Решение № 12838 по адм. д. № 3220/2024 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ
№ 12838
София, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател:
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
Членове:
СТЕЛА ДИНЧЕВА
СТЕФАН СТАНЧЕВ
при секретар
Мирела Добриянова и с участието на прокурора Антоанета Генчева изслуша докладваното от съдията Стефан Станчев по административно дело № 3220/2024 г.
Производството е образувано по касационна жалба, подадена от директор на районна здравноосигурителна каса Кюстендил, чрез процесуални представители против решение № 336 от 14.02.2024 г., постановено по адм. д. № 384 по описа за 2023 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отменен отказ на директора на РЗОК – Кюстендил, обективиран в писмо изх. № 94-01-198-3/15.11.2023 г.; върната преписката на административния орган за ново произнасяне по искането на „Санита“ ООД, представлявано от д-р В. Славова при спазване указанията на съда по прилагането и тълкуването на закона; осъдена РЗОК – Кюстендил да заплати на търговското дружество разноски в размер на 1050 лева за първоинстанционното производство. Изложени са оплаквания за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК.
Ответникът по касационната жалба „Санита“ ООД, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения в приложен писмен отговор.
Представителят на Върховната прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Административното производство е започнало по искане вх. № 94-01-198-2/13. 11.2023 г. до директора на РЗОК - Кюстендил от ответника по касационната жалба, представляван от д-р В. Славова като управител на дружеството за изплащането на еднократни финансови средства за извършените и отчетени медицински дейности за периода 01.01.2023 г.-31.07.2023 г. по договора с НЗОК на основание §20 от ПЗР на НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г., каквито средства са изплатени за извършените от д-р Велкова медицински дейности. Не е спорно, че по индивидуален договор № 100317/12.02.2020 г. и допълнителни споразумения към него, сключени между НЗОК и Амбулаторна групова практика за първична медицинска помощ „Санита“ ООД, като изпълнител на медицинска помощ е поел задължението да оказва първична извънболнична медицинска помощ на здравноосигурените лица, съгласно Приложение № 1 към чл. 1 от Наредба № 9/2019 г. за определяне пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК . НЗОК, като възложител по договора се задължил да закупува и заплаща ПИМП, съгласно НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. Със споразумение от 31.07.2023 г. договорът е прекратен на основание чл. 100, т. 1 от НРД за медицинските дейности 2020-2022 г., считано от 01.08.2023 г. С искане вх. № 94-01-198-2/13.11.2023 г. до директора на РЗОК - Кюстендил, д-р В. Славова като управител на дружеството е поискала изплащането на еднократни финансови средства за извършените и отчетени от нея медицински дейности за периода 01.01.2023 г. - 31.07.2023 г. по договора с НЗОК на основание §20 от ПЗР на НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. В отговор на искането, касационен жалбоподател приема, че то не следва да бъде уважено, тъй като според соченото липсвала една от двете кумулативно предвидени предпоставки в посочената разпоредба, а именно сключен договор по реда на НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. между НЗОК и ответника по касационната жалба. Посочено е още, че еднократното заплащане на финансови средства, разписано в § 20 от ПЗР НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. не представлява доплащане за извършена дейност по договор, сключен по реда и условията на НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г.
Първостепенният съд, в пределите на проведения съдебен контрол върху оспореното пред него писмо, е приел, че последното обективира отказ от заплащане на финансови средства по по § 20 от ПЗР НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. и като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 4Чл. 21. ⚖️ Практика (23) (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. (4) Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. (5) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго. Неприложимост на производството от АПК подлежи на оспорване. Изложени са съображения, че постановения отказ на директора на РЗОК е незаконосъобразен. Незаконосъобразно административният орган не зачита времевия период от 01.01.2023 – 31.07.2023 г., в значимостта на разпоредбата на § 20 от ПЗР НРД за МД за 2023-2025 г. Противното представлявало нарушение на нормата на чл. 24, т. 1Чл. 24. ⚖️ Практика (35) Раздел VI. Обхват на медицинска помощ при задължителното здравно осигуряване от ЗЗО, тъй като има предоставена медицинска помощ, договорена между НЗОК и изпълнителя, а и финансовата рамка по чл. 12, ал. 2 от НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. обхваща плащания за дейности, извършени по реда на настоящия НРД в периода 01.12.2022 г. – 30.11.2023 г. Съдът е приел, че касационният жалбоподател незаконосъобразно се мотивира за отказа си, сочейки разпоредбата на § 20 от ПЗР за МД за 2023 – 2025 г. Чрез § 20 от ПЗР НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. се регламентира дължимостта на плащания за осъществени медицински дейности преди влизане в сила на новия НРД (01.09.2023 г.) с оглед въведената финансова рамка със ЗБНЗОК за 2023 г., използвайки термина в нормата „при рефериране на стойностите по този НРД“.
