⚖️ РЕЗЮМЕ НА ДЕЛОТО (АДМИНИСТРАТИВНО)
- Страни: "Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД срещу Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) и Д. А. Ш.
- Предмет на спора: Касационна жалба срещу решение на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалба срещу Решение № ППН-01-824/2021 от 02.08.2024 г. на КЗЛД за издадено официално предупреждение за нарушение на ОРЗД
- Ключови моменти: Жалбоподателят твърди неправилност, нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Приета е почеркова експертиза, която категорично доказва, че подписите върху документите за рехабилитация не са положени от субекта на данните. Съдът приема, че няма процедурни нарушения и правилно е приложен материалният закон - липсва правно основание и съгласие по чл. 6 от ОРЗД за обработване на личните данни.
- Решение: ОСТАВЯ В СИЛА решението на първоинстанционния съд. ОСЪЖДА "Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД да заплати на Комисията за защита на личните данни сумата от 102,26 евро за разноски.
РЕШЕНИЕ № 7040 София , 24.06.2026 г.
Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД, чрез процесуален представител адв. Кръстев, срещу решение № 9428 от 18.03.2025 г., постановено по адм. д. № 10828/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № ППН-01-824/ 2021 от 02.08.2024 г., постановено от Комисията за защита на личните данни. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК. Касационният жалбоподател счита, че съдът не е извършил цялостен анализ на събраните в хода на производството доказателства, което е довело до неправилна преценка на фактите и до неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че данните на Д. Ш. са били обработвани на законово основание – чл. 27Чл. 27. ⚖️ Практика (14) (1) Здравна информация са личните данни, свързани със здравословното състояние, физическото и психическото развитие на лицата, както и всяка друга информация, съдържаща се в медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и в друга медицинска документация. (2) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Лечебните и здравните заведения, регионалните здравни инспекции, лекарите, лекарите по дентална медицина, фармацевтите и другите медицински специалисти, както и немедицинските специалисти с висше немедицинско образование, работещи в националната система за здравеопазване, събират, обработват, използват и съхраняват здравна информация. (3) Формите и съдържанието, както и условията и редът за обработване, използване и съхраняване на медицинската документация и за обмен на медико-статистическа информация се определят с наредби на министъра на здравеопазването, съгласувани с Националния статистически институт. и 28 от Закона за здравето (ЗЗ), тъй като същият е бил пациент на лечебното заведение за посочените в жалбата периоди. Подробни съображения в подкрепа на доводите си излага в касационната жалба. Иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отменен административния акт. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - Комисия за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията), чрез процесуален представител юрк. Асьова, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище и в съдебно заседание. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Ответникът - Д. А. Ш., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на проверка за законосъобразност пред АССГ е Решение № ППН-01-824/ 2021 от 02.08.2024 г. на КЗЛД, с което жалбите на Д. А. Ш. срещу „Специализирана болница за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД са приети за основателни, като във връзка с това и на основание чл. 58, § 2, б. „б“ за нарушение на чл. 6 от Регламент /ЕС/ 2016/679 е издадено официално предупреждение на администратора „Специализирана болница за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД. АССГ е приел от фактическа страна, че Д. А. Ш. е подал жалба до КЗЛД с твърдения, че без негово съгласие е приет по програма НОИ в болница "Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД - филиал Баня, Карлово, като за този прием е разбрал на 11.07.2021 г., след като от избирателната секция в Баня го уведомили, че трябва да гласува в санаториума. Предвид това същият е установил, че работодателят е използвал неговите лични данни, за да го включи в програма: „Профилактика, рехабилитация и отдих“, която се финансира от Националния осигурителен институт, като посочва, че по това време не е реализирал подобна рехабилитация, не е участвал в подобна програма. Посочено е, че със заповед Д-17-24/01.11.2021 г. е прекратен трудовият договор на служителя Д. А. Ш. със „СБР-НК” ЕАД, филиал Баня, Карлово, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2Чл. 328. ⚖️ Практика (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) във връзка с чл. 326, ал. 2 КТ. Установено е, че Ш. е ползвал платен годишен отпуск от 05.07.2021 г. до 13.07.2021 г. Със становище от НОИ peг. ППН-01-824#23(21)/12.04.2023 г., с което информират КЗЛД, че на Ш. е издадено удостоверение за профилактика и рехабилитация от ТП на НОИ – Пловдив за периода от 04.07.2021 г. до 13.07.2021 г., в нарушение на Наредба № 1 от 13.02.2007 г. за ползване и изплащане на паричните помощи за профилактика и рехабилитация (Наредбата), тъй като лицето не е представило необходимите документи лично. Съдът е установил, че предвид изложените от жалбоподателя твърдения, че подписите, положени под Удостоверение № 4771/11. 