Решение № 7589 по адм. д. № 7589/2025 г. на ВАС

Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 64, ал. 1Чл. 64. ⚖️ Практика (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Административнопроизводствените волеизявления, действия и бездействия на административния орган по издаване на акта не подлежат на самостоятелно обжалване, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго. Раздел II. Общи административни актове Определение на общ административен акт от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/. Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, подадена чрез процесуалния й представител юрисконсулт Г. Манолов, срещу решение № 845/20.06.2025 г. постановено по адм. дело № 1290/2024 г. на Административен съд-София област /АССO/, с което по жалбата на "Инжконсулт" ЕООД е отменено решение № 1025/03.10.2024 г. по преписка № КЗК-409/2024 г. на КЗК, в частта му по т. 2, с която на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 80 375лв, за неизпълнение на задължение за съдействие по смисъла на чл. 46 ЗЗК, при осъществена на място проверка по чл. 50 ЗЗК. Релевирани са подробни съображения за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора - за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, в това число за юрисконсултско възнаграждение, както и намаляване на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар, като прекомерен. Ответникът "Инжконсулт" ЕООД, със седалище гр. Варна, в писмен отговор, подаден чрез процесуалния му представител адвокат Г. Събев и в открито съдебно заседание по същество на спора, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане за оставяне в сила на оспореното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Производството пред АССО, по което е постановено атакуваното съдебно решение, е образувано по жалба на "Инжконсулт" ЕООД, срещу т. 2 от решение № 1025/03.10.2024 г. по преписка № КЗК-409/2024 г. на КЗК, с което на основание чл. 46 ЗЗК му е наложена имуществена санкция от 80 375лв за неизпълнение на задължението за съдействие при извършена му проверка на място по чл. 50 ЗЗК. По данни от приобщените по делото пред първата инстанция доказателства, обосновано е прието, че производството пред КЗК е образувано на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК, по искане на "Евро Солюшънс" ЕООД за установяване на евентуално извършено нарушение от "О-рент" ЕООД и "Земекоп" ЕООД, изразяващо се в забранени споразумения и/или съгласувани практики, целящи манипулиране на процедури по възлагане на обществени поръчки по смисъла на чл. 15 ЗЗК и чл. 101 от Договора за функциониране на ЕС. С определение № 534/23.05.2024 г., като ответник в производството по преписка № КЗК-409/2024 г. на КЗК, е конституирано и "Инжконсулт" ЕООД. В тази връзка, след предварително разрешение от АССО, дадено по реда на чл. 51 ЗЗК, служители на КЗК са извършили на 28.05.2024 г., проверка на място в офисите на "О-Рент" ЕООД, "Инжконсулт" ЕООД и "Земекоп" ЕООД, при която е установено, че трите дружества ползват споделени офиси, общи служители и оборудване. Въз основа на резултатите от проверката и поведението на служителите на дружествата при извършването й, е прието, че са налице нарушения на задълженията им по смисъла на чл. 46 ЗЗК, като конкретно от "Инжконсулт" ЕООД е преустановен достъпа до електронните пощи на част от неговите служители, в хода на проверката и не е оказано съдействие от системен администратор на дружеството за достъпване до сървърите му, определени като "тежко" нарушение от Комисията, за което му е наложена съответна санкция по чл. 100, ал. 5, т. 1 ЗЗК. С оспореното решение, административният съд приема, че актът, с който е констатирано нарушението и е наложена санкцията, е издаден от компетентен орган, в нормативно установената писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, поради което е незаконосъобразен. Най-общо, в подкрепа на последния извод са изложени мотиви, че КЗК е била длъжна да връчи определението, обективиращо разрешението за извършване на проверката на място, заповедта на председателя на КЗК за определяне на конкретно натоварените с нея служители и протокола за изземване на доказателствата, непременно на законния представител на