- Страни: Жалбоподател (по касационна жалба): Управляващ орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 срещу Ответник: Министерство на здравеопазването (бенефициер).
- Предмет на спора: Обжалва се Решение № РД-02-36-23/08.01.2024 г., издадено от ръководителя на УО на ОПРР, с което е определена финансова корекция в размер на 10% върху разходи по договор за обществена поръчка, поради предполагаемо нарушение на Закона за обществените поръчки (ЗОП) – необосновано окрупняване на обекти в една обособена позиция, водещо до ограничаване на конкуренцията.
- Ключови моменти:
- **Твърдения на УО на ОПРР:** Първоинстанционното решение е неправилно, тъй като не е приело нарушения на чл. 2, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 от ЗОП, свързани с ограничаване на конкуренцията чрез обединяване на обективно делими обекти в една обособена позиция на обществена поръчка.
- **Изводи на съда (АССГ и ВАС):** Актът за финансова корекция е незаконосъобразен. Установено е, че няма съществени процесуални нарушения. По същество, съдът приема, че възложителят (Министерство на здравеопазването) е изпълнил задължението си да мотивира решението за групиране на обектите по регионален признак, съобразно спецификата на системата за спешна медицинска помощ и стратегически документи, одобрени от Jaspers и УО на ОПРР. Тези мотиви са конкретни, ясни и обосновават извода, че не е налице необосновано ограничаване на участието на стопански субекти и следователно не е налице нарушение на чл. 2, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 от ЗОП.
- Решение: Върховният административен съд **ОСТАВЯ В СИЛА** Решение № 2873/29.04.2024 г. на Административен съд – София-град, с което е отменено решението на Управляващия орган на ОПРР за определяне на финансова корекция. Осъжда Министерство на регионалното развитие и благоустройството да заплати на Министерство на здравеопазването разноски по делото.
Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) , във вр. чл. 73, ал. 4 , вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ - загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 год., в сила от 01.07.2022 год.). Образувано е по касационна жалба от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020, чрез представител по пълномощие – служител с юридическо образование и правоспособност З. Игнатов, против Решение № 2873/29.04.2024 год., постановено по адм. дело № 1310/2024 год. на Административен съд – София-град. Заявено е твърдение, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК. Твърди се, че съдът е достигнал до грешни правни изводи за липса на сочените от органа нарушения на Закона за обществените поръчки (ЗОП), като е аргументирал извода си за незаконосъобразност на административния акт с наличието на конкретни и ясни мотиви на възложителя относно разделянето на обществената поръчка по разглеждания в оспорения акт начин. Оспорен е извода на съда, че възложителят е изпълнил задължението си да мотивира решението си относно обединяването на обектите, като се е придържал изцяло към Стратегията за възлагането на обществените поръчки при изпълнението на голям проект за подкрепа на спешната медицинска помощ, която е приложение към формуляра за кандидатстване за финансиране на голям инвестиционен проект по приоритетна ос 4 „Регионална здравна инфраструктура“ на ОПРР 2014-2020, предварително консултирани и одобрени от екипа на Jaspers от 21.08.2018 год. и от УО на ОПРР. Изразява несъгласие с крайния извод на съда, че доколкото възложителят е възприел обективно направените препоръки и се е позовал на тях в документацията за обществената поръчка, то е обосновано в достатъчна степен групирането на обектите в обособената позиция – според териториалната разположеност на филиалите на спешната медицинска помощ към съответния ЦСМП и поради това не е налице нарушение на чл. 2, ал. 2 и на чл. 46, ал. 1 от ЗОП. По мнение на касатора, цитираната стратегия и планът за възлагане не обосновават липсата на нарушение, тъй като са разработени за целите на проекта, а тяхното съдържание не е обект на проверка за законосъобразност на проведената процедура. Намира, че трудностите при възлагането и контрола на договорите, невъзможността да се договорят по-ниски цени поради по-малкия обем от дейности, са субективни фактори, свързани с възложителя и предполагаемата цена за изпълнение, без да обосновават невъзможността проверяваната поръчка в частта по обособена позиция № 4 да бъде разделена на отделни обекти (позиции) в зависимост от спецификата на включените в нея обекти. Отхвърля и аргумента, свързан с териториалния обхват на изпълнение като счита, че същият би бил спазен и в случай, че отделните обекти се възлагат самостоятелно. По мнение на оспорващия, така поставените изисквания ограничават малките и средни предприятия, които разполагат със съответните икономически и технически възможности да участват за изпълнението на един обект от предмета на поръчката по разглежданата обособена позиция, но не разполагат с възможност да изпълнят целия й предмет. В съответствие с тези доводи е формулирано искане за отмяна на съдебното решение на първоинстанционния съд. