Решение №820/26.01.2015 АД № 3498/2014 ВАС

РЕШЕНИЕ №820/26.01.2015 АД № 3498/2014 ВАС

"Поради това, независимо от определената непрецизност в изказа и доколкото в случая не става въпрос за това дали конкретен човек, който страда от онкологично заболяване е носител на защитения признак увреждане, а става въпрос за група хора, които поради онкологичното си заболяване са носители на недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаваща..."

"Поради това, независимо от определената непрецизност в изказа и доколкото в случая не става въпрос за това дали конкретен човек, който страда от онкологично заболяване е носител на защитения признак увреждане, а става въпрос за група хора, които поради онкологичното си заболяване са носители на недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаваща..."

"Поради това, независимо от определената непрецизност в изказа и доколкото в случая не става въпрос за това дали конкретен човек, който страда от онкологично заболяване е носител на защитения признак увреждане, а става въпрос за група хора, които поради онкологичното си заболяване са носители на недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаваща..."

І. Становища на страните:

1. Касационните жалбоподатели: - Н. И. С.-Р. и Н. Н. Р., считат обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК. Излагат подробно фактите по установяване на диагнозата и по лечението на тяхната сестра и дъщеря – Р. И. Р.. Неправилно считат, че съдът приел липса по административната преписка на материали за пострадали други пациенти от лъчелечението, провеждано в Комплексен онкологичен център, [населено място]. Дават пример с К. Г. Н., която също депозирала жалба в Комисията за защита от дискриминация. Настояват съдът да изиска служебно жалбата на Н. и да разгледа и нейната жалба. Излагат факти от лечението на Н.. Представят три броя епикризи на К. Г. Н., издадени от [фирма], както и три броя експертизи на Н. издадени от Многопрофилна областна болница за активно лечение [фирма]. Молят съдът да отмени обжалваното решение. Претендират направените по делото разноски.

2. Касационният жалбоподател: – Т. К. К., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК. Излага подробно становището си по състоянието на системата за лечение на онкологично болни в страната и качеството на лечението, което Комплексният онкологичен център, [населено място], осигурил на съпругата му и на другите болни. Позовава се на многобройни публикации в пресата, с които обосновава необходимостта от подмяна на апаратурата, с която се извършва лечението на онкологично болните в страната. Позовава се и на изисквания на Европейския съюз. Сочи, че съпругата му и другите онкологично болни в страната имат равно право на достъп до медицинска помощ с едно и също качество – лъчетерапия с апаратура, която отговаря на съвременните европейски изисквания. Счита, че наказани от съдбата онкологично болни като съпругата му не получават лечение (лъчетерапия) с едно и също качество, защото някой (от министерството на здравеопазването) е бездействал и не е подсигурил лъчетерапевтична апаратура, която да предостави лечение на нуждаещите се с едно и също качество. Сочи, че на четири апарата в С. и П. не могат да се лекуват всички български граждани, както и че на онкологично болните в страната не се предоставя информация за наличието на линейни ускорители. Сочи, че съдът не обсъдил и не ценил доказателства по делото, които установяват качеството на апарата за лъчетерапия в Комплексния онкологичен център, [населено място], и в частност неговите конструктивни ограничения. Представя публикации в печата за необходимостта от закупуването на нови тридесет апарата, които да осигурят лечението на онкологично болните в страната. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира на правените по делото разноски.

3. Касационният жалбоподател: – Сдружение „Център за защита правата в здравеопазването“, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменително основание по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК. Съдът неправилно възприел както петитума на подадените до Комисията за защита от дискриминация жалби, така и всички събрани и обсъдени доказателства. Никъде в документацията не се твърди, че в Комплексния онкологичен център, [населено място], се използват няколко различни апарата за лъчетерапия, за да се изискват медицински документи на различни онкологично болни от това лечебно заведение. Основното оплакване е, че онкологично болните от Велико Т. и повечето градове в страната, се лекуват с апаратура от шестдесетте години, само в С., П. и В. има съвременна, качествена лъчетерапевтична апаратура. Този факт счита за пряко дискриминационно отношение на Министерството на здравеопазването към онкологично болните на територията на страната. Счита, че държавата е длъжна да осигури еднакво ефективно лечение на всички пациенти с едно и също заболяване. Счита, че събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин наличието на дискриминационно отношение. Изслушаната и неоспорена по преписката съдебно-медицинска експертиза доказва категорично употребата в България на апаратура с различно качество и този факт не е спорен по делото. Спори се кой е отговорното лице и дали е налице обективна възможност на задълженото лице да изпълни задълженията си. Неправилен счита извода на съда, че щом лъчетерапевтичната апаратура има лицензионни документи тя е качествена и отговаря на съвременните изисквания за стандарт на лечение. Съдът не отчел, че единственото, което лицензията доказва, е че апаратът е регистриран и разрешен за употреба – факти, които не се спорят по делото. Това, което се твърди по делото е, че качеството на лечение, предоставяно с тези апарати, не отговаря по ефективност на линейните ускорители. Този факт води до неравно третиране на болни с еднакво заболяване, поради което е налице дискриминационно отношение към определени онкологично болни. Счита за неверен извода на съда, че „фактическата обстановка е неправилно изяснена“ и че са събрани само доказателства, които обосновават претенцията на Т. К.. Съдът не отчел, че задължение на ответната страна е да докаже, че не е налице дискриминационно отношение. Щом като ответната по преписката страна не е поискала и представила други доказателства, то такива или не съществуват, или не обосновават тезата й. Обстоятелството, че всички събрани по делото доказателства обосновават тезата на Т. К. значи само едно – постановеното от Комисията за защита от дискриминация решение е правилно и обосновано. Счита за необоснован извода на съда, че „в значителната си част“ правните изводи на Комисията „представляват теоретични съждения относно обхвата на проблемите свързани с липсата на лечение на голяма част на онкоболните в Република България“. Счита, че всички правни изводи в решението на Комисията са мотивирани и подкрепени с доказателствения материал. Невярно счита приетото от съда, че наложената принудителна административна мярка касае само сферата на образованието и обучението. Съдът тълкувал стеснително чл. 11Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Органите на държавна власт, обществените органи и органите на местното самоуправление предприемат мерки по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 13 и 14, когато това е необходимо за постигане целите на този закон. (2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Органите на държавна власт, обществените органи и органите на местното самоуправление предприемат приоритетно мерки по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 13 и 14 за изравняване възможностите на лица - жертви на множествена дискриминация. Глава втора. ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ Раздел I. Защита при упражняване правото на труд от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД), тъй като в чл. 7, ал. 1Чл. 7. ⚖️ Практика (5) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) 2. ДОГОВОРИ А) СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРИТЕ ЗЗД освен т. 13 съществува и т. 14, която именно касае настоящия случай и която се има предвид при цитирането й в решението на Комисията. Счита, че е налице шиканяване с права от страна на министъра на здравеопазването, което е допуснато и от съда. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди решението на Комисията за защита от дискриминация. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Х. Н., Софийска адвокатска колегия.

