Решение № 10227 по адм. д. № 10227/2025 г. на ВАС

Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС) срещу Решение № 24586 от 16.07.2025г., постановено по адм. дело № 3470/ 2025 г. на Административен съд София- град (АССГ), с което е отменено Решение № 2443/12.03.2025 г. на председателя на ДАБ при МС за отказ да бъде предоставен хуманитарен статут на Д. М. – гражданка на Хаити. В жалбата се релевират доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК. Касаторът намира за неправилен изводът на първоинстанционния съд, че обстановката в Хаити е достигнала прага на всеобхватно насилие в рамките на вътрешен въоръжен конфликт, поради което са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Счита за неправилно заключението на съда, че Д. М., попада в „уязвима група“, поради което и на основание чл. 9, ал. 8 от ЗУБ отговаря на предпоставките за получаване на закрила по чл. 9 ЗУБ. Ответникът - Д. М., чрез адвокат Желев, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че решението е неправилно и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК, поради което е допустима. Предмет на оспорване в настоящото касационно производство е Решение № 24586 от 16.07.2025г., постановено по адм. дело № 3470/ 2025 г. на Административен съд София- град, с което отменя Решение № 2443/12.03.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, в частта, с която на Д. М., гражданка на Хаити, е отказано предоставяне на хуманитарен статут и се изпраща делото като преписка на председателя на ДАБ пи МС за ново произнасяне по искането за предоставяне на хуманитарен статут. За да стигне до този резултат решаващият съд е приел, че при разглеждането на молбата административният орган не е взел предвид обстановката в страната, въпреки представената справка от МД – 02-155 от 12.03.2025г. на дирекция „Международна дейност”. Неправилен бил изводът, че в Хаити не било налице достигане до прага на всеобхватно насилие в рамките на вътрешен въоръжен конфликт, преминал в гражданска война, неправилно приел, че Хаити не страда от повсеместно насилие. Посочил, че по отношение на предоставянето на хуманитарен статут, административният орган не е извършил правилна преценка след анализ на събраните в хода на производството доказателства и в светлината на съображение 18 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета. Не били изложени и мотиви относно отказът за предоставяне на хуманитарен статут на лицето на основание чл. 9, ал. 1, вр. ал. 2 и ал. 3, ал. 5 и ал. 8 ЗУБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Административният съд е направил правилен извод за допуснато нарушение на чл. 35Чл. 35. ⚖️ Практика (45) Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Събиране на доказателства АПК от административния орган при определяне наличието на основания за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, вр. ал. ал. 8 от ЗУБ от събраните в хода на административното производство доказателства. Предоставянето на хуманитарен статут е предпоставено (чл. 9, ал. 1 ЗУБ) от наличие на принуда върху чужденеца да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Алинея втора на чл. 9 уточнява, че тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Текстът на чл. 9, ал. 1 ЗУБ е идентичен с този на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета, от 13.12.2011 г., „относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила“. Чл. 15 (букви „а”, „б”, „в”) определя, кои посегателства следва да се считат за тежки. Чл. 4, §§ 1 и 2 от Директивата пък определят начините за оценяване на фактите и обстоятелствата, изложени в молбите за международна закрила. Дадена е възможност на Държавата да прецени, че задължение на молителя е да обоснове своята молба, а компетентният орган следва да оцени, в сътрудничество с молителя, елементите, свързани с молбата му: информациите на молителя и всички документи, с които разполага за своята възраст, минало, включително и на свързаните с него роднини, за своята самоличност, за своето или своите гражданство/а, за страната или страните, както и за мястото или местата на предишно пребиваване, предходните му молби за закрила, за маршрут на пътуване, документи за самоличност и за пътуване, както и причините за молбата за международна закрила. Разпоредбата на чл. 9, ал. 8 ЗУБ допуска възможност „хуманитарен статут да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците“, което означава по причини, различни от изброените в ал. 1. От достъпните информационни източници и от представената по делото справка 12.03.2025 г., съдът констатира, че в Хаити е налице повсеместно насилие, съществува „необузданото групово насилие“; като официалните данни показват, че насилието е разселило над 4 000 души и е убило