- Страни: Столична регионална здравна инспекция (СРЗИ) и Директорът на СРЗИ (касатори) срещу Р. Р. Г. (ответник по касация / първоначален жалбоподател)
- Предмет на спора: Касационна жалба срещу съдебно решение на АССГ относно незаконосъобразно бездействие на административен орган (иск по чл. 256Чл. 256. ⚖️ Практика (2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. (2) Неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му. (3) С решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането. Ред за оспорване от АПК) за неосъществяване на държавен здравен контрол по подаден сигнал.
- Ключови моменти: Констатирано е неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционното решение. Административният орган не е бездействал, а е препратил сигнала по компетентност в двудневен срок. Първоинстанционният съд не е разграничил правилно предпоставките на чл. 256, ал. 1 и ал. 2Чл. 256. ⚖️ Практика (2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. (2) Неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му. (3) С решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането. Ред за оспорване от АПК. Освен това, твърденията за теч на фекални води са останали недоказани (снимковият материал е без точно местоположение и време, а свидетелските показания са неясни).
- Решение: ОТМЕНЯ първоинстанционното решение на Административен съд - София град и вместо това ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Р. Г. за осъждане на СРЗИ и Директора на СРЗИ да осъществят държавен здравен контрол. Решението е окончателно. Разноски не са коментирани/присъдени.
РЕШЕНИЕ
№ 5844
София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател:
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
Членове:
ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
ЯВОР КОЛЕВ
при секретар
Светослава Огнянова и с участието на прокурора Никола Невенчин изслуша докладваното от съдията Явор Колев по административно дело № 10282/2024 г.
Производството е по реда на чл.208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична регионална здравна инспекция(СРЗИ) и Директора на СРЗИ, двамата чрез ст. юриск. Ташева, срещу Решение №12067 от 16.07.2024 г., постановено по адм. дело №2440/2024 г. по описа на Административен съд – София град(АССГ). Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Р. Р. Г. от гр.София срещу незаконосъобразно бездействие на СЗРИ и Директора и по задължения, произтичащи пряко от нормативен акт.
Ответникът – Р. Р. Г. от гр.София, чрез адв. Герджиков, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК и в срока по чл.211 ал.1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК.
Разгледана по същество и за основателна.
Първостепенният съд е бил сезиран с искане с основание в чл.256 ал.3Чл. 256. ⚖️ Практика (2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. (2) Неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му. (3) С решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането. Ред за оспорване АПК да се осъдят касаторите да изпълнят вмененото им с чл.10 ал.1, т.1Чл. 10. ⚖️ Практика (13) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) Регионалните здравни инспекции осъществяват на територията на съответната област дейности по: 1. държавен здравен контрол; 2. контрол върху регистрацията и здравната дейност, осъществявана от лечебните и здравните заведения; 3. проверка относно спазването на изискванията по чл. 40, ал. 4 и чл. 47, ал. 4 от Закона за лечебните заведения; 4. планиране, организиране, ръководство и контрол на медицинската експертиза; 5. промоция на здравето и интегрирана профилактика на болестите; 6. събиране, регистриране, обработване, съхраняване, анализ и предоставяне на здравна информация за нуждите на националната система за здравеопазване; 7. мониторинг на факторите на жизнената среда и на дейностите със значение за здравето на населението; 8. анализи, оценки и прогнози за здравно-демографските процеси на регионално ниво; 9. лабораторни анализи и изпитвания; 10. разработване и изпълнение на регионални здравни програми и проекти; 11. координация и изпълнение на национални и международни здравни програми и проекти; 12. методическа, консултативна и експертна помощ; 13. следдипломно практическо обучение в областта на опазване на общественото здраве; 14. проверки по сигнали на граждани, свързани с опазването на общественото здраве; 15. планиране и организиране на здравните дейности при бедствия, аварии и катастрофи и изготвяне на военновременен план за територията на съответната област. (2) Регионалните здравни инспекции съвместно със съсловните организации проучват потребностите от медицински и немедицински специалисти с висше образование и предлагат на министъра на здравеопазването броя на местата за следдипломно обучение по специалности. (3) Наименованието и броят на дирекциите в общата и специализираната администрация на всяка регионална здравна инспекция, техните функции и числеността на персонала в тях се определят в правилник, издаден от министъра на здравеопазването. (4) С правилника по ал. 3 министърът на здравеопазването може да възложи на определени регионални здравни инспекции дейности, които се изпълняват на територията на няколко области или на територията на цялата страна. от Закона за здравето(ЗЗ) задължение – да осъществят държавен здравен контрол, както и да инициират административно наказателни производства при наличие на данни за конкретни административни нарушения.
