Решение № 7822 по адм. д. № 11962/2024 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ
№ 7822
София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на пети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател:
ХАЙГУХИ БОДИКЯН
Членове:
ЮЛИЯ ТОДОРОВА
СЛАВ БАКАЛОВ
при секретар
Мариана Салджиева и с участието на прокурора Кирил Христов изслуша докладваното от съдията Юлия Тодорова по административно дело № 11962/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „ЕЛДЕ 2000“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. П. Чолаков против Решение №19410/10.10.2024 г., постановено по адм. дело №3418/2024 г. по описа на Административен съд София – град. Изложени са мотиви за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК. Иска се отмяна на решението на административния съд, като спорът бъде решен по същество и да се уважи първоинстанционната жалба. Претендират се сторените разноски пред двете съдебни инстанции.
Ответникът – Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), в писмено становище по делото, чрез процесуален представител Е. Дурчова оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОТВЕТНИКЪТ: Б. К. И. оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна, а решението на административния съд за правилно.
ОТВЕТНИКЪТ: ТЕЛК към МБАЛ "Княгиня Клементина"-София ЕАД, не изразява становище.
ОТВЕТНИКЪТ: ДКЦ "ХХIХ-София" ЕООД, не изразява становище.
ОТВЕТНИКЪТ: "Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ - Екайц" ООД, не изразява становище.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С Решение №19410/10.10.2024 г. постановено по адм. дело №3418/2024 г., АССГ е отхвърлил жалбата на "Елде 2000" ЕООД, против Експертно решение (ЕР) № 00099 от 027/29.02.2024 г. на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) - специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания, като неоснователна. За да достигне до този правен извод, съдът е приел следната фактическа обстановка:
На 29.06.2023 г. на Б. К. И., заемащ длъжността строителен работник в „Елде 2000“ ЕООД, е издаден болничен лист № Е20231670313 от медицински център „АГППМП – д-р Ю. И.“, удостоверяващ неработоспособност за периода от 28.06.2023 г. до 11.07.2023 г. поради [заличен текст]. В листа е посочена причина „трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от Кодекса а социално осигуряване (КСО)“, с уточнение, че е „за доказване с разпореждане на Териториално поделение на Национален осигурителен институт-София при съмнение за трудова злополука“.
На 13.07.2023 г. е издаден втори болничен лист № Е20230130258 от “ДКЦ XXIX – София” ЕООД за продължаване на неработоспособността за периода 12.07.2023 г. – 10.08.2023 г., със същата диагноза и посочена причина – „трудова злополука“. Медицинските документи са били надлежно оспорени пред ТЕЛК при МБАЛ „Княгиня Клементина“ – София, която с ЕР № 00587/14.11.2023 г. приема, че болничните листове са издадени в съответствие със здравословното състояние на лицето след преживяна фрактура на 28.06.2023 г., поради което ги приeма за законосъобразни.
Решението на ТЕЛК е обжалвано пред НЕЛК, която с ЕР № 00099/29.02.2024 г. го потвърждава. В него е изяснено, че работодателят не оспорва заболяването, а причинната връзка с трудова злополука, като е уточнено, че посочената причина е по данни от анамнеза, които не са доказателствено установени. НЕЛК приема, че изводът на ТЕЛК за валидност на болничните листове е правилен.
Първоинстанционният съд е приел, че решението на НЕЛК е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон, което е мотивирало съдът да отхвърли жалбата на дружеството като неоснователна.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът обосновано е достигнал до извод, че ЕР на НЕЛК е издадено при спазване на изискванията на приложимите нормативни актове и в съответствие с целта на закона. Позовавайки се на чл. 43, т. 1 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), съдът е приел, че НЕЛК е компетентна да се произнася по жалби срещу решения на ТЕЛК въз основа на наличната медицинска документация към момента на постановяване на обжалваното решение, без да е задължително извършване на преглед на лицето.
Именно това е направено и в разглеждания случай – анализирана е цялата налична документация, въз основа на която ТЕЛК е взела решението си, като по този начин е изпълнено и изискването на чл. 50, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ. Правилно е и заключението, че издадените болнични листове са медицински обосновани и съответстват на здравословното състояние на лицето.
В тях е отразено наличие на временна неработоспособност, която е обективиран юридически факт, пораждащ право на съответните обезщетения и ползване на отпуск. В този контекст съдът правилно е отбелязал, че болничният лист има доказателствена стойност единствено относно временната неработоспособност, но не и относно характера на злополуката – дали тя е трудова или не.
С оглед на това, съдът обосновано е достигнал до извод, че установяването на трудовия характер на злополуката не е в компетентността на органите по медицинската експертиза, а се извършва от НОИ по реда на чл. 55 и сл. КСО, при спазване на Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ). Обосновани от фактите по делото са констатациите на съда, че дори да е посочено в болничния лист, че причината за неработоспособността е „трудова злополука“, тази квалификация има характер на становище, основано на данни от анамнезата и изявленията на самото лице, и не обвързва съответно работодателя, органите на НОИ и съда. Последното обстоятелство се извежда като извод от предвиденото в разпоредбата на чл. 22 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ).
Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон, поради което като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
В полза на ответника следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя на осн. чл. 143, ал. 3Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на АПК и чл. 78, ал. 8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК във връзка с чл. 37Чл. 37. ⚖️ Практика (369) За вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер." 2. В чл. 62, ал. 6 думите "глава петдесет и втора" се заменят с "глава петдесет и пета "Вписване на юридически лица". 3. В чл. 143 ал. 2 се изменя така: "(2) В случай че дължимите разноски не бъдат внесени от наказания адвокат в едномесечен срок от влизане в сила на решението, принудителното изпълнение на решението в частта за разноските се допуска по искане на адвокатския съвет или на дисциплинарния съд по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс. Адвокатът се вписва в списъка на неизправните към касата на колегията." 4. Член 145 се изменя така: " от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 (сто) лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №19410/10.10.2024 г., постановено по адм. дело №3418/2024 г. по описа на Административен съд София – град.
ОСЪЖДА „ЕЛДЕ 2000“ ЕООД ЕИК:130319019 да заплати на Национална експертна лекарска комисия сумата от 100 (сто) лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН секретар: Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА
/п/ СЛАВ БАКАЛОВ