Решение № 12611 по адм. д. № 8107/2025 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ
№ 12611
София, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на шести ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател:
ХАЙГУХИ БОДИКЯН
Членове:
ЮЛИЯ ТОДОРОВА
СЛАВ БАКАЛОВ
при секретар
Мариана Салджиева и с участието на прокурора Веселин Найденов изслуша докладваното от председателя Хайгухи Бодикян по административно дело № 8107/2025 г.
Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Управителя на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), подадена чрез пълномощник - гл. юрк. Истаткова, против Решение № 808 от 19.05.2025г. по адм. дело № 295/2022 г. на Административен съд – Ловеч, с което е отменена Заповед № РД-Е 113-02-18/16.02.2022 г. на Управителя на НЗОК, с която на основание чл. 19, ал. 7, т. 2Чл. 19. ⚖️ Практика (35) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Управителят и подуправителите на НЗОК се избират от Народното събрание за срок от 5 години. При изтичане на техния мандат управителят на НЗОК и подуправителите на НЗОК продължават да упражняват правомощията си до избирането на нов управител, съответно на нов подуправител или нови подуправители. (2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Предложения за избор на управител и на подуправители на НЗОК могат да се правят от парламентарните групи. (3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г.) Управител на НЗОК може да бъде лице, което отговаря на следните изисквания: 1. има придобито висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър"; 2. има минимум три години професионален опит в областта на управлението на здравеопазването, банковото, застрахователното или осигурителното дело. (3а) (Нова - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подуправители на НЗОК може да бъдат лица, които отговарят на следните изисквания: 1. има придобито висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър"; 2. има минимум една година професионален опит в областта на управлението на здравеопазването, банковото, застрахователното или осигурителното дело. (4) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Предсрочно прекратяване на мандата на управителя на НЗОК, съответно на двамата подуправители на НЗОК става с решение на Народното събрание при: 1. влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер; 2. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2026 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2026 г., в сила от 05.06.2026 г.) влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности; 3. системно нарушаване на неговите ... от Закона за здравното осигуряване, чл. 21, ал. 3Чл. 21. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Не могат да бъдат назначавани за управител и подуправители на НЗОК и за директор и заместник-директор на РЗОК лица, които: 1. не са български граждани; 2. са поставени под запрещение; 3. са осъждани за умишлено престъпление от общ характер или лишени по съответен ред от правото да заемат материалноотговорна длъжност; 4. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) са членове на надзорния съвет; 5. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) са съпруг или съпруга или се намират във фактическо съжителство, роднини по права линия, по съребрена линия - до четвърта степен включително, или по сватовство - до втора степен включително, с някое от лицата по т. 4; 6. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) са еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници в търговско дружество, управители, търговски пълномощници, търговски представители, прокуристи, търговски посредници, ликвидатори или синдици, членове на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация; 7. са членове на управителни или контролни органи или акционери в търговско дружество с предмет на дейност извършване на доброволно здравно осигуряване; 8. са народни представители, министри или заместник-министри; 9. са кметове на общини; 10. заемат ръководна или контролна длъжност в политическа партия; 11. работят по трудово правоотношение, освен като преподаватели във висше училище. (2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г.) Лицата по ал. 1 и служителите на РЗОК и НЗОК не могат да извършват конкурентна дейност и не могат да бъдат изпълнители на медицинска помощ по този закон. (3) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Обстоятелствата по ал. 1, т. 3 се установяват служебно от органа, който определя или избира лицата по ал. 1. Раздел III. Финансово устройство на Националната здравноосигурителна каса от Наредба № 2 от 27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1аЧл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане и позовавайки се на чл. 6, т. 4Чл. 6. ⚖️ Практика (254) (1) Към министъра на здравеопазването се създава Висш медицински съвет. (2) (Доп. - ДВ, бр. 46 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 91 от 2018 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Висшият медицински съвет включва петима представители, определени от министъра на здравеопазването, петима представители на Българския лекарски съюз, трима представители на Българския зъболекарски съюз, трима представители на Българския фармацевтичен съюз, трима представители на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), един представител на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, един представител на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите, един представител на Българската асоциация на зъботехниците и по един представител на Националното сдружение на общините, на всяко висше медицинско училище и на Българския Червен кръст. Министърът на здравеопазването е председател на съвета без право на глас. (3) Висшият медицински съвет е консултативен орган, който обсъжда и дава становища по: 1. приоритетите на Националната здравна стратегия; 2. етични проблеми на медицината и биомедицината; 3. законопроекти и проекти на нормативни актове на Министерския съвет в областта на здравеопазването и от компетентността на министъра на здравеопазването; 4. доклада на министъра на здравеопазването по чл. 5, ал. 2; 5. годишния проектобюджет на здравеопазването; 6. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) научните приоритети в областта на медицината и денталната медицина; 7. годишния прием на студенти и специализанти от професионална област "здравеопазване" и критериите за определяне на учебните бази за провеждане на студентско и следдипломно обучение по чл. 91 и 92 от Закона за лечебните заведения; 8. видовете специалности от професионална област "здравеопазване". (4) Организацията и дейността на Висшия медицински съвет се уреждат с правилник, изготвен от Висшия медицински съвет и утвърден от министъра на здравеопазването. от същата наредба, е отказано заплащането на заявената медицинска услуга по заявление с вх. № Е 113-02-6/17.01.2022 г. от И. М. В. и изпратена преписката на НЗОК за ново произнасяне по заявлението на ЗОЛ, както и присъдени разноски в полза на жалбоподателя.