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции по представен списък. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът – Министерство на здравеопазването, чрез представител по пълномощие – гл. юрисконсулт Р. Ставрева, представя писмен отговор, в който заявява твърдение, че касационната жалба е неоснователна и не са налице пороци на обжалваното първоинстанционно решение. Заявява искане за оставяне в сила на оспореното съдебно решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на оспорването, като счита че са налице сочените касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК , съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: С оспореното решение, състав на Административен съд – София-град е отменил Решение № РД-02-36-23/08.01.2024 год., издадено от ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020, с което е определена финансова корекция на бенефициера Министерство на здравеопазването, представляваща 10% върху разходите по засегнатия Договор № РД-11-440/04.09.2020 год. с „Примастрой 21“ ЕООД, сключен по обособена позиция № 4. При постановяване на този правен резултат, решаващият съд е приел за установено от фактическа страна следното: Министерство на здравеопазването е бенефициер на безвъзмездна финансова помощ по Договор № BG16RFOP001-9.001-0001-С01/23.10.2018 год., сключен с Министерство на регионалното развитие и благоустройството, в качеството му на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020, за изпълнението на проект „Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ“. В изпълнение на сключения договор и за целите по реализиране на проекта, бенефициерът е обявил процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на чл. 18, ал. 1, т. 12 от ЗОП - публично състезание с наименование „Извършване на СМР за нуждите на извънболничните структури на спешната помощ на територията на Северен централен район за планиране, в изпълнение на Проект „Подкрепа за развитие на системата на СМП“ по ОПРР“, в седем обособени позиции. В резултат на проведената процедура по обособена позиция № 4 е сключен Договор № РД-11-440/04.09.2020 год. с „Примастрой 21“ ЕООД, на стойност 956 507,60 лв. без ДДС, с предмет: „Извършване на строително-монтажни работи за нуждите на ЦСМП гр. Русе, ФСМП гр. Бяла, ФСМП гр. Сливо поле, ФСМП гр. Две могили и ФСМП гр. Ветово“. Във връзка с осъществен одит на операциите по ОПРР от Одитния орган е регистриран сигнал за нередност № 2328 имащ отношение конкретно към обособена позиция № 4 на процедурата. Бенефициерът е уведомен с писмо изх. № 99-00-6-719/18.12.2023 год. за констатациите на органа и предложението за определяне на финансова корекция, като му е предоставена възможност да представи възражение. На 02.01.2024 год., бенефициерът е представил възражение, което е обсъдено от органа и прието за неоснователно. Последвало е издаването на оспореното пред Административен съд – София-град решение, с което е определена финансова корекция в размер на 10% върху допустимите разходи по договора, при следните мотиви: При преглед на техническите спецификации на поръчката в частта по обособена позиция № 4 е установено, че за всеки от петте обекта, включени в предмета й, са издадени отделни разрешения за строеж и има изготвени отделни инвестиционни проекти, количествено-стойностни сметки с различен обхват и обем дейности, различно е мястото на изпълнение на обектите, съобразно местонахождението им. Органът е формирал извод, че обектите по обособена позиция № 4 на поръчката притежават самостоятелна икономическа функция. Предвидено е стартиране на дейностите за всеки обект поотделно, за което възложителят уведомява писмено изпълнителя, както и различен максимален срок за изпълнение на строителството - за обекти от № 3 до № 5 пет месеца, а за обекти № 1 и № 2 – седем месеца. Възложителят е предвидил представянето на подробен линеен график за всеки обект в обособената позиция, който да е съобразен с тези за останалите обекти и с общия срок за изпълнение на всички