Решение № 8346 по адм. д. № 4615/2025 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ № 8346 София , 04.08.2025 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), представлявана от управителя, чрез пълномощник гл. юрисконсулт В. Лазаров, срещу решение № 785/23.01.2025 г., поправено с решение № 2743/21.03.2025 г. постановени по адм. дело № 484/2024 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е осъдена НЗОК да заплати на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, сумата от 9588,34 лева, представляваща обезщетение за осъществена медицинска дейност по договор №161331/25.02.2020г. за оказване на медицинска помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури с РЗОК-Пловдив, по който е предоставена болнична помощ по 4 бр. ИЗ (№ 37011, 51757, 56445 и 56670 от 2023г.) в периода м.06.2023г.- м.08.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от 07.03.2024 г. до окончателното изплащане и е осъден НЗОК да заплати на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, сумата от 1150,00 лева представляващи направени от ищеца разноски в производството. По съображения, относими към касационните основания за неправилност по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, се иска отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Възведена е и претенция за присъждане на направените по делото разноски. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът по касация - УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД, гр. Пловдив, чрез процесуален представител адвокат Р. Владимирова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението да се потвърди. Претендира и присъждане на направените разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че не са изпълнени от страна на УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД задълженията по сключения договор за оказване на болнична помощ, като не е подадена своевременно информация. Предлага да бъде отменено решението и отхвърлена жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД иск против Националната здравноосигурителна каса за заплащане на сума в размер на от 9588,34 лева, относно предоставена болнична помощ по 4 бр. ИЗ (№ 37011, 51757, 56445 и 56670 от 2023г.). По делото е установено, че през периода ищецът и ответникът са имали действащ договор №161331/25.02.2020г. за оказване на медицинска помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури. Ответникът е отчел медицинската си дейност по КП за м.юли и м. август 2023г., която включвала дейност по 4бр. КП по лечението на лица, лекувани в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, както следва: М. И. С., приет на 02.06.2023г. и изписан на 21.07.2023г., ИЗ № 37011/2023г., КП № 175 на стойност 4715,38 лв.; М. И. С., приет на 02.08.2023г. и изписан на 04.08.2023г., ИЗ № 51757/2023г., КП № 197 на стойност 751,68 лв.; Т. В. Т., приета на 23.08.2023г. и изписана на 23.08.2023г., ИЗ № 56445/2023г., КП № 136 на стойност 3153,60 лв. и В. А. А. приета на 23.08.2023г. и изписана на 24.08.2023г., ИЗ № 56670/2023г., КП № 98 на стойност 967,68 лв. Не е спорно между страните, че ищецът е изпълнявал задължението си по чл.51 от Договора ежедневно да подава по електронен път оказаната през денонощието дейност, включена в предмета на договора между страните, включително тази по описаните по-горе случаи. По отношение на същите, РЗОК Пловдив е изпратил на ответника изискуемите от чл. 51, ал. 10 от Договора месечни известия за извършената и отчетена дейност по клинични пътеки и амбулаторни процедури, като дейността по описаните 4 бр. КП е отхвърлена за заплащане с аргумент, че не е изпълнено изискването на чл. 366, ал. 4 от НРД за МД 2020-2022г. За да уважи сезиралият го иск, правилно квалифициран от първоинстанционния съд като такъв по чл. 128, ал. 1, т. 3Чл. 128. ⚖️ Практика (14) (1) На административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за: 1. (доп. - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове и административни договори; 2. обявяване на нищожност или унищожаване на споразумения по този кодекс; 3. (нова - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) защита срещу незаконно принудително изпълнение; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 74 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) обезщетения за вреди от принудително изпълнение; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) установяване неистинността на административни актове по този кодекс; 10. (нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) защита срещу незаконосъобразен подзаконов нормативен акт, който засяга права, свободи или законни интереси, отменен по време на оспорването му от издалия го орган. (2) Всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. (3) Не подлежат на съдебно обжалване административните актове, с които непосредствено се осъществяват външната политика, отбраната и сигурността на страната, освен ако в закон е предвидено друго. Искове за обявяване на нищожност на решения и определения, постановени от административните съдилища и Върховния административен съд от АПК във връзка с чл. 19ж, ал. 2Чл. 19ж. ⚖️ Практика (22) (Нов - ДВ, бр. 74 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд. (2) Споровете се разглеждат по реда на дял трети. (3) Съдът разглежда делото и се произнася по искането в 6-месечен срок от постъпването му, освен ако в специален закон не е предвидено друго. Споразумение, вр. ал. 1 от АПК, съдът е достигнал до извод, че условията, изискващи се в чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (111) (1) Административният орган може да призове страна в производството да даде пояснения, ако това е необходимо за изясняване на случая или за изпълнение на предприетите действия, както и когато специален закон предвижда това. (2) В случаите по ал. 1 се насрочва заседание за изслушване, на което се поканват да присъстват всички страни в производството. Страните в производството могат да задават въпроси на даващия пояснения чрез органа, водещ производството. Особен ред за извършване на някои процесуални действия от индивидуалния договор са спазени от изпълнителя по него и не се твърди от страна