С касационната жалба се претендира необоснованост на първоинстанционното съдебно решение и постановяването му в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК. Касаторът поддържа, че решението на Административен съд – Ловеч не се основава на събраните по делото доказателства и е незаконосъобразно в противоречие с чл.6, ал. 4 от Наредба №2 от 2019г. Моли съдебното решение да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде потвърдена.
Ответникът И. М. В., представляван от адв. С. Лозанова, оспорва касационната жалба. Представя ново писмено доказателство, възникнало след приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд. Претендират решението на административния съд да бъде оставено в сила, както и да им бъдат присъдени разноските за пред касационната инстанция.
Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима, а разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното Решение № 808 от 19.05.2025г. по адм. дело № 295/2022 г., Административен съд – Ловеч, е отменил Заповед № РД-Е 113-02-18/16.02.2022 г. на Управителя на НЗОК, с която е отказано заплащането на заявена медицинска услуга по заявление с вх. № Е 113-02-6/17.01.2022 г. от И. М. В. и преписката е изпратена на НЗОК за ново произнасяне по заявлението на ЗОЛ, присъдени са разноски в полза на жалбоподателя.
Заповед № РД-Е 113-02-18/16.02.2022 г. на Управителя на НЗОК, е издадена на основание чл. 19, ал. 7, т. 2Чл. 19. ⚖️ Практика (35) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Управителят и подуправителите на НЗОК се избират от Народното събрание за срок от 5 години. При изтичане на техния мандат управителят на НЗОК и подуправителите на НЗОК продължават да упражняват правомощията си до избирането на нов управител, съответно на нов подуправител или нови подуправители. (2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Предложения за избор на управител и на подуправители на НЗОК могат да се правят от парламентарните групи. (3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г.) Управител на НЗОК може да бъде лице, което отговаря на следните изисквания: 1. има придобито висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър"; 2. има минимум три години професионален опит в областта на управлението на здравеопазването, банковото, застрахователното или осигурителното дело. (3а) (Нова - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подуправители на НЗОК може да бъдат лица, които отговарят на следните изисквания: 1. има придобито висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър"; 2. има минимум една година професионален опит в областта на управлението на здравеопазването, банковото, застрахователното или осигурителното дело. (4) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Предсрочно прекратяване на мандата на управителя на НЗОК, съответно на двамата подуправители на НЗОК става с решение на Народното събрание при: 1. влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер; 2. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2026 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2026 г., в сила от 05.06.2026 г.) влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности; 3. системно нарушаване на неговите ... от Закона за здравното осигуряване, чл. 21, ал. 3Чл. 21. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Не могат да бъдат назначавани за управител и подуправители на НЗОК и за директор и заместник-директор на РЗОК лица, които: 1. не са български граждани; 2. са поставени под запрещение; 3. са осъждани за умишлено престъпление от общ характер или лишени по съответен ред от правото да заемат материалноотговорна длъжност; 4. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) са членове на надзорния съвет; 5. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) са съпруг или съпруга или се намират във фактическо съжителство, роднини по права линия, по съребрена линия - до четвърта степен включително, или по сватовство - до втора степен включително, с някое от лицата по т. 4; 6. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) са еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници в търговско дружество, управители, търговски пълномощници, търговски представители, прокуристи, търговски посредници, ликвидатори или синдици, членове на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация; 7. са членове на управителни или контролни органи или акционери в търговско дружество с предмет на дейност извършване на доброволно здравно осигуряване; 8. са народни представители, министри или заместник-министри; 9. са кметове на общини; 10. заемат ръководна или контролна длъжност в политическа партия; 11. работят по трудово правоотношение, освен като преподаватели във висше училище. (2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г.) Лицата по ал. 1 и служителите на РЗОК и НЗОК не могат да извършват конкурентна дейност и не могат да бъдат изпълнители на медицинска помощ по този закон. (3) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Обстоятелствата по ал. 1, т. 3 се установяват служебно от органа, който определя или избира лицата по ал. 1. Раздел III. Финансово устройство на Националната здравноосигурителна каса от Наредба № 2 от 27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1аЧл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане и чл. 6, т. 4Чл. 6. ⚖️ Практика (254) (1) Към министъра на здравеопазването се създава Висш медицински съвет. (2) (Доп. - ДВ, бр. 46 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 91 от 2018 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Висшият медицински съвет включва петима представители, определени от министъра на здравеопазването, петима представители на Българския лекарски съюз, трима представители на Българския зъболекарски съюз, трима представители на Българския фармацевтичен съюз, трима представители на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), един представител на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, един представител на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите, един представител на Българската асоциация на зъботехниците и по един представител на Националното сдружение на общините, на всяко висше медицинско училище и на Българския Червен кръст. Министърът на здравеопазването е председател на съвета без право на глас. (3) Висшият медицински съвет е консултативен орган, който обсъжда и дава становища по: 1. приоритетите на Националната здравна стратегия; 2. етични проблеми на медицината и биомедицината; 3. законопроекти и проекти на нормативни актове на Министерския съвет в областта на здравеопазването и от компетентността на министъра на здравеопазването; 4. доклада на министъра на здравеопазването по чл. 5, ал. 2; 5. годишния проектобюджет на здравеопазването; 6. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) научните приоритети в областта на медицината и денталната медицина; 7. годишния прием на студенти и специализанти от професионална област "здравеопазване" и критериите за определяне на учебните бази за провеждане на студентско и следдипломно обучение по чл. 91 и 92 от Закона за лечебните заведения; 8. видовете специалности от професионална област "здравеопазване". (4) Организацията и дейността на Висшия медицински съвет се уреждат с правилник, изготвен от Висшия медицински съвет и утвърден от министъра на здравеопазването. от същата наредба.
В мотивите на заповедта е посочено, че не са налице задължителните предпоставки за заплащане на заявената медицинска услуга, т.к. заявеното за одобряване на заплащането лечение може да бъде извършено в лечебно заведение на територията на Р България и по- конкретно в СБАЛОБ „Ден“ - София и СОБАЛ Варна ЕООД, Варна по КП 135 „Оперативно лечение при заболявания на ретина, стъкловидно тяло и травми, засягащи задния очен сегмент“, поради което на основание чл.6,т.4 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г., е налице основанието за отказ.
Първоинстанционният съд приел, че посочената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и е със съдържание, отговарящо на специалните изисквания на чл. 21, ал. 3 от Наредба № 2/2019 г. и на общите изисквания на чл. 59Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение от АПК, като в нея са изложени фактическите и правни основания за издаването й. Съдът е приел, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на процесния административен акт. Независимо от спазените производствени правила, първоинстанционният съд е приел, че процесната заповед е постановена в нарушение на материалния закон и неговата цел.
Този резултат първоинстанционният съд е постановил след като е събрал всички относими в производството доказателства и доказателствени средства и е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства.