10. 2019 г., протокол за извършена услуга по рехабилитация № 10-4738/22. 10. 2019 г., Удостоверение № 3044/04. 12. 2020 г. и протокол за извършване на услуга по профилактика и рехабилитация № 10-5225/15. 12. 2020 г. не са негови, КЗЛД е допуснала извършването на почеркова експертиза. С протокол за извършена експертиза № 2023/ДОК-328 от 27.07.2023 г., изготвен от Националния институт по криминалистика, е дадено заключение, че подписът срещу печатен текст „Подпис на лицето" в копие от Удостоверение № 3044/04. 12. 2020 г., издадено от Териториално поделение Пловдив на Националния осигурителен институт, е копие на подпис, който не е положен от Д. А. Ш., както и че подписът срещу печатен текст „Ползвател: Д. А. Ш.“ в копие от протокол за извършени услуги по профилактика и рехабилитация 10-5225/15.12.2020 г. /Приложение № 4 към чл. 14, ал. 1Чл. 14. (1) Незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление. (2) Тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост./ между СБР - НК ЕАД и Д. А. Ш.. не е положен от Ш.. За да постанови обжалвания съдебен акт АССГ е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с предоставените му правомощия по чл. 38, ал. 2Чл. 38. ⚖️ Практика (18) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Страните и другите участници в производството имат право тайните им, включително тези, засягащи личния им живот, производствените и професионалните им тайни, да не се разпространяват, освен в предвидените от закона случаи. Доказателствени средства ЗЗЛД, в законоустановената форма, при спазване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение АПК – административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Приел е, че не са предоставени доказателства от болницата, от които да може да се направи извод за наличие на правно основание за обработване на личните данни на Д. Ш. за участие в програма „Профилактика, рехабилитация и отдих“ и издаване на „ИЗ“, в което се съдържат личните му данни от 04.07.2021 г. Първоинстанционният съд е посочил, че не може да се приеме с категоричност твърдението на оспорващото дружество, че Д. Ш. е бил на лечение по посочената програма и в тази връзка неговите лични данни са обработвани законосъобразно, в съответствие с чл. 27Чл. 27. ⚖️ Практика (14) (1) Здравна информация са личните данни, свързани със здравословното състояние, физическото и психическото развитие на лицата, както и всяка друга информация, съдържаща се в медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и в друга медицинска документация. (2) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Лечебните и здравните заведения, регионалните здравни инспекции, лекарите, лекарите по дентална медицина, фармацевтите и другите медицински специалисти, както и немедицинските специалисти с висше немедицинско образование, работещи в националната система за здравеопазване, събират, обработват, използват и съхраняват здравна информация. (3) Формите и съдържанието, както и условията и редът за обработване, използване и съхраняване на медицинската документация и за обмен на медико-статистическа информация се определят с наредби на министъра на здравеопазването, съгласувани с Националния статистически институт. от Закона за здравето и чл. 6Чл. 6. ⚖️ Практика (254) (1) Към министъра на здравеопазването се създава Висш медицински съвет. (2) (Доп. - ДВ, бр. 46 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 91 от 2018 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Висшият медицински съвет включва петима представители, определени от министъра на здравеопазването, петима представители на Българския лекарски съюз, трима представители на Българския зъболекарски съюз, трима представители на Българския фармацевтичен съюз, трима представители на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), един представител на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, един представител на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите, един представител на Българската асоциация на зъботехниците и по един представител на Националното сдружение на общините, на всяко висше медицинско училище и на Българския Червен кръст. Министърът на здравеопазването е председател на съвета без право на глас. (3) Висшият медицински съвет е консултативен орган, който обсъжда и дава становища по: 1. приоритетите на Националната здравна стратегия; 2. етични проблеми на медицината и биомедицината; 3. законопроекти и проекти на нормативни актове на Министерския съвет в областта на здравеопазването и от компетентността на министъра на здравеопазването; 4. доклада на министъра на здравеопазването по чл. 5, ал. 2; 5. годишния проектобюджет на здравеопазването; 6. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) научните приоритети в областта на медицината и денталната медицина; 7. годишния прием на студенти и специализанти от професионална област "здравеопазване" и критериите за определяне на учебните бази за провеждане на студентско и следдипломно обучение по чл. 91 и 92 от Закона за лечебните заведения; 8. видовете специалности от професионална област "здравеопазване". (4) Организацията и дейността на Висшия медицински съвет се уреждат с правилник, изготвен от Висшия медицински съвет и утвърден от министъра на здравеопазването., § 1, буква „в“ от Регламента, поради непредоставянето на всички описани в чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 13. 02. 2007 г. документи. Съдът е приел, че липсата на положен подпис от Д. Ш., в съвкупност с липсата на издадено направление за хоспитализация, води до извод, че не е налице съгласие за обработване на лични данни по смисъла на чл. 6, § 1, буква „а“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 за подписване на историята на заболяването, съставен на 04.07.2021 г. При тези съображения АССГ е постановил обжалвания резултат. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка, анализирал е точно и подробно описаните релевантни факти и е достигнал до обосновани правни изводи. Противно на изложеното от касатора обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АССГ е изпълнил задължението си по чл. 168Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства, като съдът се е произнесъл с мотивиран съдебен акт по см. на чл.172а, ал.2Чл. 172а. ⚖️ Практика (39) (Нов - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) (1) Решението трябва да съдържа: 1. датата и мястото на постановяването му; 2. посочване на съда, имената на съдията/съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото; 3. номера на делото, по което се постановява решението; 4. номера и датата на административния акт и наименованието на органа, който го издава; 5. имената, съответно наименованието, на страните; 6. какво постановява съдът; 7. в тежест на кого се възлагат разноските; 8. подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. (2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. (3) Решението се подписва от съдията/съдиите, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят отбелязва върху решението причините за това. (4) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Когато решението се изготвя в електронна форма, то се подписва с квалифициран електронен подпис и се регистрира в информационната система на съда. Правомощия на съда при нищожност или отмяна на административния акт АПК. Решението на съда е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Законосъобразно решаващият съд приема, че не са предоставени доказателства от болницата, от които да може да се направи извод за наличие на правно основание за обработване на личните данни на Ш. за участие в програма „Профилактика, рехабилитация и отдих“ и издаване на „ИЗ“, в което се съдържат личните му данни. В чл. 6, § 1 от ОРЗД алтернативно са посочени условията, при които е допустимо обработването на лични данни на физически лица. Съгласно чл. 6, §1, б. “в“ ОРЗД обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора. В конкретния случай, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, не може да се приеме, че Д. Ш. е бил на лечение по програма „Профилактика, рехабилитация и отдих“, и в тази връзка неговите лични данни са обработвани законосъобразно, в съответствие с чл. 27Чл. 27. ⚖️ Практика (14) (1) Здравна информация са личните данни, свързани със здравословното състояние, физическото и психическото развитие на лицата, както и всяка друга информация, съдържаща се в медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и в друга медицинска документация. (2) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Лечебните и здравните заведения, регионалните здравни инспекции, лекарите, лекарите по дентална медицина, фармацевтите и другите медицински специалисти, както и немедицинските специалисти с висше немедицинско образование, работещи в националната система за здравеопазване, събират, обработват, използват и съхраняват