дейности по обособената позиция, който не следва да надвишава 18 месеца. Въз основа на тези данни, органът е достигнал до извода, че предметът на поръчката по тази обособена позиция включва обективно пет делими строителни обекти, изпълнението на които би могло да започне и завърши в различен период от време, те имат техническа и функционална самостоятелност, изпълняват самостоятелна икономическа функция, за всеки от тях поотделно е издадено разрешение за строеж, поради което отговарят на изискването за „обособена позиция“. Органът е приел, че обектите не са взаимосвързани и не е налице необходимост или нормативно задължение те да бъдат включени в една обособена позиция на строителството. Заключил е, че включването в предмета на поръчката на няколко обекта възпрепятства участието на икономически оператори, които могат да изпълнят част от предмета според своите технически възможности и капацитет, но нямат възможност да сторят това за целия предмет на обособената позиция. Органът е допълнил аргументацията си с доводи, свързани с поставените от възложителя критерии за подбор и условията за изпълнение на поръчката – въведено е ограничение за броя на обектите, за които един технически ръководител може да отговаря едновременно (не повече от три обекта), което изисква участникът да осигури поне двама технически ръководители, вместо един. С оглед заложените максимални срокове за изпълнение на строителството за отделните обекти, органът е приел, че строителството следва да се изпълнява едновременно (със застъпване) за няколко обекта, за да бъде спазен общият максимален срок от 18 месеца, което от своя страна води до ангажиране на допълнителен човешки, технически, финансов и времеви ресурс. В заключение е обоснован извод, че с окрупняването на предмета на поръчката и свързаните с него условия за участие и изпълнение, възложителят е ограничил възможността за участие на онези икономически оператори, които разполагат със съответните икономически и технически възможности да изпълнят конкретен обект от предмета на поръчката по обособена позиция № 4, но не разполагат с възможност да участват и изпълнят целия й предмет. Констатирано е нарушение на чл. 2, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 от ЗОП с финансово влияние, тъй като са нарушени принципите на ЗОП и въведените условия имат разубеждаващ ефект върху потенциалните икономически оператори, с което се намалява конкуренцията и е налице невъзможност за избор на икономически най-изгодната оферта. Така констатираното нарушение обосновава наличието на нередност по т. 11, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм. - ДВ, бр. 59 от 2024 год.) (Наредбата за посочване на нередности), за която е предвидено определяне на финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи по засегнатия договор. Отчетено е, че по обособената позиция са получени две оферти и само една е допусната до разглеждане, т.е. не е било налице минимално ниво на конкуренция. В съответствие с така установената фактическа обстановка, първоинстанционният административен съд е приел за незаконосъобразен оспорения пред него административен акт, поради което е постановил съдебен акт, с който е отменил решението на РУО на ОПРР за определяне на финансова корекция на бенефициера Министерство на здравеопазването. За да обоснове този правен резултат, съдът е приел, че решението е издадено от материално компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма, съдържа законоустановените реквизити и мотиви, като при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения. По отношение на материалната законосъобразност на оспореното решение, съдът е приел, че включените в предмета на поръчката по обособена позиция № 4 обекти не се явяват „обективно неделими части“ по смисъла на § 2, т. 28 от ДР на ЗОП, поради което не е налице неделимост на предмета по естеството му. Посочил е, че обстоятелството, че предвидените СМР дейности касаят центровете за спешна медицинска помощ, които следва да функционират в непрекъснат режим и чиято дейност следва да бъде обезпечена на територията на район, само по себе си не изключва възможността тези дейности да бъдат възложени и извършени отделно. Преценка дали са налице твърдяните нарушения на чл. 46, ал. 1 и чл. 2, ал. 2 от ЗОП съдът е извършил в контекста на изложените от възложителя мотиви в документацията за обществената поръчка. Приел е, че те са конкретни и ясни, а групирането на обектите в позициите е обусловено изцяло от спецификата на поръчката и на самата дейност на системата за спешна помощ. Групирането е извършено на