На следващо място, като отменително основание на оспорвания административен акт, първостепенният съд приема противоречието на оспорвания отказ с целта на закона. Сочи се, че законодателно е уреден редът НЗОК да закупува предоставената медицинска и дентална помощ по цени и в обеми съгласно действащите към 31.12.2022 г., НРД за медицинските дейности, съответно за денталните дейности, и анексите към тях при спазване на параметрите съгласно този закон и в рамките на определените от надзорния съвет на НЗОК стойности на разходите, разпределени по месеци. В приложението на § 20 от ПЗР НРД за МД за 2023-2025 г. е определено изпълнителите на първична извънболнична медицинска помощ да получават финансови средства по правила разписани в ЗБНЗОК за 2023 г. на база отчетена дейност за периода от 01.01.2023 г. до 01.09.2023 г., от когато влиза в сила НРД за МД за 2023 – 2025 г. съотнесено с определената цел по чл. 1, ал. 2Чл. 1. ⚖️ Практика (60) (2) В случаите по ал. 1 управителят на НЗОК ежемесечно, след отчитането на извършените през предходния месец плащания, утвърждава компенсирани промени между трансферите по бюджета на НЗОК. 5. (1) Отстъпките за лекарствените продукти, договорени на основание чл. 45, ал. 10 и 21 от Закона за здравното осигуряване, които се възстановяват пряко на НЗОК от притежателите на разрешения за употреба/техните упълномощени представители, се отчитат в намаление на извършените от НЗОК разходи от средствата по чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.5.4.1. (2) Отстъпките за лекарствените продукти, договорени на основание чл. 45, ал. 11 от Закона за здравното осигуряване, които се възстановяват пряко на НЗОК от притежателите на разрешения за употреба/техните упълномощени представители, се отчитат в намаление на извършените от НЗОК разходи от средствата по чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.5.4. (3) Възстановяваните пряко на НЗОК от притежателите на разрешения за употреба/техни упълномощени представители суми при прилагане на механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК по чл. 45, ал. 31 от Закона за здравното осигуряване, се отчитат в намаление на извършените от НЗОК разходи от средствата по чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.5.4.1. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 11. Сключването на договори и/или на допълнителни споразумения по реда на чл. 59, ал. 1а и 3 от Закона за здравното осигуряване е в рамките на утвърдените стойности по от ЗЗО, относно правилното разходване на финансови средства по закупуване на здравни дейности.
В касационната жалба се възразяват изводите на първостепенния съд. Противопоставя липсата на сключен индивидуален договор в съответствие с изискването за чл.24, т.1 от 330. Това оплакване не се споделя, по причина, че до 31.07.2023 г., между ответник по касационната жалба и НЗОК има договорни отношения, съгласно които страните са обвързани по изпълнение на договора с точно изпълнение на задълженията си. Това обстоятелство се потвърждава от споразумението за прекратяване на индивидуален договор № 100317/12.02.2020 г. Касационен жалбоподател прави оплакване, че административният съд не е съобразил императивната разпоредба на чл. 24, ал. 1Чл. 24. ⚖️ Практика (35) Раздел VI. Обхват на медицинска помощ при задължителното здравно осигуряване от ЗЗО за разходване и заплащане на договорени медицински дейности. Това оплакване се съчетава със следващо за невъзможност за заплащане на медицински дейности, еднократно разпределяне на финансови средства от чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.1 и ред 1.1.3.2 от ЗБНЗОК за 2023 г. на изпълнителите на медицинска помощ.
Тези оплаквания са неоснователни – никъде в сочените разпоредби не е въведено задължение за наличие на сключен договор в изпълнение на приетия и влязъл в сила на 01.10.2023 г. НРД за МД за 2023 - 2025 г., по причина, че исканото заплащане е обвързано с действащ между ответника по касационната жалба договор с НЗОК.
Неоснователно е и оплакването на касационен жалбоподател за необоснован извод на първостепенния съд, че за посочения период оказаната в полза на ЗОЛ медицинска помощ, отчетена по съответния ред е заплатена от НЗОК при условията и по реда на действащия към момента НРД и ЗБНЗОК за 2023 г. и че средствата по §20 от ПЗР на НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. не представляват доплащане за извършена дейност по предходен договор.
