⚖️ РЕЗЮМЕ НА ДЕЛОТО (АДМИНИСТРАТИВНО)
- Страни: УМБАЛ „св. Марина“ ЕАД срещу Директор на РЗОК – Варна
- Предмет на спора: Касационна жалба срещу първоинстанционно съдебно решение, с което е потвърдена Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание, издадена от Директор на РЗОК – Варна
- Ключови моменти: Касационната инстанция установява съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд. Констатирано е, че съдът не е обсъдил действително приложимата правна уредба (позовал се е на неприложим НРД за по-късни периоди и за извънболнична, вместо за болнична помощ). Липсват мотиви относно правното действие на формуляр S016, получен три години по-късно и отменящ здравноосигурителните права на пациента със задна дата, както и как това рефлектира върху правоотношенията между болницата и НЗОК.
- Решение: ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционното решение и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Варна. Произнасянето по понесените разноски се възлага на първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.
РЕШЕНИЕ № 1123 София , 03.02.2026 г.
Производството е по реда на чл.208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на УМБАЛ „св. Марина“ЕАД със седалище в гр.София, чрез юриск. Александрова, срещу Решение №2443 от 04.03.2025г., постановено по адм. дело №859/2024г. по описа на Административен съд – Варна. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснато нарушение на съществени процесуални правила и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му, като се отмени и Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание изх. №РД-11-454/5 от 09.04.2024г. на Директор РЗОК – Варна. Претендира разноски. Ответникът – Директор РЗОК – Варна, чрез пълномощника си Й. Й., намира така депозираната касационна жалба за неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК и в срока по чл.211 ал.1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отхвърли жалбата на ЕАД-то, първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил и материалния, и процесуалния закони, като е приел в крайна сметка, че законосъобразно то е приканено да възстанови сумата от общо 1 487,35 лева, получена без основание. Настоящият състав на касационната инстанция намира тези изводи за неправилни, като съдебното решение е необосновано, довело и до неправилно приложение на материалния закон. Не е спорно, че в случая разглеждания казус касае лечението на М. Д. в УМБАЛ „св. Марина“ЕАД, извършено въз основа на безсрочен удостоверителен документ Е 106, издаден от Институция с идентификационен номер 4800-SVAGW ( Австрия), с дата на валидност от 14.02.2017 г., в периода 28.11.2019г. – 03.12.20219г., за което лечебното заведение е отчело в ежедневните електронни отчети за периода от 01.11.2019 г. до 31.12.2019 г. дейности по КП/АПР и ЛС, заплащани от НЗОК, вкл. и извън цената на КП/АПр сумата от общо 1 487,35 лева, включваща хоспитализация по КП № [номер], АПр. №[номер], АПр. №[номер] и приложен лекарствен продукт, заплащан извън цената на КП №[номер]. Не е спорно, че почти три години след извършеното и заплатено лечение, т.е. през есента на 2022г., чрез Европейската система за електронен обмен на социално осигурителна информация (EESSI) е постъпил Формуляр S016 – за „Отмяна на документа за придобиване на права от компетентната институция“ от SVAGW (Австрия), т.е. за прекратяване на здравноосигурителните права на Д., с посочена в документа крайна дата на ползване на придобитото право - 31.10.2019 г. С формуляра е била прекратена валидността на документ Е 106 – удостоверение за право на обезщетения за болест и майчинство в натура за лица, пребиваващи в държава, различна от компетентната държава(сегашен формуляр S1). Във връзка с това с обжалваната писмена покана, Директор РЗОК приел, че не са били налице основанията за заплащане на оказаната болнична помощ от страна на касатора по клиничната пътека и амбулаторните процедури, както и за приложения медикамент, заплащан отделно, поради което изискал тяхното възстановяване, като недължимо платени. Приел, че не са били изпълнени в цялост изискванията на чл.345 ал.1, т.2 и ал.2 от приложимия тогава НРД за МД 2018г., а именно хоспитализираното лице да е с непрекъснати здравноосигурителни права към датата на хоспитализацията. Настоящият състав на касационната инстанция по така очертания правен спор на първо място намира, че административният съдия не е обсъдил релевантната за казуса позитивно-правна уредба, като се е позовал на нормите на чл.190 и сл. от НРД за МД, но за 2020-2022г., и чл.198 от НРД за 2023-2025г., респ. чл.203 ал.1 от приложимия НРД за 2018г.