4. Ответникът: по касационните жалби – министърът на здравеопазването, счита същите за неоснователни. Съдът правилно приел, че Решение №133 от 17.05.2012 г. на Комисията за защита от дискриминация е незаконосъобразно поради нарушение на чл. 4, ал. 1Чл. 4. ⚖️ Практика (63) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) II. ИЗТОЧНИЦИ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА 1. АКТОВЕ ЗА ПЛАНИРАНЕ И РЕГУЛИРАНЕ НА НАРОДНОТО СТОПАНСТВО и 2 ЗЗД и го отменил. Съдът правилно приел, че жалбоподателят не установил твърдяните от него защитени признаци, а Министерството на здравеопазването представило множество документи, от които е видно, че правата на пациентите и на съпругата на жалбоподателя са спазени. Правилен счита извода на съдa за неотчитане от Комисията на правото на българските граждани на свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител. Правилно съдът констатирал, че съгласно нормативната уредба медицинската дейност се осъществява след като пациентът бъде информиран за необходимото и изрази информирано съгласие, както и че упражняването на гарантираните в Закона за здравето права на пациентите е личен избор. Правилен счита и извода на съда, че доказателствата по делото не установяват настъпили негативни последици за част от онкологично болните в следствие на ненавременно и неефективно лъчелечение. Наложените принудителни административни мерки съдът правилно определил като общи и бланкетни, което води до практическа невъзможност да се изпълни чл. 67, ал. 2Чл. 67. ⚖️ Практика (4) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) ЗЗД. Счита за правилен и извода на съда, че само за извършено административно нарушение може да се наложи административна санкция и принудителна административна мярка. Правилен е и изводът, че министърът на здравеопазването няма правомощия да осъществи мерките по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 13Чл. 7. ⚖️ Практика (5) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) 2. ДОГОВОРИ А) СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРИТЕ и 14 ЗЗД. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът: се представлява от юрисконсулт Б. Н..

5. Ответникът: по касационните жалби – Министерството на здравеопазването, счита същите за неоснователни.

6. Ответникът: по касационните жалби – Комисията за защита от дискриминация, счита същите за основателни. Решаващият състав на Комисията за защита от дискриминация достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи. Събраните писмени и гласни доказателства в

ІІ. По допустимостта на жалбите:

Върховният административен съд счита касационните жалби за допустими – подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 211Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество касационните жалби са основателни.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Т. К. сезирал Комисията за защита от дискриминация с твърдение за осъществена от Комплексен онкологичен център, [населено място], дискриминация по признак „увреждане“ и „лично положение“ на съпругата му – А. Н. К.. Съпругата на К., на 46 години, починала като в акта за смърт, №0762 от 27.09.2010 г., е посочена диагноза „карциномна интоксикация, метастази, рак на дебелото черво“. К. твърдял, че онкологично болните в страната са разделени на две групи в зависимост от използваната за лечението им апаратура. Като пример посочил онкологично болните в С. и П., които са лекувани с линейни ускорители и онкологично болните във Велико Т., които са лекувани с апарат, който е в употреба от 1960 г. Твърдял, че за едно и също заболяване съществуват две клинични пътеки - №257 - конвенционална телегаматерапия, и №258 – високотехнологично лечение на онкологични и неонкологични заболявания, при неяснота относно начина на определяне на вида на клиничната пътека. К. твърдял също, че е налице недостатъчна информираност на онкологично болните относно рисковете, свързани с провеждането на лъчелечение с различните апарати.

2. Н. С.-Р. и Н. Р. сезирали Комисията за защита от дискриминация с твърдения за дискриминационно третиране от Комплексен онкологичен център, [населено място], на Р. Р., тяхна сестра и дъщеря. Н. и Н. Рачеви твърдяли, че спрямо онкологично болите във Велико Т. и в частност спрямо тяхната роднина, е осъществена дискриминация, защото не са били надлежно информирани за състоянието на апарата за телегаматерапия и не са получили качествено и невременно лечение чрез използването на линейни ускорители. Р. Р. (на 45 години) починала като в акта за смърт, №0258 от 23.03.2011 г., е посочена диагноза „остра сърдечна и дихателна недостатъчност; метастази в главния мозък; карцином на белите дробове“.

3. С писмо, изх. №1929 от 03.02.2011 г., Регионалната здравна инспекция, [населено място], уведомила Комисията за защита от дискриминация, че при извършената проверка на лечението на А. К. са спазени нормативните изисквания. Лечението е проведено с апарат за телегаматерапия „Кобалт 60“ като „дискриминация по отношение на пациентката няма, тъй като това е единственият апарат, с който се провежда лъчелечение на всички пациенти“.

4. С писмо от 13.05.2011 г., входящ на Комисията за защита от дискриминация №90-05-30, заместник-министърът на здравеопазването дал следните отговори на поставени от Комисията въпроси: а) Дадена ли е възможност за избор на лечебно заведение, лечебни процедури и апаратура на А. К. или на неин представител? извършва се проверка по жалба на Т. К. и конкретно отговор може да се даде след приключване на проверката; нормативно – чл. 81, ал. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. и 3 от Закона за здравето (ЗЗ) и Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ установяват това право; б) Каква е процедурата по констатиране на онкологично заболяване? от 1952 г. в България има изградена специализирана онкологична мрежа, която се състои от Национална специализирана болница по онкология, Специализирана болница за активно лечение на деца с онкохематологични заболявания и 12 онкологични диспансери – понастоящем комплексни онкологични центрове или специализирани болници за активно лечение на онкологични заболявания; нормативната уредба допуска областите, в които няма разкрити специализирани онкологични лечебни заведения, лечението и наблюдението на онкологично болните да се осъществява от многопрофилните болници за активно лечение, в които има отделения по съответния медицински профил – медицинска онкология, лъчелечение и онкологична хирургия; нормативно е установена задължителна регистрация на злокачествените новообразувания – „Инструкция №858/1964 г., Заповед на МЗ №РД-04-451/1990 г. и Наредба №34 от 2005 г.“, като се води Национален раков регистър; редът и финансирането на прегледите на диспансеризираните пациенти със злокачествени заболявания е определен в Наредба №39 от 16.11.2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията като дейностите се извършват в съответствие с медицинските стандарти и правилата за добрата медицинска практика; лечението на злокачествените тумори е комплексно – от мултидисциплинарни екипи, като последователността на прилаганите методи на лечение се определя индивидуално; медицинският стандарт „лъчелечение“ е приет с Наредба №6 от 29.01.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „лъчелечение“; в) Предоставя ли се възможност на пациентите с диагноза „карцином“ за избор на лечебно заведение и апаратура? всички здравноосигурени лица в страната с доказано онкологично заболяване се лекуват и проследяват по местоживеене като имат право с направление от личния/лекуващия лекар да се обърнат към всяко лечебно заведение по избор; г) Колко на брой и къде се намират апаратите за лъчетерапия на територията на страната? Лъчетарапевтичните центрове са: Национална специализирана болница за активно лечение по онкология; Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Царица Й. - И.“, [населено място]; Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Г.“, [населено място], Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания „Д-р М. марков“, [населено място], Университетски онкологичен център в Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Г. С.“, [населено място], Комплексни онкологични центрове [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], Специализирана болница за активно лечение по онкология, [населено място], Специализирана болница за активно лечение по онкология „Св. М.“, [населено място], Многопрофилна болница за активно лечение Т., [населено място]; Изброените лъчетерапевтични центрове разполагат с апаратура от различно технологично ниво – от уредби, инсталирани през 70-те години на миналия век, до мултимодални линейни ускорители; в страната има 16 високоенергийни лъчетерапевтични уредби (11 60Со телегаматерапевтични уредби и 4 мултимодални линейни ускорители) или една уредба на около 500 000 жители; д) Колко пациенти се обслужват и какъв е годишният капацитет на всеки един от действащите апарати за лъчелечение? Нужно ли е записване и спазване на определен график за обслужване от определен апарат? средно натоварване: 40/60 пациента/150-250 полета/ден за 60Со телегаматерапевтични уредби; 60-80 пациента/200-250 полета/ден за линейните ускорители в С. и П.; През последните години са се лекували по 900 пациента средно на най-разпространената апаратура – кобалтовите телегаматерапевтични уредби, при средна норма за Европейския съюз – 450-500 пациенти, поради което в болшинството лъчетерапевтични центрове се налага въвеждане на листа на чакащите; е) Разполагате ли с информация на национално равнище колко лица се нуждаят годишно от лъчетерапия? за периода 2000 г. – 2009 г. броят на провелите лъчелечение е нараснал с 22% - от 10 577 на 12 935 пациенти годишно; по данни на гилдията на лъчетерапевтите годишно от лъчелечение се нуждаят около 17 000 пациенти.