С оспорения пред съда отказ, обективиран в писмо изх. №94-01-198-3/15.11.2023 г., органът е отказал изплащане на средствата, като се е мотивирал, че еднократното заплащане на финансовите средства по §20 от ПЗР на НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. не представлява доплащане за извършена дейност по договора, сключен по предходния НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. и поради липса на сключен договор между „Санита“ ООД и НЗОК по новия НРД за медицинските дейности. Съставът на Върховен административен съд приема за основателни възраженията на ответник по касационната жалба в подкрепа на изводите на административния съд за приложението на § 20 от ПЗР на НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. като правно основание за правото на ответника да му бъдат изплатени еднократно финансови средства, за осъществена медицинска дейност, каквато е посочена в преходната разпоредба. Това означава, че изпълнителите на медицинска помощ имат право на завишено заплащане на средствата (т.нар. „рефериране на стойностите“ по новия НРД) по вече отчетената от тях медицинска помощ от 01.01.2023 г. до 01.09.2023 г. по време на действие на предходния индивидуален договор. Поради преходният характер на правилото по §20 от новия НРД и неговата връзка с §17, ал. 2 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2023 г., дължимостта на средствата се определя единствено от наличието на предходен индивидуален договор между изпълнителя и НЗОК през сочения период и изпълнението на този договор. Нормата не въвежда изискване за сключване на нов договор с изпълнителя по предходния индивидуален договор, противно на оплакването на касационен жалбоподател, поддържано в касационната жалба. Първоинстанционният съд е споделил като основателно оплакването на „Санита“ ООД, че обективирания в писмото от 15.11.2023 г. отказ за изплащане на финансови средства по § 20 от ПЗР НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. е в нарушение на въведената законодателно цел на закона по чл. 1, ал. 2Чл. 1. ⚖️ Практика (60) (2) В случаите по ал. 1 управителят на НЗОК ежемесечно, след отчитането на извършените през предходния месец плащания, утвърждава компенсирани промени между трансферите по бюджета на НЗОК. 5. (1) Отстъпките за лекарствените продукти, договорени на основание чл. 45, ал. 10 и 21 от Закона за здравното осигуряване, които се възстановяват пряко на НЗОК от притежателите на разрешения за употреба/техните упълномощени представители, се отчитат в намаление на извършените от НЗОК разходи от средствата по чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.5.4.1. (2) Отстъпките за лекарствените продукти, договорени на основание чл. 45, ал. 11 от Закона за здравното осигуряване, които се възстановяват пряко на НЗОК от притежателите на разрешения за употреба/техните упълномощени представители, се отчитат в намаление на извършените от НЗОК разходи от средствата по чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.5.4. (3) Възстановяваните пряко на НЗОК от притежателите на разрешения за употреба/техни упълномощени представители суми при прилагане на механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК по чл. 45, ал. 31 от Закона за здравното осигуряване, се отчитат в намаление на извършените от НЗОК разходи от средствата по чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.5.4.1. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 11. Сключването на договори и/или на допълнителни споразумения по реда на чл. 59, ал. 1а и 3 от Закона за здравното осигуряване е в рамките на утвърдените стойности по от ЗЗО за законосъобразно управление и разходване на набраните средства от здравноосигурителни вноски за закупуване на здравни дейности за предвидения в § 20 от ПЗР на НРД за МД за 2023 – 2025 г. времеви период.
При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От анализа на всички събрани по делото доказателства първоинстанционният съд обосновано е приел, че административният орган е постановил законосъобразен акт.
В тази насока са и изводите на първоинстанционния съд, които изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не следва да бъдат дословно преповтаряни. На основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях.
При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и заявената претенция на ответната страна се дължат разноски за касационната инстанция в размер на 1000 лева, съгласно приложения списък на разноските.
Мотивиран от изложеното, състав на Върховния административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 336 от 14.02.2024 г., постановено по адм. д. № 384 по описа за 2023 г. на Административен съд - Кюстендил.
ОСЪЖДА Регионална здравноосигурителна каса Кюстендил да заплати на „Санита“ ООД, ЕИК 109608948 разноски за касационната инстанция в размер на 1000 (хиляда) лева представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ секретар: Членове: /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА
/п/ СТЕФАН СТАНЧЕВ