дружеството, което не е направено в процесния случай, и отделно от това, всички поискани от Комисията доказателства, са й били своевременно предоставени от дружеството и липсват данни поведението на кой негов служител е довело до прекъсване на достъпа до част от електронните пощи. В резултат, съдебният състав на АССО отменя решение № 1025/03.10.2024 г. по преписка № КЗК-409/2024 г. на КЗК. Настоящият съдебен състав намира атакуваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо, но неправилно, по следните съображения: По делото липсва спор, че процесната проверка на място е реализирана въз основа определение на АССО, издадено по подадено от КЗК искане, обосновано с необходимостта от събиране на доказателства в хода на проучването на евентуално извършено, включително от "Инжконсулт" ЕООД, нарушение по чл. 15 ЗЗК. От фактическа страна по несъмнен начин е установено, че както определението, с което е разрешена проверката, така и заповедта за определяне на служители за извършването й, и съставения за изземване на доказателствата протокол от проверката, са предявени на лице, намиращо се в работните помещения на проверяваното предприятие, както и че от заварените в работните му помещения, служители на "Инжконсулт" ЕООД, е изискано съдействие при осъществяване на проверката, независимо от което достъпът до електронните пощи на част от тях е преустановен в хода на проверката на място, в резултат външна намеса на системен администратор, и не е получен достъп до сървъри или ползвано от дружеството, интернет пространство за архивиране на информация. Предвид заключението на приобщената в тази връзка от първоинстанционния съд, съдебно-техническа експертиза, в т.ч. отговорите, дадени от вещото лице в открито съдебно заседание, търсената от КЗК информация се съхранява в информационни системи и сървъри, използвани от "Инжконсулт" ЕООД, до които не е предоставен достъп от системен администратор или друго оторизирано лице, независимо от данните за упражняването на системния администраторски контрол върху домейна и пощенските кутии, ползвани от дружеството лично от неговия управител. Констатирано е и, че въз основа разпореждане на последния, в хода на проверката е отказан достъп до служебен лаптоп на един от служителите. При така установеното от фактическа страна обаче, необосновано и в нарушение на приложимия материален закон, първоинстанционният съд, по изложените по-горе най-общо мотиви, приема, че в случая не е налице неизпълнение на задължението за съдействие на дружеството по смисъла на чл. 46 ЗЗК и оттам - че наложената му санкция е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. С цел обективност на извършваната от Комисията дейност по проучване, законодателят урежда изрично задължение на лицата, визирани в чл. 46 ЗЗК /в кръга на които несъмнено попада и ответникът в настоящото производство/ за оказване на съдействие на органа, определяйки качеството на информацията, която те са длъжни да предоставят, и по-конкретно - същата да е пълна, точна, достоверна и незаблуждаваща, като за неизпълнение на това задължение предвижда съответно наказание. Така, според чл. 100, ал. 5, т. 1 ЗЗК, за неизпълнение на задължението за съдействие по чл. 46 ЗЗК, /всички физически и юридически лица, включително предприятия, сдружения на предприятия, държавни органи и органи на местното самоуправление, неправителствени организации и Националният статистически институт са длъжни да оказват съдействие на Комисията при изпълнение на правомощията й по този закон/, КЗК налага имуществена санкция в размер до едно на сто от общия оборот за предходната финансова година на предприятие или сдружение на предприятия. Следва изрично да се подчертае, както това е сторено в мотивите на постановеното от Комисията решение, че нарушенията по чл. 15 ЗЗК могат да бъдат доказани с голямо разнообразие от доказателства, които в огромната си част не са предварително, нито конкретно известни на разследващия орган, като могат да са преки и/или косвени, писмени или електронни - важното е да съдържат данни за формирането и провеждането на търговската политика на дружествата и да материализират изявления на техни служители или управителни органи. Предвид изключително широкия спектър на възможните