регионален признак – по райони на планиране и всички седем позиции на поръчката включват обекти в Северен централен район на планиране, като разпределението им по позиции е по територия на Центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП) и техните филиали. Възложителят е взел предвид най-вече осигурената пътна достъпност на обектите. Съдът е посочил, че избраният от възложителя регионален подход е с цел осигуряване на постоянен, непрекъсваем и неограничен 24-часов достъп до местна спешна медицинска помощ, като гарантирането на нейното постигане е предварително комуникирано с центровете в системата, включително за необходимата последователност на строителните дейности спрямо отделните обекти. В мотивите си възложителят е посочил, че с разделянето на поръчката на седем обособени позиции ще се постигне максимално съотношение качество-цена и ще се спести времеви и финансов ресурс, както на потенциалните изпълнители, така и на възложителя, което ще доведе и до оптимално използване на предоставените безвъзмездни средства. Въз основа на тези съображения съдът е приел, че от страна на възложителя на поръчката е изпълнено задължението да мотивира решението за обединяване на обектите в една обособена позиция. Възложителят е обосновал, че при обявяване на процедурите за възлагане на обществени поръчки по обособени позиции, се е придържал изцяло към Стратегията за възлагане на обществените поръчки при изпълнението на голям проект за подкрепа на спешната медицинска помощ по процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP001-4.001 „Регионална здравна инфраструктура“ и Плана за възлагане на обществените поръчки по проект „Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ“, които са част от формуляра за кандидатстване за финансиране на голям инвестиционен проект по приоритетна ос 4 „Регионална здравна инфраструктура“ на ОПРР 2014-2020, които също така са били предварително консултирани и одобрени от екип на Jaspers, съгласно известие от 21.08.2018 год. и от УО на ОПРР. Съдът е установил, че в стратегията, като оптимален подход е препоръчано отделните обществени поръчки за СМР за обектите от извънболничната помощ на системата за спешна медицинска помощ (ЦСМП и техните филиали) да бъдат обявени при прилагане на териториален подход – район на планиране (статистически район), съответно да бъдат обявени около 7 процедури за обектите в обхвата на 27-те ЦСМП. Принципът е възлагане на поръчка за обектите на територията на няколко центрове, които се намират на територията на един и същи район на планиране, като се формират отделни обособени позиции за обектите в рамките на един ЦСМП. Препоръчано е обектите в една обособена позиция (ЦСМП, ФСМП и изнесени екипи) да бъдат групирани по начин, че да няма обекти от различни категории строеж, съгласно приложимата нормативна уредба. Прието е, че този подход ще осигури достатъчно добро ниво на конкуренция, както и офериране на по-ниски цени, отколкото при реализиране на интервенции само спрямо един обект, включително по-добро планиране на изпълнението. С оглед горното, съдът е достигнал до извода, че при формиране на преценката за организацията и начина на възлагане на обществената поръчка, възложителят се е ръководил от дадените препоръки в стратегията и плана за възлагане на обществените поръчки, в които обстойно и систематизирано са разгледани предимствата и недостатъците на възможните подходи при възлагането. Приел е, че доколкото възложителят обективно е възприел препоръките и се е позовал на тях в мотивите си, възложителят е обосновал в достатъчна степен групирането на обектите в отделните обособени позиции на поръчката – според териториалната разположеност на филиалите за СМП (ФСМП) към съответния ЦСМП. Формирал е краен извод, че не е налице нарушение на чл. 46, ал. 1 и чл. 2, ал. 2 от ЗОП, тъй като не е налице необосновано ограничаване на участието на стопански субекти в процедурата чрез извършеното окрупняване. Поради това не е налице сочената от органа нередност, съответно няма основание за определяне на финансова корекция. Така мотивиран, съдът е отменил решението на РУО на ОПРР и в тежест на органа е присъдил разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. На първо място, настоящата касационна инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за постановяването му. При постановяване на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание. Относно материалната законосъобразност на оспореното съдебно решение, настоящата касационна инстанция приема следното: Съгласно приетата за нарушена правна разпоредба на чл. 