Решение № 5115 по адм. д. № 535/2026 г. на ВАС

 

РЕШЕНИЕ № 5115 София , 12.05.2026 г.

Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от И. Б. Б. и от Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - София - град (ТП на НОИ – София-град), чрез процесуален представител Е. Вълева, срещу Решение № 8244/02.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1847/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас. В първата касационна жалба от И. Б. Б., се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по смис. на чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК. Развива подробни аргументи в тази насока. Ответникът – Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - София - град, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Във втората касационна жалба, подадена от Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - София - град, са изложени съображения за допуснати от съда нарушения на материалния закон, както и необоснованост на съдебния акт – касационни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК. Счита, че съдът правилно е изяснил фактическата обстановка, но е достигнал до погрешни правни изводи. Претендира разноски пред двете съдебни инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - И. Б. Б., не взима отношение по касационната жалба. В писмено становище сочи незаконосъобразност на ЕР № 2293/02.07.2021 г. поради прилагане на отменена правна норма. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване от АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледани по същество на основанията, посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК, касационните жалби са неоснователни. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство e Решение № 2153-21-220/10.09.2024 г. на Директора на ТП на НОИ - София, с което е оставено в сила разпореждане [номер]/155/19.07.2024 г. на Длъжностно лице по „Пенсионно осигуряване“, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 1, б. “б“ от КСО е отказано да бъде изменена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя, отпусната с начална дата 11.01.2024 г. – датата на подаване на заявлението - декларация до ТЕЛК. Административният съд е установил, че с ЕР № 2293/02.07.2021 г. на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас И. Б. е освидетелстван с 50% трайно намалена работоспособност (ТНР) по документи, с водеща диагноза [заличен текст] . Решението е обжалвано пред НЕЛК, който с ЕР № 1870/25.10.2021 г., го отменя и връща преписката на ТЕЛК за ново освидетелстване. При новото освидетелстване ТЕЛК към УМБАЛ – Бургас постановил ЕР № 0090/11.01.2022 г., с което е потвърдил оценката на работоспособността на жалбоподателя за срок от 2 години – 50% ТНР, със същата водеща диагноза [заличен текст] и посочено общо заболяване [заличен текст], при следните мотиви : [заличен текст]– 50% по ч. 9, р. 15, т. 2.1; [заличен текст] – 20% по ч. 4, р. 6, т. 2.1; общо 50% ТНР по НМЕ за срок от 2 години с оглед медико-експертно наблюдение. Срокът на определения процент нетрудоспособност е до 01.01.2024 г., а датата на инвалидизацията е 02.07.2021 г. Решението на ТЕЛК от 11.01.2022 г. е обжалвано от освидетелствания пред НЕЛК, която е постановила ЕР № 0542/20.04.2022 г., с което обжалваното ЕР на ТЕЛК е потвърдено. ЕР № 0542/20.04.2022 г. на НЕЛК е оспорено по съдебен ред. С решение № 1416/28.11.2022 г., постановено по адм. дело № 1526/2022 г. на АС - Бургас, потвърдено с решение № 11100/15.11.2023 г., постановено по адм. дело № 2868/2023 г. на ВАС, VІ отд., жалбата е отхвърлена. На 08.01.2024 г. И. Б. подал до Директора на ТП на НОИ - Бургас заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност и общо заболяване, като посочил, че не получава друга пенсия и няма осигурителен стаж в друга държава. Към заявлението приложил изискуемите документи. Със заявление - декларация от 11.01.2024 г. лицето поискало да бъде преосвидетелствано, поради изтичане на срока на последното ЕР, като декларирало, че не получава пенсия, не работи и не се осигурява. В тази връзка е постановено ЕР № 90310/30.01.2024 г. на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас, с което на Б. е определена 58% ТНР без чужда помощ, с дата на инвалидизация 02.07.2021 г. и срок на определения процент ТНР три години – до 01.01.2027 г., с водеща