5. На 17.06.2011 г., с писмо изх. №МОИ-05-14-11, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ информирала Комисията за резултатите от проведената проверка по жалба на К.. При проверката било установено спазване на медицинските стандарти като „Дискриминация по отношение на лъчелечението също няма поради факта, че апаратът е единствен в МОДОЗС – В. Т., и с него се лекуват всички останали пациенти“.

6. С писмо, вх. №12-20-46 от 01.08.2011 г., Сдружение „Център за защита правата в здравеопазването“ поискал да встъпи в административното производство и бил допуснат.

7. В хода на административното производство Комисията приела експертно заключение на онколог-лъчетерапевт по следните въпроси: брой и видове апарати за лъчелечение към 2008, 2009 и 2010 г., сравнителен анализ на използваната апаратура с оглед на технически характеристики, метод на действие, капацитет на уредите, въздействие върху пациентите, година на производство, поддръжка и експлоатационна годност, странични ефекти за пациента; анализ на статистическите данни за заболеваемостта и нуждата от лъчелечение, брой обслужени пациенти 2008 – 2010 г.; ефекти върху заболелите при ненавременно лечение; начин и механизъм на финансиране на лъчелечението; съвременни международни, европейски, национални стандарти; други фактори, които обуславят отказа или ненавременното лечение. Експертът дал следното заключение: а) изложил подробно механизма на лъчелечение, неговите положителни и отрицателни ефекти, способностите на различните апаратури за лечение на различните заболявания, трудностите от експлоатационен характер - в технологично и експертно отношение; б) най-ниска точност и прецизност и най-силно изразени странични ефекти има апаратурата за ренгетерапия – нейното приложение е силно ограничено според българските лечебни стандарти и обхваща само единични локализации от туморни заболявания; в страната – 19 апарата за ренгетерапия в периода 2008 – 2010 г.; дневен капацитет 50 – 60 пациенти; годишен – 800 пациенти; поради ограниченото приложение не се достига капацитета на апаратите; в) задоволителна точност и прецизност и приемливо ниво на страничните ефекти има апаратурата за телегаматерапия; най-разпространена в страната, единични са туморните локализации и стадии на заболявания, които не могат да бъдат лекувани с нея, установеното от българските лъчелечебни стандарти е съобразено със световните; общ брой – за 2008 г. и 2009 г. – 12, за 2010 г. – 9 апарата; дневен капацитет – 70 – 80 пациенти, годишен – 800; само три са сравнително съвременните апарати – в Национална специализирана болница за активно лечение по онкология, Комплексни онкологични центрове [населено място] и [населено място], които са инсталирани 2007 – 2009 г., останалите са по идейни проекти от шестдесетте години на миналия век, най-новият от тях е на дванадесет години; през 2010 г. от 14 000 пациенти, лекувани с лъчелечение, 8 400 са лекувани с телегаматерапия, т.е. 9-те апарати са работили със 112% от капацитета си; натовареността е два пъти по-висока от средното ниво на тази на аналогичната апаратура за Европейския съюз; г) най-висока точност и прецизност и най-слабо изразени странични ефекти има лъчелечението с линеен ускорител – 5 броя в [населено място] (в 3 болници) и в [населено място] (в 1 болница); в страните с добре развито лъчелечение се приема за норма един линеен ускорител на 180 000 до 280 000 души или 400 – 500 пациенти годишно – в България са всичко 5 за цялото население на страната и с тях се лекуват средно 900 пациенти годишно; д) недофинансиране на клиничната пътека за лечение с линеен ускорител – себестойността на един курс на лечение от 20 дневни процедури е 4 000, 00 лв., а здравната каса заплаща по клинична пътека №258 1 900, 00 лв. независимо от продължителността на лечение, която средно е пет седмици; това води до загуба за здравното заведение от всеки пациент не по-малко от 2 100, 00 лв.; недофинансирането на пътеката е основна причина, поради която не се предлага лъчелечение по високочестотни методики; в страните от Европейския съюз остойностяването на лъчелечението покрива 100 % от себестойността му; отказ на Министерството на финансите да одобри предложение на Националната здравно-осигурителна каса за финансиране на себестойността на лечението; е) в световната онкологична практика няма единни стандарти за периода, в който трябва да започне лъчелечението; за наличната в страната апаратура период от три месеца след хирургичното отстраняване на тумора се приема за адекватен; ж) последната налична информация в Н. рамков регистър за новозаболелите от злокачествени туморни образования е от 2008 г. – 34 576 човека, срещу 29 271 през 1998 г.; от лъчелечение през 2008 г. са се нуждаели 21 000 пациенти, проведено е лечение на 12 800 пациенти; през 2009 г. е проведено лечение на 13 100 пациенти, а през 2010 г. – на 14 000; през 2008 г. около 8 000 пациенти, които са се нуждаели от лъчелечение не са лекувани с този метод; з) недостиг на лъчетерапевтична апаратура и на обучен и мотивиран персонал; през 2010 г. в областта на лъчелечението са работили 44 лекари със специалност лъчелечение, 15 лекари без специалност, 18 физици със специалност медицинска физика и 14 физици без специалност; изтичане на млади и подготвени специалисти в държавите-членки на Европейския съюз поради многократно (10 пъти) по-високо ниво на заплащане; и) липсата на апаратура и специалисти води до формиране на дълги списъци на чакащите за лечение като периодът понякога излиза извън рамките на препоръчителния, което води до намаляване на шансовете на пациента за пълно излекуване; й) делегирани бюджети – води до лишаване от право на съответното здравно заведение да извършва лечение над определения брой пациенти, независимо от фактическата възможност; к) дехуманизация на медицинското обслужване; л) дава становище по проведеното лечение на А. К. – наличната апаратура и използваната методика са адекватни за лечението на конкретното туморно заболяване в посочения стадий.

8. На 10.10.20011 г., с входящ на Комисията №18-10-99, становище представил управителят на Комплексен онкологичен център, [населено място], в което изложил фактите по лечението на А. К. и посочил, че лечението е проведено в съответствие със стандартите и не е налице дискриминационно третиране. Представил лицензия №02933 от 04.09.2009 г. – валидна до 03.09.2014 г., на М. диспансер за онкологични заболявания със стационар (Комплексен онкологичен център), [населено място], издадена от Агенцията за ядрено регулиране за използване на източници на йонизиращи лъчения за медицински цели – извършване на телегаматерапия, за обект Радиологично отделение.

9. В хода на

Съдът приел, че Комисията следвало да цени експертното заключение само досежно проведеното лъчелечение на съпругата на К.. Неустановяването на съдържанието на твърдяните защитени признаци е основание да се приеме за недоказано твърдяното дискриминационно нарушение. В съответствие с чл. 9Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. (Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) ЗЗД Министерството на здравеопазването представило резултати от проверки във връзка с лечението на А. К., които потвърдили извършените действия. Комисията не отчела, че задължителното здравно осигуряване дава правото и гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ, чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на лечебно заведение, неограничено на територията на страната. Приел, че действащите нормативни правила осигуряват необходимата на пациента информация. Приел за недоказано създаването на застрашаваща среда чрез липсата на актуална информация в Националния раков регистър. Неправилно Комисията приела, че са представени доказателства за настъпили негативни последици за част от онкологично болните поради ненавременно и неефективно лечение. Съдът приел, че наложените принудителни мерки са общи и бланкетни, което води до практическа невъзможност да бъде изпълнен чл. 67, ал. 2Чл. 67. ⚖️ Практика (4) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) ЗЗД. Административна санкция и принудителна административна мярка, посочени в Закона за защита от дискриминация, могат да се наложат само за извършено административно дискриминационно нарушение, което не е установено. Наред с това с наложените мерки се препраща към мерки по чл. 11Чл. 11. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) ЗЗД, съгласно които министърът следва да предприеме мерки по чл. 7, т. 13Чл. 7. ⚖️ Практика (5) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) 2. ДОГОВОРИ А) СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРИТЕ и 14 ЗЗД, които касаят образованието и обучението. Въз основа на горното съдът направил извод за незаконосъобразност на оспореното Решение №133 и го отменил. Този извод на съда е неправилен.