на възложителя, че е нарушено някое от тези условия. Извършената от ищеца медицинска дейност е отчетена по ред на чл. 366 от НРД за МД 2020-2022г. и е следвало да бъде заплатена от ответника. В случая било налице неизпълнение от страна на ответника НЗОК на договорното му задължение да заплати на ищеца стойността на извършената и отчетена медицинска дейност по 4 бр. клинични пътеки, която се установила да е в претендирания размер от 9588,34 лв. С оглед уважаване на главната претенция, следвало и акцесорната такава за законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба (07.03.2024г.) до окончателното изплащане. По отношение спазването на чл.366, ал. 4 от НРД за МД 2020-2022 г. било безспорно, че при лечението на пациентите са предоставени техните ЕЗОК, както и че същите са правоимащи лица, осигурени в друга държава. Тези данните били налични в електронният файл изпратен до НЗОК, но самите данни били поместени в различни графи на същия, а относно пациент Т. В. Т. не бил вписан „Перс. №“. Допусната била техническа грешка при подаване на информацията в НЗОК, но видно от електронния отчет и ССЕ, регистрационните данни на пациентите били налични. Атакуваното по настоящото дело решение е валидно и допустимо - то е постановено по иск касателно административен договор (в случая по смисъла на чл. 45а, ал. 4Чл. 45а. ⚖️ Практика (6) (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Административният договор с физически или юридически лица по чл. 45 се сключва, изменя и прекратява съгласно закона, националните рамкови договори и анексите към тях, приети по реда на този закон, а за договорите за лекарствените продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, за медицински изделия и за диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната с притежателите на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека, в съответствие с условията и реда по чл. 45, ал. 17. (2) Ако за сключването на административния договор в специален закон или подзаконов нормативен акт се изисква предварително съгласие или мнение на друг административен орган, договорът поражда действие, след като съответният административен орган даде съгласие или мнение в предвидената в закона форма. (3) Ако в установения в специалния закон срок другият административен орган не се произнесе, се прилага чл. 53 от Административнопроцесуалния кодекс. (4) Договорите, сключени между Националната здравноосигурителна каса, съответно Регионална здравноосигурителна каса по чл. 45 с физически или юридически лица, са административни договори. За тях чл. 19б и чл. 19в от Административнопроцесуалния кодекс не се прилагат. от ЗЗО), спорът по изпълнението на който съгласно чл. 128, ал. 1, т. 3Чл. 128. ⚖️ Практика (14) (1) На административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за: 1. (доп. - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове и административни договори; 2. обявяване на нищожност или унищожаване на споразумения по този кодекс; 3. (нова - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) защита срещу незаконно принудително изпълнение; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 74 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) обезщетения за вреди от принудително изпълнение; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) установяване неистинността на административни актове по този кодекс; 10. (нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) защита срещу незаконосъобразен подзаконов нормативен акт, който засяга права, свободи или законни интереси, отменен по време на оспорването му от издалия го орган. (2) Всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. (3) Не подлежат на съдебно обжалване административните актове, с които непосредствено се осъществяват външната политика, отбраната и сигурността на страната, освен ако в закон е предвидено друго. Искове за обявяване на нищожност на решения и определения, постановени от административните съдилища и Върховния административен съд и чл. 19ж, ал. 1Чл. 19ж. ⚖️ Практика (22) (Нов - ДВ, бр. 74 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд. (2) Споровете се разглеждат по реда на дял трети. (3) Съдът разглежда делото и се произнася по искането в 6-месечен срок от постъпването му, освен ако в специален закон не е предвидено друго. Споразумение от АПК се решава от компетентния административен съд, в случая Пловдивския. Проверяваното съдебно решение не страда и от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК . Въз основа на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за предявения иск) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод за допустимост и основателност на исковата претенция, направен в съответствие с правилата на логическото мислене и при правилно издирване, тълкуване и прилагане на относимите материалноправни норми. Изложените съображения от съда в подкрепа на крайния му правен извод се споделят от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Съществено във връзка с доводите в касационната жалба е да се посочи, че по делото не се спори, че между страните е сключен и е бил действащ към процесния период договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, вкл. процесните КП (т. е. не се оспорват взаимните права и задължения на страните, възникнали на основание договора). Не се спори и досежно болничният престой на пациентите и проведеното в съответствие с диагностично-лечебния алгоритъм на тези клинични пътеки лечение, както и по отношение на неговата стойност. Следователно оказаната медицинска помощ отговаря на легалното определение на § 1, т. 2, б. "б" от ДР на НРД за МД за 2020 г. – 2022 г. за завършена КП, а съгласно чл. 352, ал. 1, т. 3 от същия нормативен административен договор, когато са изпълнени условията за завършена клинична пътека оказаната на здравноосигурените лица болнична медицинска помощ подлежи на заплащане от бюджета на НЗОК. Спорът е бил концентриран върху отчитането на медицинската дейност. По делото е установено, че лечебното заведение е проверило здравноосигурителния статус на пациентите въз основа на представени удостоверителни документи за право на обезщетение в натура в случай