В обстоятелствената част на искането се сочи, че във връзка с неспазване на установена от Столична Община забрана за движение на пътни превозни средства с допустима максимална маса над 3,5 тона по ул. „Калоянова крепост в участъка и между ул. „Г. Войтех“ и ул. „Подграмада“ в гр. София, е осъществен строеж в УПИ ІV-1367.1368,кв. 45, м.“"Бояна“, Район „Витоша“. При строителните дейности, извършвани от „Арстрой“ООД, посочената забрана е нарушавана, като е преминавала тежка строителна техника, в резултат на което, освен всичко останало, са били компрометирани канализационните тръби в посочения участък, вследствие на което по улиците са се стичали фекални води.
Отбелязано е от Г., че до редица органи, вкл. и до СРЗИ(вх. №96-00-235 от 14.09.2023г), са били подадени сигнали.
В тази връзка се приема от първоинстанционния съд, че е налице бездействие на административен орган по негово задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, тъй като съгласно чл.31 ал.1Чл. 31. ⚖️ Практика (6) (1) Държавата, общините, юридическите и физическите лица осъществяват дейността си, като осигуряват опазването на жизнената среда от вредно въздействащите върху здравето на човека биологични, химични, физични и социални фактори. (2) При осъществяване на дейността си юридическите и физическите лица са длъжни да спазват установените здравни изисквания. от ЗЗ „Държавата, общините, юридическите и физическите лица осъществяват дейността си, като осигуряват опазването на жизнената среда от вредно въздействащите върху здравето на човека биологични, химични, физични и социални фактори“, а посочените органи – СРЗИ и Директорът и не са изпълнили вменените им с новелата на чл.10 ал.1,т.1Чл. 10. ⚖️ Практика (13) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) Регионалните здравни инспекции осъществяват на територията на съответната област дейности по: 1. държавен здравен контрол; 2. контрол върху регистрацията и здравната дейност, осъществявана от лечебните и здравните заведения; 3. проверка относно спазването на изискванията по чл. 40, ал. 4 и чл. 47, ал. 4 от Закона за лечебните заведения; 4. планиране, организиране, ръководство и контрол на медицинската експертиза; 5. промоция на здравето и интегрирана профилактика на болестите; 6. събиране, регистриране, обработване, съхраняване, анализ и предоставяне на здравна информация за нуждите на националната система за здравеопазване; 7. мониторинг на факторите на жизнената среда и на дейностите със значение за здравето на населението; 8. анализи, оценки и прогнози за здравно-демографските процеси на регионално ниво; 9. лабораторни анализи и изпитвания; 10. разработване и изпълнение на регионални здравни програми и проекти; 11. координация и изпълнение на национални и международни здравни програми и проекти; 12. методическа, консултативна и експертна помощ; 13. следдипломно практическо обучение в областта на опазване на общественото здраве; 14. проверки по сигнали на граждани, свързани с опазването на общественото здраве; 15. планиране и организиране на здравните дейности при бедствия, аварии и катастрофи и изготвяне на военновременен план за територията на съответната област. (2) Регионалните здравни инспекции съвместно със съсловните организации проучват потребностите от медицински и немедицински специалисти с висше образование и предлагат на министъра на здравеопазването броя на местата за следдипломно обучение по специалности. (3) Наименованието и броят на дирекциите в общата и специализираната администрация на всяка регионална здравна инспекция, техните функции и числеността на персонала в тях се определят в правилник, издаден от министъра на здравеопазването. (4) С правилника по ал. 3 министърът на здравеопазването може да възложи на определени регионални здравни инспекции дейности, които се изпълняват на територията на няколко области или на територията на цялата страна. ЗЗ задължения – да осъществят държавен здравен контрол.
В мотивите на обжалваното съдебно решение е посочено, че от представения по делото снимков материал и разпитания свидетел В. Н., е установено, че по въпросните улици са текли фекални води, следствие от напуканите, поради неспазване на забраната канализационни тръби. С оглед това е споделена тезата на Г., че е налице бездействие и на СРЗИ, и на Директора и по техни задължения произтичащи пряко от нормативен акт съгласно чл.256 ал.1 и ал.3Чл. 256. ⚖️ Практика (2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. (2) Неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му. (3) С решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането. Ред за оспорване АПК, дължими по чл.31 ал.1Чл. 31. ⚖️ Практика (6) (1) Държавата, общините, юридическите и физическите лица осъществяват дейността си, като осигуряват опазването на жизнената среда от вредно въздействащите върху здравето на човека биологични, химични, физични и социални фактори. (2) При осъществяване на дейността си юридическите и физическите лица са длъжни да спазват установените здравни изисквания. от Закона за здравето. В този смисъл двата органа не са осъществили необходимия здравен контрол по подадения, вкл. и от Г. сигнал, а ако е счетено, че следва той да са изпрати на друг компетентен орган, това не е било направено.