46, ал. 1 от ЗОП, при подготовката за възлагане на обществена поръчка възложителят преценява възможността за разделянето й на обособени позиции. Когато реши, че не е целесъобразно разделянето на обществената поръчка на обособени позиции, в решението за откриване на процедурата възложителят посочва причините за това. Видно е, че законодателят възприема като принципно положение разделянето на обществените поръчки на обособени позиции. Това е продиктувано от необходимостта да бъде насърчено участието на малки и средни предприятия в изпълнението на различни по предмет дейности, като по този начин се стимулира икономическото им развитие. Обединяването на обективно делими дейности, поради това, се възприема като изключение, което следва да бъде изрично мотивирано. Нарушението на чл. 46, ал. 1 от ЗОП предполага незаконосъобразно взето решение за неразделяне на предмета на отделни обособени позиции. Правилно в тази връзка се сочи от съда, че по своето естество, предметът на обществената поръчка не е обективно неделим, доколкото се отнася до изпълнението на строително-монтажни работи на отделни обекти от системата на СМП на определена територия, обхвата от един ЦСМП. Но доколкото законът допуска обединяването на предмета да е вследствие решение по целесъобразност на възложителя на обществената поръчка, правилно съдът е достигнал до извода, че в случая не е налице необосновано обединяване на отделните строителни обекти в един предмет на строителство по обособената позиция. Възложителят е посочил в документацията за обществената поръчка, че целта на финансирания по ОПРР 2014-2020 проект, е осигуряването на качествен, равнопоставен и навременен достъп до услугите на Спешната медицинска помощ (СМП) на гражданите на Република България и пребиваващи на нейната територия, в изпълнение на стратегическите насоки и цели на Националната здравна стратегия 2020, Концепцията за развитие на системата за спешна медицинска помощ в Република България 2014-2020 год. и Националната здравна карта. Посочено е, че това ще се постигне чрез интервенции в инфраструктурата на системата на СМП, чрез строителство, включително на нови сгради, реконструкция, ремонт, преустройство, подобряване на достъпа на лица с увреждания до сградите, обект на интервенция и на прилежащото им околно пространство. По отношение обособяването на предмета на поръчката в позиции е посочено, че групирането е на регионален принцип – по райони на планиране (NUTS 2), всички обособени позиции включват обекти в Северен централен район на планиране, а разпределението им по отделните позиции е по територия на Центровете за спешна медицинска помощ и техните филиали, като е взета предвид най-вече осигурената пътна достъпност до обектите. Ясно е посочено, че доколкото структурите на системата за СМП функционират на териториален принцип, т.е. ЦСМП/ФСМП оперират на определена територия, то оптималният подход за структуриране на поръчката е на регионален принцип, което ще улесни и мониторинга на изпълнението, с оглед големия брой на обектите, които следва да бъдат интервенирани в рамките на проекта. От друга страна, избраният подход ще подпомогне и непрекъсваемост на достъпа до спешна медицинска помощ с оглед последователността на изпълнение на предвидените СМР, като групирането по позиции осигурява и постигането на максимално добро съотношение между цена и качество, и подпомагане упражняването на строителен, авторски и инвеститорски контрол. Посочено е също, че всички включени в съответната обособена позиция обекти са от една категория строежи, предвид което спрямо участниците са приложими едни и същи критерии за подбор. Изложеното по-горе обуславя правилността на извода на първоинстанционния съд, че възложителят обосновано е извършил групиране на обектите на интервенция в рамките на една обособена позиция. Конкретно по обособена позиция № 4, обектите – предмет на предвидените СМР, попадат в териториалния обхват на Център за спешна медицинска помощ Русе, който включва и филиалите в гр. Бяла, гр. Сливо поле, гр. Две Могили и гр. Ветово. Като се изключи обектът в гр. Бяла, за който се предвижда изграждане на нова сграда със стоманобетонна конструкция, останалите обекти в обособена позиция № 4 включват преустройство с промяна на предназначението на съществуващи сгради. Спазването на санитарно-хигиенните норми при осъществяване на предвидените СМР изисква цялостно спиране на функционирането на обекта, което налага предоставянето на спешната медицинска помощ на обслужваното в конкретния обект население в рамките на дадена територия, да бъде временно осигурено