V. По съществото на спора:

Твърдяните от касаторите пороци на съдебното решение, доводите им в тяхна подкрепа и възраженията на ответника сочат, че спора по делото е за съответствието на съдебното решение с материалния закон и за обосноваността на изводите му. Това налага съдът да извърши проверка за правилността и обосноваността на извода на съда, че министърът на здравеопазването не е осъществил тормоз на основата на защитения признак увреждане по отношение на онкологично болните като чрез твърдяното бездействие е създал застрашаваща за тях среда. Видно е, че предметът на спора е досежно една от формите на дискриминация – тормоз по смисъла на чл. 5Чл. 5. /span> до 7 от Закона против лихвоимството. 4. Закона за привилегиите и ипотеките, с изключение на: чл. 1 - 5 (вкл. и новия чл. 5а), 118 и 119, както и таблицата за бериите, които се събират от нотариусите, и § 17 от закона за изменение на същия закон от 15 декември 1948 г. 5. Закона за предпазен конкордат. 6. във вр. с §1, т. 1 ЗЗД. Фактическият състав на дискриминацията под формата на тормоз изисква да са установени следните релевантни факти: нежелано поведение, което е основано на признаците по чл. 4, ал. 1Чл. 4. ⚖️ Практика (63) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) II. ИЗТОЧНИЦИ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА 1. АКТОВЕ ЗА ПЛАНИРАНЕ И РЕГУЛИРАНЕ НА НАРОДНОТО СТОПАНСТВО ЗЗД и което има за цел или резултат накърняване на достойнството на лицето и създаване на застрашителна среда.

1. По защитения признак: Твърдяният по делото защитен признак е увреждане. Законодателят в Закона за защита от дискриминация не е дал легална дефиниция на понятието „увреждане“. Такава е дал в Закона за интеграция на хората с увреждания. Съгласно §1, т. 1 ЗИХУ „увреждане“ е всяка загуба или нарушаване в анатомичната структура, във физиологията или в психиката на даден индивид. Съгласно §1, т. 2 „човек с трайни увреждания“ е лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или са определили вид и степен на увреждане 50% и над 50%. Тези легални дефиниции, макар и дадени за регулирането на обществени отношения свързани с хората с увреждания – тяхната интеграция, не се покриват напълно с легалната дефиниция на понятието „хора с увреждания“ дадено в чл. 1, §2 на Конвенцията за правата на хората с увреждания. Съгласно разпоредбата на чл. 1, §2 хората с увреждания включват лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото равноправно с останалите. Конвенцията за правата на хората с уврежданията е ратифицирана, Държавен вестник бр. 12 от 10.02.2012 г., и обнародвана, Държавен вестник бр. 37 от 15.05.2012 г., поради което считано от датата на влизането й в сила – 21.04.2012 г., в съответствие с чл. 5, ал. 4 от Конституцията, има предимство пред норми на вътрешното право, които й противоречат. Макар в случая нормите на правото на Европейския съюз да не са приложими, само за съпоставка, същото е съдържанието на признака увреждане, който Съдът на Европейския съюз е утвърдил в практиката си по приложение на правото на Европейския съюз (виж решение Chacуn Navas, С-13/05, ECLI:EU:C:2006:456, т. 42-44; а след присъединяването на Европейския съюз към Конвенцията за правата на хората с увреждания – 29.11.2009 г., съдържанието на понятието увреждане е изцяло в контекста на разпоредбата на чл. 1, §2 от Конвенцията за правата на хората с увреждания – виж решение HK Danmark, С-335/11 и С-337/11, ECLI:EU:C:2013:222, т. 28-39). Но не нюанса в легалните дефиниции в конкретния случай е важен. Важното е, че и двете дефиниции – на вътрешния и на международния акт, не установяват знак за равенство между увреждане и болест. Увреждането може да е причинено от болест, но сама по себе си болестта не значи увреждане по смисъла на чл. 4, ал. 1Чл. 4. ⚖️ Практика (63) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) II. ИЗТОЧНИЦИ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА 1. АКТОВЕ ЗА ПЛАНИРАНЕ И РЕГУЛИРАНЕ НА НАРОДНОТО СТОПАНСТВО ЗЗД. Не наличието на самата болест, а последиците, които тя има върху физическите, психическите, интелектуални и сетивни способности на човека са тези, които възпрепятстват неговото пълноценно и ефективно участие в обществото равноправно с останалите. С оглед на това приетото от Комисията като общо правило, че „наличието на онкологично заболяване се възприема като форма на увреждане“ не съответства на смисъла и на значението на понятието „увреждане“ съгласно чл. 4, ал. 1Чл. 4. ⚖️ Практика (63) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) II. ИЗТОЧНИЦИ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА 1. АКТОВЕ ЗА ПЛАНИРАНЕ И РЕГУЛИРАНЕ НА НАРОДНОТО СТОПАНСТВО ЗЗД. Ноторно е обаче, че определени онкологични заболявания имат, и за съжаление оказват върху човека въздействие, което има последиците, визирани в чл. 1, §2 на Конвенцията за правата на хората с увреждания, съответно на §1, т. 2 ЗИХУ. Поради това, независимо от определената непрецизност в изказа и доколкото в случая не става въпрос за това дали конкретен човек, който страда от онкологично заболяване е носител на защитения признак увреждане, а става въпрос за група хора, които поради онкологичното си заболяване са носители на недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото равноправно с останалите, съдът счита, че не е налице нарушение на материалния закон. Органът, при уточнението, че не става въпрос за болестта, а за последиците от нея съгласно чл. 1, § 2 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, правилно дефинирал наличието на защитения признак увреждане. Следва да се посочи, че в мотивите на решението на Комисията органът освен защитения признак увреждане приел и наличие на защитен признак лично положение. Законодателят не е дал легално определение на защитения признак „лично положение”. За разлика от други защитени признаци – пол, раса, религия, увреждане, възраст, които са иманентно присъщи на човека, защитеният признак „лично положение” няма еднозначно, изначално прието обективно съдържание. Това предполага и налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния (материален и персонален) обхват на закона и абсолютната забрана за тормоз. Комисията сочи като такъв същностен белег „местожителството на съответните лица“. Да се приеме, че местожителството представлява съдържание на защитения признак лично положение при абсолютната забрана на тормоза значи обхвата на защитените признаци да се доведе до клонящ към броя на населените места. Важното в случая е, че в диспозитива на Решение №133 Комисията не приела наличие и на защитения признак „лично положение“, а именно диспозитивът на административния акт е този, който поражда правни последици. Наличието на противоречие между диспозитив и мотиви в конкретния случай не обосновава незаконосъобразност на акта, тъй като изложените неправилни мотиви са без правно значение.