на болест, майчинство, трудови злополуки или професионални заболявания, и е отчело лечението им в НЗОК чрез подаване на електронен отчет, в който обаче тези данни са посочени в неправилни графи. По делото липсват данни, а това не се и твърди от касатора, че е констатирана грешка в подадения електронен файл, по смисъла на чл.366 ал.6 от НРД за МД за 2020 – 2022 г., както и че ответника - изпълнител на БМП е получил автоматична нотификация от информационната система на НЗОК и подаденият файл не е обработен от НЗОК до получаване на нов с коректни данни. Без съмнение неправилно подадените данни за пациент представляват една от възможните грешки по чл.366 ал.6 т.1 от НРД за МД за 2020 – 2022 г. В този контекст фактът, че системата на НЗОК не допуска последваща корекция в подадения електронен отчет в това отношение, не означава, че Касата е освободена от задължението си да заплати на изпълнителя на БМП коректно оказаната от него и своевременно отчетена такава, без да са били налице основанията за отхвърляне на заплащането, изчерпателно изброени в чл. 366, ал. 12 от НРД за МД за 2020 – 2022 г., респ. основанията в чл. 51, ал. 12 от индивидуалния договор между УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД и НЗОК. След като процесната медицинска дейност е подадена в ежедневните файлове и е приета от информационната система на НЗОК в сроковете по ал. 5 и 8, то е неоснователно твърдението на касатора за наличие на основание за отказ от заплащане по чл.366 ал.9 от НРД за МД за 2020 – 2022 г.. В случая е формирано изявление в месечно известие за отхвърляне от заплащане на дейността по реда на чл.366 ал.10 от НРД за МД за 2020 – 2022 г., което означава, че искането за заплащане на тази медицинска дейност е прието в информационната система на НЗОК, но е налице някое основание за отхвърлянето му. От съдържаните на основанията посочени в чл.366 ал.12 от НРД за МД за 2020 – 2022 г. за отхвърляне от заплащане по ал. 10, не може да се извлече такова, което да представлява нарушение по смисъл на чл.366 ал.4 от същия нормативен акт. Неизпълнението на изискванията за съответствие на регистрационните данни на пациентите - правоимащи лица, осигурени в друга държава с тези в удостоверителния документ за право на обезщетение в натура, би представлявало неизпълнение на задължението за водене и обмен на отчетна медицинска документация по смисъла на чл.55 ал.2 т.5 и т.6Чл. 55. ⚖️ Практика (190) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) Приетите по реда на чл. 54 национални рамкови договори, съответно анексите към тях влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година. (2) Националните рамкови договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2; 3а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2; 3б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г.) изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване"; 3в. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) методика за финансиране осигуряването на медицински персонал във: а) лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения; б) лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а; 4. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите; 5. документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 6а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) условията и реда за контрол по изпълнението на договорите; 6б. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) санкции при неизпълнение на договора; 7. други въпроси от значение за здравното осигуряване. (3) Националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за: 1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ; 2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК; 3. (изм. - ДВ, бр. 48 о... от ЗЗО, но не е предвидено като основание за отхвърляне на заявена за заплащане медицинска дейност. Наред с гореизложеното съгласно чл.367 ал.3 от НРД за МД за 2020 – 2022 г. при оказана медицинска дейност на лица с право на здравно осигуряване, удостоверено от друга държава – членка на ЕС/ЕИП, или съгласно двустранни спогодби, НЗОК заплаща след представяне на отделни документи по ал. 1 и на заверени от изпълнителите на БМП копия от удостоверителните документи за право на здравно осигуряване и "Декларация при ползване от осигурени лица на права на спешна и неотложна помощ от пакета на НЗОК срещу представена ЕЗОК или удостоверение, временно заместващо ЕЗОК" по приложение № 3. В този смисъл НЗОК е могла да установи коректните данни на лицата по отношение на които е предоставена медицинска помощ. Предвид изложеното тезата на касатора, за неправилност на първоинстанционното съдебно решение, не може да бъде кредитирана. Като е уважил подадения до него иск и е присъдил разноски в полза на ищеца (ответник в настоящото производство), първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставен в сила. При този изход на спора е неоснователна претенцията на касатора за присъждане на разноските по делото. Своевременно е направено искане от ответника по касация да му бъдат присъдени понесените от него деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция. В случая се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв. и са представени доказателства за извършването им, като от касатора е направено възражение за прекомерност. С оглед материалния интерес по делото и неговата фактическа и правна сложност, както и критериите по чл.8 ал.1 във вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, претендираното адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно, поради което НЗОК следва да бъде осъдена да заплати на лечебното заведение сумата от 1300 лв. разноски за касационната инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 785/23.01.2025 г., поправено с решение № 2743/21.03.2025 г. постановени по адм. дело № 484/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив. ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса да заплати на УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД, гр. Пловдив, ЕИК 115576405, сумата от 1300 (хиляда и триста) лева за деловодни разноски в касационното производство. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.