Решение № 7675 по адм. д. № 1780/2025 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ № 7675 София , 10.07.2025 г.

Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Благоевград, действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт Манова, против решение № 4495 от 18.12.2024 г., постановено по административно дело № 747/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е: 1) отменено решение № 1040-01-121 от 10.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Благоевград и потвърденото с него разпореждане № РО-5-01-01572979 от 01.04.2024 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО (Държавното обществено осигуряване), в частта относно д-р Е. В.; 2) осъден Националния осигурителен институт да заплати на Е. В. сумата от 510 лв., представляваща направени в производството разноски. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване , предл 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли съдебното решение да бъде отменено. Обосновава теза, че отмененото от съда решение на директора на ТП на НОИ – Благоевград е законосъобразно. Възвежда и претенция за присъждане на сторените по делото разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса по касационното оспорване и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В случай, че другата страна претендира разноски, които са над законоустановения минимум, прави възражение за прекомерност на същите. Ответницата по касация Е. В., действаща чрез процесуалния представител адвокат Цветанов, моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и атакуваното с нея съдебно решение да се потвърди като правилно. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски. Останалите касационни ответници - Т. С. Г. и Н. М. Н., редовно призовани, не се явяват, не изпращат процесуални представители и не депозират писмен отговор по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения с нея съдебен акт, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора. С експертно решение (ЕР) № 0443 от зас. № 055 от 30.03.2022 г. на първи състав на ТЕЛК към „МБАЛ Благоевград“ АД гр. Благоевград, чиито членове са д-р Е. В., д-р Т. С. Г. и д-р Н. М. Н., на З. А. П. е била определена 50 % трайно намалена работоспособност (ТНР) без чужда помощ с дата на инвалидизиране 08.03.2007 г. и срок на инвалидността до 01.03.2025 г. (три години). Въз основа това ЕР с разпореждане от 10.05.2022 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Благоевград, на З. А. П. на основание чл. 98, ал. 7 от КСО е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ЛПИОЗ), считано от 30.03.2022 г. до 01.03.2025 г., в размер на социалната пенсия за старост. ЕР на ТЕЛК от 30.03.2022 г. е обжалвано с от Медицинската комисия към ТП на НОИ – Благоевград относно оценката на ТНР с аргумент, че второ усложнение на [заличен текст] не е доказано. С експертно решение № 0921 от зас. № 128/14.07.2022 г. на специализиран състав на НЕЛК по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания постановеното на 30.03.2022 г. ЕР на ТЕЛК е отменено и е разпоредено ново освидетелстване на лицето. Такова е извършено с експертно решение № 2451 от зас. № 199/06.12.2022 г. на втори състав на ТЕЛК към „МБАЛ Благоевград“ АД гр. Благоевград, определило 40 % ТНР с дата на инвалидизиране 08.03.2027 г. и срок на инвалидността до 01.12.2024 г. (две години). Новото телково решение е обжалвано от З. П. пред НЕЛК. С ЕР № 35 от зас. № 18/13.02.2023 г. на специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК е потвърдено ЕР на ТЕЛК от 06.12.2022 г., вкл. и по оценката на работоспособността – 40 % ТНР. Поради това на основание чл. 98, ал. 1 във връзка с чл. 72 от КСО при наличието на основанието по чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО с разпореждане от 20.03.2023 г. разпореждането от 10.05.2022 г. за отпускане на ЛПИОЗ на З. А. П. е отменено и от 30.03.2022 г. личната й пенсия е прекратена. Впоследствие е извършена ревизия, при която е установено, че въз основа на отмененото ЕР на ТЕЛК от 30.03.2022 г. е причинена щета на ДОО, поради което на издалите го членове на ТЕЛК от контролен орган на ТП на НОИ (старши инспектор по осигуряването) – Благоевград на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО е съставен ревизионен акт за начет (РАН) № РМ-5-01-01553299 от 12.03.2024 г. в размер на 1483.59 лв., от които главница 1229.36 лв. и 254.23 лв. лихва. Срещу съставения РАН е постъпило възражение от д-р Е. В., което със заключение от 01.04.2024 г. на съставилия го орган е прието за неоснователно и РАН е потвърден, поради това, че членовете на ТЕЛК са допуснали съществени нарушения на изискването на чл. 63 от НМЕ (Наредбата за медицинската експертиза), в резултат на което за периода от 30.03.2022 г. до 19.08.2022 г. на З. А. П. е изплащана неправомерно лична пенсия за инвалидност. На основание чл. 110, ал. 3 от КСО ръководителят на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Благоевград е издал разпореждане № РО-5-01-01572979/01.04.2024 г. за събиране на установените с ревизионния акт суми. По жалба на д-р Е. В. срещу посоченото разпореждане директорът на ТП на НОИ – Благоевград е издал оспореното пред