2. По нарушеното право: Освен наличието на защитения признак, за да е налице тормоз по смисъла на чл. 5Чл. 5. /span> до 7 от Закона против лихвоимството. 4. Закона за привилегиите и ипотеките, с изключение на: чл. 1 - 5 (вкл. и новия чл. 5а), 118 и 119, както и таблицата за бериите, които се събират от нотариусите, и § 17 от закона за изменение на същия закон от 15 декември 1948 г. 5. Закона за предпазен конкордат. 6. ЗЗД е необходимо да е налице нежелано поведение, което е основано именно на защитения признак. Комисията приела, че нежеланото поведение се изразява в бездействието на министъра на здравеопазването да предприеме необходимите действия, за които изрично е задължен с чл. 10Чл. 10. ⚖️ Практика (5) /span>, 17, 24 - 28, 36 - 38 и 40 - 50 от Закона за давността; другите членове от същия закон остават в сила само относно придобивната давност. 7. и 11 ЗЗД, за да гарантира на хората с увреждания, породени от онкологични заболявания, правото на здраве и на здравно осигуряване. Българският законодател, за разлика от актовете в областта на защитата от дискриминация, приети от Европейския съюз, които като установяват универсалността на забраната за дискриминация ограничават действието й до конкретни области, не ограничава действието на забраната за дискриминация. Напротив, с разпоредбата на чл. 6Чл. 6. ⚖️ Практика (11) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) ЗЗД, законодателят изрично сочи, че забраната е относима за всички, гарантирани от Конституцията и законите права и свободи. Това широко разбиране на националния законодател за забраната за дискриминация предопределя и приложимостта й досежно правото на здраве и на здравно осигуряване. Правото на здравно осигуряване е изрично гарантирано като основно право в чл. 52, ал. 1 от Конституцията. Съгласно конституционната разпоредба правото на здравно осигуряване гарантира на гражданите право на достъпна медицинска помощ и на безплатно медицинско обслужване при условия и ред, установени в закон. Правото на здравни грижи (на медицинско обслужване) е изрично прокламирано като основно човешко право във Всеобщата декларация за правата на човека на Организацията на обединените нации, чл. 25, §1, в Международния пакт за икономически, политически и културни права, чл.12, в Конвенцията за правата на детето, чл. 24, по които България е страна и които са част от вътрешното право при условията на чл. 5, ал. 4 от Конституцията. Основното човешко право на здравеопазване значи право на всеки на достъп до най-високия достижим стандарт на здравеопазване, тъй като опазването на здравето на гражданите е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на принципите, inter alia, на равнопоставеност и осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ – чл. 2, ал. 1, т. 1Чл. 2. ⚖️ Практика (32) Опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на следните принципи: 1. равнопоставеност при ползване на здравни услуги; 2. осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на деца до една година; 3. приоритет на промоцията на здраве и интегрираната профилактика на болестите; 4. предотвратяване и намаляване на риска за здравето на гражданите от неблагоприятното въздействие на факторите на жизнената среда; 5. особена здравна закрила на деца, бременни, майки на деца до една година и лица с физически увреждания и психически разстройства; 6. държавно участие при финансиране на дейности, насочени към опазване здравето на гражданите. и 2 ЗЗ. Принципът на равнопоставеност гарантира възможност за ползване на здравни грижи от всички граждани на справедлива основа. Принципът на достъпност гарантира наличността и възможността за използване на здравната помощ там и тогава, където и когато е необходима. Принципът на качествена здравна помощ гарантира на нуждаещите се здравна помощ, която е медицински най-подходящата и с качество, съответно на установените стандарти при това предоставена своевременно и по най-щадящия за гражданина начин. Правото на здравна помощ трябва да се извършва при спазване на принципа на недискриминацията – чл. 6, ал. 1 във вр. с чл. 52, ал. 1 от Конституцията във вр. с чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (11) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) ЗЗД, и на принципа на информираното съгласие на пациента – чл. 41, ал. 2Чл. 41. ⚖️ Практика (2) Пълномощието се прекратява с оттеглянето му или с отказването от него, със смъртта на упълномощителя или на пълномощника или с поставянето им под запрещение, а когато упълномощител или пълномощник са юридически лица - с прекратяването им. Прекратяването на пълномощието не може да се противопостави на трети лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощника, освен ако прекратяването е подлежало на вписване и то е било извършено. от Конституцията във вр. с чл. 87, ал. 1Чл. 87. ⚖️ Практика (182) (1) Медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента. (2) Когато пациентът е непълнолетен или е поставен под ограничено запрещение, за извършване на медицински дейности е необходимо освен неговото информирано съгласие и съгласието на негов родител или попечител. (3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Съгласието по ал. 2 на родителя или попечителя не е необходимо при извършване на здравни консултации, профилактични прегледи и изследвания на лица, навършили 16 години. Конкретните видове дейности по консултиране, профилактичните прегледи и изследванията се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Когато пациентът е малолетен или недееспособен, информираното съгласие се изразява от негов родител или настойник, освен в случаите, предвидени със закон. (5) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Когато за непълнолетен или малолетен, настанен по съдебен ред извън семейството, съгласието на родител, попечител или настойник по ал. 2 и 4 не може да бъде получено своевременно, информирано съгласие изразява лице, на което са възложени грижите за отглеждане на детето след положително становище на дирекция "Социално подпомагане". (6) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Когато непълнолетният или малолетният е настанен временно по административен ред по чл. 27 от Закона за закрила на детето, информираното съгласие по ал. 5 се изразява от дирекция "Социално подпомагане". (7) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) При лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие то се изразява от лицата, определени по реда на чл. 162, ал. 3. ЗЗ. Видно от изложеното правото на здравни грижи е гарантирано от Конституцията и законите на страната право на гражданите, поради което попада в обхвата на забраната на чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (11) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) ЗЗД. Към изложеното досежно правото на здраве и здравни грижи на гражданите следва да се добави, че хората с уреждания се ползват със засилената защита на държавата, в т.ч. и досежно правото им на здравни грижи. Съгласно чл. 51, ал. 2 Конституцията „лицата с физически и психически увреждания се намират под особената закрила на държавата и обществото“. А чл. 2, т. 5Чл. 2. ⚖️ Практика (32) Опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на следните принципи: 1. равнопоставеност при ползване на здравни услуги; 2. осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на деца до една година; 3. приоритет на промоцията на здраве и интегрираната профилактика на болестите; 4. предотвратяване и намаляване на риска за здравето на гражданите от неблагоприятното въздействие на факторите на жизнената среда; 5. особена здравна закрила на деца, бременни, майки на деца до една година и лица с физически увреждания и психически разстройства; 6. държавно участие при финансиране на дейности, насочени към опазване здравето на гражданите. ЗЗ извежда „особена(та) здравна закрила на лицата с физически увреждания и психически разстройства“ като принцип при осъществяване на дейностите по опазване на здравето на гражданите. В контекста на правото на здравни услуги тази особена закрила намира допълнително нормативно регулиране в чл. 25 от Конвенцията за правата на хората с увреждания. Нормата изрично сочи, че държавите – страни по конвенцията, признават правото на хората с увреждания на достъп до най-високия постижим стандарт на здравеопазване без дискриминация по признак увреждане. По-конкретно конвенцията задължава държавите, страни по Конвенцията, да осигуряват на хората с увреждания такива здравни услуги, от които те се нуждаят с оглед на конкретното увреждане, включително ранно откриване и подходяща интервенция, здравни услуги, предназначени за намаляване до минимум и превенция на по-нататъшни увреждания, както и да предоставят тези услуги колкото е възможно по-близо до общността, в която живеят хората с увреждания. Видно е, че правото на здравни грижи по отношение на хората с увреждания има свое допълнително, специфично съдържание, установено с цел да насърчи, защити и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на правото им на здраве и здравни услуги и да способства за зачитане на вътрешно присъщото им човешко достойнство - чл. 1, §1 от Конвенцията за правата на хората с увреждания. С оглед на ценността на правото на здраве и здравни услуги за всеки човек и на изложеното съдържание на това право в контекста на хората с увреждания е безспорно, че ако се установи поведение, което възпрепятства или затруднява неговото упражняване безспорно това поведение би било нежелано по смисъла на чл. 5Чл. 5. /span> до 7 от Закона против лихвоимството. 4. Закона за привилегиите и ипотеките, с изключение на: чл. 1 - 5 (вкл. и новия чл. 5а), 118 и 119, както и таблицата за бериите, които се събират от нотариусите, и § 17 от закона за изменение на същия закон от 15 декември 1948 г. 5. Закона за предпазен конкордат. 6. ЗЗД.