най-малко 50; издирват се лица; контролът върху бандите в Порт-о-Пренс довел до почти пълно разрушаване на Закона и реда, колапс на здравните услуги и възникване на криза с хранителната сигурност; повече от 5 500 души са били убити при насилие, свързано с банди в карибската нация през 2024 г., а повече от един милион души са напуснали домовете си; ООН предупреждава, че в Хаити има все повече докладвани случаи на насилие, основано на пола; според данни на Human rights watch (HRW) от януари до октомври 2024 година е имало над 54 000 случая на насилие, основано на пола; истинският брой на случаите е неизвестен, но се смята, че е много по-висок; върховенството на закона в Хаити е толкова нарушено, че членове на престъпни групи изнасилват момичета или жени, без да се страхуват от каквито и да е последствия; според HRW има 1 000 процента увеличение на случаите на сексуално насилие с участието на деца през последната година; много от оцелелите остават с усложнения, включително наранявания, психични травми, бременност и полово предавани болести; въпреки това, поради цялостната липса на медицинска и психосоциална подкрепа за жертвите, наред с широко разпространената стигма и страх от отмъщение много жертви не се изявяват; сексуалното насилие е широко разпространено, като оцелелите имат минимален достъп до здравни услуги и почти липсва правосъдие; нарастващият глад и крайната бедност принудили децата да се присъединят към престъпни групи, където са изправени пред малтретиране, включително сексуална експлоатация“; приблизително 4 200 хаитянски жени са били подложени на сексуално насилие, което е 140 % увеличение от 2022 г.; животът на оцелелите в Хаити е описан като много труден, тъй като страната разполага с ограничени психосоциални и медицински ресурси; има само няколко спешни приюта, които предоставят грижи за оцелелите, които са напрегнати, поради големия брой пациенти; оцелелите от сексуално насилие често са принудени да живеят в лагери за разселване или на обществени улици, като някои дори се връщат обратно на мястото на своите нападения“. Правилно АССГ е заключил, че според т. нар. „пълзяща скала“, коментирана в т. 39 от решението на СЕС по дело № С-465/07, в колкото по-голяма степен молителят съумее да докаже, че е конкретно повлиян от фактори, имащи пряко отношение към личното му положение, толкова по-слаба ще трябва да е степента на безогледното насилие за него, която се изисква за търсенето на субсидиарна закрила. В конкретния случай жалбоподателката Д. М. не представя преки и/или косвени доказателства, обосноваващи твърденията й за причините, поради които не желае да се завърне в Хаити, но тези твърдения кореспондират изцяло с данните, съдържащи се в официалната справка за страната. Правилно е преценено, че ответникът не е изложил мотиви, с които да дискредитира тези данни. Очевидно е (според справката), че в Хаити съществува безогледно насилие, вкл. и особено по отношение на жени. От тази информация следва, че по отношение на Д. М. са налице основания, по смисъла на чл. 9, ал. 1, вр. ал. 2 и ал. 3, ал. 5 и ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут: съществуваща реална опасност от тежки посегателства, като: тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ и по смисъла на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС. Фактическата обстановка не е надлежно установена от административния орган, който не е изпълнил задължението си за пълно проучване на личното положение на Д. М.. Същата е заявила, че е била [заличен текст], като органът не е изследвал попада ли в определението за уязвима група от лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ и чл.20, т.3 от директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011г. и обсъждане в тази насока на възможността за получаване на хуманитарен статут по други хуманитарни причини, така и на приложимостта на забраната за връщане. Последователно и безпротиворечиво е разбирането на Върховния административен съд, възприето и от настоящия съдебен състав, че "под други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Видно е от данните по делото, такива причини се установяват по отношение на Д. М., поради което в случая са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Административният орган ще следва, при съобразяване с характеристиките на Д. М. и бежанската й история, както и с актуалната обстановка в страната на произход, да обсъди всички обстоятелства и да се произнесе относно наличието на предпоставки за предоставянето на хуманитарен статут- чл.9 от ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 24586 от 16.07.2025г., постановено по адм. дело № 3470/ 2025 г. на Административен съд- София- град. Решението не подлежи на обжалване.