здравна информация. (3) Формите и съдържанието, както и условията и редът за обработване, използване и съхраняване на медицинската документация и за обмен на медико-статистическа информация се определят с наредби на министъра на здравеопазването, съгласувани с Националния статистически институт. от Закона за здравето и чл. 6Чл. 6. ⚖️ Практика (254) (1) Към министъра на здравеопазването се създава Висш медицински съвет. (2) (Доп. - ДВ, бр. 46 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 91 от 2018 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Висшият медицински съвет включва петима представители, определени от министъра на здравеопазването, петима представители на Българския лекарски съюз, трима представители на Българския зъболекарски съюз, трима представители на Българския фармацевтичен съюз, трима представители на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), един представител на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, един представител на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите, един представител на Българската асоциация на зъботехниците и по един представител на Националното сдружение на общините, на всяко висше медицинско училище и на Българския Червен кръст. Министърът на здравеопазването е председател на съвета без право на глас. (3) Висшият медицински съвет е консултативен орган, който обсъжда и дава становища по: 1. приоритетите на Националната здравна стратегия; 2. етични проблеми на медицината и биомедицината; 3. законопроекти и проекти на нормативни актове на Министерския съвет в областта на здравеопазването и от компетентността на министъра на здравеопазването; 4. доклада на министъра на здравеопазването по чл. 5, ал. 2; 5. годишния проектобюджет на здравеопазването; 6. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) научните приоритети в областта на медицината и денталната медицина; 7. годишния прием на студенти и специализанти от професионална област "здравеопазване" и критериите за определяне на учебните бази за провеждане на студентско и следдипломно обучение по чл. 91 и 92 от Закона за лечебните заведения; 8. видовете специалности от професионална област "здравеопазване". (4) Организацията и дейността на Висшия медицински съвет се уреждат с правилник, изготвен от Висшия медицински съвет и утвърден от министъра на здравеопазването., § 1, буква „в“ от Регламента. Съгласно чл. 27, ал. 1Чл. 27. ⚖️ Практика (14) (1) Здравна информация са личните данни, свързани със здравословното състояние, физическото и психическото развитие на лицата, както и всяка друга информация, съдържаща се в медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и в друга медицинска документация. (2) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Лечебните и здравните заведения, регионалните здравни инспекции, лекарите, лекарите по дентална медицина, фармацевтите и другите медицински специалисти, както и немедицинските специалисти с висше немедицинско образование, работещи в националната система за здравеопазване, събират, обработват, използват и съхраняват здравна информация. (3) Формите и съдържанието, както и условията и редът за обработване, използване и съхраняване на медицинската документация и за обмен на медико-статистическа информация се определят с наредби на министъра на здравеопазването, съгласувани с Националния статистически институт. ЗЗ здравна информация са личните данни, свързани със здравословното състояние, физическото и психическото развитие на лицата, както и всяка друга информация, съдържаща се в медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и в друга медицинска документация. Според разпоредбата на чл. 28, ал. 1Чл. 28. ⚖️ Практика (8) (1) Здравна информация може да бъде предоставяна на трети лица, когато: 1. лечението на лицето продължава в друго лечебно заведение; 2. съществува заплаха за здравето или живота на други лица; 3. е необходима при идентификация на човешки труп или за установяване на причините за смъртта; 4. е необходима за нуждите на държавния здравен контрол за предотвратяване на епидемии и разпространение на заразни заболявания; 5. е необходима за нуждите на медицинската експертиза и общественото осигуряване; 6. е необходима за нуждите на медицинската статистика или за медицински научни изследвания, след като данните, идентифициращи пациента, са заличени; 7. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) е необходима за нуждите на Министерството на здравеопазването, Националния център по здравна информация, НЗОК, регионалните здравни инспекции и Националния статистически институт; 8. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) е необходима за нуждите на застраховател, лицензиран по раздел I от приложение № 1 или т. 2 или по т. 1 и 2 от раздел ІІ, буква "А" на приложение № 1 към Кодекса за застраховането. (2) Предоставянето на информация в случаите по ал. 1, т. 2 се извършва след уведомяване на съответното лице. (3) Лицата по чл. 27, ал. 2 са длъжни да осигурят защита на съхраняваната от тях здравна информация от неправомерен достъп. ЗЗ здравна информация може да бъде предоставяна на трети лица, когато: „лечението на лицето продължава в друго лечебно заведение; съществува заплаха за здравето или живота на други лица: е необходима при идентификация на човешки труп или за установяване на причините за смъртта; е необходима за нуждите на държавния здравен контрол за предотвратяване на епидемии и разпространение на заразни заболявалия; е необходима за нуждите на медицинската експертиза, и общественото осигуряване; е необходима за нуждите на медицинската статистика или за медицински научни изследвания, след като данните, идентифициращи пациента, са заличени; е необходима за нуждите на Министерството на здравеопазването, Националния център по здравна информация; НЗОК, регионалните здравни инспекции и Националния статистически институт; е необходима за нуждите на застраховател, лицензиран по раздел 1 от приложение № 1 или. т. 2 или по т. 1 и 2 от раздел II, буква "А" на приложение № 1 към Кодекса за застраховането. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че за болницата е налице правно основание за обработване на данни в хипотезата на предоставяне на лични данни на трети лица при условията, разписани в разпоредбата на чл. 28, ал. 1Чл. 28. ⚖️ Практика (8) (1) Здравна информация може да бъде предоставяна на трети лица, когато: 1. лечението на лицето продължава в друго лечебно заведение; 2. съществува заплаха за здравето или живота на други лица; 3. е необходима при идентификация на човешки труп или за установяване на причините за смъртта; 4. е необходима за нуждите на държавния здравен контрол за предотвратяване на епидемии и разпространение на заразни заболявания; 5. е необходима за нуждите на медицинската експертиза и общественото осигуряване; 6. е необходима за нуждите на медицинската статистика или за медицински научни изследвания, след като данните, идентифициращи пациента, са заличени; 7. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) е необходима за нуждите на Министерството на здравеопазването, Националния център по здравна информация, НЗОК, регионалните здравни инспекции и Националния статистически институт; 8. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) е необходима за нуждите на застраховател, лицензиран по раздел I от приложение № 1 или т. 2 или по т. 1 и 2 от раздел ІІ, буква "А" на приложение № 1 към Кодекса за застраховането. (2) Предоставянето на информация в случаите по ал. 1, т. 2 се извършва след уведомяване на съответното лице. (3) Лицата по чл. 27, ал. 2 са длъжни да осигурят защита на съхраняваната от тях здравна информация от неправомерен достъп. ЗЗ, но в случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 28, ал. 1Чл. 28. ⚖️ Практика (8) (1) Здравна информация може да бъде предоставяна на трети лица, когато: 1. лечението на лицето продължава в друго лечебно заведение; 2. съществува заплаха за здравето или живота на други лица; 3. е необходима при идентификация на човешки труп или за установяване на причините за смъртта; 4. е необходима за нуждите на държавния здравен контрол за предотвратяване на епидемии и разпространение на заразни заболявания; 5. е необходима за нуждите на медицинската експертиза и общественото осигуряване; 6. е необходима за нуждите на медицинската статистика или за медицински научни изследвания, след като данните, идентифициращи пациента, са заличени; 7. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) е необходима за нуждите на Министерството на здравеопазването, Националния център по здравна информация, НЗОК, регионалните здравни инспекции и Националния статистически институт; 8. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) е необходима за нуждите на застраховател, лицензиран по раздел I от приложение № 1 или т. 2 или по т. 1 и 2 от раздел ІІ, буква "А" на приложение № 1 към Кодекса за застраховането. (2) Предоставянето на информация в случаите по ал. 1, т. 2 се извършва след уведомяване на съответното лице. (3) Лицата по чл. 27, ал. 2 са длъжни да осигурят защита на съхраняваната от тях здравна информация от неправомерен достъп. ЗЗ, като липсата на положен подпис от лицето Д. Ш., в съвкупност с липсата на издадено направление за хоспитализация, води до извод, че не е налице съгласие за обработване на лични данни по смисъла на чл. 6, § 1, буква „а“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 за подписване на историята на заболяването, съставен на 04.07.2021 г. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че съдът не е извършил цялостен анализ на събраните в хода на производството доказателства, което е довело до неправилна преценка на фактите и до неправилно приложение на материалния закон. Подробно изложените доводи на административния орган, че обработването на личните данни е извършено при неспазване на условията на чл. 6, § 1 от ОРЗД са верни и са споделени от решаващия съд, като в решението изрично е прието, дружество не е представило доказателства за наличието на приложими към разглеждания случай условия по смисъла на чл. 6, § 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679, а именно: субектът на данни да е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели: обработването да е необходимо за предприемането на стъпки по искане на субекта на данните преди сключване на договор: обработването да е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора на лични данни. Според чл. 4, § 1, т. 11 от ОРЗД съгласие на субекта на данните означава всяко свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено указание за волята на субекта на данните, посредством изявление или ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието му свързаните с него лични данни да бъдат обработени, съобразно разпоредбата на чл. 7. § 1 от Регламента, и свързаното с тази разпоредба съображение 42. Съгласно чл. 7, § 1 от Регламента, когато обработването се извършва въз основа на съгласие, администраторът трябва да е в състояние да докаже, че субектът на данни е дал съгласие за обработване на личните му данни, което в конкретния случай не е сторено по отношение на личните данни, съдържащи се в история на заболяването № 2595/ 197, в удостоверение № 3044/04.12.2020 г. и протокол за извършване на услуга по профилактика и рехабилитация № 10-5225/15.12.2020 г. Нещо повече, с протокол за извършена експертиза № 2023/ДОК-328 от 27.07.2023 г., изготвен от Националния институт по криминалистика, е дадено заключение, че подписът срещу печатен текст „Подпис на лицето" в копие от Удостоверение № 3044/04. 12. 2020 г., издадено от Териториално поделение Пловдив на Националния осигурителен институт, е копие на подпис, който не е положен от Д. А. Ш., както и че подписът срещу печатен текст „Ползвател: Д. А. Ш.“ в копие от протокол за извършени услуги по профилактика и рехабилитация 10-5225/15.12.2020 г. /Приложение № 4 към чл. 14, ал. 1Чл. 14. (1) Незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление. (2) Тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост./ между „СБР – НК“ ЕАД и Д. А. Ш., не е положен от Ш.. В този смисъл правилно съдът е приел, че осъществявайки правомощието си по чл. 58, § 2, б. „б“ от ОРЗД – отправяне на официално предупреждение до администратора на лични данни при наличие на осъществено нарушение, КЗЛД е постановила законосъобразен административен акт. Касационните основания за необоснованост на решението са неоснователни. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно ги е анализирал и не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства. Постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и такива не са открити при извършената на основание чл. 218Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства АПК служебна проверка на съдебния акт, поради което като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените пред настоящата инстанция разноски, следва да се уважи в размер на 102,26 евро, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, определено по реда на чл. 78, ал. 8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК, във вр. с чл. 37Чл. 37. ⚖️ Практика (369) За вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер." 2. В чл. 62, ал. 6 думите "глава петдесет и втора" се заменят с "глава петдесет и пета "Вписване на юридически лица". 3. В чл. 143 ал. 2 се изменя така: "(2) В случай че дължимите разноски не бъдат внесени от наказания адвокат в едномесечен срок от влизане в сила на решението, принудителното изпълнение на решението в частта за разноските се допуска по искане на адвокатския съвет или на дисциплинарния съд по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс. Адвокатът се вписва в списъка на неизправните към касата на колегията." 4. Член 145 се изменя така: " от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144Чл. 144. ⚖️ Практика (22) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9428 от 18.03.2025 г., постановено по адм. д. № 10828/2024 г. по описа на Административен съд – София-град. ОСЪЖДА "Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД ЕИК 130344823 да заплати на Комисията за защита на личните данни сумата в размер на 102,26 евро (сто и две и двадесет и шест евроцента) евро, разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.
Източник: Оригинален Документ (Ключова дума: болница)