първоинстанционния съд решение от 10.05.2024 г., с което е потвърдил разпореждането. Изложил е съображения, че при освидетелстването на З. П. лекарите – членове на първата ТЕЛК, са действали в нарушение на чл. 63 от НМЕ, като са посочили заболяване [заличен текст], за което няма достатъчно медицинска документация, и в резултат на издаденото от тях незаконосъобразно ЕР на ТЕЛК неоснователно е изплащана пенсия на З. П., поради което следва да заплатят сумите, с които са начетени. За да уважи сезиралата го жалба от Е. В. Административен съд – Благоевград е извел решаващ извод, че решението на директора на ТП на НОИ – Благоевград от 10.05.2024 г. и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО от 01.04.2024 г. са постановени при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до тяхната отмяна. Съдът е приел, че административният орган в нарушение на чл. 35Чл. 35. ⚖️ Практика (45) Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Събиране на доказателства от АПК не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 1Чл. 36. ⚖️ Практика (10) (1) Доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. (2) Страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства. Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях и не се намират при административния орган. Във всички случаи, когато в специален закон са определени изчерпателно доказателствата, които гражданинът или организацията трябва да представят, административният орган няма право да изисква от тях да представят други доказателства. (3) Всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган. (4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Административните органи не могат да изискват предоставяне на информация или документи, които са налични при тях, а ги осигуряват служебно за нуждите на съответното производство. (5) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато в нормативен акт са въведени изисквания, свързани със съдимостта на физическо лице, необходимите данни за българските граждани се установяват служебно от съответния административен орган. (6) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Органът, водещ производството по своя инициатива или по искане на страна, изисква от съответните административни органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, в рамките на своята компетентност да издадат и изпратят удостоверения, да изпратят документи, други доказателства или информация, от значение за производството. (7) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Лицата, организациите и органите по ал. 1 са длъжни в рамките на своята компетентност да издадат и изпратят поисканите от тях удостоверения, да изпратят поисканите документи, други доказателства или информация незабавно, но не по-късно от 7 дни от поискването, при условията и по реда за обмен на електронни документи по реда на от АПК да събере служебно всички доказателства, относими към конкретния случай, вследствие на което е нарушил основен принцип, залегнал в чл. 9, ал. 2Чл. 9. ⚖️ Практика (31) (1) При условията, посочени в закона, административният орган е длъжен да започне, да проведе и да приключи административното производство, освен ако издаването на акта е предоставено на свободната му преценка. (2) Административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица. (3) Съдът указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото те не сочат доказателства. (4) Административният орган и съдът осъществяват процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството, включително със споразумение. Самостоятелност и безпристрастност от АПК. Акцентирал е върху факта, че фактическите констатации на осигурителния орган, обективирани в ревизионния акт за начет, послужили като основание за издаване на процесното разпореждане за събиране на сумите по него от начетените лекари, са основани на невлязло в сила ЕР на НЕЛК от 14.07.2022 г., което не е съобщено по реда на чл. 112аЧл. 112а. ⚖️ Практика (6) (Нов - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 04.12.2020 г.) Съобщаването на решенията на ТЕЛК и НЕЛК на заинтересованите организации - НОИ, НЗОК, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността, се извършва по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за електронното управление, а освидетелстваното лице и осигурителите се уведомяват с писмо с известие за доставяне или по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за електронното управление. от Закона за здравето (ЗЗдр.) на заинтересования орган на медицинската експертиза (уведомено за постановяването му е само освидетелстваното лице), съответно не е изтекъл срокът за обжалването му по съдебен ред. В мотивите на проверявания съдебен акт е посочено и, че не е налице пряка причинна връзка между отменения акт на медицинската експертиза и настъпилата щета за фондовете на ДОО, понеже отпускането и изплащането на пенсия на П. на базата на невлязло в сила ЕР на ТЕЛК е по силата на чл. 98, ал. 7 от КСО. На следващо място, в нарушение на чл. 98, ал. 9 от КСО към отпуснатата ЛПИОЗ на са изплащани и добавки по други нормативни актове. Освен това, в отменителното решение на НЕЛК не е посочено конкретно нарушено