Решение № 9742 по адм. д. № 6245/2025 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ № 9742 София , 14.10.2025 г.

Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от УМБАЛ „Софиямед“ ООД гр. София чрез процесуалния представител С. Джилдов против решение № 14891/16.08.2024г, постановено по адм. дело № 11679 / 2023 г. по описа на Административен съд София град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт поради съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК. Оспорват се изводите за доказано извършване на вменените нарушения на НРД за МД 2020-2022г и правилната им правна квалификация. Според касатора съдът не е извършил в пълнота дължимата проверка за законосъобразност на акта по чл. 168Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по от АПК и не е назначил поисканата съдебномедицинска експертиза. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго за отмяна на издадената заповед, алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане и назначаване на експертиза, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), подадена чрез процесуален представител главен юрисконсулт Х. Тодоров, оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване от АПК. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за по следните съображения: Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба от УМБАЛ „Софиямед“ ООД гр. София против Заповед за налагане на санкция № РД-25/3С-483/31.10.2023г., издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса. С решение № 14891/16.08.2024г, постановено по адм. дело № 11679 / 2023 г. по описа на Административен съд София град, заповедта е изменена в частта на наложената санкция по т.6 и т.7, като е определена санкция от 350 лв за всяко нарушение и е определен общ размер на санкцията от 2 800 лева. Съдебният акт е допълнен с решение № 15341/07.05.2025г като е добавен диспозитив за отхвърляне на жалбата в останалата част. Касационна жалба е постъпила само срещу решение № 14891/16.08.2024г преди допълването му, което определя предмета на контрол в настоящото производство единствено относно правилността на съдебния акт за изменение на наложените санкции по т.6 и т.7 от оспорената заповед . От фактическа страна по делото е установено, че със Заповед №РД-25-578 от 17.08.2023г. на управителя на НЗОК е наредено да бъде извършена тематична извънпланова проверка на дейността на УМБАЛ „Софиямед“ ООД гр. София по сключения с НЗОК Договор №22-3981/27.02.2020г. за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с НРД за МД 2020-2022г и е определен екипът от проверяващи длъжностни лица. След проверка на медицинската и финансова документация е констатирано, че в три ИЗ на ЗОЛ Г. Я. С. са констатирани нарушения, отразени в протокол № РД-25-578-2 от 01.09.2023г, въз основа на които е издадена оспорената заповед за налагане на санкции. По ИЗ №20814/2023г са установени: 1) Липса на Декларация за информирано съгласие за преливане на кръв и кръвни продукти – нарушение на чл.294, ал.2, т.3 и на основание чл. 414, ал. 3 от НРД МД 2020-2022г. е наложена санкция от 350 лв; 2) Липса на дата и час на извършване на изследването в протокола за извършена абдоминална ехография - нарушение на чл.295,т.8 и на основание чл. 414, ал. 3 от НРД МД 2020-2022г. е наложена санкция от 350 лв; 3) Липса на подпис на лицето, което е извършило изследването, в протокола за извършена електрокардиограма - нарушение на чл.295,т.8 и на основание чл. 414, ал. 3 от НРД МД 2020-2022г. е наложена санкция от 350 лв; 4) Издадена епикриза в деня на дехоспитализацията, в която не е отразена извършената абдоминална ехография - нарушение на чл.293, ал.3,т.6 и на основание чл. 414, ал. 3 от НРД МД 2020-2022г. е наложена санкция от 350 лв; 5) Издадена епикриза в деня на дехоспитализацията, в която не са отразени придружаващи заболявания - нарушение на чл.293, ал.3, т.3 и на основание чл. 414, ал. 3 от НРД МД 2020-2022г. е наложена санкция от 350 лв; 6) Издадена епикриза в деня на дехоспитализацията, в която в частта „Терапевтична схема“ не е отразена назначената терапия с MEDAXON - нарушение на чл.293, ал.3, т.8 и на основание чл. 414, ал. 3 от НРД МД 2020-2022г. е наложена максималната санкция от 500 лв; По ИЗ №21044/2023г е установено: 7) Издадена епикриза в деня на дехоспитализацията, в частта „Терапевтична схема“ на която не е отразена назначената терапия с MEDAXON - нарушение на чл.293, ал.3, т.8 и на основание чл. 414, ал. 3 от НРД МД 2020-2022г. е наложена максималната санкция от 500 лв; По ИЗ №22420/2023г е установено: 8) Липса на дата и час на извършване на изследването в протокола за извършена абдоминална ехография - нарушение на чл.295,т.8 и на основание чл. 414, ал. 3 от НРД МД 2020-2022г. е наложена санкция от 350 лв. За всички констатирани нарушения на НРД е направена препратка към чл.55, ал.2, т.2 и т.3Чл. 55. ⚖️ Практика (190) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) Приетите по реда на чл. 54 национални рамкови договори, съответно анексите към тях влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година. (2) Националните рамкови договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2; 3а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2; 3б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г.) изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване"; 3в. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) методика за финансиране осигуряването на медицински персонал във: а) лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения; б) лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а; 4. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите; 5. документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 6а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) условията и реда за контрол по изпълнението на договорите; 6б. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) санкции при неизпълнение на договора; 7. други въпроси от значение за здравното осигуряване. (3) Националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за: 1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ; 2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК; 3. (изм. - ДВ, бр. 48 о... от ЗЗО, касаещи случаи на нарушения, свързани с условията и реда за оказване на медицинска помощ, т.е. с документирането в хода на хоспитализацията. При осъществения контрол за законосъобразност на заповедта първоинстанционният съд е изложил мотиви, че е издадена от компетентния орган по чл.76, ал.2Чл. 76. ⚖️ Практика (183) (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Санкциите се налагат със заповед на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, която се издава в срок до един месец от уведомяването от страна на арбитражната комисия на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, че са потвърдени констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, и се съобщава на лицето - обект на проверката. Когато нарушението е установено от длъжностни лица-контрольори на РЗОК, предложението до управителя на НЗОК за издаването и се прави от директора на съответната РЗОК. (3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случай че арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 75, ал. 7 или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите. (4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) В случай че съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите, на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти или на лекарските асистенти не са посочили свои представители в сроковете по чл. 75, ал. 6 за създаване на арбитражна комисия, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите, без да е необходимо становището по чл. 74, ал. 4 да бъде разглеждано от такава комисия. (5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Санкциите подлежат на съдебно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. от ЗЗО – управител на НЗОК и в предвидената писмена форма. След анализ на събраните писмени доказателства е прието, че констатациите в заповедта за извършени нарушения на посочените разпоредби от НРД за МД за 2020-2022 г. изцяло се потвърждават и те не представляват маловажни деяния. Възраженията на жалбоподателя за неправилна квалификация на нарушенията и относно размера на наложените санкции (извън т.6 и т.7) са приети за неоснователни. По отношение на нарушенията по т.6 и т.7 наложената максимална санкция е приета за немотивирана и поради това е изменена до средния размер от 350 лева, определен за останалите нарушения. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е събрал и анализирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, прецизно е установил всички значими за спорното право факти и обстоятелства и е извел обосновани правни изводи, съображенията за които се възприемат от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт е постановен при точно прилагане на относимите материалноправни разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила. Съобразени са доводите на страните в изразените от тях становища като са обсъдени заявените аргументи. Предвид представените по делото доказателства правилно и обосновано е прието от съда, че нарушенията, описани в т.6 и т.7 от заповед за налагане на санкция № РД-25/3С-483/31.10.2023 г. на управителя на НЗОК, са безспорно извършени, с което УМБАЛ „Софиямед“ ООД гр. София е нарушила изискванията на НРД за МД 2020-2022г за условията и реда за оказване на медицинска помощ и правилно е санкционирана на основание чл.414, ал.3 от същия НРД. Оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение с неуважаване на искането за назначаване на съдебно-медицинска експертиза е изцяло неоснователно, доколкото предмет на спора не е извършването или не на всички необходими дейности от диагностично-лечебния алгоритъм на клиничната пътека, а тяхното документално отразяване. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че точното документално отразяване на извършените диагностични и терапевтични процедури, включително в епикризата, е част от реда за оказване на медицинската помощ. То е от значение за здравния статус на ЗОЛ и за по-нататъшното му състояние и лечение и дава възможност за последващ контрол върху дейността на лечебното заведение. В тази връзка обосновано е аргументирано, че изискванията за документирането на клиничното проследяване на хоспитализираните пациенти и документацията при дехоспитализацията им са уредени в раздела „Условия и ред за диагностика и лечение по клинични пътеки“ на НРД за МД 2020-2022, респективно неизпълнението им се санкционира по чл. 414, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022г. Напълно се споделят и мотивите на съда по отношение размера на санкцията, която е намалена до предвидения в закона минимум предвид липсата на мотиви за налагането й в максимален размер и липсата на конкретни отегчаващи обстоятелства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че не е налице соченото касационно основание за отмяна на обжалваното съдебно решение и то следва да бъде оставено в сила. По делото само касаторът е претендирал разноски, но предвид изхода на спора такива не му се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14891/16.08.2024г, допълнено с решение № 15341/07.05.2025г, двете постановени по адм. дело № 11679 / 2023 г по описа на Административен съд София-град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.