3. По нежеланото поведение: От представените по делото доказателства за проведеното лечение на А. К. е видно, че на 02.03.2010 г. онкологичният комитет на Комплексен онкологичен център, [населено място], назначил „следоперативна лъчетерапия“. В приложеното по делото информирано съгласие на К. от същата дата пише: „Моля, подпишете този формуляр, за да потвърдите, че въпросната процедура и рисковете по отношение на Вашето състояние са били добре обсъдени с Вас и че Ви е предоставена достатъчна информация, за да вземете решение и че сте направили избора си по свое собствено свободно желание.“ В графите „диагноза“, „диагностични процедури“ и „лечение“, „А) консервативно“ е вписана информация. В графата „Вероятност от успех и рисковете при алтернативни форми на лечение или при липса на лечение“ не е вписана никаква информация. От подписаното информирано съгласие на К. не може да се направи извод, че тя е била надлежно информирана за видовете лъчетерапия, които по принцип са достъпни в страната – телегаматерапия и линеен ускорител, за предимствата и недостатъците на всеки един от тях, за възможността да бъде лекувана с всеки един от тях. Това е и един доводите на касатора К. – липсата на пълна и своевременна информация за възможните начини на лъчелечение. Не е това съдебното производство, в което да се установява верността на твърдяната информираност на пациента, поставил подписа си, а с оглед на леталния изход от лечението това е и фактически невъзможно, тъй като е извършено единство и лично на него, но това, което Комисията извела като бездействие на ответника е липсата на гаранции за действително и качествено информиране на пациента. За информирането му по начин, който гарантира предоставяне на цялата относима информация, осмислянето на тази информация и възможността за вземане на действително информирано решение. Това с особена острота се поставя за ситуации като процесната, когато с оглед на възможността, която законът дава на пациента за свободен достъп до медицинска помощ в рамките на здравните дейности в обхвата на задължителното здравно осигуряване на територията на цялата страна – чл. 4, ал. 1Чл. 4. ⚖️ Практика (65) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14. (1) Механизмът, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му по чл. 45, ал. 31 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се приемат до един месец от деня на обнародването на този закон в "Държавен вестник" и влизат в сила от 1 януари 2026 г. (2) Механизмът и методиката за прилагането му по ал. 1 съдържат и следните критерии за определяне на конкретните суми, подлежащи на възстановяване от всеки притежател на разрешение за употреба или от негов упълномощен представител на лекарствени продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване: 1. ръст на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител за 2026 г. спрямо предходната година, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки, и 2. дял на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител от общите разходи на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки. (3) Договорите по чл. 45, ал. 22 и 33 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се сключват, а сключените до обнародването на този закон в "Държавен вестник" договори се допълват относно прилагането на механизма и методиката по ал. 1 спрямо лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване до един месец от деня на обнародването на механизма и методиката по ал. 1 в "Държавен вестник". (4) Лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, за които не са сключени договори или допълнителни споразумения в срока по ал. 3, не се заплащат от НЗОК. За тези лекарствени продукти за периода на заплащането им от НЗОК през 2026 г. се дължат на НЗОК отстъпките, договорени при провеждане на задължителното централизирано договаряне на отстъпки за 2026 г., и се прилагат действащите през периода до обнародването на този закон в "Държавен вестник" механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му. (5) Притежателите на ... и 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), пациентът би могъл да ползва лечение с различно качество. От доказателствата по делото е видно, че през 2010 г. от приблизително 14 000 пациенти, лекувани с лъчелечение, 8 400 са лекувани с телегаматерапия, 1 900 са лекувани на линеен ускорител и 3 300 са лекувани с ренгетерапия. Този факт е достатъчен, за да установи бездействие на органа да гарантира равен достъп на хората с увреждания, породени от онкологични заболявания, до по-качествено лъчелечение. Факта, че проверките на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ на Министерството на здравеопазването и заключението на експертизата са установили, че „наличната апаратура и използваната методика са адекватни за лечението на конкретното туморно заболяване в посочения стадий“ не водят до извод за липса на необходимост от активно поведение на министъра на здравеопазването, който в качеството си на централен едноличен орган на изпълнителната власт ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на здравеопазването – чл. 25, ал. 1 и 2 от Закона за администрацията. В случая не става въпрос за допуснати от лекуващите лекари нарушения на утвърдените медицински стандарти, за да се изследва тяхното спазване. Нарушаването на медицинските стандарти би поставило въпроса за наказателна или дисциплинарна отговорност на лекарите, а не въпроса за дискриминация. В случая става въпрос за липсата на фактическа възможност определена част от лицата с увреждания, поради онкологично заболяване, да упражнят правото си на здравни услуги по начин, който би им дал възможност да получат достъп до най-високия постижим стандарт на здравеопазване. Става въпрос за това, че достъпът до този най-висок стандарт не е осигурен на всички хора с увреждане, поради онкологично заболяване, които се нуждаят от него. Тази липса на възможност за упражняване на правото на здравни услуги по необходимия начин е резултат от неизвършени от министъра на здравеопазването действия, които да обезпечат и осигурят премахване на част или на всички причини, посочени в експертното заключение, а и посочени от заместник-министъра в представеното по преписката становище. Факта, че съществуващият в страната висок стандарт за лъчелечение е достъпен за част от хората с такова увреждане е ирелевантен за фактическия състав на тормоза. Важното е, че за част от хората с увреждания той не е. Освен горното от приетата по делото експертиза, а и от дадената от заместник-министъра информация (виж т.ІІІ, 4. б. „д“ и „е“), е видно, че само за 2008 г. около 8 000 пациенти, които са се нуждаели от лъчелечение не са лекувани с този метод поради липса на апаратура. За периода 2009 г. – 2012 г. просто липсват данни. В този случай дори не става въпрос за достъп до най-висок стандарт на лечение, а става въпрос за достъп до лечение. Липсата на възможност в рамките на препоръчителния срок да се проведе лъчелечение поради липса на апаратура е пряко нарушение на правото на достъп до здравеопазване. То по никакъв начин не съответства не декларирания от законодателя принцип на особена здравна закрила на хората с увреждания. От доказателствата по делото е видно също, че една от причините за ограничения достъп до лечение чрез линейни ускорители е не само техния недостатъчен брой, но и недофинансирането на клиничната пътека, по която това лечение се осъществява. При генерирана загуба не по-малко от 2 100 лв. на пациент за двадесетдневно лечение, е очевидно, че болничните заведения ще проявяват въздържаност от прилагане на лечение по нея. Поставянето на лекарите в състояние на избор между прилагане на съответния вид лечение и финансовата стабилност на болничното заведение е също вид бездействие, което пряко рефлектира върху правата на нуждаещите се от този вид лечение хора с увреждания. От заключението на експерта е видно, че към датата на изготвяне на заключението – 30.09.2011 г., в Националния раков регистър са липсвали данни за периода след 2008 г. Дейността на Националния раков регистър по системно събиране, съхранение, анализ, интерпретация и публикуване на данни за лицата със злокачествени новообразувания и карцином ин ситу е нормативно регламентирана – чл. 29а от Наредба №34 за реда за заплащане от републиканския бюджет на лечението на българските граждани за заболявания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване (Наредба №34). Този национален регистър е източник на информация за всички относими към посочените заболявания факти, в т.ч. обобщена информация за честотата на съответното заболяване, разпространението му по територия и спрямо пола, продължителността на живот при съответното заболяване и смъртността. Всяко лице с увреждане, породено от онкологични заболявания, има правото да бъде информирано за тези статистически данни. Това негово право е част от конституционното му право на достъп до информация, която представлява за съответното лице законен интерес – чл. 41, ал. 1 и 2 от Конституцията. Съгласно чл. 29а, ал. 3 Наредба №34 длъжностните лица, които осъществяват дейността по Националния раков център се назначават след съгласуване с министъра на здравеопазването, а съгласно алинея 5 дейността се финансира от републиканския бюджет чрез бюджета на Министерството на здравеопазването. Видно от изложеното по делото са налице доказателства, включително признания от ответника, които безспорно установяват неизвършени от органа действия по смисъла на чл. 10 и чл. 11 във вр. с чл. 7, т. 14Чл. 7. ⚖️ Практика (5) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) 2. ДОГОВОРИ А) СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРИТЕ ЗЗД.