доказателства за разкриването на нарушения по чл. 15 ЗЗК, проверките на място са незаменимо средство за тяхното събиране. В този контекст, основателно е възражението на касатора, че първоинстанционният съд неправилно приема за необходимо протокола, съставен за проверката и заповедта за възлагането й на конкретни служители, да бъдат връчени именно на законния представител на предприятието, доколкото извод в обратен смисъл се налагат, както от целта, така и от логиката на правния институт на внезапните проверки на място, обезпечаващи събиране на максимално количество информация, без същата да е предварително манипулирана. За постигане на ефекта на изненада и предотвратяването на риска от външна намеса по време на проверката, законодателят не поставя изискване тя да започне или да се извърши в присъствието на лице, с формална представителна власт. Напротив - предвид естеството на проверката на място и целените с нея, бързина, ефективност и автентичност на събраните доказателства, достатъчно е определението за разрешаване на проверката и заповедта за определяне на служители, натоварени със задължението по извършването й, да бъдат връчени на някое от лицата, заварени в проверяваните помещения, както и всички присъстващи да бъдат информирани за правата и задълженията им във връзка с оказването на пълно съдействие на националния орган по защита на конкуренцията, каквото в случая несъмнено не е оказано от персонала на дружеството. При липсата на изрично нормативно изискване, налагащо присъствието на негов законен представител или предизвестяване на предприятието за осъществяваната проверка на място по чл. 50 ЗЗК, изводите на първата инстанция за допуснати в случая съществени процесуални нарушения при постановяването на обжалвания акт на КЗК, са изцяло необосновани и в противоречие с приложимия материален закон, и по-конкретно - чл. 46 и сл. ЗЗК, уреждащи характера и предназначението на проверките на място. Не на последно място следва да се отбележи, че изложените от първоинстанционния съд мотиви, с които неправилно е обоснована отмяната на атакувания акт на КЗК, влизат в противоречие със самата концепция за осъществяването на внезапна, изненадваща проверка на място - да се приеме, че се изисква задължително присъствие или предварително уведомяване на законен представител на проверяваното юридическо лице, обезсмисля механизма на внезапната проверка на място, чиято посочена, същностна характеристика, е ключова за гарантирането на автентичността на събираната информация. Другояче казано, разбирането на съдебния състав на АССО за естеството на проверката предполага незаносъобразното й осъществяване, в разрез с нейните цели. Наред с горното следва да се има предвид, че без правно значение за дължимата от съда преценка е обстоятелството кое точно физическо лице е извършило действията по прекъсване на достъпа до електронните пощи на служители на дружеството в течение на проверката. Противно на направените от АССО изводи в обратен смисъл, в случая е установено, че дружеството е препятствало проверката, като не е осигурило незабавен достъп до пълния обем служебна информация /в т.ч. до ползваните от него информационни системи и сървъри/ и преустановило достъпа до електронни пощи на свои служители, което съставлява съществено нарушение на задължението за съдействие по смисъла на чл. 46, във връзка с чл. 50 ЗЗК. След като част от търсената от КЗК информация се съхранява на информационни системи и сървъри, използвани от "Инжконсулт" ЕООД, до които не е предоставен достъп посредством системен администратор или чрез друго оторизирано лице, и достъпът до служебната електронна кореспонденция е прекратен по време на проверката от системен администратор на дружеството /според СТЕ управителят разполага с администраторски достъп, респективно - с пълните права по предоставяне и ограничаване на достъпа до електронните пощи/, а един от служителите е отказал достъп до служебния си лаптоп, това поведение на служители на дружеството съставлява пряко възпрепятстване на действията на органа по защита на конкуренцията, а оттам и нарушение на задължението за съдействие, вменено на предприятието, като носител на отговорността. Доколкото посочените действия и бездействия, поотделно