От фактическа страна съдът е установил, че заявителят е с основна диагноза [заличен текст] и кандидатства за одобряване на заплащането на [заличен текст] в Институт по специализация „Офталмология“ Университет Ферара, Италия, в размер до 9 000 евро, съгласно представена оферта. При амбулаторен преглед в МЦ по офталмология „Ресбиомед“ на 13.01.2022 г. поради [заличен текст] пациентът се насочва за [заличен текст]. При амбулаторен преглед в „МЦ по офталмология А. и Ко“ на 21.12.2022 г. е поставена основна диагноза: [заличен текст]. В обжалваната заповед е посочен планът за лечение и офертата от проф. М. Б. – офталмолог, директор на Институт по специализация „Офталмология“, Университет Ферара, Италия. От изложеното се установява, че този лекар е извършвал кератопластика от двата вида (DMEK/DSAEK) на много пациенти с буфталмос и операция може да бъде извършена на следващия ден след прегледа в клиниката в Италия - Вила Иджея - частна болница във Форли, обикновено под местна упойка. Посочено е още, че общата стойност на хирургическата интервенция е 8 500,00 евро.
Видно от данните по делото на 18.01.2022 г. е проведено заседание на специализирана постоянно действаща комисия по чл. 13, ал. 1 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1аЧл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане, като видно от приложения в административната преписка протокол № Е 113-07-9/18.01.2022 г., комисията е констатирала нередности по заявлението на лицето, поради което са дадени указания за изпълнение. След изправяне на нередности по заявлението, на заседание на 08.02.2022 г. комисията по чл. 13, ал. 1 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г. взела решение за изпращане на писма до външните експерти по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г. ,като с протокол № Е 113-07-21/15.02.2022 г., комисията по чл. 13, ал. 1 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г. приела, че заявеното за одобряване на заплащането лечение може да бъде извършено в лечебно заведение на територията на Р България, и по-конкретно в СБАЛОБ „Ден“ - София и СОБАЛ Варна ЕООД, Варна по [заличен текст], при което е изготвен доклад до Управителя на НЗОК за издаване на заповед за отказ от одобряване на заплащането по реда на Наредба № 2 от 27.03.2019 г., след което издадена оспорената пред първоинстанционния съд заповед.
При оспорване на тази заповед, административният орган приел, че е налице искане за преразглеждането и, поради което е изискано извършване на преглед на лицето, а видно от приложено по делото писмо на доц. А. с вх. № Е 113-02-6/18.05.2022 г., извършил прегледа на ЗОЛ, е дадено заключение, че болния е [заличен текст]. Направено е предложение, доколкото резултатът от проведеното лечение е положителен и зрението на оперираното око е по-добро, решението по молбата на В. да бъде преразгледано. Въз основа на тези данни, с протокол № Е 113-07-62/19.05.2022 г., комисията по чл. 13, ал. 1 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г. изразила становище за изискване на окончателно становище по случая от Експертния съвет по очни болести, като видно от становищата на доц. д-р М. А. – главен координатор на Експертен съвет по медицинската специалност „Очни болести“ при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив, е направено предложение разходите да бъдат възстановени. В тази връзка комисията по чл. 13, ал. 1 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г. предложила на административния орган да преразгледа въпроса, като с докладна записка с вх. № Е 113-02-6/06.06.2022 г. председателят на специализираната комисия отправил до управителя на НЗОК съответното предложение за преразглеждане на случая на В., като приложил и проект на заповед, с която да бъде отменена Заповед № РД-Е 113-02-18/16.02.2022 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса и да бъде одобрено заплащането на извършената хирургическа интервенция на [заличен текст] на В., а именно – [заличен текст] в размер до 5000,00 евро, съгласно представени отчетни документи. Управителят на НЗОК с резолюция отхвърлил предложението.
