- Страни: "ИНЕРТСТРОЙ-КАЛЕТО" АД срещу Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР)
- Предмет на спора: Оспорване на Решение № Ц-12 от 30.06.2023 г. на КЕВР, в частта му по точка 19, относно утвърждаване на преференциална цена и премия за електрическа енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин.
- Ключови моменти: Административният орган (КЕВР) е нарушил материалния закон, като не е взел предвид недовзетия приход на заявителя за предходния регулаторен период и не е приложил необходимата корекция съгласно чл. 8, ал. 10 от Наредба № 5 от 2014 г. и чл. 24а НРЦЕЕ. Констатирани са и недостатъчни мотиви и общи разсъждения в административния акт, както и недопустимост на допълване на мотивите едва с касационната жалба.
- Решение: Върховният административен съд ОТХВЪРЛЯ касационната жалба като неоснователна. Потвърждава решението на Административен съд София-град, което ОТМЕНЯ Решение № Ц-12 от 30.06.2023 г. на КЕВР като незаконосъобразно и ВРЪЩА преписката на комисията за ново произнасяне.
Оспорване на Административен акт Оспорване на Административен акт Оспорване на Административен акт Оспорването на мотивите е недостатъчно добре мотивирано. Първоинстанционния съд не е обсъдил всички доводи и доказателства, като неправилно се е позовал на приетото заключение по допусната експертиза. При издаването на ИАА административният орган дължи пълно мотивиране и детайлно обсъждане на възраженията, постъпили от заявителите в хода на административното производство. Предоставената на административните органи оперативна самостоятелност е винаги по точно определени въпроси и тя никога не изключва задължението на тези органи за детайлно мотивиране на издаваните от тях актове. По възражението на дружеството са изложени общи и неясни, без връзка с конкретния спор разсъждения. Недопустимо е също мотивите на административния акт да бъдат допълвани едва с касационната жалба.
Ответник по касационната жалба: "Инерстрой-Калето" АД чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната неоснователност. Не претендира разноски. Прави възражение относно размера на разноските на противната страна.
Ответник: Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ не взема становище.
Участвалият по делото прокурор от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Мотиви:
С обжалвания съдебен акт е отменено решение № Ц-12 от 30.06.2023г. на Комисията, в частта му по точка 19, с която, по отношение на дружеството, се утвърждават преференциална цена и премия по чл.33а ЗЕ за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", считано от 01.07.2023 г. и преписката е върната на комисията за ново произнасяне.
Съгласно установеното пред АССГ, „ИНЕРТСТРОЙ КАЛЕТО“ АД е представило в КЕВР заявление с вх. № Е-14-76-01 от 04.04.2023 г. и допълнителна информация с писмо от 02.05.2023г. за утвърждаване на цени на електрическа енергия, с което е предложило за утвърждаване от КЕВР цена от 455,89 лв./MWh. С писмо с вх. № Е-14-76-2 от 01.06.2023г. дружеството е представило възраженията си по доклада на КЕВР и извършените с него корекции в ценообразуващите елементи, по отношение определената преференциална цена на електрическата енергия, определената индивидуална прогнозна цена на природен газ и разходите за производство/амортизации, фонд работна заплата и други, както и че не е взет предвид от Комисията недовзетия приход за посочения във възражението период. След преглед и анализ на постъпилите възражения от дружеството, КЕВР, съгласно мотивите на обжалвания акт, е уважила възражението на дружеството по отношение на общата инсталирана електрическа мощност и същата е коригирана на 3,358 MW. Така с Решение № Ц-12/ 30.06.2023 г. на КЕВР, с което в частта му по т. 19 на ЗЕ на „ИНЕРТСТРОЙ КАЛЕТО“ АД са утвърдени: 1. преференциална цена на електрическата енергия (без ДДС) – 384,89 лв./МWh;2. Премия по чл. 33а от ЗЕ – 143,91 лв./MWh; Ценообразуващи елементи на определената цена: необходими годишни приходи – 10 026 хил. лв., в т. ч. разходи - 9738 хил. лв., от които условно-постоянни - 2785 хил. лв. и променливи - 6953 хил. лв.; регулаторна база на активите - 5859 хил. лв.; норма на възвръщаемост – 5,42%;количество електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство – 19 900 MWh.
