.2024 г. за възстановяване на сумите.
Административният акт е оспорен по съдебен ред. В хода на съдебното производство е назначена и приета комплексна съдебно-медицинска експертиза, която установява, че при всички разгледани случаи не е налице припокриване на симптоматиката между първоначалните и последващите диагнози, като става въпрос за различни заболявания или усложнения, изискващи самостоятелно лечение. Вещите лица изрично сочат, че при пациентите са били налице различни патологични процеси (включително инфекции, коксартроза или усложнения след оперативни интервенции), които са могли да съществуват паралелно или да се развият впоследствие, както и че извършените повторни хоспитализации са били медицински обосновани, включително и в спешен порядък. Експертизата приема още, че във всички случаи са били спазени медицинските критерии за дехоспитализация, предвидени в съответните клинични пътеки – наличие на спокойна оперативна рана, липса на фебрилитет, стабилизирано общо състояние и липса на значими субективни оплаквания, поради което не е съществувал медицински риск за пациентите към момента на изписването им. В този смисъл направените от контролните органи изводи за неизпълнение на критериите за дехоспитализация се явяват необосновани и противоречащи на събраните по делото доказателства.
Първоинстанционният съд е приел, че оспорената покана е издадена от компетентен орган на основание чл. 76а, ал. 3Чл. 76а. ⚖️ Практика (114) (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) В случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. (2) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случаите по ал. 1 се съставя протокол за неоснователно получени суми. Лицето - обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК в 7-дневен срок от връчване на протокола. (3) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) След изтичане на срока за възражение по ал. 2 управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя на медицинска и/или дентална помощ. (4) Поканата за възстановяване на сумите по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. ЗЗО, при липса на съществени процесуални нарушения, но в противоречие с материалния закон и целта му. Констатациите на административния орган за неспазени критерии за дехоспитализация по чл. 292, т. 8 НРД за МД 2020–2022 г. не се подкрепят от събраните доказателства, включително от приетата съдебно-медицинска експертиза, която установява, че при всички пациенти критериите са били спазени, а последващите хоспитализации са обусловени от самостоятелни медицински индикации. Поради това изводът за неоснователно получени суми е неправилен, а издадената покана – незаконосъобразна и несъответстваща на целта на закона, поради което следва да бъде отменена.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд е изяснил в пълнота релевантните за спора факти и е формирал законосъобразни правни изводи, които настоящият състав изцяло споделя. Не се установяват сочените в касационната жалба нарушения на материалния закон, нито допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената покана по чл. 76а, ал. 3Чл. 76а. ⚖️ Практика (114) (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) В случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. (2) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случаите по ал. 1 се съставя протокол за неоснователно получени суми. Лицето - обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК в 7-дневен срок от връчване на протокола. (3) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) След изтичане на срока за възражение по ал. 2 управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя на медицинска и/или дентална помощ. (4) Поканата за възстановяване на сумите по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. ЗЗО е незаконосъобразна, доколкото констатациите за неспазени критерии за дехоспитализация по чл. 292, т. 8 НРД за МД 2020–2022 г. не намират опора в събраните по делото доказателства. От приетата съдебно-медицинска експертиза, която съдът обосновано е кредитирал, се установява, че при всички случаи са били изпълнени медицинските критерии за дехоспитализация, а последващите хоспитализации са обусловени от самостоятелни и обективно настъпили медицински състояния, налагащи лечение по други клинични пътеки.
Не може да се сподели становището на управителя на НЗОК, че самият факт на повторна хоспитализация в деня на изписването обуславя извод за неизпълнение на критериите за дехоспитализация. Такава формална интерпретация не съответства нито на доказателствата по делото, нито на целта на закона, която е да гарантира своевременно и адекватно лечение на здравноосигурените лица.
Не се споделя и доводът на касатора, че с оглед становището на вещото лице е видно, че е налице нарушение на действащия НРД за МД. Нарушение на разпоредбите на НРД следва да бъдат изведени от законоустановените норми, а не формално да се основават на становище/отговор на участник в съдебното производство.
Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства.
С оглед на изложеното и при липса на пороците обективирани в чл. 209Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора, в тежест на касатора следва да бъдат постановени претендираните от ответната страна разноски за касационната инстанция в размер на 600 евро (шестстотин евро), представляващи изплатен адвокатски хонорар по договор за правна помощ от 10.02.2026 г.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение:
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 19331 от 5.06.2025 г., постановено по адм. дело № 6852/2024 г. по описа на Административен съд – София - град.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса да заплати на „СБАЛ – Гръбначен център“ АД, ЕИК: 201215716 сумата в размер на 600 евро (шестстотин евро), представляваща направени разноски по делото пред касационна инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ секретар: Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА
/п/ БОЙКА ТАБАКОВА
Източник: Оригинален Документ (Тематична област: Здравеопазване - ВАС)