За да отмени оспорената пред него заповед за отказ да се заплати лечение в чужбина, съдът изложил мотиви в съдебния акт за липса на доказаност от административния орган, че действително при конкретното здравословно състояние на жалбоподателя в България е могла да бъде осигурена медицинска процедура и грижа, каквато В. е получил в Италия, предвид липсата на конкретни данни [заличен текст] да е могла да бъде извършена и осигурена в България. Съдът обосновал извод от приложените по делото доказателства, че процедурата извършена на ЗОЛ в Италия е било невъзможно да бъде осъществена в България в толкова кратки срокове, както Италия. Доказателствата сочели, че средният период на изчакване на [заличен текст] в България е от 2 и 4 години, а в Италия лицето получило необходимото лечение веднага след осъществения преглед. Съдът обосновал правните си изводи на становище до управителя на НЗОК с вх. № Е 113-02-6/20.04.2022 г., което потвърждавало факта за липсата на подходящ [заличен текст] материал в България и необходимостта от дълъг период на чакане. Отделно се акцентира и на метода за извършване на операцията, като в България е след предварително премахване на [заличен текст], а в клиниката в Италия трансплантацията е извършена без отстраняването на [заличен текст], а видно и от представената от „СБАЛОБ Ден“ – Варна писмена информация, операция по приложения на оспорващия метод [заличен текст] не е метод за избор в клиниката и се прилага по изключение. Въз основа на събраните в хода на производството доказателства, съдът заключил, че при издаване на обжалваната заповед не е извършена преценка на всички събрани доказателства, като не са изложени аргументи доколко лечението на В., е възможно при същите условия да бъде извършено в България, като не е съобразено и обективното състояние на пациента, а именно - [заличен текст], както и необходимостта от своевременност на медицинското лечение, без да се съобрази спецификата на медицинския случай и необходимостта от спешно лечение. Констатациите на органа относно състоянието на ЗОЛ са оборени пред първоинстанционния съд от разпитания свидетел, баща на пациента.
След като извърши проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК, настоящият касационен състав намира проверяваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено в съответствие с процесуалните правила и материалноправните разпоредби на закона.
Между страните в производството липсва спор по изложените в оспорения акт факти и обстоятелства. Спорно в производството се явява обстоятелството относно наличието на предпоставки за заплащане извършената на ЗОЛ трансплантация [заличен текст].
Следва да се посочи, че условията и редът за заплащане на тази дейност са изчерпателно разписани в Закона за здравето и издадената въз основа на него Наредба № 2 от 27 март 2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1аЧл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... и 3 от ЗЗ и реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане /Наредбата/, действаща към момента на издаване на процесния административен акт и към момента на подаване на заявлението от В. за заплащане на сума, съставляваща разход за лечението му.
Съгласно чл. 82, ал. 1аЧл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... от Закона за здравето „Извън медицинските услуги по ал. 1 българските граждани имат право на заплащане за медицински и други услуги във връзка с лечението им в страната или в чужбина съобразно тяхното заболяване, за които не са предвидени други механизми за финансиране със средства от държавния бюджет, общинските бюджети и от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, или които не могат да бъдат осигурени в страната, след предварително одобрение.
Съгласно чл. 82, ал. 1, т. 5Чл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... от ЗЗ "Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със трансплантация на органи, тъкани и клетки".
С оглед разпоредбата на чл. 4, т. 1 от Наредба № 2/2019 г., лицата над 18-годишна възраст имат право на заплащане за трансплантация на органи и хемопоетични стволови клетки в чужбина.
Заплащането на трансплантацията на органи и клетки се извършва в случай, че са спазени изброените в чл. 5, ал. 1 Наредба № 2/27.03.2019 г., условия за това, а именно: 1. трансплантацията на съответните органи не се извършва или не може да се извърши своевременно в Република България; 2. трансплантацията на хемопоетични стволови клетки при посочените в наредбата по чл. 16, ал. 1, т. 2 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки (ЗТОТК) малигнени хематологични заболявания, тежко протичащи бенигнени заболявания и утвърдени нехематологични заболявания не може да бъде извършена своевременно в Република България; 3. трансплантацията представлява утвърден лечебен метод в световната медицинска практика за съответното заболяване; 4. пациентът е включен в служебния регистър на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" (ИАМН) на лицата, нуждаещи се от трансплантация на органи. Съответно чл.6, т.1 от Наредбата предвижда , че не се заплаща „ лечение на заболявания и дейности, свързани с трансплантация на органи и клетки, които могат да бъдат извършени своевременно в Република България“, а чл.6,т.4 предвижда да не се заплаща „ лечение на заболявания, дейности, свързани с трансплантация на органи и клетки, и други медицински дейности, които са в обхвата на задължителното здравно осигуряване и/или се заплащат от НЗОК, и/или са от компетентността на НЗОК на отделно основание, в това число и в случаите, когато е заявено извършването им в държава извън Европейския съюз, Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария;
В процесния случай като основание за отказ от административния орган е посочен чл. 6, т.4 от Наредбата за заплащане на процесната трансплантация, предвид заявеното за одобряване на заплащането лечение може да бъде извършено в лечебно заведение на територията на Р България, което основание правилно е преценено от първоинстанционния съд, че кореспондира с правното основание по чл. 6, т. 1 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г., предвиждащ, че не се заплаща за лечение на заболявания и дейности, свързани с трансплантация на органи и клетки, които могат да бъдат извършени своевременно в Република България. Правните изводи за несъответствие на административния орган с конкретно посоченото правна основание, се подкрепят и от настоящата инстанция. Не са изложени аргументи в приложното поле на чл.6,т.4 от Наредбата, на което основание е издаден отказа. Отделно не е преценено конкретното здравословно състояние на ЗОЛ и съответно спешността от лечение. Не е съобразено изискването на чл.6,т.1 от Наредбата, лечението да бъде извършено своевременно в Република България.