По делото е изслушана комплексна съдебна технико-икономическа експертиза, чието заключение е кредитирано от съда. Първоинстанционният съд, въз основа на обсъдените доказателства, е приел, че решението в оспорената част е издадено от компетентен орган, в съответствие с правомощията му по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗЕ, при спазване изискването за форма и на административно-производствените правила, но при нарушение на материалния закон. Съдът се е позовал на кредитираното експертно заключение и въз основа на това е счел, че при определяне размера на условно-постоянните разходи в случая, КЕВР е използвала изходни данни, които кореспондират с данните посочени от жалбоподателя, с изключение на посочените разходи като корекция, която сума във връзка с надвзет/недовзет приход от природен газ за предходния регулаторен ценови период. В резултат на което, разликата между определените от КЕВР условно-постоянни разходи и изчислените от дружеството условно-постоянни разходи е 2 239 хил.лв. Дружеството е прогнозирало условно-постоянните разходи за периода от м.07.2023 г. до м.06.2024 г. в размер на 5 024 хил.лв., като в представения ценови модел за периода м.07.2023 г. – м. 06.2024 г., е включена и корекция във връзка с надвзет/недовзет приход от природен газ за предходния регулаторен ценови период., съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 10 от Наредба № 5 от 23 януари 2014г. за регулиране на цените на топлинната енергия. Според съда това формира дефицит, който следва да се признае като разход. Крайният извод в обжалваното съдебно решение е, че в нарушение на материалния закон Комисията не е взела предвид недовзетия приход на заявителя за предходния регулаторен период/ценови период и не е приложила необходимата корекция съгласно чл. 8, ал. 10 от Наредба № 5 от 23 януари 2014г. за регулиране на цените на топлинната енергия и чл.24а НРЦЕЕ. Поради това решението на КЕВР е отменено.
Решението е правилно като краен резултат. Не са налице сочените касационни основания. Фактическата обстановка е надлежно изяснена, при съобразяване доводите и възраженията на страните и събраните доказателства. Крайният извод на АССГ за незаконосъобразност на решението на КЕВР е съобразен с материалния закон. При изпълнение на правомощията си за ценово регулиране по чл. 30 от Закона за енергетиката, Комисията се ръководи от принципите, прогласени в чл. 23, чл. 24 и чл. 31 ЗЕ. В чл. 23, т. 4 от ЗЕ е регламентирано правомощието на комисията да осигурява баланс между интересите на енергийните дружества и клиентите. Ето защо правомощията на КЕВР предполагат оценка и анализ на предоставената информация с оглед на нейната точност и икономическа обоснованост, поради и което комисията няма задължение да приеме еднозначно предложенията на енергийните предприятия. Представените от тези предприятия заявления и възражения нямат характер на доказателства, но такъв характер имат приложените към тези заявления и възражения документи и комисията е длъжна да ги обсъди. КЕВР не нарушава закона с това, че излага някои общи съображения по отношение адресатите на административния акт, стига в същото време да изложи отделни съображения във връзка със специфичните показатели по отделните заявления на дружествата. В конкретния случай, действително, в т.11 от съображенията, изложени при „общ подход“, КЕВР се е мотивирала за това как са формирани прогнозните разходи за природен газ за всички адресати на решението, а именно, съгласно чл.24, ал. 5 от НРЦЕЕ, на база изчислена за съответното енергийно предприятие годишна индивидуална прогнозна цена на природния газ за регулаторния/ценовия период и въз основа на прогнозни цени на природния газ, определени по чл. 24, ал. 5, т. 1 от НРЦЕЕ и индивидуалното потребление по тримесечия като среднопретеглена стойност, към която се добавят цените за достъп и пренос през газопреносната, съответно газоразпределителната мрежа. Съответно в т.14 са разгледани общо корекциите на необходимите приходи съгласно чл.24а, ал.1 НРЦЕЕ и чл.8, ал.10 НРЦТЕ, а в т.15 – разходите за гориво при производството на