Решение № 5841/19.05.2026 по адм. д. № 299/2026 г. на АС - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване и сл. АПК.
Делото е образувано по жалба на „СМТЛ Левитамед“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя В. В., чрез адв.С. В., срещу Решение на комисията по чл. 58, ал. 1 от Наредба № 7 от 31.03.2021 г., обективирано в уведомление с изх. № 30-04-59/15.01.2026 г. (с посочена в жалбата грешна дата, а именно дата на получаване на уведомлението - 22.01.2026г.), с което от процедурата по договаряне са изключени заявените от дружеството помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания (ПСПСМИ) от група 02 „Принадлежности за ползване на протези“.
В жалбата се поддържа, че оспореното решение представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, тъй като е постановено от комисия, която упражнява самостоятелно предоставени със закон правомощия, без последващо утвърждаване от друг административен орган, и с него се засягат пряко права и законни интереси на жалбоподателя чрез прекратяване на участието му в процедурата по договаряне относно процесните изделия. Поддържа се наличие на правен интерес от оспорването, доколкото решението препятства възможността за последващо участие в процедурата и сключване на договор с НЗОК за съответните ПСПСМИ.
Жалбоподателят твърди, че оспореният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и при неясни мотиви, представляващи отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК.
На първо място се поддържа, че е нарушена процедурата по чл. 58, ал. 7Чл. 58. ⚖️ Практика (5) (1) Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. (2) Когато производството е образувано в един орган и той следва да направи предложение до друг орган за издаването на акта, мълчалив отказ възниква независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с предложение. (3) Когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна. (4) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В предвидените в закон случаи непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие да се издаде акт със съдържанието, поискано от заявителя. С индивидуалния административен акт, изразен чрез мълчаливо съгласие, не може да се създават задължения и да се засягат права и законни интереси за граждани и организации, различни от заявителя. В случай, че административният орган е дал указания за отстраняване на нередовности в искането на заявителя, срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите. Съдържанието на мълчаливо съгласие се установява като идентично със съдържанието на подаденото искане и това съдържание се посочва в декларация до органа. Условията и редът за удостоверяване и оспорване на мълчаливото съгласие се уреждат в специални закони. Форма на индивидуалния административен акт от Наредба № 7, тъй като при констатирани непълноти или пропуски в документацията комисията не е предоставила на дружеството предвидения 7-дневен срок за тяхното отстраняване. Излагат се доводи, че с писмо от 03.09.2025 г. жалбоподателят е бил уведомен за констатирани несъответствия относно част от заявените изделия, без обаче да бъдат дадени конкретни указания и срок за отстраняването им. Според жалбата дружеството е узнало за твърдяното наличие на такъв срок едва след постановяване на решението за изключване. Поддържа се още, че е нарушена последователността на действията по процедурата, тъй като преди постановяване на решението за изключване е публикуван списък на допуснатите участници, което според жалбоподателя е ограничило възможността му за ефективна защита.
Излагат се и доводи за липса на материалноправно основание за изключване от процедурата, като се сочи, че преди уведомяването за постановеното решение дружеството е представило удостоверение за регистрация № BG/CA01/MD:0003/20.01.2026 г., удостоверяващо регистрация на изделия от група 02, включително протезни чорапи, протективни чорапи и протезни рула. Поддържа се, че дружеството е предприело действия за отстраняване на констатираните несъответствия и към момента на представяне на удостоверението е отговаряло на изискванията за участие относно процесните изделия.
Жалбоподателят оспорва и мотивите на административния акт като неясни, непълни и недостатъчно конкретизирани, тъй като в решението не били индивидуализирани конкретните ПСПСМИ, които се изключват от процедурата, а били посочени единствено общо като изделия от група 02 „Принадлежности за ползване на протези“. Според жалбата това препятства ефективното упражняване на правото на защита и съдебния контрол върху акта.
