Решение № 13408 по адм. д. № 2035/2024 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ
№ 13408
София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на девети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател:
ВЕСЕЛА НИКОЛОВА
Членове:
БОЙКА ТАБАКОВА
НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ
при секретар
Мариана Салджиева и с участието на прокурора Ася Петрова изслуша докладваното от председателя Весела Николова по административно дело № 2035/2024 г.
Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на управителя на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ гр. София, чрез главен юрисконсулт К. Йорданова против Решение № 7823/14.12.2023 г., постановено по адм. дело № 12642/2021 г. по описа на Административен съд София - град.
Наведените в жалбата възражения са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение.
Ответникът – Многопрофилна болница за активно лечение /МБАЛ/ „Света София“ ЕООД изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно.
Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК, касационната жалба е основателна.
Съображенията за това са следните:
С Решение № 7823/14.12.2023 г. по адм. дело № 12642/2021 г. Административен съд София - град е отменил по жалба на МБАЛ „Света София“ ЕООД заповед за налагане на санкции № РД-253С-480/30.11.2021 г. на управителя на НЗОК, с която на лечебното заведение е наложена санкция „прекратяване на договор“ по отношение на договор № 22-2441/26.02.2020 г., частично по отношение на оказване на болнична помощ по клинична пътека /КП/ № 133 „Консервативно лечение на глаукома, съдови заболявания на окото и неперфоративни травми“ от Приложение № 17 „Клинични пътеки“ от Национален рамков договор за медицински дейности /НРД за МД/ 2020-2022г., поради отчетена, но неизвършена медицинска дейност. Съдът е приел, че макар и здравноосигуреното лице /ЗОЛ/ да не е било хоспитализирано, по отношение на него са били изпълнени всички изисквания, свързани с диагностично-лечебния алгоритъм /ДЛА/ и оспорения административен акт е незаконосъобразен.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
От фактическа страна е установено, че между НЗОК и МБАЛ „Света София“ ЕООД е сключен Договор № 22-2441/26.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК. Със заповед № РД-25-574/10.09.2021 г. управителят на НЗОК е разпоредил да бъде извършена проверка на лечебното заведение. Фактическите констатации на проверяващите органи са били обективирани в протокол № РД-25-574-2/28.09.2021 г. Депозирано е възражение срещу част от констатациите в протокол № РД-25-574/28.09.2021 г., сред които е и по т. III, относно проверката по сигнала. Възражението е разгледано от арбитражна комисия /АК/ по МД при СЗОК, като е отхвърлено с единодушие, видно от решение № 2 по протокол № 20 от 08.11.2021 г. Р. Л. С. с ИЗ № 2607 е постъпила на 26.02.2020 г. в МБАЛ „Света София“ ЕООД с основна диагноза „[заличен текст]“ МКБ код Н40.0, по КП № 133. Назначени са и извършени клинико-лабораторни изследвания, ЕКГ, Офталмологично изследване – биометрия, пахиметрия, периметрия, токометрия, зрително поле. Проведена е терапия с [заличен текст], [заличен текст], отразена е в температурния лист и епикриза. Пациентката е дехоспитализирана на 28.02.2020 г. с окончателна диагноза „[заличен текст]“ – МКБ код 40.0. Установено е, че в приложените по ИЗ 2607 документи липсва подпис на пациента – в декларация за информираност и съгласие на пациента по отношение на източника на заплащане за диагностиката и лечението на заболяването. От фактическите установявания е направен извод, че С. не е била хоспитализирана, а е била само на амбулаторен преглед, като за дните 26-28.02.2020 г. e присъствала на работното си място, съобразно декларация от работодателя.