(отм.). В разглеждания случай последноцитираната новела от приложимия НРД за МД за 2018г. се отнася към методиката за закупуване на медико-диагностичните дейности, която обаче касае извънболничната медицинска помощ. Доколкото Д. е била хоспитализирана в болнично лечебно заведение и лекувана по клинична пътека и амбулаторни процедури, то приложими тук са правилото на чл.336 ал.1,т.4 от НРД за МД за 2018г., според което НЗОК закупува дейностите на болниците за осигурено лечение на лица, осигурени в друга държава, за които се прилагат правилата за координация на системите за социална сигурност/двустранни спогодби за социално осигуряване, по силата на които лицата имат право на болнична помощ, предоставяна от НЗОК и това на чл.352 ал.4 от същия НРД, според което „За оказана БМП на правоимащи лица, осигурени в друга държава, спрямо които се прилагат правилата за координация на системите за социална сигурност/двустранни спогодби за социално осигуряване, регистрационните данни на пациента трябва да съответстват на тези в удостоверителния документ за право на обезщетение в натура в случай на болест, майчинства, трудови злополуки или професионални заболявания“. Изложеното обосновава извода на този състав на касационната инстанция, че първостепенният съд не е обосновал тезата си спрямо действително приложимата правна уредба, която и не е анализирана. Няма отговор и на въпроса(поставен и с касационната жалба) какво е правното действие на получения близо три години по-късно формуляр S016, като това се съобрази с момента на отмяната, считано от 01.11.2019г., вкл. и когато правата по издадения Е 106 са били отдавна упражнени надлежно от осигуреното лице, а въз основата на това и от болничното лечебно заведение, получило плащане за това. Т.е. липсват изводи и по довода на касатора за това как се отразява наличието на осигуряване до 31.10.2019г. спрямо здравноосигурителния статус на Д. към датата на хоспитализацията и лечението и. В тази връзка представеното удостоверение от НАП на л.53 от делото на Административен съд – Варна съдържа ограничени данни, без да изяснява как това рефлектира към удостоверените макар и по-късно здравноосигурителни права за лицето само до 31.10.2019г. Отделно, липсват изложени мотиви в обжалваното решение и касателно значението за разглеждания казус на момента(датата на акта), обосноваващ промяна в удостоверените от чуждата институция права на здравно осигуряване в чужбина и причините за извършената тяхна промяна от безсрочни в срочни такива. Последващо, това налага и излагане на мотиви дали и как това влияе на правната връзка между изпълнителя и НЗОК по ревизия на приключило изпълнение по договори №030811 и №031895 от 29.05.2018г. Или обжалваното съдебно решение се явява незаконосъобразно, тъй като от една страна в него не е извършено отнасяне към действително приложимата материалноправна уредба за случая, а освен това липсва обоснованост на изводите на съда, вкл. и с оглед направените от касатора конкретни възражения. Тези недостатъци се преценят за съществени, като те не могат да бъдат отстранени в хода на развитие на производството пред касационната инстанция, която не е и съд по фактите. Консеквентно, това обосновава и отмяната на съдебното решение, като на основание чл.222 ал.2, т.1Чл. 222. ⚖️ Практика (40) (1 ) Когато отмени решението, Върховният административен съд решава делото по същество. (2) Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, когато: 1. установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила; 2. трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. Окончателност на касационното решение АПК делото следва да се върне за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който следва разгледа отново жалбата на здравното заведение. По разноските. На основание чл.226 ал.3Чл. 226. ⚖️ Практика (16) (1) Първоинстанционният съд разглежда делото по общия ред, като производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото. (2 ) При новото разглеждане на делото се допускат само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд. (3) Съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на новото решение АПК за понесените досега разноски произнасяне дължи първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.1Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението във вр. с чл.222 ал.2, т.1 и т.2Чл. 222. ⚖️ Практика (40) (1 ) Когато отмени решението, Върховният административен съд решава делото по същество. (2) Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, когато: 1. установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила; 2. трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. Окончателност на касационното решение АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение №2443 от 04.03.2025г., постановено по адм. дело №859/2024г. по описа на Административен съд – Варна. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Варна, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на това съдебно решение. Решението е окончателно.
Източник: Оригинален Документ (Ключова дума: мбал)
