Решение № 7229 по дело № 366/2026 г. на ВАС

 

РЕШЕНИЕ № 7229 София , 26.06.2026 г.

Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба от Е. К. (по баща Е. Н. Б.), гражданка на Израел, чрез адв. Кънчев като процесуален представител срещу решение № 8462 от 06.10.2025 г., постановено по адм. дело № 2731/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК. Претендира се отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък. Ответникът – кметът на район „Централен“ в община Пловдив не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № РДЦ-24-1099/14.11.2024 г., на кмета на район „Централен“ към община Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: „Реконструкция на покрив със задигане на кота стреха и изграждане на пристройка, разположена по северната фасада, обслужваща подпокривното пространство“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 56784.522.219 и административен адрес гр. Пловдив, [улица]. Прието е, че от събраните по делото доказателства, включително заключението на СТЕ, се установява по безспорен начин наличие на визираното в заповедта основание по т. 2, ал. 2, чл. 225 ЗУТ, тъй като процесният незаконен строеж съставлява изпълнена нова стреха от дървена конструкция, както и надзиждане с керамични блокове с различна височина, а именно: между 70 см. и 100 см. в северната част на сградата, а в източната част на същата северна страна – от 20 см. до 130 см. – от един до осем реда зидария с керамични блокове и бетонов пояс. Установено е от приетата по делото СТЕ, че по отношение на извършените по северната фасада действия е извършено укрепване на две бетонови плочи с метална конструкция (стоманени колони и греди), премахната (съборена) е бетоновата козирка над балкона на втори етаж, като на нивото на пода на таванския етаж е изпълнена нова комбинирана плоча - оставащ кофраж от профилна ламарина, стоманени греди и бетонова плоча. Задигнати са околните зидове по северната част на покрива - с около 80-100 см., представляващи пет реда зидария от керамични блокове и бетонов пояс над старите тухлени зидове, както и е продължена линията на наклона на дървения покрив на сградата. Съдът приема за безспорно установено изграждането на нов покрив, с промяна на покривната конфигурация и задигане кота стреха и продължаване линията на неговия наклон. Посочил е, че надзиждането служи за основа на покривната конструкция и представлява неин конструктивен елемент. Съдът достига до извод, че безспорно е установено изграждането на нова зидария с керамични блокове, с изпълнена стоманобетонова рамка от колони и греди. Констатирал е, че така установените факти от вещото лице се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал – КА № 13/15.03.2024 г., КА № 36/26.09.2024 г., КП от 30.08.2024 г. Съдът е извел извод, че извършваните дейности попадат в обхвата на понятието „реконструкция“ по смисъла на § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ, тъй като е налице изпълнение на нови конструктивни елементи и основни части, налице е и увеличаване на носимоспособността на сградата чрез изпълнението на бетоновите плочи и металната конструкция (стоманени колони и греди). Констатирал е, че изпълнението на новите зидове също представлява елемент от „реконструкция“, чието изпълнение не попада в изключенията по чл. 151, ал. 1 ЗУТ, за разлика от "текущ ремонт", и същото се допуска единствено въз основа на издадено разрешение за строеж. След подробно обсъждане на доказателствата по делото и заключението на СТЕ, административният съд е приел, че категорично се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, от пета категория, изграден в противоречие с изискванията на чл. 148, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, непопадащ в режим на търпимост по § 16 от ДР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Така постановеното решение е материално и процесуално законосъобразно и обосновано. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в констативен акт № 13/15.03.2024 г. и констативен акт № 36/26.09.2024 г. не са оборени в съдебното производство, а се потвърждават от приетото заключение на СТЕ. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, с точно описаните в Констативните актове и процесната заповед параметри, изграден в нарушение изискванията по чл. 148, ал. 1 и ал. 2 във връзка с § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, тъй като е безспорно установено, че покривът и допълнителната пристройка са изградени без разрешение за строеж за покрива (чл. 147, ал. 1, т. 3) и разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект за пристройката (чл. 142 ЗУТ). Строителни книжа не се представят както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Следователно е налице визираното в заповедта основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграждане на пристройката и реконструкцията на покрива на съществуващата сграда без строителни книжа (проекти и разрешение за строеж). Правилно и законосъобразно административният съд посочва, че реконструкцията е свързана с частично възстановяване и/или замяна на конструктивни елементи или основни части на строежа, какъвто несъмнено е настоящият случай. Този извод изключва приложението на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ и квалифицирането на строежа като „текущ ремонт“. Изложеното сочи на безспорно установен незаконен строеж, подлежащ на премахване по чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, тъй като не е налице някоя от изключителните хипотези за търпимост на строежа по § 16, ал. 1, ал. 2, ал. 3 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ с оглед времевия период на изграждането му – 2023 г., като крайният момент на изграждане на евентуален търпим строеж е „до 31.03.2001 г.“ по смисъла на ал. 1, § 127 ПЗРЗИДЗУТ. Неоснователни са изложените от касатора доводи в съдебно заседание досежно обстоятелството, че се касае за ремонт, който е належащ. Извършеното не попада в хипотезата на чл. 148, ал. 6 ЗУТ, предвиждаща при бедствени и аварийни ситуации разрешения за строеж по изключение да могат да се издават по частични работни проекти, както и строителните книжа да могат да се комплектуват и по време на изпълнението на неотложните аварийни и възстановителни работи или след изпълнението им. В случая не се установява да е налице тази хипотеза, тъй като не са налице данни да е имало бедствена или аварийна ситуация, такава която да е довела до разрушаване на покрива или части от сградата, които да допуснат спешното им възстановяване. Твърдяните течове не могат да се приемат за бедствена или аварийна ситуация. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. При този изход на спора, на касатора не се дължат разноски. На ответната страна също не се дължи присъждане на разноски, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

 

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8462 от 06.10.2025 г., постановено по адм. дело № 2731/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Решението е окончателно.