В крайна сметка е заключено, че жалбата на лицето е основателна, тъй като съдържа доказани твърдения за бездействие на ответниците по нея по отстраняване на теч на фекални води от канализационната мрежа, както и от опасност за нарушаване на целостта на газопреносната система, което носи риск за здравето на хората, а СРЗИ е компетентният да разпореди съответните проверки орган, да осъществи контрол, предприеме съответните мерки и наложи посочените в закона санкции.
Настоящият състав намира, че на първо място не е спорно, че на л. 14 от делото на АССГ се намира цитирания в решението на първоинстанционния съд сигнал, подаден от граждани, живущи в районна на въведената забрана и извършваното строителство, входирана на дата 13.02.2024г.. Видно е обаче от писмо на Директор СРЗИ от дата 15.02.2024г.(т.е. само два дни след подаването му), че същият е бил препратен до Кмета на Район „Витоша“, като последният е посочен като компетентен орган по въпросите, поставени в сигнала.
В тази връзка неточна е констатацията на административния съдия, че сигналът не бил разгледан, респ. не е бил дори и препратен.
На следващо място търсената защита по чл.256 ал.1Чл. 256. ⚖️ Практика (2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. (2) Неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му. (3) С решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането. Ред за оспорване АПК предполага осъществено правно бездействие от страна на посочени органи и длъжностни лица и то по техни задължения, произтичащи пряко от нормативен акт. В случая за фактическите бездействия е приложимо правилото на чл.256 ал.2Чл. 256. ⚖️ Практика (2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. (2) Неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му. (3) С решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането. Ред за оспорване АПК, според което същите са могли да бъдат оспорени в 14-дневен срок от отправяне на искането те да бъдат извършени, т.е. съобразно подадения на 13.02.2024г. сигнал до 27.02.2024г. вкл. Макар че жалбата е входирана именно на 27.02.2024г. в АССГ, с нея не се търси защита от фактически бездействия на посочените ответници, а се навежда, че същите бездействат, като не предприемат съответните, вкл. и правни действия по упражнявания от тях държавен здравен контрол, вкл. в резултат на тази дейност да инициират и административно-наказателни производства.
В тази връзка следва да се отбележи, че нормите на чл. 256, ал. 1 и ал. 2Чл. 256. ⚖️ Практика (2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. (2) Неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му. (3) С решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането. Ред за оспорване АПК регламентират оспорването на бездействие и неизвършване на фактически действия от административен орган, основани на задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Законовите разпоредби по своя фактически състав са близки, но предпоставките за прилагането им не са идентични.
Производството по чл. 256, ал. 1Чл. 256. ⚖️ Практика (2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. (2) Неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му. (3) С решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането. Ред за оспорване АПК е исково, като търсещият защита цели да осъди административния орган да преустанови бездействието и извърши фактическото действие, което е задължен да извърши по закон. Страни са ищецът и посоченият от него административен орган. Ищецът поддържа, че е носител на неудовлетворено притезание от ответната страна и търси от съда със сила на пресъдено нещо да го задължи да изпълни произтичащото от закона задължение. Процесуалните предпоставки за упражняване на правото на иск по чл. 256, ал. 1Чл. 256. ⚖️ Практика (2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. (2) Неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му. (3) С решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането. Ред за оспорване АПК са процесуална правоспособност и редовност на искането. Наличието или не на задължение за действие, произтичащо пряко от нормативен акт, е материалноправна предпоставка за основателност на иска и подлежи на проверка по същество.
В случая с оглед формулираните обстоятелствена част и петитум на жалбата, то следва да се посочи, че не се установят сочените в жалбата твърдения за неоснователно бездействие. На първо място подаденият на 13.02.2024г. сигнал е бил препратен на друг административен орган, а отделно от това не се установяват предпоставките, че в посочения времеви период е било налице основание за действие от страна на двамата ответника.