4. По специалната цел/резултат и среда: Н. на адекватни, своевременни и достатъчни действия за промяна на съществуващата в страната необезпеченост на здравните заведения с апаратура за лъчелечение чрез използване на високочестотни методики пряко влияе на възможността за бързо и ефективно лечение. В това отношение Комисията правилно кредитирала заключението на експерта. Става въпрос за специални знания и именно експерта е този, който може и следва да ги предостави на административния орган и на съда. Въпросът не е за това, че съществуващата апаратура за телегаматерапия не е ефективна, тя е ефективна в рамките на възможности на технологията. Поради това никой и не оспорва, че използваната в Комплексния онкологичен център, [населено място], апарат е с необходимите разрешителни. Въпросът е за това, че съществуващата по-ефективна и по-щадяща апаратура не е достъпна за част от нуждаещите се. Този факт, тъй като става въпрос за лечение, което пряко рефлектира върху възможността за положителен или поне за по-дълготраен позитивен резултат, неминуемо има пряко отрицателно въздействие върху достойнството на хората с увреждане. Правото на уважение и на етично третиране за човека, който се нуждае от лечение, се обективира и във възможността да получи най-високия постижим стандарт на здравеопазване. От доказателствата по делото е видно, че не са предприети адекватни мерки не само за осигуряване на най-високия постижим в страната стандарт. Не са предприети мерки за осигуряване на всички нуждаещи, в рамките на ефективния за лечението им срок, на достъп до телегаматерапия. Вещото лице сочи, а и ответникът признава, че поради недостатъчния брой апарати и специалисти, независимо от експлоатирането на наличните при свръхнатоварване, налице са дълги списъци на чакащите лечение като периодът понякога излиза извън рамките на препоръчителния, което води до намаляване на шансовете на пациентите за излекуване. Поставянето на хората с увреждане в състояние на чакане за достъп до лечение, при ясното съзнание за намаляващите шансове за добър резултат с всеки изминал ден е демонстрация на неетично третиране, проява на незачитане и уронване на човешкото достойнство. Такова е и съществуващата система на информирано съгласие, която макар и в чл. 88, ал. 1Чл. 88. ⚖️ Практика (29) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. и 2 ЗЗ да съдържа необходимия обем информация за това съгласие и да сочи начина, по който се предоставя, на практика, за хората с увреждания, породени от онкологични заболявания, които се нуждаят от лъчелечение не осигуряват информиран и свободен избор по две причини. Първо, защото не са осигурени гаранции за действителното и качествено изпълнение на задълженията по чл. 88, ал. 1Чл. 88. ⚖️ Практика (29) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. и 2 ЗЗ, и второ, защото липсата на достъп до лечение, съответно липсата на достъп до качествено лечение, прави избора несвободен, а обусловен от ограничения капацитет на апаратурата. Изборът би бил информиран и свободен, съгласно чл. 4, ал. 1Чл. 4. ⚖️ Практика (65) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14. (1) Механизмът, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му по чл. 45, ал. 31 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се приемат до един месец от деня на обнародването на този закон в "Държавен вестник" и влизат в сила от 1 януари 2026 г. (2) Механизмът и методиката за прилагането му по ал. 1 съдържат и следните критерии за определяне на конкретните суми, подлежащи на възстановяване от всеки притежател на разрешение за употреба или от негов упълномощен представител на лекарствени продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване: 1. ръст на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител за 2026 г. спрямо предходната година, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки, и 2. дял на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител от общите разходи на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки. (3) Договорите по чл. 45, ал. 22 и 33 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се сключват, а сключените до обнародването на този закон в "Държавен вестник" договори се допълват относно прилагането на механизма и методиката по ал. 1 спрямо лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване до един месец от деня на обнародването на механизма и методиката по ал. 1 в "Държавен вестник". (4) Лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, за които не са сключени договори или допълнителни споразумения в срока по ал. 3, не се заплащат от НЗОК. За тези лекарствени продукти за периода на заплащането им от НЗОК през 2026 г. се дължат на НЗОК отстъпките, договорени при провеждане на задължителното централизирано договаряне на отстъпки за 2026 г., и се прилагат действащите през периода до обнародването на този закон в "Държавен вестник" механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му. (5) Притежателите на ... ЗЗО, ако фактически съществуваше възможност за достъп до двата вида лъчелечение и изборът зависеше от предпочитанието на пациента. Поставянето на хората с увреждане в състояние, в което правото им на информирано и свободно решение за най-важното нещо в живота – здравето, фактически е едно илюзорно право, пряко накърнява тяхното достойнство. Изложеното нежелано поведение на ответника, освен че накърнява достойнството на хората с увреждания, породени от онкологично заболяване, води и до създаване на застрашаваща за тяхното здраве и живот среда. Невъзможността не само за лъчелечение с високо качество, но невъзможността изобщо за лъчелечение в рамките на адекватен период намалява многократно възможностите им за положителен или поне за по-дълготраен позитивен резултат. Това значи само едно – средата, в която хората с увреждане, породено от онкологични заболявания, осъществяват правото си на засилена здравна защита не е среда, която допринася за упражняване на правото им, а която го застрашава. Видно от изложеното по делото са събрани достатъчно доказателства, които установяват prima facie дискриминация по отношение на хората с увреждания, породени от онкологични заболявания, осъществена от нежеланото поведение на министъра на здравеопазването обективирано в бездействие – неизпълнение на задълженията му по чл. 10 и 11 във вр. с чл. 7, т. 14Чл. 7. ⚖️ Практика (5) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) 2. ДОГОВОРИ А) СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРИТЕ ЗЗД.