електрическа енергия. Конкретните мотиви обаче защо исканията и възраженията на дружеството не са уважени реално са изложени едва в касационната жалба, и то само във връзка с определени показатели. Основната защита на КЕВР в касационното производство е базирана върху обяснението, че дружеството работи с компресиран природен газ – метан, който се доставя с превозно средство, а нормативните актове не предвиждат такава хипотеза. Едва в касационната жалба е обяснено, че нормите на чл. 24, ал. 5, т. 1 и т.2 от НРЦЕЕ касаят определяне цената на основното гориво само когато то е природен газ, доставян по газопреносната и газоразпределителната мрежа, а не и случаите на доставка на компресиран природен газ – метан. Тези съображения обаче не са изложени в оспорения административен акт. Доводите и възраженията на дружеството във връзка с непризнатите разходи за основно гориво и спецификата на това основно гориво реално не са обсъдени от КЕВР. Това е затруднило защитата на „Инертстрой Калето“ АД, което е видно и от жалбата до първоинстанционния съд. Едва от експертното заключение става ясно каква точно корекция е извършена по заявлението във връзка с основното гориво, а от касационната жалба чак става ясно и защо. Това означава, че административният акт е немотивиран. Събирането на доказателства по делото от съда се извършва не с оглед установяване какви са мотивите на административния орган, а с оглед изясняване на конкретната фактическа обстановка. Поради това от самия административен акт следва да е достатъчно ясно видно и обяснено кои точно показатели по подадените заявления са променени за целите на ценообразуването и по какви причини. Отделно от това в решението на КЕВР липсва обосновка защо е налице съществено разминаване в определените ценообразуващи елементи по доклада на комисията и по решението, в което необходимите годишни приходи, разходите и регулаторната база на активите са с по-ниски цифрови изражения, въпреки възражението. Комисията не разполага с оперативна самостоятелност относно показателите, които следва да има предвид при ценовото регулиране, тъй като те, както и формулата, в която влизат тези показатели, са точно зададени в нормативната уредба. Дори и в рамките на предоставената му компетентност да оценява икономическата и техническа целесъобразност на заявленията на енергийните дружества, с цел формиране на стойността на показателите, които следва да залегнат при изчисление на регулираната цена, административният орган е длъжен да изложи съображения защо счита съответните предложения за необосновани от икономическа или техническа гледна точка. Административният орган дължи пълно мотивиране на издаваните от него административни актове, свързани с ценово регулиране, включително детайлно обсъждане на възраженията, постъпили от заявителите в хода на административното производство. Принципно предоставената на административните органи оперативна самостоятелност е винаги по точно определени въпроси и тя никога не изключва задължението на тези органи за детайлно мотивиране на издаваните от тях актове. В случая такава мотивировка, свързана и с конкретните възражения на дружеството за непризнати разходи както за предстоящия, така и за предходен период, липсва. По възражението на дружеството са изложени общи и неясни, без връзка с конкретния спор разсъждения. Недопустимо е мотивите на административния акт да бъдат допълвани едва с касационната жалба.
По изложените съображения решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не се дължат разноски. Ответното дружество не претендира разноски за касационното производство, поради което такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението АПК, Върховният административен съд, Трето отделение Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7578/05.06.2024г., постановено по адм. д. № 7128/2023 г. на Административен съд София-град. Решението е окончателно.
Председател: МАРИО ДИМИТРОВ Членове: СВЕТЛАНА БОРИСОВА АГЛИКА АДАМОВА при секретар Свилена Маринова и с участието на прокурора Нели Христозова изслуша докладваното от съдията Аглика Адамова