Съгласно чл.15 ал.1Чл. 15. ⚖️ Практика (3) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) Регионалните здравни инспекции осъществяват държавен здравен контрол чрез дейности по: 1. контрол по спазване и изпълнение на установените с нормативен акт здравни изисквания за обектите с обществено предназначение по § 1, т. 9 от допълнителната разпоредба; 2. контрол по спазване и изпълнение на установените с нормативен акт здравни изисквания за продуктите и стоките със значение за здравето на човека по § 1, т. 10 от допълнителната разпоредба; 3. контрол по спазване и изпълнение на установените с нормативен акт здравни изисквания за дейностите със значение за здравето на човека по § 1, т. 11 от допълнителната разпоредба; 4. контрол по спазване и изпълнение на установените с нормативен акт здравни изисквания за факторите на жизнената среда по § 1, т. 12 от допълнителната разпоредба; 5. надзор на заразните болести; 6. контрол по спазване на установените с нормативен акт забрани и ограничения за реклама и продажба на алкохолни напитки; 7. контрол по спазване на установените с нормативен акт забрани и ограничения за тютюнопушене. (2) Държавен здравен контрол за спазване на изискванията за защита на лицата от въздействието на йонизиращи лъчения се осъществява от определени от министъра на здравеопазването регионални здравни инспекции и от НЦРРЗ. от ЗЗ държавният здравен контрол от съответните РЗИ се осъществява по т.1 до т.7, като по т.3 и т.4 включва контрол за установените с нормативен акт здравни изисквания за дейностите със значение за здравето на човека по § 1, т. 11 от допълнителната разпоредба и контрол по спазване и изпълнение на установените с нормативен акт здравни изисквания за факторите на жизнената среда по § 1, т. 12 от допълнителната разпоредба. Т.е. в тежест на жалбоподателя е било да установи, че към датата на подаване на жалбата са били налице предпоставките за установяване съответствие за посочените дейности и фактори от страна на органите на СРЗИ. Това обаче не е установено при условията на проведеното главно доказване, което е следвало да бъде и пълно. От представеният снимков материал не може да се установи нито точното местоположение на заснетото, нито точния им времеви период. Разпитаният по делото свидетел(който не живее на посочените улици) също не дава конкретна насока по отношение на съществуването на твърдяните обстоятелства за теч на фекални води към релевантния за преценката момент(дори на самите снимки не може да се установява безсъмнено наличието на твърдения теч и то на фекални маси).
Същевременно и ведно от приложеното съдебно Решение №8046 от 10.06.2024г. по адм. дело №2484/2024г. е, че за бездействие по чл.256 ал.1Чл. 256. ⚖️ Практика (2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. (2) Неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му. (3) С решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането. Ред за оспорване АПК са осъдени:Директорът на СДВР и Началникът на отдел „ПП“ във връзка с неспазване забраната да движение на МПС с маса над 3,5 тона в посочените пътни участъци.
При това положение не са били налице основания за уважаване на претенцията по чл.256 ал.1Чл. 256. ⚖️ Практика (2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. (2) Неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му. (3) С решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането. Ред за оспорване АПК така, както същата е била заявена от Г. срещу двамата ответника.
С оглед на изложеното решението е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и поради необоснованост, което налага отмяната му и постановяване на друго, с което жалба се отхвърли.
По изложените съображения и на основание чл.221 ал.1Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №12067 от 16.07.2024 г., постановено по адм. дело №2440/2024 г. по описа на Административен съд – София град, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Р. Г. от гр. София с искане в нея да се осъдят Столична регионална здравна инспекция(СРЗИ) и Директор на СРЗИ да изпълнят вмененото им с чл.10 ал.1, т.1Чл. 10. ⚖️ Практика (13) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) Регионалните здравни инспекции осъществяват на територията на съответната област дейности по: 1. държавен здравен контрол; 2. контрол върху регистрацията и здравната дейност, осъществявана от лечебните и здравните заведения; 3. проверка относно спазването на изискванията по чл. 40, ал. 4 и чл. 47, ал. 4 от Закона за лечебните заведения; 4. планиране, организиране, ръководство и контрол на медицинската експертиза; 5. промоция на здравето и интегрирана профилактика на болестите; 6. събиране, регистриране, обработване, съхраняване, анализ и предоставяне на здравна информация за нуждите на националната система за здравеопазване; 7. мониторинг на факторите на жизнената среда и на дейностите със значение за здравето на населението; 8. анализи, оценки и прогнози за здравно-демографските процеси на регионално ниво; 9. лабораторни анализи и изпитвания; 10. разработване и изпълнение на регионални здравни програми и проекти; 11. координация и изпълнение на национални и международни здравни програми и проекти; 12. методическа, консултативна и експертна помощ; 13. следдипломно практическо обучение в областта на опазване на общественото здраве; 14. проверки по сигнали на граждани, свързани с опазването на общественото здраве; 15. планиране и организиране на здравните дейности при бедствия, аварии и катастрофи и изготвяне на военновременен план за територията на съответната област. (2) Регионалните здравни инспекции съвместно със съсловните организации проучват потребностите от медицински и немедицински специалисти с висше образование и предлагат на министъра на здравеопазването броя на местата за следдипломно обучение по специалности. (3) Наименованието и броят на дирекциите в общата и специализираната администрация на всяка регионална здравна инспекция, техните функции и числеността на персонала в тях се определят в правилник, издаден от министъра на здравеопазването. (4) С правилника по ал. 3 министърът на здравеопазването може да възложи на определени регионални здравни инспекции дейности, които се изпълняват на територията на няколко области или на територията на цялата страна. от Закона за здравето задължение да осъществят държавен здравен контрол, както и да инициират административно наказателни производства при наличие на данни за конкретни административни нарушения.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ секретар: Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
/п/ ЯВОР КОЛЕВ
Източник: Оригинален Документ (Тематична област: Здравеопазване - ВАС)
