Решение № 3969 по адм. д. № 1813/2025 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ № 3969 София , 14.04.2025 г.

Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Т., чрез процесуалния си представител, против решение № 24515/22.11.2024 г., постановено по адм. д. № 5255/2024 г. по описа на Административен съд – София - град. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК. Прави искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък. Ответникът – Министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконултско възнаграждение, представя списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от К. Т. против заповед № ЧР-01-109 от 10.05.2024 година на министъра на правосъдието. С обжалваната заповед на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на К. Т., заемаща длъжността „директор“ на дирекция „Българско гражданство“ в министерство на правосъдието, с ранг IV старши - поради обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, включително вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за спора факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Неоснователни са доводите за нарушение на материалния закон, поддържани като касационно основание по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК. В касационната жалба по същество се възпроизвеждат възраженията на първоинстанционното производство, обсъдени и обосновано отхвърлени в решението. Предвид излагането им и като касационни доводи, то следва да се посочи, че са неоснователни. В решението си съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор относно законосъобразността на заповедта. Правилно съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен административен орган и при спазване на процедурните правила и закона. Правилен е изводът на съда относно неприложимостта на сочената предварителна закрила при уволнение по чл. 333, вр. чл. 328,ал. 1, т. 11 КТ, предвид заболяването на жалбоподателката. В процесния казус основанието за прекратяване на служебното правоотношение е чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл -поради обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3ДСл и в този смисъл посочената закрила е неприложима, тъй като основанието по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСЛ съответства на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ - при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, а не на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ както правилно посочва първоинстанционният съд. В процесния казус органът по назначението е прекратил служебното правоотношение, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. В случая законосъобразността на прекратяването се преценява с оглед кумулативното проявление на предпоставките за създадена нова фактическа обстановка, която води до невъзможност за изпълнение от служителя на задълженията на длъжността и причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, т.е. не зависят от волята на тези страни. Посочените предпоставки формират обективната невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Обосновани и съобразени с доказателствата по делото и материалния закон са изводите на първоинстанционния съд относно наличието на предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, при които законосъобразно органът е прекратил служебното правоотношение. С отнемането на разрешението за достъп до класифицирана информация с акт за Отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация № 167 от 25.05.2017 г., на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 и т. 8, във вр. с чл. 41, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 42, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), е създадена нова фактическа обстановка, засягаща изпълнението на служебните задължения. Отнемането е юридически факт, който поставя лицето в обективна невъзможност да продължи да осъществява специфичните дейности и функции на заеманата длъжност. Този факт не зависи от волята на органа по назначението и е обоснован от обективни факти извън правоотношението по служба. К. Т. е възстановена на работа на 07.12.2020 г. на длъжност „директор“ на дирекция „Българско гражданство“ в Министерство на правосъдието със заповед № ЧР-01-351/07.12.2020 г. на министъра на правосъдието в изпълнение на влязло в сила съдебно решение № 1990/07.02.2020 г. по адм. дело № 12455/2017 г. на ВАС, 3-членен състав, потвърдено с решение № 14567/25.11.2020 г. по адм. дело № 4059/2020 г. на ВАС, 5-членен състав, като още при обжалването на дисциплинираното и уволнение и впоследствие - при възстановяването и на работа на същата длъжност в Министерство на правосъдието, жалбоподателката е била наясно, че за заеманата длъжност се изисква достъп до класифицирана информация (КИ) и че тя самата е притежавала такъв достъп до момента на отнемането му от ДАНС. Със създадената нова фактическа обстановка, източник на която е актът по чл. 59 ЗЗКИ, служителят не отговаря на изискванията за заемане на длъжността и не може да изпълнява задачите по тази дейност, като причините не са определени от волята на страните. Не се спори по делото, че посочената длъжност „директор“ на дирекция „Българско гражданство“ в Министерство на правосъдието е била включена в списъка по чл. 37 ЗЗКИ и в този смисъл при отнет достъп до КИ, органът по назначаването е бил длъжен да предприеме действия, с които К. Т. да попълни документите за започване на процедура за достъп до КИ. Съгласно чл. 38 ЗЗКИ достъп до класифицирана информация се разрешава във връзка с изпълнение на служебни задължения или конкретно възложени задачи, а не абстрактно и без да е необходимо, от което се налага извод, че притежаването на разрешение за достъп до класифицирана информация от К. Т. е изискване във връзка със заеманата към този момент от нея длъжност „директор“ на дирекция „Българско гражданство“ в Министерство на правосъдието. В случая след заемане на длъжността на 07.12.2020 г. на К. Т. четири пъти са и предоставяни документи (на 27.09.2021 г. и 21.02.2023 г. – на служебния имейл, на 19.02.2024 г. и 22.04.2024 г. – лично, за което е подписан приемо-предавателен протокол), които тя е следвало да попълни, за да започне процедурата по проучване за достъп до КИ. При възстановяване на посочената длъжност директор на дирекция „Българско гражданство“ към 07.12.2020 г. посочената длъжност е била в списъка по чл. 37 ЗЗКИ, поради и което за Т. е възникнало задължението да подаде документи за започване на процедура по проучване за достъп до КИ. Неоснователно е възражението на касатора, че отнемането на достъпа не било обвързано с невъзможност да изпълнява възложените й служебни ангажименти. Първоинстанционният съд правилно е приел, че като не отговоря на изискванията на ЗЗКИ, К. Т. като „директор“ на дирекция „Българско гражданство“ в Министерство на правосъдието, не би могла в изпълнение на основаната цел на длъжността - ръководство, организация и контрол на осъществяваните дейности от служителите в дирекцията, да създаде организация на работа, която да позволява получаване, обработка и съхранение на класифицирана информация и това обстоятелство е от съществено значение за хипотезата, при която е прекратено служебното й правоотношение. По делото са налице безспорни доказателства относно инициирането и провеждането на друга последваща процедура по проучването на К. Т. да й бъде издадено разрешение за достъп до класифицирана информация, необходимо за изпълнение на заеманата от нея длъжност в Министерство на правосъдието. В случая органът по назначението е съобразил, че достъпа до КИ за Т. е бил отнет през 2017 от ДАНС при предходното заемане на същата длъжност от жалбоподателката преди дисциплинарното й уволнение през 2017 г., отменено от ВАС. От както Т. е възстановена на длъжност същата не е предприела действия за получаване на достъп до КИ, въпреки че на нея четири пъти са и изпращани документи за стартиране на процедура за достъп до КИ, и въпреки дадените срокове и изминалото време над три години и половина тя не ги е попълнила. Настоящият съдебен състав споделя крайния извод на съда, че са налице елементите от фактическия състав на приложената норма - чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, тъй като е налице нова фактическа обстановка, при която касаторът обективно не може да изпълнява възложените функции, като тази невъзможност е непреодолима. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са налице сочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане в тази връзка на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лв. Воден от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, предл. Първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 24515/22.11.2024 г., постановено по адм. д. № 5255/2024 г. по описа на Административен съд – София - град. ОСЪЖДА К. Т., [ЕГН] да заплати на Министерство на правосъдието разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 (двеста и петдесет) лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.