С оглед изложеното се иска отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания относно прилагането на закона и предоставяне на срок по чл. 58, ал. 7 от Наредба № 7. Претендира сторените в производството разноски.
Ответникът – Председател на на Комисията, определена от Управителя на НЗОК, на основание чл. 58, ал. 1 от Наредба № 7 от 31.03.2021 година за условията и реда за съставяне на списък на медицинските изделия по чл. 30а от Закона за медицинските изделия и за определяне на стойността в писмено становище оспорва жалбата като недопустима, а при условията на евентуалност и като неоснователна. Поддържа се, че решението на комисията за изключване от процедурата не представлява самостоятелен административен акт, подлежащ на съдебен контрол, а действие в рамките на процедура по договаряне. По съществото на спора ответникът излага доводи, че към момента на подаване на заявлението жалбоподателят не е притежавал регистрация като производител за заявените ПСПСМИ от група 02 „Принадлежности за ползване на протези“, като удостоверението за регистрация е издадено едва на 20.01.2026 г., след подаване на документите за участие.
Поддържа се, че липсата на регистрация не представлява непълнота или пропуск в документацията по смисъла на чл. 58, ал. 7 от Наредба № 7, а липса на материалноправна предпоставка за участие, поради което комисията не е имала задължение да предоставя срок за отстраняване на нередовности. Според ответника не се касае за липсващ документ, който може да бъде представен допълнително, а за отсъствие на самото изискуемо качество към релевантния момент. Излагат се още съображения, че комисията правилно е изключила процесните изделия от процедурата, тъй като жалбоподателят е заявил участие като производител на изделия, за които не е бил регистриран по съответния законов ред към момента на кандидатстване. Поради това се иска жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а алтернативно да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
Във връзка с провеждане на процедура по договаряне на стойността на заплащане на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания (ПСПСМИ), заплащани от НЗОК, по реда на Наредба № 7 от 31.03.2021 г., „СМТЛ Левитамед“ ЕООД подава заявление за участие с вх. № 30-04-59/08.08.2025 г. в деловодството на НЗОК. Заявлението обхваща различни групи ПСПСМИ, включително изделия от група 02 „Принадлежности за ползване на протези“, сред които протезни чорапи, протективни чорапи и протезни рула. Към заявлението са приложени документи, удостоверяващи регистрация, производствена дейност, декларации и други документи съобразно изискванията на процедурата.
За провеждане на процедурата със Заповед № РД-18-160/08.08.2025 г. управителят на НЗОК определил комисия по чл. 58, ал. 1 от Наредба № 7, натоварена с извършване на проверка на подадените заявления, оценка на съответствието им с нормативните изисквания и постановяване на решения относно допускане или изключване на заявители от процедурата. В хода на извършваната проверка комисията установява, че част от заявените от дружеството ПСПСМИ от група 02 не фигурират в разрешителното за производство и/или в регистрите на Изпълнителната агенция по лекарствата като изделия, за които жалбоподателят е регистриран производител. Тези констатации са отразени в чек-листове и документи по административната преписка.
На 03.09.2025 г. председателят на комисията изпратил до „СМТЛ Левитамед“ ЕООД писмо с изх. № 30-04-59/03.09.2025 г., в което се посочва, че част от заявените ПСПСМИ от група 02 „Принадлежности за ползване на протези“ не са включени в регистъра на ИАЛ, в който дружеството е вписано като производител, както и че същите не фигурират в разрешителното за производство. В писмото е отбелязано, че в процедурата могат да бъдат заявявани единствено изделия, произвеждани от съответната медико-техническа лаборатория, като е посочено, че съответните кодове ще бъдат изключени от процедурата по договаряне. В съдържанието на писмото не са дадени конкретни указания за представяне на допълнителни документи, не е предоставен срок за отстраняване на констатираните несъответствия и не е посочен 7-дневен срок по чл. 58, ал. 7 от Наредба № 7.