нормативно установено правило във връзка с констатираната недостатъчност на данните (документите), въз основа на които са достигнати диагностичните изводи за установената [заличен текст] (въпреки приложените в медицинското експертно досие /МЕД/ епикриза от Университетска ендокринологична клиника и консултация от съдов хирург). Самото повторно решение на ТЕЛК не може да бъде аргумент за доказване на нарушение на чл. 63 от НМЕ при издаване на първото телково решение, защото и двете са издадени при еднаква диагноза, но различна квалификация – очевидно се касае до различна професионална интерпретация спрямо едно и също здравословно състояние и представени от лицето медицински документи. Предвид горното съдът е приел, че отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО не може да бъде реализирана, защото не е достатъчна само отмяната на ЕР на ТЕЛК, а следва да е налице причинна връзка между поведението на издалите го лекари и настъпилия вредоносен резултат на ДОО, дължаща се на нарушаване на нормативните разпоредби по издаването на акта на медицинската експертиза, което в случая не е така. Атакуваното пред настоящата съдебна инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Подложеният на касация съдебен акт не страда и от такива пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил е и е анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилен краен решаващ извод, ако и не всички съображения за него да се споделят от касационната инстанция. При постановяването на атакувания съдебен акт са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съобразно изискването на чл. 168, ал. 1Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по от АПК съдът е проверил законосъобразността на оспорения пред него акт на всички основания по чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност от АПК. Доводите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. Обосновано е прието от съда, че не са налице основанията на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за търсене на имуществена отговорност за причинени щети на ДОО от лекарите издатели на отмененото ЕР на ТЕЛК. За реализирането на отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО не е достатъчна само отмяната на ЕР на ТЕЛК, а следва да е налице причинна връзка между поведението на издалите го лекари и настъпилия вредоносен резултат за ДОО, дължаща се на нарушаване на нормативните разпоредби по издаването на акта на медицинската експертиза. Конкретният случай обаче не е такъв, поради което отговорността на членовете на състава на ТЕЛК, издал отмененото ЕР от 30.03.2022 г., не е следвало да бъде ангажирана. Под „нарушаване на нормативните разпоредби по издаване на актове на медицинската експертиза“ следва да се разбира нарушаване на нормативните изисквания, уреждащи процедурата по тяхното издаване, съдържанието и формата на ЕР, но не и разликите в професионалните мнения, становища и оценки, основани на собствената професионална квалификация и опит в областта на медицината и вътрешното убеждение на лекарите при интерпретация на наличните клинични данни и лабораторни изследвания за дадено заболяване. Разликата в преценката на здравословното състояние на освидетелстваното лице между лекарите от ТЕЛК и НЕЛК се дължи на различен подход и субективизъм при определяне на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит, с оглед наличната медицинска документация. Ако причината за отмяната е само дължаща се на горното разлика в поставянето на точната диагноза, без да са цитирани нарушени отправни точки и показатели в приложимата методика, това не може да бъде квалифицирано като „нарушаване на нормативните разпоредби по издаване на актове на медицинската експертиза“, и съответно да обуслови ангажирането на отговорността на лекарите, постановили отмененото решение на ТЕЛК. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав се солидаризира с извода на първоинстанционния съд в насока, че решението на директора на ТП на НОИ – Благоевград и потвърденото с него разпореждане са в противоречие с приложимия материален закон, понеже причинената щета на държавното обществено осигуряване от неправилно извършените осигурителни плащания в полза на З. П. не е вследствие на отменения акт на медицинската експертиза и отмененото решение на ТЕЛК от 30.03.2022 г. не е издадено при допуснати нарушения на нормативните разпоредби, а отмяната му се дължи на разлика в преценката на наличната медицинска документация при определяне на здравословния статус на освидетелстваното лице, което не обуславя отговорност на членовете на ТЕЛК, постановили отмененото ЕР. Съществено в тази връзка е да се отбележи, че в случая не е налице хипотезата на чл. 110, ал. 1, т. 1, предл. последно от КСО, защото не се е установило актът, за който се твърди да е нанесъл щета на ДОО, да е отменен поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването му. Извън горното, няма данни ЕР на НЕЛК от 13.02.2023 г. да е било влязло в сила към моментите на стартирането и приключването на ревизионното производство и на издаване на процесните административни актове. Това експертно решение е следвало да бъде съобщено не само на освидетелстваното лице, но и на всички посочени в разпоредбата на чл. 112, ал. 1Чл. 112. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността) се правят: 1. срещу решенията на лекуващия лекар - в 14-дневен срок от получаването им пред лекарската консултативна комисия; 2. (доп. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) срещу решенията на ЛКК и центровете за спешна медицинска помощ - в 14-дневен срок от получаването им пред ТЕЛК; 3. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2012 г.) срещу решенията на ТЕЛК - в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК; 4. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., а относно замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София" - в сила от 01.03.2007 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 04.01.2014 г.) срещу решенията на НЕЛК - пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (2) Заинтересованите лица и организации (освидетелстваните, осигурителите, териториалните поделения на НОИ и НЗОК) могат да обжалват в 14-дневен срок решения на ЛКК, с които се нарушават изискванията и редът при издаване на експертни решения за временна неработоспособност, и пред регионалния съвет по от ЗЗдр. заинтересовани лица и органи (вкл. на членовете на първия ТЕЛК) по реда в чл. 112аЧл. 112а. ⚖️ Практика (6) (Нов - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 04.12.2020 г.) Съобщаването на решенията на ТЕЛК и НЕЛК на заинтересованите организации - НОИ, НЗОК, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността, се извършва по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за електронното управление, а освидетелстваното лице и осигурителите се уведомяват с писмо с известие за доставяне или по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за електронното управление. от ЗЗдр., каквото съобщаване административните органи даже не твърдят, че е извършено, съответно сроковете за оспорването му по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 от КСО не са изтекли за тези от тях, на които то не е съобщено. Горното обуславя правилността на формулирания в мотивите на проверяваното съдебно решение извод, че административните органи са постановили актовете си при съществено нарушение на административнопроизводствени правила (чл. 146, т. 3Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност от АПК) и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби (чл. 146, т. 4Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност от АПК). За пълнота трябва да се посочи, че ВАС, VІ отд. намира за неправилно становището на първоинстанционния съд относно липсата на основание за ангажиране на отговорност от членовете на ТЕЛК в резултат на приложението на законовата норма на чл. 98, ал. 7 от КСО. Плащанията, които са направени по чл. 98, ал. 7 от КСО, не са изключения за понасяне на солидарна отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 за причинена щета на ДОО от лекарите, участвали в състава на ТЕЛК, чието решение е отменено. Това обаче не е от естество да обуслови отмяна на проверявания съдебен акт, предвид изложеното по-горе. По изложените съображения Върховният административен съд счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение на Административен съд – Благоевград, което като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на главното искане на касатора няма основание да бъде уважена и акцесорната му претенция за присъждане на деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, а основателно се явява своевременно заявеното искане от ответницата по касация В. за присъждане на направените от нея разноски за производството пред настоящата инстанция, представляващи заплатен адвокатски хонорар. Видно от номерирания по делото като лист 16 договор за правна защита и съдействие, тя е заплатила на упълномощения да я представлява пред ВАС адвокат сума от 1000 лв. Процесуалният представител на касатора обаче е направил в хода на касационното производство възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144Чл. 144. ⚖️ Практика (22) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси от АПК за прекомерност на заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат за производството пред настоящата инстанция, което възражение е основателно предвид ниската действителна фактическа и правна сложност на делото и съобразно вида и количеството на извършената дейност от процесуалния представител. Поради това и съобразно критериите, заложени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата, този размер следва да бъде редуциран до сумата от 500 лв. Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да се поемат от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4495 от 18.12.2024 г., постановено по административно дело № 747/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград. ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, адрес: гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 62-64, Булстат 121082521, да заплати на Е. В., [ЕГН], постоянен адрес: гр. Благоевград, [улица], разноски за водене на делото в касационната инстанция в размер на 500 (петстотин) лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.