Легалната дефиниция на § 1 от ДР на Наредба № 9/2019 г. за определяне пакета от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК на „клинична пътека“ е система от изисквания и указания за поведение на различни видове медицински специалисти при изпълнението на определени по вид и обхват дейности по отношение на пациенти със заболявания, изискващи хоспитализация и непрекъснат болничен престой не по-кратък от 48 часа. Идентично определение се съдържа в чл. 288, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г. За да се счита една медицинска дейност извършена, отчетена, респективно - заплатена по цената на съответната клинична пътека, тя следва да бъде извършена именно в рамките на реално осъществена хоспитализация по отчетената клинична пътека, каквато в настоящия случай е установено, че не е налице. Изложеното в жалба с вх.№ 19-03-306/24.08.2021г. на НЗОК и попълнена и подписана „анкетна карта“, сочещо, че пациентката не е постъпвала за диагностика и лечение в МБАЛ „Света София“ ЕООД, а е посетила същото лечебно заведение на 17.12.2020г. във връзка с амбулаторен преглед, при който са й извършени изследвания на апаратура, за който преглед е издаден амбулаторен лист № 55/17.02.2020г. Това се потвърждава от представената „служебна бележка“, издадена и подписана от представляващото дружество „Тирол профешънъл“ ЕООД лице, в която се сочи обстоятелството, че лицето Р. С. е била присъствено на работното си място в периода 26.02.2020г. - 28.02.2020г.
Не е налице реално осъществена хоспитализация и това се потвърждава от липсата на подписи от пациента върху всички документи във връзка с хоспитализацията, върху които такъв се изисква от него, а именно: „Информация за правата и задълженията на хоспитализиран пациент“ „Декларация по отношение на заплащане/липса на такова на допълнително поискани услуги. От посоченото се прави извод за липса на реална хоспитализация и липса на осъществен болничен престой в лечебното заведение „Света София““ ЕООД, а не за прекъсван такъв за нощувки у дома на пациентката.
Текстът на чл. 325, ал.1 императивно урежда условия, при кумулативното наличие на които медицинските дейности по една клинична пътека може да бъдат изпълнени и приключени като АПр. № 99 „Предсрочно изпълнение на КП № и това е когато клиничната пътека е с договорен минимален болничен престой до 3 дни; болничният престой на пациента да е не по-малко от 12 часа; в рамките на болничния престой, по отношение на пациента да са изпълнени всички задължителни дейности и да са налице всички условия за дехоспитализация. Юридическият факт с правно значение, за да е допустимо КП № 133 да бъде предсрочно приключена като АПр. № 99 „Предсрочно прекратяване на КП № 133“ е да е налице хоспитализация, респективно - болничен престой на здравноосигуреното лице по КП № 133. Следователно изводът на съда за извършено нарушение с неприключване и неотчитане като предсрочно изпълнение на КП като АПр не намира подкрепа в материалноправните разпоредби и се явява неправилен.
Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка не е била точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи не се основават на събраните доказателства. Съдът неправилно е кредитирал заключението на вещото лице, тъй като то не кореспондира с останалите доказателства по делото.
Оспореният административен акт е материално законосъобразен и като го е отменил Административен съд София - град е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на спора, претендираните разноски от страна на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени в размер на 200,00 /двеста/ лева внесена държавна такса.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1Чл. 222. ⚖️ Практика (40) (1 ) Когато отмени решението, Върховният административен съд решава делото по същество. (2) Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, когато: 1. установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила; 2. трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. Окончателност на касационното решение от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 7823/14.12.2023 г., постановено по адм. дело № 12642/2021 г. по описа на Административен съд София - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Многопрофилна болница за активно лечение „Света София“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, бул. „България“ № 104 против Заповед № РД-253С-480/30.11.2021 г. за частично прекратяване на договор № 22-2441/26.02.2020 г.
ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение „Света София“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, бул. „България“ № 104 да заплати на Национална здравноосигурителна каса сумата от 200,00 /двеста/ лева разноски пред касационната инстанция под формата на внесена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА секретар: Членове: /п/ БОЙКА ТАБАКОВА
/п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