по друг начин или в друг подходящ обект, в пълно съответствие с нормативните изисквания. Логично е, предоставянето на необходимата спешна медицинска помощ в обхвата на територията на ЦСМП гр. Русе в Северен централен район, да се извършва в някой от обектите към съответния център за спешна помощ, а не в обект към друг център, извън съответната територия. Както е посочено и от възложителя, при групирането на обектите е взета предвид и осигурената пътна достъпност до тях. Горните обстоятелства, в светлината на сочената от органа за нарушена разпоредба на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, води до извода, че възложителят не е въвел необосновано условия, с които се дава предимство или се ограничава участието на стопански субекти в обществената поръчка, и в частност по обособена позиция № 4. Същевременно, органът не сочи как групирането на обектите на интервенция в рамките на разглежданата обособена позиция не е съобразено с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка, което обстоятелство кумулативно следва да е налице, за да се приеме, че има нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП. От друга страна, доколкото възложителят е направил разделяне на обществената поръчка по обособени позиции, не става ясно как едновременно с това е извършено и нарушение на чл. 46, ал. 1 от ЗОП, която разпоредба указва задължение за органа да изложи относими мотиви в случаите, в които взема решение по целесъобразност да не разделя поръчката на обособени позиции, въпреки нейната обективна делимост. От нормата на тази разпоредба не следва задължение за възложителя принципно да излага мотиви за начина на определяне на предмета на всяка от обособените позиции. Дори да се приеме, че доколкото и в настоящия случай, обектите на интервенция в рамките на предметния обхват на обособена позиция № 4 биха могли да бъдат самостоятелно възложени – възложителят е следвало да изложи мотиви, то такива са налице. Същите са конкретни, относими и обуславят извод за обосновано определяне на предметния обхват на конкретната позиция по териториален признак – в рамките на териториалния обхват на съответния център за спешна медицинска помощ. Изложените от възложителя обстоятелства, както е приел и първоинстанционният съд, са в съответствие с разработените и приети стратегически документи, предварително одобрени от Jaspers и УО на ОПРР, доколкото се касае за голям проект по смисъла на чл. 100 и сл. от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година, във връзка с Решение № 750/19.10.2018 год. на Министерския съвет. По изложените съображения, обоснован се явява изводът на първоинстанционния административен съд относно липсата на осъществено нарушение на чл. 46, ал. 1 и чл. 2, ал. 2 от ЗОП, което да се квалифицира като нередност по т. 11, б. „а“ от Наредбата за посочване на нередности. Предвид така развитите мотиви, настоящата касационна инстанция намира, че не са налице заявените с касационната жалба доводи за отмяна - необоснованост на съдебния акт и неправилност поради противоречие с материалния закон. С оглед на това, обжалваното съдебно решение се явява правилно и като такова следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на от АПК ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 24Чл. 24. ⚖️ Практика (54) (1) Производството по издаване на индивидуален административен акт започва по инициатива на компетентния орган или по искане на гражданин или организация, а в предвидените в закона случаи - на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или друг държавен орган. (2) Производството по издаване на индивидуален административен акт започва по искане на държавен орган, когато той е сезиран с друго искане за издаване на административен акт, но този административен акт не може да бъде издаден, без да се издаде поисканият от страна на органа административен акт. Дата на започване от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, определя в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Мотивиран от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението от АПК , Върховният административен съд, Седмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2873/29.04.2024 год., постановено по адм. дело № 1310/2024 г. по описа на Административен съд – София-град. ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с адрес: гр. София, [улица] да заплати на Министерство на здравеопазването, с адрес: гр. София, [адрес] сумата от 150 (сто и петдесет) лева разноски по делото. Решението е окончателно.
Източник: Оригинален Документ (Ключова дума: цсмп)
