Административни дела

  • Според вида на нарушението: Работа с документи
  • Номер на дело: 8321
  • Дата на решението: 2018-06-20
  • Година нa делото: 2017
  • Издател на акта: НЗОК/РЗОК
  • Приложно поле: Лечебна дейност
  • Според вида на акта: Сключване/изменение/прекратяване
  • Първоначалният акт е: Отменен
  • Приложим закон: ЗЗО, ЗЛЗ, ЗЗ, НРД
  • Основания за оспорване: Липса на компетентност
⚖️ РЕЗЮМЕ НА ДЕЛОТО (АДМИНИСТРАТИВНО)
  • Страни: Жалбоподател: [фирма] (Лечебно заведение за болнична помощ) срещу Административен орган: Директор на РЗОК Силистра.
  • Предмет на спора: Заповед № РД - 0912-1/4.01.2017г. на Директора на РЗОК Силистра, с която са наложени "финансови неустойки" в общ размер от 1000 лева за пет отделни нарушения на чл. 157, ал. 3 от Решение № РД- НС-04-24-1/29.03.2016г. на НС на НЗОК.
  • Ключови моменти:
    • Няма установени процедурни нарушения или нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена от компетентен орган.
    • Налице е нарушение на материалния закон и целта на закона.
    • Административният орган (РЗОК) е санкционирал лечебното заведение (фирмата) за липсващи или непълни реквизити в амбулаторни листове/направления за хоспитализация.
    • Съдът е установил, че задължението за правилното попълване на тези документи е на техните издатели (общопрактикуващи лекари и лекари специалисти от извънболнична помощ), а не на приемащото болнично заведение.
    • Болничното заведение е действало в съответствие със своите задължения, тъй като хоспитализацията се осъществява след документирана преценка и при наличие на индикации, без болницата да има задължение да връща пациенти за допълнителни изследвания/консултации поради нередовна документация или неправилна преценка на лекарите от извънболничната помощ.
  • Решение: Върховният административен съд ОСТАВЯ В СИЛА решение № 35/24.04.2017г. на Административен съд Силистра, с което първоинстанционният съд е ОТМЕНИЛ изцяло заповедта на Директора на РЗОК Силистра като незаконосъобразна. Решението е окончателно.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от директора на РЗОК Силистра чрез процесуален представител юрисконсулт срещу решение № 35/24.04.2017г. на Административен съд Силистра по адм. дело № 12/2017г. С него се отменя по жалба на представляващия [фирма] заповед № РД - 0912-1/4.01.2017г. на директора на РЗОК Силистра, с която са наложени санкции "финансови неустойки" в общ размер от 1000 лева за пет отделни нарушения на чл. 157, ал. 3 от решение № РД- НС-04-24-1/29.03.2016г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6Чл. 59а. ⚖️ Практика (1) (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В 30-дневен срок от влизането в сила на НРД, съответно на анекса по чл. 53, ал. 3 към НРД, лечебните заведения подават заявления в РЗОК за сключване на договор. (2) Документите, които се представят към заявлението за сключване на договор, се определят с НРД. (3) (Доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г.) Националната здравноосигурителна каса, РЗОК и служителите им не могат да изискват от изпълнителите представяне на документи, както и да поставят условия, които не се съдържат в НРД освен в случаите по ал. 6 и по чл. 59, ал. 3, изречение второ. (4) (Нова - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случаите по чл. 54, ал. 9 срокът по ал. 1 започва да тече от деня на обнародването на решението на надзорния съвет на НЗОК в "Държавен вестник". (5) (Нова - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г.) Когато поради промени в действащото законодателство е необходимо сключване на допълнителни споразумения, заявленията по ал. 1 се подават в 30-дневен срок от влизането в сила на съответната промяна. (6) (Нова - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г.) В случаите по чл. 54, ал. 8 лечебните заведения, които не са били изпълнители на медицинска помощ през предходната година, подават заявленията по ал. 1 в срокове, определени с решение на надзорния съвет на НЗОК. от ЗЗО на Надзорния съвет на националната здравноосигурителна каса/Решението/ на основание чл. 263, ал. 3 от Решението.

Поддържа доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на жалбата се извличат като касационни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК необоснованост и нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му.

Ответникът, [фирма] чрез изпълнителен директор и представляващ дружеството взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството пред административен съд е образувано по жалба на представляващия [фирма] срещу цитираната заповед за налагане на санкции. С нея се установяват нарушения по пет истории на заболяване /ИЗ/ по които не е приложена медицинска документация, доказваща обективни данни за предприети диагностични и терапевтични действия, мотивиращи становище за лечение в стационарни условия. Тези констатации съставляват нарушения в хипотезата на чл. 157, ал. 3 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016г. поради което и на основание чл. 263, ал. 3 от същото решение са наложени пет санкции в размер на 200 лева за всяко от тях.

Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил изцяло заповедта като незаконосъобразна.

Установено е от фактическа страна, че в административното производство не са били допуснати нарушения на административно производствените правила в процедурата пред арбитражната комисия, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му, но е налице отменително основание нарушение на материалния закон и целта на закона- отменителни основания по чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК. С оглед фактическото основание и формулиране на нарушенията, че не е приложена медицинската документация, доказваща обективни данни за предприети диагностични и терапевтични действия, мотивиращи становища за лечение в стационарни условия е установен,о че такава документация има приложена, тъй като всяка история на заболяването и на петте пациента е придружена от Амбеулаторен лист, с отбелязване на проведено терапевтично лечение без резултат и направление за хоспитализация. Тези амбулаторни листи не съдържат в пълнота посочените в чл. 157, ал. 3 от Решението реквизити, но липсата им не следва да бъде свързана с отговорност за санкциониране на болничното заведение, приело приело за стационарно лечение лица, защото правилното им попълване е извън задължението на болничното заведение. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ общопрактикуващите лекари издават медицинско направление при спазване изискванията и образците, въведени с НРД, а според чл. 10а лекарите специалисти попълват амбулаторен лист за извършен преглед на пациента при спазване на изискванията и образците на НРД. Или, задължението за издаване на амбулаторни листи и направления за хоспитализация съгласно законовите изисквания, включително тези по чл. 157, ал. 3 от решението на НС на НЗОК е на техните издатели, а не на приемащите лечебни заведения за болнична помощ. Хоспитализацията се осъществява след документирана преценка на болницата и при наличие на индикации за хоспитализация по КП здравноосигуреното лице не може да връщано при изпълнителя на извънболнична медицинска помощ за допълнителни изследвания и/или консултации, свързани с основното заболяване. От това следва, че няма нарушение както е формулирано в заповедта, а жалбоподателят е действал в съответствие с поетите от него задължения с ИД, който е приет на база на НРД за МД за 2015г. и актуализиран съгласно решението на НС на НЗОК от 29.03.2016г.

При тези констатации е прието, че е нарушена и целта на закона за бъдат санкционинарни само нарушителите по веригата за оказване на медицинска помощ, поради което заповедта е отменена.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016г. на НС на НЗОК в случаите, когато диагностичната и/или лечебна дейност не може да бъде постигната в условията на извънболнична помощу ЗОЛ може да бъде насочено съгласно Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ с "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури за хоспитализация в лечебно заведение изпълнител на БМП. Според чл. 157, ал. 2 преценката по ал. 1 се извършва от лекар, лекар по дентална медицина от лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ, като в условията на спешност същата може да бъде извършена и от дежурен екип в ЦСМП или от лекар в структура за спешна медицинска помощ на лечебно заведение, сключило договор с НЗОК към което пациентът се е самонасочил. Според ал. 3 към направлението за хоспитализация се прилага амбулаторен лист от извършения преглед на пациента с посочени данни от анамнезата и обективното състояние на пациента, предприети диагностичи и терапевтични дейности, в това число обективните обстоятелства, мотивирали становището, че лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболнична помощ. Амбулаторният лист, приложен към "Направление за хоспитализация става неразделна част от медицинската документация на пациента. Цитираните разпоредби разграничават задълженията на отделните звена по веригата за оказване на извънболнична и болнична медицинска помощ. В случая правилно съдът е определил отговорността на лекарите от извънболничната помощ и задълженията на болничното заведение при хоспитализация. Установено е наличието на документацията, необходима за хоспитализация. Независимо от това, лекарите от болничното заведение при хоспитализация могат да преценят каква медицинска помощ следва да бъде оказана болнична и или извънболнична, тъй като са специалисти по оказване на медицинската помощ, но те нямат задължение да извършват тази преценка и с това да извършват нарушение за което да се санкционира болничното заведение. При съставена документация според нормативните изисквания болничното заведение следва да хоспиталризира пациент, но не и да го връща за допълнителна ивънболнична дейност поради нередовна документация или преценка, че лекар при осъществяване на извънболнична помощ има неправилна преценка или е съставил непълни документи от значение за хоспитализацията. При изложени мотиви в същия смисъл решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението пр. първо АПК Върховен администрантивен съд шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 35/24.04.2017г. на Административен съд Силистра по адм. дело № 12/2017г

РЕШЕНИЕТО е окончателно..

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на пети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ТОДОРОВ РОСЕН ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното
от председателя ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
по адм. дело № 6955/2017