След извършване на проверките комисията продължила процедурата по отношение на останалите заявени изделия, като на 08.01.2026 г. на интернет страницата на НЗОК е публикувана информация за допуснатите до договаряне участници по входящи номера на заявленията и съответните ПСПСМИ, за които са допуснати. Сред публикуваните не фигурират процесните изделия от група 02.
На 20.01.2026 г. е издадено Удостоверение за регистрация № BG/CA01/MD:0003, издадено от Изпълнителния директор на ИАЛ, удостоверяващо регистрация по отношение на изделия, включително процесните принадлежности за ползване на протези.
На 21.01.2026 г. „СМТЛ Левитамед“ ЕООД представя пред НЗОК посоченото удостоверение, поддържайки, че към този момент вече притежава регистрация относно процесните изделия от група 02.
С Решение на комисията по чл. 58, ал. 1 от Наредба № 7, обективирано в уведомление с изх. № 30-04-59/15.01.2026 г., връчено на дружеството на 22.01.2026 г., комисията постановила заявените ПСПСМИ от група 02 „Принадлежности за ползване на протези“ да бъдат изключени от процедурата по договаряне, като участието на дружеството продължава относно останалите заявени изделия. В мотивите към решението е посочено, че са констатирани „непълноти и пропуски“ в документацията, поради което дружеството не е допуснато до участие относно съответните изделия.
На същата дата, 22.01.2026 г., до дружеството е изпратено електронно съобщение, в което се посочва, че представените документи относно изделията от група 02 няма да бъдат разгледани, тъй като не са били предоставени в срок след предходно уведомление.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорването е насочено срещу решение на комисията по чл. 58, ал. 1 от Наредба № 7, с което заявените от „СМТЛ Левитамед“ ЕООД ПСПСМИ от група 02 „Принадлежности за ползване на протези“ са изключени от процедурата по договаряне. С този акт не се извършва само вътрешноорганизационно или техническо действие, а се засяга пряко участието на дружеството в процедурата по отношение на конкретна група изделия. Решението има неблагоприятни правни последици за жалбоподателя, тъй като препятства по-нататъшното му участие в процедурата за тези изделия и съответно възможността същите да бъдат предмет на последващо договаряне и включване в спецификацията-списък. Ето защо за дружеството е налице пряк, личен и непосредствен правен интерес от съдебно оспорване.
Неоснователно е възражението на ответника, че актът не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Макар решението да е постановено в рамките на многоетапна административна процедура, спрямо жалбоподателя то има самостоятелно засягащо действие, доколкото прекратява участието му за част от заявените ПСПСМИ. Поради това жалбата следва да бъде разгледана по същество.
От събраните по делото доказателства се установява, че със заявление с вх. № 30-04-59/08.08.2025 г. „СМТЛ Левитамед“ ЕООД е заявило участие в процедурата по договаряне на стойността на ПСПСМИ, включително за изделия от група 02 „Принадлежности за ползване на протези“. В хода на проверката комисията е констатирала, че процесните изделия от група 02 не фигурират в разрешителното/регистрацията на жалбоподателя като производител и не са налични в публичния регистър на ИАЛ като изделия, произвеждани от него към релевантния момент. Това обстоятелство е посочено и в становището на ответника, според което заявените ПСПСМИ от група 02 не са били включени в регистрацията на дружеството към момента на подаване на заявлението. С писмо от 03.09.2025 г. дружеството е уведомено, че част от заявените ПСПСМИ от група 02 не са включени в регистъра на ИАЛ и в разрешителното за производство, като е посочено, че в процедурата могат да се заявяват само изделия, произведени от съответната медико-техническа лаборатория. Безспорно по делото е и че удостоверението за регистрация № BG/CA01/MD:0003 е издадено на 20.01.2026 г., тоест след подаване на заявлението, след извършената проверка и след релевантния момент, към който комисията е следвало да прецени дали заявителят отговаря на условията за участие.