диагноза [заличен текст] и придружаващи заболявания [заличен текст]. С Решение № 2075/08.03.2024 г. Медицинска комисия при ТП на НОИ - Бургас потвърдила определената с ЕР № 90310/30.01.2024 г. оценка на ТНР на Б. по причини – дата на инвалидизиране и срокът на инвалидизиране. С писмо изх. № 2112-02-31#2/26.03.2024 г. преписката, образувана по заявлението за отпускане на пенсия, е изпратена по компетентност на Директора на ТП на НОИ - София. С разпореждане [номер]/07.05.2024 г. на Ръководител ПО към ТП на НОИ - София на И. Б. е отпусната лична пенсия за инвалидност и общо заболяване на основание чл. 74, ал. 1 от КСО, считано от 11.01.2024 г. - датата на подаване на заявление за преосвидетелстване до ТЕЛК Бургас. Със заявление от 21.06.2024 г. жалбоподателят оспорил началната дата на отпускане на пенсията, като изложил доводи, че неправилно пенсията не е отпусната от 02.07.2021 г. - датата на инвалидизиране, според ЕР на ТЕЛК № 90310/30.01.2024 г. С разпореждане [номер]/55 от 19.07.2024 г. на дл. лице по ПО към ТП на НОИ - София - град на осн. чл. 99, ал. 1, т. 1, б. “б“ от КСО е отказано да бъде изменена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя, отпусната с начална дата 11.01.2024 г. В мотивите на разпореждането е посочено, че Б. е подал заявление в ТП на НОИ - Бургас на 08.01.2024 г., при определена дата на инвалидизиране 02.07.2021 г., т.е. заявлението е подадено извън едномесечния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО, с оглед на което и при приложение на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО пенсията е отпусната от датата на заявлението, а именно 11.01.2024 г. Разпореждането е обжалвано по административен ред пред Директора на ТП на НОИ - София - град, който с оспореното пред първоинстанционния съд Решение № 2153-21-220/10.09.2024 г. отхвърлил жалбата като неоснователна. В мотивите на решението е посочено, че в конкретния случай 2- месечният срок по чл. 94. ад. 1 от КСО, броим от датата на придобиване на правото – 02.07.2021 г., изтича на 02.09.2021 г., а заявлението за пенсиониране е подадено на 08.01.2024 г., т.е. след изтичането на коментирания преклузивен срок. Предвид изложеното е прието, че пенсията не може да бъде отпусната от датата на придобиване на правото - 02.07.2021 г., поради неподадено заявление за пенсиониране в 2- месечен срок от тази дата, т. е. до 02.09.2021 г. Прието е, че приложима в случая е ал. 3 на чл. 94 от КСО, определяща едномесечен срок за подаване на документите в ТП на НОИ, броим от изтичане на срока за обжалване на ЕР на ТЕЛК по отношение на правоимащото лице, като в този случай пенсията за инвалидност се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до ТЕЛК. При осъществения контрол за законосъобразност на административния акт и след обсъждане на приетите за установени факти по делото, релевантни за правния спор, първоинстанционният съд е извел извод, че оспореното решение е постановено от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административно- производствените правила. Въпреки това, съдът е приел жалбата за основателна поради допуснато от административния орган нарушение на материалния закон. Изложил е мотиви, че както в разпореждането, така и в решението неправилно за дата на инвалидизацията е посочена датата, определена с ЕР на ТЕЛК № 90310/30.01.2024 г. Счел е, че дл. лице, произнасяйки се по пенсионната преписка, неправомерно е обсъдило новопостановеното ЕР, а не това от 11.01.2022 г. Приел е изложените от административният орган съображения за вътрешно противоречиви и нелогични, с оглед на което е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. В хода на производството пред първоинстанционния съд, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. АС - Бургас съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по от АПК на всички основания по чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност от АПК. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изречение второ от АПК касационната инстанция препраща към тях. Съгласно чл. 94, ал. 1Чл. 94. ⚖️ Практика (1) В сложни от фактическа или правна страна случаи компетентният да разгледа жалбата или протеста орган може да назначи комисия за проучване и разглеждане на случая. Комисията се състои най-малко от трима членове, от които един с юридическо образование и двама специалисти от съответната област, като поне един от специалистите е лице, което не работи в съответната администрация. Становище на комисията от КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата, а ако документите са подадени след изтичане на посочения срок, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. Според ал. 3, извън случаите по ал.1 пенсия за инвалидност се отпуска от датата на подаване на заявление-декларация до ТЕЛК, но не по – рано от датата на инвалидизиране, ако необходимите документи са подадени в ТП на НОИ в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на ЕР на ТЕЛК или на НЕЛК по отношение на правоимащото лице. Между страните не е спорно, че ЕР № 0090/11.01.2022 г., с което е определена началната дата на инвалидизация 02.07.2021 г., е било обжалвано както пред НЕЛК, така и пред съда като е влязло в сила на 15.11.2023 г., когато е постановено окончателното съдебно решение на ВАС по адм. дело № 2868/2023 г. От приложената по делото административна преписка се установява, че ЕР № 0090/11.01.2022 г. е изпратено на ТП на НОИ и към момента на подаване на заявлението за пенсия - 08.01.2024 г., липсва друго ЕР, което да е основание за отпускане на пенсия за инвалидност. Обстоятелството, че преди произнасянето на дл. лице по ПО при ТП на НОИ - София - град влиза в сила последващо ЕР № 90310/30.01.2024 г. по подадено на 11.01.2024 г. (3 дни след подаване заявлението за пенсия) искане за преосвидетелстване, поради изтичане срокът на ЕР № 0090 на 01.01.2024 г., не променя този факт. Действително, в заявлението за отпускане на пенсия, касаторът не е посочил на основание кое ЕР на ТЕЛК претендира отпускането й, нито ЕР е описано сред представените документи. Изрично обаче от лицето е заявено, че желае да му се отпусне лична пенсия за инвалидност. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), към заявлението за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване се представят документите по чл. 2, т. 1 и т. 2 (установяващи трудов/осигурителен стаж). Следователно, при наличието на съмнение въз основа на кое от двете ЕР се претендира отпускане на пенсия, длъжностното лице е следвало да процедира по реда на чл. 1, ал. 5 от НПОС и да даде на заявителя конкретни указания за представяне на липсващи документи, респ. да отстрани други нередовности по заявлението. В случая това не е сторено и е довело до издаването на незаконосъобразен административен акт, тъй като нито в разпореждане [номер]/55 от 19.07.2024 г. на дл. лице по ПО към ТП на НОИ – София - град, нито в Решение № 2153-21-220/10.09.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – София - град, е обсъдено от коя дата е дължима пенсията за инвалидност на основание ЕР № 0090/11.01.2022 г. на ТЕЛК Бургас. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е указал на административният орган необходимостта от разглеждане на ЕР № 90310/30.01.2024 г., с което процентът нетрудоспособност е увеличен, по реда на чл. 30, ал. 4 от НПОС. Неоснователни са и оплакванията на касационния жалбоподател И. Б. Б. за непълнота на оспорения съдебен акт. Необсъждането в мотивите на решението на абсолютно всички твърдения и възражения на жалбоподателя не представлява съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението, а като такова се преценява единствено неразглеждането на относимите и релевантните за правилното решаване на спора доводи. В този смисъл, правото на защита на жалбоподателя е охранено в пълен обем. Касационната жалба на директора на ТП на НОИ - София - град е неоснователна, решението на първоинстанционния административен съд не страда от визираните в нея пороци, сочещи на касационните основание по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК. По изложените съображения касационният съдебен състав намира, че като е уважил подадената до него жалба, АС - Бургас е постановил правилно решение, което при отсъствието на пороци, обуславящи наличието на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претендираните от касационните жалбоподатели разноски не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

 

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8244/02.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1847/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас. Решението е окончателно.