Административни дела

  • Според вида на нарушението: Работа с документи
  • Номер на дело: 12567
  • Година нa делото: 2025
  • Издател на акта: НЗОК/РЗОК
  • Приложно поле: Разрешение/регистрация
  • Според вида на акта: Сключване/изменение/прекратяване
  • Първоначалният акт е: Потвърден
  • Приложим закон: ЗЗ
  • Основания за оспорване: Липса на компетентност
⚖️ РЕЗЮМЕ НА ДЕЛОТО (АДМИНИСТРАТИВНО)
  • Страни: Управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) срещу Н. Р. Д.
  • Предмет на спора: Касационна жалба срещу съдебно решение, с което е отменено Решение № РД-ЕМ2-116/18.07.2024 г. на управителя на НЗОК (отказ за издаване на предварително разрешение/формуляр S2 за планово лечение извън държава-членка)

  • Ключови моменти: Установено е противоречие с материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на отказа на НЗОК. Приетите в административното производство експертни становища не дават конкретен отговор за времевите параметри и ефективността на лечението в България. Административният орган не е доказал, че лицето може да получи необходимото лечение в България в оправдан от медицинска гледна точка срок съгласно Регламент (ЕО) № 883/2004.
  • Решение: ОСТАВЯ В СИЛА първоинстанционното решение на Административен съд - Ловеч (с което е отменен отказът на НЗОК). ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса да заплати на адвоката на ответника разноски по чл. 38 от Закона за адвокатурата в размер на 1000,00 лева.

РЕШЕНИЕ № 12567 София , 08.12.2025 г.


Производство по чл.208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса, гр. София против решение № 2025 / 11.11.2024 г. по адм. дело № 381 / 2024 г. на Административен съд – Ловеч. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК. Ответникът по касационната жалба – Н. Р. Д., от гр. Троян, чрез адв. А. Георгиев – АК – Хасково изразява становище за неоснователност на същата. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Претендира разноски по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК, в срока по чл. 211, ал.1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК е неоснователна. С решение № 2025 / 11.11.2024 г. по адм. дело № 381 / 2024 г. Административен съд – Ловеч е отменил решение № РД-ЕМ2-116/18.07.2024 г. на управителя на НЗОК, с което е отказал провеждане на планово лечение прегледи и проследяване на контрол на заболяването във връзка с проведено лечение на [заличен текст] извън държава-членка по осигуряване, пребиваване на ЗОЛ Н. Р. Д., планирано да се проведе в Университетска клиника във Вюрцбург, Федерална република Германия, съгласно представената оферта и плана за лечение. Изпратил е преписката на административния орган за издаване на нов акт при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Присъдил е разноски. С решение № 233/07.02.2025 г. по адм. дело № 381/2024 г. Административен съд – Ловеч е допуснал ОФГ в частта за разноските. Административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона – основания за отмяната му като незаконосъобразен по чл. 146, т.3, т.4 и т.5Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че Н. Р. Д. е подал заявление за издаване на разрешение (формуляр S2) за планирано лечение извън държавата по осигуряване, като е приложил изискуемите документи. На свое заседание Комисията за разглеждане на искания за здравно осигурени лица за издаване на разрешение за получаване на лечение извън държава-членка по пребиваване е разгледала заявлението и след като е изискала експертни писмени становища от проф. Г. М. – главен координатор на Експертния съвет по клинична хематология и доц. д-р Е. Х. – член на Експертния съвет по клинична хематология във връзка с възможностите за лечение на [заличен текст] на територията на Република България е приела, че в конкретния случай не са налице предпоставките по издаване на предварително разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване (формуляр S2), предвидени в Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, поради което е предложила на управителя на НЗОК да издаде отказ, което той направил с оспореното пред първоинстанционния съд решение № РД-ЕМ2-116/18.07.2024 г.. Административният орган е посочил, че лечението за което се иска разрешение може да бъде осъществено в Република България в оправдан от медицинска гледна точка срок, отчитайки текущото здравословно състояние на ЗОЛ и вероятното развитие на неговото заболяване. Посочил е, че заявеното лечение е сред обезщетенията, предвидени от законодателството в държавата-членка, в която пребивава лицето. Съгласно ЕР №90995/179 от 19.09.2022 г. на ТЕЛК при МБАЛ – Троян Еоод, гр. Троян, Н. Р. Д. е лице със 100% ТНР без чужда помощ, пожизнен с водеща диагноза [заличен текст]. Предлаганото лечение, видно от приетите експертни становища в административното производство представлява проследяващи визити, като и предписаните лабораторни, образни и имунологични изследвания след проведена [заличен текст]. Съгласно чл.20, §2, ал.2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г., разрешително за получаване на подходящо лечение извън държава – членка по пребиваване се дава, когато в държавата – членка, в която пребивава съответното лице и в която то не може да получи лечение в срока, който е оправдан от медицинска гледна точка, като се вземе предвид неговото текущо здравословно състояние и вероятно развитие на неговото заболяване. Сходно е съдържанието на разпоредбата на чл.22, §2, ал.2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. за прилагане на схеми за социална сигурност на заети лица, по която Съдът на Европейския съюз с решение по дело С-173/2009 г. прие, че не се допуска при прилагане на нормата извличана от посочената разпоредба досежно молба за предварително разрешение на лечение, националните органи да презумират, че ако болничното лечение е сред обезщетенията, предвидени в законодателството на държавата-членка по пребиваване на лицето, същото може да бъде предоставено в тази държава-членка. Приетите от административния орган експертни становища не дават конкретен отговор на времевите параметри на лечението в нашата страна, както и за предполагаемата ефективност. Същите не отчитат, че от момента на установяване на заболяването ЗОЛ се е лекувало само и единствено в клиника в Германия и резултатите от това лечение за ефективни. За да бъде издадено предварително разрешение за лечение в друга държава-членка на ЕС е необходимо кумулативното наличие на следните две условия: 1.Лечението да е сред обезщетенията, предвидени от законодателството на държавата-членка на ЕС, в която пребивава ЗОЛ 2.В държавата-членка на ЕС, в която пребивава ЗОЛ, то да не може да получи лечение в оправдан от медицинска гледна точка срок с оглед неговото текущо здравословно състояние и вероятно развитие на заболяването му. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че административният орган не е установил наличието на второто от посочените условия, за да е налице законосъобразен отказ за предварително разрешение на лечение. Административният съд е спазил вменените му задължения по изясняване предмета на спора, съдействал е на страните за обезпечаване на делото с относимия доказателствен материал, както и за отстраняване на формални грешки и неясноти при установяване на спорните обстоятелства. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, които съдът определя в размер на 1000,00 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2025 / 11.11.2024 г. по адм. дело № 381 / 2024 г. на Административен съд – Ловеч. ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса, гр. София да заплати на адв. А. Георгиев, от Адвокатска колегия, гр. Хасково, служебен адрес в гр. Свиленград, ул.“Димитър Благоев“ № 4Б сумата от 1000,00 (хиляда) лева, разноски по чл. 38 от Закона за адвокатурата. РЕШЕНИЕТО е окончателно.


Източник: Оригинален Документ (Ключова дума: мбал)