Релевантният момент, към който следва да се преценява наличието на предпоставките за участие, е моментът на подаване на заявлението и приложените към него документи, а не последващ момент от развитието на процедурата. Процедурата по договаряне има състезателен и формализиран характер. Участниците заявяват участие при определени условия и в определен срок, като представят документи, удостоверяващи съответствие с изискванията. Ако се приеме, че съществено качество, каквото е регистрацията като производител на конкретни изделия, може да бъде придобито след крайния срок за подаване на заявление и въпреки това да бъде зачетено за участие, това би нарушило принципите на равнопоставеност, предвидимост и еднакво третиране на участниците.
Последващото издаване на удостоверение през януари 2026 г. не може да санира липсата на регистрация към август 2025 г. То установява правно положение, възникнало след подаване на заявлението, но не доказва, че към датата на заявяване дружеството е притежавало изискуемото качество на производител на процесните изделия. Следователно комисията правилно е съобразила обстоятелството, че към момента на заявяване „СМТЛ Левитамед“ ЕООД не е доказало регистрация за изделията от група 02.
Основното възражение на жалбоподателя е, че комисията е нарушила чл. 58, ал. 7 от Наредба № 7, като не му е предоставила 7-дневен срок за отстраняване на непълноти или пропуски. Възражението е неоснователно. Разпоредбата на чл. 58, ал. 7 от Наредба № 7 намира приложение при констатирани непълноти и/или пропуски в подадената документация. Такива са хипотезите, при които заявителят притежава съответното право или качество, но не е представил надлежен документ за удостоверяването му, представил е непълен документ, документ с техническа грешка, липсваща страница, непълно попълнено приложение или друга отстранима документална нередовност. В настоящия случай обаче не е налице единствено липса на документ, удостоверяващ вече съществуващо право. Установява се липса на самото материалноправно качество към релевантния момент, а именно липса на регистрация като производител за заявените изделия от група 02 към датата на подаване на заявлението. Разликата е съществена: ако регистрацията е съществувала към 08.08.2025 г., но документът не е бил приложен, би могло да се обсъжда отстранима непълнота, но в случай че регистрацията не е съществувала към 08.08.2025 г., не може чрез последващо удостоверение да се създаде обратно във времето липсваща предпоставка. Поради това комисията не е била длъжна да предоставя срок по чл. 58, ал. 7 от Наредба № 7. Дори такъв срок да беше предоставен, жалбоподателят не би могъл в рамките му да представи документ, удостоверяващ регистрация, съществувала към релевантния момент, тъй като такава регистрация не е била налице.
Неоснователно е възражението, че след като в оспореното решение е използван изразът „непълноти и пропуски“, административният орган задължително е следвало да приложи процедурата по чл. 58, ал. 7 от Наредбата. Действително в решението е употребена подобна терминология. Това обаче не е достатъчно, за да се приеме, че констатираният порок има характер на отстранима документална нередовност.
Съдът извършва проверка не само според използваните думи, а според действителното съдържание на констатациите и правното естество на установения порок. От данните по преписката се установява, че причината за изключването не е липсата на отделен документ, а липсата на регистрация на процесните изделия към момента на заявяване. Това представлява липса на материалноправна предпоставка за участие, а не обикновена нередовност на документацията. Следователно неточната или непълна терминология в уведомлението не води сама по себе си до незаконосъобразност на акта, след като фактическото основание е ясно установимо от преписката и е било известно на жалбоподателя още с писмото от 03.09.2025 г.