Първоинстанционния съд е намерил така изложените от органа аргументи за отказ за необосновани, който извод изцяло се споделя и от касационната инстанция. В допълнение следва да се посочи, че в противоречие с материалния закон административния орган е обосновал своя извод на неотносими към процесния случай правни разпоредби, а обсъдените от органа фактически обстоятелства не засягат правото на заявителя да получи поисканото възстановяване на действително направените разходи за процесната трансплантация. Допълнително е следвало да се съобрази повторното мнение на комисията по чл. 13, ал. 1 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г. предложила на административния орган да преразгледа въпроса, като с докладна записка с вх. № Е 113-02-6/06.06.2022 г. председателят на специализираната комисия отправил до управителя на НЗОК съответното предложение за преразглеждане на случая на В., като приложил и проект на заповед, с която да бъде отменена Заповед № РД-Е 113-02-18/16.02.2022 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса и да бъде одобрено заплащането на извършената [заличен текст] на В., а именно – [заличен текст] в размер до 5000,00 евро, съгласно представени отчетни документи. В потвърждение на този аргумент е и представеното прието като доказателство пред касационната инстанция Заповед № РД-Е-113-02-26 от 30.04.2025г., издадена на същото ЗОЛ, след приключване на устните състезания по делото, по силата на която е одобрено заплащане на лечение на другото око на В. клиника в Испания.
Като е приел правни изводи, че административния орган не е извършил анализ на възможностите за своевременно извършване на съответната трансплантация на територията на Р. България, първоинстанционният съд е постановил правилно своето съдебно решение. Следва да се отбележи, че задължението на органа да даде отговор на въпроса било ли е възможно своевременното извършване на трансплантацията на територията на Р. България е имплицитно въведено с разпоредбата на чл. 6, т.1 от Наредбата, с оглед на която единствено наличието на такова възможност представлява условие за отказ трансплантацията да бъде заплатена. Ето защо в разрез с материалния закон, административния орган е обосновал своя отказ и с неизпълненото условията на чл. 6, т. 4 от Наредбата, доколкото последното е неотносимо към процесния случай.
В случай, че трансплантацията представлява утвърден лечебен метод в световната медицинска практика за съответното заболяване, за което няма спор в процесния случай, отказ да бъде заплатена същата, може да бъде постановен само ако в хода на административното производство се установи по безспорен начин, че съответната трансплантация е можело да бъде извършена в Р. България своевременно. Такъв извод липсва в оспорения административен акт. Последното определя неговата материална незаконосъобразност, наличието на която правилно е възприета и от първоинстанционния съд.
Касационната инстанция намира, че в хода на първоинстанционото производство са събрани достатъчно доказателства за неотложност на проведеното на В. лечение.
Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е преценил, че не са налице основания да се постанови отказ за възстановяване разходите за лечение в друга държава – член на Европейския съюз и издаденият в този смисъл административен акт е в противоречие с нормативните изисквания. Ето защо като е достигнал до този извод и е отменил Заповед № РД-Е 113-02-18/16.02.2022 г. на Управителя на НЗОК, Административен съд – Ловеч е постановил решение в съответствие с материалния закон и представените доказателства.
Предвид изложено настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, в тежест на касатора следва да бъдат възложени, поисканите от ответните страни разноски за настоящата инстанция, които с оглед представените доказателства /договор за предоставяне на правни услуги/, представляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лева за всеки от ответниците по делото.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 808 от 19.05.2025г. по адм. дело № 295/2022 г. на Административен съд – Ловеч.
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса да заплати на И. М. В. с [ЕГН], сумата от 1 000 ( хиляда) лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН секретар: Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА
/п/ СЛАВ БАКАЛОВ