4. По тежестта на доказване: При установената prima facie дискриминация и с оглед на разпоредбата на чл. 9Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. (Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) ЗЗД доказателствената тежест за доказване, че правото на равно третиране не е нарушено е на ответника. В хода на административното и на съдебното производство органът е имал възможност да ангажира доказателства, които да дадат възможност да се направи обоснован извод, че не е налице твърдяното бездействие, но доказателствената му активност се ограничила до отговор на поставените от Комисията въпроси. Нещо повече. От отговора на въпросите е видно, че органът признава част от установените по делото и от експертизата факти. Съгласно чл. 220Чл. 220. ⚖️ Практика (35) Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Решение по касационното оспорване АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. По делото факти, които да оборват соченото бездействие не са ангажирани. Съдът не счита за съответен на доказателствата по делото, с оглед на гореизложеното, извода на първоинстанционния съд за липса на конкретно „бездействие, което да представлява акт на дискриминация“. Наред с това съдът приел, че Комисията не изследвала „въпроса дали е налице обективно оправдание“. Следва да се посочи, че фактическият състав на дискриминацията под формата на тормоз не допуска оправдание чрез законна цел и съразмерност. Забраната за тормоз е абсолютна и поради това исканата от съда преценка за наличие на обективно оправдание е неотносима. Съдът не счита за основателен довода на министъра на здравеопазването, че по делото не са доказани „настъпили негативни последици за част от онкологично болните в следствие на ненавременно и неефективно лъчелечение“. За да е налице дискриминационно третиране под формата на тормоз не е необходимо да се докаже леталния изход от лечението на всички хора с увреждания, породени от онкологични заболявания, причинен от ненавременно и некачественото лъчелечение. За дискриминацията под формата на тормоз е достатъчно да се установи накърняването на тяхното достойнство и създаването на застрашителна среда от поведението на органа, което видно от гореизложеното е надлежно установено. Що се отнася до бездействието по отношение на поддържането на Националния рамков регистър с актуална информация достатъчен е факта на липсата на достъпна и актуална информация, който не бе оборен от органа. Не е необходимо доказването на настъпването на „негативни последици“. Самата липса на информация е нежелано поведение по смисъла на чл. 5Чл. 5. /span> до 7 от Закона против лихвоимството. 4. Закона за привилегиите и ипотеките, с изключение на: чл. 1 - 5 (вкл. и новия чл. 5а), 118 и 119, както и таблицата за бериите, които се събират от нотариусите, и § 17 от закона за изменение на същия закон от 15 декември 1948 г. 5. Закона за предпазен конкордат. 6. ЗЗД. В обжалваното решение съдът приел, че Комисията трябвало да изиска и приложи документи по сходни случаи, както и че К. не доказал други онкологично болни да са лекувани с друг апарат в Комплексния онкологичен център. Това противоречи на чл. 5Чл. 5. /span> до 7 от Закона против лихвоимството. 4. Закона за привилегиите и ипотеките, с изключение на: чл. 1 - 5 (вкл. и новия чл. 5а), 118 и 119, както и таблицата за бериите, които се събират от нотариусите, и § 17 от закона за изменение на същия закон от 15 декември 1948 г. 5. Закона за предпазен конкордат. 6. ЗЗД. Фактическият състав на тормоза не изисква сравнение. Изисква основаното на защитен признак поведението да има за цел или за резултат накърняване на достойнството на лицето и да създава застрашаваща среда, като изискването за цел или резултат е алтернативно, не кумулативно. Видно от изложеното съдът неправилно установил фактическия състав на приложимата правна норма, направил неправилни и необосновани правни изводи и с оглед на това постановил едно неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. От събраните в хода на административното и на съдебното производство доказателства е безспорно, че органът, чрез бездействие, осъществил нежелано поведение на основаната на признака увреждане, което има за резултат накърняване на достойнството на хора с увреждания, породени от онкологични заболявания, и създаване на застрашаваща среда, т.е. осъществил състава на тормоз по смисъла на чл. 5Чл. 5. /span> до 7 от Закона против лихвоимството. 4. Закона за привилегиите и ипотеките, с изключение на: чл. 1 - 5 (вкл. и новия чл. 5а), 118 и 119, както и таблицата за бериите, които се събират от нотариусите, и § 17 от закона за изменение на същия закон от 15 декември 1948 г. 5. Закона за предпазен конкордат. 6. ЗЗД. При установеното нарушение Комисията наложила на министъра на здравеопазването, на основание чл. 76, ал. 1Чл. 76. ⚖️ Практика (9) Този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. във вр. с чл. 47, т. 2Чл. 47. ⚖️ Практика (4) Неспособният да разбира или да ръководи постъпките си не отговаря за вредите, които е причинил в това състояние, освен ако неспособността е причинена виновно от самия него. За вредите, причинени от неспособен, отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им. ЗЗД принудителна административна мярка като му предписала „да предприеме мерки по чл. 10Чл. 10. ⚖️ Практика (5) /span>, 17, 24 - 28, 36 - 38 и 40 - 50 от Закона за давността; другите членове от същия закон остават в сила само относно придобивната давност. 7. и 11 ЗЗД, чрез които да бъде осигурен достъп на лицата с онкологични заболявания до навременно и качествено лъчелечение“. Наложената мярка е в рамките на законовата компетентност на Комисията. Д. на ответника, че наложената мярка е обща и бланкетна съдът счита за неоснователен. Именно ответникът, като централен едноличен орган на изпълнителната власт, комуто е възложено осъществяването на държавната политика в областта на здравеопазването, ръководството, координирането и контрола на дейностите по опазване на здравето на гражданите, предприемането на мерки за здравна закрила на лицата с физически увреждания и психически разстройства – чл. 5, т. 1, 3, 8 от У. правилник на Министерството на здравеопазването, а не Комисията е този държавен орган, който е оправомощен да прецени кои са необходимите мерки и как да бъдат изпълнени, за да се постигне целта на закона. Задачата на Комисията е да установи нарушението на Закона за защита от дискриминация и да разпореди преустановяването му и предприемането на мерки за това. Факта, че разпоредбата на чл. 11Чл. 11. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) ЗЗД, която е посочена в принудителната мярка, препраща и към разпоредбата на чл. 7, т. 13Чл. 7. ⚖️ Практика (5) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) 2. ДОГОВОРИ А) СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРИТЕ ЗЗД, която визира задължения във връзка с образованието и обучението, не прави наложената мярка незаконосъобразна. Комисията не е възложила конкретно мярка по чл. 7, т. 13Чл. 7. ⚖️ Практика (5) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) 2. ДОГОВОРИ А) СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРИТЕ ЗЗД, а е предоставила на дискрецията на органа да прецени кои от мерките са приложими. Наред с това, с оглед на възраженията на ответника и мотивите на първоинстанционното съдебно решение, че принудителната административна мярка се налага само за извършено административно дискриминационно нарушение, съдът счита за необходимо да посочи, че чл. 22Чл. 22. ⚖️ Практика (26) За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. от Закона за административните нарушения и наказания, на който се позовал и съдът, изрично сочи възможността принудителна административна мярка да се наложи и за предотвратяване на нарушения и на последиците от тях. С оглед на изхода от спора, направено от касаторите искане и на основание чл. 143, ал. 1Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на АПК съдът следва да осъди Министерството на здравеопазването да заплати на касаторите направените по делото разноски. Видно от доказателствата по делото разноските на касаторите Н. И. С.-Р. и Н. Н. Р. са 12, 00 лв. държавна такса, на Т. К. са 450, 00 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие №0127941 от 03.12.2012 г. и 5, 00 лв. държавна такса, на Сдружение „Център за защита правата в здравеопазването“ са държавна такса 5, 00 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 300, 00 лв. по договор за правна защита и съдействие №0283797 и 500, 00 лв. по договор за правна защита и съдействие от 20.01.2014 г. Ответникът – министърът на здравеопазването, е направил на основание чл. 78, ал. 5Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК във вр. с чл. 144Чл. 144. ⚖️ Практика (22) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси АПК възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът счита възражението за неоснователно. Делото е фактически и правно сложно, а размера на адвокатските възнаграждения за двете съдебно инстанции не е несъответен на осъществената процесуална защита. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 във вр. с чл. 222, ал. 1Чл. 222. ⚖️ Практика (40) (1 ) Когато отмени решението, Върховният административен съд решава делото по същество. (2) Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, когато: 1. установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила; 2. трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. Окончателност на касационното решение АПК Върховният административен съд Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №7676 от 06.12.2013 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело №6255/2012 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на министъра на здравеопазването и на Министерство на здравеопазването, [населено място], пл. „Света Неделя“ №5 срещу Решение №133 от 17.05.2012 г. на Комисията за защита от дискриминация. ОСЪЖДА Министерството на здравеопазването, [населено място], пл. „Света Неделя“ №5, да заплати на Т. К. К., [населено място], [улица], вх. „А“, ет. 4, ап. 10, 455, 00 (четиристотин петдесет и пет) лева, на Н. И. С.-Р. и на Н. Н. Р., [населено място], [улица], ет. 1, ап. 2, 12, 00 (дванадесет) лева и на Сдружение „Център за защита правата в здравеопазването“, [населено място], [улица], 805, 00 (осемстотин и пет) лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ВАЧЕВА чЛЕНОВЕ: СОНЯ ЯНКУЛОВА ЛОЗАН ПАНОВ при секретар Боряна Георгиева докладваното от съдията СОНЯ ЯНКУЛОВА по адм. дело № 3498/2014 Производството е по чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)