Жалбоподателят твърди, че правото му на защита е нарушено, тъй като не са му дадени указания и срок за отстраняване на нередовности. Този довод също не се споделя. Правото на защита предполага заявителят да бъде информиран за причините, поради които заявените изделия не се приемат за съответстващи на изискванията. В случая с писмото от 03.09.2025 г. жалбоподателят е бил уведомен, че заявените изделия от група 02 не са включени в регистъра на ИАЛ и в разрешителното за производство, както и че в процедурата могат да се заявяват само изделия, произвеждани от съответната медико-техническа лаборатория. Следователно дружеството е било наясно с причината, поради която процесните изделия няма да бъдат допуснати до договаряне. То е имало възможност да организира защитата си, което се потвърждава и от съдържанието на подадената жалба, в която са изложени подробни възражения, както относно процедурата, така и относно материалноправната преценка на комисията. Дори да се приеме, че уведомяването не е било извършено в най-прецизна форма, това не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не е ограничило ефективно правото на защита и не е довело до различен краен резултат.
Представеното удостоверение за регистрация № BG/CA01/MD:0003/20. 01.2026 г. не променя изводите на съда. Същото е издадено след подаване на заявлението и след извършване на проверката от комисията. То може да има значение за бъдещи процедури или бъдещо участие на дружеството, но не доказва, че към 08.08.2025 г. дружеството е било регистриран производител на процесните изделия. Да се приеме обратното би означавало да се допусне последващо придобиване на изискуемо качество след крайния срок за участие, което би поставило останалите участници в неравнопоставено положение и би обезсмислило изискването за представяне на документи към заявлението. Ето защо комисията правилно не е съобразила удостоверението като основание за допускане на процесните изделия до договаряне.
Неоснователно е и възражението, че изключените изделия не са достатъчно индивидуализирани. В решението са посочени изделията от група 02 „Принадлежности за ползване на протези“. С оглед съдържанието на заявлението и административната преписка жалбоподателят е могъл да установи кои заявени изделия попадат в тази група. Това се потвърждава и от самата жалба, в която дружеството конкретизира, че спорът се отнася до протезни чорапи, протективни чорапи и протезни рула. Следователно евентуалната липса на по-подробно изброяване в самия диспозитив не е довела до неяснота относно предмета на изключването и не е препятствала упражняването на правото на защита.
Оспореното решение съответства и на целта на приложимата нормативна уредба. Процедурата по договаряне има за цел да осигури заплащане от НЗОК на ПСПСМИ, които се предлагат от лица, отговарящи на нормативно установените условия. Изискването заявителят да е регистриран производител на съответните изделия не е формалност, а гаранция, че в процедурата участват лица, които към момента на заявяване имат правна възможност да произвеждат заявените изделия. Допускането до договаряне на изделия, за които към релевантния момент заявителят не е регистриран производител, би противоречало на целта на процедурата и би позволило участие въз основа на бъдещо, несигурно и настъпило след срока обстоятелство. Ето защо решението на комисията е постановено в съответствие с материалния закон и с целта на Наредба № 7.
При така установените факти съдът приема, че жалбоподателят не е доказал към релевантния момент наличието на изискуемото качество на регистриран производител за заявените ПСПСМИ от група 02 „Принадлежности за ползване на протези“. Констатираното несъответствие представлява липса на материалноправна предпоставка за участие в процедурата, а не отстранима непълнота или пропуск в документацията. Поради това комисията не е била длъжна да предоставя срок по чл. 58, ал. 7 от Наредба № 7.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган, при липса на съществени административнопроизводствени нарушения, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона, ето защо следва да бъде оставено в сила, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
При посочения изход на спора, на ответника се дължат разноски, но такива не са поискани, поради което съдът не дължи произнасяне.
Воден от горното, съдът

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СМТЛ Левитамед“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя В. В., чрез адв.С. В., срещу Решение на комисията по чл. 58, ал. 1 от Наредба № 7 от 31.03.2021 г., обективирано в уведомление с изх. № 30-04-59/15.01.2026 г. (с посочена в жалбата грешна дата, а именно дата на получаване на уведомлението - 22.01.2026г.), с което от процедурата по договаряне са изключени заявените от дружеството помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания (ПСПСМИ) от група 02 „Принадлежности за ползване на протези“.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: ЯНКО АНГЕЛОВ

При секретар ПОЛИНА ЦВЕТКОВА