и в тяхната съвкупност представляват форми на неизпълнение на задължението за съдействие на служителите на КЗК при проверката на място, и всяко от тях на самостоятелно основание съставлява нарушение, съответно - подлежи на санкция, то правилно от КЗК е наложена такава на дружеството. В допълнение, съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства сочи на форми на поведение на дружеството, представляващи стратегически и обективно свързани действия, насочени към постигането на един и същ противоправен резултат - възпрепятстване на процесната проверка. Трайната невъзможност на служители на КЗК да упражнят правомощията си по чл. 50, ал. 2 ЗЗК, законосъобразно е квалифицирана като нарушение на задължението за съдействие по чл. 46 ЗЗК, а оттам и правилно КЗК приема, че всяка от обсъдените по-горе, форми на поведение, осъществява самостоятелно състава на нарушение по чл. 46, във връзка с чл. 50, ал. 2, т.т. 2, 4 и 5, вр. чл. 100, ал. 5, т. 1 ЗЗК, както и че нарушенията са свързани - насочени са към възпрепятстване на проверката на място в помещения на "Инжконсулт" ЕООД, поради което правилно са преценени като едно, комплексно нарушение на задължението по чл. 46 ЗЗК, за което е определена една санкция по чл. 100, ал. 5, т. 1 ЗЗК. КЗК определя размера на имуществената санкция на основание чл. 100, ал. 5, т. 1 ЗЗК, във връзка с ал. 8 на същата разпоредба, препращаща към Методиката за определяне на санкциите и глобите, налагани по ЗЗК /обн., ДВ, бр. 51 от 18.06.2021 г./ и по-конкретно - към чл. 24 от Методиката, предвиждащ за твърдяното нарушение, санкция в размер до 1% от общия оборот за предходната финансова година, при отчитане на характера, значението и необходимостта на информацията за проучването, тежестта на извършеното нарушение и смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. Създадените непреодолими пречки пред разследването и предпоставената трайна невъзможност всички доказателства да бъдат получени от КЗК, във вида, в който са се намирали към момента на проверката, са мотивирали Комисията да квалифицира именно като "тежко", неизпълнението на задължението за съдействие от страна на "Инжконсулт" ЕООД. Правилно е констатирано, че в случая не са налице и отегчаващи, и смекчаващи вината обстоятелства, още повече, че са недоказани твърденията на дружеството за предоставен пълен достъп до всички служебни компютри и информация. С оглед на това и липсата на спор относно размера на основата, върху която е изчислена наложената санкция от 0.5%, съдът приема нейния размер за законосъобразно определен на 80 375лв. По изложените съображения, атакуваният съдебен акт като неправилен следва да бъде отменен, при което и с оглед изяснеността на спора от фактическа страна, касационният състав, приема, че след отмяната на обжалваното съдебно решение, следва да бъде постановен нов акт по съществото на спора пред АССО - за отхвърляне като неоснователна на жалбата на "Инжконсулт" ЕООД, срещу решение № 1025/03.10.2024 г. по преписка № КЗК-409/2024 г. на КЗК, в частта му по т. 2, с която му е наложена имуществена санкция от 80 375лв за неизпълнение на задължението за съдействие по чл. 46 ЗЗК, при проверка на място по чл. 50 ЗЗК. С оглед изхода от спора, основателно е искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски, своевременно заявено от процесуалния представител юрисконсулт Г. Манолов. Поради това и "Инжконсулт" ЕООД следва бъде осъдено да заплати на КЗК, сумата от общо 900лв, включваща направените по това дело разноски за държавна такса от 500лв и общо 400лв за юрисконсултско възнаграждение за представителство пред АССО и ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 845/20.06.2025 г. постановено по адм. дело № 1290/2024 г. на Административен съд-София област и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Инжконсулт" ЕООД, със седалище гр. Варна, срещу решение № 1025/03.10.2024 г. по преписка № КЗК-409/2024 г. на Комисията за защита на конкуренцията. ОСЪЖДА "Инжконсулт" ЕООД, ЕИК 130083729, със седалище и адрес на управление гр. Варна, [жк], [улица], да заплати на Комисията за защита на конкуренцията сумата общо от 900 /деветстотин/ лева, представляваща разноски за двете инстанции. Решението е окончателно.