Решение № 7981 по адм. д. № 1120/2024 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ
№ 7981
София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател:
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
Членове:
ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
ЯВОР КОЛЕВ
при секретар
Мирела Добриянова и с участието на прокурора Десислава Пиронева изслуша докладваното от председателя Георги Георгиев по административно дело № 1120/2024 г.
Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по касационна жалба от директора на РЗОК – София област против Решение № 6988/16.11.2023г. на Административен съд София град по адм. дело № 9285/2023г.
С него се отменя заповед № РД-21-419/28.08.2023г. на директора на РЗОК-София област, с която на „Мизия Фарма“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София е наложена санкция в общ размер на 250 лева, по 50 лева за пет нарушения.
Поддържа доводи в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необосновано е и е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК, поради което се иска отмяната му.
Ответникът, „Мизия Фарма“ ЕООД не се представлява и не взема становище по жалбата.
Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството срещу цитираната заповед.
Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил заповедта.
Изведени са фактически и правни изводи по приложение на чл. 50, ал. 1, т. 6, вр. с чл. 8, ал. 1 т. 4 от Договора, вр. с т. Б.1.5 от Указание № РД-16-8/30.01.2023г. Приел, че при нарушения на чл. 8, ал. 1 в повече от три електронни бланки се налага финансова неустойка в размер на 50 лева, умножена по броя на нарушенията. Обсъдил е и разпоредбата на т.Б.1.5 от Указание № РД-16-2/3.06.2022г. и Указание №РД—16-8/30.01.2023г. като е приел, че установеното от фактическа страна не съставлява състав на нарушение, така както е квалифицирано, поради което отменил заповедта.
Решението е правилно.
Видно от протокола за констатации и мотивите на заповедта за налагане на санкции при общата им формулировка за констатиране на нарушения и препращащите норми на които се позовават, не могат да служат за годни доказателствени средства и мотиви за издаване на заповед за налагане на санкции.
Санкционното производство, каквото е издаване на заповед по реда на чл. 76Чл. 76. ⚖️ Практика (183) (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Санкциите се налагат със заповед на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, която се издава в срок до един месец от уведомяването от страна на арбитражната комисия на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, че са потвърдени констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, и се съобщава на лицето - обект на проверката. Когато нарушението е установено от длъжностни лица-контрольори на РЗОК, предложението до управителя на НЗОК за издаването и се прави от директора на съответната РЗОК. (3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случай че арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 75, ал. 7 или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите. (4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) В случай че съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите, на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти или на лекарските асистенти не са посочили свои представители в сроковете по чл. 75, ал. 6 за създаване на арбитражна комисия, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите, без да е необходимо становището по чл. 74, ал. 4 да бъде разглеждано от такава комисия. (5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Санкциите подлежат на съдебно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. от ЗЗО изисква спазване на процесуални правила, като гаранция за страните, че установеното нарушение е с предвидените доказателства, доказателствени средства и други способи, а от страна на сочения за нарушител е гаранция за правото му на участие в процедурата и защита на интересите и правата му.
Спазването на тези правила е гаранция за законосъобразен процес, съответно нарушението им винаги води до отмяна на акта като незаконосъобразен.
Видно от протокола за констатации, същият не сочи в какво се състои нарушението от фактическа страна, коя норма предвижда, че установения фактически състав го очертава като нарушение, каква е квалификацията според конкретната норма и какво е наказанието, предвидено по закон, индивидуализирано според конкретния нарушител и случай.
Съдът не може да допълва мотивите на органа, нито органът може да ги допълва в производството пред съда.
Наред с това видно от протокола, от същият не става ясно на стр. 20 от делото, нарушителят като го е подписал възразил ли е по констатациите в него, или не. В него съществува записът „изразявам несъгласие по т……….“, което не отразява волята на нарушителя и не става ясно има ли възражение или е съгласен с констатациите. Ако не е съгласен, то следва процедура по арбитраж, за каквато няма данни да е проведена, нито се спомена в заповедта.
В самата заповед няма отразяване на становището на нарушителя, което пък не се установява в какъв смисъл е.
При тези нарушения на административно-производствените правила следва акта да бъде отменен само на това основание, каквото е направил и съдът в обжалваното решение.
Доводите за липса на мотиви към решението са неоснователни, тъй като при липса на мотиви към заповедта относно фактическото и юридическо формулиране на нарушението, не може да се установи волята на органа, което е нарушение водещо до отмяна на акта като незаконосъобразен, както е постъпил и съдът с обжалваното решение.
При изложеното по горе решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6988/16.11.2023г. на Административен съд- София град по адм. дело № 9285/2023г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ секретар: Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
/п/ ЯВОР КОЛЕВ