Решение № 10864/09.11.2023 АД № 3400/2023 ВАС

Решение № 10864/09.11.2023 АД № 3400/2023 ВАС Оспорване на Заповед по КП № 218 Оспорване на Заповед по КП № 218 Оспорване на Заповед по КП № 218

Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

Мотиви:

Фактическо основание за издаване на процесната заповед е нарушение на реда и условията за оказване на медицинска помощ (чл.55, ал.2, т.3Чл. 55. ⚖️ Практика (190) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) Приетите по реда на чл. 54 национални рамкови договори, съответно анексите към тях влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година. (2) Националните рамкови договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2; 3а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2; 3б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г.) изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване"; 3в. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) методика за финансиране осигуряването на медицински персонал във: а) лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения; б) лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а; 4. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите; 5. документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 6а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) условията и реда за контрол по изпълнението на договорите; 6б. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) санкции при неизпълнение на договора; 7. други въпроси от значение за здравното осигуряване. (3) Националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за: 1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ; 2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК; 3. (изм. - ДВ, бр. 48 о... ЗЗО), изразяващи се в неправомерно изискано и извършено доплащане от пациентка, която е била хоспитализирана в лечебното заведение по КП № [номер] [заличен текст]. Обстоятелството, че К. Йовчева е заплатила сумата от 168 лв. по касов бон №0040796/23.09.2022г. и лабораторни изследвания в размер на 25 лв., не се оспорва от касационния жалбоподател и се установява от представените с административната преписка доказателства.

Единствените доводи в касационната жалба, поддържани и пред първата инстанция са, че лечението на ЗОЛ по КП № 218 е заплатено от пациента, тъй като е с източник на самофинансиране и се касае за пациент, който не се е подложил на оперативна интервенция, а е отказал такава и самоволно е напуснал лечебното заведение. Така наведените доводи правилно са приети от решаващия състав за неоснователни.

Разпоредбата на чл. 30, т. 5 от НРД за МД за 2020-2022 г. въвежда задължение за изпълнителите на медицинска помощ да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на медицински изделия за определени КП/АПр/КПр, в които изрично е посочено. Анализът на посочената разпоредба налага извода, че изпълнителите на медицинска помощ имат право да искат плащане от пациентите само за вложените медицински изделия в хода на лечението по КП, за които изрично е посочено в ДЛА на съответната КП, че НЗОК не заплаща за тях и че те се заплащат от пациента. Клинична пътека № 218 не регламентира заплащане или доплащане за медицинска услуги и консумативи от пациентите.

Съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредба № 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от Националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, медицинските изделия, прилагани в условията на болничната медицинска помощ, се заплащат от НЗОК извън цените на съответните клинични пътеки, в изпълнение на договорите за оказване на болнична медицинска помощ, сключени между изпълнителите на медицинска помощ и директора на съответната районна здравноосигурителна каса (РЗОК), с изключение на МИ, които НЗОК заплаща на производители или търговци на едро с МИ или техни упълномощени представители, сключили договори с НЗОК за доставка на МИ по реда на наредбата по чл. 11, ал. 1.

Разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от същата методика допуска изключения от ал.1- в случаите на самоволно напускане на пациента от клиниката/отделението, в които не е спазен минималният болничен престой, но са извършени всички основни диагностични и терапевтични/оперативни процедури, съгласно диагностично-лечебния алгоритъм на клиничната процедура /КПр/. Понятието се отнася до взето еднолично от пациента решение за напускане на болничното заведение, което е отразено в ИЗ и епикризата, съгласно чл. 354, ал. 5 от НРД за МД 2020-2022 г. При това положение РЗОК заплаща отчетената дейност като Апр „Предсрочно изпълнение на дейностите по КП“. В случай, че такава не е договорена, на лечебното заведение се заплаща 80 % от цената на съответната КП. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд.

Видно от горното в нормативната уредба не е предвидено, че при самоволно напускане извършените дейности следва да бъдат заплатени от пациента, в случая от К. Йовчева. Освен това в ДЛА на КП № [номер] [заличен текст] не е посочено, че медицинските услуги се заплащат от пациента, а не от НЗОК.

Предвид гореизложеното обосновано съдът е приел за правилни изводите на административния орган, че извършените медицински услуги и консумативи са включени в стойността на клиничната пътека и са заплатени от НЗОК, поради което изпълнителят на БМП неправомерно е изискал сумите за тези медицински услуги да бъдат заплатени от пациента, с което е нарушил чл.55, ал.2, т.З и т.7 от 330, чл.30, т.5 от НРД за МД за 2020-2022 г. Описаното представлява нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, определени в посочения НРД за МД, основание за налагане на санкция „финансова неустойка“ по чл. 414, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 г., като в случая е в предвидения минимален размер от 200 лв. В този смисъл е и практиката на VI отд. на Върховния административен съд по сходни казуси - Решение № 10949/30.11.22 г. по адм. д. № 6301/22 г. и Решение № 2285/06.03.2023 г. по адм. д. № 5387/2022 г.

Неоснователни са възраженията относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172 а, ал. 2Чл. 172а. ⚖️ Практика (39) (Нов - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) (1) Решението трябва да съдържа: 1. датата и мястото на постановяването му; 2. посочване на съда, имената на съдията/съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото; 3. номера на делото, по което се постановява решението; 4. номера и датата на административния акт и наименованието на органа, който го издава; 5. имената, съответно наименованието, на страните; 6. какво постановява съдът; 7. в тежест на кого се възлагат разноските; 8. подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. (2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. (3) Решението се подписва от съдията/съдиите, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят отбелязва върху решението причините за това. (4) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Когато решението се изготвя в електронна форма, то се подписва с квалифициран електронен подпис и се регистрира в информационната система на съда. Правомощия на съда при нищожност или отмяна на административния акт АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика.

Въз основа на изложеното, Върховният административен съд – шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора на ответника по касация се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото. Жалбоподател: „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД следва да заплати на Ответник: Районна здравноосигурителна каса – Бургас сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл. 78, ал. 8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК, чл. 24Чл. 24. ⚖️ Практика (30) На основанията по чл. 22, ал. 1 може да бъдат отстранени прокурорът и съдебният секретар. Съдебни поръчки от Наредбата за заплащането на правната помощ, и чл. 37 от Закона за правна помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 - ра, изр.1 - во, пр.1 - во АПК, Върховен административен съд - шесто отделение, Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 202/27.02.2023 г., постановено по адм. дело № 2199/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас.

ОСЪЖДА "Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария" ЕООД, [ЕИК], с адрес на упражняване на дейността гр. Бургас, кв. Ветрен, ул. „Александър Стамболийски“ № 32, да заплати на Районна здравноосигурителна каса – Бургас, разноски в размер на 100.00 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИБИЛА СИМЕОНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА СТОЕВА ЯВОР КОЛЕВ

при секретар Анна Ковачева и с участието на прокурора Камелия Николова изслуша докладваното от председателя Сибила Симеонова по административно дело № 3400/2023 г.